Р Е Ш Е Н И
Е № 3598
гр. Пловдив, 25.10.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично заседание на шестнадесети октомври
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Марияна Михайлова, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 4450 по
описа за 2018 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, от „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД срещу Г.А.Б. ***, за признаване за установено в отношенията
на страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 269,05 лв., представляваща стойността
на разпределената топлинна енергия за периода 01.11.2015 г. – 30.04.2017 г.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране в съда на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 20.12.2017 г. до окончателното изплащане на
вземането; сумата от 37,22 лв.,
представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата за периода
05.01.2016 г. – 19.12.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК № 12327/21.12.2017 г. по ч.гр.д. № 20229 по
описа за 2017 г. на Районен съд Пловдив, XI граждански състав.
Ищецът твърди, че в качеството си на
енергийно предприятие е единственото търговско дружество, притежаващо лицензия
за производство и пренос на топлинна енергия на територията на гр. Пловдив,
като съгласно чл.150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се осъществявала при
публично известни общи условия. Посочва, че ответникът бил клиент на топлинна
енергия с № ********по отношение на обект на потребление, находящ се в гр. ********.
Поддържа, че за процесния период от 01.11.2015 г. до 30.04.2017 г. била
разпределена от търговеца, извършващ дялово разпределение, топлинна енергия на
обща стойност 306,27 лв., включваща главница за периода 01.11.2015 г. –
30.04.2017 г. в размер на 269,05 лв., както и обезщетение за забава в размер на
37,22 лв. за периода 05.01.2016 г. – 19.12.2017 г. Посочва, че за процесните суми била издадена
заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 20229 по описа за 2017
г. на Районен съд Пловдив, XI граждански
състав, връчена на длъжника по реда на чл.47 ГПК, поради което и бил предявен
настоящия иск. Моли за уважаване на предявените искове и присъждане на
разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е
постъпил писмен отговор от ответната страна Г.А.Б. ***, чрез назначения особен
представител адв. Л.Л., със становище за неоснователност на исковите претенции.
Твърди, че ответникът нямал качеството на клиент на топлинна енергия, тъй като
нямало доказателства да е собственик или ползвател на процесния топлоснабден
имот. Оспорва представените препис – извлечения от сметката, както и
претенцията за обезщетение за забава, тъй като липсвали доказателства
ответникът да е получавал процесните фактури. Моли за отхвърляне на предявените
искове.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства
и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
По
допустимостта на предявените искове:
Видно
от приложеното ч.гр.д. № 20229 по описа за 2017 г. на Районен съд Пловдив, XI граждански състав, образувано по депозирано от „ЕВН
България Топлофикация” ЕАД – гр. Пловдив заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена
заповед № 12327/21.12.2017 г. Заповедта е връчена на длъжника по реда на
чл.47 ГПК, поради което с разпореждане на съда от 14.02.2018 г. и на основание
чл.415, ал.1, т.2 ГПК е указано на заявителя да предяви иск за установяване на
вземанията си по чл.422, ал.1 ГПК. В законовия едномесечен срок е предявен
настоящият иск. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена
заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Затова
предявените искове са допустими.
По
основателността на предявените искове:
За
основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.150, ал.1 ЗЕ, ищцовото дружество следва
да докаже при условията на пълно и главно доказване на основание чл.154, ал.1 ГПК наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника по доставката
на топлинна енергия през процесния период, че ответникът е потребител на
услугите за исковия период на обекта, находящ се в гр. ********, както и че ищецът
е изправна страна по договора, както и да установи размера на претенциите.
Облигационното правоотношение, което възниква
и на което ищецът основава претенцията си, произтича от договор за продажба на
топлинна енергия при общи условия, който се счита за сключен с конклудентни
действия – арг. чл.150, ал.1 ЗЕ. Общите условия следва да бъдат публикувани в
един централен и един местен ежедневник в градовете с битово топлоснабдяване,
което в случая е сторено. Съгласно изричната норма на чл.150, ал.2, изр.2 ЗЕ
общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. По делото са ангажирани
доказателства за публикуването на общите условия в един национален и един
местен ежедневник преди процесния период.
За да бъде обвързан от договора,
ответникът следва да е титуляр на правото на собственост, респективно на вещно
право на ползване върху обект, находящ се в сграда в режим на етажна
собственост – чл.153, ал.1 ЗЕ. Основно възражение на ответника е, че не е клиент
на топлинна енергия, т.е. не е собственик на обекта. В подкрепа на това твърдение
ищецът ангажира писмени доказателства – декларация по чл.14, чл.27 и §2 от ПЗР
на ЗМДТ. Видно от декларацията ответникът Г.А.Б. е декларирал като свой
собствен процесния имот, представляващ жилище, апартамент № ******** в гр.
Пловдив, а като придобивно основание е посочен договор № *** от 28.01.1991 г.
От така представеното доказателство съдът прави извода, че ответникът е
собственик на процесния имот, в който е доставена топлинна енергия за процесния
период. В качеството си на такъв, е и клиент на топлинна енергия и е задължен
съгласно чл.153 ЗЕ да заплаща цената на доставената топлинна енергия.
От заключението на приетата по делото и
неоспорена от страните СТЕ се установява, че през процесния период от
01.11.2015 г. до 30.04.2017 г. абонатната станция, обслужваща жилищния блок в
гр. ******** е работила, като е подавала топлинна енергия за отопление.
Подадена е общо 426,956735 MWh топлинна
енергия за разпределение, от които са отчислени технологични разходи в размер
на 33,663546 MWh за сметка на „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД. В имота към разпределителната отоплителна мрежа на етажната
собственост са присъединени 2 броя отоплителни тела тип радиатор, снабдени с
ИРУ за дистанционен отчет, които са били технически изправни. Начисляването на
топлинна енергия е извършвано на база ежемесечен отчет от 2 броя ИРУ, монтирани
на отоплителните тела. Не е начислявана топлинна енергия за БГВ. Чрез
експертизата съдът приема за установено количеството доставена топлинна енергия
в имота за процесния период.
От заключението на приетата по делото и
неоспорена от страните ССчЕ се установява размерът на вземането на ответното
дружеството, а именно сумата от 269,05 лв. за доставена топлинна енергия за
периода от 01.11.2015 г. до 30.04.2017 г., както и за обезщетение за забава в
размер на 37,33 лв. за периода от 05.01.2016 г. до 19.12.2017 г.
По изложените съображения съдът стига до
извода, че за процесния период ищцовото дружество е доставяло топлинна енергия
в процесния имот, който се установи, че е собственост на ответника. Затова и
именно ответникът, на основание чл.153, ал.1 ЗЕ е задължен да заплаща цената на
доставената топлинна енергия. Ето защо, предявения иск е основателен и като
такъв ще се уважи.
Основателна
се явява и акцесорна претенция с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД, за заплащане
на обезщетение за забавено плащане. Съгласно разпоредбата на чл.34, ал.1 от
Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД за потребители в гр. Пловдив купувачите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия и суми за услугата дялово
разпределение за топлинна енергия в 30-дневен срок от изтичане на периода, за
който се отнасят. От посочената разпоредбата в общите условия следва, че за
всяко едно от периодичните вземания падежът е настъпил в посочения срок и
доколкото се установи, че не е налице плащане на дължимите суми, то кредиторът
има право на обезщетение за забавено плащане. Ищецът претендира сумата от 37,22
лв., дължимо обезщетение за забава за периода от 05.01.2016 г. до 19.12.2017 г.
Налице е забава в плащанията от страна на ответната страна, поради което
претендираното обезщетение за забава следва да се присъди.
По
отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът на
основание чл.78, ал.1 ГПК. Ответното дружество се представлява от юрисконсулт,
поради което на основание чл. 78, ал.8 ГПК има право на присъждане на разноски
за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда. Съгласно посочената
разпоредба размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер на съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона
за правната помощ. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от
100 лв. до 300 лв. Съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на
делото, следва да се определи възнаграждение в размер на 150 лв. Затова в полза
на ищеца следва да се присъдят разноски пред първата инстанция в общ размер от
775 лв. съгласно представен списък на разноските, от които 75 лв. – държавна
такса, 300 лв. – депозит за особен представител, 150 лв. – депозит за вещо лице
по СТЕ, 100 лв. – депозит за вещо лице по ССчЕ, 150 лв. – юрисконсултско
възнаграждение. Следва да се присъдят и сторените в заповедното производство
разноски в размер на 75 лв., като на основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Г.А.Б., ЕГН: **********, с
адрес: ***, дължи на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, следните
суми: сумата от 269,05 лв. (двеста
шестдесет и девет лева и пет стотинки), представляваща стойността на
разпределената топлинна енергия за периода 01.11.2015 г. – 30.04.2017 г. по
партида за обект за потребление с ИТН: *******, находящ се в гр. ********, ведно със законната лихва от датата на
депозиране в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
20.12.2017 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 37,22 лв. (тридесет и седем лева и
двадесет и две стотинки), представляваща обезщетение за забавено плащане върху
главницата за периода 05.01.2016 г. – 19.12.2017 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 12327/21.12.2017 г.
по ч.гр.д. № 20229 по описа за 2017 г. на Районен съд Пловдив, XI граждански състав.
ОСЪЖДА Г.А.Б., ЕГН: ********** да
заплати на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: ********* сумата от 775 лв. (седемстотин седемдесет и пет
лева) – съдебноделоводни разноски пред първата инстанция, както и сумата от 75 лв. (седемдесет и пет лева) – разноски
в заповедното производство, сторени по ч.гр.д. № 20229 по описа за 2017 г. на
ПРС, XI граждански състав.
Решението
може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с
въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./ В. К.
Вярно
с оригинала.
КК