М О Т И В И
към Присъда № 43 от 15.03.2017 год. по
НОХД № 263/2017 год. на СлРС
изготвени на 20.03.2017 год.
РП
– Сливен е внесла обвинителен акт по бързо производство против подсъдимия Т.П.С.
за престъпление по чл. 343б, ал. 2 от НК.
Производството
се движи по реда на глава 27 от НПК. Съдът, след като изслуша становището на
защитника на подсъдимия и на самия подсъдим, и след като установи, че неговите
самопризнания се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство
доказателства, премина към процедура по чл. 371, т. 2 от НПК.
В
съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението, така както е предявено, като
го счита за доказано по безспорен начин. Пледира, предвид самопризнанието на
подсъдимия и проведеното съкратено съдебно следствие, да му бъде наложено
наказание „Лишаване от свобода” за срок от шест месеца, което да изтърпи при
първоначален общ режим, кумулативно предвиденото наказание „Глоба” в размер на
500,00 лева, както и да му бъде наложено наказание „Лишаване от право да управлява
МПС” за срок от две години. Пледира на основание чл. 68, ал. 1 от НК да бъде
приведено в изпълнение наказанието наложено на подс. С. по НОХД № 1524/2016
год. по описа на СлРС.
Разпитан
в съдебно заседание, подсъдимият Т.П.С. се признава за виновен и дава
съгласието си делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК. Признава изцяло
всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се
съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Съжалява за извършеното
и моли да му бъде наложено минимално наказание.
Адв.
Добрева от АК - Сливен – упълномощен защитник на подсъдимия, не оспорва
фактическата обстановка по обвинителния акт и правната квалификация, и също
изразява съгласието си делото да се гледа по реда на глава 27 от НПК. Моли съда
да определи на представлявания от нея подсъдим наказание „Лишаване от свобода”
за срок от четири месеца, да не се налага кумулативно предвиденото наказание
„Глоба”, а наказанието „Лишаване от право да управлява МПС” да бъде за срок по -
малък от една година.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият
Т.П.С. е български гражданин, със средно образование, работи, неженен, осъждан.
Подсъдимият
Т.П.С. притежава свидетелство за правоуправление за МПС категории „В”, „М” и
„АМ”, валидно до 16.01.2023 год.
Със
споразумение от 02.11.2016 год. по НОХД № 1524/2016 год. по описа на СлРС, подс.
С. е осъден за извършено от него на 06.10.2016 год. престъпление по чл. 343б,
ал.1 от НК, за което му е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от
четири месеца, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за
изпитателен срок от три години, както и наказание „Глоба” в размер на 200,00
лева и на основание чл. 343Г от НК е наложено наказание „Лишаване от право да
управлява МПС” за срок от осем месеца.
На
15.02.2017 год. в гр. Сливен, около 11,30 часа, служители от Сектор „ПП” при ОД
на МВР – Сливен, а именно свидетелите А.А. и Н.З. извършвали проверки, касаещи
безопасността на движението. В тази връзка служебният им автомобил (обозначен
като полицейски по съответния начин) бил спрян на бул. „Цар Симеон”, в участъка
до складове за търговия, намиращи се западно от магазин „Кауфланд”. При това те
забелязали зелен на цвят лек автомобил „БМВ”, който се движел по посока към
тях, но на разстояние около 100
метра от спрения служебен автомобил намалил и завил в
обратна посока. Това поведение привлякло вниманието на полицейските служители,
които решили да проверят водача на въпросния лек автомобил „БМВ”, тъй като се
усъмнили, че има нещо нередно. Те потеглили веднага със служебния си автомобил
и застигнали автомобила „БМВ” в района на кръстовището между бул. „Цар Симеон”
и ул. „Акад. Константин Пашев”. Автомобилът „БМВ” завил по ул. „Акад.
Константин Пашев” в посока към Автогара – Сливен. На около 50 метра след самото
кръстовище този автомобил спрял, от него слязло лицето, което го управлявало и
побягнало в посока към автогарата. При това свид. А. успял да го застигне и
задържи на няколко метра от автомобила.
Полицейските
служители установили, че посоченият по-горе автомобил „БМВ-318” се управлявал от подс. С..
Освен него в този автомобил нямало друго лице. За въпросния автомобил с peг. № ...
установили, че е спрян от движение. При задържането на подс. С. им направило
впечатление, че видимо е употребил алкохол (залитал, лъхал на алкохол), поради
което решили да го проверят със съответно техническо средство. Проверката била
извършена с техническо средство Алкотест „Дрегер 7510” с фабр. № ARBB – 0069,
при което апаратът отчел концентрация на алкохол в размер на 1,68 на хиляда.
За
констатациите от проверката бил съставен АУАН (л. 5 и 12 от ДП), който подс. С.
отказал да подпише и да даде някакви обяснения по същия. На подсъдимия бил
издаден съответния талон за медицинско изследване (л. 13 и 18 от ДП), който той
също отказал да подпише. Подс. С. бил отведен от полицейските служители в ЦСМП
– Сливен за даване на кръвна проба, където той отказал да даде такава (л. 19).
Поради това и на основание чл. 6 от Наредба № 30/27.06.2001 год. за реда за
установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на
МПС (ДВ бр. 63/2001 год., изм. и доп. ДВ бр. 23/2006 год.), концентрацията на
алкохол в кръвта му следва да се установява въз основа на показанията на
използваното техническо средство.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
събраните по делото доказателства, а именно: самопризнанието на подсъдимия и
събраните в хода на досъдебното производство писмени доказателства, предявени
на страните по съответния процесуален ред и не оспорени от тях.
Съдът
кредитира и обясненията на подсъдимия, дадени в хода на досъдебното
производство, като на основание чл. 372, ал. 4 от НПК ги приобщи към
доказателствата по делото, тъй като подсъдимият призна вината си и изрази
съгласие да не се събират доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Въз
основа на приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни
изводи:
С
деянието от описаната фактическа обстановка подсъдимият Т.П.С. е осъществил
състава на престъплението по чл. 343б, ал. 2 от НК, тъй като на 15.02.2017 год. в гр. Сливен управлявал МПС
(лек автомобил марка „БМВ-318”
с рег. № ...) с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда (1,68 на
хиляда), установено по надлежния ред (с показание на техническо средство
„ДРЕГЕР АЛКОТЕСТ 7510”
с фабричен № ARBB-0069), след като е осъден с влязла в сила присъда
(споразумение по НОХД № 1524/2016 год. на СлРС, в сила от 02.11.2016 год.) за
деянието по чл.343б, ал.1 от НК.
Деянието
си подсъдимият е извършил с пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния
му характер, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му
последици.
Като
смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства съдът прецени критичното му
отношение към извършеното, оказаното съдействие на досъдебното производство и добрите
му характеристични.
Съдът
не отчете отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства.
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимия, съдът се съобрази с всички индивидуализиращи вината му
обстоятелства, обществената опасност на деянието, обществената опасност на
подсъдимия, причинения престъпен резултат и целите на генералната и специална
превенция. Съдът определи наказание на подсъдимия Т.П.С. при условията на чл.
58а, ал. 4 във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, предвид изказаното от него
самопризнание и императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК. Съгласно
тази разпоредба, при постановяване на осъдителна присъда при провеждане на
съкратено съдебно следствие по чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 от НПК –
каквото беше проведено по настоящото дело, наказанието се определя при
условията на чл. 58а от НК. В разпоредбата на чл. 58а, ал. 4 от НК е
предвидено, че в случаите, когато едновременно са налице условията по ал. 1-3 и
условията на чл. 55, съдът прилага само чл. 55, ако е по – благоприятно за
дееца. Предвид гореизброените смекчаващи вината обстоятелства (критичното му
отношение към извършеното, оказаното съдействие на досъдебното производство,
добрите му характеристични, както и семейното му положение – само той се грижи
за издръжката на двете си малолетни деца), които съдът приема като многобройни
в този случаи, съдът намира, че следва да се приложат разпоредбите на чл. 55 от НК, тъй като същите се явяват по – благоприятни за подсъдимия Т.П.С. при
определяне на наказанието му. Ето защо съдът наложи на подсъдимия Т.П.С. за
извършеното от него деяние по чл. 343б, ал. 2 от НК, на основание чл. 58а, ал.
4 във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, наказание „Лишаване от свобода” за
срок от пет месеца, което да изтърпи при първоначален общ режим.
На
основание чл. 55, ал. 3 от НК, съдът не наложи на подсъдимия Т.П.С.,
кумулативно предвиденото наказание „Глоба”.
Съдът
приведе в изпълнение на основание чл. 68, ал. 1 от НК, наложеното на подсъдимия
Т.П.С. наказание по НОХД № 1524/2016 год. по описа на СлРС, а именно „Лишаване
от свобода” за срок от четири месеца, което подсъдимият да изтърпи при
първоначален общ режим и отделно от наказанието по настоящата присъда.
Така
определеното наказание на подсъдимия съдът прецени за максимално справедливо и
отговарящо в пълна степен на обществената опасност на деянието и съответстващи
на целите и значението на наказанието, визирани в чл. 36 от НК. Съдът счита, че
то ще допринесе за поправянето и за превъзпитанието на подсъдимия и ще
въздейства възпитателно и предупредително - възпиращо и върху останалите
членове на обществото.
Съдът
на основание чл. 343Г от НК лиши подсъдимия С. от право да управлява МПС за
срок от една година.
Ръководен
от изложеното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: