№ 260370 / 14.10.2021 г.
РЕШЕНИЕ
гр. Монтана, 14.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- гр. МОНТАНА, трети граждански състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИН ИВАНОВ
при секретаря Е. Ефремова, като разгледа докладваното от съдия Иванов гр.д.№ 1063 по описа на РС-Монтана за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Разглеждат се обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, вр. с чл. 22, вр.с чл. 10а от ЗПК, вр. с чл. 26, ал.1 от ЗЗД и чл. 55, ал.1, предл. първо от ЗЗД.
Предявени са от Д.П.Г., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx,,Трети март‘‘ № 67 срещу ответника ,,БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ‘‘ ООД, ЕИК: xxxx със седалище и адрес на управление: гр.София, район ,,Изгрев‘‘ ул.,,Незабравка‘‘ № 25, ет.5, представлявано заедно и поотделно от Борис Климентов Бонкин и Симеон Иванов Гетов обективно кумулативно съединени искове със следния петитум: да бъде признато за установено в отношенията между страните, че сключеният помежду им договор за потребителски кредит №********* от 16.11.2016 г. е недействителен на осн. чл. 22,вр. с чл. 10а от ЗПК и да бъде осъден ,,БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ‘‘ ООД, ЕИК: xxxx да заплати на Д.П.Г., ЕГН xxxxxxxxxx сумата от 1 410,00 лв.-получена без основание, във връзка с договор за потребителски кредит №********* от 16.11.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда/ 23.04.2021 г./ до окончателното изплащане на сумата. Претендират се деловодни разноски.
В исковата молба се излагат следните твърдения:
През 2016 г. ищецът и ответното дружество сключват Договор за потребителски кредит № ********* за сумата от 900,00 лв. Кредитът е отпуснат за срок от 12 на брой погасителни вноски, при годишен лихвен процент от 34,41 % и годишен процент на разходите от 40,54 %. Съобразно параметрите на договора в чл. 5 е посочено, че общата стойност на всички плащания възлиза на 1 076,40 лв.До настоящия момент ищецът е заплатил сума в размер на 2 310,00 лв., като служители на фирмата му обясняват, че остатъкът на задължението по кредита е около 1 500,00 лв. В раздел VI от Договора е посочено наличието на Доброволен пакет ,,Доверие‘‘, като в чл. 21 е уговорено възнаграждение за доброволния пакет в размер на 30% да бъде заплатено за срока на договора разсрочено. В чл.22 от договора е посочено, че кредитополучателят дължи парични вноски по допълнителен пакет ,,Доверие‘‘, както следва: 12 вноски по 60,30 лв., или в чл. 24 се уточнява, че общото задължение по кредита е допълнителния пакет е в размер на 1 800,00 лв. и общ размер на вноската от 150,00 лв.
На осн. чл.22, във вр. с чл. 11, ал.1, т.7, т.9, т.10, т.10 и т.12 от ЗПК ищецът Г. прави възражение за недействителност на процесния договор за потребителски кредит поради неспазването на посочените разпоредби. На осн. чл. 26 от ЗЗД прави възражение за нищожност на договора, като противоречащ на закона, заобикалящ закона и в противоречие с добрите нрави. Излага подробни съображения.
С исковата молба е направено искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства с молба да бъдат приети от съда.
Изпълнена е процедурата по чл. 131 от ГПК, като в законния едномесечен срок от ответника е постъпил писмен отговор на исковата молба, в който се оспорва иска като неоснователен.
Ответникът намира на първо място твърдението на ищеца, че в договорът за кредит не е налице изискуемата информация във връзка с издължаването по кредита за неоснователно. Видно е, че в приложения договор за кредит от страна на ищеца е налична информацията във връзка с издължаването по кредита и общия размер, включително и заявените допълнителни действия, които са изцяло по желание на клиента и не са предпоставка за отпускане на кредита. В чл. 6 и чл. 22 от договора ясно са описани дължимите вноски и обшия дължим размер.
На следващо място не отговаря на истината твърдението в исковата молба, че ГПР е нереален и вероятно не е изчислен съгласно методиката, посочена в закона, което води до неяснота относно дължимата сума.
Допълнителният пакет ,,Доверие‘‘ никога не е бил задължителна предпоставка за отпускане на кредит, а е единствено по желание на клиента.
Оспорва се и твърдението, че договорът за кредит е нищожен поради неспазване на чл.11, т.9 от ЗПК, като абсолютно неоснователно.
Предвид горното, моли МРС да постанови съдебно решение, с което изцяло да отхвърли исковете. Претендира деловодни разноски.
Съдът, въз основа на закона и на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Предявените искове са допустими за разглеждане, като предявени от и срещу надлежна страна в производсвото, в установения срок.
Разгледани по същество, исковете са основателни.
Доказателствата по делото са писмени, прието е и заключение на вещото лице по назначената от съда съдебно-счетоводна експертиза.
По иска с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, вр. с чл. 22, вр.с чл. 10а от ЗПК, вр. с чл. 26, ал.1 от ЗЗД:
Доказателствената тежест да установи при условията на пълно и главно доказване, че са спазени всички законови изисквания в оспорения договор за потребителски кредит, респективно, че не са налице основания за неговата недействителност е на ответното дружество.
Безспорно е по делото възникналото между страните облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит №********* от 16.11.2016 г..
Спорно е дали в процесния договор са налице основания за обявяването му от съда за недействителен.
Разпоредбите, регламентиращи недействителността на договор за потребителски кредит за заложени в Закона за потребителския кредит в чл. 10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и чл. 20, ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9/ когато договорът за потребителски кредит е под формата на овърдрафт/.
Съдът ще разгледа едно по едно възраженията, направени в исковата молба за недействителност на процесния договор за потребителски кредит.
1./ Недействителност на договора поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал.1, т.7 от ЗПК:
Възраженията на ищеца са, че в посочения договор липсва информация относно общия размер на кредита и условията за погасяването му и същите са неопределени и неопределяеми към момента на подписването му. На следващо място не било посочено в каква валута е размера на кредита. Липсвала и информация относно условията за усвоването му- условията били посочени бланкетно, като не е отразено изрично дали сумата е усвоена, кога, от кого и по какъв начин/в брой или по банков път. В условие на евентуалност ищецът твърди, че непосочването на общия размер на кредита и условията за усвояването му към момента на подписване на договора, между страните не е постигнато съгласие по този съществен елемент от договора, поради същият е нищожен на осн. чл. 26, ал.2 от ЗЗД.
Съгласно чл. 11, ал.1, т.7 от ЗПК: договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа общия размер на кредита и условията за усвояването му.
Видно от приложеният в заверен препис договор за потребителски кредит, чл. 4, ал.1 от същия е посочено, че ,,заемната сума‘‘ или ,,размера на кредита‘‘ е в размер на 900,00 лева. Респективно неоснователно е възражението в исковата молба, че не било посочено в каква валута е размера на кредита от 900,00 лв.
Видно от чл. 5 на договора е, че е посочена като обща стойност на плащанията сумата от 1 076,40 лв., поради което не отговаря на истината и възражението на ищеца, че в посочения договор липсва информация относно общия размер на кредита.
На следващо място обаче съдът намира, че възражението, че липсва и информация относно условията за усвоването му- условията били посочени бланкетно, като не е отразено изрично дали сумата е усвоена, кога, от кого и по какъв начин/в брой или по банков път е основателно и резонно. Съгласно чл. 4, ал.2 от договор за потребителски кредит №********* от 16.11.2016 г. кредиторът предоставя заемната сума или в брой веднага при подписване на договора, или по банков път, веднага след подписване на договора и декларирано съгласие от страна на кредитополучателя по банкова сметка, xxx. При така установеното съдът намира, че не е налице яснота относно условията за усвояване на кредита, дали е усвоен, в брой или по банков път и т.н. Посочените условия за усвояване на кредита са бланкетни и непълни.
Поради горното съдът намира, че е налице основанието за недействителност на процесния договор за потребителски кредит №********* от 16.11.2016 г. по чл.11, ал.1, т.7 от ЗПК-поради липса на яснота относно условията за усвояване на кредита.
2./ Недействителност на договора поради неспазване на изискванията на чл.11, ал.1, т. 9 от ЗПК:
Ищецът възразява, че в договора за потребителски кредит е посочено единствено фиксиран годишен лихвен процент-34,41 %.Липсва информация за условията за прилагането му, периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент. Под евентуалност твърди, че поради непосочване на ЛП на кредита към момента на подписването на договора между страните не е постигнато съгласие по тези параметри.
Съгласно чл. 11, ал.1, т.9 от ЗПК, в договора за потребителски кредит следва да се съдържа информация за: лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти.
Действително, в чл.5 от договора за потребителски кредит е посочен единствено ГЛП от 34,41 %. Липсва обаче информация за условията за прилагането му, периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент.
Водим от горното, съдът намира, че договора не отговаря и на изискванията на чл. 11, ал.1, т.9 от ЗПК и това също е основание за недействителност на договора.
3./ Недействителност на договора поради неспазване на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
Възраженията са, че по договора има неяснота кой е окончателния размер на заема-в чл. 5 от договора било посочено, че общата стойност на плащанията е в размер на 1 076,40 лв., а в чл. 24-посочено задължение от 1 800,00 лв. Освен това в процесния договор липсвало посочване на факторите, които влияят на формирането на цената на услугата, като не става ясно какво се включва в посочените разходи.
Съгласно чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, в договора за потребителски кредит следва да се съдържа информация за: годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Съдът намира, че в процесния договор за потребителски кредит действително има неяснота и подвеждане относно направеното в исковата молба възражение по чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК.
Водим от горното, съдът намира, че и неспазването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, като основание за недействителност на договора е налице.
4./Недействителност на договора поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал1., т.11 от ЗПК:
Ищецът твърди, че в настоящия случай била налице пълна липса на посочване на условия за издължаване на кредита. При подписването на договора за потребителски кредит погасителен план не е бил предоставян на ищеца. Приложеното към договора Приложение № 1 на първо място не било подписано, а на следващо място в него един път е отразено като размер на вноската 89,70 лв., а в следващата колона вече било отразено, че е в размер на 150,00 лв. Също така липсвало посочване при внасянето на всяка вноска, как следва да бъде разпределена постъпилата сума-съответно каква част покрива главницата и каква част-лихвата по договора. Липсва ясна информация относно размера на погасителната вноска. Под евентуалност твърди, че е налице липса на съгласие между страните по посочените параметри на договора, което е основание за нищожност съгласно чл. 26, ал.2 от ЗЗД.
Съгласно чл. 11, ал.1, т.11 от ЗПК, в договора за потребителски кредит следва да се съдържа информация за: условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването.
Съдът намира, че приложеният погасителен план не съдържа информация за последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми-каква част от главницата ще погаси месечната вноска и каква част от договорната лихва. Налице е непълнота на параметрите за условията за издължаване на кредита от потребителя.
Така мотивиран, съдът намира, че в процесния договор за потребителски кредит не е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.11 от ЗПК, което също е основание за прогласяване на недействителността на договора съобразно с чл. 22 от ЗПК.
5./ Недействителност на договора поради неспазване на изискванията на чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК:
Съгласно чл. 11, ал.1, т.12 от ЗПК в договора за потребителски кредит следва да се съдържа: информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания; погасителният план посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит;.
Видно доказателствата по делото, това законово изискване също не е изпълнено.
Водим от всичко гореизложено, съдът намира, че процесният договор за потребителски кредит №********* от 16.11.2016 г. следва да бъде обявен за недействителен поради нарушение на чл. 11, ал.1, т.7, т.9, т.10, т.11 и т.12 от Закона за потребителския кредит.
По иска за неоснователно обогатяване с правно основание чл. 55, ал.1, предл. първо от ЗЗД:
Съгласно чл. 55, ал.1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание е длъжен да го върне.
Чл. 23 от ЗПК гласи, че ,,когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита‘‘.
Под ,,чиста стойност на кредита‘‘ се има предвид усвоената от кредитополучателя главница. В случая главницата по договора за потребителски кредит е в размер на 900,00 лв. Респективно само тази сума е дължима от длъжника по обявения за недействителен договор за кредит.
Съгласно заключението на вещото лице Т. по ССЧЕ, което съдът кредитира, като обективно и компетентно изготвено, в счетоводството на ответното дружество са осчетоводени плащания в размер на 2 310,00 лв.
От гореизложеното се установява, че ищецът Г. е надплатил сума от 1410,00 лв. над дължимата от него главница по недействителния договор.
Водим от горното съдът намира, че ответното дружество неоснователно се е обогатило със сумата от 1 410,00 лв., която подлежи на връщане на ищеца на осн. чл. 55, ал.1, предл. първо от ГПК-получена без правно основание.
Така мотивиран, съдът намира, че исковете, като основателни и доказани, следва да се уважат в цялост.
При този изход на делото, съгласно чл. 78, ал.1 от ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят направените деловодни разноски, съгласно приложен списък по чл. 80 от ГПК.
При този изход на делото, съгласно чл. 38, ал.2 от ЗАДв., пълномощникът на ищеца-адв. Д.Д. има право на адвокатски хонорар, тъй като е оказал на ищеца безплатна адвокатска защита по реда на чл. 38, ал.1, т.2 от ЗАДв. Хонорарът на адвоката следва да бъде определен съгласно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения на сумата от 396,00 лв.
Водим от горното, съдът, на основание чл.235 ГПК, във вр.с чл. 22, вр.с чл. 10а от ЗПК и чл. 55, ал.1, предл. първо от ЗЗД
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че сключеният между Д.П.Г., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx,,Трети март‘‘ № 67 и ,,БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ‘‘ ООД, ЕИК: xxxx със седалище и адрес на управление: гр.София, район ,,Изгрев‘‘ ул.,,Незабравка‘‘ № 25, ет.5, представлявано заедно и поотделно от Борис Климентов Бонкин и Симеон Иванов Гетов договор за потребителски кредит №********* от 16.11.2016 г. е недействителен на осн. чл. 22,вр. с чл. 10а от ЗПК, поради нарушение на чл. 11, ал.1, т.7, т.9, т.10, т.11 и т.12 от Закона за потребителския кредит.
ОСЪЖДА ,,БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ‘‘ ООД, ЕИК: xxxx със седалище и адрес на управление: гр.София, район ,,Изгрев‘‘ ул.,,Незабравка‘‘ № 25, ет.5, представлявано заедно и поотделно от Борис Климентов Бонкин и Симеон Иванов Гетов ДА ЗАПЛАТИ на Д.П.Г., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx,,Трети март‘‘ № 67 сумата от 1 410,00 лв.-получена без основание, във връзка с договор за потребителски кредит №********* от 16.11.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда/ 23.04.2021 г./ до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК ,,БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ‘‘ ООД, ЕИК: xxxx със седалище и адрес на управление: гр.София, район ,,Изгрев‘‘ ул.,,Незабравка‘‘ № 25, ет.5, представлявано заедно и поотделно от Борис Климентов Бонкин и Симеон Иванов Гетов ДА ЗАПЛАТИ на Д.П.Г., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx,,Трети март‘‘ № 67 сумата от общо 300,40 лв. деловодни разноски по гр.д.№ 1063/2021 г. по описа на РС-Монтана/100,40 лв. внесена държавна такса и 200,00 лв. депозит за вещо лице/.
ОСЪЖДА на осн. чл. 38 от Закона за адвокатурата ,,БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ‘‘ ООД, ЕИК: xxxx със седалище и адрес на управление: гр.София, район ,,Изгрев‘‘ ул.,,Незабравка‘‘ № 25, ет.5, представлявано заедно и поотделно от Борис Климентов Бонкин и Симеон Иванов Гетов ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Д.Д. xxx-адвокат от адвокатско дружество ,,КАВРЪКОВА Д. И ПАРТНЬОРИ‘‘ сумата от 396,00 лв. адвокатски хонорар.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: