МОТИВИ
към Присъда № 146, постановена по НОХД № 4118/2019 година по описа на БРС
Производството по делото е образувано по повод внесен
в съда обвинителен акт от БРП срещу Д.Ю.Б. с ЕГН ********** роден в гр.Р., с
постоянен адрес *** с обвинение за извършено престъпление по чл.354а ал.3 предложение второ т.1 предложение
първо от НК, вр. чл.73 ал.1 и чл.30 от ЗКНВП и чл.1 от НУРРД по чл.73 ал.1 от
ЗКНВП вр. чл.3 ал.1 т.1 и ал.2 от ЗКНВП вр. Приложение №1-Списък І към чл.3 т.1
от НРКРВН, за това че на 06.09.2019 г.,
в стая № ... в хотел „С.“ в гр.С., без надлежно разрешително, изискващо се
съгласно разпоредбата на чл.73 ал.1 и чл.30 от Закона за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите (ЗКНВП) чл.1 и сл. от Наредбата за условията и реда за
разрешаване дейностите по ч.73 ал.1 от ЗКНВП, държал високорисково наркотично вещество по смисъла на чл.3 ал.1
т.1 и ал.2 от ЗКНВП вр. Приложение №1-Списък І „Растения и вещества с висока
степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с
тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“, а именно
КОНОП (канабис, марихуана) с нетно тегло 7,377
грама със съдържание на активно действащ компонент тетрахидроканабинол 11,20%
на стойност 44,26 лева определена съгласно Приложение 2 от Постановление на МС
№23/29.01.1998 г за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите
на съдопроизводството.
Бързото производство пред съда се разви по реда на
глава ХХVІІ от НПК в частност по процедурата на чл.371 т.2 НПК по желание на
подсъдимия и неговия защитник. Подсъдимият призна фактите, така като са
изнесени в обстоятелствената част на обвинителния акт и пожела да не се събират
от съда доказателства за тези факти.
Прокурорът поддържа обвинението от фактическа и
правна страна. Предлага на съда да постанови присъда, с която да признае
подсъдимия за виновен и да му наложи наказание лишаване от свобода в размер от една
година и шест месеца, което след редукцията по чл.58а ал.1 от НК да намали с
1/3 и да наложи наказание от една година лишаване от свобода, изпълнението на
което на основание чл.66 ал.1 от НК да отложи за срок от три години, както и да
наложи кумулативно предвиденото в закона за това престъпление наказание глоба в
размер на 3000 лева. Предлага направените в хода на досъдебното производство разноски
в размер на 59,62 лева, да се възложат в тежест на подсъдимия. Предлага на
основание чл.354а ал.6 от НК да се отнеме в полза на държавата наркотичното
вещество, изпратено в ЦМУ–София, след което същото да се унищожи като вещ,
чието притежание е забранено от закона. Предлага приложеното по делото
вещественото доказателство представляващо стъклен буркан със синя стъклена капачка
и затварящ се механизъм, послужило за съхраняване на наркотичното вещество да
се отнеме в полза на държавата и след това да се унищожи като вещ без стойност.
Предлага да бъде отменена МНО „Подписка“, взета на подсъдимия в хода на досъдебното
производство.
Подсъдимият
се признава за виновен и съжалява за извършеното. Моли съда да прояви
снизхождение.
Защитата възразява по приложението на материалния
закон. Счита, че извършеното от подсъдимия покрива признаците на маловажен
случай по смисъла на чл.93 т.9 от НК. В подкрепа на тази си теза изтъква
малкото количеството и ниската стойност в пари на намереното в обитаваната от
подсъдимия стая наркотично вещество. Представя към доказателствата по делото и
писмени доказателства, от които е видно, че подсъдимият е трудово ангажиран и с
добри характеристични данни, които водят до ниска степен на обществената му опасност.
Предлага на съда копие от трудовия му договор и характеристика от неговия
работодател. Подчертава, че процесуалното поведение на подсъдимия в хода на
досъдебното производство следва да се отчете от съда като смекчаващо отговорността
обстоятелство, съдействието му за разкриване на престъплението. Подчертава
младата възраст на подсъдимия и моли съда да преквалифицира деянието като такова
по чл.354а ал.5 вр. ал.3 т.1 от НК. Предлага на съда на основание чл.78а ал.1
от НК да освободи подсъдимия от наказателна отговорност и да му наложи
административно наказание глоба в размер от 1000 лева като същата е съобразена
с финансовото състояние и семейното положение на подсъдимия. Счита, че по този
начин също биха били постигнати целите на закона –да предупреди и превъзпита
подсъдимия.
След съвкупна преценка на доказателствата, събрани
в производството, съдът намира за установена следната :
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Подсъдимият Д.Ю.Б. ЕГН ********** роден в гр.Р., с
постоянен адрес *** е български гражданин, неженен, с основно образование, работи като помощник-готвач по
време на летния сезон в хотел „Б. Б.“ в гр.С., стопанисван от „Е. С. И.“ ЕООД с
ЕИК ... със седалище в гр.П., неосъждан (лист 16 от БП).
Свидетелят Т. към 02.09.2019г работел като
служител в ОДМВР-П. и бил командирован в РУ-С. за летния сезон. Свидетелят Т. ***
към 02.09.2019 г. Последният на 06.09.2019г по време на провеждащата се
специализирана полицейска операция по линия на наркотици получил информация, че
лице с малкото име „Д.“ „от гр.Р.“, който работел в гр.С. държи наркотични
вещества-марихуана. Информацията била още, че „Д. от Р.“ работел в хотел „Б. Б.“
и употребявал наркотични вещества, както че се срещал и други лица също употребяващи наркотици. „Д. от
Р.“ обичал да се хвали, че употребата на наркотичното вещество марихуана му помагало
да се съсредоточи и да работи по–добре. Свидетелят Т. установил трите имена и
адреса, както и ЕГН на подсъдимия Б. и на 06.09.2019 г. съвместно с колегата си
свидетелят Т. пеша и цивилни се придвижили до хотел „Б. Б.“ в гр.С. с цел да
установят Б., тъй като имали информация, че последният работи там като помощник-готвач
и в този ден бил на работа.
Около 16,10 часа подсъдимият излязъл от входа на
хотела и свидетелите го приближили, легитимирали се и му поискали документ за
самоличност. Подсъдимият заявил, че не носи в себе си личната карта и тя се
намирала в квартирата му в хотел „С.“,
етаж ..., стая № ... Свидетелите го попитали дали държи в себе си неща забранени
от закона, а подсъдимият им отговорил, че не държи в себе си, но в квартирата
си има наркотични вещества, която обитавал сам и че употребявал марихуана.
Попитан бил дали ще съдейства и подсъдимият се съгласил да предаде доброволно наркотичното
вещество, което държи в квартирата си. Свидетелите поканили Б. да ги
придружи и заедно тримата се качили в
хотел „С.“ на втория етаж и спрели пред стая № ... Свидетелите останали отвън, а
подсъдимият влязъл и без да се бави изнесъл стъклен кухненски буркан със син
стъклен капак и затварящ се механизъм с гумен уплътнител. В буркана се виждало
съдържанието му, тъй като били прозрачен. В него свидетелите видели на дъното суха
зелена тревна маса. Б. придружил свидетелите до сградата на РУ-С., където с
протокол за доброволно предаване предал буркана ведно със съдържащата се в него
зелена тревна маса. За това действие бил изготвен протокол (лист 17 от БП).
След това свидетелят Т. с разписка (лист 18 от БП) предал на полицейския
инспектор Й. от РУ-С. буркана и сухата тревна маса в него с разписка на лист 18
от БП. В РУ-С. на подсъдимия Б. била
изготвена Заповед за задържане по чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР (лист 23 от делото),
протокол за личен обиск (лист 24 от БП, без да е бил одобрен впоследствие от
съдия от съответния първоинстанционен съд
по реда на чл.164 ал.3 от НПК), дадена му била възможност да се свърже с
адвокат и да поиска да му бъде назначен служебен такъв (лист 25 от БП), но подсъдимият
не пожелал да се възползва от адвокатска защита. На 09.09.2019 г. разследващият
полицай в присъствието на поемните лица И. и Х. съставил протокол за оглед на веществените доказателства
- 1 брой стъклен буркан прозрачен с квадратна форма със заоблени ръбове със синя
на цвят стъклена капачка и затварящ се метален механизъм с гумена уплътнител на
капачката с размера 13,5/10 см. Направен бил пред поемните лица и полеви тест
на сухата тревна маса извадена от буркана, която се оцветила в червено и
отговаряла на канабис (лист 8 от БП). Изготвен бил и фотоалбум (лист 10 от БП).
Наркотичното вещество било предадено на експерт-химик
определен от Началника на БНТЛ при ОДМВР-Бургас за изготвяне на химическа
експертиза на 09.09.2019г .
С протокол №892/10.09.2019г била извършена химическа експертиза (лист 13
и 14 от БП) вещото лице Л.-Б. дала заключение, че съдържащата се в буркана суха
зелена тревна маса е с нетно тегло от 7,377 грама и се определя като коноп със
съдържание на активно вещество – тетрахидроканабинол 11,20%.
Горната
фактическа обстановка се потвърждава по несъмнен и категоричен начин от
събраните доказателства- от прочетените протоколи с показания на разпитаните по
делото свидетели Т. и Т. от заключението на вещото лице в изготвената от него химическа
експертиза, от прочетените по делото протокол за доброволно предаване, протокол
за оглед на веществени доказателства, 3 броя фотоснимки, приемо-предавателен
протокол, договор за правна защита и съдействие, справка за съдимост на
подсъдимия, характеристика и трудов договор и веществените доказателства
приложените по делото, писмо до ЦМУ-София и приемо-предавателен протокол към
него, Заповед за задържане по чл.72 ал.1 т.1 ЗМВР и декларация.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Т.
и Т. Счита ги за безпристрастни и непредубедени. Свидетелите последователно и
логически издържано описват в прочетените протоколи за разпити от досъдебното
производство това, на което са станали очевидци.
Приобщаването на веществените доказателства по
делото–предмет на настоящото наказателно производство поставя въпроса за
процесуалната природа на протоколите за доброволно предаване. ВКС е имал
възможност да изрази становище (виж Решение №430 от 17.10.2008 г. по
н.д.№420/2008 г. І н.о.; Решение №358/20.10.2009 г. по н.д.№333/2009 г. на І
н.о.), че протоколите за доброволно предаване са вид писмени доказателствени средства
и за тях са приложими общите правила на НПК посочени в чл.127-131 от НПК.
Следва обаче да се прави разлика между протоколите за доброволно предаване като
писмени доказателствени средства за извършено действие по разследването и
приобщените чрез тях към доказателствената съвкупност веществени доказателства.
Веществените доказателства (според описателната дефиниция на чл.109 от НПК) са
реални материални предмети, които са били предназначени или са послужили за
извършване на престъплението, върху които има следи от него или са били негов
предмет, както и всички други предмети, които могат да подлежат за изясняване
на обстоятелства по делото. Ето защо веществените доказателства са автономен
носител на информация, която стига да участниците в процеса чрез тяхното
прилагане по делото (чл.110 ал.2 от НПК) във всички случаи, когато това е
възможно. Законодателят детайлно е уредил хипотезите, когато приобщаването на
веществени доказателства става опосредствено, чрез веществени доказателствени
средства (чл.125 -126 от НПК). Протоколите за доброволно предаване (за разлика
от другите писмени доказателствени средства и веществени доказателствени средства)
не възпроизвеждат доказателства, а само дават процесуална легитимация, като
установяване връзката на материалния
факт (вещественото доказателство) с обстоятелствата по делото. Веществените доказателства могат да
бъдат приобщени чрез писмените доказателствени средства като протоколи за
оглед, за претърсване или изземване, така и чрез веществени доказателствени
средства като фотоснимки, диапозитиви, планове, схеми и др. Очевидно е, че
събирането на веществени доказателства може да се осъществи чрез различни
доказателствени способи. Доброволното предаване, макар да не е посочено изрично
в чл.136 от НПК практически е насочено към попълване на доказателствената
съвкупност, поради което не може да се отрече неговата принадлежност към
действията по разследването, когато е осъществено в рамките на наказателното
производство. Ето защо протоколирането му остава в границите на чл.127 от НПК.
Липсата на точно фиксиран час в протокола за доброволно предаване не опорочава
доказването на предаване на буркана с наркотик. От съществено значение е да се
подчертае, че приложените по този начин веществени доказателства са станали
предмет на допълнителни изследвания без да се накърни тяхната идентичност. В протоколите
за доброволно предаване не може да се очаква задължително свръхподробно
описание, измерване или анализи, често осъществими само с помощта на технически
сътрудници или експерти и подходящо оборудване. Внимателният оглед, подробно
описание и евентуално фотографиране изброени в чл.107 ал.2 от НПК могат да се
осъществят допълнително чрез посочените в НПК способи на доказване.
Доброволното предаване трябва да гарантира екзактността на посоченото в чл.110
ал.2 от НПК изискване –веществените доказателства да се приложат към делото,
като се вземат мерки да не се повредят или изменят. В настоящия случай няма
основание да се счете, че това е станало.
С оглед изложеното от фактическа страна, съдът
направи следните
ПРАВНИ ИЗВОДИ :
От изложеното по-горе е видно, че конкретното
инкриминирано деяние формално осъществява обективните признаци на
противозаконно държане на високорисково наркотично вещество и с оглед на това
несъмнено попада в обсега на наказателно –правната забрана по чл.354а от НК.
Тоест то е безусловно противоправно. Към посоченото противоправност е и налице
обществена опасност на извършеното. Оценката на едно деяние като общественоопасно
зависи и от обективните негови свойства и най-вече от свойството му да застраши
или да причини вреда на защитени обществени отношения. Криминализирайки
държането на високорискови наркотични вещества без съответно разрешително,
законодателят е имал предвид проявите, при които вероятността от настъпване на
вредоносен ефект върху защитени блага е висока. А конкретният случай не е такъв.
Държането на 7,377 грама коноп, не разкрива присъщото на престъпленията по
чл.354 ал.1-3 НК ниво на обществена опасност. То носи твърде нисък потенциал за
увреждане на правно защитените с посочената норма социални блага - човешко
здраве, обществен морал, сигурност. Няма никакво специфично съчетание на
елементи на деянието или специфика в обстоятелствата, при които е извършено то,
от които да се налага друг извод за степента на неговата укоримост и да
оправдаят използването на санкционните механизми на наказателното право спрямо
подсъдимия. Фактът, че подсъдимият е държал в квартирата си наркотично вещество,
а не го е пушил на обществено място, което безусловно е проява на изключителна
дързост или липса на каквито и да е задръжки,
е по-скоро проява на младежко увлечение и липса на житейски опит,
предвид възрастта му.
Количеството наркотично вещество и неговата равностойност
в пари следва да се разглеждат като част от комплекса обстоятелства
предопределящи маловажност на случая. В тази насока следва да се съобрази и чисто
съдебно минало на подсъдимия. Същият е живял в село и за да се препитава полага
общественополезен труд макар и сезонно. Данните за личността му се извеждат и
от приобщената към делото характеристика дадени от работодателя му. Съгласно
текста на същата подсъдимият е работник, който изпълнява съвестно трудовите си
задължение и няма нарушения на трудовата дисциплина, работи съвестно и коректно.
На тази база следва да се определи дали е налице завишена обществената опасност
на подсъдимия, а оттук и обществената опасност на деянието. Ангажиментът на държавата
е не само към охрана на общественото здраве, но и здравето на отделния
гражданин. Но не следва са се отхвърли и състоятелността на аргумента за
предназначението на наркотичното вещество за лична употреба от подсъдимия.
Количеството, което той е предал доброволно е за негови лични нужди. Това е
потвърдено и от свидетелите, както и от информацията достигнала до тях.
Свидетелите не са поискали да бъдат извършени процесуално-следствените действия
претърсване и изземване в квартирата на дееца. Не е бил извършен по реда на НПК
спрямо подсъдимия извършения му обиск и за
това съдът не го приобщава към доказателствената съвкупност. Подсъдимият изразява
съжаление за стореното. По делото са налице категорични данни за предназначението
на наркотичното веществото, а именно за собствена на самия подсъдим употреба (сухата
тревна маса от канабис не е била дозирана) следователно е било предназначено за
лична употреба. Степента на обществена опасност на извършеното няма как да се
преценява дистанцирано от личността на Б.. Предвид изложеното съдът счита, че е
налице маловажен случай по смисъла на чл.93 т. 9 от НК и настоящият казус представлява
случай с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с другите случаи от
същият вид с оглед на изброените подробно смекчаващи обстоятелства.
В настоящия случай предметът на престъплението коноп
(канабис, марихуана), който въпреки, че е високорисково наркотично вещество
спада към така наречената „мека дрога“.
Установяването на наркотично вещество у подсъдимия е първи случай. По делото не
са налични данни той да е наркозависимо лице. Предаденото с протокол за доброволно
предаване наркотично вещество е било държано от дееца единствено и само за лични
нужди. Стойността му не е висока. Вредните последици за деянието са
незначителни, доколкото не са насочени към застрашаване здравето на други лица,
а единствено здравето на самия подсъдим. Данните за личността на подсъдимия са
изцяло положителни. Касае се за млад човек на 21 години, с чисто съдебно
минало, няма други криминални или противообществени прояви, трудово е ангажиран.
Обстоятелствата по делото сочат, че извършеното от подсъдимия деяние с оглед
незначителността на вредните последици и с оглед неговата личност и другите
изброени по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи от същия вид.
Преценката за „маловажност“ на случая е винаги
конкретна, комплексна, изводима е от установените по делото факти в тяхната
относимост към общите положения, разписани в нормата на чл.93 т.9 от НК. От
значение са конкретния механизъм на осъществяване на деянието, вида и стойност
на предмета му, на вредните последици, данните за личността на подсъдимия и
другите смекчаващи отговорността обстоятелства, като всичко това следва да сочи
на по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайната за
престъпленията от този вид. Несъмнено количеството и стойността на предмета на
престъплението са от съществено значение, но не единствено, при извършване на
дължимата преценка за степента на обществена опасност и моралната укоримост на
извършеното. В този смисъл е Решение № 201 от 08.06.2015 г. на ВКС по
н.д.№329/2015 г. І н.о. с докладчик съдия К. К. постановено по реда на глава
ХХХІІІ от НПК и образувано по искане на главния прокурор на Р България за
възобновяване на производството по ВНОХД №130/2014 г на Окръжен съд-Бургас за
отмяна на постановеното от него Решение № 90 от 26.08.2014 г., с което е
изменена Присъда № от 17.01.2014 г. на
РС-Бургас, постановена по НОХД №4428/2013 г. и връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на въззивния
съд.
Предвид изложеното съдът счита, че подсъдимият Д.Ю.Б. с ЕГН ********** е извършил от обективна и
от субективна страна престъпление по чл.354а ал.5 вр. ал.3 предложение второ
т.1 предложение първо от НК за това че на 06.09.2019 г., в стая №8, ет.2 в
хотел „С.“ в гр.С., без надлежно разрешително, изискващо се съгласно
разпоредбата на чл.73 ал.1 и чл.30 от Закона за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите (ЗКНВП) чл.1 и сл. от Наредбата за условията и реда за
разрешаване дейностите по ч.73 ал.1 от ЗКНВП, държал високорисково наркотично вещество по смисъла на чл.3 ал.1
т.1 и ал.2 от ЗКНВП вр. Приложение №1-Списък І „Растения и вещества с висока
степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с
тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“, а именно
КОНОП (канабис, марихуана) с нетно тегло 7,377
грама със съдържание на активно действащ компонент тетрахидроканабинол
11,20% на стойност 44,26 лева определена съгласно Приложение 2 от Постановление
на МС №23/29.01.1998 г за определяне на цени на наркотичните вещества за
нуждите на съдопроизводството, като
случаят е маловажен.
От субективна
страна деянието е извършено от подсъдимия
Б. виновно при форма на вината евентуален умисъл по чл.11 ал.2 предложение второ
от НК. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието и е
допускал настъпването на общественоопасните последици.
На основание чл.304 предложение първо от НПК съдът
оправда подсъдимия по повдигнатото му обвинение по чл.354а ал.3 предложение
второ т.1 първо от НК.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
Престъплението по чл.354а ал.5 вр. ал.3
предложение второ т.1 предложение първо от НК се наказва с глоба до 1000 лева.
Подсъдимият не е осъждан поради, което по отношение на него са налице изискуемите
предпоставки за прилагането на чл.78а ал.1 от НК, а именно за престъплението по
чл.354а ал.5 вр. ал.3 т.1 от НК се предвижда наказание глоба до 1000 лева,
деецът Б. е неосъждано пълнолетно лице и от престъплението няма нанесени съставомерни вреди.
При определяне размера на наказанието съдът
съобрази разпоредбата на ал.5 на чл.78а НК, че административното наказание глоба
не може да надвишава размера на наказанието глоба предвидено в чл.354а ал.5 НК,
а именно в размера на 1000 лева. Предвид
изискването съдът определи размера на административното наказание глоба в
размер на 1000 лева като същото е съобразено и с финансовото и семейното състояние
на подсъдимия. При определяне размера на
това административно наказание съдът съобрази ниската степен на обществена опасност
на деянието и на самия деец и посочените по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства. По мнение на настоящия състав
глоба в размер на 1000 лева ще изиграе в пълна степен нужното превъзпитателно и
превантивно въздействие и би мотивирало подсъдимия за в бъдеще към спазване на
установения в държавата правен порядък.
Съдебният
състав счита, че това наказание би могло в пълна степен да постигне целите на
наказанието посочени в чл.12 от ЗАНН.
ОТНОСНО
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
Съдът отне в полза на държавата на основание
чл.354а ал.6 от НК високорисковото наркотично вещество коноп с общо нетно тегло
7,377 грама, изпратено на съхранение в Агенция Митници ЦМУ отдел „МРР-НОП“
–гр.София, след което същото да бъде унищожено като вещ, притежаването на която
е забранено от закона.
Съдебният състав на основание чл.53 ал.1 б.“а“ от НК отне в полза на държавата вещественото доказателство по делото -1 брой стъклен
буркан прозрачен с квадратна форма със заоблени ръбове със синя на цвят
стъклена капачка и затварящ се метален механизъм с гумена уплътнител на
капачката с размера 13,5/10 см като вещ принадлежаща на виновния и послужила за
извършване на умишленото престъпление.
ОТНОСНО
РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО:
На основание чл.189 ал.3 от НПК съдебният състав
осъди подсъдимия Д.Ю.Б. с ЕГН ********** *** в полза на бюджета на ОД МВР
–Бургас направените в хода на досъдебното производство разноски общ в размер на
59,62 (петдесет и девет лева и 62 стотинки) лева за изготвената химическа
експертиза.
На
основание чл.189 ал.3 от НПК съдебният състав осъди подсъдимия Д.Ю.Б. с ЕГН **********
*** да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд-Бургас направените в хода на съдебното
производство разноски в размер на 05,00 (пет) лева, представляващи държавна такса
за служебно издаване на изпълнителен лист.
Мотивиран от горното съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
Р. Ж.