Определение по дело №1295/2018 на Окръжен съд - Бургас

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номер 300                            19.02.2019 година                          град   Бургас

Бургаски Окръжен съд                                                               Трети  състав

На двадесет и втори януари                                                         година 2019

В открито съдебно заседание в следния състав:

                                        

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Парашкевов                

                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1. Кремена Лазарова

                                                                          2. мл.с.Марина Мавродиева

                                                   Съдебни заседатели  

         

Секретар

Прокурор

като разгледа докладваното от съдия Кремена Лазарова

частно гражданско дело номер 1295 по описа за 2018 година, съобрази  следното:

Производството е по чл. 420, ал.3 от ГПК.

Постъпила е частна жалба вх.№ 24191/11.06.2018г. на БРС по ч.гр.д.№ 8812/17г. на БРС от „Моран Уест“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Христо Ботев“ №28, ет.4, представлявано от Венцислав Андонов Кръстев – управител, „Моран Трейд“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Христо Ботев“ №28, ет.4, представлявано от Димитър Йосифов Борисов – управител и от „Тектона“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Уилям Гладстон“ № 9, ет.3, представлявано от Венцислав Андонов Кръстев – управител, всички като съдружници в ДЗЗД „Булгаргеомин ЛТД“, вписано в регистър БУЛСТАТ – *********, против определение № 914/06.02.2018г. по ч.гр.д.№ 8812/2017г. на БРС, за спиране на незабавното изпълнение на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по реда на чл.417 ГПК № 258/12.01.2018г. по ч.гр.д.№ 8812/2017г. на БРС, издадена срещу „Либиан Навигейтър ЛТД“- държавно дружество, учредено съгласно законодателството на Република Малта, с адрес: Република Малта, гр.Валета, ул. „Кристофер стриит“ №54, VLT 1462, представлявано от Ахмед Халид К.Туати - директор,  за посочените в нея суми. Твърди се, че е неправилно. Изложени са подробни доводи на първо място относно допустимостта на депозираната от дружеството-длъжник молба за спиране на  незабавното изпълнение на цитираната заповед и на следващо място са въведени аргументи в подкрепа на твърдението за неправилност на постановеното определение. Моли се то да бъде отменено и молбата с правно основание чл.420 ГПК – отхвърлена.  Ангажирани са доказателства.

Ответникът по жалбата -  „Либиан Навигейтър ЛТД“ - държавно дружество, учредено съгласно законодателството на Република Малта, с адрес: Република Малта, гр.Валета, ул. „Кристофер стриит“ №54, VLT 1462, представлявано от Ахмед Халид К. Туати- директор, представлявано от адв. Вл.Владимиров, служебен адрес: 1618 гр.София, бул.“Цар Борис ІІІ“ № 225А, ет.5, Адвокатско дружество „Владимиров и Ко“, я оспорва. Моли да бъде отхвърлена. Излага аргументи. На първо място твърди, че частната жалба, по която е образувано настоящото производство, е просрочена. Заявява, че въпреки вписаната дата в съобщението за постановения от районния съд и обжалван пред настоящата инстанция акт - определение № 914/06.02.2018г.  по ч.гр.д.№ 8812/2017г. на БРС, определението на съда е било известно на частните жалбоподатели месеци преди това, понеже в свои други жалби са го цитирали, като постановено от БРС. На следващо място се твърди, че частната жалба изхожда от правен субект, различен от активно легитимираната страна по делото, понеже е подадена от трите изброени по-горе дружества, а не от заявителя по заповедното производство, в което е издадена Заповед № 258 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 12.01.2018г. по ч.гр.д.№ 8812/2018г. на БРС. Също така се позовава на твърдението, че преди да постанови обжалваното определение, БРС е разгледал допустимостта на иска – висящият пред БОС спор с правно основание чл.422 ГПК и го е преценил като допустим, понеже жалбата на „Либиан Навигейтър“ ЛТД е подадена в срок.

На следващо място се обосновава необходимостта от постановяване на спиране на изпълнението по реда на чл.420 ГПК на цитираната по-горе заповед за изпълнение, като се въвеждат доводи относно съществуването на вземането, за което е издадена цитираната по-горе Заповед № 258 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 12.01.2018г. по ч.гр.д.№ 8812/2018г. БРС. Страната се позовава на фалшифициране на ипотечния акт, послужил като документ по реда на чл.417, т.3 ГПК за издаване на цитираната заповед.

Преди да се произнесе по съществото на спора, настоящият състав намира за необходимо да обсъди допустимостта както на частната жалба, по която е образувано настоящото производство, така и на въведените със същата  частна жалба доводи относно недопустимост на подадената от „Либиан Навигейтър ЛТД“ молба по реда на чл.420 ГПК, свързани с датата на връчване на заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по реда на чл.417 ГПК на длъжника - „Либиан Навигейтър ЛТД“- държавно дружество, учредено съгласно законодателството на Република Малта, с адрес: Република Малта, гр.Валета, ул. „Кристофер стриит“ №54, VLT 1462, представлявано от Ахмед Халид К. Туати- директор.

По депозираната частна жалба вх.№ 24191/11.06.2018г. на БРС по ч.гр.д.№ 8812/17г. на БРС от „Моран Уест“ ЕООД, „Моран Трейд“ ЕООД и от „Тектона“ ЕООД, всички като съдружници в ДЗЗД „Булгаргеомин ЛТД“ и във връзка с второто изложено по-горе правозащитно възражение на „Либиан Навигейтър“ ЛТД, съдът приема следното: видно от приложената по ч.гр.д.№ 8812/2018г. БРС Заповед № 258 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 12.01.2018г., същата е издадена в полза на „Булгаргеомин ЛТД“ ДЗЗД, със съдружници – тримата частни жалбоподатели по настоящото дело. Доколкото разпоредбата на чл.413, ал.1 ГПК постановява: „Заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване от страните, освен в частта за разноските“, настоящият състав приема, че след като заявлението за издаване на заповед за изпълнение е преценено като основателно и е уважено, в това производство не може да бъде коментиран въпросът относно правилността на формирания от съда краен извод по заповедното производство да бъде удовлетворена молбата за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ. Подобно обсъждане е предмет на спора за съществуване на вземането, образуван пред БОС в различно производство с правно основание чл.422 ГПК.

Що се отнася до твърдяното просрочие на частна жалба вх.№ 24191/11.06.2018г. на БРС по ч.гр.д.№ 8812/17г. на БРС от „Моран Уест“ ЕООД, „Моран Трейд“ ЕООД и от „Тектона“ ЕООД, съдът го намира за неоснователно. За да приеме този извод, съобрази следното: видно от отразеното на самото определение – стр.196 по ч.гр.д.№ 8812/2017г. БРС, страната е уведомена на 04.06.2018г., като определението е получено лично от адв.Р.Иванов. Преди тази дата по делото са били изпращани няколко уведомления, но без да бъдат редовно връчени.

Твърди се от „Либиан Навигейтър“ ЛТД, че тримата съдружници в дружеството по ЗЗД са били известени много преди посочената в уведомлението дата за постановения съдебен акт по спиране на изпълнението на цитираната по-горе Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ и дори са я цитирали по други водени между същите страни дела, като защитен довод.

Това действително е така, видно от гр.д.№ 576/2018г. БОС, но законът посочва начините на уведомяване на страните по делата. В разпоредбата на чл.42 ГПК са изчерпателно изброени лицата, които връчват съобщения на страните, а чл.43 ГПК урежда начините на връчване на книжа по делата. Съгласно разпоредбата на чл.44 ГПК връчването се удостоверява с подписа на връчителя и датата на връчване, с изключение на случаите на връчване по пощата и на електронен адрес. Доколкото законодателят не предвижда други способи, освен възприетите, за уведомяване на страните за извършваните по делата процесуални действия и за връчване на документи по тях, всички останали начини за известяване на страните за съществуването и съдържанието на един съдебен акт, не могат да бъдат  зачетени. Допълнителен аргумент в подкрепа на същия извод е, че съдът е задължен да спази наличието на задължителните реквизити по чл.254 ГПК, като укаже на страната възможността й да обжалва акта. Връчването на уведомлението е условие за спазване на служебно вмененото на съда задължение да проследи обжалваемостта на акта и спазването на преклузивния срок за депозиране на жалба. Ето защо съдът приема, че е спазен срокът за депозиране на  частна жалба вх.№ 24191/11.06.2018г. на БРС по ч.гр.д.№ 8812/17г. на БРС.

По отношение на допустимостта на определение № 914/06.02.2018г.  по ч.гр.д.№ 8812/2017г. на БРС, съдът приема следното: Допустимостта на определението за спиране на изпълнението на заповед за изпълнение с допуснато незабавно изпълнение е функция от допустимостта на молбата за спиране на изпълнението, основана на чл.420 ГПК. Разпоредбата на чл.420, ал.2 ГПК гласи: „Когато в срока за възражение е направено искане за спиране, подкрепено с писмени доказателства, съдът, постановил незабавно изпълнение, може да го спре и без да е необходимо обезпечението по ал. 1“.

Понеже в случая се касае за преклузивен срок, след изтичане на който се погасява правото, предмет на съдебна защита, срокът за възражение е срок, който се следи служебно от съда - ТР № 4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк.д. № 4/2013г., ОСГТК, т.4б.

По повод това Бургаският окръжен съд, след като подробно се запозна с ч.гр.д.№ 8812/2017г. на БРС и ч.гр.д.№ 1829/2017г. по описа на БОС, взе предвид всички събрани писмени и гласни доказателства, прецени ги в тяхната съвкупност и приема от фактическа и правна страна следното:

Изясняването на датата на връчване на ПДИ е факт от съществено значение за настоящия спор, понеже от тази дата, по аргумент от разпоредбата на чл.418, ал.5 ГПК, тече преклузивният срок за депозиране на възражение по реда на чл.414 ГПК и на искане за спиране по реда на чл.420, ал.2 ГПК.

Известно е и на двете страни, че за удовлетворяване на вземането от „Либиан Навигейтър“ ЛТД по цитираната по-горе Заповед № 258 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 12.01.2018г. по ч.гр.д.№ 8812/2018г. БРС, е образувано изп.д.№ 20187080400009 на ЧСИ Т.Колев, рег.№ 708, с район на действие – района на БОС и изпълнението е насочено по отношение на М/Т БАДР, собственост на същото дружество и плаващ под либийски флаг.

Следва, че  редовността на връчването зависи на първо място от това кои са лицата, представляващи корабособственика, на които може надлежно да бъдат връчвани книжа по делото.

По този повод следва да се има предвид следното: Касае се за плавателен съд, отдаден под наем при условията на тайм-чартър (стр.168 по наст.дело)- чл.184, ал.1 КТК: „С договор за наем на кораб за определено време (тайм-чартър) наемодателят се задължава да предостави на наемателя цял кораб срещу определена наемна цена, за да извършва той през уговореното време превози на товари или пътници или да го използува за друга дейност съобразно с този кодекс“. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.1 КТК: „Наемодателят е длъжен да предаде в уговорения срок на уговореното място на наемателя кораба в състояние на мореходност, годен за използуване с оглед на целите (видовете дейности, предвидени от договора), заедно с необходимите документи, надлежно снабден със съоръжения и комплектуван с необходимия екипаж“.

Екипажът, по реда на чл.88, ал.3 КТК, се назначава от корабопритежателя – бил той корабособственик или ползвател на друго правно основание – чл.9, ал.3 КТК, като комплектоването на екипажа включва и назначаване на капитана на кораба.

От момента на регистрацията настъпва реалната връзка между кораба и държавата на флага, от която следва задължението на съответната държава да наложи своето законодателство на борда на кораба. Държавата на флага е задължена да осъществява „по силата на вътрешното си право своята юрисдикция върху всеки кораб под нейно знаме и върху неговия капитан, офицери и екипаж, що се отнася до административните,  техническите  и  социалните  въпроси,  засягащи  кораба”  чл.  94,  ал.  2,  т.б от Конвенция на организацията на обединените нации по морско право, обн. ДВ. бр.73 от 27 Август 1996г., обн. ДВ. бр.74 от 30 Август 1996г.

Изключителната юрисдикция на държавата върху кораба, плаващ под нейния флаг, се налага като една от основните норми на правния режим на откритото море. Тя се упражнява от капитана, който е не само представител на корабособственика във връзка с експлоатацията на кораба като движима вещ, но и осъществява държавното управление върху тази „особена територия – движима вещ“.

От изложеното следва заключение, че капитанът е лицето, представляващо корабособственика, доколкото той е отдал под наем – при условията на тайм-чартър, цял кораб – окомплектован с екипаж, назначен от него, за разлика от договора за беърбоут чартър, при който „наемателят получава пълни права на владение и контрол върху кораба, включително правото да назначава капитан и екипаж на кораба за целия период на наемане“ – чл.199а КТК.

В същото време, съгласно разпоредбата на чл.192, ал.1 КТК: „След като корабът бъде предаден на наемателя, капитанът и другите членове на екипажа са длъжни да изпълняват нарежданията на наемателя относно търговската експлоатация на кораба, в това число и във връзка с приемането на товари за превоз, подреждане и предаването им в корабните помещения, извършването на превоза и предаването на получателите. Тази разпоредба се прилага независимо от обстоятелството, че трудовите отношения между капитана, членовете на екипажа и наемодателя продължават да съществуват“, макар и корабособственикът – наемодателят, да може да отправя нареждания само по определени въпроси до капитана.

При така изложените законови норми и като се съобрази разпоредбата на чл.95 КТК, че капитанът на кораба е представител на корабопритежателя и собствениците на товара по отношение на сделките, предизвикани от нуждите на кораба, товара и навлото, следва заключение, че в случаите на кораб, отдаден под наем при условията на тайм-чартър, капитанът е представител както на назначилия го корабособственик, така и на чартьора по отношение на изброените в чл.95 КТК компетенции. Ето защо съдът приема, че връчването на книжа на капитана на кораба следва да се приеме за надлежно. 

 Видно от приложеното по ч.гр.д.№ 8812/2017г. БРС – стр.200, копие от ПДИ, на 18.01.2018г. по реда на чл.418, ал.5 ГПК е извършено връчване на ПДИ с приложени към нея изпълнителен лист и Заповед за изпълнение, послужили като титул за образуване на изп.д.№ 20187080400009 на ЧСИ Т.Колев. ПДИ е изпратена до длъжника „Либиан Навигейтър“ ЛТД, чрез КА „Уайт груп“ ЕООД, гр.Бургас, ул.“Княз Борис І“ № 21, вх.В, ап.58.

При посещението на адреса, връчителят е вписал, че е позвънил на звънеца на входа, но никой не му е отговорил. На адреса е нямало табела или друг надпис с името на фирмата. Пред входа е имало мъж и жена, които са заявили, че не знаят на този адрес да има такава фирма, с това име. Така, като е приел, че търговецът КА „Уайт груп“ ЕООД явно се е изместил от адреса и в ТР не е вписал друг адрес, ЧСИ е приложил фикцията на чл.50, ал.2 ГПК за  връчване на търговци и юридически лица: „Ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени“.

Във връзка с горното в хода на производството страните са спорили относно редовността на връчването по правилото на чл.50, ал.2 ГПК и по-конкретно относно представителната власт на корабния агент и истинността на отразеното в ПДИ от връчителя при ЧСИ Т.Колев, че на посочения адрес няма такъв търговец.

По повод наличието на договор за агентиране между чартьора и КА „Уайт груп“ ЕООД съдът приема следното : както става ясно от Глава девета, Раздел I на КТК, договорът за агентиране не е формален. От приложените от Агенция „Морска администрация“, Дирекция „Морска администрация“ Бургас, на стр.137 – 139 по наст.дело извлечения от Национален център за електронен документооборот в морския транспорт, както и от приложеното на стр.371 копие от електронно писмо от оператора на кораба, се установява, че КА „Уайт груп“ трайно обслужва кораба като негов корабен агент и е такъв и към датата на връчване на ПДИ.

По повод връчването на корабния агент съдът приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл.222, ал.1 и ал.2 КТК: „ ал.1: С договора за агентиране корабният агент се задължава срещу възнаграждение да извършва от името и за сметка на корабопритежателя обичайни услуги, свързани с корабоплаването в района на определено пристанище или територия.

Ал.2: Корабният агент представлява корабопритежателя пред пристанищните власти, пред всички учреждения и органи на властта, физически и юридически лица в Република България. Той представлява корабопритежателя и капитана на кораба във връзка с всички формалности и действия по пристигането, пребиваването и отплуването на кораба, може да сключва от името на корабопритежателя договори за превоз, договори за застраховка и договори за обработка на кораба, да издава и подписва коносаменти за натоварените товари, да предава получените пратки срещу представяне оригиналните коносаменти от легитимираните им държатели, да инкасира предплатени и дължими навла и други вземания на корабопритежателя, възникнали от изпълнение на договора за превоз, да разплаща суми, свързани с пребиваването на кораба в пристанищата на Република България по нареждане на корабопритежателя или капитана на кораба, да предявява искове от тяхно име пред съдилищата“.

Цитираният законов текст, наред с изложените по-горе изводи относно представителната власт на капитана на кораба, мотивират съда да приеме, че корабният агент в случая представлява не само чартьора – корабопритежател, но и наемодателя му – корабособственик.

Както става ясно, представителните правомощия на корабния агент са законово уредени и от цитираните текстове е видно, че не може да бъдат тълкувани разширително. Безспорно е в практиката, че корабният агент не е представляващ корабособственика по смисъла на ТЗ извън вменените му по закона правомощия и по извършване на обичайните услуги, свързани с корабоплаването в района на определено пристанище или територия – в тази смисъл: Решение № 1066 от 26.05.2016г. на САС по в.т.д. № 60/2016г., Определение № 752 от 30.12.2009г. на ВКС по ч.гр.д. № 747/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Жива Декова, Решение № 1100 от 3.12.2013 г. на ОС - Варна по в. т. д. № 1188/2013 г., Решение № 294 от 27.04.2016 г. на ОС - Варна по т. д. № 1784/2015г. Въпреки това, той е лицето за контакти, чрез което се осъществява връзка не само с пристанищните власти, но и с всички учреждения и органи на властта, физически и юридически лица в Република България – в тази връзка: Определение № 3240 от 18.09.2015 г. на ОС - Варна по ч. т. д. № 1503/2015г. и Определение № 355 от 30.05.2016 г. на ВнАС по в. ч. т. д. № 323/2016г. Той не може без изрично пълномощно да представлява корабособственика по заведени срещу него искове, но няма пречка да му бъдат връчвани книжа, които да предаде на капитана на кораба, като представител, по разпоредбата на всичко описано по-горе, на корабособственика и корабопритежателя.

Ето защо съдът приема, че няма пречка ПДИ да бъде връчена на КА, който има задължение, като лице, посочено от закона за лице за връзка по смисъла на чл.222, ал.2, предл.І КТК, да я предаде на капитана на кораба.

Що се отнася до истинността на отразеното в ПДИ от лицето, назначено за връчител при ЧСИ (стр.366 – 368 по наст.дело):

Както вече стана ясно, в ПДИ е отразено, че на адреса няма табела или друго обозначение с името на фирмата. Връчителят е позвънил на звънеца на входа, но никой не му е отворил. На неговия въпрос за Корабна Агенция „Уайт груп“ ЕООД мъж и жена, стоящи отвън са му обяснили, че изобщо не знаят да има такава фирма във входа.

По този повод съдът се съобрази с трайно установената съдебна практика по приложение на чл.50 ГПК и по-конкретно: Решение № 279 от 24.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2769/2014 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Жива Декова, Решение № 163 от 1.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1082/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Марио Първанов. Връчителят следва да посети адреса и да установи, че там няма помещения, в които пребивава търговецът или негови представители и служители. Той трябва да събере информация дали на това място е известен такъв търговец, имал ли е офис, преместил ли се е и други, като в изпратеното уведомление следва да бъдат вписани констатациите и събраните сведения. Според Решение № 134 от 17.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2498/2013 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Гълъбина Генчева не е нужно лицата, от които връчителят е черпил информация да бъдат упоменати поименно, понеже законът не поставя подобно изискване.  В този смисъл са и Определение № 430 от 11.06.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 312/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Марио Първанов и   Решение № 152 от 20.12.2017 г. на ВКС по т. д. № 303/2017 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Анна Баева.

Съответно, след като се установи, че търговецът явно се е изместил от адреса, посочен като адрес на неговото седалище, без да е вписал в ТР друг такъв, не е необходимо съдът да го призовава чрез е-мейл или телефон, дори и те да са посочени в ТР - Решение № 79 от 8.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 182/2014 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Росица Божилова.

Също така настоящият състав подробно обсъди и ангажираните в горната връзка писмени и гласни доказателства. За да подкрепят твърдението си, че КА „Уайт груп“ няма офис на регистрирания в ТР адрес на управление – гр.Бургас, ул.„Княз Борис I“ № 21, вх.В, ет.7, ап.58, частните жалбоподатели са депозирали справка за имота от Агенция по вписванията – стр.149 по наст.дело. Видно е, че недвижимият имот, находящ се на същия административен адрес, е собственост на физическо лице, за което не може да се установи да има каквато и да е връзка с корабната агенция. Това, обаче, не е достатъчно, за да се обоснове твърдението, че агенцията няма седалище и адрес на управление на същия адрес, защото посочването на такива не се свърза задължително с притежаване на собственост върху имота, посочен като адрес на управление. Затова приложената справка от Агенция по вписванията не може да доведе до обоснован извод в полза на твърденията на частните жалбоподатели, че корабната агенция се е изместила от адреса, без да впише друг такъв в ТР.

Не може да бъде кредитирана и приложената на стр.147 писмена декларация от Павел Стамов, понеже по своя характер съставлява свидетелско показание в писмена форма и следва да бъде ценена единствено при приложение на чл.180 ГПК – че изявлението в декларацията е направено от лицето, посочено за неин автор. Чрез нея, обаче, не може да бъдат установени стоящи извън документа факти.

Ето защо съдът следва да вземе предвид показанията на разпитаната в с.з. на 22.01.2019г. – стр.151, свидетелка – Ив.Д., живуща на адреса в гр.Б., ул.“К. Б. *“ № **, вх.*, ет.*. От разпита й се установява, че от 2011г. живее на посочения адрес, но не познава представляващия корабната агенция и дори не е чувала името му. Свидетелката заявява, че не е чула на адреса, на който живее, да има седалище на фирма „Уайт груп“, такава фирма във входа няма и на нея не й е известно да има. За пример е посочила находящата се в съседния вход адвокатска кантора, за която има табела, докато на техния вход явно няма никакво обозначение – нито фирмен знак, нито табела, нито обозначение на звънците. Същата свидетелка е заявила, че не познава всички съседи от входа.

За да формира крайния си извод, настоящият състав приема, че трябва да вземе предвид приложения на стр. 150 констативен протокол, Акт № 154, т.2, рег.№ 5119/21.11.2018г. на Ст.Михайлова – помощник-нотариус по заместване на нотариус Огнян Желев, гр.Бургас.

От него се установява, че на три дати – 07.11.2018г. в 15.30ч., 15.11.2018г. в 16.30ч. и 17.11.2018г. в 11.00ч., по молба на А.Кавдански, представител на „Булгаргеомин ЛТД“ ДЗЗД, е посетила посочения в ТР като седалище на „Уайт груп“ ЕООД адрес: гр.Бургас, ул.“Княз Борис I“ № 21, вх.3, ет.7, ап.58. При трите посещения на адреса е нямало никой. При посещенията си помощник-нотариусът е потърсила информация от съседните апартаменти. Живущите в ап.среден и ап.десен на етаж 5 на същия вход са я уведомили, че жилището на ет.7 в техния вход, ап.№ 58 е необитаемо от много дълго време – над година. Собствениците не живеят в гр.Бургас и съседите нямат информация за техен актуален адрес. Също така са обяснили, че нямат информация и не знаят на посочения адрес някога да е имало седалище на фирма и никой не е търсил служители или информация за такава фирма във входа.

Помощник-нотариусът е констатирала, че на входната врата на жилищната сграда, както и на пощенските кутии и звънци няма отбелязване – табела или допълнение към табела, за информация за „Уайт груп“ ЕООД.

Протоколът, според правилата за доказателствената тежест на писмените доказателства, е официален документ, съставен от помощник-нотариус, на когото по закон е вменена функция да удостоверява случили се пред него или извършени от него действия. Този протокол, ценен по реда на чл.179 ГПК, удостоверява, че на сочените дати и часове помощник-нотариусът е посетила адреса, установила е липсата на каквито и да е знаци за съществуването на седалище или адрес на управление на търговец и  е събрала данни от съседите относно жилището и неговото обитаване. Действително, установеното по протокола съставлява косвено доказателство за спорния факт за местонахождението на седалището или адреса на управление на КА „Уайт груп“ ЕООД на цитирания по-горе адрес, но преценено в съвкупност със свидетелските показания, мотивираха съда да приеме, че на адрес: гр.Бургас, ул.“Княз Борис I“ № 21, вх.3, ет.7, ап.58 не се установи да има офис или друго търговско помещение, в което да има служител на корабната агенция.

Ето защо съдът приема, че е налице хипотезата на чл.50, ал.2 ГПК и правилно и законосъобразно ЧСИ е приел ПДИ за надлежно връчена и я е приложил по делото. 

При това положение следва, че срокът за депозиране на възражение по реда на чл.414 ГПК, съответно и на молба по реда на чл.420 ГПК започва да се брои по правилото на чл.60, ал.4 ГПК и е изтекъл на 01.02.2018г.

Това сочи на извод, че молба вх.№ 5196/06.02.2018г. по ч.гр.д.№ 8812/2017г. на БРС за спиране на изпълнението на Заповед № 258 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 12.01.2018г. по ч.гр.д.№ 8812/2018г. БРС е депозирана в съда след изтичане на преклузивния срок и е недопустима, а това води до извод за недопустимост и на постановеното и обжалвано по настоящото дело определение № 914/06.02.2018г.  по ч.гр.д.№ 8812/2017г. на БРС – оплакване, въведено от частните жалбоподатели в частната жалба.

Налага се заключение, че атакуваното определение следва да бъде обезсилено, а молбата с правно основание чл.420 ГПК – оставена без разглеждане, без да бъдат обсъждани въведените от страните доводи по съществото на спора.

Що се отнася до останалите искания на тримата частни жалбоподатели, посочени в петитума на частната жалба – с настоящото определение да се разпореди връщане на възражението по чл.414, ал.2 ГПК, да се разпореди връщане на частната жалба против заповедта за изпълнение и да се отменят като неправилни дадените указания за завеждане на установителния иск по реда на чл.422 ГПК – съдът ги намира за недопустими за разглеждане в настоящото производство.

Частните жалбоподатели не са претендирали разноски по делото, ето защо такива няма да им бъдат присъждани.

С оглед това съдът

 

 

                                        О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ОБЕЗСИЛВА определение № 914/06.02.2018г.  по ч.гр.д.№ 8812/2017г. на БРС и ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба вх.№ 5196/06.02.2018г. по ч.гр.д.№ 8812/2017г. на БРС от „Либиан Навигейтър ЛТД“- държавно дружество, учредено съгласно законодателството на Република Малта, с адрес: Република Малта, гр.Валета, ул. „Кристофер стриит“ №54, VLT 1462, представлявано от Ахмед Халид К.Туати - директор за спиране на изпълнението по реда на чл.420 ГПК на Заповед № 258 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 12.01.2018г. по ч.гр.д.№ 8812/2018г. на БРС.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исканията по частната жалба за  връщане на възражението по чл.414, ал.2 ГПК, за връщане на частната жалба против заповедта за изпълнение и за отмяна на дадените указания за завеждане на установителния иск по реда на чл.422 ГПК.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 1-седмичен срок от връчване на препис от него на страните пред Бургаски Апелативен съд.

 

 

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ :                            

 

                                             ЧЛЕНОВЕ :