О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ………. / 07.04.2021
г. , гр.Варна
Варненски районен съд,
ХІ състав в закрито заседание , в
състав:
Районен съдия: МИРОСЛАВА ДАНЕВА
като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 21014
по описа на ВРС за 2019 год. по
описа на ВРС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод предявени от
ищеца
П.С.П. ЕГН ********** , с адрес:
***.»Възраждане» № 16, вх.4, ет.5, ап.82 срещу ответника
ОБЩИНА ВАРНА , с адрес: гр. Варна, бул. „Осми Приморски полк" №
43, представлявана от кмета Иван Николаев Портних отрицателен установителен иск с
правно основание чл.124 ал.1 от ГПК за постановяване на съдебно
решение, с което да се приеме за
установено в отношенията между страните,че ОТВЕТНИКЪТ
НЕ Е СОБСТВЕНИК на следния недвижим имот, а именно:
поземлен имот с
идентификатор 38354.502.255, находящ се в с.Константиново, община Варна, област
Варна, по кадастралната карта и кадастралните регистри , одобрени със Заповед
РД-18-1897/27.11.2018г. на Изпълнителния директор на АКГГ , с адрес на
поземления имот: с.Константиново, п.к. 9152, ул.Вилна зона Лазур , с площ от
1062 кв.м. , с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на
трайно ползване : за вилна сграда , при съседи: 38354.502.256; 38354.502.270;
38354.502.254 ; 38354.502.250; 38354.502.249.
Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на
установителния иск, навеждайки следните фактически твърдения: твърди,че правният
интерес от предявяване на настоящите искове произтича от следните
обстоятелства:
Излага се, че процесният недвижим имот е
собственост на ищеца, като същият го е придобил въз основа на изтекла
придобивна давност , като давностното владение е осъществено в периода от 1993
г. до предявяване на исковата молба, по повод на която е образувано настоящото
производство.
Твърди се, че след като ищецът еподал в Община Варна заявление за обстоятелствена проверка за
признаване правото на собственост с peг. № АУ048663 ВН/17.05.2019 г.
, получил удостоверение peг. № АУ048663ВН_017ВН/04.09.2019 г.
, че за имота има съставен АОС
№10199/02.08.2019 г. на Община Варна.
Излага се, че процесният недвижим имот е собственост на майката на ищеца
Райка Андонова Тодорова , която от своя страна го има по наследство от баща си
Андон Николов Тодоров , починал на 22.06.1994г., а той от своя баща Никола
Андонов Тодоров , починал на 26.02.1959 г. Последният е притежавал имота, съгласно нотариален акт том II, № 53, рег.2186,
дело322/1938 г. В него е описана нива в местността "Клисалъка от 5.2 дка
при граници : Никола И., Никола Петров, път, Тодор Георгиев и нива в
м."Клисалъка" от 8.9 дка при граници: Тодор Георгиев, Никола Андонов,
Никола Петров, път. Видно от границите и съседите , това е била една цяла нива
от 14.100 дка . Целият имот е бил заявен за реституция с преписка Вх. № 389 /
23.10.1991 г. първоначално в ПК-Белослав, а в последствие , когато землището на
с. Константиново преминава, към Община Варна , в ПК - Варна. Имотът, чиято
реституция е заявена е нивата от 3,300 дка, шеста категория, м землището на с.
Константиново, местността „Лазур", бивша „Ешекчия" в терен по
параграф 4 от ЗСПЗЗ. През пролетта на 1993 год. съвместно с представители на ПК
Белослав се били определени старите имотни граници на нивата и с останалите
наследници са направили неформално разпределение на ползването и владението в
очакване на издаването на окончателния реституционен акт за възстановяване на
собствеността. За процесния имот, който е бил определен за временно ползване и
владение на майката на ищеца, и който тя му е предоставила , я нямало
ползватели , които да предявят основателни претенции и ищецът го владее
необезпокоявано от тогава до настоящия момент.
След многократни опити се снабдили с Решение № 1133/16.08.2004 г. на ПК за
възстановяване на собствеността върху част от нивата с площ 3300 кв.м, като от
това решение ищецът владее и претендира само за 1062 кв.м , съгласно
представената по делото скица. По данни на другите наследници е постановено и
Решение № 1133/16.08.2004 г., с което се „възстановява" , а в
действителност признава правото да се възстанови собствеността на наследниците
на нивата от 3,300 дка в местността „Лазур" . За вилна зона „Лазур"
/бивша местност Ешекчия/, в землището на с. Константиново и до сега няма
възлагане за изработване на ПНИ , също така няма и изготвен ПКП за старите
имотни граници . На практика е признато , но не е възстановено правото на
собственост върху имот, находящ се в терен по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, за който все
още не е издадена заповед по § 4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ. Производството по
възстановяване на земите, попадащи в терени по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ е уредено в две
фази -първо се постановява решение за признаване на правото на собственост при
условията на § 4-4л ПЗР на ЗСПЗЗ, в което се описва размера и местността, в
която са се намирали подлежащите на възстановяване земеделски земи, след което
се издава заповед на кмета на съответната община по § 4к, ал.7 от същия закон
въз основа на влезлия в сила ПНИ, с която имотът се възстановява на бившия
собственик. Актът, с който се възстановява правото на собственост върху
процесния имот като новообразуван такъв , е заповедта на кмета на общината и
при липсата на такава заповед бившите собственици, които са с признати права за
възстановяване, т.е. правоимащи по чл.10 ЗСПЗЗ, имат правен интерес да отрекат
правата на лицата в случая на Община Варна, които се легитимират като
собственици преди изготвянето на ПНИ.
Предвид горното , се счита , че за ищеца е налице правен интерес от
предявяването на настоящия отрицателен установителен иск за собственост върху
процесния имот против Община Варна.
С оглед на горното , ищецът моли съда да уважи предявената искова
претенция.
Ответникът ОБЩИНА
ВАРНА , с адрес: гр. Варна, бул. „Осми Приморски полк"
№ 43, представлявана от кмета Иван Николаев Портних, в срока по чл. 131
от ГПК, е депозирал отговор на исковата молба, в който се навеждат твърдения за
недопустимост на предявения иск.
Оспорва се изцяло насочената срещу Община Варна
искова претенция.
Излага се, че Решение №
1133/16.08.2004г., с което е признато правото на собственост на
наследниците на Никола Андонов Тодоров в съществуващи/възстановими/ стари
реални граници върху имот: нива от 3300 кв. м., пета категория, находящ се в
терен по параграф 4 на село Константиново в местността ЛАЗУР/КЛИСЪЛЪКА/, заявен
с пореден номер 6 от заявлението и установен с нот. акт № 53/1938г., като
претенциите на ищеца са за 1062 кв. м., които същият твърди че владее, не
легитимира ищеца като собственик на процесния недвижим имот. В решението е
изрично указано, че възстановяването на правото на собственост върху имотите
разположени в територии по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ ще се извърши при условията на
чл. 28 ППЗСПЗЗ, като имотните граници ще се определят въз основа на влезлия в
сила план на новообразуваните по чл. 28, ал. 9 ППЗСПЗЗ. Предвид изложеното се
счита, че горепосоченото реституционно решение няма конститутивно действие,
като самият ищец е направил подробно изложение в исковата молба в тази насока.
Излага се на следващо място, че за вилна зона „Лазур", находяща се в
землището на с. Константиново и до настоящия момент няма възлагане и
изработване на план на новообразуваните имоти.
След изменението на ЗСПЗЗ през
1999г. индивидуализацията на земеделските земи в територии по §4 ПЗР ЗСПЗЗ се
извършва с плана на новообразуваните имоти. Едва след неговото влизане в сила и
издаване на заповедите по § 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ се обособяват самостоятелни
обекти, годни за придобиване и притежание на вещни права, и е възможно да се
извърши преценка дали имотът подлежи на възстановяване или по отношение на него
намира приложение чл. 19 или чл. 25 ЗСПЗЗ. Предвид изложеното се счита, че
преди влизането в сила на въпросния план спорове между лица, претендиращи самостоятелни
вещни права на основание, което се твърди, че се е осъществило след 1997г.,
респективно търсещи правна защита с цел бъдещо реализиране на правна възможност
за придобиване на такива права, не могат ефективно да бъдат разрешени. А след
като предявилото отрицателния установителен иск лице не би могло да реализира
такава правна възможност, като пречката за това е идентична с пречките за
установяване правата на ответника, то следва да се приеме, че не е налице
правен интерес от предявяването на такъв иск (в този смисъл -решение №
194/08.12.2017 г. по гр.д. № 1016/2017 г., I ГО на ВКС, решение №
203/18.10.2016 г. по гр.д. № 1703/2016 г., I ГО на ВКС и др.).
С оглед на горното се моли да се
прекрати производството по делото, като недопустимо.
В случай, че съдът приеме иска за
допустим , се излагат съображения за неоснователност на предявената искова
претенция.
Излага се, че с постановеното и
влязло в сила решение № 1133/16.08.2004г. на ОСЗГ - гр. Варна земеделската
реституция не е приключила, предвид коментираното изменение на чл. 14, ал. 1,
т. 3 от ЗСПЗЗ /ДВ, бр. 68/1999г./, поставящо императивното изискване на
двуфазност на реституционното производство: постановяване на решение за
признаване право на собственост при условията на § 4-4л от ПЗР на ЗСПЗЗ,
издаване на заповед от кмета на общината по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, с
която имотът се възстановява на бившите собственици или собствеността се
придобива от ползвателя, поради изкупуване на земята при наличие на
предпоставки, визирани в § 4а или § 46 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Коментираното решение
на ПК, постановено в полза на наследниците на Никола Андонов Тодоров няма
конститутивно действие, тъй като е издадено при действие на посочената редакция
на чл. 14, ал. 1, т. 3 от ЗСПЗЗ. За индивидуализацията на имота се изисква
заповед на кмета на общината по реда на § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. На
основание гореизложеното, се счита, че
няма как ищецът, като наследник на Никола Андонов Тодоров да черпи права от
постановеното в негова полза решение, респективно индивидуален административен
акт на ОСЗГ - гр. Варна не е годен титул за собственост.
На следващо място, противно на
твърдяното от ищцовата страна, не е осъществен фактическия състав на
придобивната давност, визиран в чл. 79, ал. 1 от ЗС.
Съгласно чл. 79, ал.1 от ЗС,
правото на собственост върху недвижим имот се придобива по давност с
непрекъснато владение в продължение на десет години. За придобиване по давност
е необходимо да бъде установено владение върху конкретен имот, като същото
следва да отговаря на определени условия -да има траен характер, да е
непрекъснато, спокойно, явно, несъмнено и с намерението вещта да се държи като
своя - арг. чл. 68, ал. 1 от ЗС. Освен посочените елементи от фактическия
състав на придобивната давност, визиран в чл. 79, ал.1 от ЗС, предпоставка за
придобиване на имота/на процесната част от него/ по давност е и същият да
представлява годен обект на давностно владение, респ. липсата на законово
ограничение във възможността да тече давностен срок в периода на упражняване на
владението, доколкото в редица законови разпоредби /чл. 86 ЗС, §1 от Закона за
допълнение на Закона за собствеността, чл. 29 ЗСГ (отм.);, чл. 59 ЗТСУ (отм.);,
чл. 200 ЗУТ, чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ и др./, са предвидени ограничения и забрани за
придобиването на имоти на основание давностно владение. Всички предвидени в
тези разпоредби забрани са установени в публичен интерес, поради което имат
характера на императивни материалноправни норми и следва да бъдат прилагани
служебно от съда според приетото в т. 1 и 3 от Тълкувателно решение №
1/09.12.2013 г. на ВКС по тълк.дело № 1/2013 г., ОСГТК. Излага се, че за района
на местност „Лазур" има кадастрален и регулационен план на вилна зона,
одобрен със заповед № 452/10.08.1990г. на кмета на гр. Белослав. По това време
и до 2000 г. село Константиново е в състава на община Белослав, след което е
включено в границите на Община Варна. По разписния лист към кадастралния план
на м. „Лазур" от 1990г. процесният имот/идентичен на имот 41, квартал 12,
парцел XII „двор" няма записан собственик. Противно на наведеното от
ищцовата страна, процесният имот не е бил годен обект на давностно владение,
съответно налице е било законово ограничение във възможността да тече давностен
срок в периода на упражняване на владението. Действително намерението за своене
се предполага съгласно чл. 69 от ЗС, но за да се осъществи фактическия състав
на чл. 79 от ЗС е нужно това владение да е несъмнително - осъществявано по
начин, който разкрива ясно желанието на владелеца да държи веща като своя и
явно, т.е. намерението на владелеца да е противопоставено на собственика. Нито
един от тези признаци на владението не са налице в настоящия случай.
Евентуално, за промяна в
намерението за своене може да бъде зачетено предявеното от ищеца П. ***/17.05.2019г.,
за заверка на молба-декларация по обстоятелствена проверка за ПИ 38354.502.255
с площ 1062 кв.м. по КК на с. Константиново, община Варна, въз основа на което
е издадено удостоверение, per. № АУ048663ВН_017/04.09.2019г. Също така,
заплащането на дължими по закон МДТ за имота не може да доведе до извода, че е
изпълнен фактическия състав на придобивната давност по чл. 79 ЗС.
Счита се, че съставеният в полза
Никола Андонов Тодоров НА Нотариален акт № 53/1938г., който носи белезите на
КНА , е незаконосъобразно съставен.
Наред с
горното се твърди, че соченото от ищеца придобивно основание е оригинерно -
придобивна давност за периода от 1993 г. до датата на подаване на исковата
молба, както бе упоменато. Следва да бъде зачетена забраната, залегнала в § 1
от Закона за допълнение на Закона за собствеността/поел. изм. ДВ, бр. 7 от
19.01.2018г., в сила от 31.12.2017г./, съгласно която правна норма, давността
за придобиване на имоти - частна държавна или общинска собственост спира да
тече до 31.12.2022г., респективно наложен е мораториум, като тази правна норма
е императивна.
Счита се, че правото на
собственост на Община Варна е възникнало по силата на закона върху земеделската
земя, след прекратяване правото на ползване, предоставено по законоустановения
ред на на всички физически лица, на основание на императивна правна норма - чл.
25, ал. 1 от ЗСПЗЗ.
Предвид изложеното , се моли да
се прекрати производството по делото
като недопустимо или да се постанови решение, с което да отхвърли исковата
претенция като неоснователна и недоказана да се присъди юрисконсултско
възнаграждение.
СЪДЪТ , като съобрази
предмета на производството по делото, като съобрази становището на ищцовата
страна и съобрази аргументите на ответната страна, изходи от съвкупния приет по
делото доказателствен материал , включително и заключението на вещото лице ,
изслушано и прието по делото и изрично изложеното от вещото лице в проведеното
по делото открито съдебно заседание, намира следното :
След изменението на ЗСПЗЗ през
1999г. индивидуализацията на
земеделските земи в територии по §4 ПЗР ЗСПЗЗ се извършва с плана на новообразуваните имоти, т.е. само ако този
план е одобрен и е влязъл в сила е възможно обособяването на съответните
самостоятелни обекти, съответно придобиването им, по който и да е от
предвидените в закона способи – реституция по ЗСПЗЗ, давност и пр. - в този
смисъл е Решение № 194/08.12.2017 г. по гр.д. № 1016/2017 г. на ВКС. Към
момента на влизане в сила на ПНИ се определя също така , дали имотът подлежи на
възстановяване.
В настоящия случай, по делото не
е спорно, че имотът, описан в Решение № 1133/16.08.2004 г. ОСЗГ-Варна, като
„нива от 3,300 дка, находящ се в терен по параграф 4 на село Константиново в
местността Лазур“ , попада в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Решението №
1133/16.08.2004 г. на ОСЗГ-Варна, от което ищецът извлича претендираното право,
както е изрично посочено в проведеното по делото първо съдебно заседание, е
постановено след изменението на чл. 14, ал.3, т.1 ЗСПЗЗ, поради което то има
само признавателен характер. Този имот не е индивидуализиран с граници (съседи)
в решението, липса и скица към него, като неговите граници и точно
местонахождение не са ясни, поради липсата на влязъл в сила План на
новообразуваните имот. Видно от заключението на вещото лице по допуснатата
съдебно-техническа експертиза, както и от изрично изложеното от вещото лице в проведеното
по делото открито съдебно съдебно заседание, към момента на приключване на
устните състезания в съда, ПНИ за местността, в която се намира спорния имот,
все още не е изготвен.
Вещото лице заключава, че процесният
имот попада в територия по § 4 от ЗСПЗЗ и няма одобрен ПНИ за процесната територия, като това
обстоятелство не се оспорва от ищцовата страна.
Поради тази причина индивидуализацията (граници и точно
местонахождение) на земеделския имот, попадащ в територия по §4 ПЗР ЗСПЗЗ,
описан в Решение № 1133/16.08.2004 г. на ОСЗГ-Варна, ще се извърши едва с плана на новообразуваните имоти. След влизане в
сила на ПНИ ще е ясно къде точно подлежащия на реституция имот, попада в м. „Лазур“, респ. дали е
идентичен изцяло или отчасти в процесния имот с идентификатор № 38354.502.255
с площ от 1062 кв.м. Следователно – за частите от териториите по § 4 от ПЗР на
ЗСПЗЗ най-ранният момент, в който е възможно нивата от 3,300 дка в местността
„Лазур“, предмет на решението на ОСЗГ, да се индивидуализира с граници и
местоположение, е моментът на влизане в сила на плана за новообразуваните имоти
– в този смисъл е и Решение № 49/26.07.2016 г. от гр.дело № 5168 по описа за
2015 г. на ВКС. След като ПНИ за съответната местност не е изготвен и не е ясно
къде точно се намира подлежащия на реституиране имот, за ищеца към настоящия
момент, с оглед ненадлежната му индивидуализация, не съществува възможност за
бъдещо реализиране на претендираното от тях право (отричайки правата на
ответниците).
Налага се извода, че ищецът няма
правен интерес от предявяването на отрицателния установителен иск за
собственост срещу ответника по отношение на процесния имот с идентификатор 38354.502.255 с площ от 1062 кв.м., защото проведената
процедура по индивидуализация на признатото им с Решение № 1133/16.08.2004 г.
на ОСЗГ-Варна право на собственост върху нива от 3,300 дка в м. „Лазур“ в село
Константиново, не е приключила с изготвен и влязъл в сила ПНИ, за да може ищецът
да търси защита, респ. бъдещо придобиване на конкретен годен обект на правото
на собственост, идентифициращ се частично или изцяло с имота на ответниците,
оспорвайки правата им и заявявайки свое право върху този имот, с предявения иск
– в този смисъл е и Решение № 460/20.10.2010г. по гр.д. № 230/2010 г. на ВКС.
Доколкото към настоящия момент подлежащият на реституция имот не представлява
надлежно индивидуализиран обект на правото на собственост, поради липсата на
ПНИ и доколкото това е пречка за установяване на неговата идентичност (пълна
или частична) с процесния имот, предявеният отрицателен установителен иск е
недопустим, поради липса на правен интерес.
Гореизложеното е в съответствие и
с постановките на т. 2 на ТР 8/2014г. по т.дело № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС, в
което е прието, че липсата на техническо отразяване на границите на един
реституиран имот в действащите подробни устройствени планове и/или в
кадастралната карта, не прави имота негоден обект на правото на собственост,
респективно негоден предмет на иск за защита на вещни права, при условие, че границите на имота могат да бъдат определени въз основа на посоченото в
акта за реституция. В хипотезата на реституция по административен ред по
ЗСПЗЗ юридическият акт, който определя границите на имота, така че те да могат
да бъдат установени, е административният акт за реституция на този имот. В
случая в Решение № 1133/16.08.2004 г. на ОСЗГ-Варна липса посочване на
границите на подлежащия на реституция нива с площ 3,300 дка в м. „Лазур“, така
че същата към момента не е годен обект на правото на собственост. Едва с
приемането ПНИ ще се определят границите на нива с площ 3,300 дка в м. „Лазур“.
Същевременно съдът отчита и
обстоятелството , че ищецът се позовава и на изтекла в негова полза придобивна
давност. С оглед горепосоченото съдът съобразява, че придобивна давност върху нива с площ от 3,300 дка в м. „Лазур“,
предмет на неприключилата административна процедура по възстановяване на
собствеността, не може да започне да тече до надлежното й
индивидуализиране с влезлия в сила ПНИ. Следователно не може да бъде придобит
по давност изцяло или отчасти процесния имот с идентификатор 38354.502.255, ако
подлежащия на реституция имот, попада изцяло или отчасти в
процесния. Застъпеното в постоянната практика на ВКС разбиране е, че давност не
тече срещу този, който не може да се защити чрез иск, който принцип е заложен в
чл.5, ал.2 ЗВСОНИ. Именно поради това докато не бъде индивидуализиран
възстановения имот с ПНИ, лицата, които го владеят, не могат да се позовават на
давностно владение спрямо бившите собственици (Решение № 584 от 25.09.2009г. по
гр.д.№ 2949/2008г. на ВКС, І г.о., Решение № 112 от 05.03.2101г. по гр.д. №
981/2009г. на ІІ г.о., Решение № 373 от 21.05.2010г. по гр.д. № 396/2009г. на І
г.о. и Решение № 547 от 12.01.2011г. по гр.д. № 660/2010г. на ІІ г.о. Едва след
надлежното определяне на границите на подлежащия на реституция имот с плана на
новообразуваните имоти, същият може да бъде придобит по някои предвидените в
закона способи. Поради това давност върху нива с площ от 3,300 дка в м. „Лазур“
до влизане в сила на ПНИ не би могла да започне да тече. До този момент,
имотът, за който ищецът е призната за собственик с Решение № 1133/16.08.2004 г.
на ОСЗГ-Варна, независимо от неговото местонахождение в местността, не може да
бъде придобит по давност включително и от ответниците. Даденото разрешение
касае всички лица, упражняващи фактическа власт върху имот в терен по § 4 от
ПЗР на ЗСПЗЗ – Решение № 49/ 26.07.2016 г. от гр.дело № 5168 по описа за 2015
г. на ВКС.
В обобщение на гореизложеното,
след като ПНИ за съответната местност не е изготвен и не съществува възможност
за реализиране на претендираното от ищеца право, следва да се приеме, че
предявеният отрицателен иск е недопустим , поради липса на правен интерес – в
този смисъл е решение № 194/08.12.2017 г. по гр.д. № 1016/2017 г. на ВКС.
Ето защо, производството по
делото следва да бъде прекратено, без произнасяне по основателността на
претенцията – дали ответникът притежава или не претендираното от него и
отричано от ищеца вещно право, съгласно т. 1 на ТР № 8/2012г. по тълк. д.№
8/2012 г. на ОСГТК на ВКС. В този смисъл
Определение № 801/28.02.2020г., постановено по гр.д.№ 547/2020г. по описа на
Окръжен съд-гр.Варна.
С оглед изхода на производството
по делото и предвид направеното от ответника искане, съдът намира, че ищецът
следва да бъде осъден да заплати направените от ответната страна разноски за
юрисконсултско възнаграждение , което съдът определя да е в размер на 150,00
лв., на основание чл.25 от Наредба за заплащане на правната помощ.
Мотивиран от горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 21014/2019 год. по описа на ВРС – ХІ състав, на основание чл.130 от ГПК.
ОСЪЖДА П.С.П.
ЕГН ********** , с адрес: ***.»Възраждане» № 16,
вх.4, ет.5, ап.82 ДА ЗАПЛАТИ на ОБЩИНА
ВАРНА , с адрес: гр. Варна, бул. „Осми Приморски полк" № 43,
представлявана от кмета Иван Николаев Портних сумата в размер на 150,00 лв.,
представляващи сторените съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78 ал.4 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може
да бъде обжалвано с частна жалба пред Варненски окръжен съд в едноседмичен срок
от връчването му на страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ
препис от настоящото определение на страните, ведно със съобщението за
постановяването му , на основание чл.7 ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: