№ 75
гр. Разград , 28.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на седемнадесети май, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Ирина М. Ганева
Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева
като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Въззивно гражданско дело
№ 20213300500085 по описа за 2021 година
Производстото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от И. П. В. и М. И. В., подадена чрез пълномощник,
против решение № 357/26.10.2020г., поправено по реда на чл.247 ГПК с решение №
81/2.03.2021г., двете постановени по гр.д. № 346/2020г. по описа на РС Разград, в частта, с
която е прието за установено по отношение на ответниците, че З. П. Ч., Й. В. С. и С. В. С. са
собственици по давностно владение и прехвърлителна сделка за първата ищца и по
давностно владение и наследство за втората и третия ищци, на парцел ХVІ-253 в кв.18а по
плана на с.Благоево, ул.“Христо Ботев“ №44, с площ 690кв.м., ведно с построени в него
паянтова жилищна сграда с площ 40кв.м. и стопанска постройка с площ 24кв.м.
Жалбоподателите считат, че решението е недопустимо и неправилно. Молят въззивния съд
да го отмени и да постанови ново, с което да отхвърли предявения установителен иск за
2/3ид.ч. от недвижимия имот, а в останалата 1/3ид.ч. производството да бъде прекратено
поради недопустимост на иска. В съдебно заседание жалбата се поддържа от
упълномощения адвокат.
Постъпил е писмен отговор от З. П. Ч., Й. В. С. и С. В. С., подаден чрез
пълномощник, в който е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба.
Становището се поддържа от явилия се в съдебно заседание процесуален представител.
Постъпила е насрещна въззивна жалба от З. П. Ч., Й. В. С. и С. В. С., подадена чрез
1
пълномощник, против решение № 357/26.10.2020г., поправено по реда на чл.247 ГПК с
решение № 81/2.03.2021г., двете постановени по гр.д. № 346/2020г. по описа на РС Разград,
в частта, с която е отхвърлено тяхното искане за отмяна или изменение на НА
№50/10.11.2010г. на нотариус с район на действие РС Разград, касаещ имота на ищците, и в
частта, с която е отхвърлен техният иск за осъждане на ответниците да прекратят
неоснователното ползване на имота в южната му част през портата до постройката в пл. №
253, изключен от регулация. Жалбоподателите считат, че решението в обжалваните части е
необосновано и молят съда да го отмени, като вместо това уважи техните претенции.
Жалбата се поддържа от упълномощения от ищците адвокат.
Не е постъпил писмен отговор на насрещната въззивна жалба от И. П. В. и М. И. В..
В съдебно заседание техният процесуален представител изразява становище за нейната
неоснователност.
В хода на въззивното производство е отстранена нередовност на исковата молба по
иска с правна квалификация чл.109 ЗС, във връзка с индивидуализацията на частта от имота,
през която ищците твърдят, че ответниците преминават и съотв. формира претенцията им за
преустановяване на неоснователното ползване на тази част от ответниците. С уточняваща
молба ищците са посочили, че това е ивица с ширина от 10 метра, разположена в източната
част на процесния имот, преминаваща по цялата му източна граница, започваща и
граничеща с ул.“Христо Ботев“ на юг, с УПИ VІІ-252 и поземлен имот 252 на изток и
поземлен имот 108 на север.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и становищата на
страните, констатира следната фактическа обстановка: Предмет на иска с правна
квалификация чл.124 ГПК е установяване на правото на собственост по отношение на
недвижим имот с площ 690кв.м., находящ се в с.Благоево, представляващ парцел ХVІ-253 в
кв.18а по кадастралния план на селото, одобрен със заповед №273/1964г.
Статута на имота и записванията за собствениците му са проследени от вещо лице,
изготвило съдебно-техническа експертиза и допълнителна такава, неоспорени от страните
по делото и приети от първостепенния съд. От заключението се установява, че първият план,
в който имотът фигурира, е от 1922г. По този план имот с пл. № 253 е заснет като два
самостоятелни имота – северен с пл. № 104, за който е отреден парцел VІІ-104 и отразен
собственик С.В. и южен с пл. № 108, за който е отреден парцел ІХ-108, със собственик Й.Г..
Всички сгради са построени в парцел ІХ-108.
През 1964г. е одобрен следващ кадастрален план на селото, който е послужил за
основа на сега действащия план за регулация, одобрен също през 1964г. В кадастралния
план двата имота с пл. №№ 104 и 108 са заснети и нанесени като един общ имот с пл. № 253
със съсобсвеници И.Й.Г. и Н.Й.Г.. В регулационния план от 1964г. южната част от този
имот с площ 1029кв.м. е включена в границите на селото, от която е образуван процесния
парцел ХVІ-253 в кв.18а, а останалата включена в регулация част е предвидена по дворищна
2
регулация за упълномеряване на съседни парцели (уточнена в допълнителното заключение).
Що се отнася до северната част на имот пл. №253 с площ 1711кв.м., в т.ч. част от имот пл.
№ 108 по плана от 1922г. с площ 383кв.м., същата е изключена от границите на селото. В
тази част попада жилищната сграда, собственост на ответниците. За да я достигнат,
последните преминават през парцел ХVІ-253, без да има обособен сервитут за преминаване.
Вещото лице е изобразило графично движението на имотите в скици, приложени към
основното и допълнителното заключение.
Ищцата З.П. обосновава своето право на собственост с прехвърлителна сделка и
давностно владение, а Й.С. и С.С. – с наследствено правоприемство и давностно владение.
Във връзка с твърденията в исковата молба е представен НА № 12/24.09.1991г., по силата на
който Й.Ч. – майка на ищцата З.П., е прехвърлила на своята дъщеря правото на собственост
върху дворно място с площ 690кв.м., съставляващо урегулиран парцел ХVІ-253 в кв.18а,
заедно с построената в имота паянтова жилищна сграда и стопански постройки, срещу
задължението за гледане и издръжка. Правото си на собственост прехвърлителката е
удостоверила с НА № 26/1932г., описан в документите, представени при съставянето на
нотариалния акт от 1991 година. НА № 26/1932г. е представен по делото и от съдържанието
му е видно, че Й.Г. е продал на Н. и Х.Й.Г. 5 ара от имот, целият с площ 1,4дка. За имота,
описан в този нотариален акт, вещото лице прави извод, че е част от пл. №108 по плана на
селото от 1922г.
Договорът за прехвърляне на имот срещу задължението за издръжка и гледане от
24.09.1991г. е сключен по време на брака на З.П. с В. С.. След смъртта на последния на
28.06.1996г.негови наследници са съпругата му З.П. и двете му деца и ищци по делото С.С.
и Й.С..
Твърдението на ответниците е, че върху имот с пл. № 253 съществува съсобственост
между тях и ищците, произтичаща от прехвърлителни сделки, сключени през 1932г. и 1936г.
и за които са съставени НА № 25/1932г. и НА № 4/1936г. За последните два акта вещото
лице също посочва, че описаните в тях имоти са части от имот пл. № 108 по плана на селото
от 1922г. Актовете са приобщени към доказателствения материал. С НА № 25/1932г. Й.Г. е
продал на И.Й.Г. 5 ара от имот, целия с площ 1,4дка. С НА № 4/1936г. Стефан Йонков
Георгиев е продал на И.Й.Г. 4 ара от имот, целия с площ 1,4дка. За имотите, описани в двата
нотариални акта, вещото лице дава заключение, че също са част от пл. №108 по плана на
селото от 1922г.
Трите нотариални акта №№ 25 и 26 от 1932г. и 4 от 1936г. са представени при
снабдяването на двамата ответници с НА № 50/10.11.2010г. за собственост по давностно
владение върху 2/3 ид.ч. от имот с пл. № 253 в кв.18а по плана на село Благоево от 1964г., с
площ 1029кв.м. ведно с построената жилищна сграда и второстепенна стопанска постройка.
Видно от представената нотариална преписка, за съставянето на акта са представени две
скици на имота, съставляващ парцел ХVІ-253, с посочване, че урегулираната част е 690кв.м.,
3
описани са и неурегулираните части и кои имоти е предвидено да упълномерят, както и
частта от имота от 1705кв.м., изключена от регулация.
Ищците твърдят още, че от момента на сключване на договора за прехвърляне на
процесния имот срещу задължението за гледане и издръжка през 1991г. до настоящия
момент са осъществили необезпокоявано и явно владение, годно да ги направи собственици
на оригинерно основание. Ответниците твърдят, че са съсобственици на 2/3ид.ч. от същия
имот въз основа на осъществено 30-годишно давностно владение. Твърдят, че е
съществувала уговорка между С. Георгиева – съпруга на И.Й.Г., приобретател по НА №
25/1932г. и НА № 4/1936г., да остави имота на двамата ответника И.В. и съпругата му срещу
задължението да я гледат, докато е жива. С. е починала през 1994г. и ответниците са
осъсществили фактическа власт върху имота, което им е дало основание да се снабдят с
констативния нотариален акт през 2010г.
Във връзка с твърденията на страните за осъществено от всеки от тях владение върху
процесния имот, са разпитани множество свидетели, в показанията на които няма
съществени противоречия. Така от показанията на св.Дурльов, собственик на съседен имот,
и св.К., сестра на ищцата П., се установява, че имотът се владее повече от десет години от
З.П., същият е с площ около 700кв.м. Имотът на ответниците е зад този на ищцата и за да
стигнат до него, преминават през нейния имот. Докато в имота живеели свекъра и
свекървата на ищцата, ответникът В. достигал до своя имот през друг път. Когато същите
напуснали къщата, ответникът започнал да преминава през имота на ищцата. З.П. не била
съгласна с това и го търсила, за да разговаря с него, но И.В. не искал да се среща с нея.
Свидетелите М. и К., живеещи в с.Благоево, удостоверяват факта, че ответникът В. живее в
къщата в северната част на имота от около 25 години (след 1994г.) и влиза от главната
улица, т.е. преминава през процесния имот.
При така установената фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Допустимостта на иск с правна квалификация чл.124 ГПК се преценява въз основа на
правния интерес на ищците, който следва от твърдението за наличие на притежавано от тях
право върху обект, чието съществуване е отречено или пораждането и упражняването му би
било осуетено от неоснователната претенция на насрещната страна в спора. В случая
ищците заявяват право на собственост върху недвижим имот, представляващ парцел ХVІ-
253 в кв.18а по плана на с.Благоево, с площ 690кв.м., ведно с построени в него паянтова
жилищна сграда с площ 40кв.м. и стопанска постройка с площ 24кв.м. С издадения
констативен нотариален акт № 50/10.11.2010г. ответниците обосновават свое право на
съсобственост върху претендираното право от ищците в обем 2/3 ид.ч. В съдебното
производство тяхната позиция е, че страните са съсобственици, като частта на ответниците
е 2/3 ид.ч., съответстваща на 900 кв.м. от 1412кв.м., придобити от техния праводател с НА
№ 25/1932г. и НА № 4/1936г., а ищците са съсобственици на останалата част, предмет на НА
№ 26/1932г. Въззивният съд счита, че интерес от установителен иск за собственост може да
е налице и при конкуренция на твърдени от двете страни вещни права върху един и същ
4
обект, поради което приема предявения иск с правна квалификация чл.124 ГПК за допустим.
По същество на иска за установяване на правото на собственост върху процесния
имот въззивният съд приема същия за основателен и доказан. Предмет на този иск е парцел
ХVІ-253, който е с площ 690кв.м., очертан със сини линии в трите скици, изготвени от
вещото лице. Освен прехвърлителната сделка от 1991г., ищците позовават правото си на
собственост и на оригинерно правно основание – давностно владение. И въпреки, че с НА
26/1932г. обект на прехвърляне са 500кв.м., то с НА № 12/1991г. първата ищца е придобила
правото на собственост върху спорния парцел, който вече е с площ 690кв.м., вследствие
промяната в кадастралния план от 1964г. и одобрения регулационен план от същата година
(неприложената регулация за придаваемите части към съседни парцели е без значение,
защото те не са предмет на иска). Заедно със своя съпруг, а след неговата смърт – и с
останалите ищци, същата е владяла парцела в пълния му обем от 690кв.м. постоянно, явно и
необезпокоявано от 1991г. до настоящия момент, което се установява от събраните
свидетелски показания. Въпреки, че ответникът е преминавал през този имот, това
обстоятелство не може да се квалифицира като смущаване на владението на ищците –
всички свидетели недвусмислено посочват, че имотът на ответниците е зад този на ищците,
откъм дерето, и че преминават през спорния имот, защото другият изход към улица на
техния имот не е достатъчно благоустроен, а не защото считат тази част за своя. Така се
покриват признаците на придобивното основание в полза на ищците както по силата на
кратката петгодишна придобивна давност по чл.79 ал.2 в.в. с чл.70 ал.1 ЗС, така и на
основание десетгодишна давност по чл.79 ал.1 ЗС. Възражението във въззивната жалба на
ответниците, че праводателите на ищците са притежавали 500кв.м., а с иска се претендира
право на собственост върху по-голяма площ, е неоснователно, защото освен по силата на
прехвърлителната сделка, ищците са доказали изтекла в тяхна полза придобивна давност
върху формирания парцел с площ от вече 690кв.м. Що се отнася до владението на
ответниците, по делото се установи, че такова е осъществено в частта на имот пл.№253 по
плана от 1964г., останала извън регулационните граници на селото, оцветена в жълт цвят на
скицата към допълнителното заключение, и в която част се намира тяхната къща. Тази част
обаче, не е предмет на иска за собственост. Решението, с което ищците са признати за
собственици на парцел ХVІ-253 в кв.18а по плана на с.Благоево с постройките в него, на
основание давностно владение за тримата ищци, прехвърлителна сделка за първата ищца и
наследствено правоприемство за втория и третия ищци, следва да бъде потвърдено.
Горният извод налага отмяна на НА № 50/2010г. и съответно обжалваното решение в
частта, отнасяща се само до този парцел с площ 690кв.м. Видно от неговото съдържание,
обект на установеното от нотариуса право на собственост е имотът с пл. № 253 по
кадастралния план от 1964г., а не обособения в него с регулационния план от същата година
парцел. Всъщност фигуриращата в НА площ от 1029кв.м. е некоректно отразена, тъй като
това е площта на включената в регулация част от целия имот с пл. № 253 – площта на
парцел № ХVІ-253 и частите, отредени за упълномеряване на съседните имоти. Доколкото
предмет на иска за собственост е само парцел № ХVІ-253, то и отмяната на констативния
5
нотариален акт следва да е само в тази част.
За преценка на основателността на иска с правна квалификация чл. 109 ЗС следва да
бъдат установени следните предпоставки: неоснователност на действията на ответниците и
създаването на пречки за собствениците да упражняват правото си на собственост в пълен
обем.
Установява се по делото, че ивицата с ширина от 10 метра, разположена в източната
част на процесния имот, преминаваща по цялата му източна граница, започваща и
граничеща с ул.“Христо Ботев“ на юг, с УПИ VІІ-252 и поземлен имот 252 на изток и
поземлен имот 108 на север, е част от имота на ищците. Въпреки несъгласието им,
ответниците преминават оттам, за да достигнат техния имот. Вещото лице в заключението
си е посочило, че няма обособен сервитут за преминаване.
В т.3 на ТР № 4/2015г. от 06.11.2017г. на ОСГК на ВКС по т.д. № 4/2015г. е даден
пример в какви случаи естеството на извършеното от ответника нарушение е такова, че е
ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем. Посочен е
случай, в който в исковата молба се твърди и по делото е доказано, че ответникът
осъществява действия в собствения на ищеца имот, без да има облигационно, пълно или
ограничено вещно право или сервитут върху този имот. Тъй като правото на собственост е
абсолютно и неограничено право, което задължава всички трети лица да се въздържат от
каквито и да било въздействия върху собствения на ищеца имот, а собственикът не е длъжен
да търпи в имота си каквото и да било действие, което се извършва без негово съгласие,
самото пряко въздействие върху имота на собственика, без негово съгласие и от лице, което
няма право да осъществява такова въздействие, представлява пречка за собственика да
упражнява правото си. Настоящият случай е същият – ответниците преминават през имота
на ищците, без да имат учреден от ищците или техните праводатели сервитут, поради което
следва да се приеме, че пречат на собствениците да упражняват правото си върху имота в
пълен обем.
Съдът счита, че следва да се извърши и преценка за пропорционалност дали
отправеното искане по чл.109 ЗС съответства на нарушението, като бъдат съобразени
интересите на двете страни. В случая ищцата П. се е снабдила с титул за собственост през
1991г., от който момент е започнала да владее имота за себе си. Ответниците са започнали да
владеят своето място извън регулация в по-късен момент – свидетелите посочват начален
момент на владението на ответника И.В. преди 25 години (св.М.), респ. след 1994г. (св.К.).
От горното следва, че ответниците са били с ясното съзнание и са имали избор, че или
трябва да договорят с ищците право на преминаване през техния имот, или да уредят
достъпа до имота си от друго място, за което по делото има свидетелства, че съществува, но
не е благоустроено. Отчитайки тези обстоятелства, въззивният съд счита, че искането за
преустановяване на преминаването на ответниците през имота на ищците, е
пропорционално на вредата, която последните търпят като резултат от това преминаване.
6
При наличието на предпоставките на чл.109 ЗС предявеният негаторен иск се явява
основателен. Решението на районния съд в тази част е неправилно и следва да бъде
отменено, а вместо това искът да бъде уважен съобразно уточнението в индивидуализацията
на мястото, направено от ищците пред въззивния съд. Въпреки, че в диспозитива на
допълнително постановеното решение съдът е дал погрешно описание на спорната част –
предмет на иска по чл.109 ЗС, произнасянето се отнася до същата част, която е и предмет на
иска, поради което решението е неправилно по горните съображения, а не недопустимо.
При този изход от правния спор, решението на районния съд следва да бъде изменено
в частта за разноските – на ищците следва да се присъдят в цялост направените такива в
размер 460лв., т.е. още 230лв., а присъдените в полза на ответниците разноски в размер
340лв. с определение № 2535/1.12.2020г. на РРС следва да бъдат отменени.
Страните претендират присъждане на направените във въззивното производство
разноски. Предвид изхода от правния спор такива се следват в полза на ищците. Същите са
внесли ДТ за въззивно обжалване в размер 25лв., която сума ответниците следва да бъдат
осъдени да им заплатят.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Потвърждава решение № 357/26.10.2020г., поправено по реда на чл.247 ГПК с
решение № 81/2.03.2021г., двете постановени по гр.д. № 346/2020г. по описа на РС Разград,
в частта, с която е прието за установено по отношение на И. П. В. и М. И. В., че З. П. Ч., Й.
В. С. и С. В. С. са собственици по давностно владение и прехвърлителна сделка за първата
ищца и по давностно владение и наследство за втората и третия ищци, на парцел ХVІ-253 в
кв.18а по регулационния план на с.Благоево от 1964г., с площ 690кв.м., ведно с построени в
него паянтова жилищна сграда с площ 40кв.м. и стопанска постройка с площ 24кв.м.
Отменя решение № 357/26.10.2020г., поправено по реда на чл.247 ГПК с решение №
81/2.03.2021г., двете постановени по гр.д. № 346/2020г. по описа на РС Разград, в частта, с
която е отхвърлено искането на З. П. Ч., Й. В. С. и С. В. С. за отмяна или изменение на НА
№50/10.11.2010г. на нотариус с район на действие РС Разград по отношение на парцел ХVІ-
253 в кв.18а по регулационния план на с.Благоево от 1964г., с площ 690кв.м., попадащ в
имот с пл. № 253 по кадастралния план на селото от 1964г., и в частта, с която е отхвърлен
техният иск за осъждане на ответниците да прекратят неоснователното ползване на имота в
южната му част през портата до постройката в пл. № 253, изключен от регулация, като
вместо това постановява:
Отменя по реда на чл.537 ал.2 ГПК НА №50/10.11.2010г. на нотариус с район на
действие РС Разград в частта, с която е признато правото на собственост по давностно
7
владение в съотношение 3/4ид.ч. за И. П. В. и 1/4 ид.ч. за М. И. В. върху 2/3 ид.ч. от парцел
ХVІ-253 в кв.18а по регулационния план на с.Благоево от 1964г., с площ 690кв.м., попадащ
в имот пл. № 253 по кадастралния план на селото от 1964г., като потвърждава решението в
останалата отхвърлителна част относно искането по чл.537 ал.2 ГПК;
Осъжда на осн. чл.109 ЗС И. П. В. и М. И. В. да преустановят преминаването през
ивица с ширина от 10 метра, разположена в източната част на парцел ХVІ-253 в кв.18а по
плана на с.Благоево, с площ 690кв.м., преминаваща по цялата му източна граница,
започваща и граничеща с ул.“Христо Ботев“ на юг, с УПИ VІІ-252 и поземлен имот 252 на
изток и поземлен имот 108 на север.
Осъжда И. П. В. и М. И. В. да заплатят на З. П. Ч., Й. В. С. и С. В. С. още 230лв. за
сторени разноски в първоинстанционното производство и сумата 25лв. за направени
деловодни разноски във въззивното производство.
Отменя определение № 2535/1.12.2020г. на РРС по гр.д. № 346/2020г. по описа на РС
Разград да допълване по реда на чл.248 ГПК на решение № 357/26.10.2020г. по същото дело,
с което З. П. Ч., Й. В. С. и С. В. С. са осъдени да заплатят на И. П. В. и М. И. В. 340лв. за
направени разноски в първоинстанционното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8