Р Е Ш Е Н И Е
№ 261703/16.12.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ
състав, в открито съдебно заседание, проведено на шестнадесети
ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ
при
участието на секретаря Ани Динкова,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 5550 по описа
на съда за 2020 г.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен
от „С.Б." ЕООД ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:*** срещу „Е.П.”
АД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление:*** иск с правно основание чл. 55, ал.1,
предл.1 от ЗЗД
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 19,00 лв., представляваща платена на 15.08.2015 г. без
основание стойност за възстановяване на ел. захранване на обект с абонатен
№ * и клиентски № *, с титуляр на партидата Д. В. А.,
ЕГН: **********, с адрес ***, като
вземането е прехвърлено от абоната Д. В. А., ЕГН: ********** на
ищеца с договор за цесия от 21.05.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата
считано от датата на подаване на исковата молба – 02.06.2020 г. до
окончателното ѝ изплащане.
В исковата си молба ищцовото дружество, чрез
адв. Я., твърди, че
с договор за цесия от 21.05.2017г. е придобило от Д. В. А. вземане в размер на
19.00 лв. – заплатена без основание сума на 15.08.2015 г.. За
вземането ответното дружество е издало фактура и претендирало сумата като такса
за възстановяване на захранване с електрическа енергия. Поддържа, че
събраната сума от цедента е начислена незаконосъобразно и получена без
основание. Сочи, че ответното дружество било уведомено за сключения договор за
цесия с нарочно уведомление по реда на чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД, приложено към
исковата молба. По изложените съображения моли предявения иск да е уважен.
Претендира присъждане на сторените в заповедното и в настоящото производство
съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът „Е.П.”
АД е депозирал писмен отговор на исковата молба, чрез адв. Н. Б., с който изрично
признава иска и сочи, че незабавно след уведомяването с исковата молба за
сключения договор за цесия, ответното дружество е погасило задължението си.
Поддържа, че не е дал повод за започване на производството и са налице всички
предпоставки по чл.78, ал.2 ГПК за присъждане на разноски в негова полза. Моли
за прекратяване на производството по делото, поради отпадане на правния интерес
за ищеца от предявените искове, след извършеното плащане и за присъждане на
разноски.
В о.с.з. довереникът на ищеца моли за постановяване на решение при признание
на иска от ответника.
Процесуалният представител на ответника обосновава
искането си по чл. 78, ал.2 от ГПК и с обстоятелството, че дружеството не е
било уведомено за цесията.
СЪДЪТ, преценявайки
събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2
от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна и формулира следните
изводи от правна страна:
В срока по чл.131 от ГПК ответното дружество е заявило, че признава изцяло
предявените искове по основание и размер, признатото право не противоречи на
закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може
да се разпорежда. Ето защо и предвид волеизявлението направено от процесуалния
представител на ищеца, съдът постановява настоящото решение при признание на
иска, като на основание чл.237, ал.2 от ГПК не е необходимо да излага мотиви за
това.
С отговора по чл. 131 от ГПК е преддтавено платежно
нареждане от 07.07.2020 г. за сумата от 19,00 лв. с
отразено основание „доброволно плащане по гр.д. № * на ВРС“. Платежното не е оспорено от ищеца, поради което и
съдът приема, че от съдържанието ѝ може да се направи извод за погасяване на задължението на
ответника. Доколкото последното обстоятелство е
настъпило в хода на процеса, същото следва
да се вземе предвид на основание чл. 235, ал.3 от ГПК и искът следва да се отхвърли, не поради неоснователност и
недоказаност, а поради погасяване чрез плащане.
По разноските:
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника,
че са налице предпоставките на чл.78, ал.2 от ГПК и не дължи заплащане на
разноските, тъй като не е дал повод за завеждане на делото, по следните съображения:
С извършеното
нa 07.07.2020 г. плащане в хода на процеса
ответникът - търговско дружество недвусмислено е
признал изискуемостта на процесното парично задължение, което
е за връщане на дадено при начална липса на основание. Т.е. то е било изискуемо още
от датата, на която ответникът недължимо е получил сумата от 19,00 лв. като такса за възстановяване на електрозахранването от цедента
Д. В. А. на 15.08.2015 г. В тази връзка в
Определение № 605 от 10.06.2002 г. на ВКС по гр. д. № 1093/2001 г., II г. о. и
Определение № 475 от 1.12.2005 г. на ВКС по ч. т. д. № 275/2005 г., II г.о. се
сочи, че ответник, който е признал иска, дължи заплащането на съдебните
разноски, ако е изпълнил задължението си след предявяване на иска, какъвто
именно е процесния случай. В този смисъл е и Решение № 124 от 16.I.1957 г. по
гр. д. № 7153/56 г., IV г.о., което сочи, че в случаите на парични задължения
се счита, че длъжникът с поведението си е станал причина за завеждането на
делото, щом не е изплатил дължимата сума преди това.
На следващо място ноторно известно е, че предметът на
настоящото дело е идентичен с този на стотици други граждански дела по описа на
ВРС водени срещу този ответник за връщане на недължимо платени суми като
процесната, които са приключили с влязъл в сила съдебен акт в полза на
потребителя или цесионера на вземането. Наред с това по
въпроса за неравноправността, респективно нищожността на клаузи в ОУ към
договорите за продажба на електрическа енергия предвиждащи компенсиране от
потребителя на разходите за прекъсване и възобновяване на снабдяването с ел.
енергия в случаите, когато преустановяването е било по тяхна вина, е налице
постановена непротиворечива съдебна практика на Върховната инстанция формирана
още към 2015 г. с Решение № 125/07.08.2015 г. по т.д. №
990/2015 г. на ВКС, I т.о. Т.е. следва да се презюмира, че длъжникът – търговец
по занятие, още към 2015 г. е бил наясно с нищожността на клаузата на
собствените му ОУ предвиждаща възникване на вземането му към потребителите за
процесната такса от 19,00 лв. за възстановяване на ел. захранване.
От горното следва извод, че въпреки формираната
още от 2015 г. константна съдебна практика по исковете като процесния и множеството приключили искови производства, по които е
осъден да върне аналогични суми, включително да репарира съдебните разноски на
ищците по тези дела, търговецът е проявил
дългогодишно бездействие (15.08.2015
г. – 07.07.2020
г.) като не е върнал на цедента Алекова полученото
от нея и съзнателно държано без основание парично
задължение от 19,00 лв., например чрез прихващане с насрещно
вземане към потребителя за цена на доставена ел енергия. Подобна фактическа
обстановка преценена в съвкупност с течащата в полза на бездействащия ответник
погасителна давност за задължението, изтичаща малко повече от месец след
образуване на делото, не сочат на извинително извънсъдебно поведение на търговеца,
което да се тълкува в смисъл, че не е дал повод за завеждане на делото по чл.
78, ал.2 от ГПК.
До извод за обратното не води и обстоятелстовото, че ищецът е цесионер
на вземането, доколкото за тази категория кредитори законът не предвижда
по-особен ред за упражняване на права придобити по цесия. Промяната
в кредитора не заличава и с обратна сила бездействието на длъжника като
насрещната страна по облигационната връзка да заплати задължението си към цедента, изискуемо още от дата 15.08.2015
г., като по делото няма данни или дори твърдения търговецът
да е предприел действия по погасяване на задължението си към потребителя преди
датата на орбазуване на делото – 01.06.2020 г. Нещо повече. Макар да е получил
препис от исковата молба още на 09.06.2020 г., процесната сума е погасена едва
на 07.07.2020 г.
В
обобщение съдът намира, че с извънсъдебното си поведение длъжникът е дал повод
за завеждане на ищеца се дължат разноски на основание чл. 78,
ал.1 от ГПК. Последните се претендират в размер на 50,00 лв. за държавна такса
и 360,00 лв. с ДДС за заплатено адвокатско възнаграждение, които разоди за
ищеца се доказват от представените доказателства – списък по чл. 80 от ГПК, фактура
и договор за правна защита и съдействие. Следователно с решението на ищеца
следва да се присъди общо сумата от 410,00 лв.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „С.Б." ЕООД, ЕИК:
*, със
седалище и адрес на управление:*** срещу „Ел. С." АД, ЕИК
*, със седалище и адрес на управление:*** Т.“-Е иск с правно основание чл.55,
ал.1, предл.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от
19,00 лв., представляваща
платена на 15.08.2015 г. без основание стойност за възстановяване
на ел. захранване на обект с абонатен № * и клиентски № *,
с титуляр на партидата Д. В. А., ЕГН: **********, с адрес ***, като
вземането е прехвърлено от абоната Д. В. А., ЕГН: ********** на
ищеца с договор за цесия от 21.05.2017 г., поради извършено плащане на главницата и законната лихва в хода на процеса,
на основание чл.235, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА „Ел. с." АД, ЕИК
*, със седалище и адрес на управление:*** Т.“-Е да заплати на „С.Б."
ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:*** законната лихва върху главницата от 19,00 лв.
считано от датата на подаване на исковата молба – 02.06.2020 г. до заплащането
ѝ на 07.07.2020 г.
ОСЪЖДА „Ел. с." АД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление:*** Т.“-Е да заплати на „С.Б." ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес
на управление:***, сумата 410,00
лв., представляваща
сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: