№ 408
гр. гр. Добрич, 23.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на четиринадесети
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галатея Ханджиева Милева
Членове:Диана Г. Дякова
Галина Д. Жечева
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
в присъствието на прокурора М. Ат. Л.
като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело
№ 20223200500611 по описа за 2022 година
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е
въззивна жалба от С. С. Т. от гр.К. срещу решение №64/26.05.2022 г. по гр.д.
№569/2021 г. на Каварненския районен съд,с което е отхвърлена молбата на
въззивника за промяна на личното му име от С. на С. и на фамилното му име
от Т. на Й..Въззивникът сочи,че първоинстанционният съд не съобразил,че
майката на същия е по религия ***,както и че въззивникът непряко указал на
съда,че също бил приел *** религия,поради което нормата на чл.13 от ЗГР
била неприложима в случая.Настоява се за отмяна на атакуваното решение и
за уважаване на молбата за промяна имената на въззивника.
Въззиваемите Община-гр.К. и Община-гр.В. не са подали отговор на
жалбата,като не изразяват становище по допустимостта и основателността на
същата и в хода на въззивното производство.
Прокурорът намира въззивната жалба за неоснователна и настоява за
оставянето й без уважение,респ. за потвърждаване на атакуваното
първоинстанционно решение.
1
Като постави на разглеждане въззивната жалба,Добричкият окръжен съд
установи следното:
Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от
ГПК /въззивникът е получил препис от първоинстанционното решение на
02.06.2022 г.,а жалбата му е подадена чрез куриер на 16.06.2022 г. според
разписката,депозирана от въззивника с молба вх.№5109/29.09.2022 г.,при
изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 16.06.2022 г./.Жалбата е
процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно
легитимирано лице-страна в производството по делото-с правен интерес от
атакуване на неизгодното за него първоинстанционно решение.Разгледана по
същество,същата е неоснователна.
Обжалваното решение е валидно като постановено от законен състав на
първоинстанционния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата
форма,мотивирано и разбираемо.Същото е и допустимо като постановено по
подадената допустима молба.По същество е правилно,като съображенията за
този извод са следните:
Гр.д.№569/2021 г. на КРС е образувано по повод молба вх.
№2016/16.11.2021 г.,подадена от С. С. Т. от гр.К.,с която на основание чл.19
ал.1 от ЗГР се настоява за допускане промяна по съдебен ред на
собственото,бащиното и фамилното име на молителя,който занапред да се
именува С. Й..По същество искането е изобщо за заличаване на бащиното
име на молителя С.,респ. същият да носи само горните две променени
собствено и фамилно имена.
В исковата молба е изложено,че в Германия,където молителят живеел от
2008 г.,собственото му име се изговаряло като З.,а това на немски език
означавало,че е С.ен,т.е. страда от С.на деменция-психическо
заболяване,свързано с намаляване на умствените функции при възрастни
хора.Така собственото му име се явявало осмиващо и провокирало
подигравки,насмешка и учудване сред лица,с които молителят се
запознавал,респ. при търсене на работа в Германия.Молителят желаел да
промени фамилното си име от Т. на Й. в памет на своята майка М. Й.,която
била *** гражданка и починала на 26.05.2008 г.,когато молителят бил на 12
години.Много кратко същият живял с нея,но винаги щял да помни нейните
любов и доброта,както и грижите,които полагала за него и брат му.Във
2
въззивната жалба се изтъква като основание за исканата промяна на
фамилното име и фактът,че майка му и молителят били по религия ***,т.е.
фамилно име Т. не отговаряло на религиозната му принадлежност.
Видно от удостоверение за раждане,издадено от Община-гр.В. на
29.02.2008 г. въз основа на акт за раждане №ІV-86/11.03.1996 г./виж препис-
извлечение от акта на лист 37 от делото на КРС/,молителят се именува по
рождение С. С. Т.,като произходът му е от майка М. Й.,гражданка на
Р.Турция,и от баща С. Т. А.,гражданин на Р.България.Баща му С. Т. А. е
роден в гр.К. от родители с български имена-М. С.а И. и Т. А. И. /виж
удостоверение за раждане,издадено от Община-К. на 24.03.2022 г. въз основа
на акт за раждане №0186/26.08.1974 г. на лист 39 от делото на КРС и препис-
извлечение от акта за раждане на лист 41 от делото на КРС/.
Според разпоредбата на чл.19 ал.1 от ЗГР промяна на имената на едно
лице се допуска,когато те са осмиващи,опозоряващи или обществено
неприемливи или ако важни обстоятелства налагат това.Не е налице нито
една от горните законови предпоставки.Собственото име С. по своето звучене
би могло да създаде асоциация на български и немски език със соченото от
молителя психическо заболяване „С.на деменция“,но доказателства,че същото
предизвиква соченото подигравателно отношение на всички,които го чуват за
първи път,не са депозирани по делото.Твърдението на молителя,че постоянно
е обект на подигравки заради собственото си име,от една страна,както бе
посочено,не е подкрепено с никакви доказателства,а от друга страна е доста
преувеличено,доколкото едва ли в масовото съзнание
заболяването,означавано с научния термин „С.на деменция“,е толкова
популярно именно под това медицинско название,че да предизвиква
непременно сочената асоциация.Едва ли са толкова много хората извън
медицинските кръгове,които знаят значението на горната строго медицинска
терминология,за да виждат връзка със собственото име на молителя.
Фамилното име на молителя не може да бъде променено чрез
заместването му с това на неговата майка Й.,защото такава промяна би била в
нарушение на императивната норма на чл.14 ал.1 от ЗГР,според която
фамилното име на едно лице се формира от бащиното или фамилното име на
бащата.Изключението,предвидено в горната разпоредба с оглед
религиозни,етнически или семейни традиции,не касае начина на формиране
3
на фамилното име,а това дали да се постави наставка -ов или -ев към
него.Законодателят позволява формиране на фамилното име на едно лице от
фамилното име на майката само в хипотеза на установен произход на лицето
от майка при баща „неизвестен“ /чл.15 ал.1 и ал.2 изр.2 от ЗГР/.Настоящият
случай не е такъв.Молителят има установен произход от баща и следва
според законовото изискване да носи фамилно име,образувано от бащиното
или фамилното име на бащата.
Недопустимо е български гражданин да се именува само с две
имена,както настоява молителят.Според разпоредбата на чл.9 ал.1 от ЗГР
името на български гражданин,роден на територията на Р.България,се състои
от собствено,бащино и фамилно име.
Предвид изложеното съдът намира молбата за промяна на имената на
молителя С. С. Т.,като занапред същият да се именува С. Й.,за
неоснователна.Първоинстанционното решение,с което същата е отхвърлена,е
правилно и законосъобразно,поради което следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №64/26.05.2022 г.,вписано под
№72,т.І,стр.159/27.05.2022 г. в публичния регистър по чл.235 ал.5 от ГПК,по
гр.д.№569/2021 г. на Каварненския районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по
смисъла на чл.280 ал.3 т.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4