№ 450
гр. Враца, 22.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Росица Ив. Маркова
Членове:Христо Н. Христов
Катя Н. Гердова
при участието на секретаря Веселка Кр. Н.а
като разгледа докладваното от Росица Ив. Маркова Въззивно гражданско
дело № 20241400500359 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на адв.К. К. от АК-Враца в качеството на особен
представител на Н. К. Н., ЕГН **********, срещу Решение № 157/19.03.2024 г., постановено
от Районен съд-Враца по гр.д. № 1438/2023г., в частта, с която е признато за установено, че
дължи основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 и чл.150 ЗЕ на
"Топлофикация Враца" ЕАД, ЕИК *** сумата от 667.93 лв., представляваща 1/2 от
стойността на потребена и незаплатена топлинна енергия за периода 31.02.2020 г. -
30.06.2022 г. за имот в ***, ведно със законната лихва от 22.02.2022 г. до окончателното й
изплащане, сумата 103.55 лв. - лихва за забава за периода от 29.02.2020 г. до 15.02.2023 г.,
както и разноски в заповедното производство, за които суми е издадена Заповед №
297/24.02.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №
464/2023г. по описа на РС-Враца.
Във въззивната жалба се инвокира общо оплакване за неправилност на решението в
обжалваната част. Сочи се, че в случая са предявени общо двадесет обективно и
кумулативно съединени иска за вземания на ищеца по различни фактури, но това не е
съобразено от районния съд, като освен това в петитума на исковата молба липсва
индивидуализация на исковите претенции.
В жалбата се поддържа, че заявените претенции са останали недоказани, тъй като
ищецът не е представил дори една фактура за претендираните от него вземания, при което
заключението на изслушаната ССчЕ не е следвало да бъде ценено от съда. Поддържа се
също, че по делото липсват данни за съществуване на облигационни отношения между
страните по предоставяне на топлинна енергия и от мотивите на обжалваното решение не
става ясно дали районният съд е ценил Общите условия на договорите за продажба на
топлинна енергия, които от своя страна са нищожни.
1
Не следващо място във въззивната жалба се настоява, че от доказателствата по делото
не става ясно дали извършеното дялово разпределение за процесния имот е за исковия
период.
Особеният представител на въззивника сочи, че в отговора на исковата молба е
заявено искане за извършване на проверка от страна на районния съд дали Общите условия
съдържат неравноправни клаузи, но произнасянето по този въпрос е в противоречие с чл.7,
ал.3 ГПК, с което е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.
Следващото оплакване в жалбата е, че по делото няма данни Н. К. Н. да е собственик
на апартамента, посочен в исковата молба, както и да е законен наследник на лицето К. Н. и
да е приел оставеното от последния наследство.
Нататък в жалбата се сочи приетото в Решение № 4777/13.04.2018г. по адм.д. №
1372/2016г. на ВАС, Трето отделение.
На последно място, особеният представител на въззивника подчертава, че е оспорил
истинността на представените от ищеца справка за неизплатени фактури и дължими лихви,
справка за начислени суми и Общи условия за договорите за продажба на топлинна енергия
и е направил искане да откриване на производство по оспорването им, но районният съд не
се е произнесъл по това искане.
Заявява се искане в обжалваната част първоинстанционното решение да бъде
отменено и вместо него постановено друго по същество, с което предявените искове бъдат
отхвърлени.
Особеният представител на въззивника не заявява доказателствени искания пред
настоящата инстанция.
Въззиваемото "Топлофикация-Враца" ЕАД не е подало отговор на въззивната жалба.
Приемайки, че въззивната жалба е редовна и допустима, съдът е внесъл същата за
разглеждане в открито съдебно заседание, в което с писмена молба особеният представител
на въззивника я поддържа. Въззиваемото дружество не участва чрез свой представител.
За произнасянето си по основателността на въззивната жалба окръжният съд взе
предвид следното:
Производството пред районния съд е образувано по предявен от "Топлофикация-
Враца" ЕАД срещу Н. К. Н., с ЕГН **********, иск с правно основание чл.422 от ГПК с
искане да бъде признато съществуването на вземане за сумата 1 335,85 лв., представляваща
стойността на консумирана и незаплатена топлинна енергия за периода 31.01.2020 г. -
30.06.2022 г., и за сумата 207,35 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане,
считано от падежа на всяко отделно месечно задължение до датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК за периода 29.02.2020 г.-15.02.2023 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното й
изплащане. Претендират се разноските, направени в заповедното и исковото производства.
В исковата молба се твърди, че ответникът дължи исковите суми, представляващи
стойност за потребление на отопление, БГВ и топлоенергия, отдадена от сградна
инсталация, които не заплатил доброволно, въпреки отправяните му покани. Ищецът сочи,
че за исковите суми е подал заявление и му е издадена заповед за изпълнение по чл.410
ГПК.
Пред районния съд ответникът е представляван от особения си представител адв.К.
К. от АК-Враца, който е подал отговор на исковата молба. В писмения отговор по чл.131 от
ГПК се оспорват исковете по основание и размер, както и фактите на които се позовава
ищеца. Твърди, че ответникът не се намира в облигационна връзка с ищеца, не е собственик
или титуляр на вещно право на ползване и не е потребител на топлинна енергия за
процесния топлоснабден имот. Сочи, че не е подадено заявление за закупуване на топлинна
2
енергия. Оспорват се и представените от ищеца писмени доказателства, в частност и
приложената по делото справка за начислени суми и дължими лихви, които счита за
ненадлежни счетоводни документи, установяващи вземанията на ищеца. Прави и
възражение за изтекла погасителна давност по смисъла на чл.111 от ЗЗД.
От приобщеното ч. гр. д. № 464/2023 г. по описа на РС-Враца се установява
издаването на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
297/24.02.2023 г. за исковите суми, която е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от
ГПК, и това обстоятелства обуславя правния интерес на кредитора-заявител да предяви иск
за установяване на вземанията си по реда на чл.422 ГПК.
С исковата молба е представена справка за начислени суми за топлинна енергия и
такава за неплатени от него суми по фактури и дължими лихви, видно от която ответникът
Н. К. Н. има открита партида в "Топлофикация Враца" ЕАД за жилище с адрес: ***; "Общи
условия на договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
"Топлофикация-Враца" ЕАД на потребителите в гр.Враца", одобрени с решение № ОУ-
004/07.01.2008 г. на ДКЕВР. Представен е нотариален акт за собственост на жилище в сграда
в сграда, построена от ЖСК "Строител" върху държавна земя № 53, том I, дело №
64/14.01.1985 г. на нотариус С. К., от който е видно, че К. Н. А. е признат за собственик на
процесния топлоснабден имот *** във *** в сграда, находяща се на адрес: ***; копие от
кадастрална схема на процесния имот; заявление за смяна на партида от 05.11.2021 г. и
декларация за съгласие при съсобственост от 05.11.2021 г.
Видно от удостоверение за наследници изх. № 60 от 16.08.2021 г., издадено от
Община Враца, К. Н. А. е починал на *** като негови наследници по закон са неговите деца
- В. К. П. и ответника Н. К. Н.. Установено е, че ответникът притежава ½ ид.части от
правото на собственост върху процесния топлоснабден имот.
В първоинстанционното производство е допусната и изслушана специализирана
комплексна съдебно-счетоводна и техническа експертиза, от която се установява, че се води
партида за аб. *** към абонатна станция *** за имот, находящ се в ***. Експертизата се
произнася, че за процесния период по партидата е начислена сума за отопление в размер на
1 335,85 лв. От заключението на вещото лице се установява още, че абонатите към абонатна
станция *** са избрали за топлинен счетоводител "Техем Сървисис" ЕАД, с когото са
сключили договор № 45/04.11.2000г. за извършване на услугата дялово разпределение. За
имотите е извършвано прогнозно начисляване на топлинна енергия на база отчетени
показания на уредите в имотите на абонатите от предходния отоплителен сезон, а в края на
отоплитлителния сезон фирмата за дялово разпределение е извършвала отчитане на
индивидуалните разпределители и водомерите за топла вода на абонатите, изготвяла е
изравнителни сметки за изравняване действително потребеното през съответния сезон
количество топлинна енергия с начислено прогнозно и фактурирано от ищеца количество.
Топломерът в АС 190 е преминал метрологична проверка в специализирана лаборатория и
издаден протокол, че уредът отговаря на техническите изисквания. Отбелязано е още в
експертното заключение, че отчитането, дяловото разпределение и начисляването на
изразходваната топлинна енергия е извършвано в съответствие с изискванията на
нормативната уредба като за апартамент 50 е разпределяна и начислявана топлинна енергия
за сградна инсталация – общи разходи на база отопляемия обем на имота по проект 197
куб.м. В процесния топлоснабден имот е осигуряван достъп на представител на топлинния
счетоводител за отчитане показанията на уредите като са оформяни съответните отчетни
формуляри. Изчислена е от вещото лице и лихва за забава за периода 20.02.2020 г. -
15.02.2023 г. в размер на 207,10 лв.
При така ангажираните по делото доказателства РС-Враца е приел, че предявените
искове са основателни и доказани. За да достигне до този извод районният съд е съобразил
безспорния между страните факт, че процесния топлоснабдения имот на ответника се
3
намира в сграда, включена към топлопреносната система на ищцовото дружество, и има
открита партида към абонатната станция. За неоснователно е прието поддържаното от
особения представител на ответника за липсата на сключен писмен договор с аргумент, че
общите условия сами по себе си представляват такъв, в съответствие с чл.150, ал.1 от ЗЕ и с
уреденото в самите общи условия, че сключването на писмен договор между продавача на
топлинна енергия и потребителя не се изисква. Според съда, след като ответникът не е
възразил срещу ОУ, той мълчаливо се е съгласил с тях, при което между страните са
възникнали валидни облигационни отношения.
Предвид доказаното по делото, че ответникът е собственик на ½ ид. част от
топлоснабдения имот, за процесния период 31.01.2020 г. - 30.06.2022 г. съдът е приел, че
същият има качеството на потребител на топлинна енергия, и въз основа на заключението на
ССчЕ е достигнал до извода за наличие на негови задължения в редуциран на исковия
размер, доколкото не е единствен собственик на топлоснабдения имот, а именно с ½. В
мотивите на обжалваното решение е посочено приетото в ТР № 2/25.05.2017 г. по тълк. д. №
2/2016 г. на ВКС, ОСГК и това, че макар етажната собственост да не е персонифицирана, за
отношенията в енергетиката законодателят я разглежда като колективен субект, явяващ се
самостоятелен потребител на услугата "доставка на централно отопление", с оглед на което
съдилищата са задължени да прилагат за отношенията, възникващи при доставяне на
топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, разпоредбата на чл.62, вр.
пр.1 от ДР на ЗЗП. В мотивите на обжалваното решение е прието още, че неоснователно е
възражението на ответника, че претендираните суми са погасени по давност, тъй като
вземането по първата фактура, по която се претендира плащане е станало изискуемо
съгласно справката на ищеца на 29.02.2020 г. и падеж, изчислен съгласно чл.32 от ОУ на
01.03.2020 г., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение е депозирано на 22.02.2023
г., т. е. преди изтичането на предвидения в закона три годишен давностен срок, с оглед че
същото, има характер на периодично плащане.
Относно възражението на особения представител на ответника за наличие на
неравноправни клаузи в ОУ на ищцовото дружество районният съд е приел, че същото е
неоснователно, доколкото в рамките на служебното начало, с оглед липса на конкретни
фактически твърдения от него, свързани с неравноправност на клаузите в ОУ, съдът не е
констатирал наличие на такива по смисъла на чл.143 от ЗЗП измежду клаузите в ОУ,
свързани с предявените искове за главница и лихва за забава.
Като взе предвид твърденията и възраженията на страните и оплакванията в жалбата
и след самостоятелен анализ на събраните по делото доказателства въззивният съд приема,
че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено в обжалваната му част.
Тъй като с обжалваното решение районният съд обосновано и изчерпателно се е
произнесъл по всички възражения на ответника и произнасянето е изцяло съобразено с
материалния закон, то на основание чл.272 от ГПК въззивният съд препраща към
изложените от него мотиви.
В отговор на изложените във въззивната жалба оплаквания и съобразно чл.269, изр.2
от ГПК, настоящият съдебен състав приема следното:
През процесния период отношенията между страните във връзка с доставката,
отчитането и разпределението на топлинна енергия са под режима на ЗЕ, Общите условия
на ищцовото дружество и Наредба № 16-ЗЗ4 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Според
действащата в процесния период разпоредба на чл.153, ал.1 ЗЕ, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия
и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите
си и да заплащат цена за топлинната енергия, но за да бъде изгубено качеството на
потребител на топлинна енергия, е необходимо две трети от собствениците в сградата -
4
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, да декларират писмено пред топлопреносното предприятие, че не желаят да
бъдат потребители на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, и да
поискат прекратяване на топлоснабдяването - чл.153, ал.2 от ЗЕ. Според ал.3 на същата
разпоредба лицата по ал.2 се смятат за клиенти на топлинна енергия до датата на
прекратяване на топлоснабдяването. Тази нормативната уредба показва, че фактът на
притежаване на собствен апартамент, находящ се в топлоснабдена сграда - етажна
собственост, е достатъчен, за да направи собственика на същия потребител на топлинна
енергия за битови нужди.
Въззивната инстанция приема, че въззиваемото дружество е доказало в
първоинстанционното производство, че въззивникът-ответник има качеството потребител на
топлинна енергия по смисъла на § 1, т.42 ЗЕ. Съгласно посочената разпоредба потребител на
енергия или природен газ за битови нужди е физическо лице-собственик или ползвател на
имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
домакинството си. По делото са събрани и годни доказателства за собствеността върху
имота за процесния период, поради което ответникът се явява легитимиран по материалното
правоотношение.
Установено е още, че топлоснабденият имот представлява жилище е в етажна
собственост, в която е изградена сградна инсталация, която, като съвкупност от
топлопроводи и съоръжения за разпределение и доставяне на топлинна енергия от
абонатната станция до имотите на потребителите, вкл. главните хоризонтални и вертикални
разпределителни линии, е обща етажна собственост /обща част/ и от това следва задължение
на етажните собственици да поддържат инсталацията в подходящо за експлоатация
състояние. От своя страна ищецът е длъжен да достави необходимото количество топлинна
енергия до абонатната станция в етажната собственост, след което доставянето на такава до
потребителите се осъществява чрез сградната инсталация, състояща се от вътрешна
отоплителна инсталация и от такава за подаване на гореща вода.
Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни Общи условия, като в ал.3 на същата разпоредба е предвидено, че в срок
до 30 дни след влизането в сила на ОУ потребителите, които не са съгласни с тях, имат право
да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия. Предложените от потребителите и приети от топлопреносните
предприятия специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения, но по
делото не са ангажирани доказателства за постигнати различни условия между страните,
поради което съдът приема, че Общите условия са приложими в отношенията между тях.
Към делото са приложени Общите условия на "Топлофикация Враца" ЕАД за
продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребителите в гр.Враца, валидни през
процесния период, от които също е видно, че не се предвижда писмена форма за сключване
на договор между продавача на топлинна енергия и потребителите за битови нужди.
Следователно в правната уредба не съществува задължение за сключването на изрични
писмени договори между топлопреносното предприятие и отделните потребители на
топлинна енергия за битови нужди като условие за възникване между тях на облигационно
отношение във връзка с продажбата на топлинна енергия. Такова правоотношение възниква
по силата на самия нормативен акт и Общите условия и обвързва потребителя с въведените
в тях права и задължения. В тази връзка, неоснователни са наведените в жалбата и в
отговора на исковата молба твърдения за наличие на неравноправни клаузи в Общите
условия на "Топлофикация Враца" ЕАД. Особения представител на ответника не е посочил
конкретните клаузи, които счита за неравноправни, но със съдебната практика - Решение №
5
23/07.07.2016 г. по т. д. № 3686/2014г. на ВКС, I т.о., се приема, че първоинстанционният и
въззивният съд следят служебно за наличие по делото на фактически и/или правни
обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителски договор. В
разпоредбата на § 12а ДР на ЗЗП /съответстваща на чл. 1, §2 от Директива 93/13/ЕИО/
изрично е посочено, че извън предметния обхват на Закона за защита на потребителите
остават договорни клаузи, които отразяват законови или подзаконови разпоредби или
принципи на международни конвенции, в т.ч. в областта на транспорта. Следва да се има
предвид още и фактът, че Общите условия на топлофикационното дружество са одобрени от
ДКЕВР, а сред принципите, въз основа на които комисията осъществява своята дейност е и
предотвратяване на злоупотреба с господстващо положение и защита на интересите на
потребителите /чл.7, т.2 и т.3 ЗРВКУ/. Освен това съдът констатира, че клаузите на ОУ не са
ограничаващи или изключващи законните права на абонатите: съдържат достатъчно
гаранции за изпълнение на задълженията на топлинното дружество, включително по
отчитане на топлинната енергия; позволяват подаване на възражения от купувача и пр. С
оглед на тези съображения предвидения в ОУ ред за отчитане и заплащане на доставяните
услуги следва да бъде зачетен и приложен.
Възраженията на особения представител на въззивника останаха недоказани и в
настоящото производство, като в заключение, настоящият съдебен състав приема, че
задължението на ответника е определено според отчетното количество топлина енергия
отдадена от сградната инсталация и начислено, съобразно законовите изисквания.
При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски, а същият следва да
бъде осъден да заплати на въззиваемото дружество направените от него разноски за
назначаване на особен представител пред въззивната инстанция в редуциран размер на 200
лв., определено по реда на чл.47, ал.6, изр. второ от ГПК във вр. чл.9, ал.1 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения. Остатъкът от внесената сума за
депозит на особен представител на въззивника пред настоящата инстанция в размер на 50
лв. следва да се възстанови на въззиваемото дружество, като недължимо платен, за което то
следва да депозира нарочна молба.
Съгласно указанията, дадени с ТР № 6/2012 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ВКС,
ОСГТК, при депозирана въззивна жалба от особения представител същият не дължи внасяне
на държавната такса, а задълженото лице е представляваната от него страна, в случая това е
въззивникът Н. К. Н.. Дължимата държавна такса се присъжда с решението по спора в
тежест на съответната страна съобразно изхода на делото. Тъй като въззивната жалба следва
да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено в
обжалваната му част, в тежест на въззивника ще бъде възложена държавната такса за
въззивно обжалване в размер на 36.30 лв., платима по сметка на ОС-Враца.
Така мотивиран, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 157/19.03.2024 г., постановено от Районен съд-Враца по
гр.д. № 1438/2023 г.
ОСЪЖДА Н. К. Н., ЕГН **********, от гр.Враца да заплати "Топлофикация Враца"
ЕАД, ЕИК ***, сумата от 200 лв., представляваща възнаграждение за назначения му пред
въззивната инстанция особен представител.
6
ОСЪЖДА Н. К. Н., ЕГН **********, да заплати по сметка на Окръжен съд-Враца
държавна такса в размер на 36.30 лв. за въззивното обжалване.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7