Решение по дело №277/2023 на Административен съд - Стара Загора

     Р Е Ш Е Н И Е

№  88

 

      гр. Стара Загора, 09.01.2024 г.

 

        В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Старозагорският административен съд в публичното заседание                                       на     четиринадесети декември две хиляди двадесет и трета  година в състав:

 

    Председател:   БОЙКА ТАБАКОВА

                                                                      Членове:  ИРЕНА ЯНКОВА

                                                                                        РАЙНА ТОДОРОВА              

                                                                                        

при секретаря  Албена Ангелова

и в присъствието на  прокурора  Андреан Сутров

като разгледа докладваното от  БОЙКА ТАБАКОВА   к.а.н.дело   №  277 по описа  за 2023 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е с правно основание чл.210, ал. 1 и чл. 211, ал. 1 от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.

 

Образувано е по касационна жалба на „Контурглобал Марица Изток 3“ АД против Решение № 37/ 28.08.2023 г., постановено по АНД № 200/ 2022 г. по описа на Районен съд – Гълъбово, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 48/ 07.12.2022 г., издадено от директора на Регионална дирекция по околната среда и водите /РИОСВ/ Стара Загора, с наложено на дружеството административно наказание – имуществена санкция в размер на 10 000 лв. за нарушение на чл. 123в, т. 2 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/. Наведени са  доводи за незакосъобразност на решението, като твърденията са за постановяването му в нарушение на материалния закон, допуснати нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното административно наказание - касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 от НПК. Касаторът оспорва изводите на съда за законосъобразност на НП като поддържа, че административнонаказателното обвинение е неясно и неточно формулирано с оглед действащото съдържание на условие 9.2.18 от Комплексно разрешително № 52/2005г на каква база следва да се изчислява превишените на работата на горивна инсталация, включваща ЕК1 и ЕК2, без пречиствателно съоръжение. Това е  довело до неразбиране на обвинението от негова страна и до неправилно възприемане от съда на оплакванията срещу издаденото НП. Според наказаното лице решаващият съд не е обсъдил всички събрани доказателства и не е съобразил, че обвинението не осъществява състава на визираната наказателна норма и от фактическа страна твърдяното нарушение не е установено. Намира за недопустимо прилагането от съда на нормата на чл.22 ал.4 от Наредбата за норми на допустими емисии на серен диоксид, азотни оксиди и прах, изпускани в атмосферата от големи горивни инсталации, на която наказващият орган не се е позовал. Въз основа на изложени в жалбата подробни съображения е направено искане за отмяна решението на районния съд и за постановяване на друго, с което да бъде отменено изцяло издаденото от директора на РИОСВ Стара Загора НП № 48/ 07.12.2022г. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

 

         Ответникът – Директор на РИОСВ чрез процесуалния си представител адвокат П. в писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна. Моли решението на районния съд да бъде оставено в сила като допустимо и правилно.  

 

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. По изложените в  решението на районния съд мотиви предлага същото да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

 

Касационният състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка по реда на чл.218, ал.2 от АПК на оспореното решение на Районен съд Гълъбово, прие за установено следното:

 

       Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

 

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

 

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд Гълъбово е НП № 48/ 07.12.2022г, издадено от директора на РИОСВ Стара Загора въз основа на АУАН № 48/ 17.06.2022 г., с което на „Контурглобал Марица Изток 3“ АД на основание чл. 164, ал. 1 от ЗООС е наложено административно наказание “имуществена санкция” в  размер на 10 000 лв. за нарушение на чл. 123в, т. 2 от ЗООС. Като административно нарушение са преценени обстоятелствата, че на 13 май 2022г., след постъпил в РИОСВ-Стара Загора, с вх. № КОС-11- 3433/13.05.2022 г. доклад от Системата за собствени непрекъснати измервания на емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от Изпускащо устройство № 2 за пречистване на отпадъчни газове от ЕК1 и ЕК2, с обща топлинна мощност 2444 MWth, както и докладите от 4 същата Система за собствени непрекъснати измервания за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., вкл. е установено, че за описания период ЕК1 и ЕК2, са работили 190 часа без пречиствателно съоръжение, т.е. „Контурглобал Марица Изток 3“ АД не е изпълнило Условие 9.2.18 от Комплексно разрешително № 52/2005г. (актуализирано с Решение № 52-НО-И0- А4/2О21г.), общата продължителност на експлоатация на горивната инсталация, включваща ЕК 1 и ЕК 2 към Изпускащо устройство № 2, без функциониращи пречиствателни съоръжения не може да превишава 120 часа годишно.

 

   За да потвърди обжалваното НП, Районен съд Гълъбово обосновава, че с оглед събраните по делото доказателства дружеството-касатор е осъществило всички обективни признаци на нарушението чл. 123в, т.2 ЗООС. Според съда твърдяното нарушение на Условие 9.2.18 от Комплексно разрешително №52 от 2005г. (актуализирано с Решение №52-НО-ИО-А1/2021г.) е налице, тъй като по делото е установено, че изпускащото устройство е функционирало без пречиствателни съоръжения повече от разрешените съгласно Условие № 9.2.18 от комплексното разрешително 120 часа, а именно, 189 часа и 37 минути.  За неоснователно е прието възражението, че наказващият орган е следвало да отчита превишението за периода от една година, съответстващ на календарната година. Според съда в случая правилно приложена нормата на чл.22, ал.4 от Наредбата за норми на допустими емисии на серен диоксид, азотни оксиди и прах, изпускани в атмосферата от големи горивни инсталации, от която е видно, че може да бъде избран произволен период от 12 месеца. По съображения за неприложимост на  разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН с оглед обществените отношения, които регулира ЗООС и съответно въведените от този закон задължения, нарушението не е квалифицирано като маловажен случай.

 

   Касационният състав на Административен съд Стара Загора  намира, че постановеното от районния съд съдебно решение е валидно, допустимо и правилно.

 

            Административнонаказателното обвинение срещу „Контурглобал Марица Изток 3“ АД е за неизпълнение на Условие 9.2.18 от Комплексно разрешително №52 от 2005г. (актуализирано с Решение №52-НО-ИО-А1/2021г.). Според съдържанието на НП условието задължава оператора със следното: общата продължителност на експлоатация на горивната инсталация, включваща ЕК 1 и ЕК 2 към Изпускащо устройство № 2, без функциониращи пречиствателни съоръжения не може да превишава 120 /сто и двадесет/ часа годишно. Видно от самото Комплексно разрешително /л.72 гръб от АНД № 200/ 2022г/, действащото условие 9.2.18, поставено с Решение № 52-Н0-И0-АЗ от 2017г, гласи: В рамките на всеки произволно избран период от 12 месеца общата продължителност на експлоатацията на горивната инсталация към ИУ № 2 и на горивната инсталация към ИУ № 3 без функциониращи пречиствателни съоръжения не може да превишава 120 часа. От свидетелските показания на актосъставителя се установява, че за започване на административнонаказателната процедура са взети предвид именно данни от произволно избран 12-месечен период.

 

         Редакцията на обстоятелствената част на НП не сочи на несъмнен извод, че е направен точен цитат на условие 9.2.18 от Комплексно разрешително в предходната му редакция доколкото такава не е представена по делото за сравнение. Освен това от приложеното Комплексно разрешително № 52/2005г. (актуализирано с Решение № 52-НО-И0- А4/2021г.) е видно, че условие 9.2.18 със съдържание „произволно избран период от 12 месеца“ е поставено още с Решение № 52-Н0-И0-АЗ от 2017г. Следователно за оператора обективно не би могла да възникне неяснота или съмненение за неспазването на какво свое задължение е санкциониран. Дори при използваната формулировка от администратинонаказващия орган изискването за непревишаване на работата изпускащото устройство без пречиствателни съоръжения на годишна база не може да бъде разглеждано като изискуемо за една календарна година, както твърди касаторът /очевидно разбирана от него като периода от м.януари до м.декември/. Това би следвало изрично да бъде посочено в условието на Комплексното разрешително, за да се отграничи евентуално отклонение от разпоредбата на чл.22, ал.4 от Наредбата за норми на допустими емисии на серен диоксид, азотни оксиди и прах, изпускани в атмосферата от големи горивни инсталации /приета с ПМС № 354 от 28.12.2012 г., обн., ДВ, бр. 2 от 8.01.2013 г., в сила от 8.01.2013 г/, съгласно която в рамките на всеки произволно избран период от 12 месеца общата продължителност на експлоатацията на една горивна инсталация без функциониращи пречиствателни съоръжения не може да превишава 120 часа. С тази правна норма следва да бъде съобразено задължителното съдържание на комплексното разрешително по чл.123, ал.1 от ЗООС, поради което несъстоятелно се поддържа в касационната жалба, че районният съд недопустимо се е позовал на нея. Съдът не  е разширил правната квалификация на деянието, а е обосновал направеното от него тълкуване на използваното в НП понятие „годишно“ превишение, което настоящата инстанция намира за съобразено с действащата нормативна уредба.

 

По съществото на спора правилно е прието, че вмененото административно нарушение е извършено. В приетите като доказателства по делото месечни доклади за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 от Системата за собствени непрекъснати измервания  самото дружеството-касатор е посочвало в мерни единици „часове и минути“ работата на горивната инсталация без функциониращи пречиствателни съоръжения. При сумирането им се получават посочените в обжалваното НП 189 часа и 37 минути, което безспорно надвишава разрешените му 120 часа за 12-месечния период от м. май 2021г до м. април 2023г. Наложеното наказание е в минимално предвидения размер по чл.164, ал.1 от ЗООС от 10 000лв, не са налице предпоставките за прилагане на чл.28 от ЗАНН, поради което оплакването за явната му несправедливост е неоснователно.

 

Напълно голословно, респективно също неоснователно, е и въведеното като касационно основание по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК възражение за допуснато от въззивния съд съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.348, ал.3, т.1 – т.4 от НПК вр. чл.63в от ЗАНН.

 

         С оглед изложените съображения  касационният състав намира, че решението на Районен съд Гълъбово е постановено при правилно приложение на закона. Не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна, поради което обжалваният съдебен акт следва да бъде оставен в сила.

 

         При този изход на спора на касатора не се дължат разноски.

 

   Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, изр.1, Старозагорският административен съд

 

                                                       Р  Е  Ш   И :

 

           ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 37/ 28.08.2023 г., постановено по АНД № 200/ 2022 г. по описа на Районен съд  Гълъбово.

 

                      Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                            ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                           2.