РЕШЕНИЕ
гр.София,05.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на първи юни през две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА
мл.с.СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при секретаря Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело 11023 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258
и сл. от ГПК.
С решение от 21.04.2019 г. по гр.д. № 76228/16 г., СРС, ГО, 155 с-в ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искови претенции от „Т.С.” ЕАД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителния директор Г.Б., против В.Д.М., с ЕГН **********,***, с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК и във връзка с чл. 79, ал. 1, предл.1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че В.Д.М. дължи на „Т.С.” ЕАД сумата от 1 883,98 лв. /хиляда осемстотин осемдесет и три лева и деветдесет и осем стотинки/- главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от
01.10.2013 г. до 30.04.2016 г„ сумата от 223,43 лв. /двеста двадесет и три лева и четиридесет и три стотинки/, представляваща законна лихва за забава за периода от
г. до 10.10.2016 г„ както и законната лихва върху главницата, дължима от15.11.2016 г. до окончателното изплащане на сумите, като ОТХВЪРЛЯ исковите претенции за главница за сумата над 1 883,98 лв. до първоначално претендирания размер от 2 074,60 лв. /две хиляди седемдесет и четири лева и шестдесет стотинки/, за лихва за забава за сумата над 223,43 лв. до първоначално претендирания размер от 228,10 лв. /двеста двадесет и осем лева и десет стотинки/, за сумата от 39,21 лв. /тридесет и девет лева и двадесет и една стотинки/ за дялово разпределение и за сумата от 7,86 лв. /седем лева и осемдесет и шест стотинки/ - лихва върху главницата за дялово разпределение.
ОСЪЖДА В.Д.М., е ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „Т.С.” ЕАД, е ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителния директор Г.Б., на основание чл. 81 от ГПК във връзка е чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 322,19 лв. /триста двадесет и два лева и деветнадесет стотинки/, представляваща направени по делото разноски в производството по издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 21.11.2016 г. по гр.д. № 65190/2016 г. по описа на СРС, 155 състав.
ОСЪЖДА В.Д.М., е ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „Т.С.” ЕАД, е ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителния директор Г.Б., на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, сумата от 580,27 лв. /петстотин и осемдесет лева и двадесет и седем стотинки/, представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, е ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителния директор Г.Б., ДА ЗАПЛАТИ на В.Д.М., с ЕГН **********,***, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 92,83 лв. /деветдесет и два лева и осемдесет и три стотинки/, представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, е ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителния директор Г.Б., на основание чл. 77 от ГПК ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Софийския районен съд сумата от 40,55 лв. /четиридесет лева и петдесет и пет стотинки/, представляваща дължима държавна такса.
Срещу постановеното решение е
постъпила въззивна жалба от ответника в осъдителната
част. Във въззивната жалба се сочи, че решението е неправилно и необосновано.Излага
съображения,че съдът не е взел предвид,че няма сключен договор за доставка на
топлинна енергия нито между ищеца и
ответника,нито между ответника и третото лице помагач , приложения договор от
07.08.2001 г. сключен между Т.С.и ЕС и неговото приложение Протокол №1 не е
подписано от ответника.;че в жилищната сграда няма изградена сградна инсталация
;в отчетните картони липсвал подпис на преддставляващия ЕС;ответникът не е получавал
фактури на негово име ;СТЕ е невярна,защото е изготвена при съпоставяне на
данни между Топлофикация София и Техем сървисиз.
Иска се от настоящата инстанция да отмени решението в обжалваните части и вместо това да постанови друго, с което
приеме недължимост на сумите. С въззивната жалба се
претендират разноски.
По въззивната
жалба не е постъпил отговор.
Третото лице-помагач не взема становище по
въззивната жалба.
Съдът, след като обсъди по
реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна
страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество
е неоснователна,
поради следното:
Предявен е иск с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „Т.С." ЕАД е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за претендираните суми. След постъпило възражение по
реда на чл. 414 ГПК е предявен установителен иск за вземането, предмет на
издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че е доставил на ответника топлинна енергия по силата на общи условия, приети на
основание Закона за енергетиката, че ответникът е ползвал енергията, като за процесния период не
е заплатили
дължимата цена. Моли съда да установи
вземането така, както
е предявено в
заповедното производство. Ответникът оспорва исковете.
Третото лице помагач на страната на ищеца
не оспорва исковете.
Решението на СРС е правилно и
законосъобразно и съдът препраща към неговите фактически и правни изводи.
По направените във въззивната жалба
възражения, СГС излага следните мотиви:
От представените по делото писмени доказателства, СГС приема за
установено, че ответникът е потребител
на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на
Закона за енергетиката / .Според цитираната норма,потребител на топлинна енергия е
собственик или ползвател на имота, който използва електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване за домакинството си.
Между страните е възникнало и съществувало облигационно
отношение по договор за продажба на топлинна енергия, сключен при Общи условия,
съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
Между Т.С.и ЕС е сключен Договор
на 07.08.2001 г.,от който се установява,че страните са договорили дружеството
да извърши доставка и монтаж на индивидуални разпределители и термостатни
вентили и извършване на индивидуално разпределение на ТЕ между потребителите в
сградата ЕС,съгласно изискванията на ЗЕ.Договорът е подписан от упълномощен представител
на собствениците на ЕС,избран на проведено ОС на собствениците.Неоснователно е
възражението на въззивника,че този договор следва да е подписан и от ответника,за
да го обвързва.
Видно
от приетите като доказателство по делото отчетни картони,изготвени от фирмата топлинен
счетоводител ,същите са подписани от ответника.Възражението
в тази връзка с въззивната жалба е и преклудирано.Също така за първи път с
жалбата се възразява,че фактури не са получавани от ответника,поради което и
това възражение е несвоевременно.С въззивната жалба се твърди,че не е налице
доставка на ТЕ за БГВ с температура 55 градуса.Видно от СТЕ, действителните
показания на тепмпературата на водата за БГВ се изписват на дисплея на
електронния блок на Абонатната станция,която има терморегулиращ вентил за
автоматично поддържане на темературата на водата след подгревателя.Към момента
на проверката на вещото лице са засечени 53 градуса на водата за БГВ.С отговора
на исковата молба липсва оспорване в тази връзка,поради което и направеното с
въззивната жалба е несвоевременно.
Основателно е възражението на ответника,че от прогнозните фактури,по които е
работило вещото лице, не може да се направи извод за доставената и
правилно начислена топлоенергия. Тези документи не представляват доказателство
за удостоверените в тях обстоятелства ,тъй като представляват частни
свидетелстващи документи по смисъла на чл.178 ал.1 ГПК и чл.180 ГПК,обективират
изгодни за техния издател факти.Те имат само формална доказателствена сила за
обстоятелството,че съдържат удостоверително изявление направено от субекта
,сочен като техен издател,но не и обвързваща съда материална доказателствена
сила.Същите се ценят съобразно останалия доказателствен материал.Вещото лице е взело предвид
представените изравнителни сметки.
Не е спорно по делото,че в процесния имот радиаторите са демонтирани.В имота е имало радиатори,които са свалени ,видно от Констативен
протокол от 15.05.2011 г.Демонтираните 4 броя радиатори са със засечени
показания за разходвана ТЕ.
Начислявана
е само топлоенергия отдадена от сградната инсталация и за БГВ. Начинът на
определяне на количеството топлинна енергия, отдадено от сградната инсталация,
при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители е
уреден в чл. 143, ал. 1 и 3 ЗЕ и той е
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинната енергия за
отопление на общите части на сградата - етажна собственост, да се разпределя
между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти
по проект. Количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
зависи от вида и топлофизичните особености на сградата и на отоплителната
инсталация и от външната температура на населеното място за отчетния период, а
не от потребеното количество топлинна енергия в различните имоти. Сградната
инсталация в сграда - етажна собственост, топли ограждащите стени на имотите и
в резултат на топлообмена топли всички имоти, включително и тези, чиито
собственици са пломбирали или демонтирали отоплителните тела в имотите си или
са затворили термостатните им вентили. Топлинната енергия за отопление на
сграда - етажна собственост, е определена от закона като разлика между общото
количество топлинна енергия за разпределение в сградата и количеството топлинна
енергия за гореща вода. От своя страна топлинната енергия за отопление се
разделя на топлинна енергия за отопление на имотите, топлинна енергия, отдадена
от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на общите части (чл. 142. ал. 1 и 2 ЗЕЕ като
последните два вида топлинна енергия съгласно чл. 143. ал. 3 ЗЕ се разпределя между
всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по
проект .
Член 140. ал. 3 ЗЕ предвижда, че
сградните инсталации за отопление и горещо водоснабдяване са обща етажна
собственост. Инсталацията за отопление в сградата не е собственост на
топлопреносното предприятие или доставчика на топлинна енергия.
Предназначението на сградната инсталация е да отоплява вътрешната част на
сградата - етажна собственост, и чрез топлопроводите й топлинната енергия да
достига до индивидуалните имоти на потребителите. По този начин тя обективно
отдава топлинна енергия в сградата чрез затопляне на стените, подовете и пр. и
повишава температурата в цялата сграда. Общите части не могат да бъдат отделени
от сградата по начин да задоволяват нуждите само на някои собственици и
титуляри на вещни права. Вътре в сградата в режим на етажна собственост
отношенията по повод ползване, разпределение и заплащане на постъпилата
топлинна енергия са само между потребителите. Какви суми те ще заплащат за
общите части на сградата не зависи от интересите на топлофикацията, чиято
граница на собственост е абонатната станция, към която е присъединена сградата.
Общите части в сграда - етажна собственост, не
може да се делят (чл. 38. ал. 3 ЗС) и всеки собственик
участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. Общата вещ
се използва и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи
повече от половината от вещта, като всеки съсобственик може да си служи с нея
съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите
съсобственици да си служат с вещта според правата им. Аналогични норми се
съдържат и в чл. 6, ал. 1, т. 1, 9 и 15 от Закона за
управление на етажната собственост. След като е взето решение от общото
събрание с квалифицирано мнозинство от две трети от всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, по реда на чл. 133. ал. 2 ЗЕ за присъединяване
към топлопреносната мрежа, всеки съсобственик придобива правото да ползва
постъпилата в сградата топлинната енергия. Наред с това всички съсобственици
следва да участват и в разпределение на тежестите, свързани с общата вещ, като
заплащат топлинната енергия за отопление на общите части на сградата и
отдадената от сградната инсталация топлинна енергия. Заплащането на отдадената
от сградната инсталация топлинна енергия не е резултат от реалното ползване или
неползване на топлинна енергия от собствениците и носителите на вещни права. То
следва от факта, че сградната инсталация е обща част по предназначение, от
която никой не може да се откаже, и че е изградена по предварителен проект,
поради което и плащането се извършва съразмерно на отопляемите обекти по
проект. На всеки собственик и титуляр на вещно право в сграда - етажна
собственост, предварително преди придобиване на индивидуален имот в нея е
известно, че сградата е с централно топлоснабдяване и че в нея е изградена
инсталация за отопление по одобрен проект, поради което следва да сключи
договор при общи условия или при специални такива по чл. 150, ал. 3 ЗЕ с топлопреносното
дружество и да заплаща за топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация,
и тази за отопление на уредите в общите части.
Съгласно чл. 153. ал. 6
ЗЕ "потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата". Разпоредбата урежда хипотезата на потребител на
топлинна енергия, който по някаква причина е преустановил получаването на топлинна енергия в отоплителните тела в индивидуалния си
имот в сграда - етажна собственост. Причините за преустановяване могат да бъдат
от различно естество - защото доходите на собствениците не са достатъчни да
ползват този вид отопление; имотът се намира на среден етаж, с вътрешно
местоположение в сградата, с благоприятно изложение; съседните имоти са
обитаеми и отопляеми; през имотите преминават щранг-лири от сградната
инсталация, които отдават топлинна енергия, и др.
Присъединяването на
потребителите в сграда - етажна собственост, към топлопреносната мрежа се
извършва с решение на общото събрание на етажната собственост, взето с изрично
писмено съгласие на две трети от всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сградата (чл.
133. ал. 2 ЗЕ).При наличието на решение на мнозинството от
собствениците и носителите на вещни права в сграда - етажна собственост, за
присъединяването й към топлопреносната мрежа Законът за енергетиката допуска отказ от
ползването на топлинна енергия в индивидуалните имоти, като тогава
собствениците и носителите на вещно право на ползване не заплащат за
потребление на топлинна
енергия в тях. Отказът се изразява в преустановяване на подаването на топлинна
енергия към отоплителните тела в имотите чрез монтираните на тях термостатни
вентили, тъй като чл. 153. ал.
5 ЗЕ не предоставя право на потребителите да извършат физическото отделяне на
отоплителните тела от сградната инсталация. Отказ изцяло от потребление на
топлинна енергия в присъединена към топлопреносната мрежа сграда в режим на
етажна собственост не е допустим, защото всички съсобственици трябва да поемат
съобразно дела си част от разходите, свързани с експлоатацията на общите части
и сградната инсталация.
Пълен отказ от
ползване на топлинна енергия в такава сграда може да се извърши само в
хипотезата на чл. 153, ал. 2
ЗЕ - чрез прекратяване на топлоснабдяването
за отопление на цялата сграда от абонатната станция или от нейното
самостоятелно отклонение, когато две трети от собствениците и титулярите на
вещно право на ползване не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за
отопление и декларират писмено това пред топлопреносното предприятие което е длъжно в срок до 15 дни след
постъпване на заявлението да извърши исканото прекратяване.
Във възивното производство са
приети като доказателства два броя Отчети за период на отчитане 01.05.2018 г.-30.04.2019
г. и 01.05.2019 г.-30.04.2020 г.,от които се установява,че има отчет на
водомери.В „забележка“ е отразено,че няма инсталация на парно.В Отчети,касаещи
процесния период, е записано в „забележка“,че радиаторите са свалени.Няма
доказателства по делото ,че отоплението на цялата сградата е преустановено от
абонатната станция или от нейното самостоятелно отклонение при пълен отказ от
ползване на ТЕ.
Предвид изложеното
СГС намира,че жалбоподателят- ответник е потребител на ТЕ и на него правилно е
начислявана ТЕ за сградна инсталация.
Въззивната жалба като неоснователни следва да се остави без уважение,а решението
като правилно и законосъобразно
следва да се потвърди в
обжалваните части.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 21.04.2019 г. по гр.д. № 76228/16 г., СРС,
ГО, 155 с-в в обжалваните части.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи: на обжалване.
ПРЕДСЕД АТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1
2.