Р Е Ш Е Н И Е
№..............от 25.07.2018г., гр.Кюстендил
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският районен съд гражданско отделение,
На четиринадесети юни две
хиляди и осемнадесета година,
В публично заседание в
следния състав:
Председател:Чавдар
Тодоров
Секретар:Зоя Равенска
като
разгледа докладваното от съдия Тодоров Гр.Д №1335 по описа на съда за 2017г., и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от
“БНП ПАРИБА Пърсънъл Файненс” ЕАД, със седалище и адрес на управление в
гр.София, ЖК “Младост” 4, “Бизнес Парк София”, сграда 14 против С.И.Н., с ЕГН **********,
с адрес *** иск по чл.422 ГПК, за
установяване вземане на ищеца, за което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК и подадено възражение от страна на ответника.
Ответникът не е
депозирала отговор в срока по чл.131 ГПК, като в съдебно заседание, чрез
назначения от съда особен представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК оспорва
предявените искове.
По делото се установи следната фактическа обстановка:
По ч.гр.д.№445/2017г. е издадена в полза на ищеца
заповед по чл.410 ГПК за изпълнение на парично задължение в размер на 2706.59
лв.-главница по договор по договор за потребителски заем, сключен на
01.09.2014г, възнаградителна лихва в размер на 881.48 лв. за периода от
05.08.2015г. до 05.03.2018г, мораторна лихва в размер на 327.43 лв. за периода
05.09.2015г. до 11.03.2017г., ведно със законна лихва от датата на постъпване
заявлението в съда-21.03.2017г. до окончателното изплащане.В срока по чл.415 ГПК било депозирано възражение от длъжника, което обусловило и предяваването на
настоящия иск.
Твърди се по исковата молба, че на 01.09.2014г. между
страните е сключен договор за потребителски заем, по който ищецът предоставил
на ответника парична сума в размер на 3 200 лв. и закупуване на застраховка от
417.90 лв.Ответникът от своя страна поел задължението да изплати заема на 42
месечни вноски, всяка по 119.90 лв., представляваща главница и договорено
оскъпяване.Ответникът преустановила плащането на 05.08.2015г., като към този
момент била погасила 10 месечни вноски.На основание чл.5 от договар, вземането
на ищеца станало изцяло предсрочно изискуемо и ответникът следвало да заплати
сума в размер на 3588.07 лв.-размера на задължението му, представляващо
останалите 32 бр. погасителни вноски към 05.09.2015г.Въпреки настъпилия падеж
на втора непогасена вноска, ответникът не изпълнила задълженията си, поради
което й била изпратена покана за доброволно изпълнение, в която изрично
вземането било обявено за предсрочно изискуемо.Ответникът дължала и обезщетение
за забава в размер на законната лихва в размер на 327.43 лв. за периода от
настъпване изискуемостта-05.09.2015г. до 11.03.2017г.По описания начин, към
момента на подаване на заявлението ответникът дължала 2706.59
лв.-главница881.48 лв.-възнаградителна лихва и 327.43 лв.-обезщетение за забава
в размер на законната лихва.
Предявения иск е с правно основание чл.422 вр.чл.415 ГПК и по своята същност е установителен иск, за установяване съществуването на
вземане, за което вече е издадена заповед за изпълнение, в случая по чл.410 ГПК.В този смисъл доказателствената тежест е изцяло върху ищеца, който следва
да докаже, че вземането му е възникнало, съществува и е изискуемо.
От представените по делото доказателства: копие от
договор за потребителски кредит, извлечение от погасителен план и общи условия,
за съда се налага извод, че предявените искове са основателни, като
съображенията на съда са следните:
От приложеното копие от договор следва извод, че на
посочената дата между страните е сключен договор от вида на посочения в
исковата молба, като ищецът в производството е предоставил на ответника сумата
от 3200 лв., като е закупена и застраховка „Защита на плащанията”, на стойност
417.98 лв. Договорено е, че задължението ще се изплаща при месечни вноски-42 на
брой, по 119.90 лв. всяка., както и общия размер на плащанията на ответника-
5035.90 лв.Ответникът не проведе доказване, а и не твърди да е изпълнил
задълженията си по договора.
Доколкото задължението на ответника е парично, с
договорен между страните падеж, то с настъпването му ответникът е изпаднал в
забава и дължи на ищеца обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на законната
лихва в размера претендиран от ищеца и и неоспорен от ответника.
При гореизложените доводи, съдът счита, че ищецът в
производството доказа, че между страните
е сключен договор за паричен заем, като е предоставил на ответника сумата от
3200 лв. и стойност на застраховка в размер на 417.90 лв.Последният е поел
задължение да върне сумата на месечни вноски вноски, в които е включена и
договорна лихва.Посочен е и общия размер на сумата, която е следвало да върне
ответника.Договорено е, че при неизпълнение на две или повече вноски цялата
сума става предсрочно изискуема.Липсва проведено доказване от страна на
ответника, че задължението е изплащано, респ. погасяване на вземанията, поради
което предявения иск е изцяло основателен и следва да се уважи.
Възражението на ответника за липса на
доказателства за наличието на представителна власт на лицето, подписало
договора Л. С. Ц., съдът намира за неоснователно.След справка в ТР се
установява, че предмет на дейност на ищеца е „отпускане на заеми“.В този смисъл
за него договора за паричен заем е търговска сделка.Ищецът не се
противопоставил и е изпълнил задълженията си по договора, поради което липсата
на доказателства за наличието на представителна власт за лицето подписало
договора, не означава липса на договор.Ищецът проведе доказване, че е
предоставил сумата на ответника, при поето насрещно задължение за връщането й
при определени условия.В този смисъл налице е договор между страните и поети
насрещни задължения от същите, поради което това възражение е неоснователно.
При горните изводи, съдът намира, че предявените
искове са изцяло основателни и следва да се уважат.
При този изход на спора ответникът дължи на ищеца и
деловодни разноски по производството в размер на 658.26 лв.-внесена държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение, като-128.31 лв по ч.гр.д.№445/17г. и
529.95 лв.по исковото производство.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
Признава за установено по отношение
на С.И.Н., с ЕГН **********, с адрес ***, че вземането на “БНП ПАРИБА Пърсънъл
Файненс” ЕАД, със седалище и адрес на управление в гр.София, ЖК “Младост” 4,
“Бизнес Парк София”, сграда 14 в размер на2706.59 лв.-главница по договор по
договор за потребителски заем, сключен на 01.09.2014г, възнаградителна лихва в
размер на 881.48 лв. за периода от 05.08.2015г. до 05.03.2018г, мораторна лихва
в размер на 327.43 лв. за периода 05.09.2015г. до 11.03.2017г., ведно със
законна лихва от датата на постъпване заявлението в съда-21.03.2017г. до
окончателното изплащане , за което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№445/2017г. на КРС съществува.
Осъжда С.И.Н. да заплати на “БНП ПАРИБА Пърсънъл
Файненс” ЕАД сумата от 658.26 лв.-внесена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, като-128.31 лв по ч.гр.д.№445/17г. и 529.95 лв.по исковото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред ОС гр.Кюстендил в
2 седмичен срок от връчването му на страните.
Райнен
съдия: