Решение по дело №168/2019 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 396
Дата: 10 май 2019 г. (в сила от 10 май 2019 г.)
Съдия: Росен Димитров Парашкевов
Дело: 20192100500168
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 6 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

       

Номер ІІІ-39                        10.05.2019 година                       Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

                                           

БУРГАСКИ  ОКРЪЖЕН  СЪД,    Трети въззивен граждански състав                                      

На девети април                                        две хиляди и деветнадесета година

В отрито съдебно заседание в следния състав:

                                                    

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:     РОСЕН ПАРАШКЕВОВ 

                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.           КАЛИНА ПЕНЕВА

                                                           2.           КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА

 

Секретар: Жанета Граматикова

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия Парашкевов

въззивно гражданско дело номер  168 по описа за  2019 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е образувано по въззивна жалба от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, блок 53Е, вх.В, чрез пълномощник юк. Краси Ангелов против Решение № 2441 от 26.11.2018 г., постановено по гр. дело №4712/2018 г. по описа на БРС, с което съдът е отхвърлил исковете на въззивника против С.Г.В. ЕГН **********, от гр. Б., ул. „С.“ № **, за установяване със сила на присъдено нещо, че последната дължи на дружеството сумата от 2312,67 лева по сключен между страните Договор за потребителски кредит № ********** от 22.02.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 15.09.2017 г. до окончателното й изплащане, за които вземания по ч.гр.д. №1580/2018 г. на БРС е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

 Недоволство от така постановеното съдебно решение изразява въззивникът, който счита същото за неправилно. Моли съда за отмяна на решението и установяване  съществуването на претендираното вземане. Излага съображения.

В срока предвиден в ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна чрез адвокат Жени Михайлова – особен процесуален представител на С.В., с който счита постановеното решение за правилно и законосъобразно. Излага съображения. Моли съда да потвърди обжалвания съдебен акт.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 и следващите от ГПК, от легитимирано лице и е процесуално допустима.

Предявените пред Районния съд – Бургас искове са с правно основание чл.79 ал.1, във връзка с чл.86 ал.1 от ЗЗД.

СЪДЪТ, след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено следното:

Безспорно е установено по делото, че между страните е сключен на 22.02.2017 г. Договор за потребителски кредит №**********. Кредиторът е отпуснал на кредитополучателя кредит в общ размер от 950,00 лева, като кредитополучателя се е задължил да върне сумата съгласно представения по делото Погасителен план към договор за потребителски кредит. С договора за кредит въззиваемата страна се е задължила да върне и сумата от 949,92 лева, представляваща стойност на допълнителни услуги към договора за кредит.

Производството по делото първоначално е започнало по подадено от въззивната страна заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу С.Г.В., като със Заповед №786/06.03.2018 г. по ч.гр.д. № 1580/2018 г. на БРС съдът е разпоредил длъжницата да заплати на дружеството–ищец сумата от 2312,67 лева – главница, дължима по договор за потребителски кредит, сумата от 5,84 лева – законна лихва за периода от 17.04.2017 г. до 05.07.2017 г. /последната не е включена в предявения иск по чл.422 от ГПК/, както и съдебно-деловодни разноски от 96,37 лева, от които 46,37 лева – заплатена държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение. Съдът е указал на заявителя да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от съобщението и въззивникът е подал искова молба.

Видно от представените по делото доказателства и представения Погасителен план общият размер на задълженията на въззиваемата възлиза на сумата от 2359,44 лева, в която сума се включват и допълнителните услуги и договорна лихва, като съгласно договора страната се е задължила да погаси задължението си за 24 месеца на равни месечни вноски от по 98,31 лева. Съгласно погасителния план месечната вноска по кредита касаещ получената парична сума от 950,00 лева възлиза на 58,73 лева, а месечната вноска по закупения пакет допълнителни услуги – на сумата от 39,58 лева. Съгласно плана последната вноска е следвало да бъде погасена на 16.03.2019 г.

Няма спор по делото, че кредитът е изцяло усвоен от въззиваемата.

Спорният момент по делото е свързан с дължимостта на претендираната от „Профи Кредит България“ ЕООД сума по предявения облигационен иск.

Що се отнася до закупените допълнителни услуги от въззиваемата, изразяващи се в: приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; възможност за смяна на дата на падеж и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства, съгласно подписаното от страните споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, е нищожно и не е породило правни последици. Това е така, тъй като съгласно чл.19 ал.4 от ЗПК е установен лимит на годишния процент на разходите и предоставената допълнителна услуга не представлява „услуга“ по смисъла на закона. На практика тази услуга кумулира задължения от страна на въззиваемата, свързани с допълнителни средства за заплащане, които не съставляват нито предоставени средства от страна на заемодателя, нито възможност за облагодетелстване на страната. Това противоречи на чл.21 и чл.11 ал.2 от ЗПК и е сума невключена в годишния процент на разходите по чл.19 ал.1 от ЗПК. В този смисъл, настоящата съдебна инстанция намира, че претенцията за сумата от 949,92 лева е недължима поради нищожност и в този смисъл постановеното решение в тази му част е правилно и законосъобразно, като направените оплаквания във въззивната жалба са неоснователни.

По отношение на претенцията, касаеща сумата по отпуснатия кредит от 950,00 лева, платим на 24 месечни вноски от 58,73 лева и възлизащ на сумата в размер на 1409,52 лева, първоинстанционният съд е приел, че същата не се дължи към момента на предявяване на претенцията, тъй като е приложил Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и е счел, че не е спазена т.18 от тълкувателното решение, сочеща на задължение на кредитора да уведоми кредитополучателя за предсрочната изискуемост на вземането в следствие на неплащане на определен брой дължими вноски. Действително по делото е установено, че въззиваемата е заплатила само една месечна вноска в размер на сумата от общо 53,96 лева /46,77 лева и 7,19 лева – дължима лихва/. Настоящата съдебна инстанция намира, че правилата за предсрочна изискуемост на банковия кредит – т.18 от Тълкувателно решение №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, са приложими и за кредити отпуснати от небанкови институции, каквато е „Профи Кредит България“ ЕООД. В този смисъл са мотивите на решение № 200 от 18.01.2019 г. по т.д. №665/2018 г. на ВКС ТК, Първо т.о. Следва обаче да бъде съобразена и практиката наложена с Тълкувателно решение № 8 от 02.04.2019 г. на ВКС по тълк.дело №8/2017 г. ОСГТК, съгласно което „е допустимо предявения по реда на чл.422 ал.1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ. Предявеният по реда на чл.422 ал.1 от ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК.“ В този смисъл, в случая съгласно представения погасителен план, задълженията следва да бъдат изцяло погасени до 16.03.2019 г., поради което настоящата съдебна инстанция намира, съобразно цитираната по-горе практика на ВКС, че задължението на въззиваемата С.В. възлиза на сумата от 1409,52 лева, намалена с платената първа вноска на 16.04.2017 г., възлизаща на 53,96 лева, или дължимата от нея сума към кредитора възлиза на 1355,56 лева, до който размер претенцията е основателна и доказана. В останалата част до претендираните 2312,67 лева искът следва да бъде отхвърлен. На особеният представител – адвокат Михайлова следва да се изплати сумата от 300,00 лева.

По отношение на направените разноски: на дружеството следва да бъде присъдена сумата от 46,37 лева – държавна такса и 50.00 лева – юрисконсултско възнаграждение по заповедното производство. Що се отнася до искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че такова следва да бъде определено, но не в размер на по 300.00 лева за инстанция, а по 100,00 лева, и съобразно уважената част на иска, на дружеството следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 522,84 лева.

По изложените съображения, Бургаският окръжен съд

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

  

ОТМЕНЯВА Решение № 2441 от 26.11.2018 г., постановено по гр. дело №4712/2018 г. по описа на Районен съд – Бургас в частта, с която е отхвърлена претенцията на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и  адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, блок 53Е, вх.В, чрез пълномощник юк. Краси Ангелов, против С.Г.В. ЕГН **********, от гр. Б., ул. „С.“ № **, за сумата в размер на 1355,56 лева, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и  адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, блок 53Е, вх.В, чрез пълномощник юк. Краси Ангелов, че С.Г.В. ЕГН **********, от гр. Б., ул. „С.“ № **, дължи на дружеството сумата от 1355,56 лева по сключен между страните Договор за потребителски кредит №30117373089/22.02.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.03.2018 г., за което вземане по ч.гр.д. №1580/2018 г. на БРС е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

 

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.

 

ОСЪЖДА С.Г.В. ЕГН **********, от гр. Б., ул. „С.“ № **, да заплати на Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и  адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, блок 53Е, вх.В, чрез пълномощник юк. Краси Ангелов, сумата от 96,37 лева, представляваща разноски по заповедното производство.

 

ОСЪЖДА С.Г.В. ЕГН **********, от гр. Б., ул. „С.“ № **, да заплати на Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и  адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, блок 53Е, вх.В, чрез пълномощник юк. Краси Ангелов, сумата от 522,84 лева, представляваща разноски по делото.

 

ОПРЕДЕЛЯ на адвокат Жени Михайлова – особен представител на С.Г.В., възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 300 лева, платим от внесения депозит.

 

            Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                   ЧЛЕНОВЕ:        1.

 

 

                                                                               2.