№ 112
гр. Пловдив, 12.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII СЪСТАВ в публично заседание
на двадесет и първи септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Александър Л. Стойчев
при участието на секретаря Боряна Ал. Костанева
като разгледа докладваното от Александър Л. Стойчев Търговско дело №
20205300900555 по описа за 2020 година
Предявени са субективно и обективно кумулативно съединени
осъдителни искове по чл. 432 от Кодекса за застраховането.
Ищецът СТ. ИВ. Г., с ЕГН ********** и постоянен адрес гр. ****, е
предявил иск против „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район
Студентски, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, с който се моли да му бъде
заплатена сумата от 80 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
от него неимуществени вреди, както и заплащане на сумата от 3 875,24 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени от него имуществени вреди,
подробно описани в исковата молба, а именно: Закупуване на Механика 1
Стандартно стебло. Тазоб-аендоп-aArcadHA, CoCr, HilockLine,
InlockCrosslinked по фактура № **********/20.01.2020 г. и касов бон към нея
– 3 420,00 лева; Заплащане на потребителска такса по фактура №
**********/26.01.2020 г. и касов бон към нея – 34,80 лева; Закупуване на
медицински консумативи – компрес марлен стерилен по касов бон от
03.02.2020 г. – 5,44 лева; Закупуване на перскиндолкуулгел по касов бон от
03.02.2020 г. – 16,39 лева; Закупуване на фраксипариншприцамп по касов бон
1
от 27.01.2020 г. – 108,98 лева; Закупуване на витасин крем по касов бон от
07.02.2020 г. – 5,60 лева; Заплащане на изследване аудиограма по фактура №
**********/09.06.2020 г. и касов бон към нея – 15,00 лева; Заплащане на
потребителска такса по фактура № **********/24.02.2020 г. и касов бон към
нея – 23,20 лева; Закупуване на лекарства по касов бон от 24.02.2020 г. – 74,67
лева; Закупуване на лекарства по касов бон от 04.03.2020 г. – 66,16 лева;
Закупуване на уреди и мед. приспособления по касов бон от 20.03.2020 г. –
85,00 лева; Закупуване на медицински изделия по касов бон от 05.05.2020 г. –
20,00 лева.
Исканията на ищеца се мотивират с обстоятелството, че на 20.01.2020
год. около 8:10 часа сутринта в гр. Пловдив ищецът е бил пътник в автобус от
Градската мрежа, марка „Исузу“, модел „Новосити“, рег. № ****, рама №
NNAM0B6LN02000368, при което пострадалият се е качил от спирка № 7,
находяща се между двете кръгови кръстовища до Панаира, на бул. „Цар
Борис III Обединител“ № 42, като поради внезапно потегляне на автобуса
ищецът е паднал в него и при това е настъпило счупване на бедрената шийка
на десен крак. Установява се от ищеца, че същият се е качил от предна врата
в автобуса, като се е придвижил от вратата към втория ред седалки от
страната на шофьора, застанал е там, за да се приготви да седне, в този
момент автобусът е потеглил, ищецът е изпуснал ръката, с която се е държал
и е паднал на дясната си страна по средата на автобуса. В исковата молба
подробно се мотивират обстоятелствата във връзка с необходимост от
репарация на настъпилите неимуществени вреди като се обрисува
медицинската картина относно ищеца и неговите болки и страдания.
Мотивира се и искането за репарация на имуществени вреди във връзка с
извършени разходи по лечението на пострадалия. Твърди се, че е съставен
Констативен протокол № 2020-1024-175 за ПТП с пострадали лица от
01.02.2020 год., както и че относно МПС марка „Исузу“, модел „Новосити“,
рег. № ****, рама № NNAM0B6LN02000368, има сключена валидна
застраховка с полица № BG/22/119002384555 към момента на ПТП със
съответния застраховател, а именно „Застрахователна компания Лев Инс“ АД.
Ищецът установява също, че на ответното дружество е изпратена покана за
изплащане на застрахователното обезщетение, като е заведена щета № 0000-
1000-03-20-7195/13.02.2020 г., но в отговор на поканата с писмо №
2
3803/14.04.2020 г. ответникът е уведомил, че ще се произнесе след
представяне на допълнителни документи. Поради това инициира настоящата
защита в настоящото съдебно производство.
ОТВЕТНИКЪТ изцяло оспорва иска като счита, че не са налице
предпоставките по чл. 45 от ЗЗД. Твърди се, че водачът на автобуса Н.Г. няма
никаква вина и не е извършил нарушение на правилата за движение по
пътищата и поведението му не е противоправно. Твърди се, че падането на
ищеца е причинено от собственото му поведение, изразяващо се в нарушение
на правилата за движение, а именно изискването да се изпълняват указанията
на водача и на персонала, обслужващ пътното превозно средство и да не се
стои на опасни места, които могат да доведат до недостатъчно устойчиво
положение и загуба на равновесие. Оспорват се твърденията за причинна
връзка между деянията, настъпили с вредоносен резултат и възникналите
неимуществени вреди. Счита се размерът на обезщетението за прекомерен с
оглед критериите на чл. 52 от ЗЗД. На следващо място, ако се прави
възражение при евентуалност, а именно, ако се установи евентуално вина на
водача на автобуса, се прави възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищеца, изразяващо се в нарушение на правилата за
движение по пътищата. Нарушенията са същите, посочени от ответника по-
горе в отговора на исковата молба, които вече бяха обективирани от
настоящия състав като част от доклада. Моли отговорността на
застрахователя да бъде намалена на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
Пловдивски Окръжен Съд, ТО, ХVIIІ с., като обсъди обстоятелствата по
делото и представените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
намери за установено следното:
Между страните е безспорно, че относно пътното превозно средство
автобус марка „Исузу“, модел „Новосити“, рег. № ****, рама №
NNAM0B6LN02000368, има валидно сключена Гражданска отговорност с
ответното дружество.
Правното основание на предявената претенция е чл.432, ал.1 от КЗ.
Според посочената новела увреденият, спрямо който застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.
Естествено това е възможно при наличието на преюдициалните предпоставки
3
на извършен деликт и валидно правоотношение между причинителя и
застрахователя по чл. 429 от КЗ. Това води до необходимост от изследване
предпоставките по чл.45 от ЗЗД. Съгласно легалното определение на този
институт правно релевантните факти, които следва да бъдат кумулативно
изявени са деяние от страна на лицето управлявало МПС за което е сключена
застраховка “ГО”, което в случая е действие и следва да е противоправно,
настъпила вреда в патримониума на ищеца, причинна връзка между
активното поведение на делинквента и резултата, като това е обединяващия
елемент завършващ фактическия състав.
При липсата на акт на наказателния съд установяващ елементите на
изискуемия фактически състав, същите следва да бъдат констатирани
съобразно събраните по делото доказателства. От съвкупния анализ на
събраните по делото многобройни доказателства, а именно протокол за ПТП,
разпит на свидетели, изслушана комплексна съдебна експертиза и писмените
доказателства, част от наказателното производство несъмнено се установява
обективния факт на настъпил инцидент по начин и време описани в исковата
молба. Може да се приеме за доказано по делото, че на 20.01.2020 год. около
8:10 часа сутринта в гр. Пловдив ищецът е бил пътник в автобус от Градската
мрежа, марка „Исузу“, модел „Новосити“, рег. № ****, рама №
NNAM0B6LN02000368, при което пострадалият се е качил от спирка № 7,
находяща се между двете кръгови кръстовища до Панаира, на бул. „Цар
Борис III Обединител“ № 42, като след потегляне на автобуса ищецът е
паднал в него и при това е настъпило счупване на бедрената шийка на десен
крак, при което са му причинени съществени неимуществени вреди.
За да се ангажира отговорността на застрахователя в случая е
необходимо да се изследва наличието на фактическия състав по чл.45 от ЗЗД.
Съобразно съдържанието на събраните по делото доказателства може да се
направи категоричен извод, че ищецът не е провел пълно и главно доказване в
посока установяване наличието на противоправно деяние извършено от
водача на автобуса, в който се е возил Г.. По делото е изяснено от разпита на
свидетели и съдържанието на СЕ, че ищецът е бил прав към момента на
потегляне на автобуса. Несъмнено нормативната база рамкираща
обществените отношения свързани с превоз на пътници в обществения
транспорт, а именно ЗДвП и по специално чл.126 до 137, както и Наредба за
4
реда и условията за пътуване с обществения градски транспорт по основни
автобусни линии на територията на Община Пловдив не съдържа разпоредби
указващи по някакъв начин на водачите да съблюдават необходимостта
пътниците да заемат само седящи места в автобусите за обществен транспорт.
Очевидно нормите касаещи превоза на пътници в градския транспорт не
забраняват возенето на правостоящи пътници. Ноторно известен факт е, че
превоза на пътници в гр. Пловдив се осъществява, както при заемането на
седящите места, така и при наличието на правостоящи пътници. Т.е. очевидно
за водачът на автобуса е нямало законовоопределено задължение да указва на
пострадалия да заема седящо място преди потегляне на пътното превозно
средство. В случая съдът не счита, че е нарушена императивната разпоредба
на чл. 5, ал.1 т.1 от ЗДвП, нито разпоредбата на чл.135, с оглед липсата на
задължение на водача да дава указания на пътниците във връзка с
пространственото им разположение в автобуса.
По делото по никакъв начин не се доказва тезата на ищеца, нито от
разпита на свидетели, нито от съдържанието на СЕ, че автобусът е потеглил
рязко, което е довело до падането на Г. и настъпване на телесните му
увреждания. Обективни данни в тази посока напълно липсват, като поради
това и следва да се приеме, че не е проведено пълно и главно доказване на
единия от изискуемите факти от фактическия състав по чл.45 от ЗЗД.
На следващо място нормативната база не борави изрично с
терминология обосноваваща необходимост за водачите на автобуси в
градския транспорт да потеглят по определен начин. Т.е. ползваната
терминология в исковата молба във връзка с наличието на „рязко“ потегляне
няма как да се съпостави с някакво законовоопределено правило, нито може
да се сравни с принципите на формалната логика. Ползваната от ищеца
терминология по исковата молба е израз на субективно усещане и не почива
на никакви конкретни параметри във връзка със скорост на движение, нито на
някакви обективни нормативни правила. По принцип за един възрастен човек
потеглянето на автобуса с определена скорост ще повлияе по различен начин
в сравнение с един младеж например. Факт е, че при потегляне на машината
ищецът е паднал, но какви са причините за това по делото остава неизяснено,
като очевидно не се доказва и противправно действие извършено от страна на
водача на автобуса. Дори по делото не се доказва обстоятелството, че Г. се е
5
държал с едната ръка за дръжката, каквото е твърдението по исковата молба.
Това е твърде важен момент по делото, тъй като след като това не се
установява, би могло на общо основание да се допусне и, че ищецът не се е
държал при потегляне на автобуса по някакви обективни причини, например
за да извади картата си, при което и същият сам се е поставил в положение
да загуби равновесие. Изобщо може да се заключи, че тезата на Г. остава
недоказана по делото, при лежаща именно върху него доказателствена тежест.
Именно по повод на наличието на подобни инциденти е създаден и
института на задължителната застраховка "Злополука" на пътниците в
средствата за обществен превоз. При нея режимът за доказване извършвано
от страна на пострадалия е облекчен, като не следва да се установява
фактическия състав на чл.45 от ЗЗД. При задължителна застраховка
Злополука на пътниците обществения транспорт се покриват следните
рискове, настъпили по време на пътуването включително при качване или
слизане - смърт вследствие злополука; трайна загуба на работоспособност
вследствие злополука. За злополука се счита всяко събитие, станало не по
волята на застрахованото лице, настъпило по време на пътуване (включително
при качване или слизане от превозното средство), което в резултат на
внезапни и непредвидени действия или причини от външен произход в срок
до една година от настъпването му е причинило смърт или трайна загуба на
работоспособност на застрахованото лице. Ищецът обаче е предприел защита
по реда на чл.432 от КЗ, при което и липсата на изискуемия фактически
състав по чл.45 от ЗЗД спрямо делинквента води до невъзможност за
ангажиране отговорността на застрахователя, с който е сключена застраховка
ГО на автомобилистите.
Ето защо и Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от СТ. ИВ. Г., с ЕГН ********** и постоянен
адрес гр. **** против „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район
Студентски, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А искове с правно основание
чл.432 от КЗ, по които се моли да му бъде заплатена сумата от 80 000 лева,
6
представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди,
преживени болки и страдания, както и да му бъде заплатена сумата от 3875.
24 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него имуществени
вреди, подробно описани в исковата молба, а именно: Закупуване на
Механика 1 Стандартно стебло. Тазоб-аендоп-aArcadHA, CoCr, HilockLine,
InlockCrosslinked по фактура № **********/20.01.2020 г. и касов бон към нея
– 3 420,00 лева; Заплащане на потребителска такса по фактура №
**********/26.01.2020 г. и касов бон към нея – 34,80 лева; Закупуване на
медицински консумативи – компрес марлен стерилен по касов бон от
03.02.2020 г. – 5,44 лева; Закупуване на перскиндолкуулгел по касов бон от
03.02.2020 г. – 16,39 лева; Закупуване на фраксипариншприцамп по касов бон
от 27.01.2020 г. – 108,98 лева; Закупуване на витасин крем по касов бон от
07.02.2020 г. – 5,60 лева; Заплащане на изследване аудиограма по фактура №
**********/09.06.2020 г. и касов бон към нея – 15,00 лева; Заплащане на
потребителска такса по фактура № **********/24.02.2020 г. и касов бон към
нея – 23,20 лева; Закупуване на лекарства по касов бон от 24.02.2020 г. – 74,67
лева; Закупуване на лекарства по касов бон от 04.03.2020 г. – 66,16 лева;
Закупуване на уреди и мед. приспособления по касов бон от 20.03.2020 г. –
85,00 лева; Закупуване на медицински изделия по касов бон от 05.05.2020 г. –
20,00 лева, вследствие на факта, че на 20.01.2020 год. около 8:10 часа
сутринта в гр. Пловдив ищецът е бил пътник в автобус от Градската мрежа,
марка „Исузу“, модел „Новосити“, рег. № ****, рама №
NNAM0B6LN02000368, при което пострадалият се е качил от спирка № 7,
находяща се между двете кръгови кръстовища до Панаира, на бул. „Цар
Борис III Обединител“ № 42, като поради внезапно потегляне на автобуса
ищецът е паднал в него и при това е настъпило счупване на бедрената шийка
на десен крак, като неоснователни.
ОСЪЖДА СТ. ИВ. Г., с ЕГН ********** и постоянен адрес гр. **** да
заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Студентски,
бул. „Симеоновско шосе“ № 67А сумата от 130 лева направени деловодни
разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните пред Пловдивски Апелативен Съд.
7
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
8