№ 3
гр. Ихтиман , 02.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и шести януари, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Светозар Л. Георгиев
при участието на секретаря Цветелина Х. Велева
като разгледа докладваното от Светозар Л. Георгиев Административно
наказателно дело № 20201840200369 по описа за 2020 година
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №70/23.04.2020г. на директора на
ОДМВР София, с което на К. К. М., ЕГН **********, за нарушение на чл. 63, ал. 1 от
Закона за здравето, вр. т. 9 от Заповед №РД 01-124/13.03.2020г. на министъра на
здравеопазването, изменена и допълнена със Заповед №РД 01-197/11.04.2020г. на
министъра на здравеопазването, на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето е
наложена глоба в размер на 1000лв..
В жалбата и в с.з. се излагат подробни доводи за незаконосъобразност на
обжалваното НП поради допуснати нарушения на материалния и процесуален закон,
като се прави искане за отмяната му.
Ответната страна не изпраща представител в съдебно заседание, като в писмено
становище моли жалбата да бъде оставена без уважение.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е процесуално допустима като подадена при условията на чл. 59 ЗАНН.
Разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните:
На 12.04.2020г. жалбоподателят бил помолен от майка си да напазарува от
1
магазина в с. Ж., което той сторил. Непосредствено след това за жалбоподателя
изникнал друг ангажимент, което наложило майка му да дойде да вземе покупките, а
жалбоподателят да я изчака в колата и да ѝ ги предаде. В колата си жалбоподателят бил
без поставена на лицето маска, но разполагал с такава. На разстояние от около 2-3
метра се намирала група от хора- 6-7 човека. След пристигането на майката,
жалбоподателят слязъл от автомобила си, за да предаде покупките, като не поставил
предпазна маска на лицето си. В този момент същият бил забелязан от компетентните
органи.
Производството е започнало със съставяне на АУАН за това, че на 12.04.2020г.,
около 17,05ч. в с. Ж. на открито обществено място К. К. М. не използва предпазна
маска за лице, с което е нарушил Заповед №РД 01-197/11.04.2020г. на министъра на
здравеопазването. Правната квалификация на нарушенията, дадена от актосъставителя,
е по чл. 63, ал. 1 от ЗЗ. АУАН бил подписан от актосъставителя, свидетеля и
нарушителя.
Въз основа на АУАН е издадено атакуваното НП, в което е допълнена
фактическата обстановка и същата е описана по следния начин: на 12.04.2020г., около
17,05ч. в с. Ж. на открито обществено място лицето е без поставена на лицето защитна
маска/ кърпа/ шал, с което не изпълнява въведените противоепидемични мерки във
връзка с извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от
13.03.2020г.. Допълнена е и правната квалификация на нарушението, като е посочено,
че е нарушен чл. 63, ал. 1 от ЗЗ, вр. т. 9 от Заповед №РД 01-124/13.03.2020г. на
министъра на здравеопазването, изменена и допълнена със Заповед №РД 01-
197/11.04.2020г. на министъра на здравеопазването. На основание чл. 209, ал. 1 от ЗЗ е
наложена глоба в размер на 1000лв..
Гореизложената фактическа обстановка, съдът възприе на базата на
приобщените по съответния процесуален ред гласни и писмени доказателства.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
На първо място производството по установяване на административни
нарушения и налагане на административни наказания чрез съставяне на АУАН и
издаване на НП е строго формален процес и ЗАНН урежда изчерпателно процедурата
и реквизитите, които трябва да съдържат съответните актове. С процесната т. 9 от
Заповед №РД 01-124/13.03.2020г. на министъра на здравеопазването, изменена и
допълнена със Заповед №РД 01-197/11.04.2020г. е въведено задължение лицата,
намиращи се на обществени места, да имат поставена защитна маска за лица „или
друго средство, покриващо носи и устата (в.ч. кърпа, шал и други)“. В случая е
2
налице разминаване на изпълнителното деяние, описано в АУАН и НП, каквото
разминаване по отношение на задължителен реквизит е недопустимо- описанието на
нарушението в АУАН се изчерпва с „на 12.04.2020г., около 17,05ч. в с. Ж. на открито
обществено място не използва предпазна маска за лице“, а в НП описанието на
нарушението е „на 12.04.2020г., около 17,05ч. в с. Ж. на открито обществено място е
без поставена на лицето защитна маска/ кърпа/ шал“. В този смисъл е налице
несъответствие на АУАН с НП. Формалността на административнонаказателното
производство предпоставя максимална прецизност на наказващия орган при
индивидуализацията на конкретното нарушение. Наказателните постановления са
правораздавателни актове и следователно имат статута на присъда по НПК, докато с
АУАН на конкретно лице се вменява извършването на конкретно административно
нарушение и същите имат характера на постановление за привличане на обвиняем.
Поради това тези актове не могат да бъдат променяни, допълвани, допълнително
мотивирани, нито пък е допустимо санкционираното лице или съдът да извлича по
тълкувателен път законово определените им реквизити. Наказателното постановление
следва да възпроизведе фактите, описващи нарушението, такива, каквито са отразени в
АУАН. Това императивно изискване се съдържа в разпоредбите на чл. 42, т.4, относно
АУАН и чл. 57, ал.1 от ЗАНН относно НП. Наказателното постановление следва да
съответства на констатациите в АУАН. ЗАНН поставя изисквания за точно описание
на нарушението, което се вменява на привлеченото към административна отговорност
лице. Описанието на нарушението, дадено в АУАН трябва да остане непроменено в
издаденото въз основа на него наказателно постановление. В този смисъл
разминаването в описанието, посочено в АУАН и НП, изразяващо се в добавяне на
нови факти за първи път с НП , а именно, че се касае не само за липса на предпазна
маска, но и за липса на шал или кърпа, е нарушило правото на защита на
жалбоподателя. Административнонаказващият орган няма право за пръв път в НП да
прави допълнително или различно описание на нарушението, каквото не присъства в
АУАН.
На второ място съгласно чл.57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, мястото, където е
извършено нарушението е задължителен реквизит на наказателното постановление.
Описанието на нарушението в наказателно постановление следва да е пълно, точно и
ясно, а коректното посочване на мястото на извършване на нарушението е един от
елементите, които способстват за индивидуализиране на конкретното нарушение, за
което е ангажирана отговорността на нарушителя. В конкретния случай посоченото в
наказателното постановление място на извършване на нарушението е твърде общо и
абстрактно- с. Ж.. Посочването в АУАН и НП като място на извършване на
нарушението територията на цяло едно населено място без никаква конкретика
нарушава изискването за индивидуализация на самото нарушение. Посочването на
толкова голяма територия като място на извършване на нарушението води до
3
нарушаване на правото на защита на жалбоподателя, поради което обуславя отмяна на
атакуваното НП.
На следващо място в АУАН и НП е посочено, че се касае за открито
обществено място без обаче да е посочено какво представлява това открито
обществено място- например дали е улица, тротоар, площад, парк, двор или друго.
Това нарушава правото на защита на жалбоподателя. Същевременно при липса на
описание на конкретното място, което АНО е приел, че представлява открито
обществено място, се препятства и проверката на съда относно това дали
действително се касае за открито обществено място, тъй като безспорно в с. Ж. има
както открити и закрити обществени места, така и частни домове. От показанията на
св. Антов се установява, че нарушението е установено на площад пред кметството на с.
Ж., но това обстоятелство не е посочено в АУАН и в НП, а същевременно е
недопустимо задължителни реквизити, които липсват в АУАН и в НП, да бъдат
допълвани чрез свидетелски показания пред районния съд.
На последно място дори да се приеме, че НП не следва да бъде отменено по
горепосочените съображения, то съдът намира, че се касае за маловажен случай, респ.
са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като са налице
обстоятелства, сочещи на по-ниска степен на обществена опасност на нарушението в
сравнение с типичния случай на този вид нарушение. Отговорността е ангажирана за
неносене на защитна маска/ кърпа/ шал. От показанията на св. Кирилова и обясненията
на жалбоподателя се установява, че жалбоподателят е бил в колата си, като е слязъл за
кратко с цел да предаде покупките на майка си, т.е. периодът, в който лицето е било без
маска на обществено място е много кратък. Наред с това жалбоподателят е разполагал
с маска в автомобила си. Всичко това сочи на по-ниска степен на обществена опасност
на нарушението и на дееца, поради което и налагането на административно наказание
в случая се явява несъответно на закона.
Воден от всичко гореизложено и на основание чл. 63, ал.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №70/23.04.2020г. на директора на
ОДМВР София, с което на К. К. М., ЕГН **********, за нарушение на чл. 63, ал. 1 от
Закона за здравето, вр. т. 9 от Заповед №РД 01-124/13.03.2020г. на министъра на
здравеопазването, изменена и допълнена със Заповед №РД 01-197/11.04.2020г. на
министъра на здравеопазването, на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето е
наложена глоба в размер на 1000лв..
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
4
София област в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
5