МОТИВИ към Присъда № 260017/17.09.2020г.
по НОХД 2762/2020г. по описа на РС-***
Производството
по делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от БРП срещу: С.Р.Ч. с ЕГН: ********** за извършено
престъпление по чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 НК и С.Б.В. с ЕГН: ********** за извършено престъпление по чл. 196, ал.
1, т. 1, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. «а» и б. «б», вр. с чл.
20, ал. 2 от НК.
Пред съда,
производството по делото протече по реда на Глава ХХVІІ от НПК, като при
условията на чл.371 т.2 НПК подсъдимите Ч. и В. признаха изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласиха да не
се събират доказателства за тези факти.
В пледоарията си прокурорът поддържа
повдигнатото обвинение досежно фактическата обстановка, изнесена в обвинителния
акт, позовавайки се на събраните в хода на досъдебното производство
доказателства, подкрепени от направените от подсъдимите самопризнания. Счита,
че след редукцията по чл. 58а НК спрямо
подсъдимия Ч. следва да се наложи наказание „Лишаване от свобода“ за срок от четири
месеца, чието изпълнение да се отложи за срок от три години, а по отношение на
подсъдимия В. да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от шестнадесет
месеца, което да се изтърпи при първоначален „строг“ режим. Счита, че сторените
в производството разноски следва да се възложат в тежест на подсъдимите.
Служебният защитник на подсъдимия С.Ч. –
адв. Т.С. – БАК също счита, че деянието и неговото авторство са доказани по
несъмнен начин. Спирайки се върху смекчаващите отговорността обстоятелства
счита, че при индивидуализацията на наказанието на Ч. приложение следва да
намери разпоредбата на 58а НК, като му се определи минимално наказание
„лишаване от свобода“, чието изпълнение да се отложи с минимален изпитателен
срок.
Служебният защитник на подсъдимия С.В. -
адв. Д.Я. – БАК напълно се присъединява към становището на БРП за доказаност на
извършеното деяние. Моли наказанието да бъде определено по реда на чл. 55 НК,
като не се ангажира с конкретен размер, но счита че той следва да бъде
справедлив с оглед постигане на целите на личната и генералната превенция.
Подсъдимите Ч. и В. заявяват, че се
присъединяват към казаното от техните защитници и посочвайки, че няма какво да
добавят.
В
предоставената от съда възможност за последна дума и двамата подсъдими
заявяват, че съжаляват за постъпката си и няма да я повторят.
Съдът, след като обсъди събраните
доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в
съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено
следното:
От
фактическа страна:
Подсъдимият С.Б.В. с ЕГН ********** е роден на ***г***,
с постоянен адрес:***. В. е българин, български гражданин, неграмотен, неженен,
работи като строител, а по настоящем изтърпява наказание „Лишаване от свобода“
в Затвора-гр. ***.
Преди датата на процесното
деяние В. е бил осъждан общо 6 пъти, като по НОХД № 4037/2016г. на РС-*** му е било наложено наказание „Лишаване
от свобода“ за срок от 4 месеца, което е било изтърпяно ефективно на 09.12.2016г.,
а по НОХД № 2792/2017г. на РС-*** му
е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 8 месеца,
което е било изтърпяно ефективно на 08.11.2018г.
Подсъдимият С.Р.Ч. с ЕГН ********** е роден на ***г***,
с постоянен адрес:***. Ч. се самоопределя като ром, български гражданин, с
начално образование, неженен, безработен. До датата на инкриминираното деяние Ч.
не е бил осъждан.
На 27.06.2019г., подсъдимите С.Ч.
и С.В., докато се разхождали в ж-к „***“ в гр.***, забелязали двор с къща
намиращ се в жилищния комплекс на ул. „***“ №42а, собственост на И.Д.И.. В
къщата живеела дъщерята на И. - Д.И. П., заедно със съпруга си. В двора на
къщата си, пострадалият И.И. държал свои вещи, сред които било и голямо платно
от листова стомана (черна ламарина), което възнамерявал да ползва за направата
на портал на двора на къщата. Платното се състояло от две слепени платна от
листова стомана, които И. бил заварил едно за друго, за да не могат да бъдат
откраднати. Платното било оставено от И. подпряно на металната оградна мрежа на
двора. Преминавайки покрай двора, подсъдимите Ч. и В. забелязали платното от
листова стомана (черна ламарина), собственост на пострадалия И.Д.И. и решили да
го откраднат. Тъй като нямало никой в двора, подс. С.Ч. влязъл в него, след
което взел платното от листова стомана (черна ламарина), съставено от две
слепени метални платна с общ размер 2м.х3м. и дебелина 1,5мм., възлизащо на
стойност 176,00 лева и го подал на подс. С.В. през оградата. После я прескочил,
за да излезе от двора и двамата с подс. В., заедно с открадната вещ се
отдалечили.
В същия ден двамата занесли
парчето ламарина в пункт за изкупуване на вторични суровини, стопанисван от
дружеството *** гр. ***, който се намирал в двора на ТКЗС в ж-к „***“. Там подс.
В. представил личната си карта на служителя Г.А.и той записал данните му в
отчетната книга, след което претеглил платното от ламарина и платил на В.
сумата от 14,40 лева. С получените пари двамата подсъдими си купили цигари.
На 29.06.2020г. пострадалият И.И.
отишъл до къщата си и решил да провери вещите си, които държал в двора. Тогава
установил, че платното от листова стомана (черна ламарина), което бил оставил
подпряно на оградата на двора, липсва и разказал на дъщеря си - св. П.. Тя
прегледала поставените в двора на къщата видеокамери и видяла, че на
27.06.2019г. около 14:00 часа, непознат мъж прескача оградата на двора и взема
металното платно, като друг мъж го чака извън двора. Мъжът в двора подава
металното платно на другия, който го поема отвън. На същия ден, П. подала жалба
в полицията и било образувано досъдебно производство.
В хода на разследването била изготвената
съдебно-оценъчна експертиза, от заключението на която се установило, че към
датата на процесното деяние стойността на платното от листова стомана (черна
ламарина), съставено от две слепени метални платна с общ размер 2м.х3м. и
дебелина 1,5мм., възлиза на 176,00 лева. Двамата подсъдими били привлечени в
качеството на обвиняеми, като в последвалите разпити в присъствието на служебни
защитници и двамата се признали за виновни, а Ч. описал и детайлно всички
събития.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се установява по
безспорен начин от направените от подсъдимите самопризнания, които се подкрепят
от събраните по производството доказателствени материали, а именно:
От гласните доказателства: обяснения на подс. С.Ч. (л. 33 от ДП); обяснения на подс. С.В. (л. 44 от ДП) и показанията на свидетелите: Д.П. (л. 50 от ДП); И.И. (л. 51 от ДП); Г.А.(л. 52 от ДП); Румен и частично от показаният на св. С.И. (л. 54 от ДП).
От писмените доказателства: протокол за доброволно предаване (л. 16 от ДП); декларация
(л. 20 от ДП); декларации за семейно и материално положение (л. 30 и л. 39 от
ДП); справки за съдимост (л. 21-24 от съдебното производство).
От веществените доказателства: диск, съдържащ записи от видеокамери (л. 17 от ДП).
От експертизите:
съдебно оценителна експертиза (л. 55-57 от ДП) и съдебно техническа експертиза (л. 60-64 от
ДП).
Съдът прецени събраните в хода на досъдебното
производство доказателства на основание чл.373, ал.3 НПК,
като не констатира противоречия, несъответствия и непоследователност.
Съдът кредитира изцяло обясненията на подсъдимите,
както и показанията на разпитаните свидетели, доколкото намира същите за
логични, последователни и взаимносъвразани. Настоящият състав не кредитира само
показанията на св. С.И. – полицейски служител при 04 РУ-***, и то само в
частите, в които той преразказва информация, получена от подсъдимите при т.нар.
„оперативна/разузнавателна беседа“.
Съдът счита, че независимо от начина, по който са включени в
доказателствата по делото, т. нар. „беседи“, проведени от полицейски служители
(дори когато са фиксирани на веществени доказателствени средства, получени чрез
СРС), по същността си представляват предварително снети обяснения от задържано
лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Това е така, защото
разпитващите полицаи не са разследващ орган по смисъла на НПК, а разпитваният
няма процесуално качество на обвиняем. Проведената „беседа“ не е
доказателствено средство за установяване на правно-релевантни факти и има само
оперативна стойност за разработване на следствени версии. Задържаното лице няма
процесуално качество и поради това нито има пълния обем от права, гарантирани
му от чл. 55 НПК, нито разпитващите имат
задължения да го информират за правото му да запази мълчание. Поради тази
причина оперативната беседа има стойност, равнозначна на саморъчните
„обяснения“ на задържания, които правната доктрина и съдебната практика никога
не са приемали за доказателствено средство. В този смисъл, освен актуалната
практика на ВКС, въплътена в Решение №
247/12.12.2016г. по дело № 895/2016г. на II н.о., е и практиката на ЕСПЧ (делото – „Dimitar Mitev vs. Bulgaria”).
Съдът кредитира и всички приложени по делото писмени и
веществени доказателства, доколкото счита, че те са изготвени по предвидения в
НПК ред, не са оспорени от страните и кореспондират с останалия доказателствен
материал.
Съдът кредитира и заключението на вещите лица по съдебно
оценителната и съдебно техническата експертизи, като намира същите за
задълбочено и научно обосновани.
В заключение съдът счита, че самопризнанията на
подсъдимите се подкрепят от гореизброените доказателствени източници, събрани в
хода на производството, с оглед на което съдът прие за безспорно установено
извършването на инкриминираното деяние, както и авторството в лицето на
привлечените към наказателна отговорност лица. Предвид разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК
първоинстанционнният съд не осъществи подробен анализ на доказателствата, като
счита, че изложените по-горе доводи са достатъчни, предвид диференцирания ред,
по който протича производството.
От правна
страна:
Съгласно
разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК,
за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин,
както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от
фактическия състав на престъплението.
С оглед
приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че подсъдимите
са осъществили от обективна и субективна страна всички признаци на състава на
престъпленията, за които са предадени на съд, както следва: С.Р.Ч. с ЕГН: **********
за извършено престъпление по чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 НК и С.Б.В. с
ЕГН: ********** за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. с чл.
194, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. «а» и б. «б», вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.
Предвид
сходството в деянията от обективна и субективна страна, съдът счита, че няма
пречка да изложи в обобщен вид мотивите си, които са приложими и към двамата
подсъдими.
На първо място от обективна
страна подсъдимите са осъществили изпълнителното деяние на престъплението „кражба“,
посредством активни действия. При разпределение на ролите подс. Ч. е проникнал
в чужд имот, взел е оставената там вещ - платно от листова стомана (черна ламарина),
съставено от две слепени метални платна с общ размер 2м.х3м. и дебелина 1,5мм.,
възлизащо на стойност 176,00 лева, след което е подал вещта през оградата на
подс. В., който я е взел и двамата са се отдалечили от имота. По този начин двамата
подсъдими са действали съгласувано, като в резултат на задружния им принос, са
прекъснали фактическата власт на собственика и владелец на веща, и същевременно
са установили своя трайна фактическа власт върху нея. Няма спор, че процесната
вещ е движима вещ по смисъла на чл. 110, ал.2 ЗС, както и че към датата на инкриминираното
деяние тя е била „чужда” за подсъдимите, доколкото нито един от тях не е носител
на правото на собственост върху нея.
На следващо място настоящият
състав намира, че владелецът и собственик на веща – св. И.И., не е
давал съгласие на подсъдимите да взимат вещта му или да се разпореждат с нея.
Това е така, доколкото съгласието на правоимащото лице следва да е дадено ясно
и недвусмислено, без да остава каквото и да е съмнение в неговата воля. В
случая И. не е давал такова съгласие, като манифестираното поведение (поставяне
на веща в заключения имот) също категорично изключва даването на съгласие.
Съдът счита, че в конкретния
случай и двамата подсъдими са участвали непосредствено в осъществяването на
изпълнителното деяние, като са взели участие в прекъсването на чуждата
фактическа власт и установяване на тяхна, поради което правилно всеки един от
тях е привичен да отговаря в съучастие, при форма на вина – съизвършителство.
Деянието не носи признаците на
„маловажност” по смисъла на чл. 93, т. 9 НК, тъй като не разкрива липса или
незначителност на вредните си последици. Въпросният извод на съда се извежда
най-вече от факта, че се касае за престъпление извършено от две лица, както и с
оглед дързостта на извършване на престъплението - посред бял ден, от заключен
двор на къща, докато обитателите се намират вътре.
По отношение на подсъдимия В.,
правилно БРП е квалифицирала извършеното и като такова в условията на „опасен
рецидив“. Правилата
за опасния рецидив, съгласно разпоредбата на чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ НК
се прилагат тогава, когато – деецът извърши престъплението, след като е бил
осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от
една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 НК (б. „а“) или
когато извърши престъплението, след като е бил осъждан два или повече пъти на
лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно
от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 НК (б. „б“).
Съобразно чл. 30 НК пък - правилата на чл. 29 НК не се прилагат, ако са изтекли
пет години от изтърпяване на наказанието по предишните присъди. В конкретния
случай са налице и двете хипотези на опасния рецидив по чл. 29 НК, доколкото
по НОХД № 4037/2016г. на
РС-*** на В. е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 4
месеца, което е било изтърпяно ефективно на 09.12.2016г., а по НОХД №
2792/2017г. на РС-*** му е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за
срок от 1 година и 8 месеца, което е било изтърпяно ефективно на 08.11.2018г.
При това положение съдът
счита, че правилно РП-*** е приела, че се касае за наличие на опасен рецидив и
то по б. „а“ и б. „б“ на чл. 29 НК, поради което и правилно е квалифицирала
деянието по състава на чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 194, ал. 1 НК.
От субективна страна престъплението е извършено от
подсъдимите при форма на вината "пряк умисъл" по смисъла на чл.11, ал.2 НК,
тъй като и двамата са осъзнавали общественоопасния характер на извършеното,
предвиждали са общественоопасните му последици и са искали настъпването им,
което е обективирано в поведението им – съзнавали са, че отнетата вещ е чужда
собственост, че с действията си прекъсват фактическата власт на досегашния
владелец и установяват своя трайна такава, както и че за това липсва съгласие
на правоимащото лице. От волева страна подсъдимите са искали настъпването на общественоопасните
последици, изразяващи се в прекъсване на чуждата фактическа власт върху вещта и
установяването на своя трайна фактическа власт върху нея. Наред с това
подсъдимите са действали и с намерението противозаконно да присвоят вещта –
т.е. да се разпоредят фактически или юридически с нея, като със своя, което се
доказва от последвалите действия по отчуждаването й.
Също така, от субективна страна е налице и общ умисъл
(чл. 20, ал.2, вр. с ал.1 НК), като всеки един от подсъдимите е съзнавал, че
участва в изпълнението на престъплението заедно с другия и иска от така
съчетаната дейност да бъдат предизвикани престъпните последици.
Само по отношение на подс. В. умисълът обхваща и
съзнаване, че извършва деянието след
като е бил осъждан по гореописаните НОХД и не е изтекъл петгодишен срок от
изтърпяване на наказанията по всяко едно от тях.
По вида и
размера на наказанието:
За престъплението, в което подсъдимите
бяха признати за виновни, законът предвижда наказание „Лишаване от свобода“ за
срок от 2 до 10 години по отношение на В. и „Лишаване от свобода“ за срок до 8
години по отношение на Ч.. При
индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимите съдът определи
наказанието при прилагане на чл.54, ал.1 НК, тъй като намери, че в случая не са
налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства,
които да водят до приложението на чл.55 НК.
По отношение
на подсъдимия С.Ч. съдът счете, че
са налице смекчаващи отговорността му обстоятелства. Той е в млада възраст,
неосъждан, изразява съжаление за случилото се и съдейства на органите на
разследването. Характеристичните му данни също не сочат на трайно изградени
престъпни навици, макар и че не могат да се окачествят като положителни. Не на
последно място стойността на отнетата вещ също не е висока. Отегчаващи
обстоятелства съдът не констатира.
С оглед на така изложеното съдът определи наказанието
на този подсъдим значително под средния размер, а именно шест месеца „Лишаване
от свобода” и съобразно разпоредбата на чл.58а, ал.1, вр. с чл. 54 НК намали
така определеното наказание с 1/3, с оглед на което наложи на подсъдимия
наказание в размер на ЧЕТИРИ месеца „Лишаване от свобода”.
Към момента на извършване на инкриминираното деяние
подсъдимият не е бил осъждан на „Лишаване от свобода” за престъпления от общ
характер, а наложеното му наказание е под 3 години „Лишаване от свобода”. С
оглед това съдът счита, че за постигане на целите на наказанието и преди всичко
поправянето на подсъдимия не е необходимо да изтърпява ефективно така
наложеното наказание, поради което и на основание чл. 66, ал.1 НК същото следва
да се отложи с изпитателен срок от три години.
Съдът счита, че така индивидуализираното наказание в
пълнота би могло да постигне целите по чл. 36, ал.1 НК, като едновременно ще
способства за поправянето и превъзпитанието на Ч. и наред с това ще въздейства
върху него предупредително и възпиращо. Освен всичко горепосочено, с така
определеното наказание биха се постигнали и целите на генералната превенция,
като се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на
обществото.
По отношение на подсъдимия С.В. съдът счете, че са налице както отегчаващи, така и смекчаващи
отговорността му обстоятелства. В негова полза също следва да се отчете
сравнително младата му възраст, изразеното съжаление, оказаното съдействие и
неголямата стойност на отнетата вещ. Като отегчаващо отговорността
обстоятелство следва да се отчете обремененото съдебно минало, извън
осъжданията, отчетени при квалифициране на деянието по чл. 196, ал. 1, т. 1 НК.
С оглед на така изложеното съдът определи наказанието
на този подсъдим към минимума, а именно две години „Лишаване от свобода” и
съобразно разпоредбата на чл.58а, ал.1, вр. с чл. 54 НК намали така
определеното наказание с 1/3, с оглед на което наложи на подсъдимия наказание в
размер на една година и четири месеца „Лишаване от свобода”.
Съдът счита, че така индивидуализираното наказание е
достатъчно и в пълнота би могло да постигне целите по чл. 36, ал.1 НК, като
едновременно ще способства за поправянето и превъзпитанието на В. и наред с
това ще въздейства върху него предупредително и възпиращо. Освен всичко
горепосочено, с така определеното наказание биха се постигнали и целите на
генералната превенция, като се въздейства възпитателно и предупредително върху
другите членове на обществото. С оглед на това съдът не се възползва от
възможността по чл. 196, ал. 2 НК даваща възможност за конфискация до една
втора от имуществото на виновния. Доколкото, видно от приложената справка за
семейно и материално положение В. не притежава никакво имущество, то тази
санкция би се явила и самоцелна.
Настоящето наказание „Лишаване от свобода“ следва да
се изтърпи при първоначален „СТРОГ“ режим, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б.
„Б“ ЗИНЗС, доколкото се касае за умишлено престъпление и не са изтекли повече
от 5 години от изтърпяване на предходно наложено наказание лишаване от свобода,
което не е било отложено на основание чл. 66 НК (НОХД № 2792/2017г. на РС-***).
По
разноските.
Накрая съдът се произнесе относно възлагането на направените
в хода на наказателното производство разноски. По делото има доказателства за
сторени разноски в размер на 100,41 лева, направените в хода на досъдебното
производство за изготвени експертизи. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.3 НПК – когато съдът признае подсъдимите за виновни следва да им възложи и
сторените в хода на производството разноски, като когато подсъдимите са няколко
- съдът определя кой каква част следва да плати. В конкретния случай разноските
следва да се понесат поравно между подсъдимите, поради което и съдът осъди
всеки един от тях да заплати по сметка на ОДМВР-*** сумата от 50,20 лева,
представляваща 1/2 от сторените в досъдебното производство разноски.
По веществените доказателства:
По делото има приложено веществено доказателство –
един брой оптичен носител (диск), съдържащ записи от видеокамера, който предвид
характеристиките си следва да остане приложен по делото в срока на неговото
съхранение, след което да се унищожи заедно с него по предвидения в ПАС ред.
По тези
съображения съдът постанови присъдата си.
Да се съобщи писмено на страните, че мотивите на
присъдата са изготвени.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала: М.Р.