ПРОТОКОЛ
гр. ЛЕВСКИ, _ 2009 г.
Левченски
районен съд в публично съдебно заседание на _ _ 2009 г. в състав:
Председател:С.М.
Съдебни заседатели:
при участието на секретаря _В.Д._
и прокурора _ сложи за разглеждане _н.д.о.х. № по
описа за _200_ год., докладвано
от съдия _М..
На именното повикване в __
часа се явиха:
МОТИВИ ПО НОХД 20094410200137
Обвинението, повдигнато и предявено против подсъдимите И.Е.И.,***,
българин, български гражданин, със завършен трети клас, неженен, безработен,
осъждан, ЕГН **********,и И.Ж.Н.,***, живущ ***, българин, български
гражданин, без образование – неграмотен, неженен, безработен, осъждан, е по чл.
235 ал.6, във вр. с ал.1 от НК, затова че на 26.02.2009г. от горския
фонд в землището на гр. Левски, отдел 356, буква „Д”, в съучастие, като
извършители, без редовно писмено позволително, събрали и извозили от горския
фонд 1,2 кубични метра церови дърва за огрев на стойност 124,80 лв. (като 62, 40 лв. от тях – за щети,
нанесени на природата), като деянието представлява маловажен случай.
Подсъдимите
са получили препис от обвинителния акт, разбират обвинението и признава вината
си.
Съдът като
прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
На
26.02.2009г., около 16,00 часа подсъдимите И. Илянов и И.Н. тръгнали с кон и
каруца за дърва от землището на гр. Левски, в близост до железния мост над река
Осъм, по ЖП линията за гр. Свищов. Подсъдимият И.И. осигурил конят и каруцата.
Той взел предварително моторна резачка и брадва, с цел по-бързо събирането на
дървата.
За около два
часа двамата подсъдими напълнили каруцата. Дървата, които натоварили в каруцата
били от съборени дървета, които
подсъдимите намерили паднали. Подсъдимите използвали моторна резачка, за да
нарежат дървата на трупи, след което ги нацепили с брадвата. Около 18,00 часа
двамата потеглили обратно към гр. Левски. Дървата за огрев били събирани за
двамата подсъдими.
След като
преминали през ж п линията за гр. Свищов, И. ***„Странджа” били спрени за
проверка от служители на РУ на МВР – Левски – свидетелите М.М. и Д.Г.. Поискан
им бил документ, доказващ законния произход на дървата. Те не представили
такъв, поради което били отведени в РУ на МВР – Левски. Дървата и моторната резачка
били предадени от подсъдимия И.И. с протокол за доброволно предаване.
Дървата били
измерени и бил определен дървесният им вид от свидетеля А.М. – горски
надзирател към ДГС – Плевен, обслужващ района на гр. Левски.
Установено
било също така, че дървата, предмет на делото били от горския фонд в землището
на гр. Левски, отдел 356, б. „Д”.
В хода на
разследването била назначена лесотехническа експертиза, която да даде
заключение за пазарната стойност на 1,2 метра церови дърва за огрев към датата
на извършване на деянието, както и щетите, нанесени на природата.
От
заключението на вещото лице по назначената съдебно-лесотехническа експертиза е
видно, че стойността на 1,2 куб.м. церова твърда дървесина е 124,80 лв.
Подсъдимите и
защитниците им са дали съгласие да бъде открита процедура по предварително
изслушване на страните и да не се провежда разпит на всички свидетели и вещи
лица, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието
на съответните протоколи и експертни заключения от до съдебното производство.
Подсъдимите И.
и Н. са признали изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и са се съгласили да не се събират доказателства за тези
факти.
В съответствие
с разпоредбите на НПК и на основание чл.371 от НПК съдът е уведомил
подсъдимите, че съответните доказателства от до съдебното производство и
направеното от тях самопризнание по чл. 371 т.2 от НПК ще се ползва при
постановяване на присъдата.
На основание
чл. 373 ал.3 от НПК и предвид обстоятелството, че действията по разследването
са извършени при условията и по реда, предвиден в НПК, съдът е одобрил
изразеното съгласие.
С определение
на основание чл. 372 ал.4 от НПК съдът е обявил, че при постановяване на
присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
На основание чл. 372, ал.3 във вр. с чл. 283
от НПК съдът е присъединил към доказателствата писмените доказателства, събрани
на досъдебното производство.
На основание чл. 373 ал.2 от НПК съдът не е
извършил разпит на подсъдимите, свидетелите и вещите лица за фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Съдът приема, с оглед на събраните по делото
доказателства, че обвинението е доказано по безспорен и несъмнен начин.
Налице е
извършено деяние. Деянието е извършено от подсъдимите И.Е.И. и И.Ж.Н.. Извършено е виновно, при
форма на вината пряк умисъл.
С оглед на
събраните по делото доказателства съдът приема, че подсъдимите са осъществили
от обективна и субективна страна състава на чл. 235 ал.6, във вр. с ал.1 от НК,
тъй като двамата подсъдими са събрали и извозили от горския фонд в землището на
гр. Левски, без редовно писмено позволително 1,2 куб. м. церови дърва за огрев
на стойност 124,80лв.
Двамата
подсъдими са действали като съизвършители, тъй като в обективно отношение всеки
от съучастниците е участвал в самото изпълнение на престъплението.
В
субективно отношение е налице конкретният общ умисъл на дейците – всеки при
осъществяване на действията си е имал съзнанието, че участва в изпълнението на престъплението заедно с
другия извършител и да иска от тази обща дейност да настъпят желаните общественоопасни
последици.
За извършване
на престъплението двамата подсъдими са използвали брадва, кон с каруца и
моторна резачка, която предварително са взели със себе си, след взетото решение
за извършване на престъплението.
Деянието
представлява маловажен случай, с оглед на настъпилите незначителни вредни
последици представлява по-ниска степен на обществена опасност.
Причина за извършване на престъплението е
неспазване на установения правов ред.
При определяне
на наказанието по отношение на подсъдимия И.И. съдът взе предвид признанията на
вината, както и на всички факти в обвинителния акт, съдействието, което е
оказал на органите на съдебното и досъдебно производство, причините и мотивите
за извършване на деянието, целите на наказанието, с оглед на превъзпитанието на
подсъдимия.
Съдът съобрази
и разпоредбата на чл. 373 ал.2 от НПК, според която при постановяване на
осъдителна присъда, съдът определя наказанието при условията на чл. 55 от НК и
без да са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността
обстоятелства.
За извършеното от подсъдимия престъпление законът
предвижда следните наказания: лишаване
от свобода до една година, или пробация, или глоба от 100 до 300 лв.
Съдът счита, че не са
налице основанията за приложение разпоредбата на чл. 78а от НК. Действително,
видно от справката за съдимост подсъдимият е реабилитиран и не е освобождаван
от наказателна отговорност, но повдигнатото и предявено обвинение срещу
подсъдимия е за извършено престъпление по чл. 235, ал.6 от НК, като стойността
на събраните и извозени дърва е 124,80 лв.
Тъй като за прилагане разпоредбата на чл. 78а от НК
необходимо условие е причинените имуществени вреди от престъплението да са
възстановени, а по делото няма представени доказателства за възстановяването им,
не са налице изискуемите от закона предпоставки за освобождаване от наказателна
отговорност и налагане на административно наказание по отношение на подсъдимия И..
Предвид на причините и мотивите за извършване на
престъплението, тежкото социално положение на подсъдимия И. и доброто му
процесуално поведение, наказанието, което би изиграло своята превъзпитателна
роля по отношение на подсъдимия И. е алтернативно предвиденото наказание глоба.
С оглед на изложеното и предвид обстоятелството, че
производството по делото се провежда по реда на съкратеното съдебно
следствие, следва да бъде приложена
разпоредбата на чл. 55 ал.2, във вр. с ал.1, т.1 от НК.
Съдът като съобрази, че определеното по отношение
на подсъдимия наказание е глоба, следва да приложи разпоредбата на чл. 55, ал.1
т.1 от НК и да определи наказанието под най-ниския предел най-много с една
втора.
На основание изложеното съдът осъжда подсъдимия И.И.
на наказание глоба в размер на 50 лв.
При определяне вида и размера на наказанието по
отношение на подсъдимия И.Ж.Н. съдът съобрази признанието на вината, невисоката
степен на обществена опасност на деянието, доброто процесуално поведение на
подсъдимия както и стойността на вредите, в резултат на деянието.
Съдът съобрази
и разпоредбата на чл. 373 ал.2 от НПК, според която при постановяване на
осъдителна присъда, съдът определя наказанието при условията на чл. 55 от НК и
без да са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността
обстоятелства.
Предвид изложеното и като съобрази алтернативно
предвидените наказания в разпоредбата на чл. 235, ал.6 от НК, счита, че
наказанието, което би изиграло своята превъзпитателна и възпираща роля по отношение на подсъдимия И.Ж.Н.
е алтернативно предвиденото наказание
глоба.
С оглед на изложеното и предвид обстоятелството, че
производството по делото се провежда по реда на съкратеното съдебно
следствие, следва да бъде приложена
разпоредбата на чл. 55 ал.2, във вр. с ал.1, т.1 от НК.
Съдът като съобрази, че определеното по отношение
на подсъдимия наказание е глоба, следва да приложи разпоредбата на чл. 55, ал.1
т.1 от НК и да определи наказанието под най-ниския предел най-много с една
втора.
На основание изложеното съдът осъжда подсъдимия И.Н.
на наказание глоба в размер на 50 лв.
Тъй като за извършване на престъплението е
използвана конска каруца, следва да се приложи разпоредбата на чл. 53, ал.1,
б.”а” от НК, поради което вещественото доказателство - конска каруца,
собственост на подсъдимия И.И. и послужила за извършване на престъплението,
съдът я отнема в полза на държавата.
По отношение на дървата за огрев, следва да се
приложи разпоредбата на чл. 235, ал.7 от НК, поради което съдът отнема в полза
на държавата 1,2 куб. метра церови дърва за огрев.
Предвид на представените доказателства относно
собствеността на веществено доказателство – моторна резачка марка STIHL, модел MS 270, за която се събраха
доказателства, че е собственост на друго лице, а не на подсъдимия, съдът
постановява след влизане в сила на присъдата същата да бъде върната на
собственика Сашо И. Маринов.
При този изход на делото следва
подсъдимите И.Е.И. и И.Н. да заплатят солидарно направените деловодни разноски
в размер на 90 лв.
Водим от горното съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: