Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………
гр. Карлово, 02.03.2020 година
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
КАРЛОВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, трети наказателен състав в публично съдебно заседание на седемнадесети
февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Гюрай Мурадов
с
участието на секретаря Красимира Божакова, като
разгледа НАХД № 631 по описа на Карловски районен съд за 2019 година,
докладвано от съдията, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от „И.– Т.“
ООД, ЕИК **, чрез управителя си И.Н.Т. срещу наказателно постановление № **от ...
на директора на Д.И.П. П., с което на жалбоподателя
на основание чл.416, ал.5 от КТ, във връзка с чл.55 от ЗЗБУТ, във вр. с чл.413, ал.2 от КТ за нарушение на чл.25, ал.1 от ЗЗБУТ
е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 1500 лв.
Жалбоподателят, чрез процесуалния си
представител адв. Н.Г. излага, че в НП не е посочено
кога е извършено нарушението и, че номера на АУАН отразен в НП, не е идентичен
с АУАН съставен и връчен на жалбоподателя. С тези доводи моли обжалваното НП да
бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
Ответната страна в производството – Д.И.П.-П., чрез процесуалния си представител - Н.К. - Началник
Отдел АИПО в ДИТ П., оспорва жалбата. Намира, че е реализиран фактическият
състав на нарушението по чл.25, ал.1 от ЗЗБУТ. Счита, че разминаването в номера
на АУАН се дължи на техническа грешка и нарушението не е съществено. С тези
доводи моли обжалваното НП да бъде потвърдено.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и като съобрази доводите и възраженията, изложени в жалбата,
намира за установено следното:
От фактическа страна:
По повод постъпил сигнал в ДИТ П. за
това, че в „И.– Т.“ ООД ***, незаконно работят чужденци, на ..г.
св.П.Т. и св. Б.Д. и двамата служители на ДИТ П. и Д.М.И.от С.М.“ към ОД на МВР
П., извършили проверка на „И.– Т.“ ООД ***. Там се срещнали с управителя на
дружеството И.Т., който присъствал на проверката и му била
връчена призовка с която било изискано на ... в ДИТ П. да бъдат представени различни
документи. На тази дата в ДИТ П. се явил св. с.К.упълномощен с пълномощно №..,
заверено на ... от Кмета на с.В.., обл.П.. На ... с
нова призовка за ….. служителите на ДИТ П. вече изрично поискали
договор, сключен със служба по трудова медицина за осигуряване на работниците на
дружеството обслужване от служба по трудова медицина.
При тези данни, в предвид проверката на
място на … г. и при последвалите документални проверки,
служителите на ДИТ П. установили, че жалбоподателя „И.– Т.“ ООД, в качеството
на работодател на 28 работници и служители, не е осигурил обслужване на
работещите в дружеството от служба по трудова медицина. Това мотивирало актосъставителят за издаде акт за установяване на
административно нарушение № .... за нарушение на чл.25, ал.1 от ЗЗБУТ. Актът е
предявен на представител на нарушителя - св. С.К., упълномощен с пълномощно №..,
заверено на ... от Кмета на с.В., обл.П.
Наказващият орган въз основа на този акт
издал обжалваното наказателно постановление, в което административното нарушение
е описано по същия като в АУАН начин. Нарушението е квалифицирано като такова
по чл.25, ал. 1 от ЗЗБУТ и на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. с чл.55 от ЗЗБУТ, във вр. с
чл.413, ал.2 от КТ на жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 1500,00 лв.
Посочената фактическа обстановка се
установява безпротиворечиво от всички събрани по
делото доказателства – в това число и писмените такива - АУАН № ...., наказателно
постановление № **от ..., призовка, идентификационна карта, пълномощното с №.. от ..., известия за доставяне, Заповед
№ ..от ... на Изпълнителния директор на ИА ГИТ, писмо и справка от ТД на НАП П.,
протокол за извършена проверка
Фактическата обстановка се потвърждава и
от показанията на свидетелите П.Т. и Б.Д..
Относно показанията на св.К.., също
разпитан
по почин на процесуалният представител на жалбоподателя, то съдът ги кредитира
доколкото същият не отрича, че е представлявал „И.– Т.“ ООД ***.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на
предвидения в чл.59, ал.2 от ЗАНН срок, от легитимирано да обжалва лице, срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
При извършена служебна проверка съдът
констатира, че обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен
орган, оправомощен да издава НП със заповед № ..от ...
на Изпълнителния директор на ИА ГИТ.
Съдът намира, че НП е издадено в срока
по чл.34, ал.3 от ЗАНН. АУАН и НП отговарят на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. При връчването на АУАН не са допуснати нарушения на процесуалните
правила. Относно обстоятелството, че в НП е посочен номер на АУАН – ..от
21.08.2019г., който не е съответен на действително съставения с номер ...., то
съдът счита, че това се дължи на техническа грешка, и ако то въобще
представлява нарушение, то в никакъв случай не е съществено, тъй като и АУАН и
НП са с идентично съдържание с което представител на дружеството жалбоподател
се е запознал. Датата на нарушението е ясно посочена и е изводима от посочените
от АНО дати на документалните проверки и проверката на място в обекта на
дружеството-жалбоподател.
Настоящото
производство е от административно-наказателен характер. Същественото при него е
да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно
нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето
посочено в акта и наказателното постановление като нарушител и дали е извършено
от това лице виновно. В случая въпроса за вината не може да бъде изследван, тъй
като нарушителят е правен субект /дружество/, което не може да има собствено
психическо отношение към деянието.
Следва да се отбележи, че актовете за
установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена
сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано, тъй като при това
производство се прилагат съответно правилата на НПК, а съгласно чл.14 от НПК
обвиняемият (административно-отговорното лице) се счита за невиновен до
доказване на противното. (Така и ППВС №
10/1973 г.). Това означава, че в тежест на административно наказващия орган е
да докаже по безспорен начин пред съда, че има административно нарушение. Освен
това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо
стриктно да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и
издаването на наказателното постановление.
В конкретния казус, съдът съобрази
следното: безспорно се установи по делото, че жалбоподателя „И.– Т.“ ООД, ЕИК **,
в качеството на работодател не е осигурил обслужване на работещите в дружеството
28 работници и служители от служба по трудова медицина. Това се потвърждава
както от събраните гласни доказателства по делото, така и от писмените такива.
Такъв договор не е бил представен нито
на проверяващите органи, нито пред съда.
Отделно от всичко това, видно от
приложената по делото идентификационна карта /л.8/ е, че самия управителя на дружеството
-жалбоподател, собственоръчно е отбелязал и подпечатал, че не е осигурено на
работниците и служителите обслужване от служба по трудова медицина.
Съгласно разпоредбата чл.25, ал.1 от
ЗЗБУТ, работодателите осигуряват обслужване на работещите от регистрирани
служби по трудова медицина. Заради липсата на осигурено от страна на
работодателя такова обслужване, съдът приема, че жалбоподателят в качеството му
на работодател е осъществил състава на посоченото в акта и наказателното
постановление административно нарушение.
При съставянето на акта и издаването на
наказателното постановление не са допуснати нарушения на процесуалните правила.
Актът е съставен в изискуемия срок и е надлежно подписан от съставителя,
свидетеля и представител на нарушителя. Той е подробен и обоснован.
Наказателното постановление е издадено при спазване изискванията на закона и
съдържа необходимите реквизити.
Наказанието правилно е определено по
размер. В санкционната част на нормата - чл.413, ал.2 от КТ е посочено, че
работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с
имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното
длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от
1000 до 10 000 лв. Наказващият орган правилно е преценил, че в случая
работодател по смисъла на §. 1, т. 1 от ДР на КТ се явява „И.– Т.“ ООД, ЕИК **
и е наложил наказание в предвидения от закона минимум, тъй като не са налице
отегчаващи обстоятелства.
С оглед всичко изложено до тук съдът
достигна до краен извод, че НП следва да бъде потвърдено.
По делото е направено искане от
представителят на въззиваемата страна за присъждане
на разноски.
При този изход на спора, на основание
чл.63, ал.5, във вр. с ал.3 от ЗАНН, във вр. с чл.143, ал.3 от АПК, във вр.
с чл. 37, ал.1 от ЗПП, във вр. с чл.27е от НЗПП право на възнаграждение има въззиваемата страна. Съдът, като съобрази предмета на
делото и неговата фактическа и правна сложност, намира, че справедливият
размерът, който следва да се присъди е 80 лв. На основание параграф 1, т.6 от
ДР на АПК, разноските следва да се присъдят в полза на юридическото лице в
чиято структура е включен наказващия орган, тоест в полза на Г.А. Г.И.П.Т.“ гр.
С., бул. К.А.Д. №.
Водим от горното и на основание чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № **от
... на директора на Д.И.П. П., с което на „И.– Т.“
ООД с ЕИК ** със седалище и адрес на управление ***, на основание чл.416, ал.5
от КТ, във връзка с чл.55 от ЗЗБУТ, във вр. с чл.413,
ал.2 от КТ за нарушение на чл.25, ал.1 от ЗЗБУТ е наложено наказание
„имуществена санкция” в размер на 1500 лв.
ОСЪЖДА „И.– Т.“ ООД с ЕИК ** със
седалище и адрес на управление *** да заплати на Изпълнителна агенция „Г.. и.. т..“
със седалище и адрес на управление *** направените по делото разноски в размер
на 80.00 (осемдесет) лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд - П. в 14-дневен срок от датата на получаване на
съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
К.Б.