Р Е Ш Е Н И Е № 1078
гр. Пловдив, 08.04.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. с-в, в открито съдебно заседание на дванадесети март две хиляди и двадесета година,
в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА
секретар:
Петя Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 7548 по описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа
на предявен от Гаранционен фонд, със седалище и адрес на
управление: град София, ул. „Граф Игнатиев” №
2, ет. 4 против Е.А. П., ЕГН *********,***
иск с правно основание чл.288, ал.12 от Кодекса за
застраховане (отм. ) във вр. с чл. 45 ЗЗД.
Ищецът
посочва, че на 02.07.2014 г. Г.М.и С.П.предприемат пресичане на пешеходна
пътека на ***в гр. П.. Преди да пресекат колите в двете от общо три ленти били
спрели на знака и те предприели пресичане като внезапно в свободната най – лява
лента ги настига автомобил с водач Е.П. и ги удря със скорост от около 49
км/ч., като след удара спрял. Ударените паднали на платното. Водачът е тестван
за алкохол с отрицателна проба, а свидетелството му е било отнето за предходно
нарушение. Няма данни водачът да е направил опит да намали или спре преди удара
при наличие на предупредителни значи за пешеходна пътека и внимание. От удара Г.М.получава ***, ***, ***, ***, ***,
а С.П.***. В нарушение на чл. 260 КЗ (отм. ) ответникът е управлявал увреждащия
автомобил без действаща задължителна застраховка Гражданска отговорност към
датата на ПТП. На основание чл. 288, ал.1,
т.2, б. „а“ от Кодекса за застраховане
(отм. ) ищецът е заплатил на увредените лица обезщетение в размер от
22 000 лв. общо за причинените неимуществени вреди, вследствие на телесни
увреждания, получени при ПТП-то. Виновен за катастрофата е ответникът, съгласно
влязло в сила Решение по АНД № 676/2015 г. по описа на ПРС. Ответникът е
поканен да възстанови на ищеца заплатеното обезщетение, но към настоящия момент
същото не е платено. Моли за осъждане на ответника да заплати съответната сума,
ведно със законната лихва от предявяването на иска до окончателното погасяване.
Претендира и направените по делото разноски.
Препис от
исковата молба е връчен на особения представител на ответника, от когото е
постъпил отговор в законоустановения едномесечен срок по чл. 131 от ГПК. Сочи се, че искът е допустим, като се описват
представените с исковата молба документи, които се иска да се приемат, като
писмени доказателства по делото.
В съдебно
заседание особеният представител на ответника заявява, че не оспорва размера на
претенцията за неимуществени вреди.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед
изявленията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:
По делото като доказателство е
приет Констативен протокол за пострадали
лица от 02.07.2014 г., в който е отразено, че ответникът не е пропуснал
преминаващите през пешеходната пътека
тип зебра – пешеходци Г.М.и С.П., блъска ги и допуска ПТП. Съставен е
АУАН на виновния водач на МПС – ответника с № ***г. Протоколът е подписан от
дежурен „Пътна Полиция”, като е отразено и мястото и часа на инцидента –в ***в
гр. П., на ***. В протокола е посочено, че водачът на МПС Е.П.
е неправоспособен и за автомобила няма застрахователна полица. Последното
обстоятелство се потвърждава и от приетата като доказателство Справка от базата
данни на Информационния център към Гаранционния фонд на база подадени данни от
застрахователните компании, от която се установява. Справката е към 24.03.2015
г., като в нея е отразено, че за
процесното МПС застраховката „Гражданска
отговорност” е прекратена на 26.06.2014 г., като липсват данни към 02.07.2014
г. да е сключена нова застраховка.
Съгласно
писмо от ОД на МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция” за настъпилото на
02.07.2014 г. ПТП поради непредставянето
на валидна застраховка „Гражданска отговорност” е съставен АУАН № ***. Въз
основа на него е издадено наказателно постановление, което е връчено и е влязло
в сила на 13.01.2015 г.
От
приетото по делото като доказателство удостоверение за раждане на С.П.е видно,
че същият е роден на *** г., като към датата на ПТП е на 12 години. ***е
пострадалата от ПТП Г.М., а ***му е К.П.Б..
Съгласно
СМУ от 15.10.2014 г. след преглед на Г.М.е установено, че при станало ПТП на
02.07.2014 г. й е било причинено: ***,***,***, ***, ***,, ***,, ***,, ***,. Отразено е, че
описаните травматични увреждания са причинени по механизма на удар или върху
твърд тъп предмет и добре отговарят по начин и време да са получени така, както
е отразено в предварителните сведения. Констатира се, че ***, което е наложило
обездвижване с Митела е довело до трайно *** за срок по – голям от един месец. ***
е довела до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и 129 НК. ***,
което е установено при КТ изследване се преценява като довели до разстройство
на здравето извън случаите на чл. 128 и 129 НК. Устан*** са дали основание да
се приеме, че някои от описаните охлузвания в тези области са били ***, от
които са останали ***/от охлузвания не остават ***/. Констатира се, че тези
рани са причинили на освидетелстваната разстройство на здравето извън случаите
на чл. 128 и 129 НК. ***се сочи, че е довело до разстройство на здравето извън
случаите на чл. 128 и 129 НК. Останалите констатирани наранявания се посочва,
че са причинили болки и страдания.
Съгласно
СМУ от 15.10.2014 г. след преглед на С.П.е установено, че при станало ПТП на
02.07.2014 г. му е било причинено: ******. Отразено е, че описаните травматични
увреждания са причинени по механизма на удар или върху твърд тъп предмет и
добре отговарят по начин и време да са получени така, както е отразено в
предварителните сведения. Установената *** е наложила извършване на хирургична
обработка, с поставени дренажи и шев на раната. След приключване на
оздравителния процес е останал груб, неравен ръбец, проминиращ над нивота на
останалата кожа и със значителни размери. Ръбецът рязко изпъква и се
разграничава по цвят и релеф от останалата ***, като променя с практическа
стойност нормалния естетичен вид на ***. Констатирано е, че този груб ***/за
цял живот/ и се преценява, като довел до : ***по смисъла на чл. 129 НК.
Останалите травматични увреждания са причинили болки страдания.
По делото е
прието като доказателство влязло в сила на 10.03.2015
г. Решение по АНД № 676/2015 г. по описа
на ПРС, с което Е.П. е освободен от наказателна отговорност и му е наложена
глоба за това, че на 02.07.2014 г. в гр. П, на *** при управление на МПС – лек
автомобил „*** е нарушил правилата за движение и по непредпазливост е причинил
телесна повреда на повече от едно лице – средна телесна повреда на Г.З.М.,
изразяваща се в ***, довело до трайно затрудняване на движенията на ***и средна
телесна повреда на С.К.П., изразяваща се в ***, заздравяла с оформяне на груб
белег със значителен размер, надигнат над нивото на околната кожа, изпъкващ и
различаващ се по цвят от нея, с неравен релеф, нарушаващ естетичния вид на ***,
което ще остане дефинитивно, довело до обезобразяване на други части на тялото,
като деянието е извършено на пешеходна пътека и от него е настъпила телесна
повреди на повече от едно лице.
С оглед
нормата на чл. 300 ГПК за безспорни и ненуждаещи се от доказване следва да се
считат обстоятелствата, че ответникът е извършил деянието, за което е признат
за виновен, че това деяние е противоправно и е извършено виновно. В този смисъл
е и Решение № 47 от 23.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 340/2011 г., I т. о., ТК,
постановено по реда на чл. 290 ГПК, с което се приема, че влязлото в сила
решение по чл. 78а НК е задължително за гражданския съд, разглеждащ
гражданските последици от деянието, относно това дали то е извършено, неговата
противоправност и виновността на дееца.
След
влизане в сила на решението на 23.03.2015 г. Г.З.М.лично и в качеството й на
законен представител на *** С.К.П.е
депозирала пред Гаранционния фонд уведомление за неимуществени вреди, в
което е отразила, че желае изплащане на обезщетение за вреди от ПТП, съгласно
приложените документи, а именно: решение, протокол за ПТП, епикризи, съдебно-
медицински експертизи, копие от медицинските досиета на потрадалите, авто –
техническа експертиза, протокол за оглед на местопроизшествието, съдебно –
медицински удостоверения, удостоверение за раждане на *** и пълномощно на
представителя ***В уведомлението се съдържа декларация от заявителите, че нямат
сключена друга задължителна застраховка и не са получавали суми от виновното
лице.
Въз основа
на уведомлението от пострадалите лица Г.М.лично и в качеството на законен
представител на С.П.в Гаранционния фонд е образувана преписка по щета ***г.
На
01.04.2015 г. е проведено заседание на застрахователно – медицинската комисия
при Гаранционния фонд, на което е предложено на УС на ГФ да одобри
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди на Г.М.в размер на
15 000 лв., от които: 4000 лв. за ***, 1000 лв. за ***, 1000 лв. за ***, 8000 лв.- за ***и 1000 лв. за ***. Предложено
е одобряване на обезщетение за неимуществени вреди, причинени на С.П.в размер
на 7000 лв. Изчислени са и ликвидационните разноски по щетата в размер от 49,70
лв. В протокол от 02.04.2015 г., удостоверяващ проведено заседание на УС на ГФ,
е отразено одобряването на предложените от комисията застрахователни
обезщетения за двамата пострадали, както и на ликвидационните разходи.
С молба –
претенция от 16.04.2015 г. Г.З.М.лично и в качеството й на законен представител
на *** С.К.П., чрез ***, са предявили пред Гаранционния фонд претенция за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от гореописаното ПТП и
извънсъдебно уреждане на взаимооотношенията. Описани са причинените телесни
повреди, дадените диагнози, извършените медицински манипулации, както и
претърпените от всеки от пострадалите болки и страдания в причинно – следствената
връзка с настъпилото ПТП. Предоставен е 15 дневен срок за извънсъдебно уреждане
на взаимоотношенията. Към молба са
приложени горецитираното решение, протокол за оглед на местопроизшествието,
констативен протокол, автотехническа експертиза, съдебномедицинска експертиза
по писмени данни, удостоверение за раждане
епикризи и уведомления.
На
22.05.2015 г. Гаранционният фонд е
превел по посочената банкова сметка *** неимуществени вреди в размер на 7000
лв.
На 27.05.2015
г. Гаранционният фонд е превел по
посочената от Г.М.сметка обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди
в размер на 15 000 лв.
На
14.10.2015 г. на ответника е връчено по пощата чрез лице от адреса, писмо от
Гаранционния фонд, с което е изпратена регресна покана до Е.П. за
възстановяване на изплатените застрахователни обезщетения. Посочена е банкова
сметка, ***, като е предоставен едномесечен срок за доброволно изпълнение.
Липсват както твърдения, така и доказателства сумата от 22 049,70 лв.- изплатени
застрахователни обезщетения и ликвидационни разноски да е платена от ответника.
Представените
автотехническа експертиза и съдебно- медицинска експертиза, доколкото не са
събрани по съответния процесуален ред, следва да се приемат единствено като
писмени доказателства, които не са оспорени от ответника и следва да се
преценяват с оглед на останалите събрани по делото доказателства. Съгласно
отразеното в автотехническата експертиза основна причина за настъпилото
произшествие от техническа гледна точка е, че водачът на „***” – Е.А.П. не е реагирал своевременно на опасността от удар
с пешеходците, които са пресичали пътното платно. Установена е и скоростта на
движение на лекия автомобил – 49 км/ч., като се посочва, че при своевременна
реакция от Е.П. и задействане на спирачната система, той е имал техническа
възможност на установи автомобила преди мястото на удара. В случая от момента,
в който е реагирал, водачът на лекия автомобил „***” е нямал техническа
възможност да установи автомобила преди мястото на удара и по този начин да
избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране, тъй като в този момент
мястото на удара е било вътре в опасната зона на автомобила. Сочи се, че
водачът на лекия автомобил би имал техническа възможност да избегне удара чрез
безопасно екстрено спиране, ако в момента, в който е реагирал се е движил с 39
км/ч. В съдебно –медицинската експертиза
се сочи, че на М.е било причинено: ***с *** и ***, ***със *** без разместване и
съмнение за ***. На С.П.е причинено: голяма ***, ***, ***, съмнение за ***.
Изготвен е и протокол за оглед на
местопроизшествието, в който са отразени констатациите при оглед на мястото на
ПТП –то. Както експертизите, така и протокола за оглед и издадените съдебно
–медицински удостоверения са взети предвид и обсъдени при постановяване на решението
по образуваното АНД. Въз основа на тях е направено и заключение за виновността
на водача на МПС.
Предпоставките за
възникване на задължение на Гаранционния фонд (ГФ) за плащане на обезщетения по
задължителна застраховка "ГО на автомобилистите" са настъпване на
ПТП, МПС, причинило процесното ПТП обичайно да се намира на
територията на РБ, водачът да е виновен, да съществуват изрично предвидени в КЗ
пречки пострадалото лице да получи пряко от застрахователя дължимото
обезщетение, посочени в чл. 288, ал.
1, т. 2 б. "а" КЗ отм. /чл. 519, т.1 КЗ /, като най-често това са причинени вреди от собственик или
ползвател на МПС, който няма сключена задължителна застраховка "ГО"
на автомобилистите и вреди, причинени от неидентифицирано МПС или неизвестен
извършител.
След изплащане на
застрахователното обезщетение по задължителната застраховка "ГО" на
автомобилистите, ГФ встъпва в правата на увреденото лице до размера на
платеното, вкл. и на направените разходи за определяне и изплащане на
обезщетението – чл. 288, ал.12 КЗ отм./ 558, ал.7 КЗ.
За успешното
провеждане на предявените искове, ищецът следва да установи настъпването на
застрахователното събитие в резултат от осъществяването на елементите от
фактическия състав на чл.45 ЗЗД, а именно реализирането на противоправно деяние
/виновно причинено от ответника ПТП/, от което като пряка и непосредствена
последица са настъпили вреди в правната сфера на трети лица в твърдяния размер, плащане
от Г. фонд на обезщетение към увредените. Ищецът следва да установи и
претенцията си по размер.
Ответникът следва
да докаже изпълнение на задължението си да заплати дължимата сума по регресната претенция,
или направените правоизключващи и правопогасяващи възражения.
По делото от
ангажираните и неопровергани писмени доказателства и постановеното
решение,
се установи наличието на изброените по-горе предпоставки, обуславящи вземането
на ищеца ГФ спрямо ответника, а именно настъпилото застрахователно събитие на 02.07.2014 г. по вина на
ответника, като водач на МПС, за което към тази дата не е имало налична и
валидно сключена задължителна застраховка "ГО" на автомобилистите,
както и плащане на обезщетения за причинените на увредените лица неимуществени вреди
от страна на ищеца. При разпределена доказателствена тежест ответникът не успя да докаже, че
към датата на ПТП е налице действаща застраховка Гражданска отговорност“ за МПС –то,
управлявано от виновния водач.
Поради липсата на действаща
застраховка „Гражданска отговорност“ към момента на настъпване на процесното
ПТП не се е породило задължение за застраховател да изплати нанесените от
ответника неимуществени вреди. Вследствие на изложеното, съдът приема, че са
били налице предпоставките за изплащане на застрахователното обезщетение от
Гаранционния фонд.
При определяне
размера на обезщетенията за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципа
на справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар
да имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на
пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.
От приетите по делото СМУ и постановеното
решение, установяващо със силата на пресъдено нещо част от уврежданията в
причинно – следствена връзка с настъпилото ПТП, се установи, че телесните
увреждания на пострадалите лица, извън установените с решението, е възможно да
настъпят по степен и вид при описания механизъм на ПТП.
Съобразно
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и
за да се реализира справедливо възмездяване на претърпените от деликта болки
и страдания, е необходимо да се отчете действителния размер на моралните вреди,
като се съобразят всички конкретни обстоятелства около самото произшествие,
характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента,
продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са приключили,
както и икономическата конюнктура в страната и обществото и общественото
възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от
развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити
по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, както и
да се съобрази с дадените разяснения в ППВС 4/1968 г.
На пострадалата Г.З.М.са
причинени следните увреждания: ***,***,***, ***, ***,, ***,, ***, ***,, като по отношение на ***,
представляващо средна телесна повреда е налице влязло в сила Решение по чл.
78аНК, а за останалите са събрани по делото писмени доказателства, които не са
оспорени от ответника. ***, която е била
обездвижена е довело до трайно затрудняване на движението на *** за повече от
месец. Останалите увреждания са довели до разстройство на здравето, болки и
страдания. Предвид множеството наранявания, техния интензитет, съдебната
практика по идентични случаи, съдът счита, че определеното от Гаранционния фонд
обезщетение в размер на 15 000 лв. е справедливо и съответно претенцията
му за възстановяването му от виновното лице е основателна.
На
пострадалия С.П.са причинени ******. Установената *** е наложила извършване на
хирургична обработка, с поставени дренажи и шев на раната. След приключване на
оздравителния процес е останал груб, неравен ръбец, проминиращ над нивота на
останалата кожа и със значителни размери. Ръбецът рязко изпъква и се
разграничава по цвят и релеф от останалата ***, като променя с практическа
стойност нормалния естетичен вид на ***. Констатирано е, че този груб ***/за
цял живот/ и се преценява, като довел до : ***по смисъла на чл. 129 НК.
Доколкото белегът на малолетното дете ще остане за цял живот и ще му напомня за
инцидента, при настъпването на който той е едва на 12 години, както и предвид
останалите увреждания и с оглед постановената съдебна практика по идентични
случаи, съдът счита, че изплатеното от ГФ обезщетение в размер на 7000 лв. е
справедливо и подлежи изцяло на възстановяване от виновното лице.
С така определените размери на
неимуществените вреди, съдът счита, че напълно адекватно се възмездяват
претърпените
от пострадалите неимуществени вреди, като отчита обществените
представи за справедливост при обезвъзмездяване на вреди, предизвикани
от такъв тип деяние, възрастта на същите, както и постановената по идентични
случаи съдебна практика, в която са
приети обезщетения в по – висок размер от изплатените такива. В този смисъл са Решение
по т.д.№ 1040/2011 год. на ВКС-ТК, І т.о., Решение
по гр.д. № 1548/ 2011 г. на ВКС, ІV-то г.о., Решение по т.д. № 207 / 2011 г. на
ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение по т.д. № 1000/2015 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и други.
Съдът приема, че
стойността на обезщетенията изплатени от ищеца за
причинените на подстрадалите лица увреждания са именно в дължимия и справедлив размер.
Относно
обстоятелството дали е надлежно уведомен ответника за регресната претенция, то
следва да се посочи, че уведомяването не е елемент от фактическия състав на
регресното вземане. Правото на ищеца да претендира заплащане на исковата сума е настъпило от
датата на удовлетворяване на увредените лица по силата на закона.Понеже ищецът
има качество на суброгиращ се в правата на обезщетеното лице кредитор, същият
се ползва от правното положение на увредения, спрямо когото е била приложима
нормата на чл. 84 ал.3 ЗЗД и вземането се счита изискуемо от
увреждането-следователно не е необходима покана същият да бъде поставен в
забава. И понеже деликвента е в забава от увреждането, съответно и допълнителна
регресна покана от суброгиралия се в правата на увредената за плащане на
платените суми не е необходима.
С оглед горното съдът
счита, че предявеният иск се явява основателен и доказан, поради което следва
да се уважи. Доколкото вземането за
главница е лихвоносно, то следва да се уважи и искането за присъждане на
законна лихва.
На основание чл. 78,
ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените и претендирани от
ищеца разноски, съгласно Списък по чл. 80 ГПК в размер от 1980 лв., включваща
сумата от 880 лв.- заплатена държавна
такса и сумата от 1100 лв. – заплатен депозит за особен представител.
С оглед изложените мотиви,
съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Е.А. П.,
ЕГН *********,*** ДА ЗАПЛАТИ НА Гаранционен фонд, със седалище и адрес на
управление: град София, ул. „Граф Игнатиев” №
2, ет. 4
сумата от 22 000
лв. – главница, представляваща изплатено от Гаранционен
фонд обезщетение по щета № ***. за причинени на Г.З.М.и С.К.П.неимуществени
вреди, в резултат на настъпило на 02.07.2014 г. ПТП в гр. П, на ***, ведно със законна лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 15.05.2019 г. до окончателното изплащане и сумата от 1980 лв. – разноски по делото,
включваща сумата от 880 лв.- заплатена държавна такса
и сумата от 1100 лв. – заплатен депозит за особен представител.
Банкова сметка, *** сума: УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД – IBAN ***, BIC : ***.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ОС – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи
на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала! ПК