№ 33505
гр. София, 22.11.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Частно гражданско
дело № 20211110164118 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 410 от ГПК.
Образувано е по подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
от „И.Ф.” ЕООД срещу АНТ. ЕВГ. С..
Претендира се осъждане на длъжника да заплати сумите както следва: 1877, 67 лева –
главница по Договор за кредит № ... от 10.09.2020 г., сключен между длъжника и заявителя,
вземанията по който били обявени за предсрочно изискуеми на 27.10.2021 г. и по който
договор длъжникът извършил частично плащане на 300 лева, която сума кредиторът
прихванал към 122,33 лева - главница, 66,00 лева за лихва, 101,67 лева за неустойка и 10
лева за разноски за извънсъдебно събиране на вземане, ведно със законната лихва от датата
на заявлението –10.11.2021 г. до изплащането на вземането и 577,50 лева - договорна лихва
за периода от 10.10.2020 г. до 05.10.2021 г.
Съдът, като взе предвид данните по делото и въз основа императивните разпоредби на
закона, намира следното:
Съгласно изложените от заявителя твърдения, страните са обвързани от валидно възникнало
облигационно правоотношение, възникнало по силата на процесният договор за
потребителски кредит, сключен по реда на чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови
услуги от разстояние. Към договора освен относимите норми на ЗПФУР, приложение, на
основание чл. 9, ал. 1, намират и разпоредбите на Закона за потребителския кредит, както и
Закона за защита на потребителите.
По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците
за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
1
предоставения кредит.
В чл. 2, ал. 4, т. 5 от Договора е посочен процент на ГПР от 48,30 %, който ГПР е приложим
при допускане, че договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяка от страните ще
изпълнява точно задълженията си и няма да бъдат начислявани разходи за събиране, лихви
за забава и неустойки за неизпълнение. Размерът не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4
от ЗПК, но както се установява от клаузата, посоченият процент не включва общите разходи
по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, като не отразява разходите по втория
предложен в договора погасителен план, приложим в хипотезата на непредоставяне на
обезпечението по чл. 3, ал. 1 от Договора, тъй като описаната в чл. 3, ал. 2 от Договора
неустойка, представляваща всъщност възнаграждение, дължимо в полза на кредитора по
кредита, ако последният не е обезпечен, е изрично изключена.
Ето защо договорът за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т.
10 от ЗПК, макар и формално да е посочена сума на ГПР, тъй като на първо място в
договора са обективирани условия на кредита, които са различни с оглед неговата цена при
изпълнение на чл. 3, ал. 1 от Договора или при отказа да го изпълни, които условия влияят
на разхода за потребителя. На второ място, посоченият ГПР е относим само към по-
изгодния за потребителя вариант, ако той представи обезпечение, поради което не отразява
реалния разход по необезпечения кредит, което води до заблуда у потребителя, съответно до
неяснота за потребителя относно действителния размер на разхода (в този смисъл и
Решение № 264616 от 09.07.2021 г. по в. гр. д. № 9991/2020 г. на Софийски градски съд,
Решение от 17.09.2021 г. по гр. дело № 11394/2020 г. на Софийски градски съд).
В този смисъл, при липса на посочен процента на разходите, според изискванията на чл. 11,
т. 10 от ЗПК, приложение следва да намери санкцията на чл. 22 от закона, според която
когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и, ал. 2 и чл. 12,
ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Ето защо, на основание чл. 411, ал. 2, т. 2, предл. 1 от ГПК, заявлението, с което се
претендира плащане на вземания по договора след извършени прихващания на
изпълнението към суми, произтичащи от недействителния договор, следва да бъде
отхвърлено.
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление № 84863 от 10.10.2021 г. за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК от „И.Ф.” ЕООД срещу АНТ. ЕВГ. С. за сумите от 1877,67 лева – главница по
Договор за кредит № ... от 10.09.2020 г., сключен между длъжника и заявителя, вземанията
по който били обявени за предсрочно изискуеми на 27.10.2021 г., ведно със законната лихва
от датата на заявлението –10.11.2021 г. до изплащането на вземането, 577,50 лева -
договорна лихва за периода от 10.10.2020 г. до 05.10.2021 г. и претендираните разноски.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от
връчване на препис от заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2