Решение по дело №175/2021 на Административен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№

гр.Ловеч, 15.07.2022 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ЛОВЕЧ, ІІІ-ти административен състав, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОНИТА ЦАНКОВА

при секретаря ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ЦАНКОВА Адм.д № 175 / 2021 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/, във вр. с ЗДДФЛ, ЗДДС, КСО и ЗЗО.

Образувано е по жалба на А.И.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу Ревизионен акт № Р-04001120004380-091-001/02.02.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, потвърден частично с Решение № 37/23.04.2021 г. на Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Велико Търново при ЦУ на НАП, като в жалбата е посочено, че сочения РА се обжалва изцяло, което е видно както от началната страница на жалбата, така и от обстоятелствената част на жалбата, а също и от заключителната част на жалбата, в която се съдържа искане: „да отмените обжалвания Ревизионен акт, издаден от Н.С.И. на длъжност началник сектор „Ревизии“, възложил ревизията, Г.Л.Г.на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Велико Търново и потвърден с Решение № 37/23.04.2021 г.“.

С определение от з.с.з. на 16.08.2021 г. съдът е констатирал, че жалбата, както и петитумът на жалбата, както конкретно - частта на РА, която се обжалва, са непрецизни, като непрецизен и неясен е и петитумът на жалбата и не съответстват на изискванията на чл. 156, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК, във вр. с чл. 150, ал. 1, т. 5 и т. 7 от АПК, във вр. с чл. 158, ал. 1 от АПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, поради което със същото определение жалбата е оставена без движение с указание до жалбоподателя в 7-дн. срок от съобщението с изрична молба до съда да формулира ясно и недвусмислено, като съобрази съдържанието на жалбата си по административен ред, както и предметът на Решение № 37/23.04.2021 г. на Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Велико Търново при ЦУ на НАП, и разпоредбите на чл. 156, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК – коя конкретно част на същия РА обжалва и какво е конкретното искане до съда. Указано е жалбоподателят да уточни изрично по пера както обжалваната част на РА, така и размерът на сумите, които обжалва, както и материалния закон, относно обжалваната част на ревизионния акт. Със същото определение на оспорващия са указани и последиците при неизпълнение определението на съда – оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване производството по делото.

Със същото определение е изискано изрично становище за редовност и допустимост на обжалването и от ответника - Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Велико Търново при ЦУ на НАП.

Постъпило е писмо от ответника вх. № 2705/26.08.2021 г., в което се сочи, че оспорването е подадено в преклузивния 14-дн. срок, като се сочи, че петитумът на жалбата е неясен и непрецизен.

Постъпила е уточняваща молба вх. № 2720/30.08.2021 г. от жалбоподателя, в която се уточнява, че се обжалва Ревизионен акт № Р-04001120004380-091-001/02.02.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, „в частта, която не е отменена с решението по чл. 155 от ДОПК“, като се сочи, че: „Ревизионният акт е обжалван по административен ред изцяло“.

С определение от з.с.з. от 26.01.2022 г., съдът е констатирал, че видно от административната преписка, а и от Решение № 37/23.04.2021 г. на Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Велико Търново при ЦУ на НАП, установените задължения за внасяне, не съответстват в цялост на посочените от жалбоподателя с уточняващата молба вх. № 2720/30.08.2021 г. на жалбоподателя, поради което със същото определение жалбата е оставена повторно без движение с указание до жалбоподателя в 7-дн. срок от съобщението с изрична молба до съда да формулира ясно и недвусмислено, като съобрази съдържанието на жалбата си по административен ред, както и предметът на Решение № 37/23.04.2021 г. на Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Велико Търново при ЦУ на НАП, и разпоредбите на чл. 156, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК – коя конкретно част на същия РА обжалва и какво е конкретното искане до съда. Указано е жалбоподателят да уточни изрично по пера, както обжалваната част на РА, така и размерът на сумите, които обжалва, както и материалния закон, относно обжалваната част на ревизионния акт, като на оспорващия са указани и последиците при неизпълнение определението на съда – оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване производството по делото.

Със същото определение е изпратен препис от уточняваща молба вх. № 2720/30.08.2021 г. на жалбоподателя, на сочения в писмо на ответника вх. № 2705/26.08.2021 г. адрес, като се изискано изрично писмено становище на ответника относно редовност и допустимост на жалбата и нейния петитум в 3-дн. срок от получаването на уточняваща молба вх. № 2720/30.08.2021 г. на жалбоподателя.

С писмо вх. № 435/31.01.2022 г. и вх. № 480/02.02.2022 г. на процесуален представител на ответника юрк. Г. се сочи, че жалбата е подадена в преклузивния 14-дн. срок, сочи се, че доколкото уточняващата молба е подадена от надлежно упълномощен процесуален представител на жалбоподателя, то „намирам същото за ясно направено, доколкото то препраща към потвърдителния диспозитив на решението на ДОДОП Велико Търново, където са описани установените задължения по суми, периоди и видове публични задължения“.

Постъпила е уточняваща молба на жалбоподателя вх. № 649/09.02.2022 г., в която се сочи, че предмет на обжалване е Ревизионен акт № Р-04001120004380-091-001/02.02.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, потвърден частично с Решение № 37/23.04.2021 г. на Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Велико Търново при ЦУ на НАП, като се иска отмяна на същия РА „по съдебен ред, в частта, в която същият е потвърден по административен ред“, като в същата молба на л. 229-234 от делото се конкретизират обжалваните части на РА.

В жалбата се сочи, че РА е незаконосъобразен, като издаден при „неправилно приложение на материалния данъчен закон и в нарушение на процесуалните норми“, като се оспорват „фактическите и правни изводи“ без да се сочат конкретни доказателства. По същество се потвърждава установеното и в административното производство, че физическото лице А.М. има регистрация в Агенция по вписвания с № по БУЛСТАТ/ЕГН **********, като физическо лице, упражняващо свободна професия или занаятчийска дейност, като от 2013 г. ежегодно е заплащал „патентен данък по патентна данъчна декларация“. Също се сочи, че от друга страна, А.М. е имал регистрация като ЕТ „****М.“, регистриран в ТР на 07.03.1991 г., вписан в АВ на 08.01.2008 г. с ЕИК ****, като се сочи, че същият ЕТ-физическо лице е бил регистриран по ЗДДС, считано от 09.12.2005 г., заличен на 10.09.2020 г. По същество се оспорва, че неправилно е отразено в РА и РД, че А.М. е извършвал дейност от името на ЕТ „****М.“, поради което се оспорват всички вземания, установени с РА. Жалбоподателят сочи, че „органите на НАП не са предприели необходимите действия по прекратяване на регистрацията по ЗДДС на ЕТ „****М.“ на основание чл. 108 от ЗДДС. Оспорва се, че не са признати „разходи за дейността, включително разходи по осигурителни вноски“. В заключение /съгласно двете уточняващи молби на жалбоподателя вх. № 2720/30.08.2021 г. и вх. № 649/09.02.2022 г./ се сочи, че предмет на обжалване е Ревизионен акт № Р-04001120004380-091-001/02.02.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, потвърден частично с Решение № 37/23.04.2021 г. на Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Велико Търново при ЦУ на НАП, като се иска отмяна на същия РА „по съдебен ред, в частта, в която същият е потвърден по административен ред“, като се възпроизвежда съдържанието на потвърдителния диспозитив на Решение № 37/23.04.2021 г. на Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Велико Търново при ЦУ на НАП.

В съдебно заседание жалбоподателят А.И.М. се явява лично, поддържа жалбата, липсват доказателствени искания, като не е откривано производство по оспорване на нито едно писмено доказателство по реда на чл. 193 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК. В последното съдебно заседание жалбоподателят сочи, че поддържа писмено възражение вх. № 2358/27.06.2022 г., като сочи, че: „някак си е немислимо делото да продължава“, без да прави изрично оттегляне или отказ от оспорване.

Ответникът – Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Велико Търново при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител юрк. Л. и юрк. Г. намира жалбата за неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Ответникът моли съда за присъждане на разноски по делото в размер на 3611,45 лв. за юрисконсултско възнаграждение, изчислено върху материалния интерес съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съдът, след като прецени законосъобразността и обосноваността на оспорения акт с оглед разпоредбата на чл. 160, ал. 2 от ДОПК, както с оглед на заявените с жалбата основания, така и служебно, в изпълнение на разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, след изчерпване фазата на административен контрол. По отношение на спазването на срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК съдът е изискал допълнителни доказателства и становище на двете страни, като с писмено становище вх. № 2705/26.08.2021 г. /на л. 210 от делото/ и писмено становище вх. № 435/31.01.2022 г. /на л. 223 от делото/ ответникът изрично е ангажирал становище за спазването на 14-дн. преклузивен срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК. Ревизионен акт № Р-04001120004380-091-001/02.02.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, в обжалваните части, е потвърден частично с Решение № 37/23.04.2021 г. на Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Велико Търново при ЦУ на НАП. Жалбата отговаря и на изискванията на чл. 149 от ДОПК и като такава е процесуално допустима за разглеждане по същество.

Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

В настоящото производство и съобразно чл. 160 ал. 2 от ДОПК, съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материално-правните разпоредби по издаването му.

След служебно извършена проверка съдът установи, че обжалваният ревизионен акт е валиден, като издаден от оправомощени органи, в съответствие с разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК.

Ревизията е възложена, съгласно чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р- 04001120004380-020-001/21.07.2020 г., връчена по електронен път на 27.07.2020 г., изменена със Заповед за изменение на ЗВР (ЗИЗВР) № Р-04001120004380-020- 002/26.10.2020 г. За резултатите от ревизията е съставен РД № Р-04001120004380-092- 001/06.01.2021 г., връчен по електронен път на 07.01.2021 г. Срещу РД е направено възражение по реда на чл. 117, ал. 5 от ДОПК с вх. № 547/19.01.2021 г. Възраженията на ревизираното лице са обсъдени в РА, но не са приети за основателни.

С обжалвания РА № Р-04001120004380-091-001/02.02.2021 г. на А.М. са установени задължения за внасяне в размер общо на 109 132,22 лв., в т.ч. ДДС - 28 611,27 лв. и лихви върху него в размер на 9 913,27 лв.; годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ – 16 000,46 лв. и лихви върху него в общ размер на 4 766,94 лв.; вноски за ДОО - за самоосигуряващи се в общ размер на 18 917,11 лв. и лихви върху него в размер на 6 477,27 лв.; здравно осигуряване - за самоосигуряващи се – 11 109,06 лв. и лихви върху него в размер на 3 916,81лв.; универсален пенсионен фонд - за самоосигуряващи се 6 965,23 лв. и лихви върху него в размер на 2 454,80 лв.;

Определените суми за внасяне са резултат от допълнително установени задължения в общ размер на 111 062,72 лв., в т.ч. за данък върху добавената стойност за данъчни периоди м.12.2014 г., м. 02, 03, 05, 06, 07, 08, 09, 10, 11 и 12.2015 г.; м. 01, 03, 04, 05, 06, 07, 08, 09,10 и 12.2016 г.; м. 02, 03, 04, 05, 06, 07, 08, 09, 10, 11, 12.2017 г.; м. 01, 02, 03, 04, 05, 06, 07,08, 10, 11, 12.2018 г.; м. 01,02,04,05,09, 10, 11, и 12.2019 г. в общ размер на 28 611,27 лв. и лихви в размер на 9 913,27 лв.; годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода 01.01.2014 г. - 31.12.2019 г. в общ размер на 17 930,96 лв. и лихви върху тях в размер на 4 766,94 лв.; ДОО - за самоосигуряващи се за периода 01.01.2014 г. - 31.12.2019 г. в общ размер на 18 917.11 лв. и лихви – 6 477.27 лв.; Здравно осигуряване - за самоосигуряващи се за периода 01.01.2014 г. - 31.12.2019 г. в общ размер на 11 109,06 лв. и лихви ЗО – 3 916,81 лв.; Универсален пенсионен фонд - за самоосигуряващи се за периода 01.01.2014 г. - 31.12.2019 г. в общ размер на 6 965,23 лв. и лихви 2 454,80 лв. Същите са предмет на административно обжалване.

В частта по ЗДДС за данъчни периоди м. 01.2015 г., 04.2015 г., 02.2016 г., 11.2016 г., 01.2017 г., 09.2018 г., 03.2019 г., 06.2019 г., 07.2019 г., 08.2019 г. и 01.2020 г., в които не са установени допълнителни задължения, РА е влязъл в сила.

Внесеният от жалбоподателя патентен данък през ревизирания период 2014 г. - 2019 г. в общ размер на 1 930.50 лв. е посочен като внесен годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за съответната година, видно от Таблица 1 на РА, в резултат на което са определени задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за внасяне (16000,46 лв.) в размер по-малък от установения (17930,96 лв.).

Ревизионният акт № Р-04001120004380-091-001/02.02.2021 г., издаден от ОП при ТД на НАП – Велико Търново, е издаден от компетентни органи по приходите, видно и от писмените доказателства по делото.

Заповедта за възлагане на ревизията също е издадена от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия и отговаря на изискванията на чл. 113 от ДОПК. Ревизията е приключила в срока по чл. 114, ал. 1 от ДОПК и РД е съставен в срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК.

Ревизионният акт е издаден в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и съдържа изложение на фактическите и правните основания за постановяването му.

Настоящият съдебен състав намира, че от страна на органите по приходите не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при изясняване на всички правно-релевантни факти, доколкото в хода на съдебното производство, не бяха ангажирани доказателства, които да водят до промяна на приетото за установено от фактическа страна от приходната администрация. Отделно жалбоподателят не твърди съществени процесуални нарушения.

Следва да се има предвид, че съществено нарушаване на процесуалните правила, влечащо след себе си незаконосъобразност на ревизионния акт, е такова нарушение или такива пропуски в ревизионното производство, които биха довели до недостоверно установена фактическа обстановка и то само и единствено, когато въпросните пропуски не могат да бъдат поправени посредством ангажиране на доказателства за установяване на същите тези факти и обстоятелства в хода на съдебното производство. С оглед събраните в това съдебно производство доказателства се налага извод, че не е налице допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, че в хода на ревизията са изяснени всички правнорелевантни факти чрез събраните доказателства и не е налице порок - допуснато нарушение на процесуалните правила, който да прави атакувания РА незаконосъобразен.

Опровергано от събраните доказателства е и твърдението на жалбоподателя, че РА е незаконосъобразен, тъй като изводите, направени от органите по приходите, са необосновани и не се подкрепят от събраните в хода на ревизията доказателства. На практика в обжалвания РА органите по приходите са изложили своите аргументи какво приемат за установено от фактическа страна и какви правни изводи правят въз основа на извършения анализ на събраните доказателства. Противно на твърдяното от жалбоподателя, фактическите констатации, направени от органите по приходите, се подкрепят от събраните доказателства.

Както и друг път е посочвал съдът, обстоятелството, че адресатът на един административен акт счита, че от представените и събрани в хода на административното производство доказателства следва извод, различен от този, който е направен от административния орган и който извод е задължителен и единствено възможен, според жалбоподателя, не е основание да се приеме, че атакуваният РА е незаконосъобразен.

Не на последно място, въпросите за относимостта и значението на събраните доказателства, какви изводи следват от така събраните доказателства за определяне на данъчните задължения на ревизираното лице, дори и когато се приеме,че са допуснати пропуски при събирането на доказателствата в хода на ревизионното производство или пък, че са направените изводи, при извършения анализ на доказателствата се явяват неправилни и необосновани – са все въпроси по съществото на спора.

По аргумент от чл. 160, ал.1 от ДОПК съдът в това съдебно производство е инстанция по същество и след преценка на относимите доказателства, без да е обвързан от фактическите констатации, а и от правните изводи на приходната администрация, изложени в обжалвания РА, трябва да се произнесе дължи ли се определеният с РА данък, както и по въпроса дали това данъчно задължение е в размера, установен с РА.

Ето защо настоящият съдебен състав намира, че при издаването на обжалвания в това съдебно производство РА, в обжалваните части, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, засягащи законосъобразността на РА и налагащи отмяната му като незаконосъобразен на това основание.

Основният въпрос в настоящия правен спор касае правилното приложение на материалния закон.

Видно от всички писмени доказателства по делото, които не са оспорени, както и от заключението на вещото лице С.Ц. вх. № 2157/09.06.2022 г., установява се следната фактическа обстановка:

Ревизията е възложена, съгласно чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, със

Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р- 04001120004380-020-001/21.07.2020 г., връчена по електронен път на 27.07.2020 г., изменена със Заповед за изменение на ЗВР (ЗИЗВР) № Р-04001120004380-020- 002/26.10.2020 г. За резултатите от ревизията е съставен РД № Р-04001120004380-092- 001/06.01.2021 г., връчен по електронен път на 07.01.2021 г. Срещу РД е направено възражение по реда на чл. 117, ал. 5 от ДОПК с вх. № 547/19.01.2021 г. Възраженията на ревизираното лице са обсъдени в РА, но не са приети за основателни.

Приложими материални закони са ЗДДФЛ, ЗДДС, КСО и ЗЗО, а процесуален ДОПК.

Изложените в настоящата жалба по съдебен ред доводи на жалбоподателя са били развити и в обжалването по административен ред.

Между страните няма спор по фактите, които се установяват от всички писмени доказателства и СИЕ.

В жалбата по административен и съдебен ред А.М. оспорва Ревизионен акт № Р-04001120004380-091-001/02.02.2021 г. Конкретно се посочва, че при издаване на РА е игнориран фактът на регистрация на лицето в Агенция по вписванията за извършване на свободна професия „Металообработващи услуги“ с БУЛСТАТ ********** и ежегодното плащане на патентен данък по патентна данъчна декларация. Относно регистрацията по ЗДДС на ЕТ „****М.“ с ЕИК ****, жалбоподателят твърди бездействие на контролните органи на НАП, които не са прекратили служебно регистрацията му на основание чл. 108 от ЗДДС при декларирани в продължение на 9 години нулеви месечни отчети. А.М. оспорва определената основа по реда на чл. 122 от ДОПК с аргумента, че не са признати разходи за дейността, включително разходи за осигурителни вноски.

Няма спор между страните, а и се установява от всички доказателства, че А.И.М. е физическо лице, регистрирано в търговския регистър на 07.03.1991 г. като едноличен търговец с фирма „****М.“ с ЕИК ****, с дейност „Механично обработване на метал“. Дейността е осъществявана в собствено производствено хале, находящо се в гр. Ловеч, ****. Едноличният търговец е вписан в Агенцията по вписванията, Търговски регистър, на 09.01.2008 г. и е заличен на 10.09.2020 г. ЕТ „****“ е регистрирано по ЗДДС лице, считано от 09.12.2005 г. до 29.01.2020 г., когато регистрацията е прекратена с Акт за дерегистрация № 110992000272337/28.01.2020 г. на основание чл. 108, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. През ревизирания период 01.01.2014 г. - 29.01.2020 г. от ЕТ „****М.“ са подавани нулеви СД по ЗДДС.

По данни от Регистър БУЛСТАТ към Агенция по вписванията се установява, че А.И.М. е регистриран с БУЛСТАТ/ЕГН ********** на основание чл. 3, т. 9 от Закона за регистър БУЛСТАТ, като физическо лице, упражняващо свободна професия или занаятчийска дейност с основна дейност по НКИД 2003 „Механично обработване на метал“ и упражнявана професия - електроинженер. Регистрацията е по Заявление за регистрация от 23.05.2013 г.

В хода на ревизията са извършени следните процесуални действия:

1/ С Протокол № Р-04001120004380-ППД-001/04.08.2020 г. са приобщени доказателства, събрани в хода на извършена на А.М. с ЕТ „****М.“ Проверка за установяване на факти и обстоятелства (ПУФО), завършила с Протокол № П-04001120037651-073-001/26.06.2020 г.

В хода на тази проверка, по данни от информационната система на НАП - „Справка обявени продажби от регистрирани лица към задължено лице“, е установено, че във връзка с осъществяваната дейност по металообработване А.И.М. е издавал фактури на регистрирани по ЗДДС лица през 2014 г., 2015 г., 2016 г., 2017 г., 2018 г., 2019 г. и м.01.2020 г. За тези данъчни периоди А.М., в качеството си на ЕТ „****М.“, е регистрирано по ЗДДС лице, но е подавал нулеви справки - декларации. От друга страна по фактурите, издадени от А.М., не е начислен и внесен ДДС и същите не са включени в дневници за продажби и СД по ЗДДС.

В хода на ПУФО са извършени насрещни проверки на лицата, получатели по процесиите фактури - „****“ ЕООД, „****“ АД, „****“ ЕООД, „****" ООД, „****“ ЕООД и „****“ ЕООД, които са потвърдили получаването на фактурите, представили са копия на същите, както и доказателства за плащането им по банков път, писмени обяснения и др. За констатираните факти и обстоятелства при извършените насрещни проверки са съставени ПИНП, приобщени ведно с доказателствата към тях в настоящото ревизионно производство.

2/ В хода на настоящата ревизия на лицето е връчено ИПДПОЗЛ № Р-04001120004380-040-001/05.08.2020 г., с което е изискана цялата търговска и счетоводна документация на едноличния търговец за ревизирания период - фактури, дебитни и кредитни известия за извършени покупки; всички платежни документи /касови и банкови/; всички останали първични счетоводни документи; копия на регистрационни, разрешителни, лицензионни и други документи във връзка с осъществяваната дейност; индивидуален сметкоплан с изписано наименование на сметките; оборотни ведомости и главни книги за 2014 г., 2015 г., 2016 г., 2017 г., 2018 г. 2019 г. и до 29.01.2020 г.; инвентаризационни описи и сравнителни таблици при инвентаризацията на активите и материалните запаси; договори и документи за собствени и наети ДМА - сгради, оборудване, транспортни средства и др.; счетоводен и данъчен амортизационен план за ревизираните години; заверени копия на фактури, изброени в Приложение № 1 към искането, документи за получени плащания от клиентите, хронологии на счетоводното отчитане на прихода и получените плащания.

В отговор на искането жалбоподателят е представил попълнени справки за наличните недвижими имоти, за наличните МПС и за наличните машини, стоки, оборудване и стопански инвентар, справки за дължими и внесени задължителни осигурителни вноски за 2017 г., 2018 г. и 2019 г. и копия на издадени фактури от А.М. с БУЛСТАТ ********** за извършени металообработващи услуги. Други документи не са представени, в т.ч. не е представена счетоводна отчетност.

Както в производството по издаване на РА, така и в производството по административното му ожалване, а също и в настоящото съдебно производство от страна на жалбоподателя не се представят никакви писмени доказателства.

При прегледа на представените от жалбоподателя документи, органите по приходите са установили издадени от физическото лице фактури, освен на горепосочените дружества - „****“ ЕООД, „****“ АД, „****“ ЕООД, „****“ ООД, „****“ ЕООД, „****" ЕООД, и на ЕТ „****“ и на „****“ АД. Във връзка с това, в хода на ревизията е извършена проверки и на „****“ АД. Всички проверявани лица са потвърдили получените от жалбоподателя услуги по изследваните фактури, като са представили копия на същите, доказателства за плащане и извадки от счетоводни регистри за осчетоводяването им.

За издадените от А.М. фактури в РД са съставени подробни таблици по клиенти, по години и по месеци за ревизираните периоди.

Установено е, че за ревизирания период жалбоподателят няма регистриран ЕКАФП и всички продажби по издадени фактури са платени по банков път, като доказателствата за това са представени от клиентите му при насрещните проверки - извлечения от банкови сметки.

След анализ на събраните и приобщени документи, ревизиращите органи са приели, че макар фактурите с предмет металообработващи услуги към горепосочените юридически лица да са издадени от жалбоподателя като физическо лице, тъй като А.М. има регистрация и като ЕТ, осъществяващ идентична дейност, и в това качество е регистрирано по ЗДДС лице, то доходите му от извършваната дейност не могат да бъдат квалифицирани като доходи по извънтрудови правоотношения, или доходи на лице, упражняващо свободна професия, а следва да се третират, като реализирани приходи от дейност „Механична обработка на метали“ на регистрирания от лицето ЕТ „****М.“. Същите е следвало да бъдат декларирани в приложение № 2 „Доходи от стопанска дейност като ЕТ“ на годишните данъчни декларации на А.М. за ревизираните години, съответно фактурите да бъдат включени в Справките - декларации и по тях да бъде начислен ДДС.

Предвид това, ревизиращите органи са установили, че, след като жалбоподателят извършва дейност редовно и по занятие с цел реализация на печалба при регистрирано от него предприятие на ЕТ, дейността се осъществява чрез ЕТ и реализираните доходи всъщност са приходи на търговското предприятие на ЕТ.

Установено е също, че в ГДД за съответната година декларираните доходи от патентна дейност са в по-малък размер от реализираните по издадени от физическото лице фактури към горепосочените лица за всяка от посочените години 2014 г., 2015 г., 2016 г., 2017 г., 2018 г., 2019 г., съгласно приложена таблица.

Въз основа на гореизложеното, органите по приходите са приели, че липсата на заведена счетоводна отчетност, съгласно Закона за счетоводството и обстоятелството, че ревизираното лице е доставчик на услуги, приходите от които не са отразени в ГДД по ЗДДФЛ и СД по ЗДДС за ревизираните периоди, съставляват обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК.

За наличието на тези обстоятелства, както и за това, че основата за облагане с данъци и осигурителни вноски ще бъде определена по особения ред на чл. 122 и 124а от ДОПК жалбоподателят е бил уведомен по реда на чл. 124, ал. 1 от ДОПК с Уведомление № Р-04001120004380-113-001/07.12.2020 г., връчено по електронен път. Едновременно с това му е връчено и ИПДПОЗЛ № Р-04001120004380- 040-002/07.12.2020 г., с което е изискано попълване на декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК, за ревизираните години. С вх. № 13364/09.12.2020 г. по описа на офис Ловеч при ТД на НАП Велико Търново жалбоподателят е представил попълнени декларации, в които посочва като източници на доходи - доходи по трудови правоотношения и от занаятчийска дейност.

Органите по приходите са приложили разпоредбата на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, като са анализирали относимите обстоятелства по:

т. 1 - вида и характера на фактически осъществяваната дейност;

т. 2 - платените данъци, мита, такси, вноски и други публични вземания;

т. 3 – движението и остатъците по банковите сметки;

т. 4 - официалните документи и документите с достоверни данни - като документи с достоверни данни са взети данните от издадените от жалбоподателя фактури;

т. 6 - търговското значение на мястото, където се извършва дейността;

т. 8 - брутните приходи/доходи (оборота);

т. 15 - получените и извършените доставки и упражненото право на данъчен кредит;

т. 16 - други доказателства, които могат да послужат за определяне на основата за облагане.

I. В частта по ЗДДФЛ

За ревизираните периоди от жалбоподателя са подадени ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, в които са декларирани следните доходи, в т.ч. и доходи от патентна дейност „Металообработващи услуги“:

За 2014 г. са декларирани доходи по Приложение № 1 - доходи от трудови правоотношения в размер на 2137,24 лв. и по Приложение № 7 - доходи от дейности, подлежащи за облагане с патентен данък по ЗМДТ - приходи от дейността в размер на 4500,00 лв. и облагаем доход в размер на 4500.00 лв.

За 2015 г. са декларирани доходи по Приложение № 1 - доходи от трудови правоотношения в размер на 6447,37 лв. и по Приложение № 7-доходи от дейности, подлежащи на облагане с патентен данък - приходи от дейността 15000,00 лв. и облагаем доход 15000.00лв.

За 2016 г. са декларирани доходи по Приложение № 1 - доходи от трудови правоотношения в размер на 7422,51 лв. и по Приложение № 7-доходи от дейности, подлежащи на облагане с патентен данък - приходи от дейността 3500.00 лв. и облагаем доход 3500.00лв.

За 2017 г. са декларирани доходи по Приложение № 1 - доходи от трудови правоотношения в размер на 2130,25 лв. и по Приложение № 7-доходи от дейност, подлежащи на облагане с патентен данък - приходи от дейността 3400,00лв. и облагаем доход 3400.00 лв.

За 2018 г. са декларирани само доходи по Приложение № 7-доходи от дейности, подлежащи на облагане с патентен данък - приходи от дейността 6000.00 лв. и облагаем доход 6000.00 лв.

За 2019 г. са декларирани доходи по Приложение № 7- доходи от дейности, подлежащи на облагане с патентен данък - приходи от дейността 26783,35 лв. и облагаем доход 26783,35 лв.

В подадените ГДД не са декларирани разходи, извършени във връзка с дейността през ревизираните години. Доказателства за направени такива разходи не са представени както в хода на ревизията, така и по време на административното обжалване, а също и по време не съдебното обжалване.

За 2014 г., 2015 г., 2016 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г. А.М. е подавал данъчни декларации по чл. 61н от ЗМДТ за облагане с патентен данък. Копия на подадените от жалбоподателя данъчни декларации по чл. 61н от ЗМДТ са изискани в хода на административното обжалване от Община Ловеч и са представени с вх. № 531/05.04.2021 г. по описа на Дирекция ОДОП Велико Търново. Видно от същите, жалбоподателят е декларирал, че извършва патентна дейност „Металообработващи услуги“ по приложение № 4 от ЗМДТ с личен труд като физическо лице, че оборотът му за предходната година е под 50000.00 лв., като е посочил, че не е регистриран по ЗДДС.

Въз основа на събраните в хода на ревизията доказателства е прието, че извършените услуги от физическото лице-жалбоподател не са инцидентни сделки, а са осъществявани редовно в рамките на извършваната дейност по занятие, с цел реализиране на печалба, сделките имат траен характер и се извършват през продължителен период от време. Направен е извод, че извършването на металообработващи услуги е основна търговска дейност на А.М., че той е данъчно задължено лице за целите на ЗДДФЛ, а получените приходи от тях подлежат на облагане като търговски сделки по чл. 28, ал. 1 от ЗДДФЛ. Предвид това, с процесния РА за 2014 г., 2015 г., 2016 г. , 2017 г., 2018 г. и 2019 г. са определени данъчни основи за доходи от упражняване на дейност механична обработка на метали като регистриран по ТЗ едноличен търговец.

Съгласно чл. 28 от ЗДДФЛ годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец се определя, като облагаемият доход по чл. 26 за данъчната година се намалява с вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на Кодекса за социално осигуряване и на Закона за здравното осигуряване. Размерът на данъка е регламентиран в чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ - 15 на сто върху годишната данъчна основа. На практика данъчната основа по години е определена на база общата стойност на издадените от жалбоподателя фактури по години, като е прието, че в стойността на всяка фактура се съдържа дължимият ДДС, който е приспаднат за определяне на нетния размер на реализираните приходи от дейността. Приспаднати са и дължимите задължителни осигурителни вноски, установени от ревизията. В РД са изготвени таблици, съдържащи данни за издадените от жалбоподателя фактури по години, като подробно е описано как е формирана данъчната основа и дължимия данък.

Конкретно установените данъчни основи за облагане с Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ и дължимият данък са :посочени в таблица.

Неоснователни са възраженията на А.М. както в жалбата по административен ред, така и в жалбата по съдебен ред, че е извършвал дейност „металообработващи услуги“ като физическо лице, вписано на свобода професия в Агенцията по вписване и дължи патентен данък, поради това, че едноличният му търговец е „нефункциониращ“.

Понятията „упражняване на занаят“, „свободна професия“ и „извънтрудови правоотношения“ са дефинирани в § 1, т. 28, т. 29 и т. 30 от ДР на ЗДДФЛ, като общото изискване е лицето да не е регистрирано като едноличен търговец.

Съгласно чл. 14, ал. 4 от ЗДДФЛ за доходи от патентни дейности физическите лица, включително едноличните търговци, се облагат с патентен данък при условията и по реда на Закона за местните данъци и такси. За доходите от други дейности лицата се облагат по реда на този закон (ЗДДФЛ).

В чл. 61з, ал. 1 от ЗМДТ /в редакцията за ревизираните данъчни периоди/ са посочени условията, на които трябва да отговаря физическото лице, в т.ч. и в качеството му на едноличен търговец, за да прилага този начин на облагане, а именно физическо лице, включително едноличен търговец, което извършва дейности, посочени в приложение № 4 (патентни дейности), се облага с годишен патентен данък за доходите от тези дейности, при условие че:

1. оборотът на лицето за предходната година не превишава 50 000 лв., и

2. лицето не е регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност, с изключение на регистрация за вътреобщностно придобиване по чл. 99 и чл. 100, ал. 2 от същия закон.

В настоящия случай, предвид регистрацията на жалбоподателя като едноличен търговец - ЕТ „****М.“ и предвид факта, че през ревизираните периоди същият е регистриран по ЗДДС в качеството му на ЕТ, органите по приходите правилно са приели, че А.М. следва да формира облагаем доход по реда на чл. 26 от ЗДДФЛ и съответно доходите му са доходи от стопанска дейност на едноличен търговец, които са посочени като вид доход в чл. 10, ат. 1, т. 2 на закона.

За общата преценка следва да се имат предвид и следните обстоятелства:

По данни на ИС на НАП се установява, че през 2008 г. 2009 г. и 2010 г. от ЕТ „****.“ са издавани фактури на регистрирани по ЗДДС лица, в т.ч. на ,,****“ АД и „****“ ЕООД, на които, както беше посочено по-горе, жалбоподателят и като физическо лице е издавал фактури през процесния период за идентични услуги. Отделно дейността му през целия ревизиран период се е осъществявала в производствен обект (производствено хале) на едноличния търговец, придобито по представения от жалбоподателя НА № 73/11.03.1999 г.

За 2008 г., 2009 г. и 2010 г. А.М. се е осигурявал като самоосигуряващо се лице - собственик на ЕТ „****М.“ до 01.07.2010 г., когато е подал декларация за прекъсване на дейността. Към същата дата в Търговския регистър ЕТ „****.“ не е заличен, както и не е прекратена регистрацията му по ЗДДС. А.И.М. е подал декларация вх. № 11000173026994/18.05.2017 г. за възобновяване на търговската дейност на ЕТ „****.“ считано от 15.05.2017 г.

Същевременно, видно от събраните при ревизията доказателства, през 2014 г. и следващите до 15.05.2017 г. очевидно тази дейност е извършвана системно, видно от хронологията на издаваните от физическото лице фактури. В тази връзка следвала се посочи, че физическите лица, регистрирани като еднолични търговци не придобиват друга правосубектност, а само разширяват своята правоспособност – придобиват качество на „търговец“.

Поради изложеното е неоснователно твърдението на жалбоподателя, че същият е извършвал една и съща дейност „Механично обработване на метал“ в различни качества, съответно в качеството му на ЕТ до 2010, а след това (2013 г. и следващите години) през ревизирания период в качеството му на физическо лице.

Във връзка с това, правилно е прието в РА, че фактурите, издадени от него като физическото лице, са резултат от стопанската дейност на ЕТ „****М.“ и не могат да бъдат третирани /квалифицирани/ като доходи по извънтрудови правоотношения или доходи на „лица, упражняващи свободна професия“, като освен това жалбоподателят е извършвал като ЕТ същата дейност и се е осигурявал като такъв за голяма част от ревизирания период.

Следователно извършената от А.М. дейност през ревизирания период правилно е квалифицирана от органите по приходите като търговска дейност, а доходът от нея като доход по смисъла на чл. 26 от ЗДДФЛ. При така установените факти органите по приходите правилно са приели, че жалбоподателят като едноличен търговец, регистриран по ЗДДС, е следвало да се облага по общия ред на ЗДДФЛ, както и да начислява ДДС върху извършените от него доставки.

В жалбата се претендира признаване на разходи при формиране на данъчните основи, като ревизираното лице прави собствени изчисления по отделни производствени операции, но без да прилага доказателства за това, както в производството по административно обжалване, така и в настоящото съдебно производство. Както вече беше посочено по-горе, А.М. не е декларирал разходи и в Приложение № 7 – „Доходи от дейности, подлежащи на облагане с патентен данък по ЗМДТ“ в подадените от него ГДД за процесиите години, а е посочил само приходи.

Освен това, съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаемият доход от стопанска дейност като едноличен търговец е формираната по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане данъчна печалба, което означава, че тези лица са длъжни да водят счетоводство, съгласно изискванията на Закона за счетоводството, като отчитат приходи и разходи и формират финансов резултат. Съгласно чл. 10, ат. 1 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. При липсата на счетоводни документи, няма как да бъдат проверени и приети изчисленията на жалбоподателя относно размера на разходите му, съответно същите не могат да бъдат признати.

Предвид горното, настоящата инстанция приема, че РА в частта по ЗДДФЛ за определените допълнителни данъчни основи по чл. 122, ал. 2 от ДОПК, във връзка с чл. 28 от ЗДДФЛ за облагане с годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2014 г., 2015 г., 2016 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г., е правилен и законосъобразен и правилно е бил потвърден относно установените допълнително задължения в общ размер на 17930,96 лв. и лихви общо в размер на 4766,94 лв., в т.ч. за 2014 г. - 2202,59 лв. и лихви - 1095,34 лв.; за 2015 г. годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ - 2092,40 лв. и лихви 851,44 лв.; за 2016 г. годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ - 2946,94 лв. и лихви - 1005,18 лв.; за 2017 г. годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ - 3478,45 лв. и лихви - 882,51 лв.; за 2018 г. годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ - 4828,66 лв. и лихви - 807,78 лв.; за 2019 г. годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ - 2381,92 лв. и лихви - 124,69 лв.

II.В частта по ЗДДС

В качеството си на ЕТ „****М.“ е

регистрирано по ЗДДС лице, считано от 09.12.2005 г. до 29.01.2020 г., когато регистрацията е прекратена с Акт за дерегистрация № 110992000272337/28.01.2020 г., на основание чл. 108, ал. 1, т. 1 от ЗДДС - дерегистрация по избор, когато отпадне съответното основание за задължителна регистрация. През ревизирания период 01.01.2014 г. - 29.01.2020 г. от ЕТ „****М.“ са подавани нулеви СД по ЗДДС.

Както бе посочено по-горе, в хода на ревизията са събрани доказателства за неотчетени приходи от лицето за извършени металообработващи услуги през ревизирания период, представляващи облагаеми по ЗДДС доставки, чиито размери по месеци са посочени в направения анализ на обстоятелствата по чл. 122, ал.2 от т. 1 до т. 16 от ДОПК.

По смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. В чл. 3, ал. 2, изр.1-во от ЗДДС е посочено, че независимата икономическа дейност е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги. По силата на тази разпоредба всяко лице, юридическо (или приравнено на юридическо) или физическо лице, което извършва дейност като производител, търговец или дейност по предоставяне на услуги попада в кръга на лицата, които извършват независима икономическа дейност. В конкретният случай са налице доказателства, че извършената от лицето дейност има точно такъв характер.

Като се има предвид изложеното в т. I от настоящото решение, правилно при ревизията е преценено, че А.М. през периода от 01.12.2014 г. до 29.01.2020 г. е извършвал облагаеми доставки по смисъла на чл. 9 от ЗДДС - металообработващи услуги, които са удостоверени с фактури, по които се следва ДДС. Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДС, облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които същия закон предвижда друго.

С оглед на това, за извършените продажби на услуги по всички, издадени от жалбоподателя фактури, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗДДС органите по приходите са начислили ДДС по чл. 67, ал. 2 от ЗДДС (по правилото под 100). За конкретно определения ДДС по фактури и по месечни данъчни периоди са изготвени таблици в РД от стр. 14 до стр. 16.

Във връзка с установените продажби по фактури за данъчни периоди м. 12.2014 г., м. 02, 03, 05, 06, 07, 08, 09, 10, 11 и 12.2015 г.; м. 01, 03, 04, 05, 06, 07, 08, 09,10 и 12.2016 г.; м. 02, 03, 04, 05, 06, 07, 08, 09, 10, 11, 12.2017 г.; м. 01, 02, 03, 04, 05, 06, 07, 08, 10, 11, 12.2018 г.; м. 01,02, 04,05,09,10,11, и 12.2019 г. правилно органите по приходите са определили данъчна основа в общ размер на 171 667,56 лв. и е начислен ДДС в общ размер на 28 611,27 лв. по правилото под 100. Във връзка с определения ДДС са начислени лихви в размер общо на 9 913,27 лв. РА в обжалваната част по ЗДДС относно начисления допълнително данък върху добавената стойност и лихви е правилен и законосъобразен и правилно е потвърден с Решение № 37/23.04.2021 г. на Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Велико Търново при ЦУ на НАП,

Неоснователни и неотносими към настоящия спор са изложените в жалбата по административен и съдебен ред съображения, че органите по приходите е следвало служебно да дерегистрират ЕТ „****“ на основание чл. 108 от ЗДДС, тъй като е подавал нулеви СД по ЗДДС в голям период от време.

Следва да се посочи, че в чл. 108 от ЗДДС, на който се позовава жапбоподателят, се съдържат хипотези, при които възниква основание за дерегистрация, но по избор на задълженото лице. На основание чл. 109 от ЗДДС, в който е регламентирана процедурата-за дерегистрация по инициатива на лицето, при наличието на някое oт основанията по 108, ал. 1 и ал.3 от същия закон, регистрираното лице само избира кога да подаде заявление за дерегистрация до компетентната ТД на НАП. В допълнение неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че не той, а органите по приходите е следвало да го дерегистрират, поради това, че не са налице хипотезите на чл. 107 от ЗДДС, а при хипотезите на чл. 108 от ЗДДС /основания за дерегистрация по избор/регистрираното лице само избира кога да подаде заявление за дерегистрация до компетентната ТД на НАП.

III. ОТНОСНО ЗОВ за периода 01.01.2014 г.-31.12.2019 г.

От данните в информационната система на НАП органите по приходите са установили, че А.М. е подал следните декларации като самоосигуряващо се лице: Декларация вх. 110431001624486/06.07.2010 г. за начало на дейност и начало на осигуряване от 01.01.1994 г. чрез осигурител ЕТ „****М.“ с ЕИК ****, като собственик и за прекъсване на дейността от 01.07.2010 г.; декларация вх. № 11000173026994/18.05.2017 г. за възобновяване на дейност и начало на осигуряване чрез осигурител ЕТ „****М.“, считано от 15.05.2017 г. Декларация за прекратяване на тази дейност и осигуряване е подадена на 11.09.2020 г.

За периода от 01.09.2010 г. до 31.03.2017 г. А.М. е осигуряван по трудово правоотношение с осигурители последователно „ФЕНИКС ИНВЕРС“ ООД и Профилирана езикова гимназия, „Екзарх Йосиф 1“.

Като се има предвид изложеното в т. I от настоящото решение, правилно при ревизията е преценено, че А.М. през целия ревизиран период от 01.01.2014 г. до 31.12.2019 г. е извършвал трудова дейност като едноличен търговец, поради което за него е приложима разпоредбата на чл. 6, ал. 7(нова 8) от КСО - самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2, и 4 от КСО правят осигурителни вноски за своя сметка и ги дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със ЗБДОО. На основание чл. 6, ал. 8 (9) от КСО окончателният размер на месечния осигурителен доход за лицата по ал. 7(8) се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година.

Начинът на определяне на дължимите осигурителни вноски по години и видове вноски е подробно описан в РД, като в табличен вид са представени дължимите от лицето авансови осигурителни вноски и внесените такива. Подробно е описан и начинът, по който е определен размерът на общия годишен осигурителен доход, установен при ревизията за всеки един ревизиран период и дължимите върху него осигурителни вноски за довнасяне за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО.

При определяне на общия годишен осигурителен доход са взети предвид данните от ИС на НАП за осигурителния доход на лицето по трудови правоотношения за периода 2014 г. - 2017 г. За 2016 г., 2017 г., 2018 г. е определен осигурителен доход в размер на максималния, тъй като установения за същите периоди общ размер на осигурителния доход от трудова дейност надвишава максималния осигурителен доход за тези периоди, регламентиран със ЗБДОО.

Във връзка с определената данъчна основа по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, за облагане с годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ и предвид разпоредбата на чл. 124а от ДОПК, съгласно която разпоредбите на чл. 122-124 се прилагат и за установяване на задължителни осигурителни вноски, органите по приходите са определили размера на допълнително дължимите от жалбоподателя осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО и за ЗО като самоосигуряващо се лице за ревизираните периоди, в т.ч. и за авансови вноски, съгласно таблица на л. 21 от делото.

За периода след 15.05.2017 г., когато е декларирано възобновяване на дейността на ЕТ, жалбоподателят е декларирал и внасял авансово осигурителни вноски като собственик на ЕТ „****М.“.

Съгласно таблици на л. 22 от делото, са посочени дължимите и авансово внесени вноски по години, както и установените при ревизията задължения за годишни изравнителни вноски.

По повод обжалването по административен ред, е констатирано, че в РД и РА е допусната грешка при определяне на осигурителния доход за годишно изравняване за 2014 г. и 2015 г., в резултат на което са установени като дължими годишни изравнителни вноски в по-голям размер от действителния. Органите по приходите са приели, че жалбоподателят е реализирал доход над максималния осигурителен доход и са определили осигурителния доход за годишно изравняване за 2014 и 2015 г. в максимален размер. За 2014 г. при ревизията е определен осигурителен доход от търговска дейност като ЕТ - 20833,33 лв., като за същата година по данни на ИС на НАП осигурителният доход от трудови правоотношения, върху който са правени осигурителни вноски, е в размер на 4965,06 лв. или общо годишен осигурителен доход 25798,39 лв., при максимален такъв за 2014 г. - 28800.00 лв. В РД са определени дължимите авансово месечни осигурителни вноски върху минимален месечен осигурителен доход, който за 2014 г. е 5040.00 лв. При това положение размерът на осигурителния доход за годишно изравняване за 2014 г. е 15793,33 лв., а не както е посочен в РД – 18794,94 лв.

Аналогично, за 2015 г. при ревизията е определен осигурителен доход от търговска дейност като ЕТ - 20335,50 лв. и осигурителен доход от трудови правоотношения, върху който са правени осигурителни вноски - 6447,37 лв. или общо годишен осигурителен доход за 2015 г. - 26782,87 лв., при максимален такъв за 2015 г. - 31200.00 лв. В РД са определени дължимите авансово месечни осигурителни вноски върху минимален месечен осигурителен доход, който за 2015 г. е 5040.00 лв. При това положение размерът на осигурителният доход за годишно изравняване за 2014 г. е 15 295,50 лв. (26782,87 лв. - 6447,37 лв. - 5040.00 лв.), а не както е посочен в РД – 19 712,63 лв.

В таблица на л. 23 от делото е посочен осигурителния доход за годишно изравняване и дължимите осигурителни вноски за ДОО, ЗДПО-УПФ и ЗО.

В заключение в Решение № 37/23.04.2021 г. на Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Велико Търново при ЦУ на НАП е прието, че РА, в обжалваната част по КСО и ЗЗО е правилен и законосъобразен, като е потвърден в частта относно определените допълнително вноски за ДОО общо в размер на 17 967,51 лв. ( 2666,67 лв. за 2014 г., 2602,94 лв. за 2015 г., 3043,52 лв. за 2016 г., 3633,82 лв. за 2017 г., 3711,84 лв. за 2018 г. и 2308,72 лв. за 2019 г.) и лихви ДОО 5 979,39 лв. (1607,06 лв. за 2014 г., 1304,90 лв. за 2015 г., 1208,86 лв. за 2016 г., 1055,33 лв. за 2017 г., 664,06 лв. за 2018 г. и 139,18лв. за 2019 г.); вноски за ДЗПО-УПФ общо в размер на 6594,30 лв.

(1041,67 лв. за 2014 г., 1016,78 лв. за 2015 г., 1188,87лв. за 2016 г., 1313,01 лв. за 2017 г., 1254,00 лв. за 2018 г. и 779,97 лв. за 2019 г.) и лихви ДЗПО общо в размер на 2260,31 лв. (627,76 лв. за 2014 г., 509,73 лв. за 2015 г., 472,21 лв. за 2016 г., 379,25 лв. за 2017 г., 224,34 лв. за 2018 г., 47,02 лв. за 2019 г.); вноски за ЗО общо в размер на 10 515,56 лв. (1666,67 лв. за 2014 г., 1626,84 лв. за 2015 г., 1902,20 лв. за 2016 г., 2065,49 лв. за 2017 г., 2006,40 лв. за 2018 г. и 1247,96 лв. за 2019 г.) и лихви ЗО общо в размер на 3605,64 лв. (1004,39 лв. за 2014 г., 815,57 лв. за 2015 г., 755,54 лв. за 2016 г., 595,96 лв. за 2017 г., 358,95 лв. за 2018 г. и 75,23 лв. за 2019 г.).

С Решение № 37/23.04.2021 г. на Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Велико Търново при ЦУ на НАП процесният РА е отменен относно определените годишни изравнителни вноски за 2014 г. и 2015 г. общо в размер на 949,60 лв. и лихви в размер 497,88 лв., вноски за ДЗПО-УПФ общо в размер на 370,93 лв.(за 2014 г. - 150,08 лв. и за 2015 г. - 220,85 лв.), лихви ДЗПО общо в размер на 194,49 лв. (за 2014 г. - 87,79 лв. и за 2015 г. - 106,70 лв.); вноски за ЗО общо в размер на 593,50 лв. (за 2014 г. - 240,13 лв. и за 2015 г. - 353,37 лв.), лихви ЗО общо в размер на 311,17 лв. (за 2014 г. - 140,46 лв. и за 2015 г. - 170,71 лв.)

За пълнота е посочено, че с оглед отмяната на РА относно част от ЗОВ за 2014 г. и 2015 г., то следващият се годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ е в по-голям размер от този, определен от ревизията. Предвид разпоредбата на чл. 155, ал. 8 от ДОПК, съгласно която с решението на директора на Дирекция ОДОП ревизионният акт не може да се изменя във вреда на жалбоподателя, с Решение № 37/23.04.2021 г. на Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Велико Търново при ЦУ на НАП е приет размер на данъка и лихвите към него така, както са определени с РА.

Процесната ревизия е извършена по особените правила на чл. 122 - 124 от ДОПК и в тежест на жалбоподателя е да опровергае констатациите на администрацията. В хода на настоящото производство не са представени доказателства, които да оборват фактическите констатации в ревизионния доклад и последвалия ревизионен акт. Съвкупната преценка на доказателствата по преписката, налага да се приеме, че констатациите на органите по приходите в потвърдената с Решение № 37/23.04.2021 г. на Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Велико Търново при ЦУ на НАП част на РА, отразяват вярно фактите от обективната действителност, а направените въз основа на тях правни изводи са съответни на материалния закон.

Действията на органите по приходите са извършени в съответствие с процесуалните правила на ДОПК и при спазване на основните принципи на обективност и служебно начало, залегнали в чл. 3 и чл. 5 от същия кодекс. В рамките на своята компетентност, органите по приходите са извършили необходимото за пълното изясняване на фактическата обстановка, като са съобразили действията си с основните начала на данъчния процес и са събрали по предвидения процесуален ред доказателства, послужили като основание за фактическите им констатации. Законосъобразността на определената данъчна основа за ревизираните периоди не е оборена от ревизираното лице чрез посочване на други обстоятелства и доказателства.

В допълнение следва да се посочи, че и в хода и на съдебното производство жалбоподателят М. не представи никакви нови писмени доказателства, поради което по никакъв начин не се опровергават изводите на данъчната администрация в обжалвания РА, в обжалваните части.

Ето защо съдът кредитира изводите на данъчната администрация, а отделно в съдебното производство не се опровергаха с никакви нови доказателства правните изводи на данъчната администрация, направени въз основа на доказателствата, събрани в хода на административното производство.

Паради това съдът кредитира събраните в хода на административното производство писмени доказателства, като споделя и правните изводи в РА и решението, с което същия РА е потвърден, в ожалваните части.

По тези съображения съдът намира жалбата за неоснователна, а ожалвания РА, в обжалваните части, за законосъобразен.

При този изход на спора и на основание чл. 161, ал. 1, изр. последно от ДОПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени поисканите своевременно и действително направени разноски в размер 3611,45 лева за юрисконсултско възнаграждение, видно от списък на разноски на ответника на л. 279 от делото /като размерът от 3611,45 лева е посочен като претендиран от ответника, видно от списък на разноски на ответника на л. 279 от делото/, представляващи възнаграждение за юрисконсулт, съгласно чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, във вр. с чл. 161, ал. 1 от ДОПК, като съдът не може да присъди разноски на ответника в по-голям от претендирания от ответника размер.

На основание гореизложеното и чл. 160, ал. 1 от ДОПК Ловешкият административен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.И.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу Ревизионен акт № Р-04001120004380-091-001/02.02.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, В ОБЖАЛВАНАТА И ПОТВЪРДЕНА с Решение № 37/23.04.2021 г. на Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Велико Търново при ЦУ на НАП, част, в която са установени допълнително задължения за:

1/ Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ общо в размер на 17930,96 лв. и лихви общо в размер на 4766,94 лв., в т.ч. за 2014 г. - 2202,59 лв. (в т.ч. за внасяне 1872,59 лв.) и лихви - 1095,34 лв.; за 2015 г. годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ - 2092,40 лв. (в т.ч. за внасяне 1762,40 лв.) и лихви 851,44 лв.; за 2016 г. годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ - 2946,94 лв. (в т.ч. за внасяне 2633,44) и лихви - 1005,18 лв.; за 2017 г. годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ - 3478,45 лв. (в т.ч. за внасяне 3148,45 лв.) и лихви - 882,51 лв.; за 2018 г. годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ - 4828,66 лв. (в т.ч. за внасяне 4515,16 лв.) и лихви - 807,78 лв.; за 2019 г. годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ - 2381,92 лв. (в т.ч. за внасяне 2068,42 лв.) и лихви - 124,69 лв.

2/ ДДС общо в размер на 28611,27 лв. и лихви в размер на 9913,27 лв. за данъчни периоди м. 12.2014 г., м. 02, 03, 05, 06, 07, 08, 09, 10, 11 и 12.2015 г.; м. 01, 03, 04, 05, 06,07,08, 09,10 и 12.2016 г.; м. 02, 03,04, 05,06, 07,08, 09, 10, 11, 12.2017 г.; м. 01, 02, 03,04,05,06,07,08, 10, 11, 12.2018 г.; м. 01,02, 04,05,09,10,11, и 12.2019 г.

3/ Вноски за ДОО общо в размер на 17967,51 лв. ( 2666,67 лв. за 2014 г., 2602,94 лв. за 2015 г., 3043,52 лв. за 2016 г., 3633,82 лв. за 2017 г., 3711,84 лв. за 2018 г. и 2308,72 лв. за 2019 г.) и лихви ДОО 5979,39 лв. (1607,06 лв. за 2014 г., 1304,90 лв. за 2015 г., 1208,86 лв. за 2016 г., 1055,33 лв. за 2017 г., 664,06 лв. за 2018 г. и 139,18лв. за 2019 г.);

4/ вноски за ДЗПО-УПФ общо в размер на 6594.30 лв. (1041,67 лв. за 2014 г., 1016,78 лв. за 2015 г., 1188,87лв. за 2016 г., 1313,01 лв. за 2017 г., 1254,00 лв. за 2018 г. и 779,97 лв. за 2019 г.) и лихви ДЗПО общо в размер на 2260,3 1 лв. (627,76 лв. за 2014 г., 509,73 лв. за 2015 г., 472,21 лв. за 2016 г., 379,25 лв. за 2017 г., 224,34 лв. за 2018 г., 47,02 лв. за 2019 г.);

5/ вноски за ЗО общо в размер на 10515,56 лв. (1666,67 лв. за 2014 г., 1626,84 лв. за 2015 г., 1902,20 лв. за 2016 г., 2065,49 лв. за 2017 г., 2006,40 лв. за 2018 г. и 1247,96 лв. за 2019 г.) и лихви ЗО общо в размер на 3605,64 лв. (1004,39 лв. за 2014 г., 815,57 лв. за 2015 г., 755,54 лв. за 2016 г., 595,96 лв. за 2017 г., 358,95 лв. за 2018 г. и 75,23 лв. за 2019 г.)

ОСЪЖДА на основание чл. 161, ал. 1, изр. последно от ДОПК А.И.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Велико Търново сумата от 3611,45 лв. /три хиляди шестстотин и единадесет лева и 45 ст./ за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дн. срок от съобщаването му на страните.

Да се изпрати препис от решението на страните.

АДМ. СЪДИЯ:

Номер на акта:	146
Дата:	15 юли 2022 г.
Съдия:	Йонита Цанкова Цанкова

Дело:	20217130700175
Тип на делото:	Административно дело
Дата на образуване:	28 май 2021 г.

Решение по дело №175/2021 на Административен съд - Ловеч

Съдържание на акта