Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, ………..03.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, III-ти въззивен състав,
в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИРОСЛАВА ТОДОРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ХРИСТИНКА КОЛЕВА
СИЛВИЯ ТАЧЕВА
СЕКРЕТАР НЕЛИ
ДРАНДАРОВА
ПРОКУРОР ДИМИТЪР
МЛАДЕНОВА
като изслуша
докладваното от съдия Колева в.н.о.х.д. № 572 по описа на съда за 2021г., за да
се произнесе взе предвид следното:
С присъда от 28.07.2020г.,
постановена по НОХД № 2726/2020г. по описа на СРС, НО, 131-ви състав съдът е
признал подсъдимия Г.И.Н., за виновен в това, че на 05.11.2018г., около 12,30
часа на адрес гр.София, бул.„*********8 е отнел чужди (собственост на „МДА Ф."
ЕООД, ЕИК *********) движими вещи- два броя златни монети с наименование
„Канадски кленов лист, тегло 1/10 унция, с единична стойност 274,76 лева, на
обща стойност 549,52 лева, три броя златни монети с наименование „Виенска
филхармония", с тегло 1/10 унция, с единична стойност 281,30 лева, на обща
стойност 843,90 лева, един брой златна монета с наименование „Канадски кленов
лист", с тегло 1/4 унция, на стойност 634,70 лева, един брой златна монета
с наименование „Виенска филхармония", с тегло 1/4 унция, на стойност
637,91 лева и един брой златна монета с наименование „Канадски кленов
лист", с тегло 1/2 унция, на стойност 1 188,44 лева, всичко на обща
стойност 3 854,47 лева от владението на М.Д.А.- управител на „МДА Ф."
ЕООД, ЕИК *********, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои, като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд
откраднатите вещ са заместени, поради което и на основание чл.197, т.1,
вр.чл.194, ал.1, вр.чл.55, ал.1, т.2, б."б" от НК му наложил
наказание „Пробация със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по
настоящ адрес за срок от шест месеца с периодичност два пъти седмично и
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца.
Съдът е осъдил
подсъдимия Г.И.Н. да заплати направените по делото разноски в размер на 510,64
лева.
Срещу така
постановената първоинстанционна присъда е постъпила жалба от подсъдимия, чрез
адв.И.И., в която са изложени доводи, че същата е неправилна,
незаконосъобразна, постановена в противоречие със събраните по делото
доказателства. Моли съдът да измени присъдата на СРС и да освободи подсъдимия
от наказателна отговорност на основание чл.78а от НК.
В съдебно заседание
пред настоящата инстанция представителят на СГП счита, че от събраните по
делото доказателства се установява авторството на деянието, механизма на
неговото извършване, като същото не може да се счита за маловажно, тъй като стойността
на инкриминираните вещи е 3 854,00 лева. Предлага присъдата да бъде потвърдена
като правилна и законосъобразна, като не се налага преквалификация на деянието
или промяна на наказанието.
В съдебно заседание
пред настоящата инстанция защитата на подсъдимия, адв.И.
Решение по ВНОХД № 572/2021, СГС, НО, III- ти въззивен състав, 2 стр.
И. моли съдът да приложи закона и
признае подзащитният му за виновен по по-леко наказуемото престъпление.
В последна дума
подсъдимият Г.Н. изразява съжаление за постъпката си и моли за справедливо наказание.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, Наказателно отделение, III-ти въззивен състав, като съобрази
изложените доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата,
намира за установено следното:
От фактическа страна
СРС е приел, че на 28.12.2017г. между търговско дружество „МДА Ф." ЕООД, в
качеството му на работодател и подсъдимия бил сключен трудов договор, по силата
на който последният започнал работа на длъжността „Продавач- интернет
търговия". Дейността на дружеството се изразявала в продажба на
инвестиционно злато и сребро, като търговията се извършвала преимуществено чрез
интернет- сайт и по- рядко на място в офиса на „МДА Ф." ЕООД в гр.София,
бул."***********, като артикулите се съхранявали в каса, поставена в едно
от работните помещение. Пространството включвало три помещения- заседателна
зала, работилница, както и стая с две бюра, в която именно била поставена и
касата за съхранение на артикулите.
На неустановена дата
през лятото на 2018г., управителят на дружеството и едноличен собственик на
капитала- свидетелят М.А.заел на подсъдимия Н., фотоапарат „Никон",
собственост на „МДА Ф." ЕООД, който последният следвало да използва за
лични нужди в рамките на един уикенд, след което да го върне в офиса, но той не
сторил това.
В края на месец
октомври 2018г. свидетелят М.А.установил, че служебния фотоапарат не е наличен,
като подсъдимият обещал да го върне до няколко дни. На 05.11.2018г. около 10,00
часа при повторно проверка на калъфа, свидетелят М.А.установил, че вътре е
поставен фотоапарат различен от собствения на дружеството, значително
по-амортизиран от взетия от подсъдимия, като освен това липсвал и допълнителния
обектив. При това и след проведен разговор с подсъдимия, трудовото правоотношение
на последния с „МДА Ф." ЕООД било прекратено със Заповед №
007/05.11.2018г. по взаимно съгласие.
След подписване на
документите по прекратяване на трудовото правоотношение, свидетелят М.А.изпратил
подсъдимия Г.Н., след което сам напуснал офиса, където останали другите двама
служители на "МДА Ф." ЕООД- свидетелите Т.К.и Б.Г.. Свидетелката Т.К.обучавала
свидетелката Б.Г., която била постъпила скоро, като за улеснение и по-бърза
работа отключила касата, и я оставила в това положение. Малко по-късно, около
11,30- 12,00 часа подсъдимият се върнал в офиса, придружаван от свидетеля Ж.Х.,
негов приятел. Двамата били посрещнати от свидетелката Т.К., като подсъдимият и
обяснил, че иска да се срещне със свидетеля М.А., тя ги настанила в
заседателната зала да изчакат връщането му, а самата тя продължила работа в
помещение, обособено като работилница.
Съдът е приел, че
подсъдимият напуснал заседателната зала, отишъл в помещението с двете бюра и
касата, където се намирала единствено свидетелката Б.Г. и се заговорил с нея.
Тъй като същата било постъпила скоро, подсъдимият предложил да й помогне в
работата, и по- специално поставяне на стикери върху сертификатите на златните
изделия, поради което отишъл до отключената каса, извадил от вътре няколко
картонени кутии, отишъл в работилницата, където ги поставил в шкаф, но след
това отново извадил една от кутиите, в която се съхранявали златни монети, и се
върнал с нея в заседателната зала. Там показал на свидетеля Ж.Х. кутията
Решение по ВНОХД № 572/2021, СГС, НО, III- ти въззивен състав, 3 стр.
със златните монети, поставил я на
масата, след което като станал и се уверил, че не е в обхвата на охранителната
камера извадил и поставил в джоба си следните монети: две златни монети с
наименование „Канадски кленов лист, тегло 1/10 унция, три златни монети с
наименование „Виенска филхармония", с тегло 1/10 унция, една златна монета
с наименование „Канадски кленов лист", с тегло 1/4 унция, една златна
монета с наименование „Виенска филхармония", с тегло 1/4 унция, и една
златна монета с наименование „Канадски кленов лист", с тегло 1/2 унция,
като действията му били възприети от свидетеля Ж.Х..
Първоинстанционният
съд е приел, че подсъдимият върнал картонената кутия с останалите предмети в
касата и тъй като наближавала обедната почивка той, свидетелят Ж.Х. и двете служителки
напуснали офиса и заедно отишли на обяд. По- късно свидетелките Т.К.и Б.Г. се
върнали на работните си места, а подсъдимият и свидетелят Ж.Х. се срещнали с
управителя на дружеството извън офиса.
На следващи ден при
отваряне на касата свидетелят М.А.забелязал, че част от златните монети липсват
и заедно със свидетелите Т.К.и Б.Г. направили инвентаризация на ценностите,
като установили липсата на отнетите от подсъдимия вещи. Свидетелите М.А.и Т.К.прегледали
видеозаписите от монтираните в офиса охранителни камери, установили действията
на подсъдимия и подали сигнал до органите на МВР.
Фактическите
констатации на първоинстанционния съд са направени след пълен и задълбочен
анализ на събраните по делото доказателства- показанията на свидетелите М.А., Т.К.,
Б.Г. и Ж.Х., трудов договор, заповед за прекратяване на трудов договор,
протокол за доброволно предаване, заключения на съдебно- техническа и съдебно-
оценителна експертизи, справка за съдимост, както и от приобщените по реда на
чл.283 от НПК доказателства, съдържащи се в кориците на делото.
От приложената по
делото справка за съдимост съдът е приел за установено, че подсъдимият не е
осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност, с
добри
характеристични данни.
Досежно значимите за
правилното решаване на делото обстоятелства- факта на извършване на деянието,
авторството, субективната страна на деянието, конкретното своебразие на
обстоятелствата, при които е извършено- фактическата обстановка, е прецизно
изяснена от първоинстанционния съд. Тези факти са установени по категоричен
начин, поради което и въззивната инстанция ги приема за напълно доказани.
На базата на възприетите
фактически обстоятелства районният съд правилно е заключил, че подсъдимият Г.Н.
от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъпление по
чл.197, т.1, вр.чл.194, ал.1 от НК. Обосновано съдът е приел, че получавайки
владението върху движимите вещи подсъдимият Г.Н. е получил възможността да се
разпореди с вещите- предмет на престъпно посегателство. Доколкото по делото не
е установено валидно правно основание, въз основа на което подсъдимият Г.Н. да
е получил инкриминираните вещи, то същите са били чужди по отношение на него и
не му са се следвали. Предвид това, прекъсването на досегашната фактическа
власт върху вещите- предмет на престъпно посегателство и установяването на
собствена такава следва да се приеме, че е извършено не на законно основание и
поради това- противозаконно. Престъплението е било довършено с установяване на
трайната фактическа власт на подсъдимия върху инкриминираните вещи.
Правилни и
обосновани са изводите на районния съд при определяне на наказанието на
подсъдимия Г.Н.. Съдът пълно и всестранно е обсъдил
Решение по ВНОХД № 572/2021, СГС, НО, III- ти въззивен състав, 4 стр.
смекчаващите и отегчаващите вината
обстоятелства. Правилно като смекчаващи вината обстоятелства са преценени младата
му възраст, чистото съдебно минало към датата на извършване на деянието,
младата му възраст, добрите характеристични данни и изразеното съжаление и
липсата на отегчаващи вината обстоятелства, поради което е определил на
подсъдимия Г.Н. наказание „Пробация" със следните пробационни мерки: „Задължителна
регистрация по настоящ адрес" за срок от шест месеца с периодичност два
пъти седмична и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител" за
срок от шест месеца.
Настоящият съдебен
състав намери за неоснователно становището на защитата, че се касае за
маловажен случай. Легалната дефиниция на понятието „маловажен случай" се
съдържа в чл.93, т.9 от НК. Според посочения текст „маловажен случай" е
този, при който извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушение от съответния вид. От анализа на цитираната правна норма следва, че
за да се направи извод по въпроса дали конкретно извършеното съставлява
„маловажен случай", следва да се преценяват фактите на липса или
незначителност на вредните последици, характера на вредните последици, ако
такива са настъпили от деянието, всички смекчаващи отговорността обстоятелства.
От съдържанието на чл.93, т.9 от НК следва изводът, че маловажността на случая
е поставена в зависимост не само от размера на вредните последици, но и от
наличието на други смекчаващи обстоятелства, които следва да се преценяват
конкретно и въз основа на събраните по делото доказателства. За да е налице
„маловажен случай" по смисъла на чл.93, т.9 от НК, извършеното
престъпление с оглед незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от съответния вид.
От това съдържание на закона следва, че маловажността на случая е в зависимост
както от размера на вредните последици, така и от наличието на други смекчаващи
обстоятелства. Преценката относно това, дали едно деяние представлява маловажен
случай се извършва въз основа на фактическите данни по конкретния казус,
отнасящи се до начина на извършване на деянието, вида и стойността на предмета
му, вредните последици, данните за личността на дееца и всички други
обстоятелства които имат значение за степента на обществената опасност и
моралната укоримост на извършеното. В настоящия случай, извършеното от
подсъдимия Г.И.Н. не може да бъде определено като маловажен случай, с оглед
отчитане начина на извършеното деяние, стойността на отнетото, високата степен
на обществена опасност на деянието, обуславяща се от вида на обществените
отношения които се засягат, от конкретния предмет върху който се въздейства.
При цялостната
извършена на основание чл.313 от НПК служебна проверка на присъдата въззивният
съд не констатира нарушение на материалния закон, съществени нарушения на
процесуалните правила, необоснованост или непълнота на доказателствата.
Воден от горното и
на основание чл.334, т.6, вр.чл.338 от НПК Софийски градски съд:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
присъда
от 28.07.2020г., постановена по НОХД № 2726/2020г. по описа на СРС, НО, 131- ви
състав.
РЕШЕНИЕТО
е
окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.