Р Е Ш Е Н И Е
№ 281
гр. Велико
Търново, 10.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, в съдебно заседание на двадесет и
шести ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНКА ДАБКОВА
КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
При участието на секретаря М.Н.и прокурора от ВТОП Весела Кърчева разгледа
докладваното от съдия Калчев касационно
НАХД № 10184/2021 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от Закона за административните нарушения и наказания.
Постъпила е касационна жалба от „Крима пласт“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, чрез ***Н. Б., срещу Решение № 14/14.05.2021 г., постановено по НАХД № 48/2021 г. по описа на Районен съд гр. Свищов, с което е потвърдено Наказателно постановление № 389371-F424881/13.12.2018 г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в Централно управление на Национална агенция за приходите /ЦУ на НАП/. Релевират се оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на закона, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Касаторът твърди, че обектът не е работил поради приключването на летния сезон и не е продавал напитки на проверяващите, а ги е почерпил, като е била осъществена провокация към данъчно нарушение. Претендира приложимост на чл. 28 от ЗАНН с оглед липсата на настъпили вредни последици. Иска отмяна на решението и потвърденото с него НП.
Ответникът по
касационната жалба – ЦУ на НАП, чрез пълномощника си оспорва жалбата като
неоснователна в представен писмен отговор. Претендира разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава заключение за неоснователност на жалбата.
Настоящият състав на Административен съд – Велико Търново, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, както и след служебна проверка, на основание чл. 218, ал. 2 АПК, за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:
Жалбата е подадена от надлежна страна-участник във въззивното производство, в законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима.
Съгласно чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК. Чл. 218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото касационно дело, съдът намира касационната жалба за основателна, тъй като оспорваното решение е валидно, допустимо, но неправилно. Аргументите на съда за този извод са следните:
С Решение № 14/14.05.2021 г., постановено по НАХД № 48/2021 г. по описа на Районен съд гр. Свищов е потвърдено Наказателно постановление № 389371-F424881/13.12.2018 г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново, с което на „Крима пласт“ ЕООД, за нарушение на чл. 118, ал. 4 вр. чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ и на основание чл. 185, ал. 2 вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева. За да постанови този резултат районният съд е приел, че при издаването на АУАН и НП не са допуснати процесуални нарушения. Посочил е от фактическа страна, че при извършена проверка от контролните органи на 13.10.2018 г. в 14,55 ч. в Комплекс "Манастирски чешми", включващ къщи и стаи за гости, летен ресторант, детски кът и зимен ресторант, находящи се в гр. Свищов, местност "Манастирски трап", стопанисван от „Крима пласт“ ЕООД, двете проверяващи се представили като потенциални клиенти, които искат да наемат къща за гости за предстоящо мероприятие, консумирали напитки, които заплатили на управителя Л.И.Д.. Същият приел парите им, но не издал касова бележка от ФУ на търговския обект. След това двете свидетелски се легитимирали и извършили проверката, при която се установило, че в търговския обект не се съхранява Паспорт на наличното монтирано фискално устройство. Такова не е представено от управителя и на 16.10.2018 г. при явяването му в НАП. От правна страна съдът е приел, че с поведението си търговецът е нарушил разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредбата. Отхвърлил е възраженията на жалбоподателя за несъставомерност на нарушението, поради обстоятелството, че свидетелките – служители на НАП са консумирали на терасата на семейната му къща, тъй като съгласно определението в § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС, "търговски обект" е всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби, а освен това консумацията или не на напитки и къде точно се е състояло това няма отношение към нарушението, за което е сакнционирано дружеството. Въззивният съд е посочил, че представянето на дубликат на Паспорт на електронен касов апарат DP-150 KL в съдебно заседание на 28.04.2021 г. не изключва съставомерността на процесното нарушение. Съдът е изложил мотиви, че правилно е определена санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 2 вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, а в конкретната хипотеза не може да намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не е налице маловажност на случая.
Настоящият касационен състав намира решението за правилно. Съдът е изследвал подробно и е обсъдил аргументирано фактическата обстановка, която изцяло се подкрепя от събраните по делото писмени и гласни доказателства, във връзка с което е направил законосъобразни правни изводи, които се споделят от настоящата касационна инстанция. Обстойно са коментирани наведените от санкционираното лице възражения и са изложени правилни правни изводи, поради което съдът не намира за необходимо да ги преповтаря
В оспореното решение предмет на контрол е било НП, което санкционира касатора за нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. По силата на тази разпоредба лицето по чл. 3 от Наредбата със стационарен търговски обект съхранява в търговския обект: паспорта на ФУ, с изключение на случаите по чл. 14, ал. 3 и чл. 50, ал. 6. Проверката на служители на ответника по касация е констатирала липсата в търговския обект на паспорта на ФУ, като същото безспорно не е било обект на експертиза, нито е било на ремонт. Разпоредбата на чл. 42, ал. 1 от Наредбата касае само и единствено задължението за съхранение на документи, което включва съхраняването на паспорта на ФУ. Изискването да се съхранява в обекта паспорта на ФУ няма никакво отношение и връзка с това работи ли обекта, издават ли се касови бонове при покупка и прочие. За това всички възражения на касатора свързани с тези въпроси са ирелевантни за процесното нарушение и е безпредметно да се обсъждат факти и събрани доказателства от въззивния съд във връзка с тях. Касае се за неизпълнение на формално изискване за съхранение на документ в търговския обект, което не е свързано с отчитане на приходите от продажби от този обект. Целта на законовото изискване за съхранение в обекта на посочения документ е да бъде гарантирана възможността във всеки един момент да може да бъде извършена проверка за вида, техническите характеристики и експлоатационната годност на устройството, лицето извършващо сервизно обслужване и ремонт, и пр. В хода на проверката касаторът е заявил, че всички документи за обекта се съхраняват другаде, но не е представил същите, нито е посочил конкретно къде се намират тези книжа. В самата касационна жалба един път се твърди, че необходимите документи се съхраняват в счетоводството, а друг път – в офиса на дружеството, но очевидно паспорта на ФУ не се съхранява в търговския обект. Едва при повторното разглеждане на делото от въззивния съд е бил представен дубликат на паспорта на ФУ /което означава, че паспортът е бил загубен, повреден или унищожен – чл. 21, ал. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г./, при което не може да се приеме възражението за маловажност на деянието, тъй като извършеното нарушение нито е отстранено незабавно, нито се отличава с по- ниска степен на обществена опасност от други нарушения от същия вид.
С оглед всичко гореизложено, настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон.
Предвид изхода на спора е основателно искането на ответника по касация за присъждане на разноски за касационната инстанция. На основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, касаторът следва да заплати на ответника деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение, но в размер на 80 лева, като размерът е определен по реда на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, като се отчитат посочените там размери и липсата на осъществено процесуално представителство в съдебно заседание.
Водим от
горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 14/14.05.2021 г., постановено по НАХД № 48/2021 г. по описа на Районен съд гр. Свищов.
ОСЪЖДА „Крима пласт“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Свищов, ул. „Акад. Ал. Божинов“ № 4, бл. 9, вх. В, ет 2, ап. 35, с ЕИК *********, да заплати на Национална агенция по приходите гр. София съдебно-деловодни разноски в размер на 80 (осемдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.