РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 578
гр. Пловдив, 05.03. 2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІХ касационен състав, в публично съдебно заседание на
единадесети февруари през две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА ДИЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
ТАТЯНА ПЕТРОВА
при секретаря Д. Й. участието на прокурора СЛАВЕНА
КОСТОВА, като разгледа докладваното от член съдията МАРИАНА МИХАЙЛОВА касационно АНД № 3835 описа за 2019 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
І. За
характера на производството, жалбата и становищата на страните :
1.Производството е по реда на Глава
Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс,
във връзка с чл.63, ал.1, пр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания.
2.
Образувано е по
касационна жалба, предявена от “ВИК 04“ЕООД, със седалище и адрес на управление
гр.Пловдив, ул.“Родопи“ № 18, представлявано от управителя И.В.К., чрез
процесуалния представител адвокат Г.А.М., срещу Решение № 1929 от 24.10.2019г. на Пловдивския районен съд, IX – ти н.с. постановено по АНД № 3441 по
описа на същия съд за 2018г., с което е ПОТВЪРДЕНО
наказателно постановление № 16-002459 от 09.05.2019г. издадено от А.А.Ч., на длъжност директор на Дирекция“Инспекция по труда“,
с което на „ВИК 04“ ЕООД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление –
гр.Пловдив, ул.„Родопи“ № 18, представлявано от И.В.К., в качеството му на
управител, на основание чл.415, ал.1 от Кодекса на труда е наложено
административно наказание - имуществена санкция в размер на 2 000 лв. (две хиляди лева), за нарушение на чл.415,
ал.1 от Кодекса на труда.
Релевираните касационни основания се субсумират в доводите, че атакуваният съдебен акт е
неправилен, като постановен в нарушение на закона и явна несправедливост на
наложеното наказание – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.3 от НПК вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН. Поддържа се, че в случая са налице основания за определяне на
санкцията в минималния предвиден размер, което, неправилно не е съобразено от
първостепенния съд.
Иска се първоинстанционното
решение да бъде отменено, като бъде отменено и наказателното постановление,
алтернативно да бъде намалено наложеното наказание до законоустановения
минимум.
3. Ответникът по касационната жалба –
Дирекция „Инспекция по труда“ –гр.Пловдив, чрез процесуалния си представител
юрисконсулт Б. е на становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира
се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
4.
Участвалият по делото
прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че
жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
ІІ. За допустимостта :
5. Касационната жалба е подадена в
рамките на предвидения за това преклузивен срок и при
наличието на правен интерес. При това положение същата се явява процесуално
ДОПУСТИМА.
ІІІ.
За фактите :
6.
Пловдивският районен
съд е бил сезиран с жалба, предявена от “ВИК 04“ЕООД , със седалище и адрес на
управление гр.Пловдив, ул.“Родопи“ № 18, представлявано от управителя И.В.К.,
срещу наказателно постановление № 16-002459 от 09.05.2019г. издадено от А.А.Ч.., на длъжност директор на Дирекция“Инспекция по
труда“, с което на дружеството, на основание чл.415, ал.1 от Кодекса на труда е
наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 2 000
лв. (две хиляди лева), за нарушение на
чл.415, ал.1 от Кодекса на труда.
НП е постановено въз основа на Акт за
установяване на административно нарушение/АУАН/ № 16-002459/19.04.2018г.,
съставен от С.Г.П., на длъжност инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ -
Пловдив.
Обективираните в актовете на административнонаказателното
производство фактически констатации, възприети и от първоинстанционния
съд се свеждат до следното :
На 31.01.2019г., с т.3
от протокол изх.№ 1842530/31.01.2019г. на дружеството с качество на работодател
„ВИК 04“ ЕООД ЕИК: ********* било дадено задължително предписание, а именно –
работодателят да изплати трудовите възнаграждения за положения през периода
01.08.2018г. – 30.11.2018г. труд на четирима работници, в размер на чистата
сума за получаване, включително и на Н.Г.Г.за месеците
август и септември на 2018г. – 1607,84 лв.; на Т.Л.М.за месеците септември и ноември
2018г. – 823,97 лева., в срок до 01.03.2019г..
След връчена призовка,
на 22.03.2019г. дружеството представило в Дирекция „Инспекция по труда“ –
гр.Пловдив документи, от които се установило, че същото дружество било
изпълнило предписанието по т.3 от протокол изх.№ 1842530/31.01.2019г. относно
двама от работниците – А.Г.М.и И.В.К., но въпреки това не било изпълнило същото
предписание в частта му, съгласно която следвало да изплати трудовите
възнаграждения за положения труд на Н.Г.Г.за месеците
август и септември на 2018г. – 1607,84 лв.; на Т.Л.М.за месеците септември и ноември 2018г. –
823,97 лева.
Процесното административно наказание е наложено при тази
фактическа и правна обстановка, която е възприета в пълнота от административнонаказващия орган и възпроизведена и в
спорното наказателно постановление.
7.
В хода на първоинстанционното производство е разпитан съставителя на
АУАН С.Г.П., която е потвърдила фактическите констатации в АУАН.
8. С
обжалваното пред настоящата инстанция решение, първоинстанционният
съд е потвърдил процесното наказателно постановление. За да постанови посочения резултат
районният съд е приел, въз основа на събраните по делото и писмени и гласни
доказателства, че от страна на касатора е осъществен
състава на визираното в АУАН и НП административно нарушение, изразяващо се в
нарушение на разпоредбата на чл.415,ал.1 от КТ. Съдът е приел също така, че АУАН
и наказателното постановление са издадени от компетентни органи в предвидената
форма и при пълно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за
случая, като при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила,
и е дадена правилна правна квалификация на нарушението. По отношение на вида и
размера на наложеното наказане съдът е приел, че размера
на наказанието следва да бъде преценен като законосъобразен и обоснован, доколкото се констатира, че не е
изплатено трудовото възнаграждение на повече от един работник, а също и за
повече от един месец. Съдът е посочил също така, че обстоятелството, че на
същото дружество са наложени и други административни наказания с други
наказателни постановления, само по себе си не съставлява основание за налагане
по-малко наказание по процесното нарушение, нито
съдът може да вземе становище по законосъобразсността
на други наказателни постановления, включително и размера на определеното с тях
наказание. По тези съображения съдът е достигнел до извод, че наложеното
наказание отговаря на тежестта на установеното нарушение.
IV. За правото :
9.
Решението е правилно. Като
е стигнал до изводи за законосъобразност на наказателното постановление районният съд е постановил
правилен – обоснован и законосъобразен съдебен акт. В решението са изложени
подробни и задълбочени мотиви относно законосъобразността на наказателното
постановление. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност.
Съобразени са в пълнота събраните гласни и писмени доказателства по делото.
Въз основа на правилно установената фактическа
обстановка, са направени законосъобразни изводи относно приложението както на
материалния, така и на процесуалния закон.
Фактическите констатации и правните изводи
формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция. Мотивите
на решението са изключително подробни и на основание чл. 221, ал. 2,
предложение последно АПК не е необходимо да бъдат повтаряни.
10. В случая изводите на административнонаказващия орган и на първоинстанционния
съд, че касаторът е осъществил състава на визираното в АУАН и НП административно нарушение, са
обосновани и законосъобразни, като същите изцяло съответстват на събраните по
делото писмени и гласни доказателства, които първоинстанционния
съд правилно е оценил.
Съставеният АУАН е съобразен с
изискванията на закона. Нарушението е установено по несъмнен начин,
индивидуализиран е нарушителя и му е дадена възможност да направи възражение
във връзка с констатираното нарушение съгласно чл. 42 - 44 от ЗАНН. Въз основа
на акта е издадено и процесното наказателно
постановление, което от своя страна е изцяло съобразено с изискванията на чл.
57, ал. 1 от ЗАНН.
11.Във връзка с оплакванията на касатора за явна несправедливост на наложеното наказание,
поддържани пред настоящата инстанция, следва в случая да се посочи, че такива
оплаквания са правени още в първоинстанционното
производство и по тях решаващият съд е дал законосъобразен отговор, като при
правилна преценка на събраните гласни и писмени доказателства по делото и при
правилно приложение на материалния закон, е достигнал до обосновани изводи относно
законосъобразността на наказателното постановление по отношение на наложеното
административно наказание в размер на 2000 лв., като е формирал правилно
вътрешно убеждение.
Определеното от административнонаказващия
орган и потвърдено от първоинстанционния съд административно
наказание малко над минималния предвиден размер за процесното
административно нарушение, е определено в съответствие с изискванията на чл.27
от ЗАНН, като е съответно на тежестта на извършеното нарушение и на степента на
обществената му опасност, и като такова същото е справедливо и способстващо в
най - пълна степен за изпълнение на целите на наказанието. В тази насока без
всякакво съмнение при индивидуализация на наказанието следва да се отчете
безспорно установеното по делото отегчаващо обстоятелство, че в случая не е
изплатено трудовото възнаграждение на повече от един работник и за повече от
един месец. Правилно в тази насока от страна на първоинстанционния
съд е преценено като ирелевантно и оплакването на касатора, че управителят на дружество е оказал пълно
съдействие, и е направил всичко възможно, независимо от паричния крах на
дружеството, да изплати на част от работниците трудовите им възнаграждения,
приемайки, че в случая е ангажирана административнонаказателната
отговорност на юридическо лице, която е обективна и безвиновна.
12.В случая доказателства, които да
подлагат на съмнение възприетите от районния съд изводи, не са ангажирани нито
в първоинстанционното, нито в настоящото съдебно
производство.
13. Изложеното до тук налага да се приеме, че касационната
жалба е неоснователна на посочените в нея основания, а обжалваното пред
касационната инстанция решение на районния съд е правилно и законосъобразно.
При постановяването му не са допуснати нарушения нито на материалния, нито на
процесуалния закон, поради което и същото като валидно, допустимо и правилно,
следва да бъде оставено в сила от настоящата инстанция.
V. За разноските:
14. При този изход на делото основателно се
явява искането на ответника за присъждане на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН на
възнаграждение за осъществената юрисконсултска
защита. Така,с оглед фактическата и правна служност
на делото, съдът счита, че на ответника се следва възнаграждение за
осъществената юрисконсултска защита в размер на 80 лева на основание чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. 27е
от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното, и на основание чл.
221, ал. 2, пр. 1 от АПК, във връзка
с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН, Пловдивският административен съд, ХІХ – ти касационен
състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 1929 от 24.10.2019г. на Пловдивски районен
съд, IX
- ти наказателен състав, постановено по АНД № 3441 по описа на същия съд за 2019
г.. с което е ПОТВЪРДЕНО
наказателно постановление № 16-002459 от 09.05.2019г. издадено от А.А.Ч., на длъжност директор на Дирекция “Инспекция по
труда“, с което на „ВИК 04“ ЕООД ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление – гр.Пловдив, ул.„Родопи“ № 18, представлявано от И.В.К., в
качеството му на управител, на основание чл.415, ал.1 от Кодекса на труда е
наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 2 000
лв. (две хиляди лева), за нарушение на
чл.415, ал.1 от Кодекса на труда.
ОСЪЖДА „ВИК 04“ ЕООД ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление – гр.Пловдив, ул.„Родопи“ № 18, представлявано от И.В.К., да заплати на Изпълнителна агенция
“Главна инспекция по труда“ сумата от 80 лева, съставляваща равностойността на
осъществената юрисконсултска защита за тази съдебна
инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.