№ 81254
гр. София, 06.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Частно гражданско дело
№ 20241110131171 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 от ГПК, във връзка с
чл. 146, ал. 2 от ЗЗП.
Подадено е заявление от „ФИРМА“ ООД срещу Н. В. З., ЕГН
**********, с което се иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК за сумата от общо 4102,89 лв., от която: 1400,00 лв. – главница, 384,04
лв. – възнаградителна лихва, 1569,64 лв. – договорна неустойка, 413,84 лв. –
лихва за забава, 335,37 лв. – неустойка за забава, 0,00 лв. – разходи за
събиране на вземането.
Процесното вземане е за задължения по договор за паричен заем №
751757, сключен на 19.10.2022 г.
Настоящият съдебен състав, като съобразява служебното си задължение
по чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, така и с оглед въведено от практиката Съда на
Европейския съюз задължение за служебна преценка неравноправност на
договорни клаузи, когато са налице фактически данни за такава
неравноправност (С-147/16; C-243/08) намира, че от представените по дело
документи може да се направи извод за вероятна неравноправност на клаузи
от договора за кредит.
По отношение на чл. 7 от договора, вр. чл. 33, ал. 1 от Общите условия
от договора клаузата представлява неустойка, която предвижда, че при
неизпълнение на задължение за предоставяне на поръчител или банкова
гаранция като обезпечение на задълженията за главница и възнаградителна
лихва, в тежест на заемополучателя се начислява неустойка, платима
разсрочено заедно с вноските по погасителния план. Уговорена по този начин
неустойката обезпечава не пряко изпълнението на задълженията за връщане
на главницата и заплащане на възнаградителната лихва по заема, а
изпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение. Така
уговорена неустойката се дължи независимо от своевременното изпълнение
на задълженията за главница и лихва съобразно уговорения погасителен план.
Съдът приема, че така уговорената неустойка по своя характер притежава
1
санкционна функция, но не зависи от вредите от това неизпълнение, а цели да
се кумулира със задължението (вкл. е предвидена като размер от
погасителните вноски), което се отклонява от обезпечителната и
обезщетителната си функция, което противоречи на принципа за
добросъвестност. Уговорена по този начин неустойката задължава
потребителя да заплати необосновано висока неустойка при неизпълнение,
което я прави неравноправна по см. на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, защото създава
съществена и необоснована неравнопоставеност между страните относно
правата и задълженията. Така и очевидно клаузата не цели обезпечаване на
задължението, а цели да е в ущърб на потребителя, защото въвежда още един
сигурен източник на доход на икономически по-силната страна. С оглед
обстоятелството, че същата е включена наред с основното задължение по
погасителния план също води до извод, че не цели обезпечаване на кредита, а
скрито възнаграждение, без да е включено в ГПР, с което на самостоятелно
основание заобикаля закона с оглед чл. 19, ал. 4 от ЗПК, вр. пар. 1 ДР от ЗПК.
Отделно от това, с така уговорената неустойка се цели дерогиране
разпоредбите на глава 4 от ЗКП, касателно оценката на кредитоспособността
на потребителя, която оценка следва да бъде извършена преди сключване на
договора за потребителски кредит от страна на заемодателя, което на
самостоятелно основание я прави вероятно неравноправна.
На следващо място, претендира се и „неустойка за забава“. Съгласно чл.
33 от ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва
върху неплатената в срок сума за времето на забавата, поради което клаузите
за неустойката, съответно разходите за събиране на вземането са вероятно
нищожни на основание чл. 33 от ЗПК.
Следователно заявлението следва да се отхвърли за претендираните
неустойки и разходите за събиране на вземането, а в останалата част следва
да се издаде заповед по чл. 410 от ГПК, като на заявителя следва да се
присъдят и разноски само пропорционално на уважената част от вземането,
или сумата от 43,96 лв. за държавна такса и 26,78 лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
Така мотивиран съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението на „ФИРМА“ ООД, ЕИК ***********,
против Н. В. З., ЕГН ********** за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК в частта, с която се иска заплащане на следните суми: сумата от
1569,64 лв. – договорна неустойка, сумата от 335,37 лв. – неустойка за забава
по Договор за паричен заем № 751757, сключен на 19.10.2022 г. между
страните.
УКАЗВА на заявителя, че на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК може
да предяви осъдителен иск по отношение на вземането, за което е отхвърлено
2
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в едномесечен срок от
влизане в сила на настоящото разпореждане.
Разпореждането може да се обжалва от заявителя в едноседмичен срок
от съобщаването му с частна жалба пред Софийски градски съд.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3