Мотиви по
НАХД № 1366 по описа на БРС за 2019 г., НО, 44 – ти състав.
Производството е по реда на чл. 375 и сл. от НПК и е
образувано по повод постановление от 27.03.2019 г. на прокурор при БРП, с което е направено
предложение обвиняемият В.Г.С. - роден на ***г***, българин, с българско
гражданство, с постоянен адрес:***, неженен, неосъждан /реабилитиран/, ЕГН **********, да бъде освободен от наказателна отговорност за
престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал.1 от НК, като му бъде наложено
административно наказание по реда на чл. 78а от НК.
В съдебно
заседание представителят на Районна прокуратура-Бургас поддържа внесеното
предложение. Излага аргументи в подкрепа на твърдението, че виновността на
обвиняемият В.Г.С. е доказана по несъмнен начин. С оглед на това, изразява
становище, че са налице всички изискуеми в разпоредбата на чл.78а НК
предпоставки пледира обвиняемият В.Г.С. да бъде освободен от наказателна
отговорност и да му бъде наложено наказание глоба, поради което и моли за
решение в този смисъл. По отношение на размера на глобата, държавното обвинение
предлага същият да бъде определен в
размер минимума, визиран з закона а именно - 1000 лв., като мотивира този
размер на глобата със съображения, и че обвиняемият е безработен. Моли за произнасяне
в този смисъл.
По делото обвиняемият
В.Г.С., редовно призована се явява лично и с упълномощен защитник- адв. С.К.-
БАК. Защитата се солидаризира със становището на държавното обвинение като моли
за произнасяне в този смисъл. Посочва също в пледоарията си, че моли глобата да бъде в минимален размер с
оглед конкретното деяние, което не
разкрива някаква по-висока обществена опасност на дееца, която да налага
завишен размер, както и с оглед обстоятелството,
че е безработен. Моли за произнасяне в този смисъл.
Обвиняемият В.Г.С. се присъединява към казаното от
неговия защитник, като в последната си дума моли за минимално наказание.
От
събраните в хода на наказателното производство доказателства - материалите по
ДП №346зм-1/2019г. по описа на РУ МВР Созопол,
БПор. 1205/17г. на БРП, приложени и
приети по делото /както и от съдебните производство, приложени като материали
по делото- справка за съдимост/, се
установява следната фактическа обстановка:
Обвиняемият В.Г.С. е роден на ***г***,
българин, с българско гражданство, с постоянен адрес:***, неженен, неосъждан
/реабилитиран/, ЕГН **********.
Досъдебното производство
ДП №346зм-1/2019г. по
описа на РУ МВР Созопол, БПор. 1205/17г. на БРП е било образувано първоначално
като бързо такова на 02.01.2019 г, като впоследствие е било преобразувано с
нарочно постановление, като първоначално е било започнато с протокол за оглед
на МП и е било водено за престъпление по чл.345 от НК.
На 02.01.2019 г. свидетелите ***
и ***, и двамата служители в РУ-Созопол, били на раебота,
за времето от 08.30 часа до 17.30 часа, като около 15.00 ч. забелязали по път
трети клас №3-992, между с.Росен, общ.Созопол и с.Веселие общ.Приморско, МПС-мотоциклет,
*** който бил с пловдивска регистрация и се движел към
с.Веселие, като те се разминали с него. Тъй като свидетелите имали
информация, че преди известно време в с.Росен колеги от управлението им
били установили, че в с.Росен се движел мотоциклет, с пловдивска регистрация,
която е била издадена за друго МПС и тогава не са могли да установят водача му
поради това, че същият се е укрил от тях, решили да предприемат действия по
спиране и установяване на водача на въпросния мотоциклет, с който се разминали.
Веднага сменили посоката си на движение и последвали мотоциклета, който през
това време бил вече спрял до близко намираща се чешма, като двете лица от
мотоциклета били слезли и стояли до
мотора. Свидетелите спрели служебния си автомобил встрани от пътното платно
в близост до мотоциклета, като
свидетелят К. подал звуков сигнал от автомобила, за да привлече вниманието на
водача и след като видял, че последният погледнал към полицейските служители, К.
излязъл от автомобила им, като се легитимирал
и с ясен знак с ръка повикал водача да отиде при тях. Вместо обаче
водачът да реагира на призоваването, той
се качил на мотоциклета и потеглил в
посока с. Веселие, заедно с другото лице. Полицейските служители го последвали със своя
автомобил. При движението след мотоциклета
полицейските служители
включили и звуков, и светлинен сигнал, с което ясно показвали, че искат да
спрат мотоциклета. Въпреки това водачът му ускорявал постоянно скоростта на
движението си и в един момент го изгубили от поглед. Пътувайки така стигнали до
с.Веселие, където извършили обход по улиците, с цел да установят въпросния
мотоциклет, но не успели да го намерят
никъде. Тъй като както имали информация, че въпросният мотоциклет се управлявал
от лице, което живеело в с.Росен, а именно В.Г.С., с ЕГН-**********,
решили да отидат до адреса на С. *** и
да го изчакат пред дома му. Докато пътували към адреса на лицето в с.Росен, се
разминали с автомобил марка *** който се управлявал от бащата на лицето- В.С., а именно Г. С..*** и след около
20 минути, горе посоченият автомобил, с който се били разминали спрял пред
къщата, в близост до полицаите и от него слезли В. С. и неговия баща. Тогава полицейските служители слезли
от автомобила си и отишли при тях, като след като им разяснили за случая и
целта на присъствието им пред дома им, В.С. започна да се държи грубо и отказал
всякакъв вид проверка. За изясняване на случая там на място заявили на В.С., че
ще бъде задържан в управлението на РУ- Созопол за срок до 24 часа и го отвели в
управлението. След като обвиняемият В.С. бил отведен в управлението, свидетелят
Т. А. се върнал в с.Веселие за да провери отново за местонахождението на мотора
и след известно време се обадил на свидетеля К., че е установил мотора на една
от улиците във с.Веселие, но без рег. табела. В.С., бил уведомен, че е
установен мотоциклетът и тогава, същият саморъчно в сведение изложил обстоятелствата
по случая, като на въпрос къде е рег табелата, отговорил, че не знае. На мотора
бил направен оглед, придружен с фотоалбум. Установило се, че става въпрос за
МПС-мотоциклет, марка *** с рама № ***. Установен бил и спътникът на водача С.,
на мотора, а именно- свидетелката- ***, която в разпита си в качеството на
свидетел по досъдебното производство, заявява обстоятелства, сходни на
заявените от свидетелите Т. и К., в това число и как В.С. не е спрял за
проверка и как е било извършено преследване от полицейския автомобил, като
досежно развилите се действия след спирането но мотора и оставянето му в с.
Веселие, където последният впоследствие бил открит от полицията, свидетелката
посочва, че В.С. го е оставил, там, като моторът бил с пловдивска регистрация и
след това се обадил на своя баща, да дойде да ги прибере, като казал, че са ги
„преследвали“ полицай. Впоследствие се
развили гореописаните действия. Така изложеното се подкрепя и от заявеното в
разпита по ДП и от бащата на обвиняемия Георги С., който даже е съдействал на
полицията, като им е посочил, на коя улица в с.Веселие, евентуално могат да
открият мотора, което и последните сторили, като това било заявено е пред
свидетеля- полицейски служител- С.С.. Видно от представен по делото, договор за
покупко-продажба на МПС, то процесният
мотоциклет марка *** с рама № ***, на 15.06.2018 г. от гр. Пловдив е бил закупен
от бащата на обвиняемия за сумата от 3 000 лева, който го е закупил за
сина си.
При така
установената фактическа обстановка, прокурорът при БРП-Попдобрев е счел,
че В.Г.С., е осъществил от обективна и
субективна страна, състава на -престъпление по чл. 345, ал.2 от НК, като с
Постановление за привличане в качеството на обвиняем, от 14.01.2019 г.,
В.Г.С., ЕГН **********,
е бил привлечен като обвиняем, за това, че на 02.01.2019г. около 15.00 ч. по
път трети клас №3-992, между с.Росен, общ.Созопол и с.Веселие общ.Приморско,
управлявал МПС-мотоциклет, марка ***с рама № ***, подлежащо на регистрация
съгласно Наредба № 1-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в
движение и спиране на МПС и ремаркета теглени от тях, но нерегистрирано по
съответния ред - престъпление по чл. 345, ал.2 от НК. Разпитан в качеството на
обвиняем, С. в хода на дп е отказал да дава обяснение.
Видно
от Постановлението на прокурора, за освобождаване на обвиняемия от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание, то прокурорът е посочил,
също, че процесното МПС не е регистрирано по надлежния ред, предвиден в Закон
за движението по пътищата: чл.140, ал.1 „По пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за
това места“; както и в Наредба № 1-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет,
пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства където в чл.2 се сочи, че „Моторните превозни средства
и ремаркетата, предназначени за движение
по пътищата, отворени
за обществено
ползване, се представят за регистриране от звената „Пътна полиция“ при Столична
дирекция на вътрешните работи (СДВР) или областните дирекции на МВР (ОДМВР) по
постоянния адрес на собственика - за физическите лица, или по адреса на регистрация
- за стопанските субекти“; чл.4, ал.1 „Собственикът е длъжен да представи
превозното средство и необходимите документи в определения срок за извършване
на регистрация, промяна в регистрацията или прекратяване на регистрацията“;
чл.9, ал.1 „За всяко регистрирано превозно средство се издава свидетелство за
регистрация след заплащане на такса, която се събира в системата на
Министерството на вътрешните работи по Закона за държавните такси“; чл.10, ал.1
„За всяко регистрирано превозно средство се предоставят табели с регистрационен
номер“; чл.10, ал.4 „Табелите с регистрационен номер се монтират в пунктовете
за регистрация от служители на отдел/сектор "Пътна полиция" при
СДВР/ОДМВР на местата, определени от производителя"; чл.10, ал.7 „На
мотоциклетите, мотопедите и ремаркетата табела с регистрационен номер се
поставя само отзад. Посочил е също, че от събраните в хода на разследването
доказателства, се установява гореописаната фактическа обстановка.Според
прокурора, въз основа на събраните по досъдебното производство доказателства,
може да се направи обоснован извод, че със своите действия обвиняемият е
управлявал МПС нерегистрирано по надлежен ред и е осъществил от обективна
страна състава на престъпление за това, че на 02.01.2019 г. около 15.00 ч. по
път трети клас №3-992, между с.Росен, общ.Созопол и с.Веселие общ.Приморско,
управлявал МПС-мотоциклет, марка *** с рама № ***, подлежащо на регистрация
съгласно Наредба № 1-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в
движение и спиране на МПС и ремаркета теглени от тях,но нерегистрирано по
съответния ред -престъпление по чл. 345, ал.2 от НК
Така описаната фактическа обстановка, съдът намира, че
безспорно се установява от събраните в хода на наказателното производство
доказателства - от показанията на
свидетелите- И. Ц.К. /РАЗПИТАН И ПРЕД
СЪДИЯ- СТР.79 ОТ дп/,Т. А. А., които са установили извършителя на деянието; от
разпита на свидетелката К.З.П. /стр.21-22 от дп/,която също е била качена на
мотоциклета с обвиняемия пояснява в показанията си как полицаи е разпоредил на В.
да отиде при него и полицейския автомобил,но той обърнал в посока с.Веселие и
потегли ,като са успели с обвиняемия да избягат от полицията която ги е
преследвала с автомобил и с включени сирени и буркани; от разпитите на
свидетелите- Г.Х. С. /стр. 26 -28 от ДП/-баща на обвиняемия, св. С. П. С.
/стр.31-32 от ДП/, Т. Ж. Т. /стр.33-34
от ДП/, К. М. П.; от писмените доказателства по делото- постановление за
привличане на обвиняем и протокол за разпит на обвиняем, Определение на БРС от
03.01.2019 г., за протокол за оглед на
МПС, протокол за оглед на МПС /стр. 42-50 от ДП/ и албум към същия, докладни записки, справка
за нарушител водач, АУАН от 14.01.2019 г. /стр.64-65 от ДП/, заповед за
задържане, протокол за обиск, Договор за покупко-продажба на МПС /стр.72 от
дп/, фактура и декларация /стр.73-74 от ДП/, протокол за оглед на ВД, протокол №1 от
04.01.2019 г. за извършена трасологична
експертиза, справка за съдимост на лицето, видно от която същото не е осъждано
/реабилитиран на основание чл.86, ал.1, т.3 НК/.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 345, ал.1 от НК –„Който си служи с табела с
регистрационен номер, издадена за друго моторно превозно средство, или с
табела, неиздадена от съответните органи, се наказва с лишаване от свобода до
една година или с глоба от петстотин до хиляда лева” и ал. 2 -„Наказанието по ал. 1 се налага и на онзи,
който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния
ред”.
С оглед така приетата за
установена фактическа обстановка, съдът намира, че обвинението против обвиняемия В.Г.С. -
роден на ***г***, българин, с българско гражданство, с постоянен адрес:***,
неженен, неосъждан /реабилитиран/, ЕГН **********, за в това,
че на 02.01.2019г. около 15.00 ч. по път трети клас №3-992, между
с.Росен, общ.Созопол и с.Веселие общ.Приморско, управлявал МПС-мотоциклет,
марка ***с рама № ***, подлежащо на регистрация съгласно Наредба № 1-45 от
24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране на МПС и
ремаркета теглени от тях, но нерегистрирано по съответния ред –престъпление по
чл. 345, ал.2, вр. ал.1 от НК, е доказано.
За извършеното от обвиняемият умишлено престъпление
се предвижда наказание "лишаване от свобода" до 1 год. или „глоба „от
500 до 1000 лева", деецът се води неосъждан /реабилитиран/ за престъпление
от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на
Раздел IV от НК; имуществени вреди от престъплението не са причинени.
Следователно, в случая са налице всички предпоставки на чл. 78а от НК за
освобождаване от наказателна отговорност на обвиняемия и налагане на
административно наказание.
От субективна страна деянието е извършено от обвиняемия при форма на
вината „пряк умисъл” по смисъла на чл.11, ал.2 НК, тъй като последния е
съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване.
За извършеното от обвиняемия деяние по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК се предвижда наказание, както бе
посочено по-горе лишаване от свобода до една година или с глоба от петстотин до
хиляда лева.
Същевременно обвиняемият не е осъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VІІІ, раздел ІV НК и
от престъплението няма причинени имуществени вреди. Ето защо съдът намира, че в
случая са налице всички предпоставки за освобождаване на обвиняемия В.Г.С., от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание
чл.78а, ал.1 от НК, предвиждаща административно наказание „Глоба” в размер от 1 000,00
до 5 000,00 лв.
При определяне конкретния размер на
наказанието по чл.78а, ал.1 от НК съдът съобрази, че обвиняемия В.Г.С.,
макар и вече в хода на съдебното производство е съдействал за разкриване на
обективната истина по делото, същият е признал вината си, като недаването на е
обяснения не може да се цени в ущърб на лицето. Действително както сочи, прокурорът
и защита, което заявява и С., то същият е безработен, поради което и налагането
на наказание глоба, вероятно ще е в тежест и на неговите родители, като именно
и бащата на обвиняемия е закупил за сина си процесния мотоциклет, като по
делото извън характеристиките на самото деяния, като тук следва в смисъл на
отегчаващо вината обстоятелство да се посочи, и че обвиняемият не е спрял на
полицейския сигнал и е опитал за избяга с мотоциклета, както и че очевидно го е
шофирал и друг път, но от друга страна и като смекчаващо вината обстоятелства
следва да се посочи и младата възраст на лицето, и че се касае за деец с ниска
степен на обществена опасност, а настоящото деяние и инцидентна проява в
неговия живот, относно престъпни деятелности, като осъжданията за които лицето
е било реабилитирано и извършени като непълнолетно, не следва да се третират в
негова тежест, тъй като реабилитацията е заличила ефекта на осъжданията, и към
настоящия момент същия се води неосъждан. С тези доводи настоящият съдебен състав счита, че един минимален
размер на глоба- от 1000 /хиляда/ лева, се явява справедлив и адекватен в случая, като
същият е съответен и на целите, заложени в чл.36 от НК.
Съдът с Решението си се произнесе и по разноските като
на основание чл.189, ал.3 от НПК, като осъди В.Г.С., ЕГН: **********, със снета по делото самоличност, да заплати
разноски в размер на 70.42 лв. (седемдесет лева и четиридесет и две стотинки)
по сметка на ОД МВР Бургас, както и 10 лв. (десет лева) държавна такса по сметка на Районен съд -
Бургас за служебно издаване на 2 бр. изпълнителни листи.
Мотивиран от горното, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /К. Ненкова/
Вярно с оригинала: Д.М.