РЕШЕНИЕ
№ 998/27.12.2019г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на двадесет
и седми ноември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Ива Байнова
Членове: Павлина Господинова
Антоанета Митрушева
при секретаря Мария Койнова ….…….....…………...………....................…в
присъствието на
прокурор Валентина Радева-Ранчева………………………………………………………...като разгледа
докладваното от Председателя АНД (К) № 1146 по описа за 2019 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от
АПК, във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на З.Д.Н.
***, подадена чрез пълномощник, срещу
Решение №133/15.07.2019г., постановено по АНД № 215/2019г. по описа на Районен
съд – Димитровград, с което е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба
за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или
система Серия К №…., издаден от ОД на МВР – Хасково, с който на оспорващата е наложена
санкция в размер на 100 лева.
В жалбата са изложени обширни доводи
за незаконосъобразност на съдебния акт. Счита се, че изводът на съда за
потвърждаване на електронния фиш е неправилен и противоречи на установената
фактическа обстановка, доказателствата по делото и правните норми. Твърди се,
че при постановяването на решението районният съд не обсъдил всички доводи в
жалбата пред него, поради което не установил съществен порок на електронния
фиш, свързан с техническото средство, с което било установено и заснето
нарушението. Не били обсъдени и съществените нарушения на чл.189, ал.4 и чл.11,
ал.2 от Наредба №8121з-532/12.02.2015г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата. Счита се, че в случая съдът следвало да приложи
разпоредбите на чл.11, ал.1 и ал.2 от Наредбата, като несъобразяването с това
водело до постановяване на съдебното решение в противоречие с тях. Изложени са
доводи в насока неотчитане на обстоятелството, че техническото средство било
разположено в полицейския автомобил. Въпреки, че разполагал с информацията, че
нарушението било установено с мобилно техническо средство съдът не констатирал,
че в този случай не се издавал електронен фиш, а се спирал нарушителя и му се
съставял акт за установяване на административно нарушение. Твърди се, че актът
е немотивиран, като в тази насока се изтъква, че не бил обсъден от съда доводът
за липса на ясно и правилно описание на мястото на нарушението, непосочването
на срока, в който можело да се обжалва електронният фиш, както и пред кой съд. Навеждат
се и аргументи за това, че при използване на мобилно техническо средство и при
наличието на контролни органи на мястото на извършване на нарушението, не
следвало да бъде ангажирана отговорността на лицето с електронен фиш, а
следвало да се наложи наказание по реда на ЗАНН. На следващо място се твърди,
че протоколът, въз основа на който съдът приел за установена фактическата
обстановка по случая и обосновал изводите си бил неправилен и не се отнасял за
обжалвания пред районния съд електронен фиш. Посочва се, че на страница 4 на
съдебното решение било описано местоположението на мобилното устройство, с
което било заснето нарушението, като то не съответствало на описанието в електронния
фиш. Освен това в последния било описано, че нарушението било извършено на ПП-I-5 С.. З.-Д., км.273-741, до разклона за С., в посока С. З.и дата на
извършване на нарушението 21.03.2019г., докато във визирания протокол, било
описано, че техническото средство било разположено в посока Д., към С. З. на 22.03.2019г.
Предвид последното се твърди допуснато от съда нарушение на
съдопроизводствените правила и на материалния закон, поради това, че не било
взето предвид разминаването в датите на нарушението. За неправилен се възприема
и изводът на районния съд за липсата на фигурата на административнонаказващ
орган при издаване на електронен фиш и за употребата на понятието „издател на
електронния фиш“. Счита се, че именно издателят на електронния фиш
представлявал административнонаказващ орган. Неправилно и незаконосъобразно
било посоченото от съда, че по отношение на вида на техническото средство –
стационарно или мобилно, законът не предвиждал ограничения, а за издаването на
електронен фиш било необходимо нарушението да било заснето с техническо
средство. За неправилен се счита и изводът на съда за липса на допуснати в
производството по издаване на електронния фиш съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
Ответникът, ОД на МВР - Хасково, не
се представлява, не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково счита
жалбата за неоснователна, поради което предлага да се остави в сила решението
на Районен съд - Димитровград.
Административен съд - Хасково, след проверка на
контролираното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по
реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
С обжалваното решение
Районен съд – Димитровград потвърдил Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство или система, Серия К №…. на ОД на МВР – Хасково, с който за
извършено на 21.03.2019г. нарушение по чл.21, ал.2, във връзка с чл.21, ал.1 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.189, ал.4, във връзка
с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП, на З.Д.Н. било наложено административно наказание
„глоба” в размер на 100.00 лева.
За да постанови решението
си, районният съд при извършената служебна проверка не установил несъответствие
между императивните процесуални изисквания на законодателството и процеса по
издаването и връчването на електронния фиш. Приел, че електронният фиш не
противоречи на материалния и процесуалния закон. Описанието на нарушението било
ясно и недвусмислено, като ясно било посочено конкретното място на извършването
му, нарушените разпоредби и размера на глобата. Констатирал, че
жалбоподателката е собственик на заснетия автомобил, отчитайки, че в случая не
била използвана възможността по чл.189, чл.5 от ЗДвП. Пояснил, че приравняване
между електронния фиш и наказателното постановление не можело да се прави.
Приел, че изрично в електронния фиш са посочени данни за териториалната
структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точния час на извършването му, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано то, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на
доброволното ѝ заплащане. Посочил, че бил представен протокол за
използване на техническо средство за измерване на скоростта TFR1-M №.. От него
било видно, че описаното техническо средство било позиционирано на ПП-I-5, км.273+741-
в посока от гр.Димитровград към гр.Стара Загора, за времето от 09,00ч до
11,20ч. на 22.03.2019г. За посочения период били регистрирани 16 нарушения, за
което били описани номерата на първото и последното заснето видеоизображение -
съответно 15657 и 15672, като номера на видеоклипа от настоящия електронен фиш бил
15669. Този протокол бил подписан от съставилите го длъжностни лица, налице била
дата и подпис на извършилия проверката. В тази връзка съдът не намерил
допуснати нарушения при издаването на въпросния протокол, които да доведат до опорочаване
на предвидената процедура. Приел също, че при издаване на електронния фиш не били
допуснати съществени процесуални нарушения, в т.ч. и тези твърдени от
жалбоподателя, като в тази връзка посочил, че за разлика от наказателното
постановление, при електронния фиш не била налице фигурата на
административнонаказващ орган, а се употребявало понятието „издател на
електронния фиш”, като при електронния фиш не бил предвиден подпис на
съответното длъжностно лице и печат на учреждението, което го издава. Съдът
приел, че са били налице предпоставките за реализиране на отговорността по реда
на чл.189, ал.4 от ЗДвП - издаване на ЕФ и установяване и заснемане на нарушението в отсъствието на
контролен орган и на нарушител. Посочил,
че изразът „в
отсъствието на контролен орган” следвало да се тълкува в смисъл, че контролните
органи не вземали участие, или ако вземали такова, те не могли да повлияят при
самото заснемане на нарушението от автоматизираното техническо средство. Отчел,
че в електронния фиш липсвало посочване на марката, модела и техническите
параметри на използваното техническо средство, като констатирал, че такова
изискване не било предвидено в закона, поради което правилно тези данни не били
посочени в издадения ЕФ. Според съда, като цяло изложените от жалбоподателя
възражения не били съществените, такива които да налагат отмяната на
електронния фиш, тъй като за отмяната му било нужно да са допуснати съществени
нарушения на материалния или процесуалния закон, довели до съществено
нарушаване правото на жалбоподателя, преценени съобразно тълкуването на закона.
При извършената служебна
проверка, в съответствие с чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на
касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав
намира, че оспореният съдебен акт е правилен, а подадената срещу него жалба е
неоснователна. Постановеното решение е
съответно на събраните по делото доказателства и на материалния закон.
Настоящата инстанция
намира, че фактическата обстановка е правилно установена от районния съд и не
следва да се излага повторно, като напълно споделя изводите за потвърждаване на
Електронния фиш.
Видно от събраните по
делото доказателства, извършването на процесното административно нарушение на
чл.21, ал.2 от ЗДвП, е установено и заснето с мобилно по смисъла на §6, т.65,
б.“б“ от ДР на ЗДвП автоматизирано техническо средство – АТСС (TFR1-M).
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е
предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер,
определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката,
начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се
утвърждава от министъра на вътрешните работи.”
Нормата обосновава възможността да бъде издаван електронен фиш в случаите,
когато установяването на нарушение се извършва и заснема с мобилно
автоматизирано техническо средство или система. Видна е законодателната воля да
се прецизира разпоредбата и се направи ясен действителния смисъл на същата след
нейното изменение. При действащата и приложима текстова редакция на закона е
съвсем ясно, че именно издаването на електронния фиш, (а не заснемането на
административното нарушение) се извършва „в отсъствието на контролен орган и на
нарушител”, и всякакви възражения, основани на вида на използваното техническо
средство, не намират нормативна опора.
Настоящата инстанция намира за правилни изводите на районния съд, че
обжалваният Електронен фиш съдържа всички необходими реквизити съгласно чл.189,
ал.4 от ЗДвП.
На основание чл.165, ал.3 от ЗДвП от Министъра на вътрешните работи е
издадена Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване
на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата, обн. ДВ, бр.36 от 2015г. (Наредбата), с която се уреждат
условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи
(АТСС) за контрол на правилата за движение по пътищата.
В случая се установява, че контролните органи са изпълнили изискванията на
чл.4, ал.1 от Наредбата, в приложимата му редакция (изм. ДВ бр.6 от 2018г., в
сила от 16.01.2018г.) според която за осъществяване на контрол на участниците в
движението по пътищата се използват АТСС, пуснати на пазара и/или в действие по
реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип и
вписани в регистъра на Българския институт по метрология. Спазването на това
изискване е удостоверено с представените по административно-наказателната
преписка Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.02.4835 относно
мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR1-M и Протокол от проверка №3-52-18/04.04.2018г.
от проверката на същата мобилна система. В преписката се съдържа и Протокол за
използване на Автоматизирано Техническо средство или Система TFR1-M, за дата на използване 21.03.2019г. (задължително изискване
на чл.10 от Наредбата), в който изрично e отбелязано обстоятелството,
че ограничението на скоростта от 60 км/ч. е в следствие на пътен знак, променящ
общото ограничение на скоростта от 90 км/ч., важимо за мястото на нарушението,
както и са посочени отстоянието от знака до АТСС, посоката на задействане и
мястото на контрол. При така попълнени в протокола данни, по несъмнен начин се
потвърждава и визираната от органа правна квалификация на нарушението, като
такова по чл.21, ал.2 от ЗДвП. Обстоятелството, че в протокола е посочена дата
на приемане 22.03.2019г., не води до извод, че описаното в същия се отнася за
нарушения, извършени на тази дата, каквито твърдения се навеждат в касационната
жалба. Налице е изрично отбелязване в Протокола, че датата на използване на АТСС
е 21.03.2019г., а оплакването за несъответствие между датата на извършеното нарушение и датата на
приложения в преписката протокол, е неоснователно.
Неоснователно е и оплакването за нарушаване на чл.11 ал.2 от Наредбата,
респ. твърдението, че в случая не следвало да се издава електронен фиш, а да се
пристъпи към съставяне на АУАН.
Съгласно чл.11 ал.1 от Наредбата, за измерване на скоростта от мобилно АТСС
се използват служебни автомобили или мотоциклети, движещи се в
пътнотранспортния поток или работещи на място за контрол, или АТСС се разполага
временно на участък от пътя. Ал.2 на разпоредбата визира случаите, при които
контролът с мобилно АТСС се осъществява във време на движение, но противно на
твърденията в касационната жалба, настоящият случай не е такъв. Обстоятелството, че АТСС е поставено върху
полицейски автомобил не означава, че осъществяваният с него контрол е такъв във
време на движение. Следва в тази връзка да се посочи, че в съставения Протокол
за използване на АТСС с рег.№…../22.03.2019г. изрично е отразен режимът на
измерване, а именно – стационарен.
По делото е представена заснетата снимка, на която освен автомобила и
неговия регистрационен номер, са отразени GPS координати, датата и часа на
заснемане, посоката на движение, въведеното ограничение на скоростта,
измерената скорост на движение и установената превишена такава. Няма спор по
отношение собствеността на заснетото МПС.
Във връзка с горното, настоящата инстанция намира, че нарушението е
безспорно доказано от представените по делото писмени доказателства. Правилен е
изводът на районния съд, че при установяване на нарушението и провеждане на
особената административнонаказателна процедура по издаване на процесния
Електронен фиш няма допуснати съществени нарушения. Безспорно са установени
нарушението и административнонаказателно отговорния субект. Деянието е
санкционирано законосъобразно, като наложената глоба от 100 лева съответства на
нормативно предвидения в чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП вид и размер на наказанието,
и на констатираното превишение на скоростта за движение.
Решението на районния съд, с което електронният фиш е потвърден, е валидно,
допустимо, съответстващо на материалния закон и постановено при липса на
съществени процесуални нарушения, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №133/15.07.2019
г., постановено по АНД №215 по описа на Районен съд –Димитровград за 2019
година.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.