№ 495
гр. Варна, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на седми октомври
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Елина Пл. Карагьозова
при участието на секретаря Христина Здр. А.
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Търговско дело №
20223100900096 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от М. А. С., ЕГН
**********, с адрес: ********************************, срещу
„Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, в условията на
кумулативно обективно съединяване искове с правно основание чл.432, ал.1
от КЗ и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата
от 50 000 лв. /след допуснато в о.с.з. на 07.10.2022 г. увеличение до пълния
размер на първоначално предявения като частичен иск/, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в следствие на ПТП,
настъпило на 10.10.2020 г. около 11:00 ч. в гр. Варна, на ул.“Студентска“ под
ОУ „Черноризец Храбър“, виновно причинено от водача на товарен
автомобил „Мерцедес“, рег. № *****, застрахован при ответника, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 19.07.2021 г., до окончателното
изплащане на задължението.
В исковата молба се излага, че за описаното ПТП отговорността на
водача е ангажирана, като му е наложено наказание по НОХД № 1622/2021 г.
по описа на ВРС, НО въз основа на влязло в сила на 26.04.2021 г.
споразумение. Отговорността на ответника се обосновава с наличието на
валидно възникнало застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“ за управлявания от виновния водач автомобил. В
резултат на произшествието ищцата получила счупване на долния клон на
лявата пубисна (срамна) кост, обусловило трайно затруднение в движението
на левия долен крайник за период от около 2-3 месеца, което довело до
необходимост от обездвижване в легнало положение за повече от 30 дни и
1
битово-хигиенно обгрижване от нейни близки. Това създало допълнителен
дискомфорт у ищцата, която имала сериозни затруднения с възстановяването
на вертикалното си придвижване, което и към момента на образуване на
настоящото производство е затруднено и извършвано с патерица – тип
канатка и специален колан. Усеща пристягане и изтръпване на левия крак.
Първоначално след постелъчния режим не можела да става, защото имала
виене на свят и силно главоболие, чувствала се дезориентирана. Наред с
физическите неудобства, ищцата изпитвала и емоционални такива довели до
страх и несигурност при придвижването й във външна среда, напрегнатост,
проблеми със съня, загуба на апетит и тегло. На 19.07.2021 г. към ответното
дружество била отправена претенция за заплащане на застрахователно
обезщетение от 50 000 лв., в резултат на което била образувана щета № 0000-
1000-03-21-7462/19.07.2021 г. За произнасянето по нея, застрахователят
изискал допълнителни документи, с които ищцата не разполагала. Доколкото
срокът за окончателно решение на ответника изтекъл на 18.10.2021 г., ищцата
отправя искане за осъждане на дружеството да й заплати обезщетение в
посочения по-горе размер.
В срока по чл.367 ГПК, ответникът депозира отговор, в който оспорва
исковете по основание и размер. Възразява се, че ищцата не е доказала
елементите, обуславящи възникването на деликтната отговорност на водача,
съответно отговорността на застрахователя и своето право да получи
обезщетение. Излага се, че не става ясно по каква причина е настъпил
увреждащият удар, а от представените от ищцата доказателства е видно, че
няма данни водачът да не е съобразил поведението си с правилата за
движение. В условията на евентуалност, в случай че бъде установена
деликтната отговорност на водача, прави възражение за съпричиняване от
50%, доколкото ищцата не се е съобразила с приближаващото се МПС,
въпреки че е могла да го възприеме, навлязла е внезапно на платното и
безпричинно е удължила времето си за пресичане. Оспорва се, че вследствие
на произшествието, ищцата не е претърпяла всички посочени физически
увреждания и психически неразположения. Оспорва твърдението, че
оздравителният период не е приключил. Твърди се, че същата не е
извършвала рехабилитация и че ако е била сторила това, възстановителният й
период е щял да бъде значително по-кратък. Искът се оспорва и по размер
като прекомерен.
Ищцата, по реда на чл.372, ал.1 ГПК оспорва като неоснователно
възражението на ответника за недоказаност на деликтната отговорност на
водача и договорната такава на застрахователя, опирайки се на постигнатото
в наказателното производство споразумение и неговата задължителна
доказателствена сила съобразно чл.300 ГПК и съответно на наличието на
валидното застрахователно правоотношение. Оспорва се възражението за
съпричиняване от страна на ищцата, като се твърди и че водачът не е намалил
навреме скоростта си при приближаване на конкретната пешеходна пътека,
въпреки че е възприел същата и готвещата се да пресече пострадала. Бил е
2
длъжен да спре и да й даде възможност да пресече спокойно. Несъгласие се
изразява по отношение на възраженията, свързани с претърпените физически
и психически страдания, а размерът не претендираното обезщетение се
обосновава като адекватен на причинените неимуществени вреди.
В депозирания в срока по чл.373, ал.1 ГПК допълнителен отговор на
искова молба ответникът заявява, че поддържа възраженията си, изложени в
отговора на исковата молба, вкл. и това, че процесното събитие е настъпило
по изключителна вина на пострадалата. Сочи релевантна съдебна практика по
отношение на изложеното във връзка със съпричиняването на вредоносния
резултат.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното
от фактическа страна:
С протоколно определение от 26.04.2021 г. по НОХД 1622/2021 г. по
описа на ВРС е одобрено споразумение, с което е прието, че подсъдимият М.
Г. П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.343, ал.1, б. „б“, предл.2 вр. чл.342, ал.1 от НК, поради
това, че на 10.10.2020 г., в гр. Варна, при управление на МПС – товарен
автомобил „Мерцедес“ с рег. № *****, нарушил чл.20, ал.2 и чл.119, ал.1 от
ЗДвП и по непредпазливост причинил на ищцата средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на лявата пубисна кост, обусловило трайно
затруднение в движението на левия долен крайник за период от около 2-3
месеца, като деянието е извършено на пешеходна пътека. Като необжалваемо
определението е влязло в сила на 26.04.2021 г.
Не е спорно между страните, че товарен автомобил „Мерцедес“, рег. №
*****, управляван от М. Г. П., е бил застрахован по риска „Гражданска
отговорност”, по сключена с ответното дружество застрахователна полица №
*********/29.01.2020г. за периода 19.02.2020 г. – 18.02.2021 г.
Видно от представеното известие за доставяне, изпратената от ищеца
извънсъдебна застрахователна претенция е получена от застрахователя на
19.07.2021 г. (л. 19). С молба от 15.10.2021 г. (л. 24 от НОХД № 1622/2021 г.)
застрахователят е изискал от ВРС да му бъдат предоставени констативният
протокол за ПТП, съдебно-медицинската и авто-техническата експертиза.
За установяване на релевираното от ответника възражение за
съпричиняване са допуснати свидетелски показания чрез разпит на
застрахования водач М. Г. П.. Свидетелят заявява, че е управлявал
автомобила с ниска скорост, забелязал ищцата в последния момент и веднага
задействал спирачки, но не могъл да избегне удара. Счита, че е възможно
пешеходката да е бягала и да не го е забелязала, но не е категоричен, тъй като
бегло си спомня случая.
От заключението по допуснатата съдебно-автотехническа експертиза, се
установява, че на мястото, на което е настъпило произшествието – пешеходна
пътека, положена непосредствено преди кръстовището на ул. „Студентска“ с
3
ул. „Петър Райчев“, видимостта е била ясна, доколкото липсват изкуствени
или естествени прегради. Добре видими са били и знаците и маркировката на
мястото. При разрешена в зоната на ПТП скорост от 50 км/ч., процесният
автомобил се е движил с около 27 км/ч. Водачът му не пропуснал
пресичащата на пешеходна пътека от дясно на ляво спрямо десния тротоар М.
С., вследствие на което настъпило съприкосновение между нея и автомобила
в дясната към средна част на дясната пътна лента, заемана от автомобила.
Към момента на удара скоростта на МПС е била 10-15 км/ч. Според
поясненията на вещото лице в о. с. з. и пострадалата, и водачът са имали
взаимна видимост от минимум 37 м., като вещото лице посочва, че
видимостта категорично е била над 50 м. Според експерта в случай, че
водачът е видял ищцата и е преценил, че трябва да я пропусне, той безспорно
е имал възможността да спре. Времето за слизане и движение по пътното
платно за пешеходката е съизмеримо с времето за изпълнение на аварийно
спиране от страна на водача и автомобила. От настъпилия удар и
недостигналото време за спиране от около 0.5 секунди, може да се заключи,
че водачът е реагирал със закъснение на наличната пешеходка пътека и
намиращата се при бордюра пешеходка. Пострадалата, от своя страна, е
имала възможност да предотврати произшествието, при условие, че е
започнала пресичане на пътното платно едва след като е възприела спрелия
преди началото на пешеходната пътека автомобил. В конкретния случай,
товарният автомобил се е движил със съобразена скорост за пътния участък,
непредполагаща отнемане на предимство на пешеходците. Ниската скорост на
автомобила към момента на ПТП, не е предполагала заплаха за останалите
участници в движението. В случай, че пешеходката е изскочила внезапно на
пътното платно и водачът е разполагал само с около 1 секунда за реакция,
ударът следваше да е настъпил с около 27км/ч, при който да се наблюдава
съществено отхвърляне напред на пешеходката по посока на движение на
автомобила и конкретни деформации по предната му част, каквито в случая
липсват.
Според заключението на вещото лице по допусната съдебно-
медицинска експертиза, в резултат на произшествието ищцата е получила
счупване на лява пубисна кост, обусловило трайно затруднение на
движенията на снагата за повече от 30 дни и контузия на торса и таза,
причинила временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Непосредствено след удара ищцата е била приета за наблюдение в клиниката
по ортопедия и травматология, приемала е обезболяващи медикаменти и й
бил поставен уринарен катетър. За счупването било приложено
консервативно лечение с постелъчен режим на легло и последваща
рехабилитация. Обичайният оздравителен период на претърпените
увреждания е около 2,5 – 3 месеца, като 30 дни е режимът на легло. До 45-тия
ден придвижването обичайно се осъществява с две патерици, след което се
пристъпва към постепенно натоварване на долните крайници. Според вещото
лице, лечението на ищцата отговаря на медицинските стандарти за добра
4
лекарска практика, като въпреки че липсват медицински документи за
проведена рехабилитация, възстановяването е в обичайните срокове при
провеждане на такава. Към момента на изготвяне на заключението, ищцата е
напълно възстановена.
За установяване на претърпените неимуществени вреди са ангажирани
гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Стефан Стефанов – съпруг на
ищцата. От показанията му се установява, че основно той се е грижел за
пострадалата в периода на нейното възстановяване. В продължение на около
един месец, в по-голямата част от времето тя била в легнало положение върху
специален дюшек, като санитарното й обслужване се осъществявало с
памперси и подлога. Изпитвала неудобство от това да бъде обслужвана
от мъж, спряла и да се храни. В епикризата не били описани травмите по
меките части на седалището с липсваща кожа в диаметър около 10 см. Тези
рани дълго време не зараснали, независимо от ползвания спрей Цикатридина,
тъй като поради фрактурата ищцата следвало да лежи по гръб. След първия
месец, в продължение на около две седмици, ищцата се придвижвала с
патерици, но изпитвала страх да не падне, което налагало да бъде подкрепяна
от съпруга си и други лица. След това започнала да ходи с патерица, тип
„канадка“, отново изпитвайки неувереност. Ползваният от ищцата отпуск за
временна неработоспособност бил с продължителност около 3 месеца и
половина. Свидетелят сочи, че съпругата му вече не се движи така
пълноценно, както преди – не спортува, изпитвала болки при влошаване на
метеорологичните условия и при претоварване на крайника при трудова
дейност. След инцидента, приемала болкоуспокояващи, страдала от безсъние
и изпитвала страх при пресичане на пътно платно, дори когато насрещно
движещ се автомобил се намирал на достатъчно далечно разстояние.
Свидетелят няма спомен дали ищцата е извършвала рехабилитация.
При тази фактическа установеност, настоящият състав на Варненски
окръжен съд, достигна до следните правни изводи:
Отговорността на застрахователя по прекия иск с правно основание
чл.432, ал.1 от КЗ е функционално обусловена от отговорността на
застрахования по задължителната застраховка „гражданска отговорност“
водач на моторно превозно средство. Отговорността на водача е за
непозволено увреждане и фактическият и състав включва действие или
́
бездействие, което е противоправно, извършено е виновно и в резултат от
него са настъпили вреди. Съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД вината се предполага до
доказване на противното. В тази връзка за успешното провеждане на прекия
иск срещу застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ в тежест на ищеца е да
установи при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно
сключен договор за застраховка ”Гражданска отговорност” по отношение на
съответния автомобил, настъпило увреждане, причинено от виновно и
противоправно деяние от страна на застрахования, причинна връзка между
деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените
вреди.
5
По делото не са спорни фактите относно настъпилото на 10.10.2020 г.
застрахователно събитие, както и че то представлява покрит от процесното
застрахователно правоотношение риск. Одобреното споразумение по чл.382
НПК, имащо значението на влязла в сила присъда, е задължително за
гражданския съд, на осн. чл. 300 от ГПК и следователно изключва преценката
на настоящия състав относно това дали е извършено деянието, противоправно
ли е то и относно вината на дееца. С оглед на изричната забрана на
коментираната разпоредба, съдът намира, че в настоящото производство не
може да се изследва и въпросът относно причините, поради което е настъпило
произшествието, тъй като те са релевантни към въпроса за вината. Що се
отнася до механизма на произшествието, в гражданския процес тези факти
могат да се обсъждат само досежно евентуално възражение за съпричиняване,
каквото в случая не е релевирано.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза безспорно се
установяват и останалите елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане – причинените на ищцата телесни увреждания като резултат от
виновното поведение на делинквента, част от които в конкретния случай са и
съставомерен резултат от деянието. От ангажираните гласни доказателства се
установяват и претърпени леки телесни повреди.
По изложените съображения предявеният иск се явява доказан по
основание.
По отношение на неговия размер съдът, на основание чл.52 от ЗЗД,
следва да определи дължимото обезщетение съобразно критериите за
справедливост и по вътрешно убеждение. Цитираната норма предполага
обезвреда на телесните и психическите увреждания на пострадалата
и претърпяните във връзка с тях болки, страдания и негативни емоционални
усещания и дискомфорт. Въведеният от закона критерий не е абстрактен, а е
детерминиран от редица обективно съществуващи обстоятелства, сред които
актуалната икономическа ситуация в страната, общественото възприемане на
справедливостта, характерът на уврежданията, възрастта на пострадалия,
прогнозите за възстановяване, времето, изминало от увреждането,
положените от пострадалия усилия за преодоляване на последиците и др.
(ППВС 4/68).
При определяне на паричен еквивалент на понесените от ищцата
неимуществени вреди настоящият състав отчита следните обстоятелства:
ищцата е на 61 г. в трудоспособна възраст. По време на възстановителния
период ищцата е преживяла значителни неудобства от битов характер. В
резултат от ПТП ищцата е претърпяла две телесни повреди – средна и лека.
Възстановяването на леката телесна повреда е било затруднено поради
необходимия постелъчен режим. От друга страна, претърпените физически
увреждания не представляват тежки телесни повреди и нямат траен и
неизлечим характер, същите са отшумели в рамките на обичайния
оздравителен процес в сравнително недълъг период от време – 2.5-3 месеца,
6
лечението е протекло без усложнения. Не са представени единствено
допустимите писмени доказателства ищцата да е ползвала отпуск за временна
неработоспособност, както и за неговата продължителност. Към момента
ищцата осъществява трудова дейност и е възстановена напълно физически.
Същевременно се установява болков синдром в контузената област при
промяна на времето и извършване на трудова дейност, въпреки отминалия
период от две години. Събрани са и данни, че ищцата и понастоящем изпитва
несигурност и неувереност при пресичане на пътното платно. От друга страна
липсват данни за симптоматика на психично заболяване. С оглед конкретните
прояви на увреждане, възрастта на пострадалата и интензитета на
претърпените физически травми и емоционални негативни преживявания,
съдът намира, че справедливият размер на общо дължимото обезщетение за
неимуществени вреди възлиза на 35000 лева.
При този извод на съда, подлежи на обсъждане релевираното от страна
на ответника възражение за съпричиняване, произнасянето по което
предполага преценка доколко поведението на пострадалата е способствало за
настъпване на деликтния резултат. Релевантен за съпричиняване на вредата от
страна на увреденото лице е само онзи конкретно установен негов принос, без
който наред с проявеното от него неправомерно поведение, не би се стигнало
до вредоносен резултат. Поради това не всяко поведение на пострадалото
лице, действие или бездействие, дори и когато не съответства на
предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо
вредата по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а само това, чието конкретно
проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди.
Съобразно разпоредбата на чл.113, ал.1 от ЗДвП, при пресичане на
платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните
пътеки при спазване на разписаните в нормата правила, а именно: преди да
навлязат на платното за движение, да се съобразят с приближаващите се
пътни превозни средства; да не удължават ненужно пътя и времето за
пресичане, както и да не спират без необходимост на платното за движение;
да спазват светлинните сигнали и сигналите на регулировчика и да не
преминават през ограждения от парапети или вериги. Съобразно разпоредбата
на чл.114 от ЗДвП, на пешеходците е забранено да навлизат внезапно на
платното за движение; да пресичат платното за движение при ограничена
видимост и да извършват търговия и услуги на платното за движение.
Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства не води до
извод за наличие на противоправно действие или бездействие от страна на
пострадалата, което да може да бъде квалифицирано като нарушение на
цитираните по-горе две разпоредби и в резултат на което да се направи извод,
че е налице съпричиняване при осъществяване на ПТП. Съобразената скорост
на движение на товарния автомобил е предразполагала пешеходците към
увереност, че автомобилът има възможност да спре и да ги пропусне по
пешеходната пътека. Безспорно се установява, че водачът е предприел
спиране, което допълнително е намалило скоростта на движение. В този
7
смисъл съдът приема, че ищцата е съобразила поведението си с пътната
обстановка, доколкото обосновано е считала, че автомобилът ще й даде
предимство. Липсват преки доказателства за внезапно навлизане на
пешеходеца на пътното платно. Напротив тази хипотеза изрично е изключена
от САТЕ, а показанията на виновния водач в тази насока са колебливи и
хипотетични. Отделно от това вещото лице е категорично, че до настъпване
на ПТП се е стигнало единствено поради късната реакция на водача,
непредприел своевременно пропускане на ищцата по сигнализираната
пешеходна пътека.
Нещо повече, както и самият деликвент е признал в наказателното
производство, в процесния случай, освен разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП,
нарушена е и нормата на чл.119, ал.1 от ЗДвП. Според цитираната норма при
пътнотранспортно произшествие с пешеходец на обозначена пътна
маркировка "пешеходна пътека", когато водачът е превишил разрешената
максимална скорост за движение или е нарушил друго правило от ЗДвП,
имащо отношение към произшествието – в случая чл. 20, ал. 2 ЗДвП,
пешеходецът не се счита за съпричинител за настъпване на съответното
произшествие.
Неоснователно се явява и другото възражение на ответника за
съпричиняване, обосновано с непровеждането на рехабилитационни
процедури, довело до удължаване на възстановителния период на ищцата. От
ангажираните специални знания се установява, че оздравителният процес, и
при провеждане на рехабилитация, би бил в обичайните срокове, в които
реално е и протекъл. В допълнение съдът съобразява и че видно от
констативно-съобразителната част на съдебно-медицинската експертиза, на
пострадалата не са били дадени препоръки за подобни процедури, което не
може да обоснове правноукоримо бездействие от нейна страна. Ищцата е
била изписана от лечебното заведение единствено с препоръка за постелъчен
режим 30 дни, обременяване на долния крайник след 45-тия ден и провеждане
на антитромботична профилактика 30 дни.
При отсъствие на категорични доказателства за причинно - следствена
връзка между поведението на ищцата по време на реализиране на
произшествието и настъпилия вредоносен резултат, обезщетението не
подлежи на редуциране и се дължи в пълния размер, определен съобразно
принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД, в конкретния случай – 35000 лева,
до който размер искът следва да бъде уважен и респективно отхвърлен за
разликата до претендираните 50000 лева.
Във връзка с искането за присъждане на законна лихва, съдът отчита, че
отговорността на застрахователя е договорна, като при сега действащия КЗ /в
сила от 01.01.2016 год./ отговорността за забавата на деликвента е
ограничена. Това задължение, съгласно чл.429, ал.3 от КЗ, е за периода след
датата, на която застрахователят е бил уведомен за настъпване на
застрахователното събитие било от застрахования, било от увреденото лице
8
или от датата на предявяване на застрахователната претенция от увреденото
лице, която от датите е най-ранна. В конкретния случай, са представени
доказателства, неоспорени от застрахователя, за предявяването на
застрахователна претенция от ищцата на 19.07.2021 г., поради което
законната лихва следва да бъде присъдена от този момент до окончателното
изплащане.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на
процесуалния представител на ищцата следва да бъдат присъдени разноски в
размер на 1421 лв. съобразно уважената част от главния иск, въпреки липсата
на представен договор за правна помощ по чл. 38 ЗАдв., доколкото
ползването на безплатна правна помощ е удостоверено в представеното по
делото пълномощно (л.80) /в този смисъл Определение № 100/02.06.2022 г. по
ч. гр. д. № 1154/2022 г. на ВКС, II Г. О.; Определение № 163/13.06.2016 год. по
ч. гр. дело № 2266/ 2016 г. на ВКС; Определение 515/02.10.2015 год. по ч. т.
дело № 2340/2015 год. на ВКС/.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, на ответника също се дължат разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 486 лв. от общо 1620
лева, изразяващи се в заплатени депозити за вещи лица (590 лв.) и депозит за
призоваване на свидетел (30 лв.).
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати дължимата държавна такса в размер на 1400 лв., определена съгласно
чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК, върху уважения размер на главния иск, както и сумата от 150 лева,
представляваща заплатено от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице.
Въз основа на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А
ДА ЗАПЛАТИ на М. А. С., ЕГН **********, с адрес:
********************************, сумата от 35 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания в резултат на ПТП, настъпило на 10.10.2020 г. около 11:00 часа в
гр. Варна, на пешеходна пътека, положена непосредствено преди
кръстовището на ул. „Студентска“ с ул. „Петър Райчев“, виновно причинено
от водача на л. а. „Мерцедес“ с рег. № *****, застраховано по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахователна полица
********* с период на действие 19.02.2020 г. – 18.02.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 35 000 лева, считано от датата на
получаване от ответното дружество на извънсъдебната застрахователна
9
претенция - 19.07.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.432 от КЗ за разликата над 35 000 лева до
претендираните 50 000 лева.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско
шосе“ № 67А, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Д. П. Й. – член на Варненска
адвокатска колегия, **********, с адрес на кантора:
*************************, сумата от 1421 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за осъществено по реда на чл.38, ал.1, т.2 и т.3 от ЗАдв.
процесуално представителство в производство пред първата инстанция, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК вр. чл.38 от ЗАдв.
ОСЪЖДА М. А. С., ЕГН **********, с адрес: ***********************,
ДА ЗАПЛАТИ на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Симеоновско шосе“ № 67А сумата от 486 лв., представляваща сторени в
производството пред първата инстанция съдебно-деловодни разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско
шосе“ № 67А, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, в
полза на Бюджета на съдебната власт, сумата от 1400 лв., представляваща
дължимата по делото държавна такса върху уважената част от иска и сумата
от 150 лв., представляваща заплатено от бюджета на съда възнаграждение за
вещо лице, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
10