№ 608
гр. Габрово, 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и
четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Боян Хр. Косев
при участието на секретаря Елисавета Б. Илиева
като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело №
20224210101287 по описа за 2022 година
Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.
Образувано е по искова молба на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Витоша, ж.к. Малинова Долина, ул.
„Рачо Петков - Казанджията” № 4-6, предявена срещу П. К. М., ЕГН **********, с
адрес: гр. Габрово, ул. „*************" № 12 за установяване дължимост на вземания,
за които в производството по частно гр. дело № 746/2022 г. на ГРС, е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която е депозирано възражение от претендирания
длъжник.
Ищецът твърди, че въз основа на сключен на 06.11.2015 г. договор за
потребителски кредит „Провидент Файненшъл България” ООД предоставило на
ответника заем в размер на 600 лева, при поето задължение за връщането му на 45
седмични вноски, с краен срок на погасяване - 18.09.2016 г., което задължение
останало неизпълнено. Излага, че вземането е прехвърлено на заявителя с договор за
цесия, съобщена на длъжника. Твърди, че на 12.10.2020 г. между „ЕОС Матрикс"
ЕООД и П. К. М., ЕГН ********** било сключено споразумение за разсрочване на
парично задължение, по силата на което длъжникът признал непогасената част от
вземането по договора за потребителски кредит от 06.11.2015 г. на обща стойност
791.64 лв..
Поради неизпълнение на задълженията на кредитополучателя, ищецът се снабдил
със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. В срока по чл. 414 ГПК ответникът
депозирал възражение, поради което и ищецът претендира установяване на
задълженията, за които му е издадена заповед за изпълнение в настоящото
производство, а именно: 600 лева - главница по договор за потребителски кредит от
06.11.2015 г. и сключено към него споразумение за разсрочване на парично задължение
1
от 12.10.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозиране на
заявлението в съда до изплащане на вземането, 191,64 лева – обезщетение за забава
върху главницата за периода от 01.10.2018 г. до 25.04.2022 г. и разноските в
производството.
Ответникът П. К. М., в срока на чл.131 ГПК не депозира отговор на исковата
молба. В съдебно заседание изрично признава предявените искове.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение,
намира от фактическа и правна страна следното:
Ответникът признава осъществяването на фактическите състави,
правопораждащи вземанията на ищеца за главница и лихва, включително не твърди да
е изпълнил възникналите в правната му сфера задължения чрез плащане. Предвид
липсата на спор относно дължимостта на вземанията, предмет на обективно
кумулативно съединените главен и акцесорен иск, съдът не обсъжда приетите в
производството доказателства, извън такива за установяване факта на извършено
погасително плащане, каквито в случая не са представени.
По отношение на установителните искове, с правна квалификация чл. 422 ГПК
вр.чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал.1 ЗЗД и чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
На първо място, следва да се посочи, че предявените установителни искове са
допустими, тъй като в производство по чл.410 ГПК, ищецът се е снабдил със заповед за
изпълнение за процесните суми, поради което разполага с изпълнително основание.
При депозирано възражение, заявителят следва да предяви иск в 1-месечен срок от
получаване на съобщението с указанията на съда за установяване на вземането си,
който срок е спазен.
Основателността на предявен установителен иск при квалификацията на чл. 422
ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД, се обуславя
от кумулативното наличие на предпоставките: валидно възникнало между страните
правоотношение по договор за заем (потребителски кредит), елемент от съдържанието
на което да е задължението за връщане на предоставена за ползване парична сума,
уговорена в договора, изпълнение на задължението на ищеца да предостави за
временно и възмездно ползване паричната сума и настъпила изискуемост на
задължението на ответника, което се твърди да е неизпълнено. В тежест на ищеца е да
докаже и наличието на сключен договор за цесия, с който е придобил вземането, както
и факта на съобщаване на цесията на длъжника. Вземането за лихва е акцесорно, но
има известна самостоятелност спрямо главното, като провопораждащият го състав
включва релевиране на неизпълнение – липса на дължимо поведение по отношение на
главното задължение.
Неизпълнението на задължението на кредитополучателя по договора е по своето
естество отрицателен факт от действителността, поради което същият не стои в
доказателствена тежест на ищеца. За установяването му е достатъчно твърдение на
2
последния, а задълженото лице следва да установи положителния факт, който го
опровергава, а именно - точно изпълнение на задължението си, за което доказателства
в производството не са ангажирани.
Основанието и размерът на предявените искове не се оспорват. В хода на
производството ответникът П. К. М. изрично признава исковете, но тъй като ищецът
не е направил изявление за постановяване на решение при признание на иска, то не са
налице предпоставките за постановяване на решение по реда на чл. 237 ГПК. От друга
страна служебното начало по чл. 7 ГПК задължава съда да съдейства за изясняване на
делото, но това не е основание за абсолютно дерогиране на фактическите твърдения и
правни доводи на страните, налагането им на съображения, различни от заявените от
самите тях в хода на процеса и признаване или отричане на права, които не са спорни.
Изявлението на страната по делото, когато то съдържа неизгодни за нея факти,
релевантни за спорното право, има характер на признание и се явява важно
доказателствено средство. Когато признанието води до съвпадане на фактическите
твърдения на двете спорещи страни това е указание за тяхната истинност.
Съдът приема, че с оглед направеното признание на иска и липсата събрани
доказателства в противен смисъл се установява наличието на всички елементи от
пораждащия право вземане, фактически състав.
Следователно, предявеният иск, с правна квалификация чл. 422 ГПК вр.чл. 79,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал.1 ЗЗД и чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД е доказан за пълния предявен
размер от 600 лева. Приетата за дължима от ответника сума 600 лева, следва да се
заплати заедно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, по повод на което е било образувано ч. гр.
дело № 746/2022 год. по описа на РС-Габрово – 26.04.2022 год. до окончателното
изплащане – аргумент от чл.422, ал.1 ГПК.
С оглед изложеното искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД също е доказан за пълния предявен
размер от 191.64 лева - обезщетение за забава върху главницата за периода от
01.10.2018 г. до 25.04.2022 г. /деня предхождащ депозирането на заявлението в съда/.
Съгласно указанията, дадени в т.12 на ТР №4/2013 г. на ОСГТК, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство,
като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в
исковото, така и в заповедното производство.
Предвид уважаването на установителните искове, в ползва на ищеца следва да
бъде присъдена сумата 25 лева – разноски за исковото производство, представляваща
заплатената държавна такса. Действително в исковото производство е внесена
държавна такса от 75 лева, която обаче над сумата 25 лева е недължимо внесена и
поради това подлежи на възстановяване. Възлагането в тежест на ответника на
3
разноски, които подлежат на възстановяване в полза на ищеца, би довело до
неоснователното му обогатяване, което не следва да се допуска.
В заповедното производство доказаните разноски представляват внесена
държавна такса в размер от 25 лева и адвокатско възнаграждение (180 лева), които
следва да му се присъдят.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по предявените от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Витоша, ж.к. Малинова
Долина, ул. „Рачо Петков - Казанджията” № 4-6, обективно, кумулативно съединени
искове, с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал.1 ЗЗД и
чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че П. К. М., ЕГН **********, с адрес: гр.
Габрово, ул. „*************" № 12, му дължи заплащане на сумата 600 лева -
главница по договор за потребителски кредит от 06.11.2015 г. с „Провидент
Файненшъл България” ООД и сключено към него споразумение за разсрочване на
парично задължение от 12.10.2020 г., заедно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 26.04.2022 г. до изплащане на
вземането, както и сумата 191,64 лева – обезщетение за забава върху главницата за
периода от 01.10.2018 г. до 25.04.2022 г., за които суми в производството по ч. гр. д. №
746/2022 година по описа на РС-Габрово е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК.
ОСЪЖДА П. К. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „*************"
№ 12, да заплати на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, р-н Витоша, ж.к. Малинова Долина, ул. „Рачо Петков -
Казанджията” № 4-6, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 205 лева (двеста и пет
лева) – разноски за заповедното производство и сумата 25 лева (двадесет и пет лева) -
разноски за исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Габрово в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
4