РЕШЕНИЕ
№
………..
гр. София, 30.04.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на осемнадесети февруари две
хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 5181/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова молба с вх. № 55495/26.04.2017 г., предявена от П.Г.П., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, против А.Г.Р., с ЕГН: **********, с адрес: ***, и „К.-Е.“
ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***.
Ищецът
П.Г.П., твърди, че е взискател по изпълнително дело № 20168510402162 по описа
на ЧСИ М.П., образувано на 22.06.2016 г., въз основа на изпълнителен лист от
13.06.2016 г., издаден по гр. д. № 801/2016 г. на САС, 7-ми състав, по силата
на който ответникът „К.-Е.“ ЕООД бил осъден да му заплати парично задължение.
Посочва, че за обезпечение на вземанията му по изпълнителното дело била
наложена възбрана върху недвижим имот, собственост на „К.-Е.“ ЕООД,
представляващ самостоятелен обект за търговска дейност – Магазин № 4 с площ
125,20 кв. м., находящ се в гр. София, СО - район „Иван Вазов“, ул. „Димитър
Манов“.
Ищецът
твърди, че по посоченото изпълнително дело и въз основа на изпълнителен лист от
30.12.2016 г., издаден по гр. д. № 69714/2016 г. на СРС, 87-ми състав е бил
присъединен, като взискател, ответникът А.Г.Р. за следните суми, посочени в
цитирания изпълнителен лист: 9643.01
лева, представляващи трудово възнаграждение за периода от м. 01.2015 г. до
м.11.2015 г. по трудов договор № 25/20.10.2011 г., 32 506.54 лева - допълнително
възнаграждение по т.1.1 от допълнително споразумение от 29.12.2014 г., и 17 624.10
лева - допълнително възнаграждение по т. 1.2 от допълнително споразумение от
29.12.2014 г. Всички суми в изпълнителен лист били дължими съгласно
споразумение с нотариална заверка на подписите от 14.09.2016 г., сключено между
ответниците и върху тях се претендирала лихва от 30.11.2016 г. до окончателното
им плащане.
Ищецът
посочва, че поради липса на погасяване на дълга по изпълнителното дело е
поискал възбранения по делото имот да бъде изнесен на публична продан, като
такава била проведена от 19.12.2016 до 19.01.2016 г., като на 20.01.2017 г., с
протокол изх. № 15077 по описа на ЧСИ М.П. бил обявен и купувач на имота.
Заявява също, че в резултат на извършената публична продан на 15.03.2017 г. било
изготвено разпределение на сумата, получена от публичната продан на недвижимия
имот, което било предявено на всички взискатели по делото на 24.03.2017 г., и
съгласно което, съдебният изпълнител разпределил на присъединения взискател А.Г.Р.
сума в размер на 62 772.52 лева. Ищецът твърди, че горепосоченото вземане
на ответника А.Г.Р. не съществува и е създадено от ответниците, за да бъде
увреден интересът на ищеца и да бъде осуетена възможността да получи полагащите
му се суми.
Ищецът
оспорва автентичността и истинността на сключените между ответниците Трудов
договор и Допълнително споразумение от 29.12.2014 г., като счита, че и двете са
с недостоверна дата, а също така оспорва подписите, положени под тези два
документа. Счита, че ако е налице обективирано съгласие в сключените между
ответниците Трудов договор и Допълнително споразумение от 29.12.2014 г., то
единствената му цел е да доведе до засягане на интересите на другите кредитори
на ответното дружество. Твърди, че управителят на „К.-Е.“ ЕООД и А.Г.Р. са
свързани лица, които в качеството си на такива са извършили действия и са
съставили документи с цел да се симулира възникване на парични задължения за да
се увредят интересите на ищеца. Евентуално, ищецът е релевирал възражение, че
сумите разпределени на ответника А.Г.Р. вследствие на проведената публична
продан и извършеното от ЧСИ М.П. разпределение, са погасени по давност.
Предвид
изложеното, ищецът моли да бъде постановено решение, с което да бъде прието за
установено, че вземането на А.Г.Р. спрямо „К.-Е.“ ЕООД в размер на 62 772.52 лева, посочена в
постановление за разпределение по изпълнително дело № 20168510402162 по описа
на ЧСИ М.П. не съществува
В
срока за отговор на исковата молба, ответниците „К.-Е.“ ЕООД, ЕИК ********и А.Г.Р., ЕГН **********
са депозирали отговори на исковата молба.
Ответниците оспорват исковете. Посочват, че между тях е сключен трудов договор
№ 25/20.10.2011 г., който е регистриран в НАП, съгласно изискванията на закона
с уведомление по чл. 62, ал. 5 от Кодекс на труда, като съгласно сключения
трудов договор, ответникът А.Г.Р. се е съгласила да заеме длъжността „оператор
въвеждане на данни“ на пълно работно време и при възнаграждение, посочено в
трудовия договор. Заявяват, че към горепосочения трудов договор са сключени
следните споразумения: Допълнително споразумение № 10/02.01.2014 г., с което е
увеличен рамерът на трудовото възнаграждение на А.Г.Р.; Допълнително
споразумение от 29.12.2014 г., с което между страните по трудовия договор е
уговорено заплащане на допълнително трудово възнаграждение; и Допълнително
споразумение № 31/01.04.2015 г., с което е увеличен рамерът на трудовото възнаграждение
на А.Г.Р.;
Посочват,
че през периода, в който е била служител на дружеството, А.Г.Р. е ползвала
полагащия ѝ се платен годишен отпуск и е получавала месечно трудово
възнаграждение за положения труд. Посочват също, че със Заповед № 83/01.09.2016
г. е прекратено трудовото правоотношение между А.Г.Р. и „К.-Е.“ ЕООД, като
считат, че от горепосочените факти следва да се направи извод, че ответникът А.Г.Р.
е работила по трудов договор и е била в трудово правоотношение с „К.-Е.“ ЕООД
за периода от 2011 г. до 2016 г. В отговорите си на исковата молба, ответниците
поддържат, че с Допълнително споразумение от 29.12.2014 г. към сключения между
тях трудов договор, „К.-Е.“ ЕООД в
качеството си на работодател се е съгласил да изплаща на А.Г.Р. допълнително
трудово възнаграждение за постигнати резултати в трудовата дейност при
параметри и условия, подробно описани в отговора на исковата молба. Поддържат
също, че страните по споразумението са уговорили и заплащане на допълнително
трудово възнаграждение в размер на 10 % от годишната печалба на ответното
дружество за съответната година. Посочват, че след прекратяването на трудовия
договор между ответниците, последните са сключили ново споразумение на
14.09.2016 г., с което окончателно се установяват по размер вече възникналите
вземания на А.Г.Р. към „К.-Е.“ ЕООД, произтичащи от съществуващото между тях,
но вече прекратено трудово правоотношение, които са подробно описани в отговора
на исковата молба, подаден от ответника А.Г.Р..
Ответникът
А.Г.Р. счита, че възраженията на ищеца за погасяване на вземанията ѝ по
давност са неоснователни, тъй като не са налице посочените в закона основания
за това, а също така не е посочено от ищеца, кога е изтекла давността относно
процесните вземания и дали се има предвид вземането по споразумението от
29.12.2014 г. или вземането по споразумението от 2016 г. Счита, че възражението
за изтекла давност е лично правопогасяващо възражение, поради което то следва
да се упражни от носителя на задължението, а не от трето лице, какъвто е ищецът
за правоотношението между двамата ответници.
Ответното
дружество „К.-Е.“ ЕООД заявява, че посочените по-горе споразумения от 2014 г. и
2016 г. не са сключени, за да увредят ищеца в настоящото производство, а за да
бъде поощрена и възнаградена А.Г.Р. за положения от нея труд. Посочва също, че
през периода 2011 г. – 2016 г., ответното дружество е осъществявало търговска
дейност, което е видно от представените в Търговски регистър към Агенция по
вписванията годишни финансови отчети за 2011 г., 2012 г., 2013 г., 2014 г.,
2015 г. и заявения за вписване отчет за 2016 г. Счита, че предявеният от ищеца
евентуален иск е недопустим, тъй като единствената цел, поради която е предявен
е да бъде оборено съществуващото в полза на ответника А.Г.Р. право на
предпочтително удовлетворение, поради което моли производството в тази му част
да бъде прекратено. В случай, че производството в тази му част не бъде
прекратено, моли съда да отхвърли предявения при условията на евентуалност иск,
като неоснователен.
Ответникът
А.Г.Р., моли съда да отхвърли предявения от ищеца при условията на евентуалност
иск, като приеме, че посочените вземания са свързани с трудово правоотношение и
следва да се ползват с привилегията по чл. 136, т. 5 ЗЗД. В тази връзка
посочва, че след сключването на споразумението от 14.09.2016 г., ответното
дружество „К.-Е.“ ЕООД не е извършило реално плащане на дължимите суми, във
връзка с което ответницата е депозирала заявление за издаване на заповед за
незабавно изпълнение, във връзкс с което е издаден изпълнителен лист по гр. д.
№ 69714/2016 г. по описа на СРС, 87-ми състав, с който „К.-Е.“ ЕООД е осъдено
да заплати посочените в споразумението суми, ведно със законната лихва и
направените по заявлението разноски. Счита, че между ответниците в настоящото
производство е било налице валидно трудово правоотношение, въз основа на което
са възникнали описаните в Споразумение от 29.12.2014 г. и в Споразумение от
14.09.2016 г. вземания. Моли съда да отхвърли предявените от ищеца срещу
ответниците искове, като неоснователни и необосновани.
Съдът приема следното от фактическа страна:
На 22.06.2016 г., по молба на П.Г.П. е било образувано изп. д. №
20168510402162 по описа на ЧСИ М.П.. Изпълнителното дело е било образувано въз основа на и изпълнителен лист от 13.06.3016 г., издаден по гр.д. № 801/2016 г. на Софиски апелативен
съд, 7 състав, по силата на който ответникът „К.-Е.“ ЕООД е осъден да
заплати на П.Г.П.,
сумата от 263 200 лева, ведно със законната лихва врху нея, считано от
24.06.2013 г., която към 15.03.2017 г. е възлизала на 99579.81 лева.
На 20.07.2016 г. в Служба по
вписвания е била вписана възбрана върху недвижим имот (подробно описания
магазин № 4, находящ се в гр. София, ул. „Димитър Манов“), собственост на
длъжника „К.-Е.“ ЕООД, като възбраната е била наложена по молба на
взискателя по посоченото изпълнителнително
дело.
В периода от 19.12.2016 г. до 19.01.2017 г., по изп. д. № 20168510402162 е била
проведена публична продан на възбранения недвижим имот, като с протокол от
20.01.2017 г., за купувач на имота
е обявен Г.К.И..
Междувременно, на 30.12.2016 г.
по ч.гр.д. № 69714/2016 г. по описа на СРС, 87 състав, е била издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, с
които „К.-Е.“
ЕООД е осъдено да заплати на А.Г.Р., сумата от 9643.01 лева, представляваща неизплатено
трудово възнаграждение, за периода от м. 01.2015 г. до м.11.2015 г., по трудов
договор № 25/20.10.2011 г., сумата от 32 506.54
лева, представляваща допълнително възнаграждение за постигнати резултати в
трудовата дейност по т.1.1 от допълнително споразумение от 29.12.2014 г., и сумата от 17 624.10 лева, дължима по т. 1.2 от допълнително споразумение
от 29.12.2014 г., ведно със законната
лихва върху главниците, за периода от 30.11.2016 г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 1195.47 лева – разноски по делото за държавна
такса. Сумите са били дължими, съгласно Споразумение с нотариална заверка на
подписите с рег. № 3734/14.09.2016 г. по описа на нотариус с рег. № 438 от
НКРБ.
С молба от 18.01.2017 г., А.Г.Р. се е присъединила като взискател по
изп. д. № 20168510402162, за събиране на сумите, присъдени с изпълнителен лист от 30.12.2016 г. по ч.гр.д. № 69714/2016 г. по
описа на СРС, 87 състав.
По изпълнителното дело са присъединени като взискатели и М.Н.К.(на
09.12.2016 г.), Г.К.И. (на 18.01.2017 г.), В.К.Ц.(на 18.01.2017 г.), А.Е.Ц.(на 18.01.2017
г.), С.П.С.(на 18.01.2017 г.), Д.Р.Д.(на 18.01.2017 г.), Н.Б.В.(на 18.01.2017
г.), Ц.А.Б.(на 18.01.2017 г.), Р.С.Г.(на 18.01.2017 г.), А.Г. Р. (на 18.01.2017 г.), М.Н.К.(на 18.01.2017 г.), „ОББ факторинг“ (на
18.01.2017 г.). Съгласно удостоверения
на СО и НАП за непогасени публични задължения на длъжника са присъединени Столична община и Национална агенция за приходите.
На 15.03.2017 г. е извършено разпределение на постъпилата по изп. д. № 20168510402162
сума от 450 000 лева. Съгласно съставеното от ЧСИ Постановление за
разпределение, на П.Г.П. е разпределена сумата от 32 800.48 лева, от която частично за
погасяване на материалния интерес сумата (17 783.39 лева), а на А.Г. Р. е разпределена сумата от 62 832.52
лева, включваща изцяло погасеното й вземане в размер на 62 772.52 лева и
предплатена такс в размер на 60 лева.
За всички тези факти страните не спорят и същите се
установяват от приетите по делото писмени доказателства: Постановление за
разпределение от 15.03.2017 г. по изп. д. № 20168510402162, заявление за
издаване на заповед за изпълнение с вх. № 3081327/30.11.2016 г., изпълнителен
лист от 30.12.2016 г. по ч.гр.д. №
69714/2016 г. по описа на СРС, 87 състав,
По делото е представен трудов договор № 25/20.10.2011 г.,
сключен на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 КТ, между „К.е.“ ЕООД, като
работодател и А.Г.Р., като работник. Според трудовия договор, работодателят
възлага, а работникът приема да изпълнява длъжността „оператор въвеждане на
данни“, на пълно работно време от 8 часа. Договорено е основно месечно
възнаграждение в размер на 440.00 лева.
Видно от Справка от Национална агенция по приходите, на
24.10.2011 г. е заверено уведомление по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда,
подадено от „К.е.“ ЕООД за сключен договор с А.Г.Р., на длъжността „оператор въвеждане на
данни“.
С Допълнително споразумение №
10/02.01.2014 г., страните са договорили основното месечно възнаграждение на
работника по трудовото правоотношение да е 565 лева, считано от 01.01.2014 г.
С Допълнително споразумение №
31/01.04.2015 г., основното месечно възнаграждение на А.Г.Р. е увеличено на 590
лева, считано от 01.04.2015 г.
По делото е представено Допълнително споразумение от 29.12.2014 г.
към трудов договор № 25/20.10.2011 г., в което е посочено, че страните са
постигнали съгласие, че „К.е.“ ЕООД ще изплаща на А.Г.Р., допълнително трудово
възнаграждение, както следва:
- допълнително трудово
възнаграждение за постигнати резултати в
трудовата дейност в размер на 2.5 %
месечно от реализирания оборот на офиса на дружеството, намиращ
се в гр. София, ул. „Христо Белчев“ № 2, считано от 01.01.2015 г., което ще се изплаща
от „К.е.“ ЕООД на А.Г.Р., ежемесечно до
10-то число на следващия месец (чл.
1, ал. 1 от допълнителното споразумение от 29.12.2014 г.).
- 10% бонус от годишната печалба
на дружеството за съответната година,
който ще се изплаща от „К.е.“ЕООД на на А.Г.Р.
до 10-то число на месец януари от годината, следваща годината за която се
дължат бонуса (чл. 1, ал. 2).
В Допълнителното споразумение от
29.12.2014 г. е посочено, че „К.е.“ ЕООД се представлява от П.В.П..
Със заповед № 83/01.09.2016 г.,
трудовото правоотношение между ответниците е било прекратено (считано от
31.08.2016 г.) на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ (по взаимно съгласие) и след подадена
молба от А.Г.Р. от 15.08.2016 г.
Със споразумение от 08.09.2016 г., „К.е.“ ЕООД и А.Г.Р. са
постигнали съгласие, че „К.е.“ ЕООД дължи на
А.Г.Р., сума в общ размер на 59 773.65 лева, от които: сумата от 9643.01
лева, представляваща трудово възнаграждение за периода от м. 01.2015 г. до
м.11.2015 г. по трудов договор № 25/20.10.2011 г., сумата от 32 506.54
лева, представляваща допълнително възнаграждение по т.1.1 от допълнително
споразумение от 29.12.2014 г., и сумата
от 17 624.10 лева, представляваща допълнително възнаграждение по т.
1.2 от допълнително споразумение от 29.12.2014 г. Според споразумението от 08.09.2016
г., посочените в него суми са платими на
А.Г.Р. в тридневен срок от сключване на
споразумението.
На 14.09.2016 г., нотариус с рег.
№ 438 от НКРБ е удостоверил, че подписите в споразумението от 08.09.2016 г. са
положени от С.Д.С.за „К.е.“ ЕООД и А.Г.Р..
Въз основа на споразумението от
08.09.2016 г., на 30.12.2016 г. по ч.гр.д. № 69714/2016 г. по описа на СРС, 87
състав, са били издадени посочените по-горе заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, въз основа на който А.Г.Р. се е присъединила като
взискател по изп. д. № 20168510402162.
По делото са представени още 10
бр. споразумения от 08.09.2016 г.,
сключени между „К.е.“ ЕООД и всяко едно от физическите лица, присъединили се
като взискатели по изп. д. № 20168510402162. Със споразуменията, „К.е.“ ЕООД е
признало, че дължи суми на физическите лица въз основа на допълнителни
споразумения от 29.12.2014 г.. Всички споразумения от 08.09.2016 г. са с
нотариална заверка на подписите от 14.09.2016 г.
По делото са представени
ведомости за заплати за периода от 2011-2014 г., в които е посочен и първия
ответник, заповеди за разрешаване на А.Г.Р. на платен годишен отпуск, за
периода 2012 г. – 2016 г., отчети за собствения капитал на „К.е.“ ЕООД,
счетоводен баланс на „К.е.“ ЕООД, хронологични ведомости, Отчети за приходите и
разходите на „К.е.“ ЕООД, Отчети за паричните потоци на „К.е.“ ЕООД, Отчети за
извърени продажби, Отчети фискална памет, годишни данъчни декларации и др.
По делото е прието основното и допълнително заключения по
извършената съдебно-счетоводна експертиза, които не са оспорени от страни и
които съдът кредитира. Вещото лице, след като се е
запознало с представените по делото документи, извършило е проверка в Търговския регистър по партидата на „К.Е.“ ЕООД на обявените ГФО,
обявените счетоводни баланси, отчети за приходи и разходи на дружеството за 2015 г. и 2016 г., и след
като е извършило проверка в счетоводството на „К.Е.“ ЕООД, е приело, че между „К.е.“
ЕООД и А.Г.Р. е съществувало трудово правоотношение, което е възникнало по
силата на трудов договор от 20.10.2011г.
„К.Е.“ ЕООД е регистрирало в НАП трудов договор с № 25/20.10.2011 г.,
сключен с ответницата, но допълнителнo
споразумениe oт 29.12.2014 г. към трудов договор с № 25 от 20.10.2011 г., не е било регистрирано в НАП (видно от
допълнителното заключение по ССчЕ)
За периода от 2011 г. до 2015 г.,
„К.Е.“ ЕООД е обявявало ГФО и в същите са декларирани
данни от извършена търговска дейност. ВЛ е констатирало, че предоставения му Отчет за приходите и разходите за
2015 г. на „К.Е.“ ЕООД се
различава от подадения в Търговския регистър (ТР) Отчет за приходите и разходите, като разликата е в
това, че в предоставения на вещото лице ОПР има отчетени приходи от продажби в
размер на 1675 хил.лв. за 2015 г. В предоставения на вещото лице Отчет за
паричните потоци за 2015 г. също е имало разлики с Отчета за паричните потоци
за 2015 г., обявен в ТР, като в първия отчет фигурират парични
потоци/постъпления, свързани с търговски контрахенти в размер на 1868 хил. лв.
Вещото лице е посочило, че в
предоставените му справки от счетоводната програма не е посочен търговски
обект, в който са реализирани приходите, а по информация на дружеството, за
периода 2015 г., дружеството е имало само един търговски обект - в
гр. София, бул. „Витоша“ № 50.
Вещото лице е констатирало, че по
сметка 604 – „Разходи за заплати“ и сметка 421 - „Разчети за персонал“
фигурират начислени задължения към служители само по трудови договори. На
вещото лице не е била предоставена информация къде, респ. по коя сметка
дружеството води допълнителни възнаграждения по сключеното допълнително споразумение
от 29.12.2014 г. с А.Г.Р..
В ССчЕ е посочено, че не се
установява допълнително възнаграждение в размер на 10 % от годишната печалба,
съобразно допълнителното споразумение от 29.12.2014 г. В обявения Счетоводен
баланс към 31.12.2015 г., дружеството не е обявило текущ финансов резултат за
2015 г., което означава, че няма върху какво да бъде изчислено допълнително
възнаграждение по чл. 1, ал. 2 от допълнителното споразумение от 29.12.2014 г.
По данни от представения на вещото лице Счетоводен баланс към 31.12.2015 г.,
дружеството е обявило текуща печалба в размер на 4 000 лева, т.е.
допълнителното възнаграждение 2.5 % от печалбата възлиза на 100 лева.
От анализ на обявените ГФО за
периода 2012 г. – 2015 г. се констатира, че липсва съпоставимост в обявената
печалба за 2013 г. по баланса към 31.12.2013 г. – 69 000 лв. и обявената
печалба за същата година в баланса към 31.12.2014 г. - 53 000 лв., поради
което не е ясно върху каква печалба следва да се изчисли възнаграждение от 2.5%
за периода 2012 г. – 2014 г.
По предоставените на вещото лице счетоводни данни, „К.-Е.“ ЕООД води задължение за
неизплатено трудово възнаграждение по сметка 421 – „Разчети за персонал“ към А.Г.Р.,
в размер на 9643.01 лева, отнасящи се за
периода от м.01.2015 г. до м.07.2016 г. Тази сума фигурира и като неизплатено
възнаграждение по трудов договор във ведомостите за заплати.
Видно от допълнителното заключение по
ССчЕ, според обявения в ТР счетоводен баланс към 31.12.2016 г., „К.-Е.“ ЕООД няма задължения към персонал. В Пасива на
баланса са били отразени следните задължение: задължения към финансови
предприятия до 1 г. – 247 000 лв.,
задължения към доставчици и клиенти до 1 г. – 638 000 лв., осигурителни
задължения до 1 г. – 16 000 лв. и данъчни задължение до 1 г. – 16 000 лв. В обявения ГФО за 2016 г. не фигурира
задължение по допълнителни споразумения към трудови договори със служители,
вкл. и не фигурират задължение по допълнително споразумение от 29.12.2014 г.
За
2015 г., обявените задължения на „К.-Е.“ ЕООД в счетоводния
баланс към 31.12.2015 г. в Търговския регистър към АВ са били общо в размер на
222 000 лева - задължения към
финансови предприятия над 1 г. По обявения счетоводен баланс на „К.-Е.“ ЕООД към 31.12.2015
г. в Търговския регистър няма данни за задължения към доставчици и задължения
към персонал, вкл. и няма
данни за задължения по допълнителни споразумения
към трудови договори .
По данни в счетоводния баланс на „К.Е.“
ЕООД към 31.12.2015 г., обявен в Търговския регистър, дружеството не е реализирало печалба от дейността си за
2015 г. По
данни в счетоводния баланс на „К.Е.“ ЕООД към 31.12.2016 г. обявен
в Търговския регистър, дружеството е реализирало печалба от дейността си за 2016 г. в размер на 14 000 лв., която е резултат
от дейността на дружеството. Не се съдържад данни, от които да се установи, че
реализираната печалба от дейност свързана с въвеждане на данни.
В
допълнителното заключение е посочено още, че по данни на обявения ГФО към
31.12.2015 г. на „К.-Е.“ ЕООД в Търговския регистър към АВ, дружеството е
обявило само задължения към финансови предприятия, като други задължения не
фигурират в обявения счетоводен баланс. В представените счетоводни документи от
ответното дружество също не се съдържат данни за счетоводната сметка, по която
дружеството води задължения към служителите на основание представените на
вещото лице допълнителни споразумения, включитено и за споразумението с ответницата.
На база обявените финансови данни за
ответното дружество в счетоводните баланси – към 31.12.2015 г. и към 31.12.2016
г. в Търговския регистър към АВ, в дружеството не фигурират задължения към
персонал, включително и не фигурират задължения по допълнителни споразумения,
сключени между ответното дружество и негови служители (включително ответницата).
В
открито съдебно заседание на 15.10.2018 г., вещото лице потвърждава, че за
задълженията към персонала има отделна част в пасива на счетоводния баланс. В случая, в баланса, обявен в ТР, не
съществуват такива задължения.
В
открито съдебно заседание на 18.02.2019 г., вещото лице заявява, че не може да
обясни какъв е източникът за несъответствието между отчетите в счетоводството
на втория ответник и отчетите, обавени в Търговския регистър. Според вещото лице, задълженията към
персонала не следва да се отнасят като задължение към доставчици, тъй като
задълженията към персонала фигурират като отделна част от пасива на счетоводния
баланс, а доставчиците би следвало да са контрахенти, които доставят стоки и
услуги на дружеството.
По делото е прието основното и допълнително заключения по
извършената съдебно-почеркова (графическа) експертиза, които не са оспорени от
страни и които съдът кредитира.
Видно
от основното заключение по СПЕ, подписите за „работник“ в трудов договор с №
25/20.10.2011 г. и за „А.Г.Р.“ в допълнителнo споразумениe oт 29.12.2014 г. към
трудов договор с № 25/20.10.2011 г., са положени от А.Г.Р..
Подписът
за „работодател“ в трудов договор с № 25/20.10.2011 г. е положен от П.В.П..
Подписът
за „К.Е.“ ЕООД в допълнителнo споразумениe oт 29.12.2014 г. към трудов договор
с № 25/20.10.2011 г., не е положен
от П.В.П..
Видно
от допълнителното заключение по СПЕ, подписите след „Подпис и печат“ във
ведомост за заплати на „К.Е.“ ЕООД, условно номерирани като: ІІ и ІІІ – месец
01.2012 г.; І и ІІ – месец 02.2012 г.; І
и ІІІ – месец 10.2012 г.; ІІ и ІІІ – месец 02.2013 г.; І, ІІ и ІІІ – месец
01.2014 г. и І-месец 12.2014 г. са положени от едно лице, но не са положени от П.В.П..
Подписите след „Подпис и печат“ във ведомост за заплати
на „К.Е.“ ЕООД, условно номерирани като: І – месец 01.2012 г.; ІІІ и ІV – месец 02.2012 г.; ІІ –месец
02.2013 г., са положени от едно лице, но
не са положени от П.В.П..
Подписите след „Подпис и печат“ във ведомост за заплати
на „К.Е.“ ЕООД, условно номерирани като: І – месец 02.2013 г. и ІІ – месец
12.2014 г., са положени от П.В.П..
По делото са събрани гласни
доказателства чрез разпита на свидетелката П.В.П.. Свидетелката заявява, че през
периода от 2014 г. до 2016 г. е била управител на „К.Е.“ ЕООД, но не е
подписвала допълнителни споразумения със служители на „К.Е.“ ЕООД за договаряне
на бонуси. Сочи, че е била само формално управител на „К.Е.“ ЕООД, като
дружеството се ръководело от С.С.или К.И.. Не си спомня, през въпросния период,
да е предоставяла пълномощно на С.С.или К.И.. Заявява, че дружеството не е забавяло
изплащането на възнагражденията на служителите. Свидетелката познава А.Г.Р.,
която работела като офис – администратор, но сочи, че последната не е ходила
при свидетелката, за да отчита някаква дейност или какво е извършила.
В
открито съдебно заседание на 23.04.2018 г., процесуалният представител на
втория ответник заявява, че допълнителното споразумение от 29.12.2014 г. е било
подписано от К.И., по силата на нотариално заверено пълномощно, но такова по
делото не е представено.
По оспорване на ищеца, с
определение от 28.11.2017 г., на основание чл. 193 ГПК, е открито производство
по оспорване на документ – Трудов договор № 25/20.10.2011 г. и Допълнително
споразумение от 29.12.2014 г. относно автентичността на подписите, положени за
ответниците, а с определение от 15.10.2018 г. – и на подписите, положени за П.П.
във ведомости за заплати.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от правна страна следното:
Предявен е иск с правна
квалификация чл. 464, ал. 1 ГПК.
Отрицателният установителен иск по чл. 464, ал. 1 ГПК е правен способ за защита на взискател в изпълнителното производство
срещу включване в разпределението по чл. 460 ГПК на вземане на друг
взискател към длъжника.
В настоящия случай се установи,
че ищецът и първият ответник са взискатели по образуваното срещу втория ответник
изпълнително дело, че по
изпълнителното дело са постъпили суми от продажбата на собствения на дружеството недвижим имот,
като въз основа на съставен протокол съдебният изпълнител е извършил
разпределението им, при което в полза на първия ответник е определена сума за пълно удовлетворяване, а в
полза на ищеца - за погасяване на част от вземането му. С оглед на това, налице е надлежна процесуална легитимация по
делото. Оспореното вземане е включено в разпределението по изпълнителното дело.
Не се твърди, че сумата е била предадена от съдебния изпълнител
на взискателя с оспорено вземане (липсват и такива доказателства). На последно място,
искът е предявен в
законоустановения едномесечен срок от съобщението за извършеното разпределение. Следователно, искът е
процесуално допустим.
С
оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест при отрицателен
установителен иск, ответниците са тези, които следваше да докажат, при
условията на пълно и главно доказване, всички предпоставки на отричаното от
ищеца вземане, т.е. фактите, от които то произтича. Ответниците следваше да
установят по делото фактът, че между тях е сключено валидно правоотношение,
изменено с твърдяното споразумение, по силата на което за А.Г.Р. е възникнало
вземане спрямо „К.-Е.“ ЕООД, както и да установят вида, размера и произхода на
това вземане.
Такова доказване по делото не беше проведено.
Действително,
установи се по делото, че по силата на трудов договор № 25/20.10.2011 г., между
„К.е.“ ЕООД, като работодател и А.Г.Р., като работник, е възникнало трудово
правоотношение, по силата на което първият ответник е приел да изпълнява
длъжността „оператор
въвеждане на данни“, при основно
месечно възнаграждение в размер на 440
лева. За сключения договор, своевременно в Национална агенция по приходите е
било подадено уведомление по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда. Това се
потвърждана и от заключението по съдебно-счетоводната експертиза. Възраженията
на ищеца, в тази връзка, са неоснователни.
Недоказано е, обаче, вземането на първия
ответник за сумата от 9643.01 лева, представляващи трудово възнаграждение за
периода от м. 01.2015 г. до м.11.2015 г. по трудов договор № 25/20.10.2011 г.
Както
беше посочено, първоначалното уговорено основно трудово възнаграждение е било в
размер на 440 лева, като считано от 01.01.2014 г., е увеличено на 565 лева (с
Допълнително споразумение № 10/02.01.2014 г.), а считано от 01.04.2015 г. - на
590 лева (с Допълнително споразумение № 31/01.04.2015 г.). Посоченото в
счетоводството на втория ответник неизплатено трудово възнаграждение към първия
ответник, в размер на 9643.01 лева,
отнасящи се за периода от м.01.2015 г. до м.07.2016 г. (видно от основното
заключение по ССчЕ) не съответства на предвиденото с Допълнително споразумение
№ 31/01.04.2015 г. основно трудово възнаграждение на Р. (в размер на 590 лева).
Не се твърди (а и не се установява) да е било налице частично плащане на
дължимото на ответницата трудово възнаграждение. Освен това, единственото задължение на
работодателя, посочено в заповедта, с която трудовото правоотношение между
ответниците е било прекратено (заповед №
83/01.09.2016 г.) е задължението за изплащане на сумата от 521.98 лева –
обезщетение по чл. 224 КТ.
На
следващо място, видно от допълнителното заключение по ССчЕ, според обявения в
ТР счетоводен баланс към 31.12.2016 г., „К.-Е.“ ЕООД няма задължения към персонал. По данни на обявения ГФО към
31.12.2015 г. на „К.-Е.“ ЕООД в Търговския регистър към АВ, дружеството е
обявило само задължения към финансови предприятия, като други задължения не
фигурират в обявения счетоводен баланс. На база обявените финансови данни за
ответното дружество в счетоводните баланси – към 31.12.2015 г. и към 31.12.2016 г. в Търговския регистър към АВ,
в дружеството не фигурират задължения към персонал
Поради
изложено, съдът приема, че по делото не доказано, при условията на пълно и
главно доказване, че първият ответник има вземане към „К.-Е.“ ЕООД в размер на
сумата от 9643.01 лева - трудово възнаграждение за периода от м. 01.2015 г. до
м.11.2015 г.
Относно
допълнителните възнаграждения по т.1.1 и по т. 1.2 от допълнително споразумение
от 29.12.2014 г. (в размер съответно на 32 506.54 лева и 17 624.10
лева):
Ответниците
твърдят, че тези вземания са възникнали в полза на А.Г.Р. по силата на
Допълнително споразумение от 29.12.2014 г. към трудов договор № 25/20.10.2011
г.
Съгласно чл.180 ГПК, частни документи, подписани от лицата, които
са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в
тях, са направени от тези лица. Когато изявленията обхващат датата на
документа, т.е. когато датата е включена в съдържанието му, всяко от лицата
може да опровергава верността й и носи на основание чл.154 ал.1 ГПК тежестта да
установи действителното време на съставяне.
В
споразумението от 29.12.2014 г. е
посочено, че „К.Е.“ ЕООД се представлява от управлителя си П.В.П.. Видно от
основното заключение по съдебно-почеркова (графическа) експертиза, подписът за
„К.Е.“ ЕООД в допълнителнo споразумениe oт 29.12.2014 г. към трудов договор с №
25/20.10.2011 г., не е положен от П.В.П..
В този смисъл са и свидетелските показания на П.В.П., която заявява, че през
периода от 2014 г. до 2016 г. е била управител на „К.Е.“ ЕООД, но не е подписвала допълнителни
споразумения със служители на „К.Е.“ ЕООД за договаряне на бонуси.
В
открито съдебно заседание на 23.04.2018 г., процесуалният представител на
втория ответник заявява, че допълнителното споразумение от 29.12.2014 г. е било
подписано от К.И., по силата на нотариално заверено пълномощно, но такова по
делото не е представено.
Следователно,
допълнителнoто споразумениe oт 29.12.2014 г. е неавтентичен документ, тъй като не
се установява, че подписът, положен за втория ответник, изхожда от негов
представител.
Доколкото,
обаче, в споразумението от 08.09.2016 г. и двамата ответници, са се позовали на
допълнителното споразумение от 29.12.2014 г., на основание чл. 181, ал. 1 ГПК,
съдът приема, че същото обвързва ответниците, като достоверната дата на
допълнителното споразумение е датата на нотариалната заверка на подписите на споразумението от 08.09.2016 г., а именно
– 14.09.2016 г.
Това
се потвърждава и при съвкупна преценка на всички останали доказателства по
делото. Видно от допълнителното заключение
по ССчЕ, допълнителнoто споразумениe oт 29.12.2014 г. не е било регистрирано в
НАП (а е следвало да бъде регистрирано с уведомление по чл.62, ал.5 от КТ, тъй
като съдържа уговорки относно съществен елемент от трудовия договор по смисъла
на чл.66, т.7 от КТ-допълнително възнаграждение). Видно от основното заключение
по ССчЕ, в представените счетоводни документи от ответното дружество също не се
съдържат данни за счетоводната сметка, по която дружеството води задължения към
служителите на основание представените на вещото лице допълнителни
споразумения, включитено и за споразумението с ответницата.
Следователно,
достоверната дата на допълнителното споразумение от 29.12.2014 г., е 14.09.2016
г., към който момент, трудовото правоотношение между ответниците вече е било
прекратено (със заповед № 83/01.09.2016 г.). Този факт, както и сключването на още
10 бр. почти идентични споразумения, на една и съща дата, всички, съдържащи
признание на дружеството за дължими суми (по които сборът на процентите за бонуси
на работниците е около 100 % от печалбата на дружеството), и всички с
нотариална заверка на подписите от 14.09.2016 г., което е в относително кратък
период след образуване на изп. д. № 20168510402162 (на 22.06.2016 г.) и
вписване на възбраната по него (на 20.07.2016 г.), без никакво съмнение сочат
наличието на привидно създадено правоотношение, при което страните са целели да
създадат у трети лица убеждение за съществуване на вземане към дружеството в
размер на процесната сума.
Така
или иначе, не се установява и възникването на задължения в размер на посочените
суми.
Видно
от ССчЕ, предоставения на вещото лице
Отчет за приходите и разходите за 2015 г. на „К.Е.“ ЕООД се различава от подадения в Търговския
регистър Отчет за приходите и разходите. Следователно,
счетоводството на втория ответник не е водено редовно, поради което вписванията
в счетоводните книги следва да се преценяват с оглед „другите обстоятелства по
делото“ (чл. 182 ГПК).
Видно
от допълнителното заключение по ССчЕ, според обявения в ТР счетоводен баланс
към 31.12.2016 г., „К.-Е.“ ЕООД няма
задължения към персонал. В Пасива на баланса са били отразени задължения
към финансови предприятия до 1 г. – 247
000 лв., задължения към доставчици и клиенти до 1 г. – 638 000 лв.,
осигурителни задължения до 1 г. – 16 000 лв. и данъчни задължение до 1 г. – 16
000 лв. В обявения ГФО за 2016 г. не фигурира задължение по допълнителни
споразумения към трудови договори със служители, вкл. и не фигурират
задължение по допълнително споразумение от 29.12.2014 г.
За
2015 г., обявените задължения на „К.-Е.“ ЕООД в счетоводния баланс към
31.12.2015 г. в Търговския регистър към АВ са били общо в размер на
222 000 лева - задължения към
финансови предприятия над 1 г. По
обявения счетоводен баланс на „К.-Е.“ ЕООД към 31.12.2015 г. в Търговския
регистър няма данни за задължения към доставчици и задължения към персонал,
вкл. и няма данни за задължения по допълнителни споразумения към трудови
договори. Вещото лице е констатирало също, че по сметка 604 – „Разходи за
заплати“ и сметка 421 - „Разчети за персонал“ фигурират начислени задължения
към служители само по трудови договори. На вещото лице не е била предоставена
информация къде, респ. по коя сметка дружеството води допълнителни
възнаграждения по сключеното допълнително споразумение от 29.12.2014 г. с А.Г.Р..
Според вещото лице, задълженията към персонала не следва да се отнасят като
задължение към доставчици, тъй като задълженията към персонала фигурират като
отделна част от пасива на счетоводния баланс, а доставчиците би следвало да са
контрахенти, които доставят стоки и услуги на дружеството.
Освен това, в ССчЕ е посочено, че
не се установява допълнително
възнаграждение в размер на 10 % от годишната печалба, съобразно допълнителното
споразумение от 29.12.2014 г. В обявения Счетоводен баланс към 31.12.2015 г.,
дружеството не е обявило текущ финансов резултат за 2015 г., което означава, че
няма върху какво да бъде изчислено допълнително възнаграждение по чл. 1, ал. 2
от допълнителното споразумение от 29.12.2014 г. По данни от представения на
вещото лице Счетоводен баланс към 31.12.2015 г., дружеството е обявило текуща
печалба в размер на 4 000 лева, т.е. допълнителното възнаграждение 2.5 %
от печалбата възлиза на 100 лева.
По
данни в счетоводния баланс на „К.Е.“ ЕООД към 31.12.2016 г. обявен в Търговския
регистър, дружеството е реализирало печалба от дейността си за 2016 г. в размер
на 14 000 лв., която е резултат от дейността на дружеството. Не се съдържад
данни, от които да се установи, че реализираната печалба от дейност свързана с
въвеждане на данни.
Следователно,
не се установява възникването на вземания за допълнителните възнаграждения по
т. 1.1 и по т. 1.2 от допълнително споразумение от 29.12.2014 г. Поради
недължимост на главниците, не е дължимо и акцесорното задължение за заплащане
на законна лихва върху тях.
С
оглед на изложеното, искът е основателен и следва да бъде уважен изцяло.
Относно разноските: При този
изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да се
присъди сумата от 2850.90 лева, в
т.ч.: платена държавна такса (2510.90 лв.), депозит за ССчЕ и такса за банков
превод (305 лв.), депозит за свидетел и такса за банков превод (35 лв.).
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК вр. чл. 38,
ал.1, т.2 от ЗА, вр. чл. 7,
ал. 2 от Наредба № 1 за минималният размер
на адвокатските възнаграждения, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
процесуалния представител на ищеца – адв. В.В.Т., адвокатско възнаграждение в
размер на 2413.18 лева.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО, 20 състав,
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по предявения от
П.Г.П., с
ЕГН: **********, с адрес: ***, против А.Г.Р., с ЕГН: **********, с адрес: ***,
и „К.-Е.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
иск по чл. 464, ал. 1 ГПК, че за ответника А.Г.Р. не съществува вземане към ответника „К.-Е.“
ЕООД, в размер на 62 772.52
лева, представляваща сбора от сумите (вкл. законна лихва), за които на
30.12.2016 г. по ч.гр.д. № 69714/2016 г. по описа на СРС, 87 състав, е била
издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, и която сума
е била разпределена на ответника А.Г.Р. по изпълнително дело № 20168510402162 по
описа на ЧСИ М.П..
ОСЪЖДА А.Г.Р., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, и „К.-Е.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, да
заплатят на П.Г.П., с ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 2850.90 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА А.Г.Р., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, и „К.-Е.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, да
заплатят на адвокат В.В.Т., с ЕГН: **********, с адрес: ***, НП, бизнес център „Венус“, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона
за адвокатурата, сумата от 2413.18 лева
- адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: