РЕШЕНИЕ
№ 61
гр. Монтана, 23.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на двадесет и трети
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Аделина Тушева
Членове:Елизабета Кралева
Таня Живкова
като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно гражданско дело №
20231600500040 по описа за 2023 година
Производството е образувано с правно основание чл. 435 и сл. от ГПК по жалба на
А.П. от гр. *, подадена чрез пълномощник адвокат Н. Б. срещу постановление от
16.12.2022г. на Ф. Б.-помощник ЧСИ при ЧСИ М.И., рег. № *, с което е отказано образуване
на изпълнително дело по молба на жалбоподателката с приложен изпълнителен лист.
Твърди се от жалбоподателя , че обжалваното постановление е незаконосъобразно с
искане за отмяната му. Наведени са доводи, че изпълнителния лист, приложен към молбата,
издаден от РС Берковица, въз основа на влязло в сила решение, отразява диспозитива на
решението, с който в производство по съдебна делба е поставен в неин дял недвижим имот,
като към молбата е приложен и препис от решението, съответно са налице основанията на
чл. 426,ал.1 ГПК за образуване на изпълнително дело. Поддържа , че решенията
постановени във връзка с делба на имоти , макар и да не съдържат осъдителен диспозитив ,
са годно изпълнително основание за предаване на владението върху имота, поставен в дял
на съделителя.
В писмените си мотиви по реда на чл.436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител счита, че
отказът да образува дело е законосъобразен, тъй като е обвързан от субективните предели на
изпълнителния лист, а в приложения такъв не е посочен длъжник.
Окръжен съд - Монтана, като взе предвид оплакванията в жалбата във връзка с
доказателствата по делото и въз основа на закона, приема следното:
Жалбата е подадена от взискател срещу отказ на съдебния изпълнител да образува
изпълнително производство , подлежащо на обжалване действие съгласно чл. 435,ал.1,т.1
1
ГПК, в срока по чл.436, ал. 1 ГПК, поради което и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
С молба от 16.12.2022г. А. П. е поискал от ЧСИ М.И. да образува изпълнително дело
срещу Т.П. с предмет въвод във владение на недвижим имот с приложен изпълнителен лист
от 15.09.2022г., издаден от РС Берковица по гр.дело № 136/2016г. по описа на същия съд.
От приложения към молбата изпълнителен лист се установява, издаването му на основание
чл. 404,т.1 ГПК въз основа на влязло в сила решение от 27.05.2019г. , постановено по
гр.дело № 136/2016г. по описа на БРС, според който в дял на А. П. е поставен самостоятелен
обект в сграда с идентификатор *, находяща се в ПИ *по КК на гр.*(стар идентификатор
УПИ *в кв.*,пл.№*), целия с площ от 253 кв.м.,с административен адрес гр. *, ул. „*” № *,
при посочени съседи, който самостоятелен обект представлява ателие с два офиса с площ от
47.2 кв. метра и новообособен склад № * с площ от 5.32 кв.метра, ведно с 38,2 % идеални
части от общите части на сградата, съгласно одобрен на 22.02.2018 г. от гл.архитект на
Община *инвестиционен проект, както и 1/4 идеална част от ПИ с идентификатор *по КК на
гр. *. Освен изпълнителния лист с молбата е приложен и препис от влязлото в сила съдебно
решение.
С обжалваното постановление от 16.12.2022г. помощник на ЧСИ М.И., имащ
съгласно чл. 37 ЗЧСИ компетентност да извършва действията, възложени на ЧСИ, е приел,
че съгласно чл. 404 ГПК на принудително изпълнение подлежат влезлите в сила осъдителни
решения на въззивните съдилища, а в приложения към молбата ИЛ липсва осъдителен
диспозитив и лице срещу което е издаден, поради което и ИЛ има установителен, а не
осъдителен характер. При тези мотиви е отказано образуване на изпълнително дело.
Така постановеният отказ е незаконосъобразен.
Съгласно чл. 426,ал.1 ГПК съдебният изпълнител пристъпва към изпълнение по
молба на заинтересованата страна на основание представен изпълнителен лист или друг акт,
подлежащ на изпълнение. Аналогична е и разпоредбата на чл. 19,ал.1 ЗЧСИ. В случая с
молбата за образуване на изпълнително дело жалбоподателката е приложила изпълнителен
лист, поради което и съдебният изпълнител при наличие на такъв е задължен да образува
изпълнително дело. Преценката за това дали е налице изпълнително основание, съответно
дали решението по извършване на делбата , с което в дял на А. П. е поставен недвижим
имот, подлежи на принудително изпълнение, е извършена от съда по реда на чл. 404 и сл. от
ГПК и съдебният изпълнител няма право да откаже образуване на изпълнително дело.
Развитите от съдебния изпълнител мотиви, с които отказва образуване на изпълнително дело
са относими към производството по издаване на изпълнителен лист, което е извън
правомощията на органа по принудителното изпълнение.
Макар и да няма отношение към законосъобразността на обжалваното постановление,
съдът намира за необходимо да отбележи , че в съдебната практика последователно и трайно
е прието, че влязлото в сила решение по извършване на делбата, с което в дял и
изключителна собственост на някой от съделителите е поставен недвижим имот, има
конститутивно действие, тъй като по силата на решението правото на собственост
2
преминава в патримониума на това лице. Същевременно такова конститутивно решение,
макар и да не съдържа осъдителен диспозитив представлява изпълнително основание по
смисъла на чл. 404, т. 1, пр. първо ГПК, въз основа на което се издава изпълнителен лист
(така: ППВС № 9/11.12.1984 г., решение № 904/16.07.1992 г. по гр. д. № 544/1992 г., ІV г. о.
на ВКС, определение № 164/17.06.2015 г. по ч. гр. д. № 2367/2015 г., ІІ г. о. на ВКС,
определение № 145/08.07.2022г. по ч.гр.д. № 2405/22г. II,г.о. ). Приема се,че възлагателното
решение по чл. 353 ГПК за разпределение на обектите в натура в делбата има значението и
на изпълнителен титул , без да е необходимо да се води ново дело по осъдителен иск за
собственост, ако съсобственикът , който не е получил съответния дял задържа
неоснователно вещта. Следователно допустимо е съсобственик, вече като индивидуален
собственик на предмета на съдебна делба, по отношение на който е извършена делбата по
посочения способ, да получи от другия съсобственик, изцяло владението на вещта.
С молбата е поискано извършване на изпълнително действие въвод във владение на
недвижим имот, поставен в дял на молителя, за което е приложен изпълнителен лист и е
посочен в молбата длъжника, като изпълнителното дело следва да се образува срещу
съделителя, посочен в молбата. В подкрепа на извода, че решенията по извършване на
делбата подлежат на принудително изпълнение е и разпоредбата на чл. 522,ал.2 ГПК, с
която се конкретизира начина на изпълнение решенията по чл. 349 ГПК. Качеството на
длъжник на съделителя е установимо от приложеното към молбата решение по
извършването й, като с образуване на изпълнителното дело и изпращане покана за
доброволно изпълнение ще се даде възможност на длъжника да обжалва разпореждането за
издаване на изпълнителен лист.
Предвид гореизложеното обжалваното постановление е незаконосъобразно като
постановено в нарушение на чл. 426,ал.1 ГПК и следва да се отмени.
Водим от изложеното Окръжен съд-Монтана
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Постановление от 16.12.2022г. на Ф.Б.-помощник ЧСИ при ЧСИ М.И., рег.
№ *, с което е отказано образуване на изпълнително дело по молба на А. П. с вх. №
28249/16.1.22022г. , КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3
4