№ 573
гр. Перник, 19.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Диана Мл. Матеева
при участието на секретаря И.К.И.
като разгледа докладваното от Диана Мл. Матеева Гражданско дело №
20231720105888 по описа за 2023 година
Предявени са искове по реда на чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, т.1 от
ГПК, с правна квалификация чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, вр. чл.79, ал.1 от
ЗЗД, вр. чл.9 от ЗПК, вр. чл.99 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано по искова молба от „АПС Бета
България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище/адрес на управление: гр.
София, район Триадица, бул. „България” № 81В чрез ю.к. Л.,
срещу
М. В. В. , ЕГН **********, с адрес: гр. ****** ж.к. ****** ул. *.
******** №*
с която по реда на чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, e предявен
иск с правно основание: чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр.
чл.9 от ЗПК, вр. чл.99 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, с който се иска да бъде
признато за установено, че ответникът дължи на ищеца, в качеството му
на цесионер по Договор за продажба и прехвърляне на вземания от
21.07.2022 г., сключен със „Сити Кеш“ ООД,
сумата от 400.00 лева – главница по Договор за паричен заем № 222224
1
от 16.10.2018 г., сключен между „Сити Кеш“ ООД и ответника,
сумата от 13.36 лева, представляваща договорна лихва върху
главницата за периода от 16.10.2018-16.11.2018
сумата 46.52лв. законна лихва за забава върху главницата ,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда - 15.08.2023 г. до окончателно изплащане на
вземанията, за които суми е издадена
заповед № 2490 от 13.09.2023 г. по ч.гр.д. № 03974/2023 г. на ПРС.
Моли да им бъдат присъдени сторените в заповедното и исковото
производства разноски.
В срока за отговор на исковата молба ответникът - чрез назначения и
особен представител адв. М. К. ПАК- е подала отговор на исковата молба, в
който е изразено становище за допустимост, но неоснователност на
предявените искове.
В отговора е противопоставила и възражение за погасяване по давност
на процесните вземания.
В допълнения към отговора последователно са застъпени редица
възражения
В съдебно заседание ищецът не се представлява. В депозирана писмена
молба чрез ю.к. поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи, като
им се присъдят сторените по делото разноски.
Ответникът в съдебно заседание се представлява от адв.М.К.
В писмена защита същата представя и съдебна практика.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
2
Съдът намира предявените искове за допустими, тъй като са предявени
по реда на чл.415 ал.1, вр.чл.410 ГПК за процесните суми, за които е издадена
заповед № 2490 от 13.09.2023 г. по ч.гр.д. № 03974/2023 г. на ПРС, и следва
да бъдат разгледани по същество.
По основателността:
Предявения иск е с правна квалификация чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, вр.
чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.9 от ЗПК, вр. чл.99 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Към настоящото дело е приложено ч.гр.д. № 03974/2023 г. по описа на
ПРС, от което се установява, че по заявление на „АПС Бета България“ ЕООД,
е издадена горепосочената заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК срещу длъжника / настоящия ответник/ за вземане, предмет на
предявения иск.
Тъй като издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение е била
връчена на ответницата по реда на чл.47, ал.5 от ГПК и връчителят е събрал
данни, че лицето не живее на адреса, с разпореждане заповедния съд е дал
указания на ищеца съгласно чл.415, ал.1, т.2 от ГПК за възможността да
предяви установителни искове за съществуване на вземанията.
Исковете са предявени в срока по чл.415, ал.4 от ГПК, за което са били
представени доказателства пред заповедния съд, и са процесуално допустими.
Няма спор между страните, че ищецът има в качеството на цесионер по
Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 21.07.2022 г., сключен със
„Сити Кеш“ ООД, съгласно който процесното вземане по Договор за паричен
заем № 222224 от 16.10.2018 г., сключен между „Сити Кеш“ ООД и
ответника му е цедирано.
Фактическият състав, от който възниква задължението на потребителя
за връщане на заема, включва кумулативното наличие на следните елементи:
-наличието на облигационно правоотношение между „Сити Кеш“ ООД
3
и ответника по Договор за паричен заем,
- реално изпълнение по същия.
Ищецът е длъжен да докаже :
-наличието на облигационно правоотношение по Договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 21.07.2022 г., по силата на който
вземането по сочения договор за паричен заем е прехвърлено на ищцовото
дружество, както и
- надлежно уведомяване на ответника за извършената цесия.
-да установи съдържанието на съглашенията (размер на кредита,
договорената лихва, падеж на вземането),
- получаване на сумата по договора за потребителски кредит от
ответника, и
-изпадането му в забава по отношение на задължението за плащане на
дължимите месечни вноски.
От предмета на процесния договор, страните и съдържанието на правата
и задълженията, съдът прави извода, че е налице сключен договор за
потребителски кредит по смисъла на чл.9 от Закона за потребителския кредит.
Съгласно чл.9, ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане
и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на
договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и
същи вид за продължителен период от време, при които потребителят
заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на
периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.
Няма спор между страните, а и от представеното копие от Договор за
паричен заем , се установява по безспорен начин, че между „Сити Кеш“ ООД
и ответника е сключен договор за паричен заем от разстояние съгласно
ЗПФУР, съгласно който „Сити Кеш“ ООД е отпуснало на ответника:
заем в размер на 400.00 лева, който е следвало да бъде погасен с1
4
месечна погасителна вноска,
с ГПР 45.46%
дата на падежа 16.11.2018г.
размер на вноската 413.36лв.
с такса експресно разглеждане -136.64лв.
или общо 550лв.
Няма спор, че сумата от 400.00 лева, е преведена от „Сити Кеш“ ООД,
която сума ответникът е получил чрез оператор „Easypay".
При тези обстоятелства и следва да се приеме, че ответникът и „Сити
Кеш“ ООД са били обвързани от валидно възникнало облигационно
правоотношение.
Доколкото не се спори и по размера на иска, следва и да се приема че
ответникът не е погасила усвоения кредит като главница и дължима
договорна лихва, поради което и предявените искове се явяват доказани по
основание и размер.
По реда на възраженията по отговора и допълненията към него на
ответника:
Кредиторът е цедирал вземането си към ответника на ищеца, като е
упълномощил последния да уведоми длъжника.
Цесионерът твърди,че е сторил това на 24.08.2022г. чрез СМС на
посочения от длъжника телефонен номер.
В чл.39 ал.1 от ОУ представени като действащи за страните са уговорили,че
връчването става на официалните адреси за кореспонденция или на
електронен адрес, като не са предвидили връчване по телефон.
Предвид на това съдът намира за недоказано твърдението на ищеца, че е
уведомил ответника за извършената цесия.
5
Съгласно трайната съдебна практика, ако към исковата молба по иск на
цесионера е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената
цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от
исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията съгласно чл.99,
ал. 3 от ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на
основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД.
Към исковата молба обаче няма приложено уведомление по чл.99 ал.3
ЗЗД до ответника, поради което съдът намира, че ответникът не е надлежно
уведомен за извършената цесия.
Независимо от гореизложеното следва да се отбележи, че без значение за
основателността на исковете по чл.42 ГПК е установяване на надлежното
уведомяване на длъжника по смисъла на чл.99 ал.4 ЗЗД за извършена цесия,
тъй като този факт не рефлектира върху дължимостта на вземането.
Договорът за цесия е валиден, като цесионерът е встъпил в правата на
кредитора. Вземането му съществува и следва да бъде удовлетворено.
Неуведомяването за цесията има значение в отношенията между
длъжника и цесионера само с оглед евентуално плащане от него, извършено
преди уведомяването на извършената цесия.
Плащане от длъжника към цедента няма.
При доказаност на предявения иск по основание и размер, следва да
бъде разгледано своевременно заявеното от ответника възражение за
погасяване на задължението по давност.
В отговора на исковата молба ответникът е противопоставил
възражение за погасяване по давност както на главницата, така и на лихвата .
В случая ищецът е предявил иск за признаване за установено, че
ответникът му дължи вземане по договор за кредит състоящо се от главница и
лихва. Както се посочи по-горе, договорът за потребителски кредит е бил с
краен срок за погасяване на задълженията, включително и тези за договорна
възнаградителна лихва върху главницата в размер 13.36лв. за периода
16.10.2018-16.11.2018г.
6
Възнаградителната лихва по съществото си представлява цената на
предоставената по договора за потребителски кредит сума. Същата се дължи
на кредитодателя като възнаграждение за това, че за периода на договора той
се лишава от възможността да полза тези средства,предоставяйки тази
възможност на кредитополучателя за задоволяване на негови нужди. Поради
това възнаградителната лихва обичайно се определя с оглед доходите, които
евентуално би получил кредитодателя, използвайки средствата за собствени
цели.
Именно този характер на възнаградителната лихва обуславя това, че тя
се дължи единствено и само за периода на действие на договора за кредит. В
този случай, дори и да бъде възприето становището на ответника, че
погасителната давност тече за цялото вземане от крайния срок на договора
16.11.2018г., то за възнаградителната лихва давността би започнала да тече от
16.10.2018 г. Вземанията за лихви,независимо дали са възнаградителни или
обезщетителни /мораторни/ се погасяват с предвидената в чл. 111, б. „в” от
ЗЗД тригодишна погасителна давност - следователно за възнаградителната
лихва давността е изтекла
Самото заявление за издаване на заповед за изпълнение, което съгласно
фикцията на чл. 422 от ГПК води до прекъсване на давността, е подадено на
15.08.2023 г., т.е. към този момент давността за възнаградителната лихва вече
е била изтекла.
Спорен по делото е въпросът за началния момент, от който започва да
тече погасителна давност за главницата по договора за потребителски кредит.
Както се посочи по-горе, тезата, която се поддържа от „АПС Бета
България“ ЕООД е, че давността започва да тече от крайната дата за
погасяване на кредита, която е 16.11.2018
Безспорно е, че задължението за главница се погасява с предвидената в
чл. 110 от ЗЗД петгодишна погасителна давност - от датата на падежа
16.11.2018г.
Действително, при договорите за кредит се касае за едно задължение на
кредитополучателя, а именно – да върне получената в заем сума, а не се
касае до задължение за периодични платежи. В тези случаи обаче страните
имат възможност за разсрочване или отсрочване на задължението, като в
7
първия случай се касае за определяне на срок, в който задължението може да
бъде плащано на части. Това предполага, че се определя и точна дата или
срок, в
който съответната част от задължението следва да бъде платена.
Кредиторът сам се съгласява да получи плащането на задължението по този
начин, като не може да иска плащането на съответната вноска преди да
настъпи падежа й.
Същевременно обаче длъжникът би могъл да изпълни и преди тази
дата, а при определени случаи /неплащане, неплатежоспособност, намаляване
на дадените на кредитора обезпечения и др. - чл. 60, ал. 2 ЗКИ, чл. 71 ЗЗД/ би
могъл да загуби предимството на уговореното разсрочване. След като
кредиторът се е съгласил плащането да бъде извършено на определени вноски
с конкретни падежи за всяка от тях, то следва, че вноската става изискуема с
настъпване на уговорения за нея падеж и от тази дата започва да тече
предвидената за нея погасителна давност. Приемането на обратното би
довело до обстоятелството, че кредиторът би могъл да иска принудителното
изпълнение на неплатената на падежа вноска, но за същата, въпреки, че е
изискуема, да не тече погасителна давност, което е в противоречие с
правилото на чл. 114 от ЗЗД. Обратното не следва от правилото на чл. 147 от
ЗЗД, доколкото тази разпоредба урежда срок различен от давностния и
изтичането му има различни последици от изтичането на давностния срок.
Поради това, правилата за единия срок не са автоматично приложими за
другия. Както се посочи по-горе, заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, въз основа на което давността следва да се счита за прекъсната, е
подадено в съда на 15.08.2023 г. Считано пет години назад от тази
дата,15.08.2018 – задължението за главница все още е било висящо ,поради
което вземането за главница не е погасено по давност, тъй като предвидения
пет годишен давностен срок към датата на депозиране на заявлението не е
изтекъл, поради което и възражението на ответника в тази насока е
неоснователно.
Що се касае до претендираната лихва за забава, то същата безспорно се
дължи върху неплатената част от главницата но същата се погасява с
предвидената в чл. 111, б. „в” от ЗЗД тригодишна погасителна давност,
8
поради което вземането за нея следва да се счита погасено за периода от три
години назад, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 15.08.2023 г. В този смисъл три години назад
15.08.2020 дължимата сума за лихви е погасена по давност.
На основание чл.86 от ЗЗД от ответинка се дължи на ищеца и законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението с
искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК - 15.08.2023 г.
до окончателното й изплащане.
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение №4/2013 г. на ОСГКТ с решението по
установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските както в
заповедното производство, така и в исковото производство.
Ищецът не е представил списък на разноските, но видно от
съдържащите се в заповедното и исковото производство данни за извършени
такива, ищецът е извършил такива за платена държавна такси, и
възнаграждение на особен представител.
В исковото производство разноските на ищеца са следните :
Държавна такса50лв.
Депозит за особен представител 300лв. изплатен на адв.М.К. след първо
о.з.
Разноски на ищеца по заповедното производство – 16лв.държавна такса
и 32лв. юк.възнаграждение
Както в заповедното, така и в исковото производство ищецът е бил
представляван от юрисконсулт, поради което и на основание чл.78, ал.8 от
ГПК, вр. чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ, вр. чл.26 от Наредбата за
правната помощ, съдът следва да определи размера на юрисконсултското
възнаграждение. В процесния случай, след като взе предвид конкретния
интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, ПРС намира, че
следва да определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лева
за исковото производство и 32 лева за заповедното производство-както е било
определено от заповедния съд.
9
Ответникът следва да плати и разноските за д.такси 50лв. по
установителния иск и 16лв. по заповедното производство, както и депозита за
особен представител 300лв.
При наличие на влезли в сила изменения в размерите на
адв.възнаграждения, като е възприет минимум 400лв., то съдът счита, че
следва ответникът да заплати още 100лв. за особен представител, с оглед
обстоятелството, че същият е осъществил адекватна адвокатска защита,
депозирал отговор с няколко допълнения, съдебна практика и активна роля в
проведените открити заседания по делото.
Воден от горното Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. В. В. , ЕГН **********, с
адрес: гр. ****** ж.к. ****** ул. *. ******** №*
По предявен ИСК по реда на чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, с
правно основание: чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.9 от
ЗПК, вр. чл.99 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД,
дължи на „АПС Бета България“ ЕООД , ЕИК *********, със
седалище/адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул. „България”
№ 81В чрез ю.к. Л.,
в качеството му на цесионер по Договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 21.07.2022 г., сключен със „Сити Кеш“ ООД,
сумата от 400.00 лева – главница по Договор за паричен заем № 222224
от 16.10.2018 г., сключен между „Сити Кеш“ ООД и ответника,
КАКТО И сумата 46.52лв. законна лихва за забава върху главницата ,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда - 15.08.2023 г. до окончателно изплащане на
вземанията, за които суми е издадена заповед № 2490 от 13.09.2023 г. по
ч.гр.д. № 03974/2023 г. на ПРС.
КАТО ОТХВЪРЛЯ иска ЗА СУМАТА сумата от 13.36 лева,
10
представляваща договорна лихва върху главницата за периода от 16.10.2018-
16.11.2018 КАТО погасена по давност,
ОСЪЖДА М. В. В. , ЕГН **********, с адрес: гр. ****** ж.к. ******
ул. *. ******** №*
ДА ЗАПЛАТИ на „АПС Бета България“ ЕООД , ЕИК *********, със
седалище/адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул. „България”
№ 81В чрез ю.к. Л.,
РАЗНОСКИ : за исковото производство -
Държавна такса50лв. , сумата 150лв. юк.възнаграждение
Депозит за особен представител 300лв. изплатен на адв.М.К. след първо
о.з.
КАКТО и още 100лв. за особен представител адв.М.К., като след данни
за внасянето им същите да се изплатят на посочения особен представител
Както и разноски по заповедното производство – 16лв.държавна такса
и 32лв. юк.възнаграждение
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.- Перник в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила ч.гр.д. да бъде върнато на
съответния състав на ПРС.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
11