Р Е Ш Е Н И Е № 9
гр. Габрово, 20.02.2023
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГАБРОВО в
открито съдебно заседание от тридесет и първи януари, две хиляди двадесет и
трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИН КОСЕВ
и секретар ЕЛКА СТАНЧЕВА, като разгледа докладвано от
съдия КОСЕВ Адм. дело№ 251 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по настоящото адм. дело е образувано въз
основа на депозирана в деловодството на Административен съд Габрово жалба по
чл. 268 от ДОПК с вх. № СДА-01-1618 от 17.09.2021г., подадена от М.А.К. ***,
ЕГН**********, против Ревизионен акт /РА/ № Р-04000720003872-091-001
от 03.06.2021г., издаден от Началник сектор- възложил ревизията при ТД на
НАП В. Търново И. Х. К. и главен инспектор по приходите Л. Д. Р. при ТД на НАП – Велико
Търново, с данъчно задължено лице - жалбоподателят. Актът е обжалван в срока по
чл. 152, ал. 1 от ДОПК пред Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-
осигурителна практика“ /ОДОП/ Велико Търново, при Централно управление на НАП.
Според РА се установява публично задължение за внасяне от страна на ревизираното
лице за периода 01.01.2018г. до 31.12.2019г. в общ размер на 39 644, 13
лева.
В законовия 14- дневен срок, против РА е подадена жалба
по административен ред до Директор на Дирекция „ОДОП“. Въз основа на така
депозираната жалба Директор на Дирекция ОДОП при ТД на НАП Велико Търново се е
произнесъл с Решения №95 от 23.08.2021г. С посоченото Решение, постановено в
срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК, жалбата е разгледана по същество като редовна
и допустима и е счетена за частично основателна. В частта с която на М.А.К. са
установени допълнителни задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за
периода 01.01.2018г. до 31.12.2018г. в размер на 183 лева и съответна лихва в
размер на 38.90.лв., както и вноски за ЗО за периода 01.01.2018г. до
31.12.2018г. в размер на 331, 20 лева и лихва в размер на 70, 38 лева
обжалвания РА е отменен. В останалата му част Ревизионен акт /РА/ №
Р-04000720003872-091-001 от 03.06.2021г. е потвърден като законосъобразен.
Против посоченото Решение, в частта с която е потвърден
РА М.А.К. е депозирал процесната жалба до съда, с която оспорва РА в
потвърдителната му част.
В Жалбата се излага, че неправилно били преценени
определени обстоятелства, установени в хода на производството, което довело до
неправилни изводи от органите по приходите, издали оспорения ревизионен акт.
Предвид установената фактическа обстановка и събраните в хода на ревизионното
производство писмени доказателства, според жалбоподателя изложените в РД
констатации и съответно мотивите на РА били постановени при особено съществени
нарушения на административно- производствените правила и принципи на данъчно-
осигурителния процес. Посочват се като нарушени правото на защита в данъчния
процес, на служебното начало и обективност при извършване на ревизията, на
всестранност и пълнота на доказателствата, обоснованост на актовете- нарушения
на чл. 3, ал. 2, чл. 5, чл. 6, ал. 3 и др. от АПК. Неправилно били тълкувани
приложимите материално правни норми, в резултат на което извършеното облагане
било в разрез с нормите на данъчното и осигурителното законодателство.
Според жалбоподателя за да се приложи презумпцията на чл.
124, ал. 2 от ДОПК фактическите констатации на които се позовават органите по
приходите, следвало да са подкрепени от надлежни доказателства. Основанията за
извършване на ревизия по особен ред били изрично изброени от закона в
разпоредбата на чл. 122, ал. 1, т. 1- 8 от ДОПК. Единствено при наличието на
обстоятелствата по чл. 122, ал. 1 от ДОПК и при спазване на правилата на чл.
122, ал. 2 и ал. 4 от ДОПК законът давал възможност на органите по приходите да
приложат установения от съответния закон размер на данъка към определена от тях
основа.
Оспорва се твърдението на органите по приходите, че М.А.К.
е извършил търговия със стоки, чрез куриерска фирма „************“ЕООД, което предполагало
че е осъществявал търговска дейност по занятие. Тези констатации не можело да
се възприемат за доказани въз основа на информация от екселски файлове и
електронни изявления, изготвени от „*************“ЕООД. Оспорват се приложените като доказателства
електронни изявления, като липсвали доказателства, че положения подпис в
електронните изявления бил положен от М.К..
Според ЗЕДЕУУ всяко съдържание, представено в електронна
форма представлява електронен документ, който обективира електронни изявления.
Електронният документ можел да бъде представен и приет като писмено
доказателства, но за да има формална доказателствена сила, той следвало да е
подписан от страната с електронен подпис, равностоен на саморъчния. Не всеки
електронен подпис е приравнен на саморъчния. Такъв бил т.нар. квалифициран
електронен подпис. Липсвала предварителна уговорка между страните за това, че
електронния подпис има значение на саморъчен подпис, като при това положение
следвало да се счита, че спрямо електронния документ ще се прилагат правилата
на неподписан писмен документ.
Твърди се, че констатациите на приходните органи не
почиват на първично документи, поради което при липсата на такива документи по
преписката, направените изводи от приходните органи били необосновани. От
значение за получаването на приходи и извършването на облагаеми сделки били
документите издадени от доставчика и получателя на сделките, каквито документи
не били таблиците, съдържащи се в техническия носител, нито самия технически
носител. Главният спорен въпрос в случая бил не дали представените от трето
лице документи са електронни документи по смисъла на Регламент (ЕС) 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета, а дали представянето на
частен удостоверителен документ, издаден от трето по спора лице, в който е
възпроизведено съдържанието на първични счетоводни документи само по себе си, е
достатъчно като документална опора на констатациите на оспорения РА.
Документираните
като извършени продажби на стоки, т.е. приходи от търговска дейност и съответно
наличието на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК не било подкрепено
със събрани в хода на ревизията доказателства, като органите на приходната
администрация не били установили и доказали по надлежния ред размера на
недекларираните от жалбоподателя облагаеми доходи, които следвало да бъдат
включени в данъчната основа за облагане.
В процесния РА липсвали твърдения за наличието на някои
от хипотезите на чл. 123, ал. 1 от ДОПК поради което необосновано ревизиращите
органи били презюмирали наличието на подлежащ на облагане доход. При определяне
на разходите за дейността на ЕТ формиращи данъчната основа по чл. 122 от ДОПК,
ревизиращите органи не били извършили анализ на разходите на ЕТ и съпоставка с
такива на други ЕТ или Дружества извършващи аналогична дейност. В случая нямало
заведено счетоводство, липсвал определен финансов резултат, което от своя
страна правело невъзможно определянето на данъчен финансов резултат /печалба
или загуба/, съответно облагаем доход по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗДДФЛ и
данъчна основа по реда на чл. 28 от ЗДДФЛ. В тази част констатациите в РД
според жалбоподателя били необосновани и постановени при противоречие на
материалния закон, като е определена данъчна основа въз основа на приходи от
наложен платеж, без да са установени и определени разходи за стопанската
дейност.
В тежест на органите по приходите било да установят
основанието за определяне на данъчна основа по реда на чл. 122 и чл. 124 от ДОПК, като те трябвало да докажат, че ревизираното лице е реализирало приходи,
които не е отчело, а това процесуално задължение не било изпълнено. За да се
приеме, че са извършени облагаеми доставки следвало да се установи приемането и
предаването на стоките, тяхното транспортиране, заприходяване, заплащане и др.,
а данните от писмо на *********** не били достатъчни за установяване на тези
обстоятелства.
Дори и да се установи и докаже обстоятелството по чл. 122
от ДОПК, то органите по приходите не били установили и доказали по надлежния
ред размера на недекларираните от ревизираното лице облагаеми доходи, които
следвало да бъдат включени в данъчната основа за облагане.
Заявява се искане
за отмяна на обжалвания РА№Р-04000720003872-091-001/03.06.2021г. на Началник
сектор при ТД на НАП В. Търново, възложил ревизията И. Х. К. и Л. Д.Р.- гл. инспектор по
приходите- ръководител на ревизията, потвърден с Решение №95/23.08.2021г. на
Директор на Дирекция ОДОП В. Търново, ведно със законните последици,
включително присъждане на съдебни и деловодни разноски.
Решението е връчено на М.А.К. на 23.08.2021г. Жалбата
против процесния РА е депозирана на 03.08.2021г., в законния срок, поради
което, като подадена от заинтересовано лице, се явява редовна и допустима.
С Определение №949 от 08.10.2021г. по делото съдът е
разпределил доказателствената тежест между страните.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се
представлява от надлежно упълномощен пр. представител- адвокат, който поддържа
депозираната жалба, както и искането по същество. Подробни мотиви по същество
на спора излага в съдебно заседание.
Ответната страна се представлява в открито съдебно
заседание от юрисконсулт при Дирекция ОДОП Велико Търново, който оспорва
жалбата.
Мотивите на страната, подробно изразени в приложеното по
делото Писмена защита, се изразяват в следното: В потвърдителната част на
Решение № 95 от 23.08.2021г. на Директор на Дирекция ОДОП подробно е изложена
установената във връзка с проведената ревизия фактическа обстановка и
направените въз основа на нея правни изводи, която кореспондира с изложените
мотиви и факти в РА. Установени са предпоставки за облагане по специалния ред
на чл. 122 от ДОПК, които са посочени. Законодателят не изисква установяване
чрез преки доказателства към момента на преминаване на ревизията към този ред
за наличието на тези предпоставки /укрити приходи/. Липсват документи,
необходими за установяване на основата за данъчно облагане. Освен това на
основание чл. 123, ал. 1 от ДОПК процесният РА има обвързваща доказателствена
сила относно фактическите констатации на органите по приходите.
Съдът извърши служебна проверка както по отношение на
изтъкнатите в жалбата съображения за незаконосъобразност, така и за наличието
на всички основания за оспорване на процесния ИАА.
При преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съпоставката им с приложимата нормативна уредба и изложените от
страните доводи, съдът намира жалбата за неоснователна по
следните съображения:
От фактическа и правна страна се установява наличието на
следната обстановка и приложими нормативни правила:
Производството по
съставянето на процесния РА е започнало с издаване и връчване на Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-
04000720003872-020-001/01.07.2020г., връчена на ревизираното лице по реда на
чл. 32 от ДОПК, чрез прилагане към досието на 28.08.2020 г. С Протокол сер. АА
№1336634/08.09.2020 г. е документирана проведена среща на органите по приходите
с М.А.К., при която му е предоставен екземпляр от посочената по- горе заповед.
ЗВР № Р-04000720003872-020-001/01.07.2020 г. Същата е изменена със Заповеди за
изменение на ЗВР № Р-04000720003872-020-002/16.07.2020 г. и №
Р-04000720003872-020- 003/26.11.2020г.
Ревизията е спряна по молба на ревизираното лице със
Заповед № Р- 04000720003872-023-001/02.12.2020г. и отново възобновена със
Заповед № Р- 04000720003872-143-001/04.03.2021г., поради което е издадена ЗИЗВР
№ Р- 04000720003872-020-004/29.03.2021г.
Ревизията е за определяне на следните задължения на М.А.К.:
За ДДС за периодите от 15.05.2019 г. до 31.12.2019 г.,
годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периодите от 01.01.2018 г. до
31.12.2019 г. и вноски за ДОО, ЗО и ДЗПО-УПФ за самоосигуряващи се лица също за
периода от 01.01.2018г. до 31.12.2019г. За резултатите от ревизията е съставен
Ревизионен доклад (РД) № Р-04000720003872-092-001/23.04.2021г., който съгласно
чл. 120, ал. 2 от ДОПК, е неразделна част от обжалвания РА № Р-
04000720003872-091-001/03.06.2021г.
След подадена молба от ревизираното лице и издадено от
орган по приходите Уведомление за продължаване на срока за подаване на възражение
№ Р-04000720003872-РУС-001/07.05.2021 г., е подадено писмено възражение срещу
РД по реда на чл. 117, ал. 5 от ДОПК с вх. №6900/26.05.2021г. при ТД на НАП В.
Търново, без приложени допълнителни доказателства към него, като същото не е
прието за основателно от органите по приходите.
С обжалвания РА № Р-04000720003872-091-001/03.06.2021г.
на жалбоподателя са определени следните допълнителни задължения за внасяне:
- ДДС за периодите от 22.05.2019г. до 30.11.2019г. общо в размер на 6379,82
лв. и лихви в размер на 1117,70 лв.
- годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периодите от 01.01.2018г. до
31.12.2019г. общо в размер на 11543,00 лв. и лихви в размер на 1485,62 лв.
- вноски за ДОО за периода от 01.01.2018г. до 31.12.2019г. общо в размер на
8430,08 лв. и лихви в размер на 1391,17 лв.
- вноски за ЗО за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2019 г. общо в размер
на 5128,00 лв. и лихви в размер на 850,82 лв.
- вноски за ДЗПО-УПФ за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2019 г. общо в
размер на 2848,00 лв. и лихви в размер на 469,92 лв.
Относно ревизирания период по ЗДДС месец 12/2019 г., в
който не са установени допълнителни задължения за ДДС, РА не е обжалван и е
влязъл в сила.
В хода на ревизията органите по приходите са установили,
че жалбоподателят е местно физическо лице, по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ,
като в това си качество същият не е подавал годишни данъчни декларации (ГДД) по
чл. 50 от ЗДДФЛ за ревизираните периоди 2018г. и 2019г., с които да декларира
получени от него доходи.
Установено е, че за ревизираните периоди М.К. няма
регистрация като едноличен търговец, не е работил по трудови правоотношения и
не е получавал доходи от извънтрудови правоотношения.
М.К. е съдружник в „******* ООД с ЕИК ************.
Органите по приходите са установили, че през ревизираните
периоди М.К. е извършвал търговия със стоки, доставяни до клиентите чрез
куриерска фирма „**************“ ООД.
За установяване на
фактическата обстановка в хода на ревизията са извършени следните процесуални
действия:
С Протокол № Р-04000720003872-ППД-001/01.09.2020г. са
приобщени доказателства, събрани в хода на предходна проверка за установяване
на факти и обстоятелства, касаещи М.К., документирана с Протокол № П-
04000720021326-073-001/08.06.2020г. Сред присъединените документи по
предходната проверка са Искане за представяне на документи и писмени обяснения
от задължено лице (ИПДПОЗЛ) №П- 04000720021326-040-001/13.03.2020г. до М.К. и
Искане за представяне на документи, сведения и писмени обяснения от трети лица
(ИПДПОТЛ) № П- 04000720021326-041-002/13.03.2020г. до „*************“ ООД. Приобщени са представените от „*************“ ООД документи с
вх. № 10347/08.05.2020г., в т.ч. екселски файлове, в които се съдържа подробна
и конкретна информация за изпратени и получени пратки, информация за получени
наложени платежи и парични преводи, всички от ревизираното лице М.К. за периода
от 01.01.2018г. до 31.12.2019г., както и копия на документи (електронно изявление),
доказващи изплащането в брой на суми по наложен платеж и парични преводи.
При проверката за установяване на факти е установено, че
за периода 01.07.2018г. - 31.12.2019г. на М.К. са изплатени суми от доставки на
пратки с наложен платеж и от лицето са получени парични преводи общо в размер
на 100202,00 лв. (посочени по периоди).
В хода на ревизията на М.К. са връчени три броя Искания
за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ).
С ИПДПОЗЛ № Р-04000720003872-040-001/03.07.2020г.
органите по приходите са изискали от ревизираното лице първични счетоводни
документи и регистри във връзка с извършваната от него търговска дейност,
писмени обяснения за извършваната дейност и източници на доходи за периода
01.01.2018г. - 31.12.2019г., основание за получените от него парични преводи и
суми по наложен платеж от физически лица, начин за предлагане на продадената
стока, доказателства за извършени разходи във връзка с осъществяваната дейност,
и др.
С ИПДПОЗЛ № Р-04000720003872-040-002/08.09.2020г. от М.К.
са изискани писмени обяснения и документи относно източници и размер на
доходите за периода 01.01.2018г. - 31.12.2019г., придобито през този период
движимо и недвижимо имущество, финансови активи, притежавани банкови сметки и
парични средства, движими ценности, вземания от трети лица и др., основание за
извършените от лицето парични преводи към конкретно посочени трети лица и
други.
В отговор на тези две ИПДПОЗЛ с вх. №12624/28.09.2020 г.
по описа на ТД на НАП В. Търново, офис Плевен, са представени писмени обяснения
от М.К., в които е посочено, че като физическо лице същият не е издавал
първични счетоводни документи и не е водил счетоводна отчетност. През периода е
изпращал свои лични вещи, в това число дрехи, обувки, бижута на различни
физически лица. Личните вещи, които е изпращал, били придобити през периода
2000г. - 2010г., когато е пребивавал на територията на Република Италия, но не
съхранявал касови бележки и фактури за закупените вещи в Италия. Изискал е
справки от куриерски фирми, във връзка с подадената информация, за да се
запознае и да представи конкретна справка за получени и изпратени суми. Когато
си е купувал стоки или вещи, ги е получавал и заплащал с наложен платеж чрез
доставка от „******“ и „*******“. Не е бил регистриран като едноличен търговец, не е
отдавал имущество под наем, няма доходи от селско стопанство и стипендии. Не е
придобивал движимо и недвижимо имущество, финансови активи, не е извършвал
сделки с имущество, няма вземания от трети лица.
С ИПДПОЗЛ изх.№ Р-04000720003872-040-003/18.11.2020г. от
ревизираното лице е изискано да представи информация и документи за произхода
на стоките, които е продавал чрез „***********“ ООД, документи за извършени разходи, във връзка с извършените продажби,
информация в какво качество е изпращал стоките и получавал сумите по наложения
платеж чрез системата на „**************“ ООД. В отговор на това искане от лицето не са представени изисканите
документи и обяснения.
Органите по приходите са изпратили Искания за представяне
на информация от трети лица до банки в страната, относно данни за банкови
сметки на М.К. и движението по тях. От представената информация е установено,
че лицето е притежавало през ревизираните периоди банкови сметки в „****************“ ЕАД и „*****************“АД, от които е
изискана и съответно предоставена информация за получени и платени парични
средства по банков път от/на М.К..
В хода на ревизията са връчени искания за представяне на
документи, сведения и писмени обяснения от физически лица, относно закупени
стоки от М.К., доставени чрез „***********“ ООД. Част от лицата като: Л. М. Д., М. Л. Б., Г. Н. Ш., М. В.Г., В. Х. Б., Д. К. Б., К.Д. Д., В. С. Г., Д. П. И., А. Г. А., Т. Д. М., Е.Й. Х., Д. И. М., С. И. Х., Д. М. А., Д. Б. К., Т. Г. Д., Е. В. И., Т. А. Ч., Г. С. И., М. Д. Ф., са потвърдили извършени покупки чрез „**********“ ООД, предимно на
бижута, но заявяват, че не пазят документи, свързани с покупките.
От предоставените документи от „********“ ООД и съдържащите се в тях данни, както и информацията
от част от горепосочените физически лица, че към осъществени от тях покупки, е
установено че отношение към част от продажбите има А. С. С.. В тази връзка с ИПДПОТЛ №
Р-04000720003872- 041-032/08.03.2021г. от А. С. С. са изискани документи и
обяснения относно изплатени на нея парични преводи, изпратени от физически лица
до М.К. и получени суми по наложен платеж по изпратени пратки, в които като
изпращач на стоката също е посочен М.К.. Изискани са писмени обяснения относно
предаването на получените от Анелия Семова парични средства на М.К. и по какъв
начин, какъв е произходът на изпратената на физическите лица стока и кой е
получавал приходите от извършените продажби, каква е била обичайната практика
при взаимоотношенията с М.К., във връзка с търговската дейност за периода
01.01.2018г. - 31.12.2019г. В отговор от А. С. са представени писмени обяснения с вх. №3964/22.03.2021г. по описа на ТД
на НАП В. Търново, офис Плевен, че поради липса на съхранявани от нея
документи, както и липса на предоставени от органите по приходите копия на
документи, свързани с получаване и плащане на парични средства от трети лица,
не може да отговори на поставените въпроси в искането. Не може да отговори и на
въпроса на какво основание е получила суми от „*********“ ООД, изпратени от физически лица за получени стоки по
изпратени пратки, в които като изпращач е посочен М.К.. Твърди, че не е
извършвала търговска дейност и няма търговски взаимоотношения с М.К..
С Протокол сер. АА №1344091/01.12.2020г. е документирана
извършена от органите по приходите при ревизията проверка в информационната
система на НАП за доставени пратки с наложен платеж от пощенски оператори за
периода от 01.12.2019 г. до 31.10.2020г., при която е установено, че М.К. не
фигурира като изпращач на стоки за посочения период. В съответствие с това
обстоятелство за м. 12.2019г. не са определяни задължения за ревизираното лице
с РА.
Въз основа на така установената фактическа обстановка и
събраните и анализирани
доказателства, органите по приходите са направили извод, че за ревизирания
субект са налице обстоятелства по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 5 от ДОПК, а именно налице са данни за укрити приходи или доходи и документите,
необходими за установяване на основата за облагане с данъци, липсват или са
повредени до степен негодни за ползване.
Според
ревизиращите органи налице са данни и доказателства за недекларирани от М.К.
доходи от извършване на търговия със стоки чрез „***********“ООД, като същият не е представил документи в тази
връзка. Органите по приходите са установили, че за периодите 2018г. и 2019г. от
ревизираното лице не са подадени ГДД, въпреки че за тези периоди при ревизията
е установено, че М.К. е получил доходи от стопанска дейност, които е следвало
да бъдат декларирани. Според ревизиращите органи следва изводът, че за
ревизираните периоди е налице и хипотезата по чл. 122, ал. 1, т. 1 от ДОПК,
съгласно която органът по приходите може да приложи установения от съответния
закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, когато
до започването на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се
определя по декларация.
За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад
(РД) № Р-04000720003872-092-001/23.04.2021г., който съгласно чл. 120, ал. 2 от ДОПК, е неразделна част от обжалвания РА № Р-
04000720003872-091-001/03.06.2021г.
След подадена молба от ревизираното лице и издадено от
орган по приходите Уведомление за продължаване на срока за подаване на
възражение № Р-04000720003872-РУС-001/07.05.2021 г., е подадено писмено
възражение срещу РД по реда на чл. 117, ал. 5 от ДОПК с вх. №6900/26.05.2021г.
при ТД на НАП В. Търново, без приложени допълнителни доказателства към него,
като същото не е прието за основателно от органите по приходите.
С обжалвания РА № Р-04000720003872-091-001/03.06.2021г.
на жалбоподателя са определени следните допълнителни задължения за внасяне:
- ДДС за периодите от 22.05.2019г. до 30.11.2019г. общо в размер на 6379,82
лв. и лихви в размер на 1117,70 лв.
- годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периодите от 01.01.2018г. до
31.12.2019г. общо в размер на 11543,00 лв. и лихви в размер на 1485,62 лв.
- вноски за ДОО за периода от 01.01.2018г. до 31.12.2019г. общо в размер на
8430,08 лв. и лихви в размер на 1391,17 лв.
- вноски за ЗО за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2019 г. общо в размер
на 5128,00 лв. и лихви в размер на 850,82 лв.
- вноски за ДЗПО-УПФ за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2019 г. общо в
размер на 2848,00 лв. и лихви в размер на 469,92 лв.
Жалбоподателят е обжалвал така постановения РА № Р-04000720003872-091-001/03.06.2021г., като с
Решение №95/23.08.2021г. Началник отдел „Обжалване“, изпълняваща при
законоустановено отсъствие на директора правомощията на Директор на Дирекция
ОДОП В. Търново при ЦУ на НАП, жалбата е разгледана по същество като редовна и
допустима и е счетена за частично основателна. В частта с която на М.А.К. са
установени допълнителни задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за
периода 01.01.2018г. до 31.12.2018г. в размер на 183 лева и съответна лихва в
размер на 38.90.лв., както и вноски за ЗО за периода 01.01.2018г. до
31.12.2018г. в размер на 331, 20 лева и лихва в размер на 70, 38 лева
обжалвания РА е отменен. В останалата му част Ревизионен акт /РА/ №
Р-04000720003872-091-001 от 03.06.2021г. е потвърден като законосъобразен.
По делото е допусната и съдебно графологическа
експертиза, по която изготвеното заключение е прието от съда и приобщено към
доказателствения материал, като правилно и законосъобразно. В заключението си
вещото лице посочва, че част от подписите положени в представените по
ревизионната преписка доказателства от М.К., изхождат от него. Друга част,
изрично изброени според вещото лице вероятно са положени вероятно от М.К., а
трета група подписи според експерта са негодни за идентификационно изследване.
По делото е допусната и изслушана и съдебно икономическа
експертиза от едно вещо лице. В заключението по експертизата, което е прието от
съда като правилно вещото лице посочва размера на установените задължения,
който съответства на установеното в хода на ревизионното производство и
отразено в РА. Не се споделят възраженията на жалбоподателя, че вещото лице не
е отговорило на всички поставени в експертизата задачи, като е включило в
анализа си и документи, посочени в раздели 2 и 3 от графологическата експертиза
по делото. Както се посочи по- горе въпросните документи не следва да се
изключват от доказателствения материал, като подписите, положени в тях изхождат
от М.К.. В заключението си вещото лице дори и посочило за процесния период по-
голям доход за жалбоподателя от този посочен в РА. Предвид разпоредбата на чл.
160, ал. 6 от ДОПК със съдебното решение не може да се измени оспорения акт на
данъчната администрация във вреда на жалбоподателя.
При така изяснена фактическа обстановка, настоящия
съдебен състав на АС Габрово намира за установено следното от правна страна:
Обстоятелствата по чл. 122, ал. 1 от ДОПК не са дадени
кумулативно и наличието дори само на едно от тях е достатъчно основание
ревизиращите органи да определят основата за облагане по реда на чл. 122, ал. 2
от ДОПК.
Органите по приходите са посочили в РД, че са определили
основата за облагане след анализ на относимите обстоятелства по чл. 122, ал. 2, т.т. 1, 2, 3, 4, 5, 8, 10 и 16 от ДОПК,
както следва:
- вида и характера на фактически осъществяваната дейност;
- платените данъци, мита, такси, вноски и други публични вземания - платени
Зов;
- движението и остатъците по банковите сметки;
- официалните документи и документите с достоверни данни;
- наемната цена за недвижимите имоти, в които се упражнява цялостно или
частично
дейността;
-други обстоятелства, които могат да послужат за определяне на основата.
При така установената
фактическа обстановка и въз основа на събраните и анализирани доказателства,
органите по приходите са направили извод, че за ревизирания субект са налице
обстоятелства по смисъла на чл. 122, ал. 1,т. 2 ит. 5 от ДОПК, а именно налице
са данни за укрити приходи или доходи и документите, необходими за установяване
на основата за облагане с данъци, липсват или са повредени до степен негодни за
ползване. Тези изводи на ревизиращите органи са правилни и в съответствие със
събраните в хода на ревизионното производство доказателства. В тяхна подкрепа
са и събраните в хода на съдебното оспорване на РА писмени и гласни
доказателства, в т.ч. и заключенията по допуснатите две експертизи- СГФЕ и
ССчЕ.
Установено, че са налице данни и доказателства за
недекларирани от М.К. доходи от извършване на търговия със стоки чрез „**************“ ООД, като същият
не е представил документи в тази връзка в хода на проведеното ревизионно производство.
Изпълнени са основанията по чл. 122, ал. 2, т.т. 1, 2, 3, 4, 5, 8, 10 и 16 от
ДОПК, на които са се позовали и данъчните органи в РД и РА.
Органите по приходите са установили, че за периодите
2018г. и 2019г. от ревизираното лице не са подадени ГДД, въпреки че за тези
периоди при ревизията е установено, че М.К. е получил доходи от стопанска
дейност, които е следвало да бъдат декларирани. От това обстоятелство следва
изводът, че за ревизираните периоди е налице и хипотезата по чл. 122, ал. 1, т.
1 от ДОПК, съгласно която органът по приходите може да приложи установения от
съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2
основа, когато до започването на ревизията не е подадена декларация, когато
задължението се определя по декларация.
Жалбоподателят е уведомен писмено, в изпълнение на чл.
124, ал. 1 от ДОПК с Уведомление № Р-04000720003872-113- 001/25.03.2021г. за
това, че са установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК и основата за
облагане по ЗДДС и ЗДДФЛ, и за определяне на задължителни осигурителни вноски
ще бъде определена по реда на чл. 122 от ДОПК.
Връчено
му е Уведомление по чл. 17, ал. 1, т. 2 от ДОПК
№Р-04000720003872-139-001/25.03.2021 г., както и ИПДПОЗЛ №
Р-04000720003872-040- 004/25.03.2021 г., с което е изискано представянето на
декларации за имуществено състояние по чл. 124, ал. 3 от ДОПК за ревизираните
периоди 2018 г. и 2019 г. В отговор от М.К. са представени писмени обяснения с
вх. № 4851/08.04.2021 г., в които е посочено, че такива попълнени декларации по
чл. 124, ал. 3 от ДОПК няма да бъдат представени, тъй като касаят далечен
период от време, а и съгласно чл. 58, ал. 1, т. 2 от ДОПК, отказва да даде
писмени обяснения, тъй като със своите обяснения би предизвикал наказателно
преследване на себе си или на свои роднини.
При гореописаната фактическа обстановка, органите по
приходите основателно са приложили разпоредбата на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, като
са определили основата за облагане за ревизираните периоди, след извършен анализ
по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК.
По делото е допусната и съдебно графологическа
експертиза, по която изготвеното заключение е прието от съда и приобщено към
доказателствения материал, като правилно и законосъобразно. В заключението си
вещото лице посочва, че част от подписите положени в представените по
ревизионната преписка доказателства от М.К., изхождат от него. Друга част,
изрично изброени според вещото лице вероятно са положени вероятно от М.К., а
трета група подписи според експерта са негодни за идентификационно изследване.
Не се споделят доводите на жалбоподателя и неговия пр.
представител по делото за това че документите,
посочени в раздел 2 и 3 от заключението са неистински, тъй като не се
доказва да са подписани от жалбоподателя К. и по тази причина следва да бъдат
изключени от доказателствения материал. Въпреки, че не се посочва с
категоричност, както и в случаите в раздел 1, че подписите са положени от М.К.,
то в нито един от изброените от вещото лице случаи не се доказва подписите да
са полагани от друго лице, различно от жалбоподателя. Вещото лице поясната в
съдебно заседание по делото /протокол от 07.06.2022г./, че е направило
обяснение относно групираните в раздел 2 и 3 документи: „По т.2 и т. 3 има
вероятност да са изпълнени от М.К.. Обстоятелството че са положени върху
таблет, изброил съм какви условия възпрепятстват полагането на подписи в
обстоятелствената част на експертизата, с различно пишещо средство, при
необичайни условия, с ръка, с пръст. Когато се полага подпис с химикал и на
лист хартия участва китката и ръката. Когато се полага върху таблет или друго
участва раменната група. Тези движения са по- неотретирани и влияят на
качеството на подписа и могат да доведат до полагане в по- съкратен вид или да
липсват някои елементи от него.“ Вещото лице пояснява, че по отношение на
документите в раздел 3 и подписите положени в тях „Това не е категорично
заключение, че не са положени от него, а че е невъзможно да се даде заключение“.
Следва да се вземат предвид и останалите събрани по
делото писмени доказателства, наред с представеното и прието като доказателство
по делото заключение по съдебно- графологическата експертиза. При преценка на
така представените доказателства съдът съобразява и факта, че освен положените
подписи на електронни изявления, представени от „************“ООД са налице и други
индивидуализиращи данни, въз основа на което може да се направи връзка на
лицето М.К. и получените от него суми по наложени платежи. В предоставената от
куриерската фирма база данни става ясно, че във всички електронни изявления,
освен подписа на жалбоподателя, фигурират неговото име, ЕГН и телефонен номер.
Липсват представени доказателства въз основа на които да се приеме, че
процесните документи не касаят жалбоподателя или не са подписани от него, а се
отнасят до друго лице и съответно то е получило посочените суми от наложен
платеж. Пратките са изпращани от един офис на куриера и в голямата си част са
изпратени от М.К., по които същият е получил наложени платежи с еднакъв
предмет- бижута.
Съгласно чл. 37 от Общите условия за куриерски услуги в Р
България на „***********“ООД получателите на куриерски пратки могат да
упълномощават други лица да ги получават писмено или с разпореждане, както и
сумите за наложен платеж по тя. В тези случаи пратката се доставя на
упълномощеното лице срещу представен документ за самоличност. При получаване на
пратка от лице, различно от посоченото като получател, куриерите записват
имената на лицето, което получава конкретната пратка от името на посочения
адресат на пратката и същият полага собственоръчен подпис в електронното
изявление за получаване на пратка. В конкретния случай има данни единствено за
получаване на пратки от друго лице от името на
А. С., като сумите от тези пратки не са приети за
приход на жалбоподателя и в тази част РА е отменен с Решение №95/28.08.2021г.
на директора на ОДОП В. Търново.
По отношение на направените от жалбоподателя и неговия
пр. представител по делото възражения, че подписите положени на техническо
средство не следва да се приемат за собственоръчно положени такива следва да се
отбележи, че са налице „Общи условия за услугите“ на „*************“ООД, приети с Решение
№348/29.06.2017г. на КРС съгласно които посоченото дружество се явява доставчик
на пощенски услуги. Съгласно т.10.2 от посочените условия подписите на
потребителите на услугите могат да бъдат е електронни подписи, поставени върху
електронен вариант на документите, без да е необходимо тяхното разпечатване на
хартиен носител при което софтуерното приложение, инсталирано на мобилното
устройство на куриерите трансформира собственоръчния подпис на клиент в цифрово
графично изражение и го интегрира в структурата на електронните документи. При
условие, че тези подписи имат характера на обикновен електронен подпис, и
стойността на собственоръчно поставени подписи върху хартиен екземпляр, всички
представени от „***************“ООД доказателства следва да бъдат ценени по
делото в тяхната съвкупност и поотделно като автентични. В случая е спазена
разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕУУ респ. чл. 3, ал. 35 от Регламент
№910/2014г. на ЕП и на Съвета относно електронната идентификация и
удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар, която
дефинира електронния документ като всяко съдържание в електронна форма, по-
специално текстови или звуков, визуален или аудио- визуален запис, което е
валидно по отношение на документите за плащане, подписани с обикновен подпис,
доколкото саморъчния такъв е преформатиран в PDF файл и съобразно посочените по- горе Общи
правила има стойността на саморъчен подпис.
От така представеното заключение на вещото лице,
преценено в съвпкупност с останалите събрани по делото доказателства се налага
извода, че подписите, положени в цитираните в РА електронни изявления са в
съответствие с разпоредбите на ЗЕДЕУУ, имат характер на саморъчен подпис и
изхождат от М.К..
По делото е допусната и изслушана и съдебно икономическа
експертиза от едно вещо лице. В заключението по експертизата, което е прието от
съда като правилно вещото лице посочва размера на установените задължения,
който съответства на установеното в хода на ревизионното производство и
отразено в РА. Не се споделят възраженията на жалбоподателя, че вещото лице не
е отговорило на всички поставени в експертизата задачи, като е включило в
анализа си и документи, посочени в раздели 2 и 3 от графологическата експертиза
по делото. Както се посочи по- горе въпросните документи не следва да се
изключват от доказателствения материал, като подписите, положени в тях изхождат
от М.К.. В заключението си вещото лице дори и посочило за процесния период по-
голям доход за жалбоподателя от този посочен в РА. Предвид разпоредбата на чл.
160, ал. 6 от ДОПК със съдебното решение не може да се измени оспорения акт на
данъчната администрация във вреда на жалбоподателя.
Относно определените при ревизията данъчни основи за облагане
с годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода от 01.01.2018 г. до
31.12.2019 г.
Органите по приходите са формирали годишна данъчна основа
по смисъла на чл. 28 от ЗДДФЛ и са определили данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ и
лихви върху него, както следва:
- за 2018 г. данъчна основа в размер на 22580,80 лв., представляваща
разлика между установените неотчетени и недекларирани приходи от продажби в
размер на 30140,00 лв. и задължителни осигурителни вноски общо в размер на
7559,20лв. (авансови вноски в размер на 1458,60 лв. и окончателни вноски в
размер на 6100,60 лв.), дължим данък в размер на 3387,00 лв. и лихви в размер
на 719,80 лв.
- за 2019 г. данъчна основа в размер на 54379,49 лв., представляваща
разлика между неотчетените и недекларирани приходи от продажби в размер на
63793,49 лв. и задължителни осигурителни вноски общо в размер на 9414,00 лв.
(авансови вноски в размер на 1734,88 лв. и окончателни вноски в размер на
7679,12 лв.), дължим данък в размер на 8156,00 лв. и лихви в размер на 765,82 лв.
В хода на ревизията е установено, че през ревизираните
периоди лицето е извършвало търговска дейност, по смисъла на чл. 1, т. 1 от
Търговският закон, а именно - системно и постоянно е извършвало продажби на
стоки, доставяни до клиентите чрез „**********“ ООД. М.К. е организирал управлението на търговската си дейност за свой
риск, което представлява по своя смисъл трудова дейност за него, от чиято
дейност лицето черпи облаги - получава постоянен доход и дължи и данък по чл.
48 от ЗДДФЛ. По смисъла на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ физическите лица, извършващи
дейност като еднолични търговци, независимо дали са регистрирани по Търговския
закон, се третират като данъчно задължени лица, които формират данъчната основа
за доходите по реда, по който тя се определя за регистрираните търговци. В
случая от събраните в хода на ревизията доказателства за получаване на суми от
наложени платежи и парични преводи, по несъмнен начин се установява, че
ревизираното лице през процесните периоди е извършвало системно дейност по
продажба на стоки с цел реализиране на печалба, поради което тази дейност
законосъобразно е установена като стопанска дейност. Осъществените сделки не са
били инцидентни, нито могат да бъдат определени като извършени за обезпечаване
на индивидуални нужди. Видно от записванията в представените електронни
документи пратките са сравнителна еднородни като съдържание. Изпращани са
предимно бижута, което свидетелства за извода че не са инцидентни и опровергава
твърдението на К., че изпращал дрехи и други вещи, закупени от него преди това
за лична употреба. В този смисъл необосновани и недоказани са твърденията на
жалбоподателя, че е продавал свои лични вещи, придобити през периода 2000 г. -
2010 г., още повече, че става въпрос предимно за бижута, които са продавани на
лица, предимно от женски пол.
Следователно, правилно ревизиращите органи са приели, че М.К.
е осъществявал дейност като търговец по смисъла на чл. 1, т. 1 от ТЗ, без да са
налице изключенията, визирани в чл. 2 от ТЗ, поради което получените доходи от
дейността подлежат на облагане по реда на чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ.
Тези изводи на данъчните органи съответстват на събраните
при ревизията доказателства, в т.ч. доказателствата, представени от „************“ ООД и писмените
обяснения от физически лица, които са закупували стоки, доставяни чрез „***********“ ООД.
Разпоредбата на чл. 12 от ЗДДФЛ определя, че облагаеми по
този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото
лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по
силата на закон. С нормата на чл. 13 от ЗДДФЛ са регламентирани необлагаемите
доходи, но доходите на М.К. не попадат сред тях. Основата за облагане на
доходите от стопанска дейност на М.К. за ревизираните периоди е определена по
реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. От органите по приходите е взето предвид, че за
ревизираните периоди жалбоподателят е следвало да прилага общия ред за облагане
по ЗДДФЛ, като формира облагаемия си доход от стопанска дейност като едноличен
търговец по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане и да отчита
приходите и разходите си при спазване на Закона за счетоводството.
Предвид установените факти и обстоятелства, и с оглед
обстоятелството, че М.К., като данъчно задължено лице не е подал годишни
данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ, органите по приходите са определили
размера на приходите му за периодите 2018 г. и 2019 г., съответно в размер на:
30140,00 лв. за 2018 г. и 63793,49 лв. за 2019 г. Същите са установени на база
събраните от „***********“ ООД доказателства
за получени парични преводи по куриерски пратки и получени суми по наложен
платеж от М.К.. Подробни данни са посочени в табличен вид на страници 17-102 на
РД и в обобщен вид, помесечно на страници 106-108 на РД.
При определяне на приходите е съобразена нормата на т. 5
от Счетоводен стандарт 18 „Приходи“, като при признаването на приходите е
следван принципа на текущото начисляване.
Съобразно изискванията на ЗДДС, органите по приходите са
приели, че крайната цена по доставките, е с включен ДДС, поради което размерът
на приходите, определен като общата сума на продажбите, е намален с размера на
данъка (ДДС) по всяка от продажбите за периода от 22.05.2019 г. до 30.11.2019
г., за който период органите по приходите са установили, че ревизираното лице е
следвало да бъде регистрирано по ЗДДС и да начислява ДДС.
Жалбоподателят не излага конкретни възражения относно
размерите на приходите за ревизираните периоди, определени от органите по
приходите и не представя доказателства, които да дават основание за промяна на
горепосочените констатации.
Оспорва се общо размерът на така изчисления доход, като
се твърди, че част от подписите в представените електронни изявления не е
положен от М.К. и съответно сумите, получени въз основа на тях като наложен
платеж не следва да се включват като доход, тъй като не се доказва да са
получени от К.. Правилно са включени всички електронни изявления и сумите получени
по тях като доход, тъй като както е посочено по- горе липсват убедителни
доказателства в подкрепа на защитната теза на ревизираното лице че определеният
доход не следва да бъде в такъв размер. Размерът на получения доход от М.К. се
потвърждава от заключението на допуснатата по делото съдебно- счетоводна
експертиза.
Следва да се посочи, че в
случая не става въпрос за квалифициран електронен подпис по смисъла на чл. 13,
ал. 1, т. 3 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни
услуги, а за полагане на саморъчен подпис върху дигитално устройство-таблет.
Съгласно чл. 5.2 от Общите условия за услугите на „****************“ ЕООД, приети с
Решение № 348/29.06.2017 г. на КРС (действащи през процесните периоди),
подписите на потребителите на услугите могат да бъдат и електронни подписи,
поставени върху електронен вариант на документите, без да е необходимо тяхното
разпечатване на хартиен носител; Софтуерно приложение, инсталирано на мобилното
устройство на куриерите, трансформира собственоръчния подпис на клиента в
цифрово графично изражение и го интегрира в структурата на електронните
документи във формат РОЕ. Оригиналният електронен документ се съхранява в *********** на ************** и не може да бъде
редактиран и модифициран. Съгласно т.5.3, изречение последно от Общите условия,
в отношенията помежду си ********** и потребителите на куриерски услуги се съгласяват, че така създадените (в
т.5.2 и 5.3) обикновени електронни подписи имат стойността на собственоръчни,
поставени върху хартиен екземпляр на документите.
Правилно са изключени от
общата сума като доход получените средства от други лица или изпращани от тях
пратки, в т.ч. такива от А. С..
В резултат на анализ на
получените суми, определеният при ревизията облагаем доход на жалбоподателя за
2018 г. в размер на 30140,00 лв. следва да бъде намален със сумата общо в
размер на 2118,00 лв. (суми по наложен платеж 892.00 лв. и суми по парични
преводи 1226,00 лв.), и последният да бъде в размер на 28022,00 лв. Данъчната
основа следва да бъде в размер на 21361,12 лв., формирана като разлика между
облагаемият доход в размер на 28022,00 лв. и задължителните осигурителни вноски
общо в размер на 6660,88 лв.
Задължителните
осигурителни вноски общо в размер на 6660,88 лв. представляват сума от
авансовите вноски и окончателните вноски за ДОО, ЗО и ДЗПО.
Съответно данъкът по чл.
48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2018 г. следва да бъде в размер на 3204,00 лв. (159 от
данъчната основа 21361,12 лв). За невнесеното в срок данъчно задължение в размер
на 3204.00 лв. се дължат и лихви за просрочие в размер на 680,90 лв., за
периода от 01.05.2019 г. до 03.06.2021 г.
Такава сума е и посочената
от вещото лице като доход в приетото като доказателство по делото заключение на
ССчЕ.
За другия ревизиран период
2019 г. по ЗДДФЛ правилно са установени с обжалвания РА доходите на задълженото
лице.
Органите по приходите не
са определили разходи относно търговската дейност на М.К.. Те са взели предвид,
че лицето не е представило никакви доказателства в тази връзка, в т.ч. и
доказателства за произхода на стоките, които са продавани, въпреки че такива са
изискани от лицето по съответния процесуален ред. С ИПДПОЗЛ №
Р-04007200003872-040-003/18.11.2020 г. от ревизираното лице са изискани
документи за извършени разходи, във връзка с реализираните продажби на стоки
чрез „***********“ ООД, информация и
документи чия собственост са изпращаните от него стоки, основание за получаване
на парични преводи и наложени платежи от А. С. С., но такива не са представени
от ревизираното лице.
Относно задълженията за
ДДС за периода от 22.05.2019 г. до 30.11.2019 г.
Съгласно чл. 2, т. 1 от ЗДДС, с ДДС се облага всяка
възмездна облагаема доставка на стоки или услуги. По силата на чл. 82, ал. 1 от ЗДДС, данъкът е изискуем от регистрирано по закона лице - доставчик по
облагаема доставка с изключение на случаите при които данъкът е изискуем от
получателя. От изложените норми следва, че за да се начисли данък по реда на
чл. 86 от ЗДДС от едно лице, същото следва да е регистрирано за целите на ЗДДС,
доставката да е възмездна и облагаема по закона. Предвид чл. 86, ал. 3 от ЗДДС
не се начислява данък при извършване на освободена доставка. По смисъла на чл.
3, ал. 1 от ЗДДС, данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва
независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея.
Дефиниция на понятието „независима икономическа дейност е
дадено в ал. 2 на чл. 3 от закона - независима икономическа дейност е дейността
на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта
на минното дело и селското стопанство, както и упражняването на свободна
професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус. Независима
икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие
срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално
имущество с цел получаване на редовен доход от него.
При извършената ревизия е установено, че М.К., в
качеството си на физическо лице, е извършвал нееднократно и редовно продажби на
стоки, доставяни до клиентите чрез „**************“ ООД, и е получавал редовен доход от тази дейност.
Същият се явява данъчно задължено лице по смисъла на
закона и за него възниква задължение за регистрация по ЗДДС, ако отговаря на
условията за задължителна регистрация по ЗДДС.
Съгласно чл. 96, ал. 1 от ЗДДС (в редакция за процесния
период) всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50000,00 лв. или повече
за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия
месец е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е
достигнало този оборот, да подаде заявление
за регистрация по този закон. Предвид разпоредбата на чл. 96, ал. 5 от ЗДДС, задължението за регистрация възниква независимо от срока, за който е
постигнат облагаемия оборот, но не и за период по-дълъг от 12 месеца.
При извършената ревизия органите по приходите са
установили, че за периода от 01.07.2018 г. до 30.04.2019 г. М.К. е реализирал
облагаем оборот в размер на 58048,00 лв. и на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС е
подлежал на задължителна регистрация по ЗДДС, но не е изпълнил задължението си
да подаде заявление за регистрация по ЗДДС, по предвидения в чл.101 от ЗДДС
ред.
Начинът на определяне на облагаемия оборот е аналогичен на начина на
определяне на приходите в частта по ЗДДФЛ на месечна база, но органите по
приходите са взели предвид и разпоредбата на чл. 25, ал. 3, т. 4 от ЗДДС.
Съгласно посочената правна норма, при продажба чрез поръчка по пощата или по
електронен път данъчното събитие възниква на датата, на която доставчикът
получи плащането. Така са изведени сумите от получените парични преводи и от
изплатените наложени платежи на М.К. в таблиците на стр. 109-111 от РД, касаещи
облагаемия оборот, съответно задълженията за ДДС.
Облагаемият оборот в частта по ЗДДФЛ за периода от
01.07.2018 г. до 30.04.2019 г. следва да е в размер на 55930,00 лв.,
представляващ разлика между определения при ревизията облагаем оборот в размер
на 58048,00 лв. и сумата общо в размер на 2118,00 лв., включваща сумите по
наложен платеж 892,00 лв. и сумите по парични преводи 1226,00 лв., за които
няма доказателства, че са получени от М.К.. Тъй като и така промененият
облагаем оборот надвишава 50000,00 лв. за същия период, отново се установява,
че към 30.04.2019 г. за жалбоподателя е било възникнало основание за
регистрация по реда на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС.
Съгласно чл. 102, ал. 3 от ЗДДС, когато орган по
приходите установи, че лице не е изпълнило в срок задължението си за подаване
на заявление за регистрация по ЗДДС, за определяне на данъчните му задължения
се приема, че същото дължи данък за извършените от него облагаеми доставки и
облагаеми вътреобщностни придобивания, и за получените облагаеми доставки на
услуги, за които данъкът е изискуем от получателя.
Съгласно чл. 102, ал. 5 от ЗДДС, задълженията по чл. 102,
ал. 3 от същия закон се определят с ревизионен акт по реда на ДОПК. Данъкът се
дължи за периода от изтичане на срока, в който е следвало да бъде издаден актът
за регистрация, ако лицето е подало заявление за регистрация в срок, до датата,
на която е регистрирано от органа по приходите. В случая е установено, че
задълженото лице е следвало да подаде Заявление за регистрация по ЗДДС до 07.05.2019
г. В разпоредбата на чл. 101, ал. 6 от ЗДДС е регламентирано, че в 7-дневен
срок от постъпване на заявлението органът по приходите извършва проверка на
основанието за регистрация, а ал. 7 на същата разпоредба гласи, че в 7-дневен
срок от приключване на проверката по ал. 6 органът по приходите издава акт, с
който извършва или мотивирано отказва да извърши регистрацията. В конкретния
случай, предвид констатациите при извършената ревизия, лицето е следвало да
бъде регистрирано и да начислява ДДС считано от 22.05.2019 г., тъй като срокът
за издаване на акт за регистрация по ЗДДС би изтекъл на 21.05.2019 г.
Установеният при ревизията оборот по месеци, посочен в
Таблица на стр. 111 от РД, представлява данъчна основа по смисъла на чл. 26 от ЗДДС. Съгласно чл.67, ал.2 и ал.3 от ЗДДС, когато при договаряне на доставката
не е изрично посочено, че данъкът се дължи
отделно, се приема, че той е включен в договорената цена, т.е. при
облагането по реда на чл. 102, ал. 3 от ЗДДС, ревизиращият екип приема, че
данъкът е включен в цената. В настоящия случай е налице крайна цена с включен
ДДС, поради което размерът на данъчната основа е определен, като се спазвани
посочените законови норми.
С оглед гореизложеното, основите за облагане с ДДС за
всички ревизирани периоди са определени правилно и законосъобразно по реда на
чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Върху определените помесечно данъчни основи, на
основание чл.102, ал.3 от ЗДДС са определени задължения за ДДС общо в размер на
6379,82 лв. и съответни лихви общо в размер на 1117,70 лв., като от
жалбоподателя не са изложени конкретни възражения в тази
връзка. Така посочените стойности се потвърждават и от заключението на
вещото лице от ССчЕ.
При доказано наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1,
т.т. 1, 2 и 5 от ДОПК, правилно органите по приходите са начислили ДДС върху
приходите от търговска дейност на М.К..
Относно определените с РА
допълнителни задължения за задължителни осигурителни вноски за периода от
01.01.2018 г. до 31.12.2019 г.
С оглед представените в
хода на ревизионното производство писмени документи се установява, че М.К. е
осъществявал търговска дейност- продажба на стоки, доставяни на клиентите чрез
„************“ООД, съгласно
разпоредбите на КСО същият има качеството на самоосигуряващо се лице. В чл. 6,
ал. 8 от КСО е предвидено, че самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1,
2 и 4 от КСО правят осигурителни вноски за своя сметка и ги дължат авансово
върху месечен осигурителен доход. На осн. чл. 6, ал. 9 от КСО окончателният размер
на месечния осигурителен доход се определя за периода, през който е упражнявана
трудова дейност през предходната година.
В хода на ревизионното
производство е установено, че жалбоподателят М.К., въпреки че е бил длъжен не е
внасял за голяма част от периодите осигурителни вноски за своя сметка.
Декларирал е като начало на осигуряване като самоосигуряващо се лице- съдружник
в „******“ООД ЕИК ************* от начална дата
01.09.2017г. и прекъсване на дейността на осигуряване, считано от 01.05.2018г.
По този начин М.К. не е внесъл дължими осигурителни вноски върху минималния
осигурителен доход като самоосигуряващо се лице за ревизираните периоди от
01.01.2018г. до 30.04.2018г., както следва: вноски за ДОО общо в размер на301,
92лв., вноски за ЗО общо в размер на 163, 20лв. и вноски за ДЗПО-УПФ общо в
размер на 102,00лв., които са взети предвид при определяне на задълженията за
внасяне с РА.
Допълнителните задължения
за ДОО, ЗО и ДЗПО-УПФ определени при ревизията са както следва: за ДОО за
периода 01.01.2018г. до 31.12.2019г. общо в размер на 8430,08лв. и лихви в
размер на 1391,17лв., вноски за ЗО за периода 01.01.2018г. до 31.12.2019г. общо
в размер на 5128, 00лв. и лихви в размер на 850,82лв., както и вноски за
ДЗПО-УПФ също за периода 01.01.2018г.- 31.12.2019г. общо в размер на 2848,00лв.
и лихви в размер на 469,92лв.
Както е посочено по- горе
така установените в РА задължения в посочените размери са в резултат на
неоспорения факт от жалбоподателя, че същия като самоосигуряващо се лице, през
ревизираните периоди е следвало да прави авансови вноски за ДОО, ЗО, ДЗПО-УПФ,
но което същият не е сторил, като за невнасянето им в срок са определени като
размер и дължими лихви. С обжалвания РА на М.К. са определени и допълнителни
задължения за ДОО, ЗО и ДЗПО-УПФ, окончателни осигурителни вноски в резултат на
годишно изравняване.
С оглед установения по-
нисък размер на облагаемия доход за 2018г. от 28022,00лева вместо определения в
РА в размер на 30140,00 лева правилно в постановеното Решение №95/23.08.2021г.
е извършена промяна на допълнителното задължение за здравно осигуряване на
задълженото лице за посочения период. Това се налага поради факта че за периода
от 01.05.2018г. до 01.01.2018г. М.К. не е осъществявал трудова дейност. В тази
част РА не е обжалван и е влязъл в законна сила, отразява изменението в размера
на задължението.
В обобщение на
гореизложеното, ревизията е извършена по особените правила на чл. 122 - 124 от ДОПК и в тежест на жалбоподателя е да опровергае констатациите на органите по
приходите. В хода на настоящото производство не са представени доказателства,
които да опровергават установените фактически констатации в ревизионния доклад
и последвалия ревизионен акт. Съвкупната преценка на доказателствата по
преписката, налагат да се приеме, че фактическите констатации на органите по
приходите се основават на събраните в хода на ревизията доказателства, а
направените въз основа на тях правни изводи, са съответни на материалния закон.
Не се констатират нарушения на процесуалния закон.
Действията на органите по приходите са извършени в
съответствие с процесуалните правила на ДОПК и при спазване на основните
принципи на обективност и служебно начало, залегнали в чл. Зи чл. 5 от същия
кодекс. в рамките на своята компетентност, органите по приходите са извършили
необходимото за пълното изясняване на фактическата обстановка, като са
съобразили действията си с основните начала на данъчния процес и са събрали по
предвидения процесуален ред доказателства, послужили като основание за
фактическите им констатации. Законосъобразността на определената основа за
облагане за ревизираните периоди не е оборена от ревизираното лице чрез
посочване на други обстоятелства и доказателства.
В тази връзка правилно не са възприети от ревизиращите
органи възраженията на М.К. за това, че не е налице основание за прилагане на
особен рад за облагане по чл. 122 от ДОПК за 2018г. и 2019г. В този случай
правилно е приложен чл. 122 от ДОПК и за периодите 2018г. и 2019г., тъй като
при преценка на приложените доказателства е установено че за получените приходи
не са подадени изискуемите декларации, както и че не са извършени дължимите
плащания по така формираните задължения по ЗО, ЗДДС, ЗДДФЛ и др.
С оглед изложените
по- горе мотиви настоящия съдебен състав на ГАС намира, че оспорването на М.А.К.
против Ревизионен акт /РА/ № Р-04000720003872-091-001 от 03.06.2021г., издаден
от Началник сектор- възложил ревизията при ТД на НАП В. Търново И. Х. К. и главен инспектор по
приходите Л. Д. Р. при ТД на НАП – Велико Търново, с данъчно
задължено лице - жалбоподателят. Актът е обжалван в срока по чл. 152, ал. 1 от ДОПК пред Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно- осигурителна практика“ /ОДОП/
Велико Търново, при Централно управление на НАП. Според РА се установява
публично задължение за внасяне от страна на ревизираното лице за периода
01.01.2018г. до 31.12.2019г. в общ размер на 39 644, 13 лева, потвърден с
Решение №95/23.08.2021г. на Директор на Дирекция ОДОП В. Търново е
неоснователно. Констатациите на органите по приходите са правилни и
законосъобразни. Те са в резултат от изследване на установените факти и анализ
на събраните в хода на ревизионното производство писмени доказателства. Събраните
в хода на съдебното оспорване на РА гласни доказателства не променят така
установената фактическа обстановка, описана в РА и Решението, като не водят до
нови и различни изводи от тези до които са достигнали ревизиращите органи. РА е
постановен от компетентен орган, в кръга на правомощията му, като не се
констатират съществени нарушения при провеждане на административното
производство по ревизия, приключило с издаване на посочения по- горе акт.
Процесуалните
представители и на двете страни са направили своевременно искания за присъждане
на разноски.
С оглед изхода на делото, а именно отхвърляне на
оспорването на М.А.К. и на осн. чл. 143 ал. 3 от АПК искането на процесуалния
представител на ответника по делото се явява основателно, като в тежест на
жалбоподателя следва да бъдат възложени сторените от административния орган
разноски, в случая възнаграждение за юрисконсулт. Същите следва да бъдат
определени в съответствие с материалния интерес по делото и предвид
разпоредбата на чл. 144 АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1
от ЗПП във вр. с чл. 25, ал. 2 от Наредба за заплащането на правната помощ на
стойност 1700. 60 лв. при цялостно отхвърляне на жалбата, под формата на
юрисконсултско възнаграждение.
Направените
от жалбоподателя разноски остават за негова сметка, а тъй като същият не е
внесъл в пълен размер дължимото възнаграждение за изготвяне на допуснатата по
негово искане експертиза и разликата от 703, 94,80 лв. и изплатена от касата на
съда, съдът осъди М.А.К. да заплати тази сума в полза на държавата, по сметка
на АС Габрово.
С оглед на така изложеното и на посочените по-горе
законови основания, и на основание чл. 160, ал. 1, пр. трето от ДОПК,
Административен съд Габрово
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ ОСПОРВАНЕ по жалба на М.А.К. ***
против Ревизионен акт /РА/ № Р-04000720003872-091-001 от 03.06.2021г., издаден
от Началник сектор- възложил ревизията при ТД на НАП В. Търново И. Х. К. и главен инспектор по приходите
Л. Д. Р., при ТД на НАП – Велико
Търново, с данъчно задължено лице - жалбоподателят. Актът е обжалван в срока по
чл. 152, ал. 1 от ДОПК пред Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-
осигурителна практика“ /ОДОП/ Велико Търново, при Централно управление на НАП.
Според РА се установява публично задължение за внасяне от страна на
ревизираното лице за периода 01.01.2018г. до 31.12.2019г. в общ размер на
39 644, 13 лева, потвърден с Решение №95/23.08.2021г. на Директор на
Дирекция ОДОП В. Търново, като неоснователно.
ОСЪЖДА М.А.К.,***, ЕГН********** да
заплати на Национална агенция по приходите 1700.60 /хиляда и седемстотин лева и
60 стотинки/ разноски по настоящото дело, съставляващи юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА
М.А.К. ***,
ЕГН********** да
заплати в полза на държавата, по сметка на
Административен съд Габрово, сумата 703,94 лв. /седемстотин и
три лева
и 94
стотинки/ - възнаграждение за вещо лице,
изплатено от касата на съда, на осн. пар. 2 от ДР на ДОПК във вр. с чл. 77 от ГПК.
Препис от Решението да се
връчи на страните в едно със съобщенията за изготвянето му.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в
14-дневен срок от получаване на съобщението за неговото изготвяне, чрез
Административен съд Габрово до Върховен административен съд.
СЪДИЯ:
/ГАЛИН КОСЕВ/