МОТИВИ към присъда № 184/03.12.2018 г.
по НОХД № 311/2018 год. по описа на ТнРС
С обвинителен акт по прокурорска преписка № 166/2018
год., по досъдебно производство № 362ЗМ-57/2018 год. по описа на РУ на МВР
гр.Тутракан, Тутраканска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу:
М.М.Г., ЕГН: **********, ***, за това, че на 14.03.2018 г. в
с. ****, като непълнолетен, но разбиращ свойството и значението на извършеното
и можещ да ръководи постъпките си по разумни подбуди, в съучастие със С.Ш.Ш. и Д.
Р.Д. ***, като извършител, противозаконно унищожил чужда движима вещ –
стъклопакет на прозорец на МПС – автобус, марка *** с рег. № *** на стойност
4 436.00 лв., собственост на „ГЛОБАЛ БИОМЕТ“ ЕООД гр. София, ЕИК ***, с
управител В.Г.А., с което е осъществил
престъпление по чл. 209, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 и чл. 26, ал. 1 от НК.
Д. Р.Д., ЕГН: **********, роден на *** ***, ***, за това, че
на 14.03.2018 г. в ***, като непълнолетен, но разбиращ свойството и значението
на извършеното и можещ да ръководи постъпките си по разумни подбуди, в
съучастие със С.Ш.Ш. *** и М.М.Г. ***, като извършител, противозаконно унищожил
чужда движима вещ – стъклопакет на прозорец на МПС – автобус, марка *** с рег.
№ *** на стойност 4 436.00 лв., собственост на „ГЛОБАЛ БИОМЕТ“ ЕООД гр. София,
ЕИК ***, с управител В.Г.А., с което е
осъществил престъпление по чл. 209, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 и чл. 26,
ал. 1 от НК.
С.Ш.Ш., ЕГН: **********, роден на *** ***, ***, за това, че
на 14.03.2018 г. в ***, като непълнолетен, но разбиращ свойството и значението
на извършеното и можещ да ръководи постъпките си по разумни подбуди, в
съучастие със Д. *** и М.М.Г. ***, като извършител, противозаконно унищожил
чужда движима вещ – стъклопакет на прозорец на МПС – автобус, марка *** с рег.
№ *** на стойност 4 436.00 лв., собственост на „ГЛОБАЛ БИОМЕТ“ ЕООД гр. София,
ЕИК ***, с управител В.Г.А., с което е
осъществил престъпление по чл. 209, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 и чл. 26,
ал. 1 от НК.
В хода на съдебното производство представителят на
обвинението поддържа повдигнатото обвинение на подсъдимите М.М.Г., Д. Р.Д. и С.Ш.Ш.
за извършеното от тримата престъпление по чл. 216, ал. 1 във връзка с чл. 20,
ал. 2 и чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК като фактическа и правна квалификация, като
го намира за доказано по несъмнен и категоричен начин. Пледира за осъдителни
присъди като предлага наказанието на подсъдимите Г., Д. и Ш. да е по вид
„Лишаване от свобода” за срок от около шест месеца, което на основание чл. 69
във връзка с чл. 66 от НК да отложи за изпитателен срок от около две години,
предвид тяхната непълнолетна възраст. Предлага също така на основание чл. 58а
от НК да се редуцира наложеното наказание с 1/3. Тримата са неосъждани, нямали
са противообществени прояви досега, но причината прокуратурата да иска такова
наказание е високата степен на обществена опасност на извършеното от тях
деяние. Подсъдимите са заявили, че нямат възможност да възстановят щетата на
пострадалото юридическо лице. Прокуратурата моли направените по делото разноски
да бъдат заплатени за всеки един поотделно от осъдените лица.
Подсъдимите са
заявили, че напълно признават фактите и обстоятелствата, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласяват да не се събират
доказателства за тези факти. Съжаляват за извършеното от тях. Ползвайки правото
си на последна дума подсъдимите молят за минимално наказание.
В съдебно заседание защитника на тримата подсъдими
адв. Н.Д. прави искане за разглеждане на делото по правилата на глава XXVII от
НПК. Тя поддържа становището на представителя на обвинението, като моли за
наказание към минималното, тъй като подзащитните и са непълнолетни, не са
осъждани и нямат противообществени прояви досега. Счита, че поисканото от
представителя на обвинението наказание ще изиграе своята превантивна роля.
Представителят на Районна прокуратура гр. Тутракан
изразява съгласие за разглеждане на делото по този ред.
Съдът се произнесе с определение наказателното
производство по делото да продължи по реда на чл. 371, т. 2 от НПК.
С определение в съдебно заседание, след направените от
подсъдимите признания на фактите и обстоятелствата, изнесени в обвинителния акт
и след като съдът констатира, че тези самопризнания се подкрепят от събраните в
досъдебното производство доказателства, обяви, че при произнасяне на присъдата
си, ще се позове на същите, без да събира доказателства за тях.
Като анализира събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди становището на страните, съдът прие
за установено с обвинителния акт от фактическа страна следното:
Подсъдимият М.М.Г. е роден на ***
***, ***.
Подсъдимият Д. Р.Д. е роден на ***
***, ***.
Подсъдимият С.Ш.Ш. е роден на ***
***, ***.
Тримата непълнолетни обвиняеми Г.,
И. и Ш. са приятели. Г. живее със своята баба в с. Сокол, общ. Главиница, а
другите две момчета в с. Зафирово, Д. със своята майка, а Ш. със своята баба.
На 14.03.2018 г. и тримата
подсъдими били в с. Зафирово. Св. В.Н.С. от гр. София работел като шофьор на
автобус във фирма „Глобал Биомет“ ЕООД гр. София.
На 14.03.2018 г. поел
управлението на един от новозакупените автобуси на фирмата като превозвал
пътници по линията София – Силистра. В автобуса били двама шофьори, но св. С.
управлявал автобуса до крайната точка гр. Силистра, като колегата му щял да
поеме курса обратно. Пътуването с пътниците протичало нормално, като след
последното спиране в участъка от гр. Тутракан за гр. Силистра продължили със
седем пътника – двама мъже и пет жени, които пътували до крайната точка гр.
Силистра. Същите били седнали в предната и средната част на автобуса. Св. С. около
21:30 ч. управлявайки автобуса навлязъл в с. Зафирово, обл. Силистра, като се
движел по главния път, който минавал през селото. Когато достигнал участъка
преди голямото осветено кръстовище, където била спирката, точно преди
преброителните камери чул силен шум, който оприличил като взрив. Помислил си,
че е спукал гума, намалил скоростта и спрял автобуса. Паркирал автобуса на
известно разстояние след камерите, плътно вдясно, пуснал аварийните и излязъл
навън да види какво се е случило. Установил, че шумът бил от счупено стъкло на
автобуса, което било ляво странично стъкло, като същото представлявало
стъклопакет – трети по ред от задната част на автобуса към предната бил счупен.
В десния му ъгъл имало дупка с диаметър около дванадесет – петнадесет
сантиметра, явно от хвърлен камък от неизвестно за него лице. Вътрешното стъкло
било цяло, но външното стъкло продължило да се напуква и чупи на парченца, като
отвора се увеличил. Веднага звъннал на тел. ***. Същият твърди, че със
сигурност били поставени в риск живота и здравето на пътниците, но същите не са
пострадали. Било тъмно и не възприел кой е счупил стъклото на автобуса.
Използвайки прожектор, забелязал камък в лявата лента за движение. Пътното
платно било чисто, без неравности, дупки и пр.По преценка,
на свидетеля, камъкът отговарял на първоначалния диаметър на отвора,
направен в стъклопакета на автобуса.
След проведени бързи ОИМ се
установило, че извършители на престъпното деяние са непълнолетните лица М.М.Г.
– на 15 год, С.Ш.Ш. – на 15 год. и Д. Р.Д. – на 14 год.
Разпитани в качеството на
свидетели са част от пътниците, возили се в автобуса. В качеството на
свидетел-пострадал е разпитан св. В.Г.А. ***, управител на фирма „Глобал
Биомет“ ЕООД гр. София.
Разпитани са близките на
подсъдимите съобразно разпоредбите на глава XXX от НПК.
В качеството на обвиняеми са
привлечени тримата непълнолетни лица М.М.Г., С.Ш.Ш. и Д. Р.Д., първият живущ ***,
а останалите двама в с. Зафирово, обл. Силистра. Всички процесуални действия са
извършени в присъствието на надлежно назначеният им служебен защитник адв. Н.Д.
***, както и представител ИДПС при РУ – Тутракан. Същите правят пълни
самопризнания, като обясненията им съвпадат и са идентични. Те описват следната
фактическа обстановка:
На 14.03.2018 г. обв. М.Г. ***
със своите приятели – обв. С.Ш. и обв. Д.Д.. През деня играли футбол до около
14:00 ч. След това се прибрали по домовете си, като около 19:00 ч. отново се
събрали заедно. Отишли у обв. Д. да гледат филм. Гледали филм до тъмно. Около
21:00 ч. по тъмно и тримата излезли от домът на приятеля си, като обв. Г. и
обв. Д. имали намерение да ходят в училище да тренират, но обв. Ш. им казал да
се върнат и предложил да отидат тримата да хвърлят камъни по камиони, които
минавали по главния път през с. Зафирово за гр. Силистра. И тримата се
съгласили и отишли до газ-станцията, която не работела, като взели по един
камък в ръцете си. Там до тази газ-станция имало натрупана камара с камъни.
Чакали да мине камион. Първо минал един камион, като и тримата хвърлили по един
камък по камиона. Не могли да го улучат, тъй като той преминал много бързо.
Останали да чакат да мине друг камион. Такъв не минал. След известно време
тримата обвиняеми чули шум, след което непосредствено видели светещи фарове на
автомобил, от който автомобил се издавал голям шум, приближавайки се към тях.
Неизвестният за тях автомобил се движел в посока за гр. Силистра по главния път,
минавайки през селото им. Същите отново взели по един камък в ръцете си и
когато минал този автомобил, едновременно и тримата хвърлили всеки своя камък.Чуло
счупване на стъкло. Те видели, че след удара автомобила намалил скоростта си и
спрял.И тримата възприели, че това бил голям автобус. Не могат да го опишат по
индивидуализиращи белези, тъй като било доста тъмно през нощта. Веднага и
тримата избягали и се скрили в дома на обв. Д.. Постояли около час там, след
което отново се върнали на главния път и наредили камъни, напречно на пътя.
Камъните взели от същата камара, която била наблизо. Изчакали да мине
автомобил. Впоследствие минал такъв, водача му като видял камъните на ПП,
спрял, отместил ги настрани и продължил по пътя си. Впоследствие тримата
непълнолетни обвиняеми върнали камъните от платното на мястото от където ги
взели, като част от тях хвърлили в близката канавка. На следващия ден същите
били установени като извършители на престъпното деяние.
Описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява от събраните в хода на досъдебното производство доказателства:
Протоколи за оглед на местопроизшествието от 14.03.2018 г., 15.03.2018 г.;
Фотоалбуми от 14.03.2018 г., 15.03.2018 г.; Постановление за оказване на
съдействие от органите на МВР на основание чл. 218, ал. 2 от НПК гр. Тутракан
от 14.03.2018 г. с прикрепени към него: Заверено фотокопие на Свидетелство за
регистрация – част I и част II на МПС автобус, рег. № СВ 2523 МВ, Фотокопие за
удостоверение за техническа изправност на ППС – МПС автобус, рег. № СВ 2523 МВ,
протокол за периодична проверка, Фотокопие на застрахователна полица,
предназначена за ППС – МПС автобус, рег.
№ СВ 2523 МВ, контролен талон, застраховка „Гражданска отговорност“ и Заверено
фотокопие на сертификат и лиценз за международен автобусен превоз на пътници,
маршрутно разписание.; Протокол за разпит на св. В.Н.С. от 14.03.2018 г.;
Сведения от подсъдимите.; Протокол за разпит пред съдия от 15.03.2018 г. по ЧНД
№ 130/2018 г. по описа на ТнРС на обв. Д. Р.Д.; Характеристични данни за обв. Д.;
Характеристични данни за обв. Г.; Характеристични данни за обв. Ш.; Протоколи
от разпит на свидетели; Заключение по извършена ценова експертиза;
Справка-декларация за вписването, квалификацията и възнаграждението на вещото
лице В.Г.А. от 21.03.2018 г.; Комплексна СПЕ на подс. Ш., Г. и Д.;
Справки-декларация за вписване, квалификация и възнаграждение на вещото лице
Галина Василева Порязова; Справки-декларация за вписване, квалификация и
възнаграждение на вещото лице д-р Милена Симеонова Русчева; Автобиография на М.М.Г.;
Декларация за семейно и материално положение на М.М.Г.; Справки за съдимост на М.М.Г.;
Справки за съдимост на С.Ш.Ш.; Автобиография на С.Ш.Ш.; Декларация за семейно и
материално положение на С.Ш.Ш.; Справки за съдимост на Д. Р.Д.; Автобиография
на Д. Р.Д.; Декларация за семейно и материално положение на Д. Р.Д..
При така
установената и възприета фактическа обстановка съдът направи и своите изводи от
правна страна:
От обективна страна
подсъдимите М.М.Г., Д. Р.Д. и С.Ш.Ш.,са осъществили всички елементи на чл.216
ал. 1 от НК, като на 14.03.2018 г., в с. Зафирово, обл. Силистра, по ул. „Трети
март“, като непълнолетни, но разбиращи свойството и значението на извършеното и
можещи да ръководят постъпките, си по разумни подбуди, в съучастие като съизвършители, противозаконно унищожили чужда движима вещ –
стъклопакет на страничен прозорец на МПС – автобус, марка *** с рег. № *** на
стойност 4 436.00 лв., собственост на „ГЛОБАЛ БИОМЕТ“ ЕООД гр. София, ЕИК ***,
с управител В.Г.А..
От субективна
страна, деянието е извършено от подсъдимите с пряк умисъл. Съзнавали са
обществено опасния характер на деянието, желаели са настъпването на обществено
опасните последици и са извършили всичко, зависещо от тях, за да настъпят те.
Съдът счита, че причини за
извършване на престъплението са ниското правосъзнание на подсъдимите,
незачитане на чуждата собственост, незачитане на установения в страната правов
ред.
Предвид
горното,съдът призна подсъдимите Г., И. и Ш. за виновни в извършване на
14.03.2018г. в с.Зафирово на престъпление по смисъла на чл.216 ал. 1 от НК.
Определяйки вида и
размера на наказанието, като смекчаващи вината обстоятелства съдът взе предвид чистото
им съдебно минало, критичното отношение на подсъдимите към извършеното от тях,
оказаното от тях съдействие за установяване на обективната истина в двете фази
на наказателното производство, улеснявайки по този начин разследващите по
досъдебното производство. Като отегчаващо вината обстоятелство съдът приема
изключителната дързост на извършване на деянието.
Воден от горното,съдът
наложи на подсъдимия М.Г. наказание по вид „Лишаване от свобода” за срок от
шест месеца изтърпяването на което на основание на основание чл. 69 от НК
отлага за срок от две години.Предвид разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК,
съдът намали наложеното на подсъдимия Г.
по правилата на чл. 58а, ал. 1 от НК, наказание „Лишаване от свобода” с една
трета,като определи окончателно такова „лишаване от свобода” за срок от четири месеца
изтърпяването на което на основание на основание чл. 69 от НК отлага за срок от
две години.
Воден от
горното,съдът наложи на подсъдимия Д. Р.Д. наказание по вид „Лишаване от
свобода” за срок от шест месеца изтърпяването на което на основание на
основание чл. 69 от НК отлага за срок от две години.Предвид разпоредбата на чл.
373, ал. 2 от НПК, съдът намали наложеното на подсъдимия Д. по правилата на чл. 58а, ал. 1 от НК,
наказание „Лишаване от свобода” с една трета,като определи окончателно такова
„лишаване от свобода” за срок от четири месеца изтърпяването на което на
основание на основание чл. 69 от НК отлага за срок от две години.
Воден от
горното,съдът наложи на подсъдимия С.Ш.Ш. наказание по вид „Лишаване от
свобода” за срок от шест месеца изтърпяването на което на основание на
основание чл. 69 от НК отлага за срок от две години.Предвид разпоредбата на чл.
373, ал. 2 от НПК, съдът намали наложеното на подсъдимия Ш. по правилата на чл. 58а, ал. 1 от НК,
наказание „Лишаване от свобода” с една трета,като определи окончателно такова
„лишаване от свобода” за срок от четири месеца изтърпяването на което на
основание на основание чл. 69 от НК отлага за срок от две години.
Съдът намира, че
така наложените по вид и размер наказания съответстват на обществената опасност
на деянието и на дееца и с изтърпяването им ще бъдат постигнати целите на
генералната и индивидуална превенция.
Съдът осъди подсъдимия М.М.Г. да
заплати по сметка на ОД на МВР гр. Силистра направените в ДП разноски в размер
на 351.90 лева /триста петдесет и един лева и деветдесет стотинки/, както и да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС – Тутракан сума в
размер на 5.00 лева /пет лева/, представляваща държавна такса в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
Съдът осъди подсъдимия Д. Р.Д. да
заплати по сметка на ОД на МВР гр. Силистра направените в ДП разноски в размер
на 328.44 лева /триста двадесет и осем лева и четиридесет и четири стотинки/,
както и да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС –
Тутракан сума в размер на 5.00 лева /пет лева/, представляваща държавна такса в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Съдът осъди подсъдимия С.Ш.Ш. да
заплати по сметка на ОД на МВР гр. Силистра направените в ДП разноски в размер
на 351.90 лева /триста петдесет и един лева и деветдесет стотинки/, както и да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС – Тутракан сума в
размер на 5.00 лева /пет лева/, представляваща държавна такса в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
Съдът, на основание чл. 309, ал. 4 от НПК отмени
взетата по отношение на подсъдимия М.М.Г. мярка за неотклонение „Под надзор на
ИДПС“, предвид наложеното наказание.
Съдът, на основание чл. 309, ал. 4 от НПК отмени
взетата по отношение на подсъдимия Д.Р.Д. мярка за неотклонение „Под надзор на
ИДПС“, предвид наложеното наказание.
Съдът, на основание чл. 309, ал. 4 от НПК отмени
взетата по отношение на подсъдимия С.Ш.Ш. мярка за неотклонение „Под надзор на
ИДПС“, предвид наложеното наказание.
Съдът счита, че с произнесената присъда ще бъдат
постигнати целите на личната и генералната превенция, предвидени в чл.36 от НК.
Съдът произнесе ПРИСЪДАТА въз основа на изложените
съображения.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
(Спас Стефанов)