Решение по дело №357/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

В. Х., гражданин на У., обжалва определение №1562/21.02.2012 г., постановено по ч.гр. д. №3691/2010 г. на РС-Б.,с което е отхвърлена молба вх.№396/18.01.2012 г. за обезсилване на издадената по същото дело заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист,издадена против “М. Ц. И.”ООД.

В жалбата са наведени доводи за неправилност на атакувания съдебен акт.Иска се отмяната му, като се поддържа, че съдът е следвало да обезсили заповедта. Сочи се , че в срок не са представени доказателства за предявяване на иска по чл.422 ГПК . Недопустимо съдът е удължил срока , за представяне на доказателства за предявяване на иска.

Ответникът по жалбата е депозирал писмен отговор.Сочи , че е предявил иска в срок.

Окръжен съд -Б., след преценка на становищата на страните, както и събраните по делото доказателства ,приема за установено следното:

“М. Ц. И.”ООД е подало пред РС-Б. заявление по реда на чл.417 ГПК с вх.№6940/30.11.2010г. за снабдяването му със заповед за изпълнение срещу В. Х. за сумата от 40 000 лв., представляваща задължение по запис на заповед от 01.09.2005 г. . На 13.04.2011 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК за посочената сума. На 08.11.2011 г. в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК длъжникът В. Х. е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК.

Заявителят е получил съобщение на 14.12.2011 г.(л.26) ,с което съдът му е указал, че в едномесечен срок от получаване на съобщението може да предяви иск относно вземането си, предмет на заявлението, като довнесе съответната държавна такса, съгл. Тарифата. Указано е на заявителя, че при не представяне на доказателства за предявения от него иск в посочения срок, издадената заповед за изпълнение ще бъде обезсилена изцяло/частично, както и издадения изпълнителен лист.

Длъжникът по заповедта - В. Х. , на 18.01.2012 г. е депозирал молба по частното дело,с която е поискал обезсилване на цитираната заповед поради липса на доказателства за предявяване на иска чл.422 от ГПК.

Районният съд, констатирайки липсата на доказателства за предявяване на иска ,е разпоредил(резолюция върху молбата от 19.01.2012 г.) дружеството-заявител в едноседмичен срок да представи доказателства за предявяване на иска. До дружеството е изпратено писмо получено на 02.02.2012 г. На 02.02.2012 г. е депозирана молба от управителя на дружеството с която въз основа на разпореждането е представено копие от ИМ(л.30,31). От представената ИМ е видно ,че дружеството е предявило иска пред БОС на 11.01.2012 г..

С оглед на изложената фактическа обстановка съдът намира подадената частна жалба за допустима-като подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт. По същество въззивният съд я намира за основателна по следните съображения :

По силата на чл. 415, ал. 1 ГПК, след депозиране на възражение срещу издадена заповед за изпълнение, съдът е задължен да провери спазен ли е срокът за постъпването на това възражение , както и да укаже на молителя, че същият може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.За наличието на предпоставките за обезсилване на заповедта за изпълнение по чл. 415, ал. 2 ГПК съдът следи служебно, като проверката се разпростира единствено до това дали молителят е представил доказателства за предявяване на иск в законовия срок. От изложеното следва,че не е и необходимо съдът да бъде сезиран от някоя от страните, за да постанови определение за обезсилване на издадената заповед за изпълнение.Доказването на факта на предявяване на иска и спазването на срока е в тежест на молителя. За изпълнение на това задължение, с оглед предотвратяване на евентуалното обезсилване на заповедта за изпълнение, молителят е длъжен да представи пред съда, издал заповедта, доказателства за предявяване на иска и за датата на депозиране на исковата молба. Такива доказателства се представят едва след разпореждане на съда след молбата за обезсилване .Законът е категоричен при възражение искът трябва да бъде предявен в едномесечен срок и този срок е преклузивен. Разпоредбата на чл.415 , ал.2 ГПК задължава заявителят да представи доказателства, че в посочения срок е предявен иска. Неизпълнение на това задължение във всички случай води до обезсилване на заповедта.Няма колебание в практиката , че задължението за представяне на доказателства за предявяване на иска е на заявителя. Въз основа на представяне на тези доказателства съдът, който е издал заповедта за изпълнение, ще провери съществува ли идентичност между предмета и страните в заповедното производство, от една страна и предмета и страните в исковото производство, от друга страна. Това е така тъй като изводите в тази насока определят развитието на заповедното производство до приключването му.

Съдът, не разполага с правна възможност да “удължава “ едномесечния срок. С изтичането на едномесечния срок за предявяване на иска на 16.01.2012 г. е настъпила преклузия на правото на заявителя-кредитор да представи доказателства, че е предявил в срок иска по чл. 422 ГПК, което произтича от императивния характер на нормата на чл. 415, ал. 2 ГПК. Предявяване на доказателства след изтичането на този срока(какъвто е случая) не може да възобнови вече преклудираното право за запазване на заповедта за изпълнение, която следва да бъде обезсилена. В случая доказателства са представени едва на 02.02.2012 г. , и макар иска да е предявен в едномесечния срок-11.01.2012 г., то не е изпълнена втората кумулативна предпоставка на закона за обявяване на този факт пред съда издал заповедта. Това процесуално бездействие на заявителя следва да бъде санкционирано с обезсилване на заповедта. Заповедното производство е строго формално . Целта му – бързина , обуславя стриктно спазване на правилата, обратното неспазването е обвързано със санкция- в случая обезсилване.

Съдът се счита длъжен да посочи, че по приложението на чл. 415 от ГПК практиката на ВКС е стабилна, наред с цитираната от жалбоподателя такава в поддържания от него смисъл са и - определение № 123/27.01.2010 г. по ч. т. д. № 736/2009 г. на I т. о., определение № 124/27.01.2010 г. по ч. т. д. № 20/2010 г. на I т. о., определение № 133/29.01.2010 г. по ч. т. д. № 41/2010 г. на I т. о., и др. В посочените определения е възприето разбирането, че представянето на доказателства пред съда, разглеждащ заповедното производство, за предявен в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК установителен иск е задължение на заявителя,а изпълнението на това задължение е абсолютно условие, за да не бъде обезсилена заповедта за изпълнение на основание чл. 415, ал. 2 от ГПК

Предвид изложеното,подадената частна жалба се явява основателна,поради което обжалваното определение на РС-Б. ще бъде отменено и заповедта за изпълнение обезсилена.

Водим от горното,съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ определение №1562 от 21.02.2012г., постановено по ч.гр. д. № 3691/2010 г. РС-Б..

Обезсилва Заповед за изпълнение на парично задължение №3005 от 13.04.2011 г. постановено по ч.гр.дело№3691/2010 г и издадения въз основа на нея Изпълнителен лист.

Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му пред ВКС.

Председател: Членове: