Решение №
Към Решение № 267/27.10.2017г. по гр.д. № 7/2016г., ВлРС
Гр.
Велинград, 16.04.2018 година
Велинградски РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в закрито заседание на шестнадесети
април през две хиляди и осемнадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 7 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство по реда чл. 248,
ал.1 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ответниците по делото – М.С.Я., ЕГН **********
*** и А.С.Т., ЕГН ********** ***, чрез пълномощника им адв., в която се
съдържат оплаквания, че съдът не се произнесъл по разноските, които ищците им
дължат в зависимост от уважената и отхвърлената част от подобренията и
необходимите разноски, както и не им е присъдил разноски в частта за направения
отказ от претенцията за подобрения и такива за отхвърлената претенция на ищците
за възлагане. Считат, че е следвало да им се присъдят разноски за
производството, включващи както делбата, така и трите следващи претенции: за
отхвърлената изцяло за възлагане на жилището и частично уважените за
подобрения, при направен отказ и частично уважената за запазване на имота. В
нея се съдържа и оплакване, че са осъдени да заплатят държавна такса от по
81,16лв. В последваща молба-уточнение
ответниците сочат същите съображения, като искат изменение на решението
в частта за разноски.
Според изложеното в Молбата, съдът
намира, че се иска изменение на постановеното по делото Решение № 267/27.10.2017г.,
в частта за разноски по реда на чл.248, ал.1 ГПК, а в частта за ДТ за
такова по чл.247 ГПК до колкото се касае за неправилно определяне размера на
задължението за държавна такса.
Молбата е
изпратена на другата страна – ищците С.Ф.Я., ЕГН ********** и Р.Я.Я., ЕГН **********
***, които в дадения им срок са изразил становище. В него намират искането на
ищците за изменение на решението в частта за държавна такса за неоснователно,
тъй като делбата е допусната при квоти 18/20 за ищците и по 1/20 за всеки от
двамата ответници. Тъй като пазарната
цена на делбения имот била 40580лв. , то и дължимата държавна такса била
правилно определена да е 4% от стойността му. На тази база съобразно дяловете
им ищците дължали общо 1460,88лв., а ответниците по 81,16лв., която и била
правилно изчислена.
Намират и за
неоснователно и искането за изменение на решението в частта за присъдените на
ищците 167лв. –разноски за производството за вещо лице съразмерно с техните
дялове. Сочат, че сторените разноски за това били 530лв. При което и според
дела им двамата ответници дължат по 26,50лв. или общо 53лв. Тъй като са
направили разноски за това от 220лв., то разликата от 167лв. е това което им се
дължи.
Счита
неправилно да е са определени разноските на ответниците, съобразно отхвърлената
част от претенцията на ищците за необходими разноски за запазване на вещта. В
тази връзка сочат, че отхвърлената част от този иска била от по 25,25лв. за
всеки от ответниците, а уважената част по 201,15лв. Неправилно било прието , че
цената на отхвърления иск попадала в графа до 1000лв. в НМРАВ, при което
адвокатския хонорар бил 300лв. и до този размер бил намален по реда на
чл.78,ал.3 ГПК. Ответниците обаче при втора фаза на делбата представили ДПЗС и
списък по чл.80 ГПК за разноски от общо 860лв., като нямало разделение на
адвокатското възнаграждение за такова за поделяемост на имота и неговата
стойност и за възнаграждение определено съобразно интереса от претенциите по
сметки – т.е. за сторени разноски подобрения и запазване на вещта. В случая се
касаело за три иска, без страната да е уговорила отделни възнаграждения. При
което и считат, че съда не можа да определил
такива съобразно НМРАВ. Настоява се и на това, че според чл.7, ал. 4 от
НМРАВ – за делба във всяка фаза се дължи адвокатски хонорара от 600лв. При
направени разноски от 860лв., то 600лв. били такива за втората фаза, а
разликата от 240лв. следвало да се раздели по двата иска по претенции по
сметки, съобразно цената им, а именно: 400лв. - за увеличена стойност на имота
и 226,40лв. – за разноски за запазване на вещта. Настоява се и на това, че
нямало договорени три хонорара, а вероятно имало и начислено ДДС върху 600лв.
Поради което
се иска съдът да отхвърли изцяло тази претенцията, като грешно изчислена в
частта за сумата от 15,99лв. за всеки от ответниците.
До колкото изложените от страните доводи
са такива от правно естество и в този смисъл не са такива, които да налагат
разглеждане на искането в открито съдебно заседание, то съдът намира да не
необходимо призоваване на страните и разглеждането му в открито съдебно
заседание.
Съдът като разгледа искането на
ответниците за изменение на решението в частта за разноски и като взе предвид
изложените от ищците съображения намира следното:
От ответниците е представен списък по
чл.80 ГПК, поради което и следва да се счете молбата за изменение на решението
в частта за разноски за допустима.
Неоснователно съдът намира искането на
ответниците за изменени на решението в частта за разноски, като им се присъдят
такива за отхвърлената претенция за възлагане на ищците поради следното:
Действително в мотивите си съдът е достигнал до извода, че претенцията на
ищците за възлагане на имота е неоснователна, поради което и същия е изнесен на
публична продан. Дали един делбен имот ще бъде възложен на някой от
съделителите или ще бъде изнесен на публична продан, е все способ за извършване
на делбата, с иск за която съдът е сезиран. При което и никоя от страните в
делбеното производство няма право на разноски направени само във връзка със
способа за извършване на делбата, тъй като такава е извършена, а всяка от
страните е едновременно ищец и ответник. Тоест неприложима за която и да било
от страните разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК по отношение на направените за тази
цел разноски за адвокатско възнаграждение.
Ето защо и искането на ответниците да им
се присъдят разноски за адв. възнаграждение, във връзка отхвърлената претенция
за възлагане на ищците, в какъвто смисъл диспозитива на решението не съдържа, е
неоснователна и като такава ще се остави без уважение.
Неоснователно е искането на ответниците
да им се присъдят разноски по съразмерност с прекратената част от претенциите
на ищците по сметки, поради следното: Действително ищците първоначално са
предявили претенции по сметки за подобрения в имота в размери от по 700лв. от
всеки от ответниците, на база дела им от по 1/18 ид част при обща сума от
1400лв. В последствие са изменили искането си, като са го намалили на по 400лв.
от всеки от ответниците на база увеличената стойност на имота. А производството
по делото за разликата от 400лв. до 700лв. е прекратено. Действително по реда
на чл.78, ал.3 ГПК ответника има право на разноски по съразмерност с
прекратената част от иска.
В случая обаче единствено от ответниците
М.Я. и А. Т. са представени доказателства за направени разноски за
адв.възнаграждение от 1010лв. за проучване на делото и процесуално
представителство за защита от адв.Х., още в първа фаза на делбата /виж.л.46/.
По делото няма данни за това ответниците да са направили каквито да било
разноски за адвокатско възнаграждение във връзка с претенции по сметки на
ищците. Така че дори да са поискани такива не би следвало да им бъдат
присъждани.
Действително с постановеното по делото
решение съдът е осъдил ищците да заплатят на ответниците сумата от общо
31,98лв. – разноски по съразмерност с отхвърлената част на претенции по сметки,
при липса на доказателства за направени такива разноски отделно и само за
претенции по сметки. Но в тази част искане за изменение на решението, от вида
да не се присъждат изобщо такива не е направено от ответниците, а от ищците е
направено едва с отговора на молбата по чл.248 ГПК, при което липсва надлежно
искане до съда в тази насока.
Ето защо и искането на ответника за
изменение на решението в частта за разноски по претенциите им по сметки, ще се
остави без уважение.
Само за пълнота на изложението следва да
се отбележи, че със съдебно решение съделителите и в частност ответниците са
осъдени да заплатят държавна такта от по 81,6лв., съобразно дела им в
съсобствеността. В мотивите на решението е ясно посочено следното: „
Съделителите следва да бъдат осъдени да заплатят ДТ с оглед стойността на
дяловете им, която при обща стойност на имота от 40580,00 лв. стойността на
18/20 е 36522лв. , а на 1/20 е 2029лв., тоест ищците да заплатят общо
1460,88лв., а всеки от ответниците да заплати по 81,16лв.Въпросната държавна
такса от 81,16лв. представлява точно 4% от стойността на дела на всеки от
ответниците който е в размер на 2029лв. и е правилно определена. При което и в
тази част искането ще се остави без уважение.
От друга страна действително претенциите
по сметки са предявени от ищците Я., при което и тяхно е задължението за
заплащане на дължимата държавна такса. При претенции по сметки предявени
първоначално в размер на общо 1852,34лв.=2х(700лв.+226,17лв.) дължимата
държавна такса е 74,10лв. тази и сума следва да се осъдят ищците да заплатят. В
постановеното по делото решение съдът не възложил на ищците заплащане на
дължимата от тях държавна такса по предявените претенции по сметки, която
съгласно чл. 10 от Тарифата за
държавните такси събиране от съдилищата „За подобрения, искани във форма на
възражение, се събира такса 4 на сто върху признатите с решението суми, но не
по-малко от 20 лв. Тоест ищците са останали задължени за ненаправени разноски
за държавна такса в размер на общо 80лв. = 2х(20лв.х2), която и сума ще се
осъдят да заплатят на ВлРС.
Мотивиран от горното и на осн. чл.24 ГПК
и чл.77 от ГПК, съдът
Определи:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М.С.Я., ЕГН ********** *** и А.С.Т.,
ЕГН ********** ***, чрез пълномощника им адв., за изменение на РЕШЕНИЕ №
267/27.10.2017г. постановено по гр.д. № 7/2016г. на ВлРС, в частта за разноски,
чрез писъждане на такива направени за делбата трите следващи претенции: за
отхвърлената изцяло за възлагане на жилището и частично уважените за
подобрения, при направен отказ и частично уважената за запазване на имота,
както за изменение на решението в частта за заплащане на държавна такса, като неоснователна.
ОСЪЖДА С.Ф.Я., ЕГН ********** и Р.Я.Я., ЕГН **********
***, на осн. чл.77 ГПК, да заплатят ДТ в размер на общо 80,0 лв. /осемдесет лева/,
по претенциите си по сметки.
Настоящото решение подлежи на обжалване
пред ОС Пазарджик в едноседмичен срок от съобщаването му на страните, а в
осъдителната част имаща характер на определение подлежи на обжалване с ЧЖ пред ОС
Пазарджик в едноседмичен срок от съобщаването му на страните, а копие от него да им се изпрати.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
…………………..........…………