№ 819
гр. Варна , 29.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на
четиринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Лазар К. Василев
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20213100500738 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по
въззивна жалба, депозирана от „Eлектроразпределение Север” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс – Г,
бул. „Владислав Варненчик“ № 258, действащ чрез адв. Весилина М., срещу
Решение № 44/11.02.2021 г., постановено по гр.д. № 10010/2020 г. по описа на
ВРС, ХХІ-ви състав, с което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е прието за
установено, че М. Д. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к.
„Аспарухово“ 15, ет.1, ап.2 и С. Д. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна,
ж.к. „Аспарухово“ 15, ет.1, ап.2, не дължат на „Eлектроразпределение Север”
АД, сумата от 10 307,16 лева, съставляваща корекция на ел.енергия за
периода 11.10.2017г. – 24.07.2020г., за която сума е издадена фактура №
**********/04.08.2020г.,на осн. чл. 124, ал.1 ГПК. Във въззивната жалба се
навеждат доводи, за това че атакуваният съдебен акт е постановен в
нарушение на материалния и процесуален закон. Излага се, че са налице
основания за начисляване на допълнително количество енергия, доколкото
при извършена по установен ред техническа проверка е констатирано
неправомерно неотчитане по визуализираните регистри на реално доставено и
1
потребено количество енергия. Твърди, че са налице основанията по чл.55
ПИКЕЕ и във връзка и с чл.200 ЗЗД се дължи заплащането на стойността на
доставената и потребена еленергия. Сочи, че именно в полза на
енергоразпределителното дружество е компетентността да извършва
корекции, тъй като потребената за предходни месеци нерегламентирано
енергия е заплатена вече от дружеството като технологичен разход, поради
което и именно на същото следва да се заплати сумата по корекцията. Сочи
се, че потребеното количество енергия е установено по посочения в ПИКЕЕ
начин чрез съставяне на констативен протокол, отговарящ на изискванията по
Правилата. Въз основа на този протокол и протокола за метрологична
проверка от БИМ е издадено становището за начисляване на допълнителната
енергия. Моли за отмяна на решението и отхвърляне на предявения
установителен иск. Претендират се и разноски.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемите страни М. Д. С. и С. Д. С., чрез адв. Т., с който жалбата се
оспорва. Претендират се разноски.
По предмета на така предявения иск с правно основание чл.124
ал.1 ГПК се излагат следните твърдения от страните:
Ищците излагат в исковата молба, че са потребители на еленергия за
обект на потребление, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Аспарухово“ 15, ет.1,
ап.2, клиентски № **********, абонатен № **********. Твърди, че не е ясно
защо кл. И аб. № се водят на С.и, но сочи, че той и съпругата му получават
фактури за потребената енергия, поради което и счита, че са солидарно
задължени. Твърди, че са уведомени, че е съставен протокол за извършена от
служители на „Електроразпределение Север“ АД на 11.10.2017г. проверка в
горепосочения обект, за която били съставени съответни документи. Въз
основа на така извършената проверка била начислена сумата от 10 307,16 лв.,
дължимостта на която оспорват. Обосновават правния си интерес от
предявяване на иска с възможността да бъде прекъснато електрозахранването
в имота. Оспорват начина и методиката, по които е начислена сумата.
Намират, че не е спазен редът за извършване на проверката на средството за
2
техническо измерване. Посочва, че електромерът е собственост на
електропреносното предприятие, поради което последното следва да носи
отговорност за неговата изправност. Счита, че ответникът не разполага с
лиценз за продажба на енергия, освен това обектът не попада в
териториалната му компетентност. Твърди се от ищците, че Общите условия
са неприложими, тъй като не са приети по съответния ред. Освен това се
излага, че не е налице подписан договор за присъединяване на ищците към
разпределителната мрежа. Оспорва служебно начисленото количество
електроенергия да е реално доставено. Счита, че наличието на невидими
регистри прави СТИ негодно и нарушава правото на потребителя да бъде
информиран за консумираната от него ел. енергия. Заявява, че ответното
дружество, в качеството на оператор на електроразпределителната мрежа не
разполага с право да продава електроенергия, респ. да издава фактури за
потребена такава. Моли да бъде прието за установено в отношенията между
страните, че ищците не дължат на ответника сумата от 10 307,16 лева,
представляваща начислена в резултат на извършена корекция на сметката на
потребителя стойност на електроенергия за периода от 11.10.2017 г. до
24.07.2020 г. за обект, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Аспарухово“ 15, ет.1,
ап.2.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба
от „Електроразпределение Север“ АД. Ответникът оспорва предявения иск
като неоснователен. Поддържа, че е налице основание за възникване на
процесното вземане за потребена електроенергия и то е чл.55 ПИКЕЕ вр.
чл.200 ЗЗД. Заявява, че е спазен редът за извършването на проверката, като
наред със служителите на дружеството е присъствал и един свидетел. Счита,
че не е необходимо неправомерното въздействие върху схемата на измерване
да е пряк резултат от поведение на потребителя, за да бъде ангажирана
отговорността му. Тъй като отчитането по скрит регистър е в резултат на
неправомерно софтуерно вмешателство, намира, че дружеството е изпълнило
задълженията си, като е осигурило на потребителя възможност за достъп до
показанията на видимите регистри. Поддържа, че е налице правно основание
за корекцията, като се позовава на действащите към момента на извършване
на проверката ПИКЕЕ, издадени от КЕВР, обн. ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г. и
конкретно – на чл. 55, ал. 1 ПИКЕЕ, която предвижда операторът на
3
съответната мрежа служебно да начислява количеството електрическа
енергия в невизуализиран регистър, измерено след монтажа на средството за
търговско измерване.
Ответникът твърди, че между страните е налице облигационно
правоотношение по договор за пренос и достъп на електрическа енергия през
електроразпределителните мрежи на „Електроразпределение Север“ АД, като
ответното дружество изпълнява задълженията си добросъвестно и точно.
Посочва, че на 24.07.2020 г. е извършена техническа проверка в обекта на
ищеца. Съгласно констативен протокол от извършена експертиза в БИМ, ГД
„Мерки и измервателни уреди“, РО-Варна, е осъществена намеса в тарифната
схема на електромера – в регистър 1.8.3 на електромера има показания за
потребена електроенергия, която не е визуализирана на дисплея, не е отчетена
и заплатена от абоната. На тази основа „Електроразпределение Север“ АД е
съставило становище за начисляване на електрическа енергия, което отразява
точното количество неотчетена електрическа енергия след прочитане на
регистър 1.8.3. Ответното дружество заявява, че процесната сума се дължи на
основание чл. 55 ПИКЕЕ, като с процесната фактура е определена цената на
реално консумираната електрическа енергия, натрупана в скрития регистър.
Моли предявеният иск да бъде отхвърлен и претендира сторените по делото
разноски.
ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства намира за установено от фактическа страна следното:
Няма спор между страните в производството, че ищците имат
качеството потребители на еленергия за обект, находящ се в гр. Варна, ж.к.
„Аспарухово“ 15, ет.1, ап.2, , клиентски № **********, абонатен №
**********, както и че между тях и електроразпределителното дружество е
възникнало облигационно правоотношение по повод достъпа и преноса на
електроенергия през електроразпределителните мрежи на ответното
дружество до процесния обект на потребление. Безспорно е, че процесната
сума е начислена като корекция на сметката на ищците.
4
От съдържанието на представения по делото констативен протокол
№5100820/24.07.2020г. се установява, че на така посочената дата на адреса на
потребление в гр. Варна, ул. „Мара Тасева“ №15 ап.2 е осъществена дейност
по подмяна на СТИ № 7979272 с друг СТИ. В протокола е посочено, че
демонтираният СТИ се насочва за експертиза в БИМ. В протокола е вписано
показание към момента на демонтаж на регистър за дневна и нощна тарифа –
021907, съответно 0011104.
Представен е по делото КП за техническа проверка №461/29.07.2020г.
на БИМ – РО Варна, от който се установява, че при осъществяване на
метеорологична експертиза на СТИ № 7979272 е констатирано, в регистър –
Т3 е начислена преминала ел. енергия в размер на 52702,60 кВтч. В протокола
е посочено, че електромера съответства на метеорологичните характеристики
и отговаря на изискванията за точност при измерване на ел. енергия. Не е
осъществен достъп до вътрешността на СТИ.
По делото е представено становище от 03.08.2020г., изготвено от
специалист „ЕК” и одобрено от началник отдел „КЕК”, на основание КП
№461/29.07.2020г. с оглед извършена техническа проверка, като е одобрено
извършването на корекция на ел. енергия за периода 11.10.2017г.-
24.07.2020г., като е посочено, че корекцията е извършена на основание КП и
софтуерно прочитане на регистър на СТИ, на осн. чл.55 ПИКЕЕ за общо
52707 кВтч.
Съставена е фактура №**********/04.08.2020г., за периода
11.10.2017г.- 24.07.2020г., на стойност 10 307,16 лева.
Изготвено е писмо от „Електроразпределение Север“ АД, с което
ищците биват уведомени за осъществената проверка и изготвената корекция
на ел. енергия, като от представената обратната разписка се установява, че
същото е връчено лично на 16.08.2020г.
По делото са ангажирани специални знания посредством назначаването
на съдебно-техническа експертиза. От изготвеното заключение на комплексна
съдебно – техническата и счетоводна експертиза на в.л. К. и в.л. П. се
установява,че при софтуерно четене на тарифа №3 е констатирано натрупване
на ел. енергия в размер на 52707 кВтч, която ел. енергия не се визуализира на
дисплея на СТИ. Посочва се, че процесният електромер е еднофазен
5
двутарифен, поради което активни за същия са тарифи Т1 и Т2. Допълва се,
че поначало тарифи Т3 и Т4, следва да бъдат с нулеви показания. Посочва, че
към момента на монтаж на СТИ няма данни за показанията на тарифи Т3 и
Т4.Към момента на първоначален монтаж няма данни са натрупванията в
сумарен регистър на СТИ. Отчетеното количество ел. енергия от 52707 кВтч
за общо 971 дни е съобразено с пропускателната способност на вторичния
предпазител, същия с мощност от 63 А, а при среднодневно натоварване при
8-часосово потребление, размерът ел.енергия възлиза на 6,78 кВтч за час,
което позволява такава ел. енергия да бъде доставена и измерена.
По делото е представен и протокол №16185р-А-19/07.09.2017г. на
„Еллаб България“ ООД, в който се съдържат данни досежно осъществена
проверка на СТИ № 7979272, като при проверката е констатирано натрупване
в регистър на активна енергия по тарифа №1 – 8082,909 кВтч, съответно по
тарифа №2 в размер на 14916,413 кВтч. Не е установено измерване
натрупването по тарифа №3. Не е посочено и натрупването по сумарния
регистър. Дава се заключение, че СТИ съответства на техническите
изисквания.
Представен е и протокол за първоначален монтаж
№1252793/10.10.2017г., от който се установява, че на така посоченият в
протокола адрес на потребление в гр. Варна, ул. „Мара Тасева“ №15 е
осъществен монтаж на електромер №7979272 при първоначални показания за
дневна ел. енергия – 14916 кВтч и нощна в размер на 8082 кВтч.
Предвид така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Не е спорно в отношенията между страните, видно от изложеното в
исковата молба и в отговора, че страните са обвързани от валидно
облигационно правоотношение по силата на сключения между ищците и
ответното дружество договор за осигуряване достъп и пренос на
електрическа енергия ниско напрежение за битови нужди при общи
условия.
6
Чл. 83 ал. 1 т. 6 от ЗЕ в редакцията си от 08.05.2018г. предвижда
възможността за извършване на корекция за потребена електрическа енергия
в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на
свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или
устройства по чл. 120 ал. 3 от ЗЕ, но при спазване на определени правила,
чието приемане е от компетенцията на КЕВР /чл. 83 ал. 2 ЗЕ/. Или правото на
ответника да изчислява и коригира пренесената ел. енергия е обусловено от
установяване на неправомерно въздействие върху средството за търговско
измерване и неправомерно присъединяване към електропреносната мрежа.
Съобразно изготвените констативен протокол и заключението на вещото
лице, по несъмнен начин се налага извод, че в случая не се касае за
неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа или
промяна в схемата на свързване на СТИ, довело до отклоняване на отчитаната
ел. енергия. Причината за установената липса на отчитане е резултат от
неправомерна софтуерна намеса в програмата за тарифиране на електромера,
който при монтаж е настроен да отчита консумираното количество ел.
енергия само по две тарифи, т.е. налице е неправомерно въздействие върху
СТИ.
Служебното начисляване на допълнителни количества електрическа
енергия по партидата на въззивника е извършено по реда на обнародваните в
ДВ бр. 35/30.04.2019 г. Правила за измерване на количеството електрическа
енергия, в сила от 04.05.2019 г. Правилата /ПИКЕЕ/ са издадени от
Председателя на КЕВР /приети с Решение на КЕВР по т. 1 от Протокол №
67/24.04.2019 г./ в съответствие с предвиденото в чл. 83 ал. 1 т. 6 вр. ал. 2 от
ЗЕ, а именно – че устройството и експлоатацията на електроенергийната
система се осъществява и съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ, приемани
от КЕВР и регламентиращи принципите за установяване случаите на
неизмерена, неправилно измерена и/или неточно измерена ел. енергия, и
съгласно правомощията на КЕВР, установени в чл. 21 ал. 1 т. 3 от ЗЕ вр. чл. 2
ал. 1 от ЗНА. Цитираните правила по правната си същност са подзаконов
нормативен акт, който е задължителен за страните. В тази връзка, посочените
разпоредби от ПИКЕЕ са приложими към настоящия спор, доколкото
техническата проверка в обекта на потребление е извършена на 24.07.2020 г. –
7
след влизане в сила на новите ПИКЕЕ /04.05.2019 г./
Възраженията, наведени в исковата молба, че няма доказателства,
установяващи наличието на лицензия по отношение на въззиваемото
дружество да издава фактури и да извършва продажба на електроенергия,
съдът намира за неоснователни. Тази компетентност на
електроразпределителното дружество е предвидена в чл. 56 ал.2 ПИКЕЕ.
Макар и да не е изрично предвидена в ЗЕ, тази компетентност може да се
обоснове с цитираните в нормативния акт разпоредби. Нормата на чл.92 ЗЕ
предвижда, че страни по сделките с електрическа енергия са обществен
доставчик на електрическа енергия; краен снабдител на електрическа енергия;
производител; краен клиент; оператор на електропреносната мрежа; оператор
на електроразпределителна мрежа; търговец на електрическа енергия;
доставчик от последна инстанция; координатор на балансираща група.
Изчерпателното изброяване включва всички предвидени по веригата
представители на енергийната система, с които крайния потребител влиза в
договорни правоотношения във връзка със снабдяването, преноса, доставката
и покупката на енергия.Всеки от различните договори се сключва между
крайния потребител и дружеството съобразно различни действащи
поднормативни актове, но възможността за това е законодателно
регламентирана. В чл. 83 ЗЕ е посочено, че устройството и експлоатацията на
електроенергийната система се осъществяват съгласно норми, предвидени в
множество наредби, свързани с устройството, експлоатацията на
електрическите мрежи, правилата за управление на електроенергийната
система, правилата за управление на електроразпределителните мрежи,
правилата за измерване на количеството електрическа енергия,
регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване,
включително реда и начините за преизчисляване на количеството
електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия или за която има измерени показания
в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, както и
създаването, поддържането и достъпа до регистрираните от тези средства
база данни. Затова и доколкото изрично във връзка с преизчисляването на
количеството енергия при установяване на неизмерена, неправилно или
неточно измерена такава законът препраща към ПИКЕЕ, съставът приема, че
е налице предвидена компетентност на електроразпределителното дружество
8
да измерва и преизчислява количествата енергия, когато има измерена такава
по невизуализирания регистър. Няма спор, че електроразпределителното
дружество е собственик именно на електроразпределителната мрежа, по която
се осъществява преноса и доставката на енергия до крайни потребител.
Следователно и за първото възниква както задължението по чл.89 ЗЕ да
разпределя електрическата енергия, да отговаря за непрекъснатото й подаване
и за измерването на преминаващата по мрежата електрическа енергия, така и
правото, предвидено в чл.55 и 56 ПИКЕЕ да преизчислява допълнително
количество енергия.
Цитираната норма на чл. 55 ал.1 ПИКЕЕ предвижда, че в случаите, в
които се установи, че са налице измерени количества електрическа енергия в
невизуализирани регистри на средството за търговско измерване, операторът
на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на средството за
търговско измерване количество електрическа енергия в тези регистри.
Съобразно цитираната норма доказателствената тежест е за ответника
да установи измерено в невизуализирания регистър количество енергия,
констатирано с изготвен по реда на чл.49 ПИКЕЕ протокол, което количество
е натрупано след монтажа на СТИ, както и извършена метрологична проверка
на СТИ, която установява също горния факт.
В настоящия казус, дружеството-оператор в съответствие с разпоредбата
на чл. 49 ал. 3 от ПИККЕ е съставил констативен протокол, обективиращ
резултата от извършената проверка на 24.07.2020г., доколкото същият е
подписан от двама служители на търговското дружество и от един свидетел.
Изпълнена е и хипотезата на ал. 4 от цитираната разпоредба, като препис от
протокола е изпратен на адреса на потребление.
Видно от констативния протокол, електромерът е демонтиран и
пломбиран, като е изпратен в БИМ за метрологичен контрол. Срокът по ал.5
от чл.49 ПИКЕЕ е спазен. В резултат на проверката е съставен констативен
протокол № 461/29.07.2020 г. по описа на БИМ-Варна.
По изложените по–горе съображения съставът приема, че
констативният протокол е редовен от външна страна.
Както вече се коментира, предпоставката за преизчисляване на
9
количествата енергия, доставени на абоната, е установяването посредством
констативния протокол, както и този за метрологична проверка, че е налице
измерено количество в невизуализирания регистър след монтажа на СТИ.
Тълкуването на сочената разпоредба, макар и неясно формулирана, налага
извода, че количеството енергия следва да е натрупано след монтажа на СТИ
на обекта на потребление. Тълкуване в обратния смисъл би довело до
неоснователно разместване на имуществени блага, доколкото следващ
потребител би заплатил енергия, която не е потребил. Затова и следва да се
установи, че периода през който е натрупано измереното количество енергия
в невизуализирания регистър, е следхождащ монтажа на СТИ. В настоящото
производство това обстоятелство не се установи. Видно от протокола за
монтаж на процесното СТИ с фабричен номер 7979272 е, че същото е
монтирано на обекта на 10.10.2017г. На протокола за монтаж са отбелязани
показанията на СТИ по двете тарифи – дневна и нощна. Видно е, че същите са
били с нулеви показатели. Показания по тарифа 1.8.3 не са отбелязани, като
горното обаче не обуславя извод, че такива не са били налични. Извод, че
показанията по тарифа 1.8.3 са били нулеви към 10.10.2017г. не може да бъде
направен и от заключението на вещото лице. Същото, запознато с
представения от „Еллаб България“ ООД протокол за последваща
метрологична проверка, сочи, че в него няма прочит на регистри.
Отбелязване има само досежно регистри Т1 и Т2. Прочит на сумарния
регистър също няма. Такъв прочит не се съдържа нито в констативния
протокол за проверка от 24.07.2020г., нито в Протокола от проверка на БИМ
от 29.07.2020г. Затова и доколкото данни за сумарния регистър към момента
на монтажа на СТИ на обекта- 10.10.2017г., няма, т.е. не може да се установи
дали показанията по сумарния регистър са представлявали сбор само от
показанията по дневна и нощна тарифи, то и не може да бъде направен косвен
извод, че показанията по 1.8.3, ако и да не са прочетени, са били нулеви.
Наред с това, наличността на преминала енергия по тарифи 1 и 2
изключва възможността СТИ да е монтирано ново на обекта, за да бъде
направен извод, че и процесната тарифа 3 също е била нулева. Напротив, СТИ
е било монтирано с налични показания по дневна и нощна тарифа,
следователно и не може да бъде направено предположение, че СТИ е
монтирано ново на обекта със заводски нулеви настройки по всички регистри.
Вещото лице също не е дало заключение в такъв смисъл. Предвид това и
10
остава вероятна възможността по невизуализирания регистър също да е имало
натрупано количество енергия. Като се има предвид изложеното, съдът стига
до извод, че установяването на периода, през който е преминало през СТИ
начисленото количество енергия, не е установен по безспорен начин от
ответното дружество.
А след като не може да се направи категоричен извод кога е започнало
отчитането по невизуализираните регистри, както и в кой часови диапазон е
ставало преразпределението, съставът приема, че не се установява
измереното в невизуализирания регистър количество енергия да е преминало
през СТИ след монтажа му, респективно че е било реално потребено именно
от ищците. Затова и предявените отрицателни установителни искове, че
ищците не дължат на електроразпределителното дружество сумата от
10 307,16 лева, представляваща начислена в резултат на извършена корекция
на сметката на потребителя стойност на електроенергия за периода от
11.10.2017 г. до 24.07.2020 г. за обект, находящ се в гр. Варна, ж.к.
„Аспарухово“ 15, ет.1, ап.2, клиентски № **********, абонатен №
**********, за която сума е издадена фактура № **********/04.08.2020 г., на
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, са основателни и следва да бъдат уважени.
Наведеното допълнително основание във въззивната жалба, че ако не се
установи наличието на основанието по чл.55 ПИКЕЕ, то е налице приложение
на нормата на чл.183 ЗЗД, съдът намира, че не се установи. В случая не се
твърди в отговора сключен между страните договор за продажба на
електрическа енергия. В отговора на исковата молба, ответното дружество не
се позовава на сключен такъв, нито твърди да е страна по него, за да
претендира плащане на цената по договора. Още в исковата молба ищците
изрично са оспорили обстоятелството договор за продажба на еленергия да е
сключван с разпределителното дружество. Такъв не е бил представен като
доказателство по делото от ответното дружество. Твърдението за наличие на
потребена, но незплатена енергия, преминала по собствената на
енергоразпределителното дружество мрежа, е такова за наличие на
отклонение от сключения между ищеца и „Енерго Про Продажби“ ЕАД
договор за продажба на еленергия, за което отклонение е предварително
уговорен способ за обезщетяване- а именно преизчисляване на измереното
количество електроенергия. Затова и възражението по чл.183 ЗЗД, че
11
заплащането се дължи като цена по договор за продажба енергия е
неоснователно, доколкото ответното дружество не твърди, а и не доказа да е
страна по такъв договор.
Възражението е неоснователно. Предявеният отрицателен иск следва да бъде
уважен. Решението на ВРС в горния смисъл следва да бъде потвърдено.
На осн. чл.78 ал.1 ГПК и предвид направеното искане въззивникът
следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна направените пред
настоящата инстанция разноски в размер на 840 лв. съобразно представения
списък и приложените доказателства към него, която сума представлява
заплатено адвокатско възнаграждение. Възражението за прекомерност на
въззивника не следва да бъде разгледано, тъй като същото е направено в
евентуалност- само ако претендираният хонорар надвишава минималния по
Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Възнаграждението е съобразно минимума по чл.7 ал.2 т.4 от Наредбата,
поради което и възражението не следва да бъде разгледано.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 44/11.02.2021 г., постановено по гр.д. №
10010/2020 г. по описа на ВРС, ХХІ-ви състав.
ОСЪЖДА „Електроразпределение Север” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” №
258, Варна Тауърс – Г, да заплати на М. Д. С., ЕГН **********, с адрес: гр.
Варна, ж.к. „Аспарухово“ 15, ет.1, ап.2 и С. Д. С., ЕГН **********, с адрес:
гр. Варна, ж.к. „Аспарухово“ 15, ет.1, ап.2, сума в размер на 840 /осемстотин
и четиридесет лева/, представляваща направени пред настоящата инстанция
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение на осн. чл.78 ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
12
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13