РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 702
Гр. Пловдив, 08.04. 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, XIX касационен състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети
февруари две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДИЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА
МИХАЙЛОВА
ТАТЯНА ПЕТРОВА
при секретаря Д. Й. и участието на прокурора ИЛЯНА
ДЖУБЕЛИЕВА, като разгледа
докладваното от член съдията МАРИАНА МИХАЙЛОВА касационно АНД № 3364
описа за 2020 год., за да
се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството,
жалбата и становищата на страните:
1. Производството
е по реда на Глава Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във
връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания.
2. Образувано е по касационна жалба предявена от М.Т.К.,
EГН **********, с адрес ***, чрез процесуалния представител
адвокат С. Й., против Решение № 260033 от 10.11.2020г. на Районен съд гр. Асеновград,
IV н.с.,
постановено по АНД № 844 по описа на съда за 2020 г., потвърждаващо наказателно
постановление /НП/ № 36-0000581 от 02.10.2020 на Директора на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“-Пловдив /РД „АА“-Пловдив/, с което на
жалбоподателя, на основание чл. 93 ал. 1 т. 1 от Закона за автомобилните
превози (ЗАвПр) е наложена ГЛОБА в размер на 2 000 лв., за извършено
нарушение на чл. 87 т. 2 от Наредба № 33
от 03.11.1999 г. на МТ.
Поддържаните касационни основания се субсумират в изводите, че атакуваният
съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен. Иска се обжалваното решението на
ПРС и наказателно постановление /НП/ № 36-0000581 от 02.10.2020 да бъдат
отменени. В съдебно заседание не се явява и не се представлява.
3. Ответникът по касационната жалба - Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“-Пловдив /РД „АА“-Пловдив/, редовно
призован не изпраща представител.
4. Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че жалбата е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
ІІ. За
допустимостта:
5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това
преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това
положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите:
6. Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба,
предявена от М.Т.К., срещу наказателно постановление /НП/ № 36-0000581 от 02.10.2020
на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“-Пловдив /РД
„АА“-Пловдив/, с което на К., на основание чл. 93 ал. 1 т. 1 от Закона за
автомобилните превози (ЗАвПр) е наложена ГЛОБА в размер на 2 000 лв., за
извършено нарушение на чл. 87 т. 2 от Наредба
№ 33 от 03.11.1999 г. на МТ.
Обективираните
в НП констатации се свеждат до следното:
На
17.09.2020г. И. М. и И. С., били на работа в района на Асеновград, околовръстен
път, когато около 11:30 часа спрели за проверка, товарен автомобил, управляван
от водача М.К.. В хода на проверката било установено, че същият извършва
обществен превоз на товари. Водачът представил заверено копие на лиценз, пътен
лист и товарителница, но по време на проверката не представил удостоверение за
психологическа годност. Проверяващите извършили справка в информационната
система на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, от която установили,
че е налице такова, издадено на К., със срок на валидност до 10 декември 2019г.
На водача били издадени два броя удостоверения за психологическа годност, като
втората с № 372575, за превоз на пътници и товари и за таксиметров превоз, със
срок на валидност до 10.12.2019г. За така
установеното нарушение му бил съставен акт за установяване на административно
нарушение, въз основа на който е издадено и обжалваното НП.
Процесното административно наказание е наложено при тази фактическа и
правна обстановка.
7. С обжалваното пред настоящата инстанция решение,
Районен съд – Асеновград е приел, че от събраните доказателства по безспорен
начин се установява, че е осъществен състав на визираното в НП нарушение, както
и че същият е издаден при спазване на законоустановената процедура и при наличие на всички изискуеми реквизити за
този вид акт.
ІV. За правото:
8. Първоинстанционното решение е неправилно.
Направените от Районен съд-Асеновград изводи не се споделят от настоящия
състав на касационната инстанция по следните съображения. Съгласно чл. 87 от
Наредба № 33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари
на територията на
Република България, издадена от Министъра
на транспорта и съобщенията, по време на работа водачът представя при поискване
от контролните органи документите по чл. 100, ал. 1, т. 1–3 от Закона за
движението по пътищата и удостоверение за психологическа годност. Безспорно е установено,
че при проверката К. не е представил удостоверение за психологическа годност, но при справка извършена от контролните
органи е установено, че на водача е издадено такова, чиито срок на валидност е изтекъл
на 10.12.2019г. Буквалното тълкуване на цитираната разпоредба налага извода, че
на санкция в случая, ще подлежи водач, в чието, управлявано от него МПС,
извършващо обществен превоз на пътници и товари на територията на
Република България, не се намира удостоверение за психологическа годност.
Задължението на водачите, на превозно средство, извършващи обществен превоз на
товари да притежават валидно удостоверение за психологическа годност е регламентирано
в чл. 87, т. 2 от Наредбата, според която водачът на автомобил
за обществен превоз на товари отговаря на следните изисквания - да притежава валидно
удостоверение за психологическа годност по смисъла на наредбата по чл. 152, ал.
1, т. 2 от Закона за движението по пътищата.
10. Така установеното нарушение, обаче, неправилно е съотнесено към
санкционната разпоредба на чл. 93, ал. 1, т. 1 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г.
на Министерството на транспорта. Последната предвижда общо правило за
санкциониране на водачите на моторно превозно средство, които извършват
обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно
издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които
се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от
подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Същевременно в Закона за
движението по пътищата е предвидена специална норма, а именно тази на чл. 178в,
ал. 5, която предвижда да се наказва с глоба в размер 500 лв. водач, който
извършва таксиметрови, превози за собствена сметка или обществени превози на
пътници или товари без валидно удостоверение за психологическа годност.
В случая субектите, адресат на нормите на чл. 93, ал.1, т.1 от ЗАП и
на чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП, са идентични. Двете норми се намират в съотношение
на обща към специална, като специалната норма на чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП
изключва приложението на общата норма на чл. чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАП. Това е
така, доколкото нормата на чл. 93 от ЗАвПр обявява за нарушение упражняването
на дейност без валиден документ, като видовете документи са общо посочени, а в
случая на чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП е конкретизиран документът, чиято валидност
се изисква, а именно - удостоверение за психологическа годност. По тази причина
според санкцията за така извършеното нарушение, която жалбоподателят е следвало
да понесе, е предвидената такава съобразно разпоредбата на чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП, а именно глоба в размер на 500 лева, а не тази наложена му съобразно разпоредбата
на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр в размер на 2000 лева. В този смисъл като
неправилно е определил нарушената санкционна норма за извършеното нарушение,
касаещо липсата на валидно удостоверение за психическа годност,
административнонаказващият орган е издал незаконосъобразно наказателно
постановление. Санкционирането на нарушителя по общата, а не по специалната
норма особено съществено нарушава правото му на защита, доколкото предвидените
за двете норми санкции са напълно различни. Затова и съдът счита, че това
представлява неправилно приложение на материалния закон и санкционната
разпоредба, което обуславя безусловната отмяна на обжалваното НП.
10. Поради изложеното решението на Районен съд – Пловдив е неправилно и
следва да се отмени, а по същество – да се отмени НП като незаконосъобразно.
V. За разноските:
11. От страна на касатора, искане за присъждане на съдебни разноски не е
направено, поради което и съдът не следва да се произнася в тази част.
Мотивиран от изложеното и на осн. чл. 222, ал. 1 от АПК, във връзка с
чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН, Пловдивският административен съд, ХІХ касационен
състав,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 260033 от 10.11.2020г. на Районен съд гр. Асеновград, IV н.с.,
постановено по АНД № 844 по описа на съда за 2020 г. и вместо него
постановява:
ОТМЕНЯ наказателно постановление /НП/ № 36-0000581 от 02.10.2020 на Директора на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“-Пловдив /РД „АА“-Пловдив/, с
което на М.Т.К., EГН **********, с адрес ***, на основание чл. 93 ал. 1 т. 1 от Закона
за автомобилните превози (ЗАвПр) е наложена ГЛОБА в размер на 2 000 лв., за
извършено нарушение на чл. 87 т. 2 от Наредба
№ 33 от 03.11.1999 г. на МТ.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.