Р Е Ш Е Н И Е
Номер
305 /18.06. 2019 година гр.
С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД – ГР. С.З. ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На
28.05. 2019
година
В
открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ: АННА ТРИФОНОВА РУМЯНА ТАНЕВА
СЕКРЕТАР:
ДИАНА ИВАНОВА
Като
разгледа докладваното от съдията ХРИСТОВ
В.т.д.
№ 1177 по описа за 2019 година,
за
да се произнесе съобрази:
Oбжалвано е решение № 808/04.07.2018 год. по гр.д. № 5280/2017
год. по описа на Старозагорския районен съд в частта, с която е ОСЪДЕН „Е.”
ЕООД, гр. С.З. да заплати на Д.Г.К., регистриран като ЕТ „Е.Д.К.”, гр. С.
сумите, както следва: сумата в размер над 482,55 лева до претендираните 2 895.30
лв. с ДДС, представляваща неизплатеното възнаграждение /гаранционна сума/
по Договор ETD № 162/28.05.2014 г.;
сумата от 21 250 лв., представляваща неустойка по чл. 21, ал. 2 във връзка
с чл. 21, ал. 1 от Договор ETD № 162/28.05.2014 г.; сумата от 1 216,91 лв.,
представляваща неустойка по чл. 22, ал. 2 от Договор ETD № 162/28.05.2014 г.,
за неизпълнение на задължението на ответника за предоставяне фронт за работа по
втория и трети етап от договора, както и сумата от 3967.81 лв., представляваща
направените по делото съдебни и деловодни разноски.
В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от
„Е.” ЕООД, гр. С.З., като се правят
оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението с искане да бъде изменено
решението по отношение на първия иск, който да бъде намален до размера на
482.55 лв., а по отношение на останалите искове при условията на евентуалност,
да се отхвърли иска за неустойки, евентуално да бъде намален размера на
неустойката. Претендира разноски.
Въззиваемият ЕТ „Е.Д.К.” е представил в срок писмен отговор, с
който оспорва жалбата. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.
Обжалвано е и решение № 91/23.01.2019 г., постановено по гр.д. № 5280/2017
год. по описа на Старозагорския районен съд, с което е допълнено решение №
808/04.07.2018 г. по същото дело, като е осъден ,,Е.‘‘ ЕООД да заплати на Д.Г.К.,
регистриран като ЕТ „Е.Д.К.”, ЕИК ***, сумите, както следва: сумата в размер на
2895.30 лв. с ДДС /две хиляди осемстотин деветдесет и пет лева и 30 ст./,
представляваща неизплатеното възнаграждение /гаранционна сума/ по Договор ETD № 162/28.05.2014 г., ведно със
законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда – 18.09.2017 г.
до окончателното изплащане на сумата; сумата от 21250лв. /двадесет и една
хиляди двеста и петдесет лева/, представляваща неустойка по чл.21, ал.2 във
връзка с чл.21, ал.1 от Договор ETD № 162/28.05.2014 г., ведно със законната
лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда – 18.09.2017 г. до
окончателното изплащане на сумата; сумата от 1216,91лв. /две хиляди двеста и
шестнадесет лева и 91 ст./, представляваща неустойка по чл.22, ал.2 от Договор
ETD № 162/28.05.2014 г., за неизпълнение на задължението на ответника за
предоставяне фронт за работа по втория и трети етап от договора, ведно със
законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда – 18.09.2017 г.
до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 3967.81 лв. / три
хиляди деветстотин шестдесет и седем лева 81 ст./, представляваща направените
по делото съдебни и деловодни разноски.
Жалбоподателят
,,Е.‘‘ ЕООД излага доводи за недопустимост на решението. Счита, че не са налице
предпоставките по чл. 250 от ГПК. Моли съда да обезсили решението. Претендира
разноски.
Постъпил
отговор от другата страна ЕТ „Е.Д.К.”, като моли
въззивния съд да остави без уважение въззивната жалба. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид
направените в жалбите оплаквания и данните по първоинстанционното дело, намира
за установено следното:
По въззивна
жалба вх. № 6189/27.02.2019 г. на „Е.” ЕООД:
По делото е постановено решение № 808/04.07.2018 год.
по гр.д. № 5280/2017 год. по описа на Старозагорския районен съд.
Постъпила е въззивна жалба от „Е.” ЕООД против решение
№ 808/04.07.2018 год. по гр.д. № 5280/2017 год. по описа на Старозагорския
районен съд в частта, с която е ОСЪДЕН „Е.” ЕООД, гр. С.З. да заплати на Д.Г.К.,
регистриран като ЕТ „Е.Д.К.”, гр. С. сумите, както следва: сумата в размер над
482,55 лева до претендираните 2 895.30 лв. с ДДС, представляваща неизплатеното
възнаграждение /гаранционна сума/ по
Договор ETD № 162/28.05.2014 г.; сумата от 21 250 лв.,
представляваща неустойка по чл. 21, ал. 2 във връзка с чл. 21, ал. 1 от Договор
ETD № 162/28.05.2014 г.; сумата от 1 216,91 лв., представляваща неустойка по
чл. 22, ал. 2 от Договор ETD № 162/28.05.2014 г., за неизпълнение на
задължението на ответника за предоставяне фронт за работа по втория и трети
етап от договора, както и сумата от 3967.81 лв., представляваща направените по
делото съдебни и деловодни разноски.
С определение № 71/15.01.2019 г., постановено по
в.т.д. № 1339/2018 г. по описа на ОС – С.З. е прекратено производството по
делото, като същото е върнато на РС – С.З. за изпълнение процедура по чл. 250
от ГПК за допълване на решението, тъй като е налице непроизнасяне по искането
за законна лихва.
Първоинстанционният съд е формирал воля в мотивите на
решението относно основателността на исковете, което предпоставя и
основателността на акцесорния такъв, но е пропуснал да я обективира в
диспозитив.
Поради това е налице непроизнасяне по целия спорен
предмет, което налага допълване на решението.
Независимо как е наименувано решението /допълнително
решение/, не е налице недопустим съдебен акт.
Предвид гореизложеното, въззивният съд счита, че
обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
По въззивна
жалба вх. № 24038/11.09.2018 г. на „Е.” ЕООД:
Видно от приложения по делото
Договор ETD № 162/28.05.2014 г. между страните „Е." ЕООД - възложил, и ЕТ
„Е. - Д.К."- изпълнител е сключен договор за извършване на СМР по част ОВК
на обект: „М.С.". В чл. 2/1/ е уговорен срока за изпълнение на СМР - 12
месеца след сключване на договора и плащане на аванса. Договорената цена възлиза на 243 383,90 лв. без ДДС, или 292
060,68 лв. с ДДС. Уговорен бил и начин
на плащане, подробно посочен в договора.
В чл. 5, ал.3 от договора, страните са договорили, че от всяко плащане
по Протокол обр. 19 се задържат 5 % от стойността му, като гаранция за добро
изпълнение. Изплащането на гаранцията за добро изпълнение се освобождавало в
15- дневен срок след подписване на акт обр. 16.
Не се спори по делото, че на
29.05.2014 г. ответникът заплатил на ищеца уговорения аванс от 13 444,75 лв.
без ДДС или 16 133,74 лв. с ДДС. За извършеното плащане ищецът издал Данъчна
фактура **********/31.07.2014 г., на стойност от 16 133,74 лв. с ДДС.
На 18.07.2014 г. бил подписан от
страните Приемо-предавателен протокол по I етап от договора. На 21.07.2014 г.
бил съставен и подписан Акт образец 19, в който са актувани извършените и
подлежащи на заплащане СМР на I-ви етап от договора. Стойността на изпълнените
и актувани работи по този етап е в размер на 48 255,02 лв. без ДДС.
По делото са допуснати гласни
доказателства.
Свидетелят И.Д.К., син на Д.К.
сочи, че работи във фирмата на баща си от 2002 г., като от самото начало, от
2014 г. е участвал на обект МЦ С., като
ръководител. „Е.” трябвало да направи
отопление вентилация и климатизация на обекта по програма енергийна
ефективност, мерки по енергийна ефективност на цялата сграда. Била договорена
цялата част ОВК , но било договорено да се финансира на 3 етапа. Първият етап
включвал това, което изпълнили - подмяна на тръбна разводка, подмяна на всички
тръби в цялата сграда. На втория етап следвало да се довършат отоплителните
тела, цялата система вътре и трети етап бил котелното, но всичките етапи били
свързани. Плащането било договорено на етапи: аванс, междинно, окончателно. По
договора реално изпълнили само първия етап. За другите етапи не получили аванс
и не им бил даден фронт за работа. Водил разговори с „Е.” , но 2 и 3 етап не
стартирали. Твърди, че от самото начало имали готовност да изпълнят работата и
по 2 и 3 етап. От „Е.” не ги уведомили, че няма да работят, протакали нещата
около 3 години. Твърди, че по тяхната работа не е имало забележки, работата им
била приета, били разписани актовете и им била платена останалата сума без ДДС
по гаранционната вноска. По първия етап без ДДС било разплатено всичко по
гаранционната сума. Сочи, че е правена
студена проба на хоризонталните и вертикалните щрангове и е било подготвено за
монтаж на радиаторите, инсталацията била подготвена. По първия етап свършили всичко
и работата им била приета от управителя М.. Твърди, че няма съставени протоколи
за некачествено извършена работа. Никой не ги е канил на срещите. При
подписване на акт 19 не били направени възражения от възложителя.
Свидетелката М.И.Й. твърди, че
работи в Община С. като гл. специалист по контрол и качество на строителството.
Задължение й е било да следи изпълнението на линейния график и видовете
строително монтажни работи на МЦ С.. Дневникът го оформял фирмата, а тя
подписвала ежедневно изпълнената работа. Фирмата изпълнител била „П.”, главен
подизпълнител „Е.”. ОВК били два етапа. За тръбната разводка присъствала на
място. Това е полагане на тръбите за парната инсталация. Твърди, че в
последствие се наложило да се реже гипсокартона защото имало течове по тръбите.
Сочи, че тръбите са скрит вид работа поради което се подписва акт за скрити
видове работи,но никой не й е представял акт. 12. Сочи, че когато отишла на обекта видяла, че е изрязан
гипсокартона, изпълнителя на обекта казал, че има течове. Тръбите били
ремонтирани, тъй като имало пропуснати заварки.
Свидетелят И.Д.С. сочи, че е
работил от 2012 г. до януари 2016 г. в „П.”.
Сочи, че по програмите за саниране го прехвърлили да поеме контрол върху
изпълнението на строително монтажните работи от подизпълнителите, с които „П.”
е сключил договори за подизпълнение. Твърди, че когато е поел проекта, договора
е бил с „Е.”, които изпълнявали вътрешна и отоплителна инсталация и част от
нещата вече били изпълнени. Сочи, че когато напускал обекта тъкмо наели „Х.”, да довършат обекта. Не знае дали е
имало закъснение на преводите на пари по програмата. Когато е поел обекта работели „Е.” и не му било
известно друга фирма да е работила.
Свидетелят Н.Г.М. сочи, че
работи в Болницата С., като ел. техник поддръжка на сградата от 1978 г.
Санирането на сградата го правела фирма „Е.”. Било им възложено санирането на
самата сграда вътре. Всичко трябвало да направят – стаите, смяна на дограмата,
колоните и подпрозоречните первази. Отоплението го правела друга фирма. Дошла в
последствие фирма от П. „Х.”, която направила пробите и се установили течове.
Втората фирма отстранила тези течове. Течовете били в хоризонталната и
вертикалната разводка, по тръбите и по щранговете. Преди течовете „Х.” не са
работили на обекта. Октомври или ноември дошли „Х.” и завършили обекта през
месец януари.
По делото е изслушано заключение
на комплексна съдебно-техническа експертиза, което съдът възприема изцяло.
Вещите лица сочат, че в приложение № 1
са посочили кои видове СМР (договорени и допълнителни СМР) възложени от
ответника „Е." ЕООД гр.С.З. на ищеца ЕТ „Е. -Д.К." гр.С., са
извършени към 21.07.2014 г. Съгласно протоколи от 18.07.2014 г. (стр.27 по
делото) и от 21.07.2014 г. (стр.28 по делото - непълен - само стр.1 и стр.7)
било видно, че работата по видове и количества е приета без забележки - т.е. с
добро качество. Сочат, че най-дългия гаранционен срок на изпълнените от ищеца
СМР е в размер на 5 г. съгласно чл.20, ал.4, т.4 и т.5 от Наредба № 2 /
31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и
минималните гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи,
съоръжения и строителни обекти.
Съгласно чл.20, ал.1 от договор ETD 162 / 28.05.2014 г. м/у „Е."
ЕООД гр.С.З. и ЕТ „Е. -Д.К." гр.С., гаранционната отговорност за
изпълнените дейности за съоръжения и строителни обекти е 24 месеца - за
съоръжения и 60 месеца - за инсталации и започват да текат от датата на
подписване на протокол обр.15. Експертите сочат, че не им е бил представен
подписан протокол обр.15 между главен възложител „Трейс груп холд" АД и
главен изпълнител „П." АД гр.С.З. за обекта: "М." гр.С.. Такъв
акт не е бил изготвен и подписан, защото документацията не се изготвя съгласно
нормативите на ЗУТ и не се издава акт обр.16, а се издава Сертификат за
валидация от 30.12.2015 г. на база на следните основни документи: Протокол за
започване на работа, Декларация за осигурени условия на труд, Декларации за
вложени материали, Протоколи за 72 часова проба, Протокол за хидравлична проба,
Протокол за приключване изпълнението на задачите. Съгласно Сертификата за валидация
от 30.12.2015 г. за този обект гаранционния срок от 60 месеца - за инсталации
не е изтекъл. Сочат, че всички
видове СМР по II-ри етап и Ill-ти етап
не са извършвани от ищеца. Вещите лица са установили, че тези СМР по II-ри етап
и Ш-ти етап на обекта не са възлагани от главен изпълнител „П." АД гр.С.З.
за обекта: "М." гр.С. на ответника ,,Е." ЕООД гр.С.З. и не са
извършвани от него. Всички изпълнени СМР по етап 1-ви и допълнителните СМР са
изплатени от ответника на ищеца. Вещите лица сочат, че има подписани следните
документи касаещи процесния обект:
-договор ETD 162 / 28.05.2014 г.
м/у „Е." ЕООД гр.С.З. и ЕТ „Е. -Д.К." гр. С. - стр.8 по делото
-приемно- предавателен протокол
от 18.07.2014 г. м/у „Е." ЕООД гр.С.З. и ЕТ „Е. - Д.К." гр.С. -
стр.27 по делото
-протокол - актуване № 1 за
установяване завършването и за заплащане на натурални видове СМР - I-ви етап от
21.07.2014 г. м/у „Е." ЕООД гр.С.З. и ЕТ „Е. -Д.К." гр.С. -
Приложение № 3.
Вещите лица сочат, че съгласно
договор от 16.11.2015 г. сключен между възложителя „П." АД с ЕИК *** и
изпълнителя „Х." ЕООД гр.П. са изпълнени следните видове СМР (доставка и монтаж
на СМР), дадени в Приложение № 4 на обща стойност на обща стойност 210 024,09
лв. без ДДС и 252 028,91 лв. с ДДС - тези видове СМР са дейности по II-ри и
Ill-ти етап. По данни на ответника „Е." ЕООД гр.С.З., фирма ЕТ „Е. - Д.К."
гр.С. има пропуски и недовършени СМР на обекта и те са дадени в Приложение № 5
на стойност 18 537, 31 лв.
При така установеното от
фактическа страна, могат да се направят следните правни изводи:
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи.
По първият обективно съединен иск за заплащане на сумата 2 895.30 лв. с ДДС, първоинстанционното решение е
обжалвано частично, като в необжалваната част с която искът е уважен за сумата
482.55 лв., решението е влязло в сила. В
частта, с която е уважен иска за заплащане на извършените СМР за сумата
2 895.30 лв. над размера от 482.55 лв., единственото оплакване във въззивната
жалба е, че съдът е игнорирал направено възражение в отговора, че ответното
дружество е заплатило сумата 2 412.75 лв.
Съдът намира за
основателна жалбата в тази част.
Действително с отговора на исковата молба, ответното дружество е
направило възражение, че заплатило сумата 2 412.75 лв. Този факт е
установен по безспорен начин с представеното по делото платежно нареждане от
16.11.2017 г. В първото съдебно заседание по делото ищецът не е оспорил
извършеното плащане в негова полза, както и доказателствата, които го
установяват. Оспорване на направеното плащане по издадената фактура не е
направено и с отговора на въззивната жалба.
Няма спор, че при постановяване на съдебното решение, съдът е длъжен да
обсъди всички относими по делото доказателства, като не може да обоснове
решението си само на част от доказателствата, като игнорира други, имащи
значение за спора. С оглед на изложеното, съдът приема, че в нарушение на
процесуалните правила, районният съд не е взел предвид при постановяване на
съдебния акт направеното частично плащане от ответника, което е безспорно установено
по делото с горепосоченото платежно нареждане. Ето защо следва да бъде отменено
решението в обжалваната му част, като вместо него се постанови ново, с което
искът за сумата 2 895.30 лв. бъде отхвърлен над размера от 482.55 лв., ведно
със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда –
18.09.2017 г. до окончателното изплащане на сумата
По вторият обективно съединен иск за заплащане на сумата 21 250 лв.,
представляваща неустойка по чл. 21 ал. 2 във вр. с чл. 21 ал. 1 от сключения договор
между страните, съдът намира, че жалбата е частично основателна.
Обосновано първоинстанционният съд е приел, че е налице хипотезата на
чл. 92 ЗЗД във връзка с чл. 21 ал. 1 и 2 от договора между страните. Съгласно
разпоредбата на чл. 5 ал. 1 от договора, в петдневен срок от сключването му,
възложителят е следвало да заплати
авансово сумите 39 821.78 лв. без ДДС и 19 748.62 лв. без ДДС,
представляващи 30% от стойността на
възложените СМР, съответно по втория и третия етап от договора. Установено е по
безспорен начин по делото, че ответното дружеството не е изпълнило това свое
задължение, като не е заплатило уговорените аванси за втория и третия етап от
договора.
Въззивният съд намира за неоснователно направено оплакване в жалбата,
според което поради сключения впоследствие договор между главният изпълнител на
обекта Т.П.С.” АД и „Х.” ЕООД било безпредметно заплащането на аванс за втория
и третия етап от договора. Задължението на ответното дружество за заплащане на
уговорените аванси е възникнало със сключването на договора с ищеца. Няма данни
този договор да е бил прекратен. От друг страна, договорът за последващо
възлагане на част от СМР по договора на „Х.” ЕООД е извършено много след
изтичане на петдневния срок за изплащане авансите, т.е. този последващ договор
по никакъв начин не може да бъде основание за освобождаване на ответното
дружество от поетото задължение. Ето защо правилен е решаващият извод на
районния съд, че ответникът дължи уговорената неустойка.
Въззивният съд намира за неоснователно и направеното оплакване в
жалбата, че неустойката следва да бъде определена в хипотезата на чл. 22 ал. 2
от договора. Тази неустоечна клауза е формулирана по-общо и касае „всяко друго
неизпълнение по договора.” Допуснатото неизпълнение от ответника попада в
конкретно уговорената хипотеза на чл. 21 относно „забавено изпълнение на
плащане”.
Основателно е обаче оплакването във въззивната жалба относно размера на
уговорената неустойка. В договора размера на неустоечната клауза при забавено
изпълнение е уговорен по следния начин на 0.2% за всеки ден забава, но не
повече от 15 % от договорената цена. Както бе посочено и по-горе, по делото
няма спор, че ответното дружество било допуснало забава в плащанията на
договорените аванси за втория и третия етап по договора, които са съответно
39 821.78 лв. без ДДС и 19 748.62 лв. без ДДС.
С оглед разпоредбата на чл. 20 ЗЗД, съдът намира, че размера на
дължимата неустойка следва да бъде определен конкретно върху стойността на
всяко неизпълнено задължение, така както е договорено, а не върху стойността на
всички СМР, предмет на договора. Съдът приема, че договорената цена в случая е
стойността на неизпълненото конкретно задължение, т.е. стойността на дължимите
аванси за втория и третия етап по договора. Тази договорена цена е в размер
общо на 59 570.40 лв. /39 821.78 лв.+19 748.62 лв./, а дължимата
неустойката е в размер на 15 % от тази сума, т.е. 8 935.56 лв.
Предвид изложеното съдът намира, че искът е основателен за сумата
8 935.56 лв. и до този размер, ведно със законната лихва от датата на
завеждане на исковата молба в съда – 18.09.2017 г. до окончателното изплащане
на сумата, обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. В частта
в която искът е уважен над този размер, решението е неправилно, поради което
следва да бъде отменено, като искът бъде отхвърлен за сумата над 8 935.56 лв.
до претендираните 21 250 лв. ведно със законната лихва от датата на
завеждане на исковата молба в съда – 18.09.2017 г. до окончателното изплащане
на сумата.
По третия обективно съединен иск за заплащане на сумата 1 216.91 лв.,
представляваща неустойка по чл. 22 ал. 2 от сключения договор между страните,
съдът намира, че жалбата е основателна.
За да уважи този иск, съдът се е позовал изцяло и само на показанията
на св. И. К., който е син на ищеца. Същевременно в исковата молба липсва
изложение на конкретни обстоятелства, които са възпрепятствали ищеца да
изпълнява дейностите по втория и етап от договора / с изключение на
неизпълнението на задължението на възложителя за заплащане уговорените аванси/.
Следва да се отбележи, че ищецът е изпълнил на обекта договорените дейности по
първия етап. Разделянето на изпълнението на всички договорени СМР на отделни
етапи не обуславя извод, че за всеки отделен етап трябва да бъде осигуряван
„фронт за работа.” Няма данни по делото изпълнителят да е възпрепятстван по
някакъв начин да започне дейностите по останалите етапи по договора. Вярно е
посоченото в писмения отговор на въззивната жалба, че тази цел е било необходимо
изплащане на уговореното възнаграждение, а така също и уговорените аванси.
Неизпълнението на тези задължения от ответното дружество са свързани с други
неблагоприятни последици за него, включително и заплащане на уговорената
неустойка по чл. 21 от договора. Т.е. съдът приема, че не е налице възможност
за едно и също неизпълнение да се дължан две отделни неустойки. Ето защо съдът
намира претенцията по чл. 22 ал. 2 от договора за сумата 1 216.91 лв. за
неоснователна, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата
молба в съда – 18.09.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, поради което
обжалваното решение следва да бъде отменено в тази му част и искът следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
По гр.д. № 5280/2017 год. по описа на Старозагорския районен съд:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца
разноски в размер на 1 473,42 лева,
съразмерно уважената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника
разноски в размер на 2 200,30 лева, съразмерно отхвърлената част от
исковете.
По в.търг.д № 1177/2019 г. по описа на
ОС – С.З.:
Въззиваемият следва да заплати на
въззивника сумата от 2 395,49 лева, представляваща разноски пред
настоящата инстанция, съразмерно отхвърлената част от исковете.
Въззивникът следва да заплати на
въззивамия сумата от 1 047,28 лева, представляваща разноски пред настоящата
инстанция, съразмерно уважената част от исковете.
Водим от горните мотиви, Окръжен съд -
гр. С.З.
Р Е III И:
ОТМЕНЯ решение № 808/04.07.2018 год. по гр.д. № 5280/2017
год. по описа на Старозагорския районен съд в частта, с която е осъден „Е.”
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.З., ул. ***да заплати
на ЕТ „Е.Д.К.”, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. ***сумата над 482,55 лева /четиристотин осемдесет и два лева и 55 стотинки/ до претендираните 2 895.30 лв. с ДДС /две хиляди осемстотин деветдесет и пет лева и 30 ст./,
представляваща неизплатеното възнаграждение /гаранционна сума/ по Договор ETD № 162/28.05.2014 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на
исковата молба в съда – 18.09.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, вместо
което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ЕТ „Е.Д.К.”, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. С., бул. ***против „Е.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. С.З., ул. ***иск за заплащане на сумата над 482,55 лева /четиристотин осемдесет и два лева и 55 стотинки/ до претендираните 2895.30 лв. с ДДС /две хиляди осемстотин деветдесет и пет лева и 30 ст./,
представляваща неизплатеното възнаграждение /гаранционна сума/ по Договор ETD № 162/28.05.2014 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на
исковата молба в съда – 18.09.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТМЕНЯ решение № 808/04.07.2018 год. по гр.д. № 5280/2017
год. по описа на Старозагорския районен съд в частта, с която е осъден „Е.” ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.З., ул. ***да заплати на ЕТ
„Е.Д.К.”, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. ***сумата над 8 935,56 лева /осем
хиляди деветстотин тридесет и пет лева и 56 стотинки/ до претендираните 21 250 лв. /двадесет и една хиляди двеста и
петдесет лева/, представляваща
неустойка по чл. 21, ал. 2 във връзка с чл. 21, ал. 1 от Договор ETD № 162/28.05.2014
г., ведно със законната лихва от датата
на завеждане на исковата молба в съда – 18.09.2017 г. до окончателното
изплащане на сумата, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ЕТ „Е.Д.К.”, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. С., бул. ***против „Е.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. С.З., ул. ***иска за заплащане на сумата над 8 935,56 лева /осем хиляди
деветстотин тридесет и пет лева и 56 стотинки/ до претендираните 21 250 лв. /двадесет и една хиляди двеста и
петдесет лева/, представляваща неустойка
по чл.21, ал.2 във връзка с чл.21, ал.1 от Договор ETD № 162/28.05.2014
г., ведно със законната лихва от датата
на завеждане на исковата молба в съда – 18.09.2017 г. до окончателното
изплащане на сумата, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТМЕНЯ решение № 808/04.07.2018 год. по гр.д. № 5280/2017
год. по описа на Старозагорския районен съд в частта, с която е осъден „Е.”
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.З., ул. ***да заплати
на ЕТ „Е.Д.К.”, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. ***сумата
от 1 216,91 лв. /две хиляди двеста и
шестнадесет лева и 91 ст./, представляваща неустойка по чл.22, ал.2 от Договор ETD № 162/28.05.2014
г., за неизпълнение на задължението на
ответника за предоставяне фронт за работа по втория и трети етап от договора, ведно
със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда –
18.09.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 3 967.81 лв. / три хиляди деветстотин
шестдесет и седем лева 81 ст./, представляваща направените по делото съдебни и
деловодни разноски, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ЕТ „Е.Д.К.”, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. С., бул. ***против „Е.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. С.З., ул. ***иска за заплащане на сумата от 1 216,91 лв. /две
хиляди двеста и шестнадесет лева и 91 ст./,
представляваща неустойка по
чл.22, ал.2 от Договор ETD № 162/28.05.2014 г., за
неизпълнение на задължението на ответника за предоставяне фронт за работа по
втория и трети етап от договора, ведно със законната лихва от датата на
завеждане на исковата молба в съда – 18.09.2017 г. до окончателното изплащане
на сумата, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 808/04.07.2018 год. по гр.д. № 5280/2017
год. по описа на Старозагорския районен съд в частта, с която е осъден „Е.” ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.З., ул. ***да заплати на ЕТ
„Е.Д.К.”, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. ***за сумата 8 935,56 лева /осем хиляди
деветстотин тридесет и пет лева и 56 стотинки/, представляваща неустойка по чл. 21, ал. 2 във връзка с чл. 21,
ал. 1 от Договор ETD № 162/28.05.2014 г., ведно със
законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда – 18.09.2017 г.
до окончателното изплащане на сумата,
ПОТВЪРЖДАВА допълнително решение
№ 91/23.01.2019 г., постановено по гр.д. № 5280/2017 год. по описа на
Старозагорския районен съд.
ОСЪЖДА „Е.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С.З., ул. ***да заплати на ЕТ „Е.Д.К.”, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. С., бул. ***сумата
от 1 473,42 лева /хиляда четиристотин седемдесет и три лева и 42
стотинки/, представляваща разноски по
гр.д. № 5280/2017 год. по описа на Старозагорския районен съд,
съразмерно уважената част от исковете и сумата
от 1 047,28 лева, представляваща разноски пред
настоящата инстанция.
ОСЪЖДА ЕТ „Е.Д.К.”, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. С., бул. ***да заплати на „Е.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С.З., ул. ***сумата от
2 200,30 лева /две хиляди и двеста лева и 30 стотинки, представляваща
разноски по гр.д. № 5280/2017 год. по
описа на Старозагорския районен съд, съразмерно отхвърлената част от исковете и
сумата
от 2 395,49 лева,
представляваща разноски пред настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в
едномесечен срок при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.