Присъда по дело №144/2018 на Софийски окръжен съд

МОТИВИ

по присъда № 21/12.06.2018 година, постановена по НОХД

№ 144/18 година по описа на  Софийския окръжен съд

 

 

С.о.п. е повдигнала обвинение пред съда на подс. И.И.Й. за това,  че на 21.08.2017 г. на третокласен път № 822, в зоната на километър 14-ти + 680 м., землището на с. Н. с., общ. С., обл. Софийска, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Фолксваген“ модел „Пасат“ с рег. № ********, движейки се в посока от гр. И. към гр. С. е нарушил правилата за движение, визирани в Закона за движение по пътищата (ЗДвП), а именно: „На пътно платно с двупосочно движение на водача на ППС е забранено, когато платното за движение има две пътни ленти, да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне“ – нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“ – нарушение по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, и по непредпазливост е причинил смъртта на Е. Б. М. с ЕГН ********** от гр. С., като деянието е извършено в пияно състояние, с концентрация на алкохол в кръвта 0.9 промила – престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 1, б. „Б“, пр. 1, вр. чл. 343, ал. 1, б.”В”, вр.чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.

 

Проведено е съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, като подсъдимият Й. признава всички факти, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, и дава съгласие за тези факти да не се събират доказателства в хода на съдебното следствие.

 

В  съдебни прения представителят на държавното обвинение – прокурор Н. от СОП, счита, че обвинението е доказано по несъмнен и категоричен начин от всички събрани доказателства в хода на съдебното производство. Сочи, че са налице вменените на подсъдимия нарушения на Закона за движение по пътищата, които са в причинно-следствена връзка с настъпилия съставомерен резултат; а престъплението е извършено от подсъдимия по непредпазливост.

По отношение на наказанието се счита, че макар подсъдимият да е реабилитиран, предходните постановени по отношение на него присъди са все за управление на МПС след употреба на алкохол. Това обстоятелство, както и че подсъдимият Й. е многократно наказван по административен ред за нарушения по ЗДвП се считат за отегчаващи отговорността му. Сочи се, че наказание около средния размер, предвиден от законодателя за този вид престъпления, ще е адекватно на стореното, а предвид проведената диференцирана процедура по Глава 27 от НПК определеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода следва да бъде намалено с 1/3.

Счита се, че за осъществяване функциите на наказанието и по-специално за неговата специална превенция  по отношение на подсъдимия наказанието следва да бъде изтърпяно ефективно, а той да бъде лишен от право да управлява МПС за не по-малко от 7 години и 6 месеца, като се приспадне времето, през което е било отнето свидетелството за управление на МПС с постановление на Окръжна прокуратура - гр. С..

Иска се от наказанието лишаване от свобода да бъде приспаднато времето, през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража” и „домашен арест”, осъществените по делото разноски да бъдат възложени на подсъдимия и съдът да се разпореди с наличните по делото веществени доказателства.

В реплика към заявеното от защитата на подсъдимия се сочи, че обвинението в частта относно управление на МПС от подсъдимия след употреба на алкохол е доказано по несъмнен начин от събраните по делото доказателства, а по отношение наведените доводи за оказана помощ на пострадалия се изтъква, че последният е починал непосредствено след ПТП, поради което привилегированата разпоредба в НК не следва да бъде прилагана в конкретния случай.

 

Повереникът на частния обвинител Е.М. – адв. Г.Д. от САК, поначало заема становище в подкрепа на изразеното от представителя на държавното обвинение. Сочи се, че предходните осъждания на подсъдимия (макар и реабилитиран) и наличието на данни за множество нарушения на правилата за движение по пътищата следва да бъдат отчетени като лоши характеристични данни, а трудовата ангажираност, семейното положение на подсъдимия и искреното му разкаяние от стореното – като смекчаващи отговорността такива при определяне на конкретното наказание.

В реплика към заявеното от защитата повереникът споделя становището за грубо нарушение на процедурата, предвидена в Наредба № 30 за реда за изследване на взетата кръвна проба от подсъдимия Й. – с уговорката, че не визира конкретния казус. Твърдението на защитата за оказано съдействие на пострадалия от страна на подсъдимия се счита за неподкрепено от доказателствата.

 

Частният обвинител Е.М. в съдебни прения се присъединява към становището на повереника си.

 

Защитникът на подсъдимия Й. – адв. Х. Х. *** заема становище за недоказаност на обвинението в частта относно пияното състояние на подсъдимия, за което се счита, че липсват достоверни доказателства. Сочи се, че независимо от обстоятелството, че подсъдимият е признал изцяло фактите в обвинителния акт, той е в правото си да се защитава както по тях, така и по правото и може да претендира за признаването му за виновен по правилния материален закон или въобще да бъде оправдан, ако са налице предпоставки за това.

В тази връзка се счита за безспорно установено, че именно подсъдимият Й. е шофирал инкриминирания автомобил, но поради нарушаване на предвидената в тогава действащата Наредба № 30 процедура по представяне на кръвната му проба за изследване липсват доказателства в подкрепа на квалификацията пияно състояние - в подкрепа на което се сочат съдебна практика и публикации в периодичния печат. Изтъква се, че използваният в конкретния случай метод на Видмарк за изследване на пробата отдавна е отречен като ненадежден.

Пледира се за подсъдимият да бъде оправдан по обвинението за причиняване на смърт в пияно състояние, като след определяне на наказанието лишаване от свобода по отношение на него да бъде приложен институтът на условното осъждане. В подкрепа на необходимостта от подобен извод се изтъкват чистото съдебно минало на подсъдимия, трудовата му активност и влошеното му здравословно състояние, при което приложението на условното осъждане ще запази предупредителния характер на наказанието.

 

Защитникът на подсъдимия Й. – адв. Д.С. от САК, набляга на добрите характеристични данни за подсъдимия и счита извършените от него нарушения на правилата за движение по пътищата за несъществени. Подчертава се, че настъпилата реабилитация по отношение на предходните осъждания на подсъдимия следва да бъде отчетена единствено като изцяло заличаваща последиците от присъдите, както и че няма безспорни доказателства за това подсъдимият в случая да е управлявал МПС след употреба на алкохол - в която връзка се поддържа искането за преквалифициране на престъплението в по-леко.

Извършеното от подсъдимия нарушение по ЗДвП не се счита за грубо, независимо от обстоятелството, че ПТП е в резултат на криволиченето на управлявания от него автомобил по пътя. Опитът на подсъдимия да освободи затиснатото от автомобила тяло на пострадалия се сочи като основание за прилагане на разпоредбата на чл. 343 а от НК, при счетената и от този защитник необходимост от отпадане на квалифициращото обстоятелство пияно състояние.

Цялостното поведение на подсъдимия на мястото на произшествието и дадените от него обяснения според защитника също следва да  се вземат предвид и внимателно да се анализират, тъй като в съвкупност водят до извод за наличие на необходимост от прилагане на института на условното осъждане по отношение на определеното наказание лишаване от свобода.

 

Подсъдимият И.Й. в лична защита се присъединява към становищата на защитниците си, а в последната си дума пред съда изразява съжаление от случилото се и моли за по-леко наказание.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 14 от НПК, приема за установено следното:

 

            ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА  

           Подсъдимият И.И.Й. бил правоспособен водач на моторно превозно средство, като притежавал СУМПС № ********* от 14.07.2014 г., издадено от ОД МВР С., където се водел на отчет, с категории „В", WM", „С", "СЕ", „АМ" и „ТКТ". Той притежавал лек автомобил марка „Фолксваген" модел „Пасат" с рer. **********.

На 21.08.2017 г. около 09.30 часа подсъдимият Й. тръгнал на риболов с личния си автомобил. По пътя той срещнал свой приятел - пострадалия Е. М., спрял при него, двамата поговорили и пострадалият пожелал да отиде с него. Той също се качил в автомобила и двамата продължили към язовир „И.", намиращ се между село Н. с., община С. и село Ж., община И..

Установили се на тихо и спокойно място до скали, където наблизо нямало други хора. Подсъдимият Й. и пострадалият М. ловили риба и се черпели с носения от тях алкохол, като около 15.00 часа решили да си тръгнат. Зад волана на автомобила седнал подсъдимият, а на предна дясна седалка до него - пострадалият.

Движели се по третокласен път № 822, в посока от град И. за град С..

В зоната на километър 14-ти + 680 м. (в района на землището на село Н. С., Софийска област) платното за движение било с обща широчина 6,00 метра, двупосочно, без хоризонтална пътна маркировка, в зоната на хоризонтална крива и с асфалтово покритие без нарушения. Вляво на платното за движение в посока град С. след края на асфалтовото покритие имало пясъчно - каменист банкет с широчина около 0.5 метра, вляво от него затревена земна отводнителна канавка, с широчина 1.2 метра и вляво от нея започвал стръмен земно-скалист скат на изкачване с растящи в него високи борови дървета. Вдясно на платното за движение се намирал неоформен пясъчно - каменист банкет с широчина около 0.8 метра и вдясно от него тревиста растителност с променлива височина до около 0.8 метра, следвана от нисък скат на спускане.

Времето било ясно, слънчево.

           В същото време, по същия път, но в обратна посока от град С. за град Ихтиман се движел товарен автомобил марка „Ивеко Еврокарго" с per. № ********, управляван от свидетеля Р. А..

Подсъдимият Й. управлявал автомобила със скорост от 59 км./ч., като в зоната на ляв завой автомобилът навлязъл в половината от  платното, предназначено за насрещно движение и продължил да се движи там. В същото време в същия завой, десен за него навлязъл и управляваният от свидетеля Р. А. автомобил. Когато видял товарния автомобил подсъдимият Й. навил волана надясно, преминал в дясната пътна лента и успял да се размине с товарния автомобил.

В стремежа си да продължи движението си в траекторията на пътната лента в неговата посока за движение подсъдимият рязко навил волана наляво, при което автомобилът започнал ротационно движение около вертикалната си ос с посока обратна на посоката на въртене на часовниковата стрелка и в същото време транслационно движение в посока напред и наляво, по отношение на първоначалната си посока на движение. Подсъдимият Й. изгубил управление над автомобила, последният преминал през лентата за насрещно движение и навлязъл с челната си част напред в левия стръмен крайпътен скат.

Това движение на автомобила било видяно в огледалото за задно виждане от свидетеля А., който след това навлязъл в следващ завой и загубил видимостта за случващото се зад него. Преодолявайки завоя свидетелят спрял автомобила, слязъл от него и веднага тръгнал към мястото, за да види какво се е случило, тъй като преценил скоростта на автомобила като висока и се опасявал, че е възможно да се е случил инцидент.

Междувременно управляваният от подсъдимия Й. автомобил предвид денивелацията на ската и проекцията на центъра на тежестта му попаднал извън контактната площ на автомобила с терена, което довело до ротация на автомобила около надлъжната му ос и падане на платното за движение върху дясната си странична част, при което десните стъкла се счупили и главата на седящия без предпазен колан на предна дясна седалка пострадал Е. М., при установяване на автомобила на място се оказала между терена и дясната странична част на автомобила. Автомобилът продължил движението си напред, приплъзвайки се по асфалтовото покритие и се установил на място.

             Подсъдимият Й. веднага излязъл от автомобила, видял положението на тялото на пострадалия, затиснато от автомобила върху пътното платно, взел крик и се опитал да повдигне автомобила, за да измъкне пострадалия. В този момент на място пристигнал и свидетелят Р. А., който му казал само да го измъкне без да го пипа повече и позвънил на телефон 112, като съобщил за настъпилото ПТП.

           На място пристигнал екип на Бърза помощ, който констатирал смъртта на пострадалия Е. М..

           На местопроизшествието дошъл и патрулен автомобил от РУ МВР С., в състав свидетелите С. Г. и Я. Д., на които подсъдимият Й. обяснил, че той е шофирал, но не дал смислено обяснение за механизма на ПТП. На място подсъдимият бил изпробван с техническо средство за наличие на алкохол в издишвания въздух, като уредът отчел положителен резултат от 1.27 промила.

           Извършен бил оглед на местопроизшествие и изготвен фотоалбум към него, при който била констатирана обстановката, положението и състоянието на лекия автомобил и на трупа, който след това бил откаран за изготвяне на аутопсия и СМЕ.

           Видно от заключението на извършената СМЕ на труп, при огледа и аутопсията на Е. М. е установена тежка съчетана черепномозъчна и гръдна травма, изразяваща се в напречно счупване на костите на черепния покрив и основата през средната черепна ямка; контузия на мозъка; кръвоизлив под меките мозъчни обвивки; травматично разкъсване на белия дроб; контузия на белия дроб и масивна двустранна аспирация на кръв; счупване на ребрата вдясно; хемопневмоторакс вдясно; охлузвания и кръвонасядания по главата; тялото и крайниците; наличие на алкохол в кръвта в концентрация 0.75 промила. Експертизата сочи, че смъртта на М. се дължи на тежката съчетана травма, която е несъвместима с живота и е настъпила бързо, като е била неизбежна. Уврежданията са причинени от силни удари, съчетани с притискане между твърди тъпи предмети и може да бъдат получени при пътнотранспортно произшествие. При аутопсията не са установени травматични увреждания, които да могат да бъдат получени при контакт с уредите за управление на автомобила - волан, скоростен лост и други. В момента на настъпването на смъртта лицето се е намирало в лека степен на алкохолно опиване.

            От назначената и изготвена съдебно химическа експертиза № А -528/17г. на КСМД е видно, че в изпратената за химическо изследване проба кръв взета от трупа на М. с метода на газовата хроматография се доказва наличие на алкохол - 0.75 промила.

            От назначената и изготвена по делото СМЕ № 225/17 г. на КСМД е видно, че при преглед на подсъдимия Й. са установени охлузвания и кръвонасядания в областта на дясната поясна област, кръста (сакрума), горните и долни крайници, които увреждания са му причинили болка и страдания. Кръвонасяданията са получени в резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети, а охлузванията от действието на допирателната на такива предмети.

           Видно от протокол за химическа експертиза № 950/22.08.2017г. на МБАЛ "С. А." С. в изпратените за изследване проба кръв на подсъдимия И.Й. се доказва етилов алкохол в количество 0.9 промила.

           Видно от заключението по назначената автотехническа експертиза и допълнителната такава подсъдимият е управлявал автомобила със от 59 км./ч., а опасната зона за спиране е 45 метра. Експертизата заключава, че причината за настъпване на ПТП не е от технически характер, а в действията на водача на лекия автомобил марка „Фолксваген" модел „Пасат", който в зоната на ПТП при движение по пътно платно с двупосочно движение е навлязъл и се е движил в лентата за насрещно движение и е действал рязко с органите за управление на автомобила, вследствие на което е изгубил контрол над автомобила. Водачът е имал възможност да предотврати ПТП при условие, че не е навлизал и не се е движил в лентата за насрещно движение и е контролирал непрекъснато ППС, което управлява.

           По делото е назначена и изготвена и комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, от чието заключение се установява, че скоростта на движение на лекия автомобил е била технически съобразена с пътните условия. При комплексната оценка е определен механизъм на получаване на констатираните травматични увреждания, довели до смъртта на пострадалия, а именно: удари с притискане между твърди тъпи предмети в горната част на тялото — главата и гърдите. Ако към момента на настъпване на ПТП пострадалият е бил с поставен обезопасителен колан не би изпаднал от автомобила и не биха се получили констатираните при аутопсията травматични увреждания, довели до смъртта му.

            По делото е назначена и изготвена съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства чрез ДНК - анализ № 11/2017 г. на КСМД. На експертизата са предоставени иззети при огледа на местопроизшествие обтривки от волана на автомобила и от скоростния лост, предоставен е и сравнителен материал от Е. М. и от И.Й.. От заключението на експертизата е видно, че има несъвпадение между демонстрираните алели при съответно изследваните автозомни и полово дефинирани генетични маркери, при следите от биологична материя епителни клетки №№ 11.1 и 11.2 (обтривки от волана и от скоростния лост на автомобила), изграждащи комбинирания им ДНК профил с характеристиките на комбинирания генотип на сравнителен материал от Е. М., т. е. те не произхождат от него. Налице е съвпадение между демонстрираните алели при някои от изследваните автозомни и полово дефинирани генетични маркери, при следите от биологична материя епителни клетки №№ 11.1 (обтривки от волана на автомобила), изграждащи комбинирания им ДНК профил с характеристиките на комбинирания генотип на сравнителен материал от И.Й.. Изследваният смесен генетичен профил на клетъчния материал по обекта дава основание за извода, че клетките по този обект произхождат от две лица в смесена следа, а иенно от И.Й. и друго неизвестно лице. Предвид възможността за отлагане на биологичен материал - епителни клетки, от лицата, имали контакт с волана и скоростният лост, при превалиращо количество на генетичен материал - от епителни клетки от неизвестно лице е преминато към изследване с помощта на Y хромозомен анализ. Според експертизата, анализът по Y хромозомни генетични маркери принципно позволява при минимално количество на биологичен материал от мъж в смесена мъжко - женска проба да се амплифицират единствено генетични локуси от мъжката Y хромозома с възможност той да бъде идентифициран. По същата формална логика може да бъдат изведени и разграничени два и повече генетични профили на клетъчният материал в смесена мъжко/мъжка проба. Тази възможност мотивира провеждането на сравнително изследване на материал от обект № 11.1 и сравнителният материал от лицата Е. М. (Обект № 11.3) и И.Й. (Обект № 11.4) с помощта на Y хромозомни STR генетични локуси, съдържащи се в Yfiler™ Plus PCR Amplification Kit, при което е установено, че съвпадение между демонстрираните алели при съответно изследваните генетични маркери /съдържащи се в Yfiler™ Plus PCR Amplification Kit/ при следите от биологична материя- епителни клетки по Обект № 11.1, изграждащи комбинирания ДНК профил с характеристиките на комбинирания генотип на сравнителния материал от И.Й., т. е. те да произхождат от И.И.Й., в смесен генетичен материал с друго неизвестно лице. Изчисленото случайно отношение между две вероятности (LR), т.е. вероятността да се установи конкретен ДНК профил, ако биологичния материал е оставен от някой друг индивид, освен И.И.Й., е 1 на 714 285 714 428 571. Изчислената разделителна способност на комбинирания генотип, т.е . вероятността друг случайно избран индивид от мъжки пол да има различен генотип по изследваните Y хромозомни STR's генетични маркери от този на И.И.Й. и съответно биологичната материя- епителните клетки по Обект № 11.1 на PD= 99.99999999999986 %. Според експертизата е налице несъвпадение между демонстрираните алели при съответно изследваните генетични маркери (съдържащи се в Yfiler™ Plus PCR Amplification Kit) при следата от биологична материя-епителни клетки по Обект № 11.1, изграждащи комбинирания ДНК профил с характеристиките на комбинирания генотип на сравнителния материал от Е. М., т. е. те не произхождат от Е. Б. М..

Преценено в съвкупност заключението на ДНК експертизата сочи, че по волана на автомобила са налице епителни клетки от обвиняемия И.Й. и от неизвестно лице. Не са налице епителни клетки от пострадалия Е. М..

 

Фактическата обстановка се установява от самопризнанието на подсъдимия И.И.Й., събраните в досъдебното производство  писмени и гласни доказателства и доказателствени средства – показанията на свидетелите С. Г., Я. Д., Р. А., Е.М., Б.М., Б.М. и С.М.; заключенията на СМЕ на труп, СХЕ, СМЕ, АТЕ, допълнителна АТЕ, КСМАТЕ, СМЕ на веществени доказателства чрез ДНК анализ, СМЕ и ХЕ по писмени данни; фиш за спешна медицинска помощ, протокол за оглед на ПТП, фотоалбум към протокол за оглед на ПТП, протокол за вземане на образци за сравнително изследване, протокол за доброволно предаване, протокол за химическа експертиза, талон за медицинско изследване, протокол за медицинско изследване, разписка за предаване на временно отнетото СУМПС, заповед от 11.09.2017 г. за ПАМ, справка от ОДМВР с приложение, справка от Община С., справка от Национален институт по метеорология и хидрология филиал К., справка от ОДМВР С. с разпечатка за водач, справка за МПС, справка от дрегер, препис-извлечение от акт за смърт, удостоверение за наследници  -  които са в синхрон помежду си, взаимно се допълват и не се откриват каквито и да е било противоречия между тях.

 

Подсъдимият И.И.Й. с ЕГН **********, е роден на *** ***, български гражданин, със средно образование, безработен, неосъждан, неженен, а характеристичната справка по отношение на него не съдържа данни за други криминални прояви освен тези по съдебните актове с настъпила реабилитация – установено от справка за съдимост, характеристика и декларация за семейно и материално положение и имотно състояние.

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА

Фактът, че именно подсъдимият И.Й. е управлявал лекия автомобил марка „Фолксваген“ модел „Пасат“ с рег. № *******, негова собственост, се доказва по несъмнен и категоричен начин както от направеното самопризнание, така и от преценените от съда по реда на 372, ал. 4 от НПК доказателства, събрани в досъдебното производство.

Съдът споделя становището, изразено от представителя на СОП, че действайки по описания по-горе начин, подсъдимият И.Й. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението, визиран в разпоредбата на чл. 343, ал. 3, пр. 1, б. „Б“, пр. 1, вр. чл. 343, ал. 1, б.”В”, вр.чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, тъй като на 21.08.2017 г. на третокласен път № 822, в зоната на километър 14-ти + 680 м., землището на с. Н. С., общ. С., обл. Софийска, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Фолксваген“ модел „Пасат“ с рег. № *******, движейки се в посока от гр. Ихтиман към гр. С. е нарушил правилата за движение, визирани в Закона за движение по пътищата (ЗДвП), а именно: „На пътно платно с двупосочно движение на водача на ППС е забранено, когато платното за движение има две пътни ленти, да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне“ – нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“ – нарушение по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, и по непредпазливост е причинил смъртта на Е. Б. М. с ЕГН ********** от гр. С., като деянието е извършено в пияно състояние, с концентрация на алкохол в кръвта 0.9 промила.

От обективна страна обект на престъплението са обществените отношения, свързани с транспорта, която дейност едновременно е обществено полезна, но и представлява източник на повишена опасност, което е наложило нейната регламентация със законови и подзаконови нормативни актове.

Изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимия Й. чрез действия, изразени в нарушение на конкретни разпоредби и забрани, визирани в ЗДвП, а именно посочените по-горе.

Съдът прие за безспорен факта, че към момента на осъществяване на ПТП подсъдимият Й. като водач на МПС и участник в движението, на пътно платно с двупосочно движение безпричинно (без да има необходимост от предприемане на изпреварване или заобикаляне) е навлязъл в лентата за насрещно движение и е продължил движението си там. След това, забелязвайки насрещно движещият се товарен автомобил, управляван от свидетеля А., подсъдимият Й. навил волана надясно, преминал в дясната пътна лента и успял да се размине с товарния автомобил, но в стремежа си да продължи движението си в траекторията на пътната лента в неговата посока за движение рязко навил волана наляво, при което започнало описаното по-горе в настоящите мотиви ротационно движение на автомобила и последвало преминаването през лентата за насрещно движение и навлизането с челната част на автомобила напред в левия стръмен крайпътен скат. Предвид денивелацията на ската и проекцията на центъра на тежестта на автомобила последвала и ротация около надлъжната му ос с падане на платното за движение върху дясната му странична част и приплъзване на автомобила по асфалтовото покритие до установяването му на място.

Обстоятелствата относно особеностите на пътния участък в района на местопроизшествието, всички външни действащи на движението фактори и начина на движение на управлявания от подсъдимия лек автомобил съдът намери за несъмнено установени от направеното от подсъдимия самопризнание по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, подкрепено от събраната в досъдебното производство доказателствена съвкупност, преценена по реда на чл. 372, ал. 4 от НПК.

Съгласно чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на пътно платно с двупосочно движение на водача на ППС е забранено, когато платното за движение има две пътни ленти, да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне. Запретата за движение в насрещната лента в конкретния случай не била спазена от подсъдимия Й., а предприетите от него действия в опит да установи автомобила в лентата за движение в своята посока (рязко навиване на волана вдясно и след това вляво) в крайна сметка довели до изгубване на управлението на автомобила. Непрекъснатият контрол на управляваното пътно превозно средство съобразно разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП е задължение, вменено на водача му.

Движението на управлявания от подсъдимия Й. автомобил в рамките на разрешената за пътния участък скорост, но при несъобразяване със забраната за навлизане в насрещната лента за движение се е оказало първата предпоставка за възникването на злополуката. Като причина за последвалото ротационно движение на автомобила заключението на назначената в досъдебното производство автотехническа експертиза сочи рязкото действие на подсъдимия с органите за управление на автомобила с цел първо да избегне удара с насрещно движещия се товарен автомобил, а след това – за да продължи движението си в траекторията на пътната лента в неговата посока за движение, при което подсъдимият загубил контрол над управляваното от него МПС. Разгледани в съвкупност, и двете нарушения на разпоредбите на ЗДвП са в пряка причинно-следствена връзка с настъпването на съставомерния резултат – причиняването на смъртта на М..

Несподеляеми са възраженията на защитата на подсъдимия за отсъствие на квалифициращия признак по чл. 343, ал. 3 от НК - пияно състояние. Поначало логическо следствие от доброволно инициираната от подсъдимия Й. съкратена съдебна процедура е обхватът на доказателствената дейност на съда, съдържанието на която е предопределено от описаната в прокурорския акт и призната фактология на неправомерното деяние, в очертаните от представителя на обвинението рамки. Особеното производство, уредено в Глава 27 от НПК е насочено към обслужване на обществения интерес чрез ускоряване на наказателния процес и е изградено на базата на компромиса между обвинението и защитата, като предоставя процесуални и материалноправни ползи, респ. възлага тежести на основните процесуални страни. При това производство, какъвто е и конкретният случай, подсъдимият получава по-леко наказание, но се съгласява с известни процесуални ограничения, свързани с възможността да спори по описаните от прокурора факти и във връзка с това да участва непосредствено и лично в събирането и проверката на доказателствените средства, подкрепящи или оборващи обвинителната теза. Съдът, от друга страна, не може по свой почин или по желание на страните да събира доказателства за факти, несъвместими с обстоятелствената част на обвинителния акт, или да приеме за установени различни от посочените в него фактически положения.

По отношение на квалификацията „пияно състояние“ следва да се отбележи, че за разлика от престъплението по чл. 343 б от НК, при деянието по чл. 343, ал. 3 от НК законодателят не е поставил като изрично изискване концентрацията на алкохол да бъде установена по надлежния ред, предвиден в съответните подзаконови нормативни актове по приложението на ЗДвП.    В рамките на доказателствената съвкупност протоколът по чл. 17 от Наредба № 30 има правното значение на писмено доказателство - официален удостоверителен документ по смисъла на чл. 93, т. 5 от НК, чиято доказателствена стойност на общо основание, съгласно принципа по чл. 14, ал. 2 от НПК, подлежи на проверка наред с всички останали доказателствени източници, тъй нито едно от доказателствата и доказателствените средства за тяхното установяване в наказателния процес не могат да имат предварително установена доказателствена сила.

Освен това, в ППВС № 1/83 г. изрично е посочено, че пияното състояние може да се установява с всички доказателствени средства, предвидени по НПК. Ето защо в случая дори и само показанията на служителите на РУ МВР С. (свидетелите Г. и Д.), според които подсъдимият бил видимо неадекватен и лъхал на алкохол, са достатъчни да се приеме за доказано това квалифициращо обстоятелство. Тези гласни доказателства в конкретния случай са подкрепени освен това от показанията на техническото средство Дрегер алкотест 7510, талона за медицинско изследване, протокола за медицинско изследване и заключението на СМЕ и химическа експертиза. Протоколът за медицинско изследване, на която е основан протоколът за химическа експертиза № 950/22.08.2017 г., е подписан от освидетелствания и в съдържанието му са отразени реквизитите по чл. 10 от Наредба № 30  за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства (отм., ДВ, бр. 61/2017 г., която е била в сила по време на извършване на деянието), вкл. че подсъдимият има мирис на алкохол и че от заявява употреба на джин в количество 200 мл. непосредствено преди управлението на МПС, следователно – протоколът съдържа информация от процесуално значение и може да се преценява като годно писмено доказателство.

В случая по-важното е друго - че концентрацията на алкохол от 0.9 промила във взетата повече от час след ПТП кръвна проба от подсъдимия, е била установена при съблюдаване на изискванията на Наредба № 30. Пробата е отнесена за изследване в установения срок, а опаковката й е отговаряла на изискванията на Наредбата – видно от направения запис в протокола за химическа експертиза. Пробата, противно на твърденията на защитата, не е изследвана по метода на Видмарк (оспорен от защитата като ненадежден), а по газхроматографския метод, на който съдът предвид установената съдебна практика не намери основание да не се довери.

При това положение, като съобрази признатите от подсъдимия Й. факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и след като при извършване на дължимата по чл. 372, ал. 4 преценка беше установена подкрепата на направеното самопризнание от събраните в досъдебното производство доказателства,  този състав на съда не намери основание да удовлетвори искането на защитата  за прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление с отпадане на квалификацията пияно състояние.

Що се отнася до възражението за оказана помощ на пострадалия М. от страна на подсъдимия, от привилегията по чл. 343 а от НК не може да се ползва водач, извършил деянието в пияно състояние, следователно в конкретния случай при изложените по-горе доводи за наличие на този квалифициращ признак не може изобщо да бъде обсъждана възможността за подобно позоваване. Въпреки това, съдът намери за нужно да отбележи, че приложението на намалената отговорност по чл. 343 а от НК предполага помощта да е била необходима към момента на оказването й, т. е. да е била предприета по отношение на жив човек. В случая по съдебно-медицински път е установено, че уврежданията, които пострадалият е получил при злополуката, са били с изключителна тежест и не просто неминуемо са водели до смъртен резултат, а са предопределяли незабавното негово настъпване. В този именно смисъл са и показанията на свидетеля А., отишъл при подсъдимия и пострадалия веднага след злополуката и установил липсата на жизнени функции в организма на последния.

 

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината непредпазливост - небрежност по смисъла на чл. 11, ал. 3 от НК - подсъдимият Й. не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Тази форма на вината съдът изведе от действията и цялостното поведение на подсъдимия Й., описани по-горе. Въпреки активната си дейност по управление на МПС, подсъдимият употребил алкохол непосредствено преди пътуването, не определил съобразно правилата за движение по пътищата поведението си като водач на МПС на инкриминираната дата и допуснал нарушения на правилата за движение, които са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат.

Причинно-следствената връзка между описаното поведение на подсъдимия и причинения вредоносен резултат е безспорна. От заключението на СМЕ се установява, че констатираните увреждания по трупа на пострадалия М. са причинени от удари с притискане между твърди тъпи предмети в горната част на тялото — главата и гърдите и могат да бъдат получени при пътнотранспортно произшествие. Причината за смъртта на пострадалия М. е тежката съчетана черепномозъчна и гръдна травма, описана по-горе в настоящите мотиви, която е несъвместима с живота и смъртта е настъпила бързо, като е била неизбежна.

 

 

ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО:

При индивидуализацията на наказанието съдът взе предвид всички смекчаващи отговорността обстоятелства - чистото съдебно минало на подсъдимия и поведението му непосредствено след инцидента и по време на провежданото наказателно производство, както и искреното му разкаяние от случилото се.

Преценени в съвкупност описаните обстоятелства, смекчаващи отговорността, не са многобройни и нито едно от тях не е изключително по своя характер, поради което и не може да се обоснове приложението на чл. 55 от НК.

В настоящия случай съдът счете, че са налице и обстоятелства, които отегчават отговорността на подсъдимия Й.. Макар и по отношение на постановените предходни съдебни актове (решение по реда на чл. 78 а от НК и присъда) да е настъпила реабилитация, обстоятелството, че подсъдимият и преди настоящия случай е управлявал МПС след употреба на алкохол може да бъде разглеждано като отрицателни характеристични данни за личността му. Освен това, видно е от писменото доказателство справка за нарушител водач, че подсъдимият Й. многократно е нарушавал преди процесния случай правилата на ЗДвП и е бил санкциониран за това си поведение, вкл. за управление на МПС без СУМПС, за нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и за управление на МПС под въздействие на алкохол. Следователно, цялостната преценка на поведението на подсъдимия Й. като водач на пътя води до извода, че същият е системен нарушител на правилата за движение по пътищата, за когото многократно налаганите до този момент наказания не са изиграли своята превъзпитателна и възпираща роля.

За да се постигнат целите както на специалната, така и на генералната превенция, съдът отчете, че при предвиденото в НК наказание лишаване от свобода в рамките от три до петнадесет години следва да се определи наказание в размер близък до минималния предвиден от закона от три години - а именно четири години и шест месеца, при отчитане на лек превес на смекчаващите отговорността обстоятелства над отегчаващите такива и при съобразяване на влошеното здравословно състояние на подсъдимия. Този размер съдът прие за справедлив и адекватен на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на осъщественото деяние. За преценката си съдът взе предвид, че наказанието има конкретно определени цели, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК – да предотврати извършването на нови престъпления от подсъдимия и другите членове на обществото, като въздейства върху тях възпиращо и поправително-възпитателно. В конкретния случай с оглед личностовите качества на дееца и всички останали обстоятелства по делото (посочени по-горе) тези цели могат да бъдат постигнати с така определеното на подсъдимия Й. наказание.

Съобразно разпоредбата на чл. 372, ал. 4 от НПК, вр. чл. 58 а, ал. 1 от НК, поради провеждането на съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, съдът намали така определеното наказание лишаване от свобода с една трета – на три години.

Тъй като са налице предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК, съдът отложи изпълнението на наказанието за срок от пет години, като прие, че за постигане целите му не е необходимо същото да бъде търпяно ефективно, а наличната за максимално допустимия от закона период от време угроза от привеждане в изпълнение на отложеното наказание ще бъде достатъчен мотив за подсъдимия да съобразява занапред поведението си със законовите разпоредби.

При определяне на наказанието и отлагане изпълнението на същото съдът отчете, че подсъдимият е сравнително млад човек, който освен оказаното съдействие за разкриване на обективната истина в процеса изрази и искреното си разкаяние от случилото се, и следва да му бъде даден шанс за превъзпитание към самодисциплина и проявяване на здрав разум в усложнени ситуации, без изолация от обществото.

 

Що се отнася до наказанието лишаване от право да управлява МПС, съдът намери, че съобразено с всички обстоятелства по делото – отегчаващите отговорността такива, настъпилия тежък съставомерен резултат и тежестта на конкретно допуснатите нарушения на правилата за движение по пътищата, наказанието следва да бъде определено в рамките на срок от три години, който срок съдът прие за справедлив в настоящия случай.

На основание чл. 59, ал. 4 от НК съдът зачете и приспадна времето, през което подсъдимият И.И.Й. е бил лишен от възможността да управлява МПС с Постановление за временно отнемане свидетелството за управление на МПС на обвиняем от 05.09.2017 г. на окръжен прокурор на СОП по ДП № 40/2017 г. по описа на ОДМВР С., пр. пр. № 3345/2017 г. по описа на СОП и с издадената въз основа на постановлението Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-1204-001511 на началник Група към ОДМВР С., Сектор ПП ОДМВР С. от 11.09.2017 г., считано от 25.09.2017 г.

 

ОТНОСНО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:

Вещественото доказателство лек автомобил марка „Фолксваген“ модел „Пасат“ с рег. № *******, оставен на съхранение в двора на РУ С., съдът постанови да се върне на собственика И.И.Й..

Веществените доказателства - 1 бр. бял хартиен плик, съдържащ марлен тампон с кръв взета от Е. Б. М., 1 бр. бял хартиен плик, съдържащ косми от главата на Е. Б. М., 1 бр. прозрачен джоб за документи, запечатан със стикер за изследвано ВД на УМБАЛ „А.“ - съдържащ 1 бр. бял хартиен плик с обтривка от волана на л.а. „Фолксваген“ с рег. № ********, 1 бр. бял хартиен плик с обтривка от скоростния лост на л.а. „Фолксваген“ с рег. № ******** и 1 бр. бял хартиен плик, съдържащ клетъчен материал от устната кухина на И.И.Й., съдът постанови да бъдат унищожени след влизане на присъдата в сила.

Унищожаване след влизане на присъдата в сила съдът постанови и за веществените доказателства 1 бр. бял хартиен плик, съдържащ – 1 бр. контролен талон към застраховка ГО за МПС с рег. № ********, 1 бр. удостоверение за техническа изправност за МПС с рег. № ********, 1 бр. удостоверение за техническа изправност на ППС, 1 бр. застрахователна полица за МПС с рег. № ******** и 1 бр. ксерокопие от свидетелство за регистрация част 1 за МПС с рег. № ******** да бъдат унищожени след влизане на присъдата в сила.

Що се отнася до приобщените по делото мобилен телефон „ZTE“ с IMEI: ************** и връзка с 4 бр. ключове съдът намери, че следва да се върнат на наследниците на Е. Б. М..

 

 

ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:     

Съобразно разпоредбата на чл.189, ал.3 от НПК съдът възложи на подсъдимия Й. сторените в хода на досъдебното производство разноски в размер на 3 342.00 лв. (три хиляди триста четиридесет и два лева) - по сметка на ОДМВР, и в размер на 55.00 лв. (петдесет и пет лева) по сметка на УМБАЛ „С. А.“ - С..

 

 

            По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

                                                                      

 

                                                                       СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК:

                                                                                                          (Ан.Игнатова)