РЕШЕНИЕ
№
………….
гр. София, 17.07.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на първи април две хиляди и
деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 10611/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова молба с вх. № 109449/18.08.2017 г., предявена от Д.Б.К., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, против ЗАД „А.“,
с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***.
Ищцата
Д.Б.К. твърди, че на 02.04.2017 г., около 07:20 ч., на път ІІ-17, в района на 2
км., с посока на движение от с. Скравена към автомагистрала (АМ) „Хемус“, К.Е.К.,
при управление на лек автомобил „Фолксваген Кади“ с рег. № ******, нарушил
правилата за движение по пътищата, и реализирал пътнотранспортно произшествие (ПТП) с насрещно движещия се
товарен автомобил „Скания“, с рег. № ******, в резултат на което причинил
смъртта на З.Д.К., който бил пътник в лекия автомобил.
По повод настъпилото ПТП бил съставен
Констативен протокол от 02.04.2017 г. по описа на РУП - Ботевград и било образувано
досъдебното производство № 14/2017 г. по описа на ОДМВР-София.
Ищцата твърди, че е майка на З.Д.К. и че е изживяла много тежко загубата на своето дете.
Двамата се намирали в много добри отношения и били силно привързани един към
друг. Ищцата сочи, че със смъртта на З.Д.К. е загубила
най-близкия си човек, своята опора, надежда, радостта и светлината в живота.
Ищцата не можела да се отърси от шока, да осъзнае и приеме, че синът й си е
отишъл по един толкова нелеп, насилствен начин, неочаквано и безвъзвратно.
Ищцата
твърди, че към датата на увреждането, ответникът е застраховал гражданската отговорност на лицата,
управляващи правомерно лек автомобил „Фолксваген Кади“ с рег. № ******,
включително и на водача К.Е.К..
Застрахователната полица била със срок на действие от 15.08.2016 г. до
14.08.2017 г.
Предвид
изложеното, ищцата моли да бъде
постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да й заплати:
сумата от сумата от 200 000 лева, представляваща
обезщетение за причинените й неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 04.08.2017 г. до окончателното й изплащане. Ищцата претендира и
направените по делото разноски.
В
срока за отговор на исковата молба, ответникът ЗАД „А.“ е депозирал отговор
на исковата молба. Ответникът не оспорва, че към датата на описаното в исковата
молба ПТП е застраховал гражданската отговорност на К.Е.К., при управление на лек
автомобил „Фолксваген Кади“ с рег. № ******.
Ответникът
оспорва иска с възражението, че е неоснователен. Ответникът заявява, че оспорва
механизма на настъпване на ПТП. Сочи, че описания в исковата молба механизъм на
ПТП не е доказан. Ответникът оспорва твърдението, че З.Д.К. е починал в резултат на
процесното ПТП. Твърди, че получените увреждания, респ. леталния изход на
пострадалия не са последица от виновно поведение на водача на л.а. „Фолксваген
Кади“ с рег. № ******. Твърди, че водачът на лекия автомобил не по своя вина е
бил поставен в невъзможност да избегне настъпването на ПТП, като не е нарушил
виновно правилата за движение и за него събитието е случайно. Сочи, че същият
не е имал техническа и професионална възможност да предотврати настъпването на
ПТП.
Евентуално,
ответникът прави възражение за съпричиняване на вредоностния резултат от страна
на пострадалия З.Д.К., като твърди, че същият е бил без поставен предпазен колан.
Твърди, че при ползване на обезопасителен колан, същият би задържал пътника
така, че уврежданията нямаше да настъпят. Ответникът твърди и че К.Е.К.
е управлявал л.а.
„Фолксваген Кади“ с рег. № ****** след употреба на алкохол, а
пътниците, намиращи се в автомобила, са знаели за този факт и въпреки това са
се качили в автомобила. С това си поведение, пострадалият на самостоятелно
основание е съпричинил настъпването на вредите. Счита, че с поведението си пострадалият е допринесъл за настъпилия за
него вредоносен резултат в степен 95 %.
Ответникът твърди и че претенцията за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно завишена и е в
противоречие с принципа на справедливостта, прогласен в чл. 52 ЗЗД. Сочи, че ищцата не е живяла в едно
домакинство със сина си, като не били налице доказателства и за твърденията за
изключително близките отношения между тях. Ответникът моли искът да бъде
отхвърлен. Претендира направените по делото разноски.
Съдът
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ - обн., ДВ, бр. 102
от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016г., приложим съгласно чл. 105, ал. 2 от
КМЧП.
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, увреденият, спрямо който
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, който, съгласно ал. 2
на чл. 432 КЗ, може да прави възраженията, които произтичат от договора и от
гражданската отговорност на застрахования. Видно от законовата разпоредба, за
да бъде уважен иска, следва да бъде установено наличието на валидно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между ответника -
застраховател и делинквента относно управлявания от последния автомобил. Наред
с това, за да се ангажира отговорността на застрахователя, следва да са налице
и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД
/деяние, вреди, противоправност, причинна връзка и вина/, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител – застрахован за обезщетяване на
причинените вреди, тъй като отговорността на застрахователя е функционално
обусловена от отговорността на застрахования делинквент и има вторичен характер
– застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е
отговорен спрямо увреденото лице за репатрирането им. Вината се
предполага – чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в
тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.
В
настоящия случай не се спори по делото, че към 02.04.2017 г. (датата на
процесното ПТП), по силата на Договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, сключен във формата на застрахователна полица № BG/11/116002186691,
ЗАД „А.“ е застраховало гражданската отговорност на лицата, правомерно
управляващи лек автомобил „Фолксваген Кади“ с рег. № ******, включително и на
водача К.Е.К.. Този факт е отделен като безспорен и ненуждаещ се в отношенията
между страните по делото (с определение от 16.01.2018 г.),
Установяват
се и останалите правопораждащи правото на ищеца юридически факти,
представляващи елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД:
Съдът
приема за установено по делото, че на 02.04.2017 г., около 07:20 ч., на път
ІІ-17, в района на 2 км., е реализирано пътнотранспортно произшествие с участници: лек
автомобил „Фолксваген Кади“ с рег. № ******, управляван от К.Е.К. и насрещно движещия се
товарен автомобил „Скания“, с рег. № ******, управляван от Д.М.Я..
Настъпването
на процесното ПТП и участието на водача, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, се установява от представения по делото Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица, съставен от дежурен по КАТ – РУП-Ботевград, който е
посетил мястото на ПТП. Като причини и обстоятелства
за настъпване на ПТП в Констативния протокол е посочено, че водачът на лек автомобил „Фолксваген
Кади“ с рег. № ****** се е движел по път ІІ-17 с посока от с. Скравена към АМ
„Хемус“ в лентата за насрещно движение и около 2 км. реализира ПТП с товарен автомобил
„Скания“, с рег. № ******, който се движи по нея.
В Констативния
протокол е посочено, че в резултат на ПТП са починали водачът на лек автомобил „Фолксваген
Кади“ с рег. № ****** - К.Е.К. и пътникът в лекия автомоли З.Д.К..
По
делото е приет, като доказателство, протокол за оглед на пътно – транспортно
местопроизшествие от 02.04.2017 г., съставен в съответствие с чл. 129 и сл. НПК. Протоколът има характера на официален свидетелстващ документ, с обвързваща
съда доказателствена сила, съгласно чл. 179 ГПК относно установените
обстоятелства при огледа на произшествието.
По случая е било образувано ДП № 14/2017 г. по описа на ОД на МВР – гр. София.
Въз
основа на данните от протокола за оглед на местопроизшествието, по настоящото
дело е извършена автотехническа експертиза, заключението по която не е оспорено
от страните по делото и което съдът кредитира като обективно и компетентно. От
заключението по АТЕ се установява, че процесното ПТП е настъпило при следния
механизъм:
На 02.04.2017 г. около 07:20 ч., в светлата част на денонощието, на
второкласен път от Републиканската пътна мрежа II-17, в зоната на 2-ри км., в
землището на гр. Ботевград, със скорост 69 км/ч., се движел седлови автовлак в
състав: седлови влекач „Скания“, с peг. № ******и с прикачено към него
полуремарке марка „Рендерс“, с peг. № ******, управляван от Д.М.Я.,
правоспособен водач, неупотребил алкохол.
Времето на 02.04.2017 г., около 07:20 ч., било през пролетния сезон, в светлата
част на денонощието, дневна светлина, слънчево време, добра видимост, сухо
асфалтово покритие. Повърхностният слой на платното за движение бил от
дребнозърнест, гладък асфалт, без нарушение на повърхностното покритие в зоната
на ПТП, продължително равнинен участък преди и след зоната на ПТП. Път II-17, в
зоната на ПТП, бил съставен от две платна за еднопосочно движение. Всяко платно
за движение се състояло от две пътни ленти за движение в посоката. Пътят
бил праволинеен и видимостта по него била
поне 150 м. Пътните превозни средства в района на настъпване на
пътнотранспортното произшествие са движели по две платна за движение, северното
- в посока от гр. София към гр. Мездра, южното - в обратната посока от гр.
Мездра към гр. София.
Видно от
АТЕ, касае се за движение извън населено място. Пътни знаци, относно скоростта
на движение на пътните превозни средства, е нямало, поради което и при избиране
на скоростта на движение водачът на лекотоварния автомобил не е трябвало да
превишава 90 км/ч., а на
седловия автовлак - съответно 70 км/ч.
По същото
време, в същото платно за движение, но в обратна посока, със скорост 77 км/ч.,
се движел лекотоварен автомобил марка „Фолксваген Кади“, с рег. № ******,
управляван от К.Е.К., правоспособен
водач, употребил алкохол, с наличие на етилов алкохол в кръвта в концентрация 2,15 промила. На
предно средно място в автомобила пътувал З.Д.К., на 18 години, от гр.
Ботевград, а на предно дясно място пътувал Н.Н.М.на 18 години.
Водачът
на лекия автомобил нарочно влязъл в платното за насрещно движение и го
управлява по зиг-заго-образна траектория. Водачът на седловия автовлак
забелязва идващия насреща лекотоварен автомобил и докато наблюдава поведението
му задейства спирачната уредба „леко“. Лекотоварният автомобил поне веднъж навлязъл
и след това излязъл от пътната лента на седловия автовлак. Водачът на последния
отново задействал спирачната уредба. Когато автомобилът от съвсем близко
разстояние „около 5 метра“ навлизъл в пътната лента на седловия автовлак,
водачът на последния продължил да натиска спирачния педал и завъртял кормилното
колело надясно, като забелязъл, че там има спрели няколко други товарни
автомобили, и има вероятност да ги удари.
Между
седловия влекач и лекотоварния автомобил настъпил удар. Мястото на удара било в
пътната лента на седловия влекач. Първият контакт на двата автомобила бил в
предните им леви части. След удара настъпили щети на двата автомобила, описани
в Протокола за оглед на местопроизшествието и заснети по време на огледа. След
отделяне на автомобила, той се върнал назад и надясно и се установил върху
стоманената предпазна ограда. При удара била разрушена предна лява гума и
окачването на предно ляво ходово колело на седловия автовлак и той под действие
на момента на съпротивление се отклонил наляво, разрушил стоманената предпазна
ограда и се установил върху платното за насрещно движение, където бил намерен
при огледа на местопроизшествието.
Видно от
АТЕ, причината за настъпване на пътнотранспортното произшествие било
съзнателното навлизане на лекотоварния автомобил „Фолксваген Кади“ в платното
за насрещно движение и движение по него.
Водачът
на седловия автовлак е имал възможност да види лекотоварния автомобил на поне
150 м. С оглед, обаче, дължината на седловия автовлак, дори да е бил спрян от
неговия водач, движейки се по същата зиг-заго-образна траектория, лекотоварният
автомобил пак би се ударил в автовлака. Водачът на седловия автовлак е направил
опит да отиде надясно, но там е имало други паркирани товарни автомобили.
Затова изместването на седловия автовлак в тази част на пътното платно не е
било безопасно за него и за паркираните там товарни автомобили.
В открито съдебно заседание, ВЛ по АТЕ уточнява, че дори и ако композицията от влекач и ремарке да е предприела аварийно спиране,
поради движението на лекия автомобил по зигзагообразна траектория, вероятно
отново би настъпил удар, тъй като композицията е била „доста дълга“.
Видно от заключението по съдебно-медициската експертиза, травматичните
увреждания, които З.Д.К. е получил по време на ПТП (съчетана черепно-мозъчна и гръдно-коремна
травма, разкъсване на съдовия сноп
кръвоснабдяващ главата и горните крайници, разкъсвания на черен дроб и далак) са
несъвместими с жимота. Смъртта е настъпила бързо и е била неизбежна. Вещото лице по СМЕ е посочило, че между получените при
процесното ПТП увреждания и причината за смъртта съществува пряка и
непрекъсната причинно-следствена връзка.
Заключенията по АТЕ и СМЕ са изготвени от вещи в съответната област на
науката лица, които са висококвалифицирани експерти, за чиято професионална
компетентност и добросъвестност не са налице основания за поставянето им под
съмнение. Заключенията са пълни, ясни и обосновани, вещите лица са съобразили
всички обективни данни по делото, поради което и съдът не намира основание да се съмнява в тяхната
правилност и ги кредитира
Не
се спори по делото, че З.Д.К., с ЕГН: **********, е син на ищцата. Това се
установява и от представеното удостоверение за раждане и удостоверение за
наследници (л. 8 и л. 10).
По
делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите С.П.Х.и Г.П.Б..
Свидетелят
Х.заявява, че с ищцата живеят в едни квартал в гр. Ботевград. Заявява, че
познава нея и синът й З.„от доста време … от около 20-ина години“. Впоследствие
заявява, че познава З.„някъде от 5 – 6 годишен“. Според свидетеля, преди
катастрофата З.и Д. са живеели постоянно заедно. Свидетелят ги виждал всеки
ден. Когато имала работа, Д. го оставяла на баба му и дядо му, „иначе“ си живеели
заедно. Той оставал там, докато тя свърши работа, за няколко часа, след която тя
го прибирала в рамките на същия ден.
Свидетелят
не може да каже „какво е посещавал“ З.. Той не работел и не ходел на училилище.
Свидетелят не знае с какво се е занимавал. Впоследвие заявява, че е работел в
гр. Ботевград. Счита, че З.и Д. са били в добри отношения. Нямали никакви
проблеми, разбирали се. След смъртта на З., свидетелят виждал много пъти Д. да
плаче, да страда. Не искала да се говори за него, като говорели, не искаше да
слуша. Свидетелят заявява също: „Сега много ясно, че пак страда. Да загубиш
дете, да го отгледаш от 2 кг. месо да го направиш мъж“.
Г.Б.заявява,
че познава З.К., откакто е бил на десет години. Оттогава, свидетелят познава и Д.К.
– до 2008 г., свидетелят живеел в блока, в който тя живеела, а след това се
преместил в къща, която била на 10-на метра от блока на Д.. Свидетелят сочи, че
отношенията между Д. и З.са били много добри. Тя се грижела за него добре,
както всеки родител се грижи за детето си. Свидетелят завява, че никога не ги е
виждал „разстроени“, той винаги бил усмихнат. Имало периоди, в които З.бил оставян при баба си и
дядо си, защото Д. ходела „по чужбина“ и нямало кой да го гледа. Д. имала и още две малки деца, които гледал
другия й мъж.
Свидетеля
заявява, че като всеки родител, който е загубил детето си, Д. е била много
разстроена Външният й вид не бил същия, все едно не била тя. Променила се
много. Винаги била разстроена, плачела постоянно, не искала да е в Ботевград,
защото си спомняла за момчето си.
Свидетелят сочи, че детето е стояло по 20-ина дена
при баба си и дядо си. Като се приберяла тя, детето стояло при нея по няколко
месеца. Не знае какво е работела в чужбина. Същевременно сочи, че Д. е стояла в
чужбина по 7- 8 месеца. Прибирала се за два - три месеца. Като заминела за
чужбина, стояла по 7 - 8 месеца, до една година. Свидетелят заявява, че не му е
известно, държавни или общински органи да са идвали на място, за да вземат детето.
Сочи, че като Д. се скарала с другия си
мъж, се прибирала.
При
така установените факти, съдът приема, че се установяват всички елементи от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а презумпцията
по чл. 45, ал.2 от ЗЗД не беше
опровергана. Неоснователни са възраженията на ответника, че водачът на лек
Фолксваген Кади“ с рег. № ****** не е виновен за настъпването на процесното ПТП. С оглед установеното от фактическа
страна, водачът К.Е.К. е действал противоправно, тъй като е нарушил
разпоредбите на чл. 15, ал. 1 и чл. 16, ал. 1 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/, предвиждащи, че на
пътя водачът на пътно превозно средство се движи възможно най-вдясно по
платното за движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка,
използва най-дясната свободна лента, както и че на пътно
платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено, да
навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или
заобикаляне; На основание чл.
432, ал. 1 КЗ, застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ ЗАД „А.“ дължи да заплати обезщетение
за доказаните неимуществени вреди на увреденото лице, каквото се явява ищцата по делото.
Съгласно формираната с ППВС № 4/1961
г., ППВС № 5/1969 г. и ППВС № 2/1984 г. задължителна съдебна практика, ищцата е в
кръга на лицата, легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени вреди
от смъртта на сина си.
Що
се отнася до размера на
обезщетението за претърпените неимуществени вреди съдът намира следното:
Както
беше посочено, ищцата е майка на почиталия при процесното ПТП З.Д.К.. Въпреки
липсата на възможност за съпоставяне между претърпените страдания от ищцата от
смъртта на нейния син, и паричната престация, законодателят е дал възможност на
увредения да претендира парично
обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във
всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение – по
силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост.
Критериите за определяне на този размер са възрастта на пострадалия,
видът, обемът и тежестта на причинените неимуществени вреди, интензивността и
продължителността на претърпените болки и страдания, общовъзприетото понятие за
справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от
значение за номиналния размер на обезщетението. Обезщетението за неимуществени
вреди следва да се определи съвкупно като обезвреда за цялостните последици от
претърпените от ищците страдания, в каквато насока е константната съдебна
практика на всички съдилища в Република България, вкл. и указанията, дадени с
Постановление № 4/68г. на Пленума на ВС и с Постановление № 17/63г. на Пленума
на ВС.
Съдът
съобрази, че събраните в тази връзка
гласни доказателства, чрез разпита на двата свидетели, съдържат вътрешни
противоречия и взаимноизключващи се
твърдения. Така свидетелят С.П.Х.заявява,
че познава ищцата и синът й З.„от около 20-ина години“, а впоследствие - че
познава З.„някъде от 5 – 6 годишен“. Свидетелят Х.заявява, че З.и Д. са живеели
постоянно заедно, и го е оставяла на баба му и дядо му за няколко часа, а
свидетеля Белов – за няколко месеца. Първоначално свидетелят изобщо не може да
каже с какво се е занимавал З., а впоследствие заявява, че е работел в гр.
Ботевград. Свидетелят Г.П.Б. заявява, че З.е стоял по 20-ина дена при баба си и
дядо си, докато Д. е в чужбина, а впоследствие – че Д. е стояла в чужбина по 7
- 8 месеца, до една година.
По
делото (л. 134) е представен протокол за разпит на
свидетел, съставен от разследващ полицай при ОД на МВР – София, за
извършения на 08.12.2017 г. разпит като свидетел на ищцата в настоящото
производство Д.Б.К.. При разпита, К. е
заявила следното: „Не знам и не познавам приятелите на сина ми. Той от
13-годишен е самостоятелен, работи в дърводобива, а в с. Литаково ходи при баба
си, т.е. моята майка. Това е което знам и мога да кажа по случая“.
Протоколът
за разпит на свидетел в наказателното производство удостоверява единствено, че е съставен на
посочената в него дата от посоченото длъжностно лице, извършило разпит на
свидетеля, които факти
обаче са неотносими към предмета на спора. Относно фактите, които лицата
възпроизвеждат в тези документи, същите се явяват недопустимо доказателствено
средство, тъй като съгласно ГПК гласни
доказателства се събират пряко и непосредствено пред съда. Посоченият
протокол, обаче, е подписан от Д.К., която е страна в настоящото производство,
поради което и представлява изходящ от
страната документ, който доколкото съдържат неизгодни за автора си факти,
представлява извънсъдебно признание на страна в настоящото производство, което
следва да се преценява съвкупно с останалите събрани по делото доказателства и
доказателствени средства.
По
делото са представени документи от преписката, водена в АСП, Дирекция „Социално
подпомагане“ – Ботевград за положението на детето З.Д.К., от които се
установява следното:
На
16.02.2006 г., Д.Б.К. е подала молба (л. 59) до директора на Д „СП“-Ботевград,
с искане детето З.Д.К. да бъде настанен при майка й „за отглеждане“. Като
причина за това, в молбата е посочено, че „моят приятел с когото живея не иска
детето и не можем да се грижим за него“.
С
декларация с нотариална заверка на подписите, С.Д.К. и Б.Б.К. са заявили, че са
съгласни да отглеждат малолетния си внук З.Д.К. (л. 60).
Видно
от становище на Отдел „Закрила на детето“ към Дирекция „СП“-Ботевград,
семейството С.и Б.К.и живеят в с. Литаково и от самото раждане (включително и
към изразяване на становище) на З.Д.К., грижи, за неговото отглеждане и
възпитание полагат те.
В
социален доклад от 20.03.2006 г. също е посочено, че от самото раждане „до
настоящия момент“, грижи за детето З.са полагали баба му и дядо му по майчина
линия - С.и Б.К.и.
Със
заповед от 22.03.2006 г. на директора на Дирекция „СП“-Ботевград, детето З.Д.К.
е настанено в семейството на баба му и дядо му по майчина линия - С.и Б.К.и, до
произнасяне на съда с решение по чл. 28 от Закона за закрила на детето.
С
решение № 49/02.05.2006 г. по гр.д. № 197/2006 г. по описа на Районен съд –
Ботевград, З.Д.К. е настанен за отглеждане в семейството на родителите на майка
му – С.Д.К. и Б.Б.К.. Видно от извършеното отбелязване, решението е влязло в
сила на 27.05.2006 г.
Не
са представени доказателства (липсват и такива твърдения), че настаняването на З.Д.К.
в семейството на С.и Б.К.и е било прекратено по предвидения за това в чл. 30
ЗЗДт ред (по съдебен ред или от дирекция „Социално подпомагане“ - до
произнасянето на съда).
С
оглед на така установените факти, съдът приема, че от раждането си на *** г. до
най-рано месец май 2006 г., З.Д.К. е бил отглеждан от своите баба и дядо С.Д.К.
и Б.Б.К.. Това опровегава показанията на
свидетеля Х., който заявява, че ищцата е отгледала З.(и следователно е
страдала).
Съдът
не обсъжда молбата от 15.03.2018 г. (л. 52) до ЗАД „А.“, с която С.Д.К. и Б.Б.К.
са заявили, че Д.Б.К. е била напълно незаинтересована от сина си З., че З.не е
поддържал отношения с майка си, тъй като тя не е изявявала желание и не се е
интересувала от него, и т.н.
Самата
ищца, обаче, признава, че още от 13-годишен, З.е бил самостоятелен и че е работил в дърводобива. Съдът приема за установено по делото чрез
разпита на двамата свидетели, че вероятно З.Д.К. е прекарвал известно време в
дома на своята майка и отношенията им са били добри. Събраните писмени
доказателства, обаче, опровергават твърденията на ищцата, че двамата със сина й
З.са били силно привързани. Не се установява и че през някакъв период от живота
си, З.е пребивавал в квартирата на майка си в гр. София (както се твърди в
исковата молба). Независимо от това, определяйки размера на обезщетенията за
неимуществени вреди, съдът съобрази, че все пак ищцата е изгубила свое дете.
Съдът съобрази и възрастта на починалия
към датата на настъпване на ПТП – 19 години, възрастта на увредената (ищцата),
както и инфлационните процеси към момента на увреждането, определящи стандарта
в страната към релевантния период, лимитите, вменени на застрахователните
дружества, както и съдебната практика по аналогични случаи.
Съобразявайки всичко изложено, както и принципа на справедливост, залегнал
в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът приема, че
претърпените от ищцата неимуществени вреди ще бъдат възмездени чрез
парично обезщетение от 90 000 лева.
Неимуществените вреди от загубата на син са неизмерими с пари – какъвто и
размер на обезщетение да бъде определен, той няма да компенсира вредата.
Размерът на обезщетението не е стойността на човешкия живот, нито оценява
загубата на ищцата. За целите на реализиране на отговорността обаче следва да
се определи размер на задължението, съобразен с критерия за справедливост по
чл.52 ЗЗД. Този критерий включва освен обективно установените по делото факти и
обществената мяра за справедливост, произтичаща от конкретните икономически
условия и обективирана в съдебната практика като ориентир за размерите на
обезщетенията.
При
това положение, съдът следва да разгледа евентуалното възражение на ответника
за съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия ищец.
По
обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за съдилищата
съдебна практика – т.7 от ППВС № 17/1963г. В константната си практика по
приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на чл. 290 ГПК
практика (решение № 45/ 15.04.2009г. по т. д. № 525/2008г. на ІІ т. о., решение
№ 159/24.11.2010г. по т. д. № 1117/2009г. на ІІ т. о., решение № 206 от
12.03.2010г. по т. д. № 35/2009г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011г. по т.
д. № 623/2011г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011г. по т. д. № 286/2010г.
на І т. о., решение № 153/31.10.2011г. по т. д. № 971/2010г., решение №
169/28.02.2012г. по т. д. № 762/2010г. на ІІ т. о., решение № 54 от 22.05.2012г. по т.д. №
316/2011г., на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.), Върховният касационен съд последователно
е застъпвал становище, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт на
основание чл. 51, ал.2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между
поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване от пострадалия
по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД, следва неговото поведение обективно да е в
причинна връзка с настъпването на вредите, т.е. пострадалият трябва обективно
да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, като вина на пострадалия в тази насока не
се изисква. Или, от съществено значение
е конкретното проявление на действието или бездействието на пострадалия, което
съставлява пряка и непосредствена причина за причинените вреди. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е само онзи конкретно
установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с
неправомерното поведение на деликвента) до увреждането като неблагоприятен
резултат. Правните последици от съпричиняването и значението му за размера на
обезщетението, което увреденият има право да получи като паричен еквивалент на
произлезлите от деликта вреди, изключват допустимостта съдът да обосновава
изводите си за съпричиняване с вероятности или с предположения. Както в т. 7 на ППВС № 17/63
г., така и в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС (решение
№ 154/10.10.2017 г. по т. д. № 2317/2016 г. на ВКС, II ТО, решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 59/10.06.2011 г. по т. д. №
286/2011 г. на ВКС, I ТО, решение
№
98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г., решение № 169 от
28.02.2012 г., по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II ТО и мн.
други) е прието, че изводът за наличие
на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения.
Освен
това, според цитираната съдебна практика, дори безспорните нарушения на ЗДвП от
страна на пострадалия, имат значение при преценката на приноса му, само ако се
намират в причинна връзка и са допринесли за настъпване на вредоносните
последици, тъй като вината на увреденото лице не е елемент от фактическия
състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Т.е. във всички случаи на предявен иск по чл.45 ЗЗД срещу
деликвента или по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) срещу застрахователя съпричиняването
подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по
чл.51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице.
В
Тълкувателно решение № 88 от 12.09.1962 г., ОСГК на ВС се приема, че за
прилагането на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД не е необходимо увреденият да е допринесъл
виновно за настъпването на вредите, а е достатъчно наличието на причинна връзка
между неговото действие или бездействие и вредоносния резултат. В постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решение № 165/26.10.2010 г. по т. д. № 93/2010 г. на ВКС, II т.
о. и решение № 44/26.03.2013г. по т. д. № 1139/2011 г. на ВКС, ІІ ТО също е
прието, че вината на пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД и с оглед на това способността на увредения да действа разумно и
да предвижда евентуалните негативни последици от своите действия и бездействия
са правно ирелевантни за института на съпричиняването. Принос по смисъла на чл.
51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал
предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е
улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
Ответникът
твърди, че З.Д.К.е
допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, тъй като при настъпване на
процесното ПТП е пътувал без предпазен колан, както и че К.Е.К. е
управлявал л.а.
„Фолксваген Кади“ с рег. № ****** след употреба на алкохол, а
пътниците, намиращи се в автомобила, са знаели за този факт и въпреки това са
се качили в автомобила.
Видно
от заключението по СМЕ, лекият автомобил е бил с тежки повреди, включително и около мястото
където е седял пострадалия З.Д.К.. При съществуващите данни, дори и да е бил с
правилно поставен предпазен колан, К. би получил същите или подобни увреждания
и би настъпил смъртен изход. Следователно, това възражение е неоснователно.
При
настъпване на процесното ПТП, водачът на лек автомобил „Фолксваген Кади“ с рег.
№ ****** - К.Е.К., е бил с концентрация на етилов алкохол в кръвта 2.15 промила
– видно от съдебно-медицинската
експерти.
В открито съдебно заседание на 01.04.2019 г.,
ВЛ по СМЕ уточнява, че опиянението при 2.15 промила концентрация на
етилов алкохол е в голям процент видимо за околните. ВЛ е посочило, че в
съдебната медицина се счита, че концентрация на етилов алкохол в кръвта над 1.5
– 1.7 промила категорично повлиява на индивида.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с
Тълкувателно решение № 1/23.12.2015 г. на ОСТК на ВКС, налице е съпричиняване
на вредата, когато пострадалото лице е пътувало в автомобил, управляван от
водач, употребил алкохол над законоустановения минимум, ако този факт му е бил
известен. В
ТР е посочено още, че поведение е пътуването в моторно превозно средство с
водач, употребил алкохол, когато то е проява на съзнателен и свободно формиран
избор на увредения, по отношение на когото е налице знание за този факт, или
възможност за узнаването му при проявена нормална дължима грижа, е рисково
поведение. Изразяващо се в поемането на предвидим и реално очакван риск, или в
неговото неоправдано игнориране, това поведение съставлява обективен принос,
който е противоправен и е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат,
последица от реализираното пътно - транспортно произшествие.
Всички
тези факти са установени по настоящото дело – виновният водач е консумирал
алкохол в количество, довело до над средната степен на алкохолно опиване, което
е било видимо за околните, включително и за пътника в автомобила З.К., въпреки
което той съзнателно е пътувал в автомобила, управляван от употребилия алкохол.
Това поведение на пострадалия съставлява обективен принос, който е
противоправен и е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат. Съдът приема,
че приносът на пострадалия за настъпването на вредите следва да бъде определен
в размер на 30%, с колкото и на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД, следва да бъдат
намалено определеното застрахователно обезщетение. Следователно, дължимото на първоначалната
ищца обезщетение за неимуществени вреди възлиза на сумата от 63 000 лева (90 0000 лева – 30 %).
Съгласно
чл. 432, ал. 1 КЗ, отговорността
на застрахователя е обусловена от отговорността на прекия причинител на увреждането.
При задължение от непозволено увреждане, деликвентът се смята в забава и без
покана и дължи лихва от деня на увреждането (чл. 84, ал. 3 ЗЗД). Разпоредбите
на новия КЗ (в сила от
01.01.2016г.), обаче, предвиждат, че застрахователят дължи лихва за забава от един по- късен
момент. Съгласно чл. 497, ал. 1 , т. 1 и т. 2 КЗ, застрахователят дължи
законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако
не го е определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането
на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал.
3; 2. изтичането на срока по чл. 496, ал.
1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал.
3. Съгласно чл. 106, ал. 3 КЗ, когато ползвателят на застрахователната услуга е увредено лице по
застраховки „Гражданска отговорност“ или трето ползващо се лице по други
застраховки, застрахователят го уведомява за доказателствата, които той трябва
да представи за установяване на основанието и размера на претенцията му.
Допълнителни доказателства може да се изискват само в случай че необходимостта
от тях не е можела да се предвиди към датата на завеждане на претенцията и
най-късно в срок 45 дни от датата на представяне на доказателствата, изискани
при завеждането по изречение първо. Чл.
496, ал. 1 КЗ предвижда, че срокът за окончателно произнасяне по
претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по
реда на чл. 380
пред застрахователя, сключил застраховката „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции.
В
настоящия случай, ищецът претендира лихва от 04.08.2017 г., като твърди, че на
тази дата е изтекъл тримесечния срок, в който застрахователят е следвало да се
произнесе, т.е., че е заявил претенцията си пред застрахователя на 04.05.2017
г. Заявлението до ответника, обаче, не е представено. По делото са представени
две писма от ЗАД „А.“ до ищцата от 26.05.2017 г. и от 28.07.2017 г., но от тях
не се установява, че претенцията на ищцата е била заявена при застрахователя на
04.05.2017 г. Този факт не се признава и от ответника. Не се установява и че
ищцата е посочила банкова сметка, ***. 380, ал. 3 КЗ, предвижда, че
непредставянето на данни за банковата сметка от страна на лицето по ал. 1 има
последиците на забава на кредитора по отношение на плащането, като
застрахователят не дължи лихва по чл. 409.
Поради това, обезщетението за неимуществени вреди е дължимо от ответника ведно
със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 18.08.2017 г. Претенцията за законна
лихва, следва да се отхвърли, за периода от 04.08.2017 г. до 17.08.2017 г.
Относно разноските:
На основание чл.78, ал.1 от ГПК вр. чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА, вр. чл. 7, ал.
2 от Наредба № 1 за минималният размер на адвокатските възнаграждения,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ищцата–адв.
Р.М., сумата от 2123.52 лева, съразмерно
на уважената част от иска, с включен ДДС (5530 лв. + 20 % = 6636 лв. х 0.32).
Съгласно Определение № 306 от 06.06.2017 г. по ч. т. д. № 2559/2016 г., т. к.,
ІІ т. о. на ВКС, при присъждане на възнаграждение за оказана безплатна
адвокатска помощ и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото
възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА вр. § 2а от ДР на Наредба № 1/2004 г.
следва да включва ДДС.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да бъде осъден за заплати на
ответника, сумата от 136 лева – разноски по дело за СМЕ (200
лв. х 0.68). На основание чл. 78,
ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр.8/2017/, вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП вр. чл. 25 от
Наредба за заплащането на правната помощ, на ответника се
дължи юрисконсултско възнаграждение,
което съдът определя на 450 лева. Съразмерно на отхвърлената част от иска на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответника следва да се присъди сумата от 306 лева (450 х 0.68) за юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК и съобразно уважената част от иска,
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Софийски градски съд,
сумата от 2894 лева – държавна такса
(63 000 лв. х 4% = 2520 лв.) и депозит за експертизи (550 лв. х 0.68 = 374
лв.), от внасянето на които съдът, на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, е освободил
ищцата.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „А.“, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на Д.Б.К., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, на основание чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ, сумата от 63 000 лева - главница, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата
неимуществени вреди от смъртта на З.Д.К., настъпила вследствие на пътно –
транспортно произшествие, реализирано на 02.04.2017 г., на път ІІ-17, ведно със
законната лихва, считано от 18.08.2017 г. до окончателното
изплащане на сумите, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ, за разликата над 63 000
лева до пълния предявен размер от 200000 лева, и претенцията за законна лихва,
за периода от 04.08.2017 г. до 17.08.2017 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА ЗАД „А.“, с ЕИК: *******, със седалище
и адрес на управление:***, да заплати на
адвокат Р.И.М., с ЕГН: **********,
с адрес: *** , на основание чл. 38, ал. 2 от Закона
за адвокатурата, сумата от 2123.52 лева – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Д.Б.К., с ЕГН: **********, с адрес: ***, да
заплати на ЗАД „А.“, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 136
лева – разноски по делото, и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, сумата от 306 лева - юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА ЗАД „А.“, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, на основание чл.78, ал. 6 ГПК, сумата от 2894 лева – държавна такса и депозит за
експертизи.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: