Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 188, гр. Бургас, 16.12.2019 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

БУРГАСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, в публично заседание на седми ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СИНКОВ

                                                            ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА ЧИЛИКОВА

                  ПЕТЯ ПЕТРОВА

Секретар: Петя Ефтимова

Прокурор: Милена Досева

като разгледа докладваното от съдията докладчик ПЕТЯ ПЕТРОВА ВНОХД № 205 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

С присъда № 110/12.04.2019г., постановена по НОХД № 253/2019г., Окръжен съд – Бургас е признал подсъдимия С. С. И., ЕГН ********** за виновен в това, че на 14.08.2018г около 11.30ч. в к.к. „С“, община Н., от офис находящ се на ет.. на хотел „Н“, в условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи на обща стойност 452.27лв., както следва: мобилен телефон „С“, черен на цвят, с ИМЕЙ .. на стойност 258.30лв., ведно с калъф на стойност 13.97лв. и сумата от 180.00лв., от владението на Я. Й. С., ЕГН **********, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ от НК във вр. с чл. 373, ал.2 НПК и чл. 58а, ал. 1 от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от четири години и шест месеца, като го признал за невинен и го е оправдал по обвинението да е извършил на посочената дата кражба при условията на опасен рецидив на СИМ - карта на стойност 5.00 лева, един брой дебитна карта на Д. с №.*****. и един брой дебитна карта на банка О. с №.*****..

С присъдата съдът е признал подсъдимия С. С. И. за виновен и в това, че на 14.08.2018г в периода от 12.09ч. до 12.53ч. в к.к. „С“, общ. Н., пред П. б., от АТМ на банката №РВ., в условията на продължавано престъпление, използвал платежни инструменти-дебитна карта на банка Д. №..*****., дебитна карта на банка О. №.*****., издадени на титуляра Я. Й. С., ЕГН **********, без съгласието й, теглейки четири пъти по 400лева, общо 1600лева, като деянието не съставлява по-тежко престъпление, поради което и на основание чл.249, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК във вр. с чл. 373, ал.2 НПК и чл. 58а, ал. 1 от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от четири години и два месеца и глоба в размер на 1000/хиляда/ лева.

На основание чл. 23 ал.1 от НК съдът е наложил на подсъдимия С. С. И. едно общо наказание в размер на най-тежкото от определените за отделните престъпления, а именно лишаване от свобода за срок от четири години и шест месеца, което на основание чл. 57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален строг режим. Присъединил е на основание чл. 23 ал.3 от НК към определеното на подсъдимия С. общо наказание и наказанието глоба от 1 000 лева.

Със същата присъда ОС-Бургас е осъдил подсъдимия С. С. И. да заплати на Я. Й. С., ЕГН ********** обезщетение за претърпени имуществени вреди от престъпното деяние по чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ от НК в размер на 180.00 лева, както и обезщетение за претърпени имуществени вреди от престъпното деяние по чл.249, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК в размер на 1600.00 лева, ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от 14.08.2018г. до окончателното им изплащане.

На основание чл.189 ал.3 от НПК съдът е осъдил подсъдимия С. С. И. да заплати в полза на държавата по сметка на ОД МВР-Бургас направените по делото разноски в размер на 28.98 лева.

Съдът се е разпоредил и с иззетите по делото веществени доказателства, подробно изброени в присъдата, постановявайки тяхното съхраняване в кориците на делото.

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от адвокат В. от АК-Бургас, назначена от досъдебното производство като служебен защитник на подсъдимия С. С. И.. В жалбата е направено оплакване за явна несправедливост на наложеното на И. наказание, конкретни съображения в каквато насока не са развити. Формулирано е искане за изменяване на атакуваната присъда в частта й относно наложеното наказание. В срока по чл.320 ал.4 от НПК по делото не е постъпило допълнително писмено изложение за допълване на доводите, посочени в жалбата.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на А. п. – Бургас ангажира становище за неоснователност на подадената жалба. Обсъждайки подхода на първоинстанционния съд при индивидуализиране наказанието на подсъдимия, прокурорът намира, че ОС-Бургас в пълнота е извел и анализирал наличните по делото смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, на основата на които е определил справедлив размер на всяка от предвидените за съответното престъпление санкции. Акцентира върху обремененото съдебно минало на дееца, установяващо наличие на множество осъждания за извършени тежки умишлени престъпления. Извън изразеното от подсъдимия съжаление за извършеното деяние, искреността на което според прокурора следва да се подложи на съмнение, други смекчаващи отговорността обстоятелства в конкретното дело, същият претендира, че не се откриват. Счита, че поведението на подсъдимия в хода на досъдебното производство не съставлява проява на ефективно съдействие, доколкото престъплението, извършено от него е било своевременно разкрито и вещите намерени, благодарение на усърдната дейност на полицията. Отчитайки социалния статус на подсъдимия и данните за средата, в която е израснал, прокурорът намира, че от гледна точка на достигнатата вече възраст от подсъдимия, тези обстоятелства не дават основание за по-благоприятното му третиране. С горните аргументи прокурорът пледира присъдата на ОС-Бургас да бъде потвърдена като правилна.

Гражданският ищец и частен обвинител Я. С. , не се явява пред въззивната инстанция, редовно призована.

Пред въззивния съд подсъдимият С. се явява лично и с назначения му служебен защитник - адв. В. от АК-Бургас, която поддържа депозираната жалба. Изтъква, че в преценката си относно справедливостта на санкцията, първоинстанционният съд неправилно е отчел като отегчаващи вината обстоятелства тези, които определят съставомерността на извършеното деяние и неговата обществена опасност, като същевременно е пренебрегнал други налични по делото данни, благоприятстващи дееца в неговата наказателна отговорност. Претендира да са налице множество смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства, а именно направено от последния самопризнание по фактите на обвинението, изразено съжаление, изключително неблагоприятна среда, в която е израснал и нисък социален статус, които според него в многобройността си налагат определяне на наказание в по-нисък размер от така отмерения му с присъдата. В допълнение към тях сочи и ниския размер на щетата, като последица от извършената кражба, установяващ се под размера на минималната за страната работна заплата. Намира, че в общото си проявление и тежест, така изброените смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства налагат определяне на наказание за всяко от деянията в минималния размер, предвиден в особената част на НК, в каквато насока и прави искане за изменяване на атакуваната първоинстанционна присъда.

Упражнявайки правото си на лична защита, подс. И. се присъединява към доводите на защитника и моли за намаляване размера на наложените му с присъдата наказания за всяко от престъпленията, за които е признат за виновен. Заявява желание да се поправи.

Въззивната жалба е подадена от лице, което съгласно чл.318, ал.6 от НПК има право на жалба, в посочения в чл.319, ал.1 от НПК петнадесетдневен преклузивен срок за обжалване, срещу оспорим по реда на въззивния контрол съдебен акт, поради което същата се установява като процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Бургаският апелативен съд, след цялостна проверка на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните и в предмета и пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 НПК, намира жалбата за неоснователна.

Производството пред окръжния съд е протекло по реда на глава ХХVІІ от НПК при условията на чл. 371, т. 2 НПК. ОС-Бургас е приложил стриктно установените правила на диференцираната процедура по НПК. Подсъдимият С. И. е признал пред съда изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като е изразил съгласие да не се събират доказателства за тези факти. При съблюдаване на предпоставките, регламентирани в чл. 372, ал. 4 НПК, съдът в мотивите на присъдата е приел за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се е позовал на направеното от подсъдимия самопризнание и на доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят.

По делото е установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият С. С. И. е роден на … год. в гр. Б., завършил начално образование, осъждан, понастоящем в затвора –Бургас по изтърпяване на наказание лишаване от свобода.

През лятото на 2018г. пострадалата Я. С. работила като домакин в хотел „Н“ в к.к.“С“, обл. Б..

На 14.08.2018 г. около 7,30 часа св. С. отишла на работа. В офиса си, намиращ се на IV-ти етаж на хотела същата се преоблякла – сложила работна униформа и оставила дрехите си в гардероба, без да го заключва. Сред личните си вещи, св. С. съхранявала: мобилен телефон „S.“, черен на цвят с ИМЕЙ ..ведно със СИМ карта и калъф към него; парична сума в размер на 180.00 лева; платежни инструменти: банкова /дебитна/ карта №.******., издадена от „О.“ АД на нейно име, към която бил прикрепен и ПИН - кода на картата и банкова /дебитна/ карта №.*******., издадена от „Б“ ЕАД, на която също лично била титуляр. След като оставила дрехите и останалите лични вещи в гардероба, пострадалата напуснала офиса, който също не заключила и се заела с изпълнението на трудовите си задължения.

На същата дата, подсъдимият С. се намирал в к.к.“С“, като в 11:23:59 същият посетил хотел „Н“ – влязъл през входната врата на хотела, намираща се до басейна и тръгнал по коридорите на хотела. В 11:30:43 часа, подсъдимият влязъл в офиса, ползван от пострадалата Я. С. , откъдето в 11:35:11 часа излязъл и се качил в асансьора. За времето на пребиваването си в офиса, подсъдимият отнел лични вещи на св. С. , а именно, посочените по-горе такива - мобилен телефон „S.“, с ИМЕЙ . ведно със СИМ карта и калъф; парична сума в размер на 180.00 лева и две банкови /дебитни/ карти с №№.******., издадена от „О.“ АД ведно с ПИН – код и №.*******., издадена от „Б“ ЕАД, всички оставени от последната на съхранение в гардероба й. Веднага след това подсъдимият напуснал хотела през централния му вход.

След извършване на кражбата, подсъдимият се насочил към хотел „A.“ в к.к. “С“, където имало поставен банкомат – АТМ № Р* собственост на „П“ АД /с юридическо име „Ю“ АД/. За времето от 12:09 часа до 12:53 часа, подс. И. няколкократно използвал отнетите от него два платежни инструмента : банкова /дебитна/ карта с № .* на „О.“ЕАД, с прикрепен към нея ПИН - код на картата и банкова /дебитна/ карта № .* на „Б“ ЕАД, титуляр на които била св. С. , като изтеглил различни суми пари от банковите сметки.

В часовия интервал от 12:09ч. до 12:48ч., на посочения банкомат - АТМ устройство, подс. И. направил три неуспешни опита за проверка на баланса по сметката и един неуспешен опит да изтегли сумата от 100 лева, чрез платежния инструмент - дебитна карта на банка Д. № .* издадена на титуляр Я. Й. С., без съгласието на последната, след което се оттеглил в неизвестна посока. Същият не успял да реализира намеренията си - да извърши проверка на баланса по картата и да изтегли сумата от 100.00 лева, тъй като въвежданият от него ПИН код бил погрешен.

Завръщайки се по-късно отново на мястото, където се намирал посоченият по-горе банкомат, в часовия интервал от 12:49ч. до 12:53ч. /в 12:49:18 часа, 12:51:19 часа, 12:52:29 часа и в 12:53:37 часа/, чрез втората отнета от него банкова карта с № .* издадена от О. на името на Я. С. , без съгласието на последната подсъдимият реализирал четири транзакции от по 400 лева, или общо 1 600 лева, като въвеждал ПИН кода, който бил намерил записан сред вещите, отнети от пострадалата С.

При извършване на посочените транзакции подс. И. бил заснет от охранителните камери, монтирани на фасадата на сградата за наблюдение на АТМ № Р* собственост на „П“ АД /с юридическо име „Ю“ АД, с адрес: к.к. “С“, хотел „A.“. При осъществяване на инкриминираните действия, И. бил облечен по същия начин, както при отнемането на вещите от пострадалата С. в хотел „Н“ - със светла /шарена / риза и светъл /син/ дълъг панталон /дънки/, с тъмна /черна/ раница на гърба, с тъмна /черна/ шапка с козирка на главата и с тъмни /черни/ очила на лицето. При завръщането си в 12:47:15, подсъдимият С. бил със свалена риза, като на лявото му рамо камерите са заснели масивна татуировка.

След реализиране на горните действия, подс. И. се прибрал в гр. Б., като същия ден посетил св. М. в дома му в гр. Б., кв.“П“, ул.“. № .*ъщият предал на св. Ф. два мобилни телефона - телефон марка „H.“ и мобилния телефон, отнет от пострадалата С. - мобилен телефон „S.“, черен на цвят с ИМЕЙ ..

Междувременно за извършените тегления на суми от банковата й сметка в О. - АД, пострадалата С. получила на другия свой мобилен телефон кратки текстови съобщения /СМС/, отразяващи състоянието на сметката й. Същата веднага отишла до работния си офис, където се намирали личните й вещи и установила извършената кражба. Свидетелката позвънила в О. - АД и поискала блокиране на издадената й дебитна карта, като била уведомена от служителя в банката, че чрез дебитната й карта от банкомат на „П“, находящ се в к.к. „С“ са осъществени четири транзакции на обща стойност 1 600 лева. Веднага след това св. С. направила оплакване в РУ-Н., във връзка с което започнало разследването по делото.

Така приетите за установени фактически положения, които не се оспорват от страните, намират своята несъмнена доказателствена подкрепа в материалите по делото.

Първостепенният съд е извел законосъобразен извод, че направеното от подсъдимия самопризнание по реда на чл. 371, т. 2 от НПК обхваща всички фактически данни, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, които се включват в предмета на настоящото наказателно дело, като те не са единственото доказателство в подкрепа на обвинителната теза. Признанието е направено доброволно и кореспондира с доказателствените материали по делото, събрани при условията и по реда на НПК в хода на досъдебното производство, а именно: гласните доказателствени средства: показанията на свидетелите Я. , М. Ф. / спр. л.33,35,39 от ДП/; писмените доказателства и доказателствени средства - протоколи за доброволно предаване /спр. л.41,51 от ДП/, протокол за оглед на веществено доказателство и фотоалбум към него / спр. л.42-46 от ДП/, разписка за предаване и протокол за връщане на веществени доказателства /спр. л.47-48 от ДП/, протокол за вземане на образци за сравнително изследване / спр. л.70 от ДП/; писмени справки от О. АД и Банка Д. ЕАД / спр. 85-87 от ДП/; веществени доказателства – 1 бр. CD-R „V.“ c ръкописен текст „П.С. . външни камери 14.08.2018г.“ и 1 бр. CD-R „V.“, съдържащ записи от охранителните камери на х-л „Н“ в к.к. „С“ /спр. л.72 от ДП/; заключенията по назначени технически експертизи - протокол № 92 от 14.11.2018 г. и протокол № 29 от 26.02.2019г. /спр. л.53-75 от ДП/, заключението по назначена съдебно икономическа експертиза / спр. л.77 от ДП/.

Наличната по делото доказателствена маса е обсъдена и анализирана от съда обстойно и съобразно правилата на формалната и житейска логика, като на основата на съдържимите в доказателствените източници данни са изведени всички релевантни факти, разкриващи престъпната деятелност на подс. И. , в очертаните й с обвинителния акт параметри. Въззивният съд не намира основание за критика към възприетия от първата инстанция оценъчен подход на доказателствата по делото, като намира, че същата е изпълнила задълженията си, свързани с обосноваване на изводите си относно авторството на деянието, предмет на всяко от обвиненията, предявени на подс. И. за извършено престъпление против собствеността на гражданите и престъпление против паричната и кредитната система, начина на извършването им, вината на дееца и мотивите за осъществяването им.

Правилно в преценката си по чл. 372 ал.4 от НПК, за доказателствена обезпеченост на признатите от подс. И. фактически обстоятелства, отразени в констативно-съобразителната част на обвинителния акт, ОС-Бургас е възприел изводите на вещите лица, обективирани в експертните им заключения по назначени в хода на досъдебното производство две технически експертизи, установяващи в комплексната си насоченост релевантни за процеса обстоятелства. Обсъдените и ценени от първостепенния съд експертни становища, съдържими в заключенията на всяка от експертизите, са изготвени от специалист в съответната научна/техническа област и на основата на събрания по делото доказателствен материал, представени са ясно, аналитично и достъпно, поради което и няма основание за съмнение в тяхната пълнота и достоверност. Изследванията, проведени при тях, надлежно обективирани в съответните протоколи - протокол № 92 от 14.11.2018 г. и протокол № 29 от 26.02.2019г. /спр. л.53-75 от ДП/, коректно са били интерпретирани от първата инстанция в полза на изводите и за авторство на осъществената престъпна деятелност, обект на инкриминация с обвинителния акт. Правилно съдът е приел, че цитираните експертни заключения способстват разкриването на самоличността на подс. И. като лице, посетило на инкриминираната дата х-л „Н“ в к.к. „С“, проникнало в офиса, ползван от пострадалата и реализирало кражба на лични вещи на последната, а по-късно и неправомерно, при отсъствие на съгласие на титуляра на отнетите банкови /дебитни/ карти, използвало платежните инструменти.

Необходимостта от разкриване автора на престъпните посегателства, за които пострадалата С. е подала оплакване РУ-Несебър, е наложила в хода на разследването да бъде изискан и приобщен оптичен диск, съдържащ записи от охранителните камери за видеонаблюдение на АТМ устройството с № Р* собственост на „Ю“ АД, с адрес к.к. „С“, хотел „A.“ /спр. л.49 от ДП/. Като веществено доказателство по делото с протокол за доброволно предаване е приобщен и оптичен носител „CD-R V.“, съдържащ записи от охранителните камери на видео-охранителната система в хотел „Н“ в к.к. „С“ / спр. л.51 от ДП/.

От заключението на извършената техническа експертиза, обект на която са предоставените за изследване два броя оптични дискове – обект №1 CD-R „V.“ c ръкописен текст „П.С. бряг външни камери 14.08.2018г.“ и обект №2 CD-R „V.“ /без отбелязвания върху него, предоставен от управата на х-л „Н“/ се установява, че същите съдържат видеофайлове, представляващи цифров презапис на оригиналните файлова, записани върху твърдия диск на компютърни видео охранителни системи, по които не се установяват следи от манипулация. Извлечените при анализа на двата оптични диска /обект №1 и обект №2/ снимки от видеозаписите установяват заснето лице от мъжки пол, облечено със светла /шарена/ риза и светъл /син/ дълъг панталон /дънки/, с тъмна /черна/ раница на гърба, с тъмна /черна/ шапка с козирка на главата и с тъмни /черни/ очила на лицето, действията на което, експертизата описва подробно в изследователската си част във времеви интервали, съответстващи на темпоралните параметри на инкриминираното деяние съгласно описаното в обвинителния акт. Резултатите от сравнителния анализ /проведено лицево -идентификационно изследване/ по данни от експертното заключение, позволяват да се направи извод, че на всички изследвани видеозаписи вероятно е заснето едно и също лице, а именно подсъдимият С. С. И.. Горните изводи на експерта са подкрепени със съпоставка и анализ на външните анатомични белези на главата и лицето на заснетия от камерите субект от мъжки пол с анатомичните признаци на подс. И. по снимка на последния от полицейска регистрация.становените съвпадащи признаци: специфична конфигурация на върха на носа, издадена напред долна устна, характерна форма на брадата и скосена долна челюст, външен контур на лява ушна мида, са устойчиви такива, индивидуални и по обем достатъчни за извършване на лицева идентификация /спр. л.54-69 от ДП/.

Във връзка с проверка на данните, получени при изследване на видеозаписите от обект №1 - CD-R „V.“ c ръкописен текст „П.С. бряг външни камери 14.08.2018г.“, установяващи наличие на татуировка на рамото на заснетото пред банкомата лице, от подс. И. са взети образци за сравнително изследване, а именно извършено е заснемане /3 фотоснимки/ на лявото рамо на последния, в областта, в която има поставена татуировка / спр. л.70 от ДП/.

Назначената по делото втора техническа експертиза, имаща за обект сравнителен анализ и съпоставка на изображението на татуировката, намираща се на лявото рамо на подс. И. татуировката на лицето, заснето от охранителните камери, монтирани за наблюдение на банкомата /АТМ/ устройство № Р* на „П“ АД, е дала заключение, че при изследваните обекти най-вероятно се касае за едно и също изображение на татуировка / спр. л.73-75 от ДП/.

Съгласно предоставената от О. АД писмена справка, рег. № ИД-13823/07.09.2018г., удостоверяваща извършените транзакции в периода от 12,49 часа на 14.08.18 год. до 12,53 часа на същата дата с банкова карта № 4* издадена от О. АД, с титуляр Я. С. , от АТМ устройство № Р* на „П“ АД, за инкриминирания период е изтеглена сума общо в размер на 1 600 лева / спр. л.85 от ДП/.

Справката от Банка Д. ЕАД, рег. №304л-1382/11.09.18г. установява, че към инкриминирания период, а именно за времето от 12,09 часа на 14.08.18г. до 12,48 часа на същата дата, с банкова карта № .* издадена на името на Я. С. от АТМ устройство № Р* на „П“ АД на три пъти е заявено искане за проверка на баланса на сметката и веднъж теглене на сума от 100 лева, като услугите не са изпълнени поради въвеждане на грешен ПИН код / спр. л.87 от ДП/.

Назначената в хода на разследването оценъчна експертиза / спр. л.71 от ДП/ установява, че стойността на отнетите от подс. И. вещи /без паричната сума от 180 лева/ възлиза на 277,27 лева, като сред оценените такива от вещото лица е и отнетата от пострадалата пластики на СИМ карта на стойност 5 лева.

Законосъобразно, извеждайки фактите по делото, съдът е кредитирал изцяло показанията на пострадалата Я. С. и св. М. , като е намерил същите за последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с останалия доказателствен материал по делото. Данните, съобщени от св. С. при проведените и разпити, отнасящи се до обстановката, при която е била извършена кражба на личните й вещи, индивидуализацията на вещите, както и получените от нея съобщения от О. АД за осъществени транзакции от издадената й от същата банка дебитна карта, напълно се подкрепят от останалите доказателства по делото – информацията, съдържаща се в записите от охранителните камери в хотела, в който работи, както и камерите, поставени за наблюдение на АТМ устройството устройство № Р* на „П“ АД, изследвани и анализирани от техническите експертизи; официалните писмени справки от О. АД и Д. ЕАД, представящи извлечение от банковите й сметки, неосъществени услуги и реализирани транзакции, които съдът обсъди по-горе.

Видно е по-нататък от приложения по делото протокол за доброволно предаване от 16.06.2018г., че св. Ф. е предал на органите на МВР два мобилни телефона, за които е съобщил, че е получил от подсъдимия С. . Сред предадените от свидетеля вещи е и отнетият от пострадалата С. телефон „S.“, черен на цвят с ИМЕЙ . / спр. л.41 от ДП/. В своите показания същият свидетелства за обстановката, при която са му били предадени телефоните от подсъдимия, разяснявайки, че последният не му е споделил за произхода на вещите / спр. л.39 от ДП/. Извършеният на 20.08.18г. оглед на веществено доказателство - мобилен телефон „S.“, черен на цвят с ИМЕЙ 353 768 074362 752, е установил съвпадение на идентификационните данни на устройството с данните, съобщени от св. С. за отнетия й телефон /спр. л.42 – 46 от ДП/, което именно е дало основание на органа по разследване да върне отнетата вещ на пострадалата С. / спр. л.48 от ДП/.

Въззивният съд се солидаризира и с преценката на първата инстанция досежно валидността на приложените по делото писмени и веществени доказателствени средства - протокол за оглед на веществени доказателства от 20.08.2018 г.; протоколи за доброволно предаване на вещи от 16.08.2018г. и протокол за вземане на образци за сравнително изследване от 15.02.19г. Цитираните писмени и веществени материали, видно от отразеното в тях, са изготвени в съответствие както с общите правила на чл.129 и сл. от НПК, така и при съобразяване със специалните изисквания за конкретното процесуално действие, поради което и съдът основателно се е позовал на тях в подкрепа на застъпените изводи по фактите.

При така установената и безспорна с оглед процесуалната позиция на подсъдимия и защитника пред въззивната инстанция, фактическа обстановка, законосъобразно съдът е приел, че подсъдимият И. е осъществил от обективна и субективна страна престъпните състави по чл. 196 ал.1 т.1 вр. чл. 194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.“а“ и „б“ от НК и по чл. 249 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК.

Деянието по пункт първи от обвинението покрива съставомерните признаци на престъплението по чл. 196 ал.1 т.1 вр. чл. 194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.“а“ и „б“ от НК, като предмет на извършената кражба са вещи, собственост на пострадалата С. , от чието владение подсъдимият ги е отнел с намерение противозаконно да ги присвои, а именно: мобилен телефон „S.“, с ИМЕЙ ., на стойност 258.30лв., ведно с калъф на стойност 13.97лв. и сумата от 180.00лв.

Правилна е преценката, че от обективна страна е налице деяние, извършено против обществените отношения, свързани със собствеността на гражданите. Изпълнителното деяние на кражбата е отнемането на вещта от владението на другиго. То се осъществява само чрез действие и се изразява в това деецът да прекрати фактическата власт върху вещта, която до момента на деянието се упражнява от някого и същевременно да установи своя фактическа власт върху нея по начин, който препятства собственикът от възможността да се ползва и разпорежда с нея. Престъпният резултат е именно промяната във фактическата власт върху предмета на посегателството, настъпила вследствие на деянието. В момента, когато промяната настъпи, престъплението е довършено. В настоящия случай е безспорно установено, че подсъдимият е установил своя трайна фактическа власт върху инкриминираните вещи от момента на напускане на хотел „Н“ с тези вещи.

Законосъобразно съдът е достигнал до извод, че престъплението, извършено от подс. И. попада в квалификацията на рецидивна престъпност по чл. 29 ал.1 б.”а” и „б” от НК. Цитираната квалификация съдът правилно е обосновал с наличието на предходни осъждания на И. , за които не са изтекли сроковете по чл. 30 от НК, а именно: 1/ определение по ЧНД №3828/13г. на РС-Пловдив, влязло в сила на 22.08.13г., с което на И. е определено едно общо – най-тежко наказание измежду наложените му по присъди по НОХД №186/13г. на РС-Несебър, НОХД №1056/12г. на РС-Несебър и НОХД №2337/13г. на РС-Пловдив - лишаване от свобода за срок от 1 година и 11 месеца, изтърпяно по данни от справката на МП ГД „ИН“ – Затвора-Бургас на 12.01.15г. и 2/ присъда по НОХД №20573/15г. на РС-София, влязла в сила на 09.05.16г., с която за извършено от И. престъпление по чл. 196 от НК, на същия е наложено наказание от две години лишаване от свобода, изтърпяно по данни от справката на МП ГД „ИН“ – Затвора-Бургас на 28.08.17г. /спр. л.23 от ВНОХД № 205/19 г. на БАС/.

От субективна страна подсъдимият е извършил престъплението по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" и б. "б" от НК виновно, при пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването им.

Изследвайки обективните параметри на извършеното деяние по пункт първи от обвинителния акт, съдът правилно е достигнал до извод, че включените в обвинението вещи, а именно СИМ карта, оценена от вещото лице на стойност 5.00 лева, както и процесните две дебитни карти - №.*****7. на банка Д. и №.*****. на О. АД - двете, издадени на името на пострадалата С. , отнети от подс. И. ведно с останалите инкриминирани вещи от владението на последната, не могат да бъдат самостоятелен предмет на престъпление против собствеността, поради това че сами по себе си не притежават конкретна стойност. Съдебната практика, застъпена още в Постановление № 6 от 26.IV.1971 г. по н. д. № 3/71 г., Пленум на ВС, изм. с Постановление № 7 от 6.VII.1987 г., е последователна в разбирането, че възможен предмет на престъпление против собствеността е единствено движима вещ, която има определена парична, художествена, историческа и др. стойност /в този смисъл и TP № 116/83 г. по н.д. № 100/82 г. на ОСНК; Решение № 305/1981 г. на ВКС, I н.о.; Решение № 436/96 г. на II н.о. и Решение № 348 от 29.09.2008 г. на ВКС по н. д. № 334/2008 г., Ill н. д./. Ето защо и съобразявайки горното, първостепенният съд законосъобразно е признал подс. И. за невинен и е оправдал същия по обвинението да е извършил кражба на СИМ карта, дебитни карти - №.*****. на банка Д. и дебитна карта №.*****. на О. АД, които вещи макар да предоставят на ползвателя възможност да ползва различни услуги, сами по себе си нямат определена стойност.

Законосъобразни и обосновани се явяват също изводите на съда, че деятелността на подс. И. по пункт втори от обвинителния акт покрива обективните и субективни параметри на престъпния състав по чл. 249 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК. Непосредствен обект на така осъщественото от подсъдимия И. второ в темпорално отношение посегателство, са обществените отношения, свързани с нормалното функциониране на паричното обръщение в страната.

Деянията, включени в сложната композиция на продължаваното престъпление са извършени чрез действие - използване на платежен инструмент – дебитна карта на банка Д. №.*****. и дебитна карта на банка О. №.*****., титуляр на които по данни от официалните писмени справки на двете банки, е Я. Й. С., ЕГН **********.

Легална дефиниция на понятието „платежен инструмент” е дадена в чл. 93 т.24 от НК, описаните в който текст характеристики, несъмнено установяват всяка от процесните карти като вид платежен инструмент.

Правилно съдът е приел, че „използването” на платежните инструменти – дебитни карти, като фактическо действие, извършено от подс. И. , се е изразило в теглене посредством процесната дебитна карта на О. №.*****. на парични суми от терминално устройство АТМ № Р* на „П“ АД - общо в размер на 1 600 лева, както и в четирикратно поставяне в същото АТМ устройство на дебитната карта, издадена от банка Д. №.*****., със задаване на услугата, която следва да се извърши / проверка на баланс и теглене на сума от 100 лева/, неизпълнението на които операции, е последица от грешно въведен от подсъдимия ПИН код.

Доказателствено обезпечен се явява и изводът на съда, че ползването на процесните дебитни карти от подсъдимия И. се е осъществило без съгласието на титуляра – пострадалата Я. С. , от чието владение същите са били отнети противозаконно. подсъдимия е било налице съзнание, че използва процесните платежни инструменти, без съгласието на техния титуляр. Същите са били съхранявани от пострадалата в личния и багаж, оставен в работния офис на хотел „Н“, откъдето по-рано подсъдимият извършил кражбата, предмет на обвинението по пункт първи от обвинителния акт.

Правилно съдът е приел, че всяко от деянията на подс. И. по пункт втори от обвинителния акт осъществява поотделно състава на едно и също престъпление - по чл. 249 ал.1 от НК, като същите са извършени през един непродължителен период от време, при една и съща обстановка, със съзнание за липса на съгласие у титуляра на дебитните карти за тяхното използване, при което всяко следващо деяние се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващите. В този смисъл престъпната му деятелност следва да бъде разглеждана като едно единно престъпление, а именно „продължавано”, съгласно чл. 26 ал.1 от НК, каквато правилна квалификация е дадена и от прокурора в обвинителния акт.

Включените в продължаваното престъпление деяния са осъществени от подс. И. виновно - умишлено по смисъла на чл. 11 ал.2 от НК, като същият е съзнавал, че използва платежните инструменти, без съгласието на техния титуляр, предвиждал е общественоопасните последици от всяко свое деяние и е искал настъпването на тези последици.

Установената от решаващия първоинстанционен съд фактическа обстановка и възприетата правна квалификация на деянията не се оспорват от страните по делото. В рамките на осъществения въззивен контрол, чийто предели в случая съобразно указанията, дадени в т.8.2 на Тълкувателно решение №1/2009г. по н.д. №1/2008г., ОСНК на ВКС са ограничени до преценката за съответствие на проведената процедура по т.2 на чл. 371 от НПК с нормативните предписания в Глава 27 от НПК – налични предпоставки за прилагане на особената процедура; спазване на реда за допускане и провеждане на съкратено съдебно следствие и изискванията на чл.373, ал.2 и 3 от НПК при постановяване на присъдата, АС-Бургас не намери основание да приеме нови фактически положения или различни правни изводи относно доказаността на обвинението и правната квалификация на деянията по всеки пункт от обвинението.

Основното и единствено оплакване на служебния защитник на подсъдимия, с което същият сезира въззивната инстанция, е за явна несправедливост на наложеното наказание лишаване от свобода, чийто размер от четири години и шест месеца, определен по реда на чл. 23 ал.1 от НК, намира за прекомерно завишен и моли за намаляването му.

Развитите съображения за явна несправедливост на всяко от наказанията, наложени на подсъдимия за отделните престъпления, включени в съвкупността, не могат да се споделят, поради което и искането на подсъдимия и неговия защитник за намаляване на техния размер, съответно и размера на определеното по реда на чл. 23 ал.1 от НК общо най-тежко наказание, настоящият състав на съда намери за неоснователно.

Решавайки въпроса за наказанието, което подсъдимият следва да изтърпи за всяко от извършените престъпления, включени в съвкупността, а именно по чл. 196 ал.1 т.1 вр. чл. 194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б. “а“ и „б“ от НК и по чл. 249 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, първоинстанционният съд е съобразил тяхната законоустановена наказуемост към инкриминираната дата, подходил е обективно на събрания доказателствен материал, като е отчел тежестта на деянията, обществената опасност на личността на дееца, смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, взел е предвид подбудите, мотивирали подсъдимия да извърши престъпленията, преценил е и всички останали обстоятелства, влияещи върху неговата отговорност и съответно е съобразил изискванията, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК относно постигане целите на наказанието.

В дейността си по индивидуализиране на наказанието за осъщественото от подс. И. престъпно посегателство по чл. 196 ал.1 т.1 вр. чл. 194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б. “а“ и „б“ от НК, решаващият съд правилно е взел предвид високата степен на обществена опасност на извършеното, начина на осъществяване на изпълнителното деяние и високата степен на обществена опасност на дееца, данните за когото свидетелстват, че е многократно осъждан за извършени престъпления против собствеността, част от които предходни присъди, не са обхванати от правната квалификация на кражбата, включена в обвинението. При граници на наказанието лишаване от свобода, предвидени в закона, от две до десет години, съдът е наложил наказание шест години и девет месеца, което е малко над средния размер. При законосъобразно прилагане на разпоредбата на чл.58а от НК, размерът на наказанието лишаване от свобода е редуциран на четири години и шест месеца.

Мотивирайки справедливост на така отмерената санкция, съдът основателно е акцентирал върху данните за съдимост на дееца, отчитайки същите като отегчаващи отговорността му обстоятелства. Сведенията, съдържащи се в приложената по делото справка за съдимост установяват, че извън осъжданията на подс. И. , обуславящи по-тежката квалификация на деянието като извършено при условията на опасен рецидив, а именно по НОХД №186/13г. на РС-Несебър, НОХД №1056/12г. на РС-Несебър и НОХД №2337/13г. на РС-Пловдив /обхванати от приложението на чл. 25 вр. чл. 23 от НК/ и по НОХД №20573/15г. на РС-София, които съгласно забраната в чл.56 от НК не могат да бъдат отчетени повторно, спрямо последния са били постановени и влезли в сила множество други присъди за извършени тежки умишлени престъпления, с наложени ефективни наказания лишаване от свобода. Касае се за постановени общо 27 присъди срещу подс. И. , 24 от които обединени в четири самостоятелни групи по реда на чл. 25 ал.1 вр. чл. 23 ал.1 от НК, като всички осъждания имат за предмет реализирана от последния престъпна дейност по Глава V от НК – престъпления против собствеността /спр. л.16-22 от ВНОХД № 205/19 г. на БАС/. Извън горното следва да се посочи, че степента на обществена опасност на процесната кражба, както и на личността на нейния автор – подс. И. се обосновават като високи и на основата на наличните две хипотези на опасния рецидив, както по б.„а“, така и по б.„б“ на чл.29 от НК, които характеристики несъмнено я отличават от обичайните случаи на рецидивна престъпност.

Обсъждайки конкретните характеристики на престъпното посегателство във връзка с преценката за неговата тежест, съдът е пропуснал да отчете също и данните по делото, свидетелстващи за механизма на осъществяването му, а именно, че се касае за проникване в работен офис на хотел, в разгара на летния сезон – месец август, при проявено хладнокръвно поведение и старателно прикриване на самоличността – тъмни очила и шапка с козирка, покриваща лицето, които особености на проявата без съмнение носят сведения за криминалните нагласи на подс. И. тяхната устойчивост. Престъпната упоритост, с която подсъдимият е осъществил деянието, преценена и в светлината на многократните минали осъждания на последния, дават основание на въззивния съд да сподели виждането на първата инстанция, че личността му се установява като такава, с висока степен на обществена опасност. Очевидно е, при наличните данни за ефективни осъждания на дееца, че предприетата спрямо същия наказателна репресия не е постигнала целеното от закона поправяне и превъзпитание. В потвърждение на този извод се явява и обстоятелството, че деянията, предмет на настоящото наказателно производство, са извършени от подс. И. на 14.08.18 год. – само година след освобождаването му на 28.08.2017 год. от затвора по изтърпяване на наказание от две години лишаване от свобода по НОХД № 20573/18 год. на СРС, за извършена кражба по чл. 196 ал.1 т.1 от НК, като междувременно по данни от справката за съдимост се установява също, че в един по-ранен момент И. е извършил и други кражби – на 17.02.18г., на 18.05.18г. и на 05.07.18г., които са предмет на постановените срещу него присъди по НОХД № 1285/19г. на РС-Бургас, НОХД № 2729/19г. на РС-Бургас и НОХД № 2112/18г. на РС-Несебър, наказанията по които все още не е изтърпял /спр. 23 от ВНОХД № 205/19г. на БАС/. Проявеното на свой ред криминално поведение на подс. И. , с изявени сходни характеристики на деятелността, свидетелства за липса на ефективно упражнено предупредително и възпиращо въздействие чрез постановените спрямо последния и предшествуващи настоящото осъждане присъди. Така доказаното отсъствие на промяна в противоправното поведение на подсъдимото лице, обосновава необходимост от по - строг подход на съда в преценката му относно адекватност и справедливост на наказанието, което същият следва да изтърпи за настоящата си деятелност. Ето защо и не може да бъде споделено виждането на защитата, че размерът на наказанието от 6 години и 9 месеца, отмерен от първата инстанция при превес на отегчаващите отговорността на дееца обстоятелства, е несъответен на тежестта на деянието и личната обществена опасност на дееца. Имуществената стойност на предмета на престъплението, установена по данни от икономическата експертиза общо в размер на 452,27 лева, в случая също не се явява показател, отчитането на който да доведе до следващо смекчаване отговорността на дееца, поради съществената тежест на останалите, обсъдени по-горе отегчаващи неговата отговорност обстоятелства.

Обосновано по-нататък на данните по делото съдът е възприел, че връщането на отнетия телефона „S.“ на пострадалата, не е по волята на подсъдимия, съответно и не се дължи на негов доброволен акт, поради което и констатираното частично възстановяване на щетите от престъплението, не би могло да благоприятства правното му положение.

Правилно БОС не е наложил конфискация по чл.196 ал.2 НК, поради липса на данни за имущество на дееца.

Изграждайки изводите си относно вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено на подс. И. , за извършеното от последния по пункт втори от обвинителния акт престъпление по чл. 249 ал.1 вр. чл. 26 ал.1 от НК, съдът правилно е преценил, че същото бележи висока степен на обществена опасност, с оглед механизма на осъществяването му, броя на деянията, включени в продължаваната престъпна дейност, характера на засегнатите отношения и настъпилите вредни последици. Действията на подсъдимия по използване на всеки от двата платежни инструмента сочат на трайност на престъпния умисъл, предвид поредността и броя на деянията, включени в единното продължавано престъпление. Отнемайки неправомерно процесните дебитни карти от владението на пострадалата С. , същият е изтеглил от сметката на титуляра в О. значителна сума пари – 1 600 лева, като безуспешните опити на И. да провери наличността и да реализира транзакция от сметката в БД., се дължат единствено на въведения от него грешен ПИН код.

Законосъобразно съдът е отчел и високата степен на обществена опасност на личността на подсъдимия предвид предходните му осъждания, сочещи на изградени трайни престъпни навици. За престъплението по чл.249, ал.1 от НК са предвидени наказания лишаване от свобода от две до осем години и глоба до двойния размер на получената сума. Определеното от съда наказание е шест години и три месеца, което е малко над средния размер за това престъпление. С прилагане разпоредбата на чл.58а от НК, размерът на наказанието лишаване от свобода законосъобразно е редуцирано на четири години и два месеца.

Горната граница на наказанието глоба, съобразно извършеното престъпление по чл.249, ал.1 от НК, е 3 200 лева. Решаващият съдът е наложил на подсъдимия И. наказание от 1 000 лева, което е в достатъчно нисък размер и не следва допълнително да се намалява.

В обсега на установените по делото факти, въззивната инстанция не констатира наличие на нови обстоятелства, извън очертаните релевантни такива от решаващия съд при индивидуализация на наказателната отговорност на подс. И. . Анализирайки обхватно същите, ОС-Бургас не е допуснал неоправдано надценяване или подценяване на съществуващите такива в кориците на делото. Основателно е приел, че всички предходни осъждания на дееца, отразени в справката за съдимост, се явяват отегчаващо отговорността му обстоятелство, тъй като за това престъпление законът не предвижда по-тежко квалифициран състав за опасен рецидив.

Отправеното от защитата искане към въззивния съд да прояви либерален подход и да намали размера на наказанията, които подс. И. следва да изтърпи за всяко от извършените престъпления, мотивирано с неблагоприятна среда, в която последният е израснал и ниския му социален статус, настоящият състав на съда намира за неоснователно. Не може да има спор, че липсата на стабилна семейна среда, недостигът на внимание и обич, както и отсъствието на постоянна родителска фигура, формираща позитивен мироглед и модели на поведение у подрастващите, са категория обстоятелства, които повлияват в неблагоприятен план социалната изява на индивида, включително детерминират нагласи към противопоставяне на установените в обществото законови правила и норми на поведение. В случая обаче, както правилно е отчел първостепенния съд, данните по делото сочат, че подс. И. е на възраст от 32 години, която го характеризира като лице с достигната степен на физическа и психическа зрялост, позволяващи му да формира свои убеждения и възгледи, да гради умения, да прави осъзнати житейски избори и създава свои жизнени стандарти. По делото не са налице доказателства за съществуването на други фактори, извън средата му на отглеждане в детска възраст, които да са обусловили престъпните му прояви, в тяхната изключителна многобройност. В този смисъл изборът на подсъдимия на този етап от житейския му път, да следва криминални модели на поведение, не може да бъде оправдан единствено с факта, че е израснал в социална институция. Ето защо и настоящият състав на съда се присъединява към становището на БОС, че пребиваването в миналото на подс. И. в социален дом, макар да се явява значим факт при оценката на личността на последния, не следва да бъде отчитан като допълнително смекчаващо отговорността му обстоятелство.

Неоснователно по-нататък в претенцията си за намаляване размера на всяко от наказанията, наложени на подс. И. за извършените от него две престъпления, защитата изтъква, че първата инстанция не е отдала нужното значение на процесуалното поведение на последния - направените от него самопризнания и оказано съдействие за разкриване на обективната истина. Правилно съдът е посочил, че направеното формално волеизявление по реда на чл.372 ал.1 вр. чл.371 т.2 от НПК, с което подсъдимият признава фактите по обвинителния акт, не би могло да се интерпретира от съда като смекчаващо вината обстоятелство, доколкото благоприятната последица от този вид самопризнание е предопределена от закона с приложението на чл. 373 ал.2 от НПК / в този смисъл и т.7 от ТР № №1/2009 год. на ВКС по т.д. №1/2008 год., ОСНК/. Що се отнася до предхождащото съдебната фаза процесуално поведение на подсъдимия, а именно в рамките на воденото досъдебно производство, същото на самостоятелно основание следва да бъде преценявано от съда в аспекта на значимостта му за разкриване на обективната истина. В случая, материалите от досъдебното производство установяват, че при разпита му в качеството на обвиняем, в присъствието на защитник, И. е отказал да дава обяснения по фактите на обвинението / спр. л.23-24 от ДП/, поради което и обективираното му поведение на този етап от разследването по никакъв начин не може да се приеме, че е допринесло за разкриване на обективната истина. Що се отнася до самопризнанието на подсъдимия, направено при предявяване на материалите по делото, то същото на свой ред не обуславя смекчаване на неговата отговорност, тъй като на този финален етап на разследването, очевидно не е способствало ефективното разкриване на престъплението и неговия автор. Още повече, че в случая то е само декларативно, без съобщаване на факти по предмета на делото. Предявяването на разследването е фаза, достигането до която предполага изчерпване на доказателствената активност на органа по разследване, респ. обезпеченост на делото с доказателствен материал след обективно, всестранно и пълно проведено разследване, поради което и признанието на този етап от дееца в декларативен план, последвано от изявление, че желае провеждане на съкратено съдебно следствие, какъвто е настоящия случай, не може да постигне преследваната от дееца цел – отчитането му на самостоятелно основание като смекчаващо отговорността обстоятелство. И това е така, тъй като същото не би могло да се цени като елемент от цялостно, обективно проявено в досъдебната фаза процесуално поведение, съществено допринесло за своевременно разкриване на престъплението и неговия автор. Що се отнася до заявеното от подс. И. съжаление и разкаяние за извършеното, убедително представено и пред въззивния съд, видно е от мотивната част на атакувания акт, че именно то е отчетено от БОС като единствено смекчаващо отговорността на дееца обстоятелство. С оглед на изложеното въззивният съд намира, че БОС не следва да търпи критика по повод оценката на обстоятелствата, относими към индивидуализиране на наказанието.

Правилно първостепенният съд е преценил, че смекчаващите отговорността обстоятелства не удовлетворяват предявените от законодателя изисквания за многобройност или изключителност, като не може да бъде направен също и извод за несъразмерна тежест на най-лекото визирано в особената материалноправна норма наказание. Поради това и основателно БОС не е приложил чл.55 от НК, а е определил наказание на подсъдимия за всяко от престъпленията при условията на чл.54 от НК, при изискуемата от закона редукция по чл.58а ал.1 от НК.

Незащитими от данните по делото са аргументите на защитата за определяне на наказание в минимален размер за всяко от престъпленията. Първоинстанционният съд правилно е преценил, че претендираното минимално наказание лишаване от свобода, предвидено в особената част на НК, не съответства на тежестта на извършените престъпления и личната обществената опасност на дееца. Наред с това, подобен неоправдан толеранс към подсъдимия не би спомогнал за постигане на целената от закона лична и генерална превенция.

Престъпленията, предмет на разглеждане по настоящото дело, са били извършени от подсъдимия преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да е от тях, поради което и съобразявайки правилата по чл.23, ал.1 от НК, съдът законосъобразно е наложил на подсъдимия И. най-тежкото от определените му отделни наказания за всяко от престъпленията, а именно лишаване от свобода за срок от четири години и шест месеца.

Правилно съдът е приел, че определеното общо наказание следва да се изтърпи ефективно, тъй като не са налице законовите условия за прилагане разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК – предвид размера на определеното наказание и предходните осъждания на подсъдимия на лишаване от свобода за престъпления от общ характер. Законосъобразно е определен и първоначалният режим за изтърпяване на наказанието – „строг“ на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС.

В съответствие с разпоредбата на чл.23, ал.3 от НК съдът е присъединил към определеното най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от четири години и шест месеца и наказанието глоба в размер на 1 000 лева.

Отчитайки общата престъпна деятелност на подс. И. , характера и тежестта на отделните престъпления, включени в съвкупността, и не на последно - демонстрираното критично отношение на подсъдимия към извършеното и изявеното желание за поправяне, въззивният съд възприе за правилна преценката на БОС, че в конкретния случай не се налага приложението на чл. 24 от НК. Определеното общо най-тежко наказание от четири години и шест месеца лишаване от свобода, с присъединената към него глоба от 1 000 лева, се явяват справедлива и адекватна санкция, която в достатъчна степен ще способства постигане на целите по чл.36 от НК.

При цялостната проверка на присъдата не се установиха допуснати съществени процесуални нарушения.

По отношение на предявения в първоинстанционното производство граждански иск, настоящият съд се солидаризира напълно с изводите на ОС-Бургас, че същият е доказан по основание и размер. С оглед доказаността на обвинението правилно е прието, че са налице кумулативните предпоставки за ангажиране и деликтната отговорност на дееца, поради което въззивният съд няма основание за отмяна или изменение на присъдата в гражданскоосъдителната й част.

Въззивният съд констатира, че при решаване на въпроса за разноските, ОС-Бургас не е съобразил в цялост наличните по делото данни, установяващи, че наред с разходите за изготвяне на съдебно икономическа експертиза в размер на 28,98 лева / спр. л.90 от ДП/, такива са били направени и във връзка с назначените и извършени от вещите лица две съдебно технически експертизи и фотоалбум, които са удостоверени в нарочни сметки с №№ 6* и №35 и възлизат на обща стойност -349,69 лева / 211,17 лева + 17,15 лева + 121,37 лева, спр. л.91,л.92 и л.93 от ДП/. Пропускайки да отчете горното, съдът е възложил в тежест на подс. И. да заплати разноските, направени за извършената съдебно икономическа експертиза в размер на 28, 98 лева, които се явяват само част от сумата от 378,67 лева – общ размер на направените разноски в хода на досъдебното производство. Така констатираната непълнота в произнасянето на първата инстанция по чл. 189 ал.3 от НПК, не може да бъде преодоляна по реда на въззивния контрол за правилност на постановената присъда, а следва да се отстрани по реда на чл. 306 ал.1 т.4 от НПК, след връщане на делото на първата инстанция.

Липсват основания за изменяване на съдебния акт в частта, касаеща разпореждането с веществените доказателства по делото.

По гореизложените съображения настоящата инстанция намира, че присъдата на Бургаския окръжен съд следва да се потвърди изцяло, като обоснована, законосъобразна и справедлива.

Мотивиран от горното и на основание чл.338 от НПК, Бургаският апелативен съд

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 110/12.04.2019г., постановена по НОХД № 253/2019г. по описа на Окръжен съд – Бургас.

Решението подлежи на касационно обжалване и протестиране пред Върховния касационен съд на РБългария в петнадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ:1.

 

2.