Номер 312418.09.2020 г.Град София
Софийски градски съдНО VII възз. състав
На 18.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Николай Н. Младенов
Членове:Веселина Й. Ставрева
Натали П. Генадиева
като разгледа докладваното от Николай Н. Младенов Въззивно частно
наказателно дело № 20201100603351 по описа за 2020 година
Като разгледа докладваното от съдия Младенов ВНЧД№ 3351/2020 г.по описа на
СГС,НО,7-ми въззивен състав , за да се произнесе взе предвид следното :
С протоколно Определение от 27.08.2020 г. по НОХД№ 10269/2019 г. СРС,НО,133-
ти състав в проведено открито разпоредително потвърдил взетата мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ спрямо подс.Г.К. с правно основание
чл.248,ал.1,т.6 от НПК, оставяйки без уважение направеното искане от защитника за
изменението на същата в по-лека такава.
Недоволен от потвърждаването на най-тежката мярка за неотклонение е останал
подс.К. , който депозира Частна Жалба в срок.В Жалбата се твърди ,че Определението на
СРС в тази му част е неправилно и незаконосъобразно.Оспорва се приетата от съда реална
опасност от извършване на престъпление с довод ,че подсъдим и пострадали живеят в общо
домакинство.Съдът констатирал още ,че предварителното задържане като срок от жкжлж 5
месеца и половина/към 27.08.2020 г./се явява разумно като срок.Последният обаче не е ясно
дали е довел до намаляване на интензитета от приетата за налична опасност от извършване
на ново престъпление.Според защитата предположението ,че в случай на евентуално
освобождаване от ареста , подс. би се върнал в домакинството на пострадалите , не е
изводимо от доказателствената съвкупност.Поради горното се иска отмяна на
Определението на СРС и изменение на мярката за неотклонение спрямо този подсъдим в по-
лека/напр.Гаранция в пари/.
Въззивният съд като се запозна с Жалбата , както и с досегашното проц. развитие по
делото намира следното :
Жалбата е неоснователна.
В ОСЗ на 27.08.2020 г.СРС,НО,133-ти състав в рамките на открито разпоредително
1
заседание при решаване на въпросите по чл.248,ал.1 от НПК е потвърдил най-тежката
мярка за неотклонение „Задържане под стража“,взета спрямо подс.Г. Р. К. с обвинения за
изършени престъпления по чл.144,ал.3,вр.ал.1 от НК, по чл.144,ал.3,вр.ал.1 от НК ,както
и по чл.296,ал.1 от НК и по чл.296,ал.1 от НК.Както е видно от правната квалификация на
обвиненията , срещу К. са висящи две обвинения за тежки умишлени престъпления и за още
две умишлени , но не тежки престъпления.Следователно , касае се за обвинения за четири
умишлени престъпления, в хипотеза на чл.23,ал.1 от НК/множество престъпления при
разнородна реална съвкупност/.Само това обстоятелство завишава степента на обществена
опасност на подсъдимия, тъй като не само е налице трайно отношение към предмета на
престъпно посегателство на една група защитени от правото общ. отношения , а има
засягане на повече групи защитени общ.отношения.Следващата констатация , която се
налага е ,че и четирите обвинения по критерия „място на извършване на престъплението“,
обективират деяния,които са извършени на един и същ адрес – Горубляне,ул.“****, а така
също и спрямо едни и същи пострадали лица – А. и Ю. П..Тоест , обстоятелството ,че подс.
живее на същия адрес/при липса на друг такъв , на който би могъл да се установи/ съвсем не
е за пренебрегване, както основателно е счел и СРС.На последно място, обстоятелството че
съдебното минало на подс. е обременено и то с осъдителна присъда отново за деяние по
чл.144,ал.3 от НК спрямо същите пострадали и на същия адрес, е достатъчен акцент върху
високата степен на вероятност след евентуално освобождаване от ареста ,подс. да се върне
пак на този адрес и да възобнови престъпните си действия срещу същите пострадали.Данни
за подобна вероятност се съдържат в показанията на пострадалите за начина ,по който след
изтърпяване на наказанието по предишната Присъда , са се развили събитията след
връщането на К. на адреса в Горубляне на ул.“****.
Макар СРС , да не е бил подробен в аргументацията си ,всъщност е стигнал до
вярното решение,че най подходяща е мярката за неотклонение „Задържане под
стража“.Въззивният съд намира ,че предварителното задържане е в рамките на допустимото,
делото е в съдебна фаза, от доказателствата по делото може да се преме ,че реалната
опасност от извършване на престъпление от страна на подс.К. не е отпаднала , нито е с
намален интензитет.Следователно ,целите по чл.57 от НПК биха се постигнали в най-
висока степен с мярката за неотклонение „Задържане под стража“ , която би гарантирала и
най-важната от целите – „да се попречи на подс.да върши нови престъпления“.
Предвид горните си аргументи , СГС на основание чл.249,ал.3,вр.чл.248,ал.1,т.6 от
НПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определението на СРС,НО,133-ти състав , с което на основание
чл.248,ал.1,т.6 от НПК е потвърдена и е отказано изменението на мярката за неотклонение
„Задържане под стража“,взета спрямо подс.Г.К., тъй като същото е правилно и
2
законосъобразно.
Връща делото на СРС за продължаване на съдебното производство.
Определението не подлежи на обжалване и протест и е окончателно.
18.09.2020 г.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3