РЕШЕНИЕ
№ 226
гр. Смолян, 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря Недялка М. Кокудева
като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско
дело № 20225400500150 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
Производството е по реда на чл. 267 от ГПК.
С Решение № 37/28.03.2022 г. по гр. д. № 343/2021 г. Девински
районен съд е осъдил ТП Държавно Ловно Стопанство „Извора“ – Девин, да
заплати на Щ. ХР. СТ., ХР. Н. СТ. и Т.Н. С. сумата от 1 368 лева, при равни
права, от които 702 лева за имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на
хумусния почвен слой на ПИ с идентификатор 20465.31.10 от КККР на гр.
Девин, намиращ се в м. „Х.Ч.“ с площ от 701 кв.м., с начин на трайно
ползване: нива, който имот е идентичен с имота по НА № 69 том І д. №
84/30.01.1997 г., причинени от негови служители при и по повод изпълнение
на възложена им от него работа за периода от началото на м.ІІ-2021 г. до края
на м.VІ-2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 24.09.2021 г. до
окончателно изплащане, на основание чл. 49 от ЗЗД и 666, 00 лева,
представляваща обезщетение за пропуснати ползи поради нестопанисване на
процесния ПИ от началото на м.ІІ.2021 г. до края на м.VІ.2021 г., ведно със
законната лихва от 24.09.2021 г. до окончателно изплащане, на основание чл.
73 ал. 1 от ЗС, както и разноски в размер на 700 лева.
Това решение се обжалва пред Смолянски окръжен съд от
ответникът ЮЦДП ТП „ДЪРЖАВНО ЛОВНО СТОПАНСТВО – ИЗВОРА“
гр. Девин, чрез юрисконсулт В.С., с оплаквания, че е неправилно и
1
необосновано.
Във въззивната жалба се твърди, че съдът неправилно и превратно
е тълкувал доказателствата по делото и е приел, че исковете са основателни,
без да изследва всички факти и обстоятелства; съдът не е изложил мотиви
защо цени едни доказателства, а други не приема. Твърди се, че съдът
избирателно е тълкувал свидетелските показания, като не е съобразил
показанията на свид. З. К., който сочи, че дърводобивната дейност се
извършва чрез възлагане на фирми по реда на Наредба за възлагане на
дейности в горите, както и че в Ловното стопанство няма назначени
работници по дърводобива.
Твърди се в жалбата, че не се доказва от къде е добита
дървесината, от държавна горска територия или общинска територия, кой я е
добил и чия собственост е въпросната дървесина от снимковия материал; не
се доказва ТП „ДЛС – Извора“ да има работници за дърводобив.
Прави се позоваване на показанията на свидетелите Г., К..
Сочи се, че съдът не е анализирал показанията задълбочено – че
добиваната дървесина в горска територия се складира винаги вътре в
насаждението, където е самата буква, а когато се извозва дървесина, се издава
превозен билет, който веднага се отразява в системата на ИАГ.
Твърди се, че съдът не е преценил, че процесният имот няма
граница с имоти горска територия; имотът попада в селскостопански фонд и
няма данни да попада в държавна горска територия; в тази насока са
показанията на свид. К. и К..
Сочи се, че по отношение на превозните билети съдът е приел, че
са издавани в периода 26.02.2021 г. – 18.06.2021 г., без да направи
разграничение, че периода за всяко позволително за сеч е различен и че се
отнася за различни отдели и подотдели. В тази връзка се сочи, че последния
превозен билет от отдел 107, подотдел „щ“ от м. „Д.“, е издаден на 15.03.2021
г., а от приложения снимков материал има снимки с дата 22.05.2021 г., на
които се вижда, че има складирана дървесина, т.е. това не е дървесина, добита
от ТП „ДЛС – И.“; сниманата дървесина е била в имота повече от два месеца,
след като ответникът не е издавал превозни билети. По отношение заявеното
от свид. Глухов, че група от Р.а са разтоварвали трупи в имота, се сочи, че
ответникът, видно от позволителните за сеч, не е възлагал на група или такава
фирма от гр. Р.добив на дървесина.
По-нататък във въззивната жалба се излагат доводи, че
агрономическата експертиза е неточна, неясна и противоречива.
Твърди се, че дори и да се приеме, че е налице увреждане на
имота, то същото не е в причинно следствена връзка от противоправни
действия на ответника и негови работници.
Твърди се, че не е доказано твърдението на ищците за пропуснати
ползи; в показанията си свид. Г. сочи, че ищцата обработвала имота през 2018
2
г., но след това не е работен имота; всички ги изоставили след това, никой не
сади повече, защото прасетата ровят картофите.
С въззивната жалба се прави искане за отмяна да обжалваното
решение и постановяване на друго, с което исковите претенции да бъдат
отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказан. Претендират се разноски.
В срок е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от
ищците Щ. ХР. СТ., ХР. Н. СТ. и Т. Н. СТ., чрез пълномощник адв. Н. П. С
отговора се оспорва въззивната жалба като неоснователна и недоказана.
Твърди се в отговора, че с показанията на свид. Г. се оборват
показанията на свид. Е.К. – ловен надзирател, според когото „по принцип
лесовъда, който маркира временните складове си ги поставя в горските
територии“. Твърди се, че в случая не е спазено изискването временния склад
да се обособява вътре в насаждението, където е маркацията. Твърди се, че от
показанията на свид. Кехайов се установява добил в района на „Д.“, където
има главни сечи на две места, на две места има отделни сечи, които граничат
с м. „Д.“, това се отдели 107щ и 107е1. Прави се позоваване и на показанията
на свидетелите К.и Ф..
Твърди се в отговора, че свид. Ч. установява, че ищците искали да
обработват имота.
По отношение експертизата се сочи, че ответникът не е оспорил
експертизата и не е поискал допускане и назначаване на допълнителна или
повторна експертиза.
В отговора се сочи, че искат е предявен против ответното
лесничейство като възложител на работа, от която ищците претендират
обезщетение, а отговорността на ответника е гаранционно-обезпечителна и не
произтича от виновно поведение на определено длъжностно лице; ответникът
осъществява стопанисване на ДГФ и отговоря за добива на дървесина от него,
възлага на фирми добива на вървен материал от ДГФ. Сочи се, че във всички
превозни билети като собственик-продавач на дървения материал е посочен
ответника, т.е. докато дървения материал е на временен склад, той е
собственост на ответното лесничейство.
В отговора се излагат доводи, че дърводобива не се извършва от
служители на ответника, които в показанията си заявяват, че едно от
основните им задължения е да маркират добития дървен материал, без което
не е възможно да бъде извозен от временен склад, като се сочи броя и датите
на издаваните превозни билети.
В съдебно заседание за жалбоподателя юрк. С. поддържа
въззивната жалба.
За въззиваемите пълномощникът им адв. Н. П.оспорва въззивната
жалба.
Смолянски окръжен съд, след като взе предвид изложеното във
въззивната жалба и в отговора и прецени доказателствата поотделно и в
3
тяхната съвкупност, намира въззивната жалба за процесуално допустима като
депозирана в законно установения срок от надлежна страна, ДТ е внесена, а
по същество съобрази следното.
Настоящата инстанция счита за безспорно установено, че
ответната страна е отговорна по смисъла на чл. 49 от ЗЗД, тъй като лица, на
които е възложила извършване на дърводобив, са нанесли щети на имота на
ищците чрез използването му за временен склад за периода м. февруари – м.
юни 2021 г.
Според разпоредбата на чл. 163 ал. 1 от Закона за горите за
управление на горските територии, държавна собственост, които не са
предоставени на ведомства или юридически лица, се създават държавни
предприятие съгласно Приложение № 1 към закона. в т. 6 към това
приложение е Южноцентрално държавно предприятие, териториално
поделение на което е ответника ТП „ДЛС И.“ гр. Д. В разпоредбата на чл. 165
ал. 1 от ЗГ е посочен основния предмет на дейност на държавните
предприятия по чл. 163, т. 1 от който е изпълнение на горскостопанските
планове за горските територии – държавна собственост. Според разпоредбата
на чл. 173 от ЗГ държавните горски стопанства и държавните ловни
стопанства са териториални поделения на държавните предприятия по чл.
163, които осъществяват функциите на държавното предприятие в
определения им район на дейност.
Съгласно чл. 53 ал. 1 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в
горите технологичния план по чл. 52 ал. 1 т. 3 се одобрява от лицата по чл.
108 ал. 1 от ЗГ – директора на съответното ДГС или ДЛС. Според чл. 53 ал. 2
т. 2 в технологичния план се определят и местоположението на временните
горски складове.
Предвид горецитираната нормативна уредба държавните
предприятия по чл. 163 от Закона за горите освен че носят отговорност по
смисъла на чл. 49 от ЗЗД за вреди от дейността на лицата, на които възлагат
извършване на дърводобив, а и определят местонахождението на временните
горски складове. Поради това ответникът отговаря и когато лицето, на когото
е възложил дърводобив, използва нерегламентирано чужд имот за временен
склад.
В настоящото производство не е изследван въпроса при коя от
4
хипотезите на чл. 5 ал. 2 от Наредба за условията и реда за възлагане на
дейности в горските територии – държавни и общинска собственост … от
24.11.2011 г. ответникът е възложил добива на дървесина, но в превозните
билети като собственик/продавач на дървесината е посочен „ДЛС „И. –
Девин. Всички превозни билети, касаещи процесния период, са за добита
дървесина в отдел 107 б.“щ“, с място на експедиране м. „Д.“, което прецено с
оглед показанията на свид. Г., че имота на ищците се намира на 50-100 м. от
м. „Д.“/“Д.“/, сочи, че дървесината е била складирана в имота на ищците в
периода м. февруари – ч. юни 2021 г. Основание да се кредитират
показанията на свид. Г. дава и обстоятелството, че по всички превозни билети
получател на дървесината е „Бул – Лес“ ЕООД гр. Р., а в показанията си свид.
Г. сочи, че хората, които са сортирали трупите в имота на ищците, са от
Ракитово. Т.е. установява се, че фирма, на която ответникът е възложил добив
на дървесина, е направила временен склад в имота на ищците и е увредила
същия. В превозните билети като собственик/продавач е вписан именно
ответника, поради което и като собственик на добитата дървесина ответникът
отговаря за нанесените от складиране на тази дървесина в имота на ищците
вреди.
Неоснователни са доводите във въззивната жалба по отношение
агро-техническата експертиза. Независимо, че не са изследвани проби от
почвения слой от имота на ищците, след като по принцип остатъците от
иглолистната дървесина върху площта водят до увеличаване на
киселинността на почвата, влошаване на почвеното плодородие и намаляване
на добивите, ответникът не е ангажирал доказателства в случая да е налице
отклонение и изключение от принципа, посочен от вещото лице. Следва да се
допълни, че заключението на агро-техническата експертиза не е оспорено от
ответната страна пред районния съд, не са въведени тези възражения и
съответно не са ангажирани доказателства за установяването им.
По повод оплакванията в жалбата, че не е установено къде е
добита процесната дървесина, кой я добил и чия собственост е, следва да се
посочи, че в тази връзка следва да се ценят както показанията на ищцовите
свидетели Чилибонски и Глухов, така и показанията на свидетелите на
ответната страна – Ф.и К., които установяват извършена сеч в местността
„Д.“, до която се намира процесния имот, както и че от тази местност е
маркиран и експедиран дървен материал на ответника от негови служители.
5
Тези изводи не могат да бъдат опровергани от обстоятелството, че процесния
имот не граничи с държавна гора. От друга страна, явно обстоятелството, че
непосредствено до имота на ищците минава горски път е счетено за
благоприятно за установяване в имота на временен склад с оглед използване
на този път за безпрепятствен извоз на дървесината. Явно също така
обстоятелството, че процесния имот не попада в горски фонд не е
възпрепятствало установяването в него на временен склад за добита
дървесина.
Некоректна е съпоставката във въззивната жалба относно датата
на снимковия материал към исковата молба – 22.05.2021 г. и датата на
последния превозен билет от отдел 107 подотдел „щ“ от м. „Д.“ 15.03.2021 г.
Снимките от 22.05.2021 г. са на останала част от дребна дървесина, но най-
вече на разхвърляни по имота остатъци от дървесина и нарушаване на
повърхностния слой на имота. Жалбоподателят пропуска, че е представен и
снимков материал от 22.02.2021 г. , т.е. преди издаване на превозните билети,
на който се вижда складирана едра дървесина.
Неоснователни са и доводите, че не са налице пропуснати ползи,
тъй като свид. Г. установява, че след 2018 г. имота не е обработван от
ищците. След като имота е бил годен за обработване като селскостопански
имот, независимо дали ищците предходните една-две години са го
обработвали, складираната дървесина и нарушението на почвения слой
възпрепятстват ищците да го обработват, което безспорно представлява
пропусната полза за ищците.
Предвид гореизложеното и при приложение разпоредбата на чл.
272 от ГПК настоящата инстанция намира обжалваното решение за
законосъобразно и обосновано и като такова то следва да бъде потвърдено, а
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата Щ. ХР. СТ.
деловодните разноски за настоящата инстанция в размер на 330 лева за
адвокатско възнаграждение.
Поради горното Смолянски окръжен съд
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 37/28.03.2022 г. по гр. д. № 343/2021 г. на
Девински районен съд.
ОСЪЖДА ТП „Държавно ловно стопанство – „И“ гр. Девин при
ЮЦДП, ЕИК**, гр. Девин, ул. „Освобождение“ № 18, да заплати на Щ. ХР.
СТ., ЕГН **********, гр. Девин, ул. „Катя Ванчева“ № 27, деловодни
разноски за въззивната инстанция в размер на 330 лева за адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване с оглед ограниченията
на чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7