О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.София, 05.08.2020 г.
СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, първи въззивен
състав, в закрито заседание на пети август две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДОРА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА СЛАВЧЕВА
РОСИНА ДОНЧЕВА
като
разгледа докладваното от съдията Дончева ч. гр. д. № 436 по описа за 2020
г. на Софийски окръжен съд и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 274-278 ГПК, вр. с чл. 248 ГПК.
Производството
е образувано по частна жалба /наименована „въззивна жалба“/ от О.Д. чрез пълномощника си- адв. И.М. от САК срещу определение № 169 от 20.02.2020 г.
по гр.д. № 297/2018 г. по описа на РС – Сливница, с което е оставена без
уважение молба на адв. И.М., за изменение на
постановено по делото решение № 42/28.05.2019 г., постановено по гр.д. №
297/2019 г. в частта за разноските присъдени на ищцовата
страна, на основание чл. 248 от ГПК.
В
жалбата се твърди, че О.Д. е признала иска в първия момент, в който е узнала за
завеждането му, не е станала причина за завеждането му. Самата ищца с
неизпълнение на изрично регламентирани законови задължения е довела правното си
положение, до състояние, в което е станало неизбежно образуването на гражданско
дело за защита на правото й на собственост. По тази причина не може да
претендира разноски, защото е бездействала с години, относно собствеността си.
Моли за отмяна на обжалваното определение, като разноските бъдат възложени в
тежест на ищцата.
Ответникът по жалба В.Г.А., чрез адв.
М.Ш. изразява становище за неоснователност. Счита, че Общината следва да понесе
отговорността за разноски. Доказано било, че същите са сторени по надлежния ред
и правилно претенцията за тях е уважена. Претендира разноски за настоящото
производство, но не представя доказателства за сторени такива.
От
фактическа страна съдът констатира, че гр.д. № 297/2018 г. по описа на РС-гр. Сливница е било образувано
по подадена искова молба от В.Г.А. *** бил предявен положителен установителен иск по чл. 124 от ГПК за признаване за
установено, че ищцата е собственик на празно дворно място с пространство около
1 /един/ декар, което се намира в границите на строителния полигон на село Ц.,
махала „П.к.“, С.
окръг, при съседи: Е. А., Н. Н. И., Н.П. и братя С..
В
депозирания на 26.11.2018 г. писмен отговор от ответника, предявеният иск се
признава изцяло. Изложени са съображения, че искът е изцяло основателен.
Направено е искане да не бъдат присъждани разноски в полза на ищеца.
С
решение № 42 от 28.05.2019 г., постановено по гр.д. № 297/2018 г. по описа на
РС-Сливница е признато за установено по отношение на О.Д. че В.Г.А. е
собственик на процесния недвижим имот. На основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, О.Д. е осъдена да заплати на В.Г.А. сума в размер на 575,
97 лева-разноски за производството.
С
молба от 18.06.2019 г. О.Д. е поискала изменение на съдебното решение в частта
за разноските, като същите да останат в тежест на ищцата.
С
определение № 169 от 20.02.2020 г., предмет на настоящата проверка, е оставено
без уважение искането за изменение на постановеното по делото решение №
42/28.05.2019 г., в частта за разноските, присъдени на ищцовата
страна.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
Частната
жалба на О.Д. срещу определението по чл. 248 от ГПК е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е
допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:
Съгласно чл.
78, ал. 2 от ГПК, разноските се възлагат в тежест на ищеца, ако
ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае
иска, като двете предпоставки са кумулативни.
Безспорно втората предпоставка е налице, тъй като в
отговора на исковата молба ответникът е признал
иска.
Не е налице обаче и първата предпоставка- ответникът
да не е дал повод за завеждане на делото. Ответникът посочва, че Комисията към
Областна служба „Земеделие“ е включила частни имоти, собственост на граждани в
списъка със земите по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ. В състава на комисията, назначена
от директора на областната дирекция "Земеделие", според разпоредбата
на чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, участват
представители на общинската служба по земеделие, на Агенцията по геодезия, картография
и кадастър, на общината, на
държавните горски стопанства или държавните ловни стопанства. След като в
комисията е имало представител на общината, следва да се приеме, че същият е участвал и съответно имал възможност
да изрази становище, при определяне на имотите, което не освобождава общината
от отговорност.
Според ал. 1 на правната норма, след влизане в сила на
плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари
реални граници земите стават общинска собственост.
По изложените съображения, съдът приема, че не е
налице втората предпоставка - ответникът с поведението си да не е дал повод за
завеждане на делото, поради което разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК е
неприложима в случая.
По изложените съображения жалбата се явява
неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение.
Воден от
горното, Софийският окръжен съд
О
П Р Е
Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба /наименована
„въззивна жалба“/
с вх. № 8341/13.03.2020 г. от О.Д. срещу определение № 169 от 20.02.2020 г.
по гр.д. № 297/2018 г. по описа на РС – Сливница, с което е оставена без
уважение молба на адв. И.М., за изменение на
постановено по делото решение № 42/28.05.2019 г., по гр.д. № 297/2019 г. в
частта за разноските присъдени на ищцовата страна, на
основание чл. 248 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на
РБ в едноседмичен срок от съобщаването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.