№ 313
гр. Сливен , 20.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ в публично заседание на двадесет
и първи юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светозар Д. Светиев
при участието на секретаря Жанина Д. Бояджиева
като разгледа докладваното от Светозар Д. Светиев Гражданско дело №
20212230101264 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, с която е предявен
положителен установителен иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 124, ал.1
от ГПК, вр. чл.79 от ЗЗД, вр. чл. 286 и следващите от ТЗ за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата 14400 лева,
за която е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ЧГД №
237/2021 г, на СлРС, срещу която е подадено в срок възражение по чл.414 от
ГПК от длъжника. Твърди се, че на ищцовото дружество е било възложено от
държавен орган изследване на клинични материали на проби от лечебни
заведения, в това число и от района на ответното дружество. По заявка на
последното за месец май в лабораторията на ищеца били извършени 240
проби с единична цена от 60 лева. Тези изследвания са били необходими на
ответната страна във връзка с диагностика за лечение на пациенти с Ковид 19.
Сочи се хронологията на разменената кореспонденция и на издадената
фактура на 31.07.2020 г. на общо стойност 14400 лева, която била получена от
ответника, но не била заплатена. Поради това било подадено заявление за
издадена заповед за изпълнение, но ответникът подал възражение срещу нея.
От съда се иска уважаване на предявения иск, ведно със законната
лихва върху главницата и присъждане на разноски по делото.
От страна на ответното дружество е постъпил отговор на искова
1
молба, с който иска се оспорва като неоснователен и недоказан. Изрично се
заявява, че не се оспорва, че държавният орган е определил лабораторията на
ищеца да изследва клинични материали, включително и за област Сливен. Не
се спори и че със заповед на Министъра на здравеопазването е разпоредено
лабораторните изследвания да се извършват в конкретно посочени
лаборатории, каквато е и тази на ищцовото дружество. Счита се обаче, че
сумите не се дължат като в четири пункта се излагат доводи за това.
От съда се иска постанови на решение, с което исковата претенция
да бъде отхвърлена.
В съдебно заседание ищцовото дружество се представлява от
пълномощник и исковата молба се поддържа.
Редовно призованото ответно дружество не се представлява в
съдебно заседание. В писмено становище се иска отхвърляне на иска.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Със Заповед №РД-01-150/25.03.2020 г. на Министъра на
здравеопазването е разпоредено, че лабораторното потвърждение за COVID-
19 се извършва с определените лабораторни в лечебни и здравни заведения,
съгласно Приложение №3 към заповедта. В това приложение ищцовото
УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович" АД е определено като лечебно
заведение за провеждане на лабораторно изследване и потвърждение на
COVID- 19. В писмо изх. № 16-00-41/04.03.2020 г. на Министъра на
здравеопазването ответникът е определен за център за изследване на проби от
области Бургас, Кърджали, Пловдив. Сливен, Стара Загора. Хасково и Ямбол.
За извършените през май 2020г. проби ищецът е издал на ответника
МБАЛ „Д-р Иван Селимински" АД фактура №**********/31.07.2020 г, ведно
със справка за направени изследвания, за сумата от 14 400 лв., като във
фактурата се сочи, че са извършени 240 броя PCR проби, с единична цена от
60 лв. По фактурата не е начислен ДДС, тъй като съгласно чл.38 от ЗДДС
извършването на здравни (медицински) услуги и пряко свързаните с тях
услуги са освободени доставки по смисъла на ЗДДС. С писмо изх. РД-20-
5163/15.12.2020 г. МБАЛ „д-р Иван Селимински" АД уведомява УМБАЛ
2
„проф.д-р Стоян Киркович" АД, че фактурите за периода м.03.2020 г. -
м.07.2020 г. на обща стойност 63 780 лв.. където е включена и процесната
фактура №**********/31.07.2020 г., би следвало да се заплатят от
Министерство на здравеопазването, поради което оригинала на фактурата е
върнат на издателя. Издадената от ищеца фактура е надлежно осчетоводена в
неговото счетоводство. При ответника фактурата е отразена през месец юли
2020г. в счетоводните регистри, като са взети съответните операции и е
включена в дневника за покупки към СД по ЗДДС вх.№ 2900-
1065964/12.08.2020 г. за данъчен период м.Юли 2020 г. сумата в размер на
1440 лева не е заплатена от ответника на ищеца , а през декември 2020г.
фактурата заедно с други фактури е сторнирана от ответника, който отказва
да плати сумата по нея, считайки, че следва плащането да е от Министерство
на здравеопазването.
Със заповед №260122/26.01.2021г. по ч.г.д.№237/2021г. на СлРС е
разпоредено ответникът като длъжник да заплати на ищеца сумата 14400
лева, представляваща главница по фактура №**********/31.07.2020г., ведно
със законната лихва върху нея, считано от 22.01.2021г. до окончателното
изплащане на задължението, както и разноски по делото в размер на 988 лева.
Заповедта е издадена на основание чл. 410 и сл. от ГПК и ответникът е
подал в срок възражение по чл.414 от ГПК.
Сумите по издадената заповед по чл.410 от ГПК не са заплатени от
ответника на ищеца.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след преценка
поотделно и в съвкупност на събраните по делото допустими, относими и
необходими писмени доказателства, както и въз основа на правилата за
разпределение на доказателствената тежест. Съдът кредитира изцяло и
заключението на вещото лице Б., в чиято добросъвестност и компетентност
няма основание за съмнение.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявената искова претенция с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК
във връзка с чл.415, ал.1 и чл.422 от ГПК е допустима, а разгледана по
същество е основателна.
3
Между страните не е спорно, че ищецът е извършил възложените му от
ищеца дейности по изследване на проби за установяване на Ковид 19. Не е
спорен и броя на извършените проби. Спорно е дали сумите следва да се
заплатят от ответника или от Министерство на здравеопазването. След като
дейността е извършена от ищеца и ответникът се е ползвал от извършената
работа следва плащането да се извърши от последния. Липсва нормативно
или договорно основание плащането да се извършва от МЗ. Реален
възложител на работата е ответникът и той дължи плащане за извършената
дейност. Действително в отношенията на страните е имало и
административна намеса от държавни органи, но това е неминуемо в
условията на здравна криза и извънредна ситуация.
Предвид изложеното следва да се постанови решение, с което да се
признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, за които е
издадена заповед за изпълнение №260122/26.01.2021г. по ч.гр.д.№237/2021г.
на СлРС, а именно: сумата 14 400 лева /четиринадесет хиляди и четиристотин
лева/, представляваща главница по фактура №**********/31.07.2020г., ведно
със законната лихва върху нея, считано от 22.01.2021г. до окончателното
изплащане на задължението.
Следва да се уважи и искането на ищцовата страна за присъждане на
разноските по делото. Разноските по заповедното производство следва да се
присъдят отделно съобразно т.12 на ТР по ТД №4/2013г. на ВКС, заедно с
разноските по настоящото дело, като същите възлизат общо на 2576 лева,
включващи заплатени държавни такси и адвокатски възнаграждения.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че МБАЛ „Д-Р ИВАН СЕЛИМИНСКИ“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Сливен, бул.“Христо
Ботев“ №1 ДЪЛЖИ на „УМБАЛ-ПРОФ.Д-Р СТОЯН КИРКОВИЧ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора,
ул.“Ген.Столетов“ №2 сумите, за които е издадена заповед за изпълнение
№260122/26.01.2021г. по ч.гр.д.№237/2021г. на СлРС, а именно: сумата 14 400
4
лева /четиринадесет хиляди и четиристотин лева/, представляваща главница
по фактура №**********/31.07.2020г., ведно със законната лихва върху нея,
считано от 22.01.2021г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА МБАЛ „Д-Р ИВАН СЕЛИМИНСКИ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Сливен, бул.“Христо Ботев“ №1 ДА
ЗАПЛАТИ на „УМБАЛ-ПРОФ.Д-Р СТОЯН КИРКОВИЧ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора,
ул.“Ген.Столетов“ №2 сумата 2576 лева /две хиляди петстотин седемдесет и
шест лева/, представляваща разноски по делото, включващи разходите по
исковото и заповедното производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5