Р Е
Ш Е Н
И Е
1041/17.7.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XIII състав, в
открито съдебно заседание на 17.06.2020 година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Сияна Генадиева
при секретаря Цветанка Кънева, като разгледа
докладваното от районния съдия НАХД № 209
по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано
е по жалба на „А.х.“ ЕООД, с ЕИК: *********, срещу
Наказателно постановление № 03 – 011452 от 26.06.2019г.,
издадено от Директора на дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна,
с което на дружеството – жалбоподател, на основание разпоредбите на чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 1 от Кодекса на
труда, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
1900 лева за това, че на 31.01.2019 г. в хотел „Орхидея“, находящ се в гр.
Варна, к.к. „Чайка, дружеството „А.х.“ ЕООД, в
качеството си на работодател, видно от представената документация, в т.ч.
разчетно – платежна ведомост за месец декември 2018 г. не е изплатило в
уговорения срок договореното трудово възнаграждение за извършената работа за
месец декември 2018 г. на лицето Стела Димитрова Боева на длъжност „маркетинг
мениджър“ в хотел „Орхидея“, находящ се в гр. Варна, к.к. „Чайка“ – нарушение на разпоредбата на чл. 128,
т. 2 във вр. с чл. 270, ал.
2 и ал. 3 от Кодекса на труда.
Дружеството
– жалбоподател „А.х.“ ЕООД намира
издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно, поради допуснати
нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния
закон, без да представя някакви конкретни аргументи в защита на своята позиция.
Подчертава, че съставения АУАН не е бил връчван на
представител на въззивното дружество, поради което и санкционираното търговско
дружество не е могло да се възползва от правото си по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, а именно да депозира
писмено възражение срещу съставения АУАН. Поради
гореизложените съображения, дружеството моли за отмяна на наказателното
постановление.
В съдебно заседание въззивното дружество не се представлява.
Въззиваемата
страна дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна се
представлява от своя процесуален представител началник отдел АИПО *, която моли за потвърждаване на наказателното
постановление, мотивирайки се, че нарушението е безспорно установено и доказано
от приложените към административно – наказателната преписка доказателства.
От
фактическа страна, съдът намира за установено следното:
Лицето
Стела Димитрова Боева се намирала в трудови правоотношения с дружеството „А.х.“ ЕООД, като изпълнявала длъжността „маркетинг мениджър“ в
стопанисвания от дружеството хотел „Орхидея“, находящ се в гр. Варна, к.к. „Чайка“.
През
месец декември 2018 г. работникът/служителят Боева изпълнявала служебните си
задължения, но от дружеството – работодател не й изплатили в срок до 31.01.2019
г. полагащото й се трудово възнаграждение за този месец декември 2018 г.
На 13.03.2019 г. св. М. К.Д. – гл. инспектор
в дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна извършила проверка по спазване на
трудовото законодателство на дружеството „А.х.“ ЕООД,
като установила, преглеждайки разчетно – платежните ведомости за месец декември
2018 г., че дружеството не е изплатило в срок до 31.01.2019 г. дължимото
трудово възнаграждение на лицето Боева.
Приемайки,
че с това свое поведение, в частност бездействие в срока до 31.01.2019 г.
дружеството „А.х.“ ЕООД е нарушило
разпоредбите на чл. 128, т. 2 във вр. с чл. 270, ал. 2
и ал. 3 от Кодекса на труда, на 16.05.2019 г. св.
Д. съставила акт за установяване на административно
нарушение, с който санкционирала дружеството за нарушение на посочената
нормативна разпоредба.
В предвидения в разпоредбата на чл. 44,
ал. 1 от ЗАНН срок не постъпило писмено възражение срещу съставения
АУАН, като на 26.06.2019 г. Директорът на дирекция ‚Инспекция по труда“ – гр. Варна, приемайки идентична
фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН,
издал наказателно постановление, с което на основание разпоредбите на чл.
416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 1 от Кодекса на
труда наложил на въззивното дружество „А.х.“ ЕООД
административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 1900 лева за нарушение на чл. 128, т. 2 във вр.
с чл. 270, ал. 2 и ал. 3 от Кодекса на труда.
По отношение на доказателствата.
Гореизложената
фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните гласни и
писмени доказателства: показанията на св. М.К.Д.; Протокол от 09.04.2019 г. за
извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на дружеството „А.х.“ ЕООД ***; разчетно – платежна ведомост
за месец декември 2018 г.
На първо място, съдът изцяло кредитира показанията на св. М.К.Д.,
която изключително категорично сподели, че в хода на извършената лично от нея
проверка на дружеството „А.х.“ ЕООД
е констатирала, че трудовото възнаграждение за месец декември 2018 г. не е било
изплатено. Тази констатация на св. Д. се
потвърждава изцяло от приложените писмени доказателства и съвсем конкретно –
разчетно – платежна ведомост за месец декември 2018 г., в която липсват данни
за изплатено трудово възнаграждение на работника/ служителя Баева.
Следва да се подчертае, че това обстоятелство на практика не се
оспорва от въззивното дружество, чиито възражения срещу законосъобразността на
наказателното постановление са изцяло от правно естество.
Кредитирайки обаче изцяло показанията на св. М.К.Д. и приложената
към административно – наказателната преписка разчетно – платежна ведомост за
месец декември 2018 г., съдът с категоричност намира за установено от
фактическа страна, че на 31.01.2019 г. в хотел „Орхидея“, находящ се в гр.
Варна, к.к. „Чайка“, дружеството „А.х.“ ЕООД, в
качеството си на работодател, видно от представената документация, в т.ч.
разчетно – платежна ведомост за месец декември 2018 г. не е изплатило в
уговорения срок договореното трудово възнаграждение за извършената работа за
месец декември 2018 г. на лицето Баева на длъжност „мениджър“ в хотел
„Орхидея“, находящ се в гр. Варна, к.к. „Чайка“.
От
правна страна съдът намира за установено следното:
Доколкото
липсват доказателства, че препис от Наказателно постановление някога да е бил
връчван на представител на дружеството – жалбоподател, то съдът приема, за да
бъдат защитени в по – пълна степен правата и интересите на санкционираното
лице, че жалбата е депозирана в установения в чл. 59, ал.
2 от ЗАНН 7 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт,
който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана
по същество, съдът я намира за частично основателна, поради следните причини:
На първо място съдът не установи в рамките на извършената служебна
проверка в хода на административно – наказателното производство да са били
допуснати съществени процесуални нарушения. Акта за
установяване на административно нарушение е изготвен от длъжностно лице със
съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити, кумулативно
предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Самото наказателно постановление също е издадено от компетентен
орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН.
Не на последно място, следва да се отбележи, че вмененото във
вина на въззивното дружество нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво се изразява административното нарушение,
поради което не е накърнено правото му на защита.
Действително
препис от АУАН не е бил връчван на представител на дружеството – жалбоподател,
но според съда в конкретния случай това обстоятелство не представлява
процесуално нарушение, тъй като са налице достатъчно категорични писмени
доказателства, че дружеството е било надлежно поканено за връчване на АУАН, на
адреса си – посочен в Търговския регистър като адрес – седалище и адрес на
управление и нито един негов представител не се е отзовал на поканата.
При това положение правилно процесния АУАН е бил съставен, въз
основа на правилата, залегнали в разпоредбата на чл. 416,
ал. 3 от Кодекса на труда, която разпоредба се явява
специална по отношение на аналогичната обща разпоредба на ЗАНН и е приложима в
случая. Разпоредбата предвижда, че актът за установяване на
административно нарушение се връчва на нарушителя лично срещу подпис, а при
невъзможност да му се връчи се изпраща по пощата с препоръчано писмо с обратна
разписка. Ако лицето не бъде намерено на адреса на управление, на постоянния му
адрес или по месторабота, връчването се извършва чрез поставяне на съобщение за
съставянето на акта за установяване на административно нарушение, подлежащ на
връчване, на таблото за обявления и в интернет страницата на съответния орган
по чл. 399, чл. 400 и чл. 401 от Кодекса на труда. Тъй като след
изпратена покана не е явил представляващ дружеството или упълномощено лице,
АУАН е бил изпратен на адреса на седалище и управление на дружеството.
Тъй като нарушителят не е бил открит и на този адрес, връчването на АУАН е
станало чрез поставяне на съобщение за съставянето му на таблото за обявления
на дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Варна и на интернет страницата на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ и е
счетен за връчен след изтичане на 7 – дневен срок от поставянето на
съобщението.
Според
съда не е било необходимо представителите на дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна да изпращат покани до
постоянните и настоящите адреси на законните представители на търговското
дружество. В крайна сметка всеки един търговец има
задължение да посочи публично адрес – седалище и адрес на управление, който да
бъде използван от всички субекти, вкл. и
държавни институции, за да комуникират с него. Този проблем впрочем беше
установен и от съда в процеса по призоваване на дружеството „А.х.“ ЕООД, като призовката се върна в цялост
с отбелязване, че сградата не функционира през зимния сезон. Според съда
не е обществено
приемливо дружеството да не е осигурило възможност за получаване на входящата
си кореспонденция и същевременно да иска да черпи права от това свое
недобросъвестно поведение.
Императивната разпоредба на чл. 128, т.
2 от Кодекса на труда предвижда задължение за работодателя да заплаща трудово
възнаграждение в установените за това срокове. В конкретния случай от разчетно
– платежната ведомост за месец декември 2018 г. се установява, че дружеството „А.х.“
ЕООД е пренебрегнало изпълнението на посочената нормативна разпоредба, тъй като
не е заплатило в срок до 31.01.2019 г. дължимото на работника трудово възнаграждение за месец
декември 2018 г., поради което и според съда съвсем правилно е била ангажирана
неговата административно – наказателна отговорност.
Съдът намира, че не са налице и
основания за прилагане разпоредбата на чл. чл. 28 от ЗАНН. С нарушението е
засегнато основното право на работника/ служителя, а именно да получава трудово
възнаграждение за престирания труд, още повече, че в случая липсват каквито и
да е било доказателства, че в крайна сметка, дори и с известно закъснение
дружеството е изпълнило своето задължение да заплати договореното
възнаграждение.
По отношение вида и размера на
наказанието.
Наказващият орган е възприел изцяло
фактическата обстановка описана в акта за установяване на административно
нарушение и напълно обосновано, според съда, е наложил наказание за извършеното
деяние в размер над предвидения в закона минимум – 1900лева. При
индивидуализиране на наказанието, съдът съобрази разчетно – платежната ведомост
за месец декември 2018 г. от която се установява, че и на други
работници/служители не са били изплатени трудовите възнаграждения за месец
декември 2018 г. Поради
гореизложените съображения, съдът намира, че Наказателното постановление,
следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото не следва да
се присъжда обезщетение за сторените разноски на нито една от двете страни.
Мотивиран от гореизложеното
и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 03 – 011452 от 26.06.2019 г. от 26.06.2019 г.,
издадено от Директора на дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна, с което на А.х.“
ЕООД, с ЕИК: *********, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 1 от
Кодекса на труда, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 1900 лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му пред
Административен съд – Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: