Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА
НАРОДА
гр. ПЛЕВЕН 20.04.2017
г.
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско
отделение, в открито заседание на двадесети март през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при секретаря И.М. и в присъствието
на прокурора …………………….., като разгледа
докладваното от съдията Димитрова т.д.№63 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
На
26.04.2016 г. в Плевенски Окръжен съд е постъпила искова молба, подадена по пощата
на 25.04.2016 г. от А.В.В. от гр. Плевен срещу „ТБ ***“АД-гр. София, в която се
твърди, че на 02.06.2011 г. между ищеца и ответника е бил сключен договор за
откриване и водене на безсрочен влог №******, в изпълнение на който банката е
открила на името на ищеца банкова сметка *** ***.
Ищецът
твърди, че на 06.06.2011 г. е наредил
превод на сумата от 80 003.58 лв. от сметката си в „ОББ“АД с IBAN *** „ТБ ***“АД с IBAN ***.
Ищецът
твърди, че при проверка на 02.04.2015 г. установил, че сумата от 80 003.58
лв. не е налична по сметката му в „ТБ ***“АД с IBAN ***, като служителите на банката му обяснили, че сумата е
изтеглена на каса на 06.06.2011 г., т.е. в деня, в който е била наредена.
Ищецът
твърди, че не е теглил на каса на 06.06.2011 г. сумата от 80 000 лв., поради
което на 18.04.2016 г. с нарочна покана поискал от банката да възстанови сумата
по сметката му, но това не се случило.
В исковата молба се твърди още, че на 14.12.2011 г. на каса 18 в офиса
на „ТБ ***“АД в гр. Плевен А.В.В. внесъл по разкрита на негово име сметка с IBAN *** евро като вноска по депозит „6 м. VIP“.
Твърди се, че съгласно условията на
договора за този депозит, дължимата годишна лихва била 6.2 % и че на падежа - 14.06.2012 г. на ищеца
била изплатена договорената лихва в размер на 875 евро.
Ищецът
твърди, че при проверката на 02.04.2015 г. установил, че и сумата от
30 000 евро не е налична по сметката му в „ТБ ***“АД с IBAN ***.
Ищецът
твърди, че с
поканата от 18.04.2016 г. поискал от банката да възстанови сумата по сметката
му, но това не се случило.
Така изложената фактическа
обстановка е мотивирала ищеца да предяви
искове със следните петитуми:
1.да бъде
осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 80 000 лв., представляваща главница по договор за откриване и
водене на безсрочен влог №****** от 02.06.2011 г., ведно със законната лихва,
считано от подаване на ИМ до окончателното заплащане на сумата.
2.да бъде
осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 5 800 лв., представляваща възнаградителна лихва върху главницата по
договор за откриване и водене на безсрочен влог №****** от 02.06.2011 г.,
начислена за периода от 02.06.2011 г. до подаване на ИМ, ведно със законната
лихва, считано от подаване на ИМ до окончателното заплащане на сумата.
3.да бъде
осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 10 000 евро, явяваща се част от 30 000 евро,
представляваща главница по договор за срочен депозит VIP.
4.да бъде
осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 620 евро, явяваща се част от 1 810 евро, представляваща
възнаградителна лихва върху главницата по договор за срочен депозит VIP, начислена за периода от 14.12.2011 г. до подаване на ИМ.
ИМ и представените от ищеца писмени доказателства са връчени на „ТБ ***“АД на 09.05.2016 г. и в
срока по чл.367, ал.1 от ГПК е подаден отговор, с който се оспорват предявените искове като
неоснователни и недоказани. Ответникът не оспорва сключването на договор №****** от 02.06.2011 г. и откриването в изпълнение на този договор
на сметка на ищеца с IBAN ***. Не оспорва
и постъпването на 06.06.2011 г. по банков път на сумата
от 80 003.58 лв. в сметката на ищеца с IBAN ***.
„ТБ ***“АД твърди, че на 06.06.2011 г. ищецът
е внесъл на каса по сметката си с IBAN ***в. като
„вноска“, а малко по-късно на 06.06.2011 г. е изтеглил на каса от
сметката си с IBAN ***. Ответникът
твърди, че в 17.25 часа на същия ден ищецът е изтеглил на каса от сметката си с IBAN ***0 лв. Твърди, че във връзка с тази платежна
операция ищецът попълнил декларация по чл.4, ал.7 и по чл.6, ал.5, т.3 от ЗМИП.
Сочи, че наличността по сметката е изчерпана през м. септември 2011 г. в
резултат на автоматични удръжки на месечни такси за поддръжка на сметката,
както и че сметката е била служебно закрита на 20.02.2013 г. в изпълнение на
Протокол на УС №2/24.01.2013 г.
„ТБ ***“АД
твърди, че не е сключван договор с А.В.В., в изпълнение на който на негово име да
е разкривана сметка с IBAN ***. Твърди, че
в банковата счетоводна система не е регистрирана операция относно внасянето на
сумата 30 000 евро, нито операция за сторнирането на такава сума. Сочи, че
същото важи и за сумата 875 евро. Заявява, че в регистъра на печати на ФЦ
Плевен няма образец от печата, поставен върху вносната бележка от 14.12.2011 г.
за сумата от 30 000 евро. Добавя, че в същата бележка не е посочен
референтен номер. Твърди, че подписите за „счетоводител“ и „касиер“ върху
вносната бележката от 14.12.2011 г. за 30 000 евро и върху нареждането
разписка от 14.06.2012 г. за 875 евро не са на служители на банката.
Ответникът оспорва по реда на чл.193
от ГПК верността на съдържанието на вносна бележка от 14.12.2011 г. и нареждане
разписка от 14.06.2012 г., както и автентичността на подписите на банковите
служители, положени върху тези два документа.
Препис от отговора и приложените към
него писмени доказателства са връчени на ищеца на 03.06.2016 г. и в срок е
депозирана допълнителна искова молба, в която ищецът заявява, че на 06.06.2011
г. не е внасял на каса по сметката си с IBAN ***в., както и че на 06.06.2011 г. не е
теглил на каса нито сумата от 2 710 лв., нито сумата от 80 000 лв. В
т.вр. е направено съответното оспорване на вносната бележка и нарежданията
разписки и е поискано събирането на относими доказателства. В ДИМ е акцентирано
върху обстоятелството, че не е събрана такса за незаявено предварително теглене
в брой на сумата от 80 000 лв.
Относно декларацията по ЗМИП ищецът
признава, че е подписана от него, но твърди, че след това друго лице е добавило
текста „80,000,00“. Възразява, че декларацията е подписана именно във връзка с
операцията по теглене на сумата от 80 000 лв., както твърди ответникът.
В ДИМ ищецът твърди, че на
14.12.2011 г. сумата от 30 000 евро е „приета“ в офиса на банката от неин
служител и пълномощник А.Б.А., като за целта последната
съставила и подписала съответната вносна бележка. Ищецът счита, че договора за
влог, като реален, следва да се счита за сключен с фактическото предаване на
сумата от него на служител на банката, като е без значение дали в банковата
счетоводна система е отразена съответната операция.
Препис от
допълнителната искова молба е връчен на ответника на 24.06.2016 г. и в срок е
подаден допълнителен отговор, в който банката не оспорва обстоятелството, че А.Б.А.
е неин служител, но не уточнява каква точно длъжност заема и не представя
длъжностна характеристика, за да се види обема на правомощията и. Ответникът
намира, че от обстоятелството, че А.Б.А. е била негов пълномощник по договор за
откриване и водене на безсрочен влог №****** от 02.06.2011 г., не следва
извода, че тя е негов пълномощник по всички договори, сключвани с клиенти.
В ДО
ответникът твърди, че при тегленето на сумата от 80 000 лв. е начислена
такса в размер на 360 лв., но не сочи защо това не е намерило съответно
отражение в издаденото от него извлечение по сметка с IBAN ***.01.2011 г. до 31.12.2011 г.
Представен е мемориален ордер от 06.06.2011 г. за сумата от 360 лв.
В ДО ответникът описва технологията
за откриване на валутен депозит и обяснява функционирането на
счетоводно-информационната си система.
В първото по делото о.с.з.,
проведено на 19.09.2016 г., е допусната корекция в проекто-доклада, съгласно
която превода на сумата от 80 003.58 лв. от „ОББ“АД в „***“АД е нареден на
06.06.2011 г. от М. Г. А., а не от ищеца А.В.В..
С молба от 31.08.2016 г. ищецът е
представил оригиналите на преводно нареждане за кредитен превод от 06.06.2011
г. на сумата от 80 003.58 лв., на вносна бележка от 14.12.2011 г. за
сумата от 30 000 евро и на нареждане разписка от 14.06.2012 г. за сумата
от 875 евро и е заявил, че ще се ползва от тези документи. Съдът е разпоредил
оригиналите да се съхраняват в касата. Препис от молбата е връчен на ответника
и в свое становище от 14.09.2016 г. той не е възразил срещу приемането на
оригиналите.
В о.с.з. на 19.09.2016 г. ответникът
е заявил, че поддържа оспорването на верността на съдържанието на вносната
бележка от 14.12.2011 г. за сумата от 30 000 евро и на нареждането
разписка от 14.06.2012 г. за сумата от 875 евро, както и на автентичността на
подписите на банковите служители, положени върху тези два документа.
С молба от 02.09.2016 г. ответникът
е представил нот. заверени преписи от оригиналите на вносна бележка от 06.06.2011 г. за сумата от 2 710 лв., нареждане
разписка от 06.06.2011 г. за сумата от 2 710 лв. и нареждане разписка от 06.06.2011 г.
за сумата от 80 000 лв. и е заявил,
че ще се ползва от тези документи. Заявил е готовност при необходимост – с
оглед становището на ВЛ да му представи за изследване оригиналите на
документите.
В о.с.з. на 19.09.2016 г. ищецът е
заявил, че поддържа оспорването на автентичността на подписите му върху тези
документи.
В становище от 30.09.2016 г. ищецът
е аргументирал искането си ответникът да представи оригиналите, а не нот.
заверени преписи от оспорените от него документи, приложени към отговора на
исковата молба.
С молбата от 02.09.2016 г.
ответникът е представил и нот. заверен препис от декларацията на А.В.В. по ЗМИП
от 06.06.2011 г.
В о.с.з. на 19.09.2016 г. ищецът е
заявил, че поддържа оспорването на частта от съдържанието на декларацията, в
която е изписан израза „80,000, 00“.
В становище от 30.09.2016 г. ищецът
е аргументирал искането си ответникът да представи оригинала, а не нот. заверен
препис от оспорената от него декларация.
С молбата от
02.09.2016 г. банката е представила Лихвен бюлетин, действащ от 01.07.2011 г.,
твърдейки, че в него са посочени условията към банков продукт „6 м. VIP депозит“.
В молбата от
02.09.2016 г. се твърди, че в счетоводно-информационната система на банката,
поддържана към процесния момент чрез програмния продукт ДАКОМС, не са въвеждани
данните на ищеца с цел автоматичното генериране на депозитна сметка но негово
име, осчетоводяването на захранването на депозита, автоматичното генериране на
макет на договор за VIP ДЕПОЗИТ и
разпечатването на този договор.
В
становището си от 30.09.2016 г. ищецът отново уточнява, че не твърди договора
за VIP ДЕПОЗИТ да е изготвен и
разпечатан във формата /макета/, поддържан от ДАКОМС. Счита, че след като
клиент няма контрол върху вътрешно-организационните правила в банката, е без
значение дали те са спазени в процесния случай.
В о.с.з. на
19.09.2016 г. процесуалният представител на ищеца - адв. Г. заявява, че
договора следва да се счита за сключен с фактическото предаване на сумата
30 000 евро от ищеца на служител на банката, като предаването, респ.
приемането на сумата е удостоверено със съответен писмен документ. Според адв. Г.,
вносната бележка от 14.12.2011 г. обективира в себе си съществените особености
на един договор за влог. Тя е подписана двустранно. Посочени са страните,
сумата и вида на влога.
С молба от
02.09.2016 г. банката е представила заверен от нея препис от мемориалния ордер.
В молба от 14.09.2016 г. банката е обяснила, че тъй като се касае до плащане в
брой на каса, извършено от А.В. в нейна полза, тази операция не се отразява на
сметката му и респ. не се отразява в извлечението от сметката му. Уточнено е,
че посочения в ордера клиентски номер 000380 е на банковия клон в Плевен; че
паспортните данни са на представляващия банковия клон Г.Ц.; че на мястото на
ЕГН е посочен уникалния банков код на клона.
В о.с.з. на
19.09.2016 г. ищецът е заявил, че поддържа оспорването на автентичността на
мемориалния ордер и е поискал ответникът да представи оригинала му.
В о.с.з. на
07.11.2016 г. банката е представила в оригинал вносната бележка от 06.06.2011
г. за 2 710 лв., нареждането разписка от 06.06.2011 г. за 2 710 лв.,
нареждането разписка от 06.06.2011 г. за 80 000 лв. и декларацията от
06.06.2011 г. по ЗМИП.
В о.с.з. на
07.11.2016 г. по искане на ищеца е допуснато изменение на иска по т.2 от ИМ,
съгласно което същият да се счита предявен за 569.93 лв. вместо за 5 800
лв., както и изменение на иска по т.4 от ИМ, съгласно което същият да се счита
предявен за 1 732.99 евро вместо за 620 евро, като тези 1 732.99 евро
се явяват част от общо 5 198.98 евро, а не от 1 810 евро.
В последното
о.с.з. по делото, проведено на 20.03.2017 г., ищецът е пледирал за уважаване на
предявените от него искове като основателни и доказани. Подробни съображения са
развити в допълнително представена писмена защита.
„ТБ ***“АД
моли да бъдат отхвърлени предявените искове. Защитните и тези са развити
подробно в писмени бележки.
И двете
страни претендират направените по делото разноски, съгласно представени списъци
по чл.80 от ГПК.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
Между
страните не е спорно, че на 02.06.2011 г. помежду им е бил сключен договор за
откриване и водене на безсрочен влог №******, в изпълнение на който „ТБ ***“АД
е открила на името на А.В.В. безсрочен влог с № BG******* в български лева, чрез който да приема за съхранение
парични средства. Банката се е задължила да приема и извършва по нареждане на
титуляра на влога плащания в границите на наличните суми.
В договора от 02.06.2011 г. е
записано, че е сключен на основание Наредба №3 от 16.07.2009 г., Общите условия
на „ТБ ***“АД
за платежни услуги, предоставяни от банката на юридически лица, еднолични
търговци и физически лица по смисъла на ЗПУПС и Рамков договор за платежни
услуги.
В чл.7 от
договора от 02.06.2011 г. се съдържа декларация на А.В.В. като титуляр на
влога, че при подписване на договора е запознат с Общите
условия на „ТБ ***“АД за платежни услуги, предоставяни от банката на юридически лица,
еднолични търговци и физически лица, които не са потребители по смисъла
на ЗПУПС, както и че тези Общи условия се явяват неразделна част от договора.
Така
констатираното различие в заглавието на Общите условия, посочени в договора от
02.06.2011 г., не е преодоляно с представянето по делото на Общи условия
на „ТБ ***“АД
за предоставяне на платежни услуги и откриване и обслужване на банкови сметки
на юридически лица, еднолични търговци и физически лица, съгласно условията на
ЗПУПС, приети от УС на „ТБ ***“АД с решение, взето по протокол №7 от 10.02.
/без посочена година/. Заглавието на тези Общи условия не съвпада с нито едно
от заглавията на посочените в договора Общи условия.
Твърди се,
че именно ангажираните като доказателство Общи условия са били действащи към
02.06.2011 г. и съответно са станали част от процесния договор. В самите тях
обаче е записано, че са неразделна част от всеки Рамков договор за предоставяне
на платежни услуги, сключен между банката и неин клиент. Такъв рамков договор,
сключен между „ТБ ***“АД и А.В.В. не е представен по делото.
Представен е
протокол №7 от заседание на УС на „ТБ ***“АД, проведено на 10.02.2010 г. В т.1
от този протокол е посочено, че се одобрява актуализирания текст на Рамковия
договор за платежни услуги, предоставяни от „ТБ ***“АД на юридически лица, еднолични
търговци и физически лица, съгласно условията и изискванията на ЗПУПС. Още един
път следва да се отбележи, че такъв рамков договор, сключен между „ТБ ***“АД и А.В.В.,
не е представен по делото. В т.4 от протокола от 10.02.2010 г. е посочено, че
се одобрява актуализирания текст на Общи условия на „ТБ ***“АД за издаване и
ползване на дебитни и кредитни карти. За други Общи условия и в частност – за
посочените в договора от 02.06.2011 г. и за представените като доказателство по
делото, в протокола не става дума.
С оглед
гореизложеното, съдът намира, че не могат да се считат за неразделна част от
процесния договор от 02.06.2011 г. представените по делото Общи условия
на „ТБ ***“АД
за предоставяне на платежни услуги и откриване и обслужване на банкови сметки
на юридически лица, еднолични търговци и физически лица, съгласно условията на
ЗПУПС, приети от УС на „ТБ ***“АД с решение, взето по протокол №7 от 10.02.
/без посочена година/. Казано по друг начин – тези Общи условия не обвързват А.В.В..
Между
страните не е спорно, че на 06.06.2011 г. в откритата в изпълнение на договора
от 02.06.2011 г. сметка на А.В.В. с IBAN *** 003.58
лв. От преводно нареждане за кредитен превод от 06.06.2011 г., издадено от
„ОББ“АД, не е видно, че превода на сумата от 80 003.58 лв. по сметката на
ищеца е нареден от М. Г. А., защото копието от посочения документ е нечетливо.
Съответното уточнение за името на наредителя е направено от ищеца в първото по
делото о.с.з. и в тогава е допусната съответна корекция в проекто-доклада. Допълнително
е представен и оригинала на преводното нареждане. Банката не оспорва превода на
сумата от 80 003.58 лв. Това обстоятелство се потвърждава от издаденото от
банката извлечение по сметка с IBAN ***.01.2011 г. до 31.12.2011 г.,
вложено на стр. 5 от делото.
От извлечението е видно още, че
сумата от 80 003.58 лв. е постъпила в сметката на ищеца в 11:17:25 ч.
Видно е също, че на 06.06.2011 г. са осъществени и следните транзакции по
сметка с IBAN ***:
-внасяне на
сумата 2 710 лв. от А.В.В. в 13:16:08
ч.
-транзакция с
код „1399“ относно сумата 2 710 лв., извършена от А.В.В. в 13:40:09 ч.
-транзакция с код „1399“ относно сумата
80 000 лв., извършена от А.В.В. в 17:25:27 ч.
Въпреки, че извлечението е
представено от ищеца с ИМ, в нея той нищо не твърди относно транзакциите
относно сумата 2 710 лв. Едва след като с отговора ответникът представя
вносна бележка №D02357 от 06.06.2011 г. за 2 710
лв. и нареждане разписка от 06.06.2011 г. за 2 710 лв., в ДИМ ищецът
оспорва подписа си върху тези документи и заявява, че нито е внасял, нито е
теглил на 06.06.2011 г. сумата от 2 710 лв. Открито е производство по оспорването автентичността
на вносната бележка от 06.06.2011 г. за сумата от
2 710 лв. и нареждането разписка от 06.06.2011 г. за сумата от 2 710
лв. в частите
им, в които са подписани от ищеца. По искане на последния е допусната
съдебно-графологическа експертиза. Видно от заключението на ВЛ Ц. Ц., подписът
за „вносител“ върху вносната бележка от 06.06.2011 г. за
сумата от 2 710 лв. не е положен от А.В.В., а подписите за „подпис на
лицата, които могат да се разпореждат“, „получател“, „получих сумата“ и
„контролен подпис“ върху нареждането разписка от 06.06.2011
г. за сумата от 2 710 лв. са положени от А.В.В..
Ищецът не е оспорил заключението на
ВЛ Ц. Ц.. То е оспорено изцяло от ответника и по негово искане е допусната
тройна съдебно-графологическа
експертиза със същата задача. Видно от заключението, изготвено от ВЛ Ц. Ц., М. М.
и Л. Г., подписът за „вносител“ върху вносната
бележка от 06.06.2011 г. за сумата от 2 710 лв. не е положен от А.В.В., а
подписите за „подпис на лицата, които могат да се разпореждат“, „получател“,
„получих сумата“ и „контролен подпис“ върху нареждането
разписка от 06.06.2011 г. за сумата от 2 710 лв. са положени от А.В.В..
Предвид изводите на графолозите и
неоспореното по съдържание извлечение по сметка с IBAN ***.01.2011 г.
до 31.12.2011 г., вложено на стр. 5 от делото, може да се направи извода, че на
06.06.2011 г. в 13:40:09 ч. А.В.В. е бил
в офиса на „ТБ ***“АД в гр. Плевен. Този извод не противоречи с
показанията на съпругата на ищеца Ц. М. А.А-В., че двамата са били в гр. Плевен
на 06.06.2011 г. до 13-14 часа, когато са потеглили с автомобила си към гр.
София.
Спорно по
делото е дали А.В.В. е бил в гр. Плевен на 06.06.2011 г. към 17:25:27 ч.,
когато е осъществена транзакция с код „1399“ относно сумата 80 000 лв., респ.
той ли е наредил тегленето в брой на сумата 80 000лв. от сметката му с IBAN ***,
съгласно представеното с отговора на „ТБ ***“АД нареждане
разписка от 06.06.2011 г.
В ДИМ ищецът оспорва подписа си
върху това нареждане разписка и заявява,
че не е теглил сумата от 80 000 лв. на 06.06.2011 г. в 17:25:27 ч., когато
дори не е бил в гр. Плевен. Открито е производство по оспорването автентичността
на нареждането разписка от 06.06.2011 г. за сумата от 80
000 лв. в
частите му, в които е подписано от ищеца. По искане на последния е допусната
съдебно-графологическа експертиза. Видно от заключението на ВЛ Ц. Ц., подписите за
„подпис на лицата, които могат да се разпореждат“, „получател“, „получих
сумата“ и „контролен подпис“ върху нареждането
разписка от 06.06.2011 г. за сумата от 80 000 лв. не са положени от А.В.В..
Заключението на ВЛ Ц. Ц. е оспорено
изцяло от ответника и по негово искане е допусната тройна съдебно-графологическа
експертиза със същата задача. Видно от заключението, изготвено от ВЛ Ц. Ц., М. М.
и Л. Г., подписите
за „подпис на лицата, които могат да се разпореждат“, „получател“, „получих
сумата“ и „контролен подпис“ върху нареждането
разписка от 06.06.2011 г. за сумата от 80 000 лв. не са положени от А.В.В..
Предвид заключението на графолозите,
може да се направи извода, че на 06.06.2011 г.
в 17:25:27 ч. А.В.В. не е бил в офиса на „ТБ ***“АД
в гр. Плевен и не е наредил тегленето в брой на сумата 80 000 лв. от
сметката си с IBAN ***, съгласно представеното с отговора на „ТБ ***“АД нареждане разписка от 06.06.2011 г. Този извод не противоречи на показанията на съпругата на ищеца Ц. М. А.А-В.,
че на 06.06.2011 г. към 17-18 ч. двамата са били вече в гр. София. Тук е
мястото да се каже, че действително свидетелката Ц. М. А.А-В. би могло да се
третира като заинтересована от изхода на делото, което налага доказателствената
стойност на нейните показания да се претегля внимателно на фона на всички
събрани по делото доказателства. Важно е да се отбележи, че няма нито едно
доказателство, което да оборва ангажираните от ищеца гласни доказателства.
Ответникът можеше да поиска разпит на служителите си, които са обслужили като
клиент ищеца на 06.06.2011 г. в края на работния ден на банковия офис.
Че на
06.06.2011 г. в 17:25:27 ч. А.В.В. не е
бил в офиса на „ТБ ***“АД в гр. Плевен и че не е наредил
тегленето в брой на сумата 80 000 лв. от сметката си с IBAN ***,
се налага като извод косвено и от обстоятелството, че не той е подписал
мемориален ордер № МО3695 от 06.06.2011 г. за сумата от 360 лв., внесена на
каса в 17:27:13 ч. като такса за изтеглени незаявени 80 000 лв. Именно
такъв извод е направен както в заключението по единичната, така и в
заключението по тройната съдебно-графологическа експертиза. Съвсем разумен е
аргументът на ищеца, че мемориалният ордер винаги се съставя от банков служител
и се подписва в негово присъствие от вносителя, което при положение, че се
доказа, че мемориалният ордер не е подписан от посочения в него като вносител А.В.В.,
означава, че в случая е допусната груба небрежност от страна на банковия
служител. Такава небрежност би била налице и в случай, че по делото беше
доказано, че 06.06.2011 г. в 17:25:27 ч.
А.В.В. е бил в офиса на „ТБ ***“АД в гр. Плевен и е
представил на банковия служител попълнено извън банката нареждане разписка за теглене в
брой на сумата 80 000 лв. от сметка с IBAN ***, носещо
неавтентични подписи за „подпис на лицата, които могат да се разпореждат“,
„получател“, „получих сумата“ и „контролен подпис“. Така е, защото нареждането
разписка може да бъде попълнено извън банката, но трябва да бъде подписано пред
съответния банков служител с цел идентификация на клиента и надлежно приемане
на разпоредителната му воля.
От съдържанието на декларацията по
чл.4, ал.7 от ЗМИП, попълнена на 06.06.2011 г. от А.В.В. не може косвено да се
направи извода, че той е наредил на 06.06.2011 г. тегленето в брой на сумата 80 000
лв. от сметката си с IBAN ***. В тази декларация не е
посочено във връзка с коя конкретна
платежна операция се подава. Подобна конкретизация е
нужна, защото съгласно извлечението по сметка с IBAN ***.01.2011 г.
до 31.12.2011 г., вложено на стр. 5 от делото, на 06.06.2011 г. са извършени две транзакции, касаещи сумата 80 000
лв.: превод /прехвърляне/, по който А.В.В. е „получател“ по осъществената от М.
Г. А. платежна операция и теглене /транзакция с код „1399“/, по което А.В.В. е
и „платец“, и „получател“. Съгласно §1, т. 17 от ДР към ЗПУПС /в
редакция към 06.06.2011 г./, „платежна операция“ е действие, предприето от
платеца или от получателя по внасяне, прехвърляне или теглене на пари в
наличност независимо от основното правоотношение между платеца и получателя.
При това положение, при липса на конкретизация не може да се приеме по
тълкувателен път, че декларацията по
чл.4, ал.7 от ЗМИП, е попълнена на 06.06.2011 г. от А.В.В. именно във връзка с
тегленето на сумата 80 000 лв.
Предвид направения по-горе извод, че А.В.В. не е
обвързан от представените
по делото от ответника Общи условия на „ТБ ***“АД за предоставяне на платежни услуги и откриване и обслужване на
банкови сметки на юридически лица, еднолични търговци и физически лица,
съгласно условията на ЗПУПС, приети от УС на „ТБ ***“АД с решение, взето по
протокол №7 от 10.02. /без посочена година/, несъстоятелна е тезата на банката,
че не носи отговорност за неразрешената платежна операция – теглене на
06.06.2011 г. на сумата 80 000 лв. от сметката на ищеца с IBAN ***,
защото ищецът не я е уведомил без неоснователно забавяне по смисъла на чл.55,
ал.1 от ЗПУПС, след като е узнал за неразрешената платежна операция. При
неустановено надлежно съдържание на обвръзващи ищеца Общи условия, ответникът
без основание приема, че А.В.В. следва да се счита за уведомен за тегленето
на 06.06.2011 г. на сумата 80 000 лв. от сметката му с IBAN ***, ако не се
яви в банката за получаване на информацията за извършените по сметката му
платежни операции до 20-то число на месеца, следващ отчетния, т.е. до
20.07.2011 г.
По делото не
е оборено твърдението на ищеца, че е узнал за неразрешената платежна операция на
02.04.2015 г. при проверка на наличността по банковата си сметка. Едва на
18.04.2016 г. обаче А.В.В. е поискал от банката проверка по случая и
възстановяване на липсващата по влога му сума от 80 003.58 лв.
Представеното по делото писмо с вх. №9120-2354/18.04.2016 г. би могло да се
третира като уведомление по чл.55, ал.1 от ЗПУПС, но не би могло да се приеме,
че подаването на това уведомление една година след узнаването за неразрешената
платежна операция е навременно по смисъла на чл.55, ал.1 от ЗПУПС. Ищецът не е
аргументирал, а още по-малко е доказал конкретни основания, поради които е
забавил една година предявяването на правата си. Въпреки това, следва да се има
предвид, че навременното подаване на уведомление по чл.55, ал.1 от ЗПУПС е
условие за извънсъдебна корекция на платежната операция от банката и
възстановяване на сметката на ищеца с IBAN ***реди
извършването на неразрешената платежна операция със сумата 80 000 лв., но не и за
съдебното предявяване на претенциите му като ползвател на платежни услуги. При
разглеждането на тези претенции е приложима нормата на чл.56 от ЗПУПС, според
която доказването на автентичността на процесната платежна операция е в тежест на банката
като доставчик на платежната услуга. В случая „ТБ ***“АД не установи
правомерното използване на конкретен платежен инструмент по собствените и
правила и процедури относно процесната платежна операция. Установи се само
регистрираното от банката използване на платежен инструмент, но това според
чл.56, ал.3 от ЗПУПС не е достатъчно доказателство, че платежната операция е
била разрешена от А.В.В. или че той е действал чрез измама.
С оглед гореизложеното, „ТБ ***“АД на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.421, ал.1 от ТЗ
и в изпълнение на договора от 02.06.2011 г. следва да заплати на А.В.В. сумата
от 80 000 лв., вложена безсрочно в банката заедно с уговорената лихва,
начислена върху сумата за периода от 06.06.2011 г. до предявяване на иска по
правилата на Тарифата за условия, лихви, такси и комисионни, прилагани от „ТБ ***“АД за
физически лица. Видно от заключението на ВЛ Т. И., размерът на тази
възнаградителна лихва е 569.93 лв. Именно такава е претенцията на ищеца по т.2
от ИМ след изменението и, допуснато по негово искане в о.с.з. на 07.11.2016 г.
В ИМ А.В.В. твърди, че на 14.12.2011 г. е внесъл на каса в
офиса на „ТБ ***“АД-гр. София в гр. Плевен по разкрита на негово име сметка с IBAN *** евро като вноска
по депозит „6 м. VIP“. В подкрепа на това си
твърдение, ищецът е представил вносна бележка от 14.12.2011 г. В ДИМ ищецът
уточнява, че е предал сумата от 30 000 евро в офиса на банката на нейния
служител и пълномощник А.Б.А.. Сочи, че последната е
съставила и подписала представената с ИМ вносна бележка. Според него,
тя замества договора за депозит, тъй като съдържа всички необходими реквизити. Ищецът счита, че договорът за влог, като реален, следва да се счита за
сключен с фактическото предаване на сумата от него на служител на банката, като
е без значение дали в банковата счетоводна система е отразена съответната
операция.
Съдът
споделя тезата на ищеца, защото договорът за паричен влог е реален, което
означава, че действието му се поражда от момента на предаване на паричната сума
от влогодателя на банката. Това предаване се удостоверява с документите за
всички вноски и плащания по влога, които банката е длъжна да издаде на
влогодателя, съгласно чл.422, ал.1 от ТЗ. В ал.2 на цитираната разпоредба е
предвидено, че при различия между данните
по партидата на банката и издадения на влогодателя от нея документ се,
предполага до доказване на противното, че данните по издадения документ са
верни. В процесния случай се установиха именно такива различия. Видно от
заключението на ВЛ Т. И., в счетоводно-информационната система на ответника не е било
регистрирано внасянето на сумата от 30 000 евро, удостоверено с
представената от ищеца вносна бележка. Чрез
експертна проверка, осъществена от ВЛ Р. А., се установи още, че
счетоводно-информационната система на банката не е генерирала сметка с
посочения във вносната бележка от 14.12.2011 г. IBAN ***. ВЛ е разяснило, че в този IBAN ***ер.
При проверка в счетоводно-информационната
система на банката се установило, че този клиентски номер е на А.В.В. и че на
негово име фигурират три банкови сметки, чиито IBAN ***а
бележка от 14.12.2011 г. IBAN. ***ло да обори верността на
данните във вносната бележка от 14.12.2011 г.
Между страните не е спорно, че към
14.12.2011 г. А.Б.А. е била служител на банката с месторабота – офиса в гр.
Плевен. Нейната точна длъжност, респ. обема на служебните и правомощия не са
конкретизирани от ответника.
Ответникът не е оспорил твърдението
на ищеца, че на 14.12.2011 г. А.Б.А. е била на работа в офиса на банката в гр.
Плевен. Не е оспорено и твърдението в ИМ, че ищецът е посетил на 14.12.2011 г.
офиса на банката в гр. Плевен.
Уточнено е, че И.П.М. е изпълнявала на 14.12.2011 г. длъжността
„счетоводител-касиер оперативен“ в офиса на банката в гр. Плевен.
Не е спорно също, че А.Б.А. е действала къто пълномощник на законните
представители на банката при подписването на договора за откриване и водене на
безсрочен влог №****** от 02.06.2011 г. Това
обстоятелство обяснява житейски познанството между А.В.В. и А.Б.А.. Ответникът
не е представил съответното пълномощно, за да се види обема на представителната
власт на А.Б.А. и срока, за който тя е предоставена.
При това
положение, няма как да се приеме, че на 14.12.2011 г., освен като банков
служител, А.Б.А.
е действала и като пълномощник на законните представители на банката. Всъщност
ищецът, а и всеки друг клиент на банката, няма как да знае конкретния обем на
служебните правомощия на банковите служители, респ. техните пълномощия. За
идентификацията на банковите служители като такива е достатъчно те да се
намират на работните си места в съответните помещения на банковите офиси, в
рамките на публично обявеното работно време и да оказват съдействие на
клиентите за обичайно предлаганите от банката услуги.
Представената от ищеца вносна
бележка от 14.12.2011 г. е оспорена от банката в частта и, в която е подписана
за „банков служител“ и „касиер“. Открито е съответно производство по чл.193 от ГПК и по искане на ответника е допусната съдебно-графологическа експертиза,
която да отговори на въпросите: дали вносната бележка от
14.12.2011 г. за сумата от 30 000 евро
е подписана за „банков служител“ и/или за „касиер“ от А.Б.А., както и дали
подписа за „касиер“ върху същата вносна бележка е положен от И.П.М.,
изпълняваща на 14.12.2011 г. длъжността „счетоводител-касиер оперативен“ в офиса
на банката в гр. Плевен.
Видно от заключението на ВЛ Цв. Ц., подписът за
„банков служител“ върху вносната бележка от 14.12.2011 г. за сумата от
30 000 евро е положен от А.Б.А., а
подписът за „касиер“ върху същата бележка не е положен от И.П.М..
Заключението на ВЛ Цв. Ц. е оспорено
изцяло от ответника и по негово искане е допусната тройна съдебно-графологическа
експертиза със същата задача. Видно от заключението, изготвено от ВЛ Цв. Ц., М.
М. и Л. Г., подписът
за „банков служител“ върху вносната бележка от 14.12.2011 г. за сумата от
30 000 евро е положен от А.Б.А., а
подписът за „касиер“ върху същата бележка не е положен от И.П.М..
С
оглед изводите на графолозите, съдът намира, че банката не е оборила напълно
автентичността на вносната бележка. Само ако бе доказано, че и двата подписа –
и за „банков служител“, и за „касиер“ са неавтентични, банката би се освободила
от обвързващата сила на вносната бележка като документ за вноска в размер на
30 000 евро по 6-месечен VIP депозит,
направена на 14.12.2011 г. от А.В.В..
По
искане на ответника се установи, че вносната бележка не носи валиден печат на
банката. Чрез проверка в регистъра на
печатите на банката, воден в нейната централа в гр. София, извършена от ВЛ Р. А.,
се установи, че печатът, положен върху вносната бележка, не фигурира в този
регистър. В о.с.з. на 05.12.2016 г. ВЛ е разяснило, че в регистъра печатите са
описани по номер и външен изглед, както и че в него има данни кое лице кога е
ползвало даден печат. ВЛ е посочило още, че не само в процесните моменти, но и
в никой друг момент в регистъра не фигурира спорния печат.
Според
съда, липсата на валиден печат върху вносната бележка от 14.12.2011 г., не
дерогира доказателствената и сила, обвързваща банката. При липса на конкретни
доказателства кой е използвал този невалиден печат, не може да се направи дори
и индиция за нечия недобросъвестност.
Като косвено доказателство за
наличието на договор за депозит „6 м. VIP“ ищецът
сочи нареждане разписка от 14.06.2012 г. за сумата от 875 евро. Твърди, че съгласно
условията на договора за този депозит, дължимата годишна лихва била 6.2 % и че на падежа - 14.06.2012 г. му е била
изплатена така договорената лихва в размер на 875 евро.
В посоченото нареждане разписка от
14.06.2012 г. цифрата 875 се свързва с различни валутни единици – евро и лева.
В нареждането разписка фигурира IBAN, ***, посочен във вносната бележка от
14.12.2011 г. Чрез експертна проверка, осъществена от ВЛ Р. А., се установи, че
счетоводно-информационната система на банката не е генерирала сметка с
посочения в нареждането разписка от 14.06.2012 г. IBAN ***.
Нареждането разписка носи същия
невалиден печат като този, положен върху вносната бележка от 14.12.2011 г.
Нареждането разписка е подписано
само за „банков служител“, но не и за „касиер“. Ищецът не е посочил кой
конкретен банков служител му е изплатил сумата от 785 евро на 14.06.2012 г.
Ответникът не е заявил категорично кое лице е изпълнявало на 14.06.2012 г.
длъжността „касиер“ в офиса му в гр. Плевен, както и че това лице не е
подписало нареждането разписка. Така по делото не е установено всъщност кой е
подписал нареждането разписка и дали съответното лице с подписа си обвързва
банката. В тежест на банката е било да установи, че нареждането разписка от
14.06.2012 г. не носи подпис на неин служител. Следва отново да се каже, че не
е достатъчно да се установи, че съответната платежна операция не е била
регистрира в счетоводно-информационната система на банката, в какъвто смисъл са
изводите в заключението на ВЛ Т. И..
На ВЛ Т. И. е поставен и въпроса
каква би била лихвата върху сумата от 30 000 евро, начислена за периода от
14.12.2011 г. до 14.06.2012 г. при условията на 6-месечен VIP депозит. ВЛ е отговорило, че съгласно представения по делото
Лихвен бюлетин, размерът на лихвата е бил 6.25 % и че за посочения период тази
лихва върху главница от 30 000 евро възлиза на 940.07 евро. ВЛ е изчислило
лихвата и при размер 6.2 %, какъвто е посочен в ИМ, а именно – 932.55 евро. И в двата случая
сумите не съвпадат с посочената в нареждането разписка от 14.06.2012 г.
Логично е обяснението на ответника,
че принципно нареждането разписка като документ удостоверява теглене на каса от
собствена сметка, както и че плащането на лихва по депозит става с мемориален
ордер чрез вътрешна операция, при която служебно се задължава сметка на банката
„разчети по лихви“ и се заверява сметката на клиента.
С оглед така изложените съображения,
съдът намира, че нареждането разписка от 14.06.2012 г. за сумата от 875 евро не
е косвено доказателство за наличието на договор за депозит „6 м. VIP“. Ако IBAN ***.06.2012
г. съвпадаше с IBAN ***.12.2011 г., би могло
нареждането разписка да се приеме като косвено доказателство за съществуването
на депозита /не поради начисляването на лихва, а поради тегленето на падеж/.
Независимо от казаното относно
доказателствената стойност на нареждането разписка от 14.06.2012 г., съдът
намира вносната бележка от 14.12.2011 г. за достатъчно доказателство за
влагането на сумата от 30 000 евро от А.В.В. в „ТБ ***“АД при условията на 6-месечен VIP депозит.
С оглед гореизложеното, „ТБ ***“АД на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.421, ал.1 от ТЗ
и в изпълнение на договора от 14.12.2011 г. следва да заплати на А.В.В. сумата
от 10 000 евро, явяваща се част от сумата от 30 000 евро, вложена в
банката при условията на 6-месечен VIP депозит, заедно с уговорената лихва,
начислена върху сумата за периода от 14.12.2011 г. до предявяване на иска. Видно от
заключението на ВЛ Т. И., размерът на тази възнаградителна лихва, изчислена
върху главница в размер на 10 000 евро по правилата
на Тарифата за условия, лихви, такси и комисионни, прилагани от „ТБ ***“АД за
физически лица, е 1 732.99 евро, а възнаградителната лихва, изчислена
върху главница в размер на 30 000 евро по същите правила, е 5 198.98 евро. Именно такава е претенцията на ищеца по т.4 от ИМ след
изменението и, допуснато по негово искане в о.с.з. на 07.11.2016 г.
В заключение – съдът намира, че всички
предявени искове следва да бъдат уважени като основателни и доказани.
С оглед този изход на спора по
същество, „ТБ ***“АД следва да бъде осъдена да заплати в полза
на А.В.В. сумата от 9 856 лв., явяваща се разноски за ДТ / 4 356
лв./, депозити за ВЛ / 500 лв. / и адв. възнаграждение / 5 000 лв./.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на
основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.421, ал.1 от ТЗ „ТБ ***“АД-гр.
София, с ЕИК: ****** да заплати в полза на А.В.В. от гр. Плевен, с ЕГН: **********
сумата от 80 000 лв., вложена
от ищеца в банката безсрочно при условията на договор за откриване и водене на
безсрочен влог №****** от 02.06.2011 г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от предявяване на иска – 25.04.2016 г. до окончателното и
заплащане.
ОСЪЖДА на
основание чл.86, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.421, ал.1 от ТЗ „ТБ ***“АД-гр.
София, с ЕИК: ****** да заплати в полза на А.В.В. от гр. Плевен, с ЕГН: **********
сумата от 569.93 лв., явяваща се
уговорената с договор за откриване и водене на
безсрочен влог №****** от 02.06.2011 г. лихва, начислена върху сумата от
80 000 лв. за периода от 06.06.2011 г. до предявяване на иска – 25.04.2016
г. по правилата на Тарифата за условия, лихви, такси и комисионни, прилагани от
„ТБ ***“АД-гр. София за физически лица.
ОСЪЖДА на
основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.421, ал.1 от ТЗ „ТБ ***“АД-гр. София,
с ЕИК: ****** да заплати в полза на А.В.В. от гр. Плевен, с ЕГН: ********** сумата от 10 000 евро, явяваща се
част от сумата от 30 000 евро, вложена на 14.12.2011 г. от ищеца в
банката при условията на 6-месечен VIP депозит, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от предявяване на иска – 25.04.2016 г. до окончателното и
заплащане.
ОСЪЖДА на
основание чл.86, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.421, ал.1 от ТЗ „ТБ ***“АД-гр.
София, с ЕИК: ****** да заплати в полза на А.В.В. от гр. Плевен, с ЕГН: **********
сумата от 1 732.99 евро, явяваща се част от общо
5 198.98 евро, която част представлява уговорената
с договор за 6-месечен
VIP депозит от 14.12.2011 г. лихва, начислена
върху сумата от 10 000 евро за периода от 14.12.2011 г. до предявяване на
иска – 25.04.2016 г. по правилата на Тарифата за условия, лихви, такси и
комисионни, прилагани от „ТБ ***“АД-гр. София за физически лица, а сумата
от 5 198.98 евро представлява уговорената с договор за 6-месечен VIP депозит от 14.12.2011 г. лихва, начислена върху сумата от 30 000 евро за
периода от 14.12.2011 г. до предявяване на иска – 25.04.2016 г. по правилата на
Тарифата за условия, лихви, такси и комисионни, прилагани от „ТБ ***“АД-гр.
София
за физически лица
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.1 от ГПК „ТБ ***“АД-гр. София, с ЕИК: ****** да заплати в полза на А.В.В.
от гр. Плевен, с ЕГН: ********** сумата
от 9 856 лв., явяваща се разноски по делото за ДТ / 4 356
лв./, депозити за ВЛ / 500 лв. / и адв. възнаграждение / 5 000 лв./.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред ВТАС в 2-седмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: