Р Е Ш Е Н И Е
№ 452/02.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският окръжен съд, гражданска колегия в публично
заседание на тринадесети ноември двехиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА ДЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТОДОР ХАДЖИЕВ
МАРИЯ ИВАНОВА - ГЕОРГИЕВА
при
секретаря Р.Р., като разгледа докладваното от съдия Тодор Хаджиев в. гр. д. № 670
по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С. А, клон България“ против Решение № 159/ 05.08.2019 г. по гр. д. № 966/2018 г. на Районен съд Харманли, с което са отхвърлени
предявените против С.Р.М. искове с правно
основание чл. 415 ГПК общо за сумата от 1560. 78 лв., от които 1031. 49 лв. –
главница, дължима по Договор за револвиращ потребителски кредит под формата на
кредитна карта Master Card № ***, 476. 93 лв. – възнаградителна лихва за периода 01.07.2016
г. – 10.11.2017 г. и 52. 36 лв. – мораторна лихва за периода 10.11.2017 г. –
11.05.2018 г.
В жалбата се правят
оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното решение. Жалбоподателят
иска да се отмени решението в обжалваната част, вместо което се постанови ново
по същество, с което да се уважат изцяло предявените искове.
Въззиваемият С.Р.М.“ не
взима становище по жалбата.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност, констатира
следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в законния двуседмичен
срок по чл. 259 ГПК от надлежна страна и против акт, подлежащ на инстанционен
съдебен контрол, поради което е допустима.
По настоящето дело не е спорно, че по силата на Договор
за потребителски паричен кредит, отпускане на раволвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта ***
от 10.11.2015 г. ищецът „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А“ е предоставил на С.Р.М. кредит в
размер на 10 000 лв. със срок на погасяване 10.11.2020 г. В съответствие с
договора за кредит „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С. А“ е издал на кредитополучателя кредитна карта № № *** с максимален
кредитен лимит от 1000 лв., активирана на 20.05.2016 г.
Видно от заключението по назначената пред районния съд
съдебно – счетоводна експертиза С.Р.М. е преустановил плащанията по нея на 01.07.2016
г., когато балансът по нея е минус 1508. 42 лв. към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК зеадължението
на С.Р.М. по кредитвната карта са в размер на
1560. 78 лв., от които 1031. 49
лв. – главница, 476. 93 лв. – възнаградителна лихва за периода 01.07.2016 г. –
10.11.2017 г. и 52. 36 лв. – мораторна лихва за периода 10.11.2017 г. –
11.05.2018 г.
Със Заповед № 355 за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК от 15.06.2018 г. по ч. гр. д. № 521/2018г. на РС Харманли е разпоредено на С.Р.М.
да заплати на банката 1560. 78 лв.,
от които 1031. 49 лв. – главница, 476. 93 лв. – възнаградителна лихва за
периода 01.07.2016 г. – 10.11.2017 г. и 52. 36 лв. – мораторна лихва за периода
10.11.2017 г. – 11.05.2018 г.
При тези факти по делото съдът направи следните правни
изводи:
По настоящето дело по категоричен начин се установи,
че между страните е налице облигационно отношение, породено от сключения
договор за револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта Master Card. Установи се също така от заключението на вещото
лице, че картата е активирана на 20.05.2016 г., а редовното й обслужване е
преустановено на 01.07.2016 г., към която дата непогасената главница е в размер
на 1031. 49 лв.
Съгласно чл. 20 от договора за кредит кредиторът може
да блокира кредитната карта при неплащане на една или повече месечни погасителни
вноски. Отблокирането се извършва след заплащане на всички дължими от
кредитополучателя суми, като при неплащане в рамките на два месеца от
последното плащане приложение намира чл. 5 от договора. Цитираната разпоредба
урежда правото на кредитора да получи обезщетение за забава върху всяка
просрочена вноска, както и автоматичното превръщане на договора в предсрочно
изискуем при просрочие на две или повече месечни вноски. Клаузата за
автоматично превръщане на договора в предсрочно изискуем с просрочието на две
или повече погасителни вноски е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД поради
противоречието й със закона, а именно чл. 60, ал. 2 ЗКИ, която изисква
уведомяване на длъжника за превръщането на кредита в предсрочно изискуем, в
който смисъл е т. 18 от ТР № 4/ 18.06.2014 по тълк.д. № 4/ 2013 г. на ОСГТК на
ВКС. В тази връзка по делото е представена покана от кредитора „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С. А“ до кредитополучателя С.Р.М. за заплащане на
дължимите по договора за револвиращ кредит вземания за главница, договорна
лихва и забава, изпратена на адреса на ответника на 22.11.2017 г., но
неполучена поради промяната на адреса. Независимо от това съдът намира, че
ответникът е надлежно уведомен за волята на кредитополучателя да направи кредита
предсрочно изискуем, тъй като длъжникът изрично се е съгласил в чл. 9 да
получава всички изявления на кредитора на посочения в договора адрес. За да си
гарантира правото да бъде информиран за всички изявления на кредитора, при
промяна на адреса кредитополучателят следва да го информира своевременно, което
не е сторил, поради което следва да търпи вредните последици от своето
бездействие. От изложеното следва, че с изпращане на поканата на 22.11.2017 г.
на адреса на длъжника банката е превърнала кредитът в предсрочно изискуем с
произтичащите от това последици – настъпване изискуемостта на непогасената към
този момент главница и на начислените възнаградителни лихви, които съгласно
заключението на вещото лице възлизат съответно на 1031. 49 лв. и 476. 93 лв. Върху непогасената главница
кредитополучателят дължи лихва за забава от датата на предсрочната изискуемост
на кредита – 22.11.2017 г. до подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 11.05.2018 г. в размер на 48. 99 лв.
За пълнота следва да се отбележи, че настоящият
съдебен състав не споделя съображенията на районния съд за отхвърляне на
исковите претенции. Приетото от първоинстанционния съд, че договорът за банков
кредит е реален, противоречи на закона. За разлика от договора за заем по ЗЗД,
при който за сключване на същия освен постигането на съгласие е необходимо и
реално предаване на парите съгласно чл. 240, договорът за банков кредит е
консенсуален, тъй като предаването на парите не е условие за пораждане на
действието му, а правна последица от сключването му (чл. 430, ал. 1 ТЗ).
Неправилно, на следващо място, районният съд е приел,
че по делото липсват доказателства, че ответникът е извършил транзакциите с
кредитната карта. От представената по делото товарителница по Заявка № 51289 е
видно, че на 26.04.2016 г. лично на С.Р.М. е връчена изпратена от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А“ пратка, за която,
въпреки липсата на описание, следва да се приеме, че съдържа кредитната карта,
за издаването на която страните са постигнали съгласие. Доказателство, че
именно ответникът е извършвал транзакции с картата е и обстоятелството, че до
01.07.2016 г. е погасил част от усвоената сума, след което е спрял да я
обслужва. Получаването на кредитната карта от кредитополучателя и извършване на
транзакции чрез въвеждането на персоналния идентификационен номер (ПИН) сочи по
категоричен начин, че ответникът е усвоил суми от разрешения кредитен лимит,
който следва да възстанови наред с уговорените възнаградителни лихви.
Не почива на закона изводът на районния съд за
нищожност на сключения между страните договор за банков кредит на основание чл.
22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от Закона за потребителския кредит. В съответствие
с изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 14 ЗПК договорът съдържа пълна
информация относно съществените за ползване на кредитната карта елементи –
данни за годишния процент на разходите (44. 90%), разходите за използване на
платежния инструмент (такси за теглене от
банкомат и за ежемесечно обслужване, размера на кредитния лимит и минималната
погасителна вноска съобразно усвоената сума. Закона за потребителския кредит не
съдържа изискване като условие за валидност на договора за кредит да бъде
описана методиката на формиране на годишния процент на разходите по кредита.
Такова изискване е налице само по отношение на референтния лихвен процент (чл.
11, ал. 1, т. 9а ЗПК) като основа за изчисляване на приложимия към договора за
кредит променлив лихвен процент съгласно § 1, т. 6 от ДР на ЗПК, но в случая
уговореният лихвен процент по кредита не е променлив, а фиксиран, поради което
не е необходимо договорът да съдържа ясна и разписана изчислителна процедура
(формула), в която се посочват видът, количествените изражения и относителната
тежест на отделните компоненти (пазарни индекси и/или индикатори).
Предвид изложеното, като е отхвърлил предявените
искове, районният съд е постановил незаконосъобразен съдебен акт, който следва
да се отмени, вместо който се постанови нов, с който предявените искове за
главницата в размер на 1031. 49 лв. и за възнаградителна лихва в размер на 476.
93 лв. се уважат изцяло, а искът по чл. 86 ЗЗД до сумата от 48. 99 лв.
Решението в частта, в която предявеният иск по чл. 86 ЗЗД е отхвърлен над
сумата от 48. 99 лв., следва да се потвърди.
При това положение
ответникът С.Р.М. следва
да заплати на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С. А“ направените
съдебни разноски в заповедното производство в размер на 81. 22 лв.
С оглед изхода на делото ответникът С.Р.М. следва да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А“
направените по делото разноски за ДТ, вещо лице и юрисконсулт в размер на 493.
78 лв.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 159/ 05.08.2019 г. по гр. д. № 966/2018 г. на Районен съд Харманли в частта, в която е
отхвърлен предявеният от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А“ против С.Р.М. иск по чл.
415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ за сумата от 1031. 49 лв. – главница, дължима по Договор за
револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта Master Card № ***, в частта, в която е отхвърлен предявеният иск
по чл. 415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 2 ТЗ за сумата от 476. 93
лв. – възнаградителна лихва за периода 01.07.2016 г. – 10.11.2017 г., както и в
частта, в която предявеният иск по чл. 86 ЗЗД е отхвърлен до сумата от 48. 99
лв. – мораторна лихва за периода 22.11.2017 г. – 11.05.2018 г., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.Р.М., ЕГН **********,***,
че дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С. А“, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. „Младост“ 4, Бизнес
Парк София, сграда 14 сумата от 1031. 49
лв. – главница, дължима по Договор за револвиращ потребителски кредит под
формата на кредитна карта Master Card № ***, сумата
от 476. 93 лв. – възнаградителна лихва за периода 01.07.2016 г. – 10.11.2017
г., както и сумата от 48. 99 лв. – мораторна лихва за периода 22.11.2017 г. –
11.05.2018 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.05.2018 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА С.Р.М. да
заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С. А“ сумата от 81. 22 лв. – разноски по ч.
гр. д. № 521/ 2018 г. на РС Харманли.
ОСЪЖДА С.Р.М. да
заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А“ направените по делото разноски в
размер на 493. 78 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.